снимка: РИМ – Габрово

Първи май, като ден на труда и международната работническа солидарност има дългогодишна история. За първи път той е отбелязан в Северна Америка. През октомври 1884 г. федерацията на работниците в САЩ и Канада взема решение да обяви на 1 май 1886 г. в Чикаго първата организирана стачка за извоюването на осем часов работен ден. На тази дата хиляди работници напускат фабриките, за да се присъединят към обявената акция в защита на своите професионални интереси. Всичко обаче завършва с кръвопролитна схватка с пазителите на реда. По решение на учредителния конгрес на Втория Интернационал, който се  провежда в Париж на 14 юли 1889 г. (сто години след избухването на Френската революция) 1 май се определя за международен ден на всички работници.

В България масови прояви за Първи май се организират в София и Пловдив през 1898 г. Част от лозунгите, които се прокламират тогава са: „Осем часа работа, осем часа почивка, осем часа сън, изграждане на свят без войни, свобода на словото и печата, премахване на женския и детски труд“ и т.н. Тези първи манифестации-митинги търпят неуспех и са разпръснати от полицията.

снимка: РИМ – Габрово

Историята около отбелязването на Деня на труда в Габрово, също е наситена с интересни факти, заслужаващи определено внимание. Базисни изследвания по темата липсват. През годините са правени опити за хронологично, фрагментарно проследяване на честванията единствено в местната преса и някои габровски заводски издания. Отношение по проблема вземат и краеведи, чиито опити в предаването и интерпретирането на информацията често са непоследователни или се опират на догадки. С настоящата работа, ние си поставяме скромната задача да проследим и подложим на анализ формите на отбелязване на празника в града и промените които настъпват, от неговото начало през 90 – те години на XIX век до първите годините след 9 септември 1944 г.

Кога се отбелязва Първи май в Габрово за пръв път? Документи, съхранени в Държавен архив–Габрово сочат като първоначална година – 1893 г. Краеведът Илия Габровски пише, че за първи път, но нелегално това става през 1891 г. в местността Петкова нива от няколко работници от местните фабрики и ученици от Априловската гимназия. Пред тях говори инициаторът на събитието опълченецът-социалист Христо Стаменов. Той изяснява историята и значението на Първи май като празник на труда. Същата информация се открива и в „История на революционното профсъюзно движение в Габровски окръг“

снимка: РИМ – Габрово

Тук можем да се съгласим с И. Габровски, имайки предвид, че през лятото на 1891 г. се провежда Бузлуджанския конгрес и се основава БСДП, без да имаме документирани сигурни данни, можем да твърдим, че вероятно опити за чествания има още тогава.

Денят на труда се чества организирано, но не масово и на следващата година. Това се потвърждава от кореспонденцията между дейците на социалдемократическата партия Никола Габровски и Георги Бакалов. През 1892 г. освен в Габрово и  в Трявна, Дряново и Севлиево също отбелязват празника. От спомените на Георги Кованов, ученик по това време в габровската гимназия, става ясно, че няколко ученически кръжока, убедени в социалистическите идеи празнуват заедно Деня на труда. Той се провежда отново в местността Петкова нива, намираща се срещу друго емблематично място за Габрово – Градище. Програмата включва прочитането на два реферата за Първи май, които по твърденията на Кованов са изслушани с голям интерес. След това  участниците в празника се отдават на дискусии върху въпроса за пробуждането на габровското фабрично работничество.

Един от първите опити за масово отбелязване на Първи май в Габрово е направен през 1894 г. По този повод се публикува материал във вестник „Работник“ от 5 май 1894 г., където е записано: “Социалистическата партия в Габрово беше решила тази година да отпразнува колкото се може по-блестящо този голям за всеки работник ден. Да се съберат и поговорят за неговото значение. Да изкажат своите братски чувства и симпатии към всички работници в света. Да се поздравят за празника, а след това да направят една манифестация из града. Да почувстват всички хора, че е празник на милиони работници по света…“ Пазителите на реда в града осуетяват замисъла на габровските ентусиасти “Определеният час наближаваше, когато в градинката влезе Околийският началник придружен от 10–15 души стражари, запъти се към притежателя и почна да го разпитва какви хора са се събрали тук и защо се събират. По лицето му личеше ,че е сърдит. С ядосан глас той заяви, че не е съгласен с това събиране на работниците, а за манифестация не може и дума да става, той няма да позволи да се манифестира из града против правителството.“

Имайки предвид две поздравителни телеграми, които са публикувани във в-к „Социалист“ и приведени от Илия Габровски, вероятно 1 май 1895 г. е отбелязан от голяма група хора в Габрово.

През 1897 г. по спомени на Ед. Сафир, в Деня  на труда се провежда своеобразно шествие. Ето какво споделя той: „Вече не правехме невинни разходки по полето, а проведохме манифестация  по централните улици. Бяхме около стотина души. Пред нас се развяваше голямо червено знаме. Като завършихме обиколката из града, се упътихме към фабриките. Там наши другари произнесоха пламенни речи пред самите работници. В тази манифестация пролича вече по-голямата организираност и по- масовия  характер в сравнение с предишните.“

Въпреки, че не успяват да отбележат шумно и масово Деня на труда до края  на XIX в., габровските работници, дейци и привърженици на социалистическите идеи поставят началото на честванията, които с течение на времето ще стават по-масови и ще увеличават своя мащаб. Събиранията преминават като се изнася тематична лекция с последвала дискусия. Може да се предположи, не без основание, че Габрово е един от първите градове, които се увличат по идеята за отпразнуване на 1 май като Ден на труда и ден на работника.

снимка: РИМ – Габрово

В първото десетилетие на XX век честванията по случай Първи май стават все по-организирани, за което свидетелстват спомените на участници в тях. През 1908 г. местната партийна организация устройва сказки и манифестации, като участниците (не повече от 100) обикалят пеейки габровските квартали. Манифестиращите се спират и дори изнасят прочувствена реч пред фабрика „Александър“, където работниците напускат работните си места и се струпват по прозорците , за да изслушат речта на говорещия. Вечерта се организира среща за всички габровци, които през деня не са напуснали фабриките и не са се включили в празненствата.

В дневника си Недко Милчев, ученик в Априловска гимназия, описва събитията, които се случват около 1 май 1911 г. по следния начин: „Неделя вечер прекарах в работническия клуб на предпървомайска вечеринка. Тук продавах брошури на работниците, които бяха изпълнили целия клуб. Вечеринката се откри със сказка от др. Йорданов върху значението на Първи май. Другарят говори така разпалено, че сам не можах да се сдържа и лудо ръкоплясках и не само аз, а цялото здание се тресеше под бурните аплодисменти.“ По-нататък Недко Милчев обяснява за състоялата се впоследствие манифестация  и за множеството, което се събира на градския площад, за да изслуша речите на изказващите се.

В годините от 1914 до 1921 г. в Габрово партийната организация на тесните социалисти, заедно с профсъюзните организации изработват общ план за подготовката и празнуването на Деня на труда. По спомените на Ангел Асланов работническият хор подготвя и разучава няколко песни като например: „Интернационала“, „Работнико, братко мой“, „Напред работници, другари“ и др. Играят се предпървомайски пиеси и се определя, кой ще говори на първомайската вечеринка. В спомените си Асланов разказва за маршрута  и програмата на шествието: „Манифестацията започваше рано – в 9 часа сутринта. Градът се огласява от бойните песни на работниците. Шествието тръгваше от клуба на тесните социалисти и преминава през ул.” Орловска”. През време на манифестацията ние издигахме трибуни. Определеният другар се качваше на маса и започваше да говори за политическите и икономическите искания на работниците. Такива трибуни издигахме пред фабриката на братя Калпазанови, на улица Брянска, пред кафенето на Минчо Гайков, на ул. Скобелевска пред пощата, пред фабрика „ Успех”, пред фабрика „ Александър” … През време на манифестацията издигахме лозунги за осем часов работен ден, за закрила на детския и женския труд, за осигуряване на работниците при злополука и старини… Манифестацията завършваше на площад  „1 май.“

Както се вижда от цитирания текст, някои централни места и фабриките са основните обекти, които стават център на вниманието на отбелязващите Деня на труда. От един момент нататък тези празненства прерастват в своеобразни митинги.

Важно е да се отбележи още, че в периода 1914/15–1920 г. първомайските чествания са насочени преди всичко срещу агресията от Първата световна война. Почти всички искания имат антивоенен характер.

Интересен момент в историята на 1 май в Габрово настъпва през 1920 г., когато за кмет на Габрово е избран Пенчо Плачков (кмет в периода 20.II.1920 – 20. VIII. 1920 г.), представител на тесните социалисти, който управлява общината близо година. На 27.IV.1920 г. градското общинско управление издава заповед, с която 1 май – Денят на труда е обявен официално за местен празник на гр. Габрово и всички фабрики и работилници трябва да затворят врати.

През 20-те години на XX век, идеите на болшевизма, идващи от Съветска Русия (впоследствие от СССР) навлизат осезаемо в първомайските чествания. На манифестации се срещат лозунги като: „В тоя ден ний ще покажем нашата сила и готовност за борба срещу кървавите експлоататори!“ и „Робини и роби на труда! На 1 май под червените знамена … покажете с напущане на фабрики и работилници…, че вашия труд е създател на всички богатства и на страхотния паразитен и развратен живот на капиталистическите мародери!“

В края на 30-те години (1939 г.) 1 май е обявен официално от правителството за Ден на труда. Това провокира организирането на пищна манифестация в Габрово, която достига по своята дължина около 1 км. През следващите години първомайкските тържества отново добиват неофициален характер, което не прекратява отбелязването им.

През 1942 г. в навечерието на 1 май в театралния салон се изнася първомайска програма. Членове и симпатизанти на БРП от балкона и различните фоайета на театъра „разпръсват стотици позиви и лозунги“ с антивоенни и антигермански нотки, които присъстващите четат и коментират. Полицията обаче разпръсва демонстрантите и извършва множество арести.

Отбелязването на Деня на труда в Габрово до 9. IX. 1944 г. се характеризира с много на брой акции, като числеността на участниците не е особено голяма – достигаща в повечето случаи няколко стотин. В честванията се включват хора с различни професии, от учители до обикновени работници, които са убедени поддръжници на социалистическите идеи. Исканията остават едни и същи през целия период – без експлоатация на работещите във фабриките, за 8–часов работен ден и т.н По време на война на 1 май се издигат и антивоенни лозунги и искания. Много често отбелязването на този ден в гр. Габрово граничи със стачка.

След промените, извършени на 9 септември 1944 година, Денят на труда става един от най-важните празници в България. В следващите 45 години той се отбелязва с мащабни манифестации в цялата страна (вкл. и в Габрово), които биват грижливо подготвени от новата власт.

В чест на Първи май 1945 г. във фабриките в Габрово се организира съревнованиe. По инициатива на РМС се преминава към групова организация на труда. През същата година на Деня на труда се провежда масово шествие по улица „Радецка“. Това се потвърждава от снимковия материал, който се съхранява в отдел „Нова и най-нова история“ в РИМ-Габрово. В него взимат участие голяма част от габровските фабрики – „Успех“, трикотажна фабрика „Никола Христов“, трикотажна фабрика „Топлик“, предачна фабрика „Братя Рашееви“, Първа българска ленено-конопена фабрика „Г.Т. Рашеев“, Военната фабрика, фабрика „Витоша“, машинна фабрика „Иван Недков“ и др. В манифестацията се включват и женските дружества, училищата. Плакатите, които се носят възхваляват Първи май като всенароден  ден на труда и боен празник на работника. Улица „Радецка“ е красиво украсена с венци и гирлянди. От снимките се вижда и насъбралото се множество габровци, които са изпълнили централната улица на Габрово.

В следващите години Денят на труда става официален празник в страната. Освен това той се идеологизира в такава степен, че лозунгите за хуманност към работниците и 8 часов работен ден се заменят от такива като „Слава на БКП“ „Да живее комунизма“ и „Пролетарии от всички страни съединете се“. Освен това се устройват съревнования в предприятията в чест на известни комунистически личности.

В Габрово площад „Първи май“ се украсява със знамена, портрети, плакати и призиви. На издигната празнична трибуна  заемат места ръководителите на окръга и града, представители на масовите и обществените организации, първенците в труда. В манифестацията се включват машиностроителните заводи, текстилните комбинати, строителната организация и др. Освен това на празника се изнасят статистики на предприятията относно изпълнението на месечните и годишните планове: „Едно от челните предприятия в града  „ Капитан Дядо Никола”  [през 1968 г.] манифестира със 105 на сто изпълнение на плана за тримесечието, а общият размер на надплановата печалба за същото време възлиза на 220 000 лв. (…) колективът на фабрика „Буря” произвел изделия за 263 000 лв. над плана (…)“Денят на труда е използван още и като удобен момент за удостояване с високи звания и награди на работници от  ръководните  органи на държавата.

Както писахме по-горе Габрово може да бъде посочен като един от първите градове, в които се отбелязва Денят на труда. Това се дължи на влиянието на Бузлуджанския конгрес и създаването на социалдемократическата партия. В организираните инициативи по случай 1 май, участват привърженици на социалистическите идеи, учители и ученици от Априловска гимназия, работници от фабриките, както и представители на дребното занаятчийство. До 9. IX.1944 г. се запазват социалните искания, защитаващи интересите на работниците. Това проличава от местата, на които се провеждат митингите и сказките – основно пред фабриките, площада и на някои от централните улици. След 1945 г. в Габрово, както и в цялата страна идеологията съпътства първомайските тържества. Погледнато през призмата на две епохи – капиталистическата и социалистическата, Денят на труда в гр. Габрово остава значима и емблематична дата, която макар и морално награждава с уважение трудещите се. Габрово може да бъде посочен като един от първите градове, в които се отбелязва Денят на труда.

Автор: Иван Христов,
Регионален исторически музей – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730