Свържи се с нас

Култура

Спектакълът “5 х 5 + 1” гостува и в Габрово

Published

on

5x5+1_web_posterНов амбициозен танцов проект ще направи своята премиера в Деня на българската култура, на 24 май в София, на сцената на театър “Сълза и смях”, след което ще гостува в Пловдив, Бургас, Велико Търново и Габрово. В световната столица на хумора спектакълът ще гостува на 31 май, събота в Дома на културата „Емануил Манолов“.

Билети ще се продават в театрите и местните градски каси, както и в мрежата на Ивентим и партньорските им каси в различни търговски вериги в страната.

Секция Танцови миниатюри:
5х5 е матрица пълна с човешки взаимоотношения – физически, емоционални, високи, ниски, всекидневни, необичайни.

Пeтър Илиев (артистичен директор):
„Първоначално, когато говорих с Тереза и Крисчън им казах, че искам този спектакъл да е нещо много смело и провокативно – и като подход и изразни средства, и в начините, по които представя и говори за човешките взаимоотношения. В един момент неусетно всички започнахме да работим в тази посока…“
(+1) е артистичната изненада в спектакъла – в хода на работа той преля извън своята рамка, търсейки и искайки да среща и събира заедно различни творчески перспективи, да създава диалог между тях.
(+1) също така обозначава екип – екип от съмишленици в танца, музиката и по-обхватно – в изкуството, които са отворени и толерантни да преодолеят различията си, за да създават заедно.

„Паралелни животи“ от Крисчън ван Хауърд (Ню Йорк)
„Паралелни животи“ е танцова миниатюра, създадена специално за концепцията „5х5+1“. Ансамбловата й композиция подчертава споделените очевидности, мрежата от значими връзки и добродетели, плетяща се между петимата танцьори. Това въплътено в движение познание за другия разкрива чувство на уют и сигурност, което провокират у нас познатите пространства и ситуации. „Паралелни животи“ разплита тези прагове на познатост, откривайки по този начин нови стратегически позиции в общуването.

„Валс“ от Петър Илиев (Фондация „Танцово изкуство – Илиев“)
Валсът изразява един висок регистър на човешка комуникация, в който формата на общуване има голямо значение. Но човешките взаимоотношения, облечени в тази форма, често не са нито толкова възвишени нито толкова необичайни… Валсът на 5х5, между другото е доста различен дори по форма – преоблекли сме го до неузнаваемост – изненадвайки чистосърдечно дамата, отговорна за изготвянето на костюмите ни.
„Черга“, „пътека“ или „килим“ от Петър Илиев (Фондация „Танцово изкуство – Илиев“)
„Черга“, „пътека“ или „килим“ – а всъщност едно много провокативно за критиката на българския танц и любителите на българския фолклор Четворно. Това е буквално Четворно без един ръкав. В България специфични ритмики като 7/8-те на Четворното веднага повличат след себе си тежки и драматични съотнасяния с национална идентичност, фолклорни области и специфики. Четворното в 5х5, обаче, не само няма ръкав, но няма и носия – свалили сме от него всички белези на фолклорната традиция и сме го оставили абстрактно и красива по работно танцово облекло.
„Нещо трето, или +1“ от Здравко Костадинов (София, Groovez/Studio Dance Zone)
Имате ли приятели? Срещате ли нови ? Помагате ли им? Какво мислите за тях? Какво те мислят за вас? А сигурни ли сте, че искате да знаете абсолютно всичко, което си мислите един за друг? В сложната математика на човешките взаимоотношения приятелството има своите плюсове и минуси, както и различните свои етапи – от запознанството до разочарованието и последвалото, макар и простено, безразличие.
Здравко Костадинов: „За първи път ще поставям нещо подобно на сцена – по-дълго, с авторска музика, на която да представям себе си като хореограф. Надявам се да се сработим с танцьорите – разбрах че всички ще бъдат балетисти… Това също ще е нещо ново. Ще вложа доста, за да ги накарам да се движат като мен и заедно да сътворим нещо трето – техния стил, моя стил, за да се получи нещо по-добро от две разделени страни.“

Остава да видим дали тази среща ще има щастлив край…
„И те се оттеглиха зад стена от безстрастно безразличие“ от Тереза Рут Хауърд (Ню Йорк)
„И те се оттеглиха зад стена от безстрастно безразличие“ е екзотичен танцов разказ за власт, контрол, подчинение, страст и за безразличието, което запълва вакуума помежду им. Пренесени в света на сънищата, партньорите се сблъскват и разминават един с друг, изследвайки емоционалните пейзажи на различни връзки, преувеличени и изкривени през индивидуалните подсъзнания, сърца и умове.

йКратко от Петър Илиев (Фондация „Танцово изкуство – Илиев“)
йКратко е много специфична буква от българската кирилица, вдъхновила Петър Илиев за тази характерна миниатюра. Всъщност иКратко е вдъхновението на едно малко любознателно дете – синът на Петър – Роби. Далеч от тежките философски рефлексии, той търси радостта от познанието на всеки нов любопитен факт.
иКратко е динамичната игра на буквите на кирилицата, търсещи да оформят ново изречение, което да заинтригува и запали въображението на публиката, така както детското въображение се пали и задава хиляди въпроси – защо пък йКратко, какво е йКратко, колко е кратко… ха, йКратко!

Секция Музика:
Петър Ралчев е една от най-ярките звезди на съвременната българска музикална сцена. Създател на уникален стил, който той описва като “виртуозност, мелодичност, богата хармония и импровизация”, той е източник на вдъхновение за много млади акордеонисти по света днес. Дълбокото познаване на народната музика, съчетано със солидно класическо образование от „Националното училище за музикално изкуство“ в Пловдив, му позволяват да се развие неимоверно и да надхвърли традицията.
Петър Ралчев и Петър Илиев се познават от дълги години и са си сътрудничили в много посоки. Музикалното творчеството на Ралчев е вдъхновявало артистичния директор на „5х5+1“ не еднократно, но в настоящия проект за първи път той облича в плътен и завършен танцов текст музикалните му композиции.
„За мен Петър Ралчев стъпва на една много строга традиция, вкоренена в българския фолклор, като я развива и й придава нов живот, прави я по-добра. До голяма степен това е моята цел що се отнася до българското танцово изкуство.“ П. Илиев
Пейо Пеев е възпитаник на Средното музикално училище „Филип Кутев“ в Котел и „Академията за музикално и танцово изкуство“ в Пловдив. Професионалната си реализация започва в Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев“. След това продължава в световноизвестното танцово шоу „Riverdance“, а от 2000 г. е солист в Оркестъра за народна музика при БНР.
Пейо Пеев е изключително интересен като автор, защото представлява едно ново поколение български музиканти – неговото творчество се полага, но и излиза далеч извън рамката на фолклорната и етно-джаз традицията ни, в посока от една стана класически, а от друга електронен синтетичен звук, сплитайки ги в негов особен собствен стил.
Неповторимия саундтрак на 5х5+1 е резултатът от съвместната работа на тези две имена в съвременната българска музика. Зад живото му претворяване, от своя страна, стои музикантски екип, който включва едни от най-значимите изпълнители на българския джаз в момента:
• Стоян Янкулов – Стунджи (ударни)
• Ангел Димитров (китара и тамбура)
• Борис Таслев (бас)

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето

Published

on

С живопис и църковна музика Дряново почете 225 години от рождението на гениалния майстор строител Колю Фичето. Две силно въздействащи събития – Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ и духовният концерт в храма „Св. Никола“, събраха в един и същи ден духа на българщината, творческото вдъхновение и почитта към архитектурното наследство на Възраждането.

И двете прояви са част от програмата на Националното честване „(Не)познатият Колю Фичето“, организирано от Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново и под патронажа на Министерството на културата.

На 5 юли, в Икономовата къща, официално бе открита изложбата с творбите, създадени по време на пленера, проведен от 1 до 5 юли, който се организира в партньорство със Съюза на българските художници. Петима художници: Надя Петрова, Севда Потурлян, Анабел Амамджиева, Румен Георгиев и Рангел Симеонов – претвориха върху платно духа и архитектурното наследство на Дряново, вдъхновени от делото на Колю Фичето.

Живописните платна оживяха в експозиционното пространство, а атмосферата бе изпълнена с благодарност и признание. Наградата за живопис на град Дряново отиде при Надя Петрова и Севда Потурлян. Отличията бяха връчени от заместник-кмета Диляна Джеджева, а специален момент от церемонията бе участието на един от миналогодишните победители – Константин Марков, който лично поднесе наградата на една от тазгодишните отличени.

Откриването на изложбата бе водено от художника и уредник в Историческия музей – Дряново Антон Антонов, а директорът на музея Иван Христов благодари на Община Дряново и лично на кмета Трифон Панчев за подкрепата.

Часове по-рано, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе изключителен духовен концерт. Два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица” превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението. Всеки тон от църковните песнопения докосваше сърцата, носейки усещане за мир и духовна извисеност.

Преди концерта бе отслужена Света литургия, а събитието се осъществи със съдействието на Архиерейското наместничество – Дряново. Присъстваха значими духовни и обществени личности, сред които Архиерейският наместник ставрофорен иконом Руслан Личев, заместник-кметът Диляна Джеджева и всички участници в пленера.

Зареди още

Култура

Габровски таланти с първи награди от международен фестивал в Израел

Published

on

Младата българска изпълнителка Гала Ивова Савчева бе отличена с първо място в категория „Българска народна песен“ по време на десетото юбилейно издание на Международния фестивал „Българска душа на свята земя“, който се проведе онлайн от израелския град Бат Ям.

Савчева впечатли журито със завладяващо изпълнение на северняшката безмензорна песен „Нигде се боляст не чува“ от Габровска област – произведение, станало емблематично благодарение на легендарния народен певец Борис Машалов. Нейният автентичен стил, емоционална дълбочина и вокално майсторство донесоха заслужено признание.

Фестивалът „Българска душа на свята земя“ се е утвърдил като сцена за съхраняване и популяризиране на българското фолклорно и културно наследство сред българските общности по света. В тазгодишното издание през 2025 г. участие взеха изпълнители от различни държави, които представиха богатството на българския дух.

Сред отличените бяха и талантливите деца от Вокално-фолклорна група „Зеленика“ към НЧ „Будителите 2017“ – Габрово, с ръководител Таня Соколова.

Десетгодишната Алина Чепурной спечели първо място, а Мая Луканова и Мария Дедева, също на 10 години – завоюваха трето място в своята категория.

Зареди още

Култура

Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона

Published

on

„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.

По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.

Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.

Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.

Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:

„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…

Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:

Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

Снимка от отбелязване годишнина от посещението на Иван Вазов в Плачковци,
организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.

Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.

Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…

Снимка на Даскаловата къща в Трявна, посетена от Иван Вазов през 1921 г.

Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…

Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.

Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“

Хотелът в Плачковци

Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.

Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…

Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.

Паметникът на Иван Вазов в родния му Сопот

Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.

– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!

Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.

– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“

В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.

20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.

През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.

„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.

За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица