Кристиан Вигенин е депутат от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент.

– Г-н Вигенин, какво мислите за критиките, че проведената в Европейския парламент (ЕП) дискусия за СРС-тата е била само за българска “консумация”?

– Всъщност, евродепутатите от ГЕРБ, с мощната подкрепа на Димитър Стоянов от “Атака” се опитаха да го превърнат в национален дебат за национална употреба. Въпросът, който поставихме на Европейската комисия (ЕК) е принципен и той засяга не само България. При нас е най-наболял въпросът, но темата за използването на СРС е важна и за ЕП, и за европейските депутати.

Ние подходихме принципно. Не сме имали за цел да водим кампания срещу българското правителство. Целта ни беше и на база на тази дискусия да се мисли за инициативи на европейско равнище, които да дадат насоки и известни ограничения за използването на тези средства, тъй като те са най-сериозният елемент от борбата с престъпността, който потенциално би могъл да наруши правата на гражданите. Често се забравя у нас, че освен за политически цели, такъв тип средства могат да се използват и за икономически шпионаж и за натиск върху определени фирми.

Мисля, че ЕП подходи отговорно. Имаше много ясно мнозинство първо за включването на този дебат в дневния ред, а и в самата дискусия участваха много колеги от други страни. Дори в рамките на самата Европейска народна партия (ЕНП) има сериозни съмнения за начина, по който правителството в България и правоохранителната система използват СРС. Подценяването на този проблем върши работа за вътрешнополитическата пропаганда на правителството, но ако не бъде обърнато сериозно внимание, съмнението в европейските институции ще остане. Мисля, че дебатът беше полезен и за интензифициране на законодателни промени тук, в България.

– Как ще отговорите на упрека, че като опозиция очерняте България в Брюксел – нещо, което по време на управлението си доста критикувахте като модел на поведение?

“Дори в самата ЕНП има сериозни съмнения за начина, по който правителството в България и правоохранителната система използват СРС.” СНИМКА: в. “Дума”

– Трябва да направим една много сериозна разлика между това, което ние направихме и онова, което ГЕРБ правеха в предишния мандат. Те подмолно и често анонимно се опитваха да представят картина за България, която не отговаряше на действителността. Докато ние при първия сериозен и то принципен проблем поискахме открит дебат и той се състоя. Освен това ЕП е и български парламент и когато един проблем не намира адекватно решение в България, ние сме в правото си да пренесем този дебат и в ЕП, който е създаден да защитава интересите на всички европейски граждани, в това число и на българските. Затова смятам, че постъпихме правилно и нямам колебания да го повторим по тази или друга тема.

– Случайно или нарочно беше съвпадението между дебата и оповестяването на мониторинговия доклад за България?

– Дебатът беше предизвикан с появата на проблема. Допускам, че и благодарение на този дебат въпросът със СРС получи подобаващо място в мониторинговия доклад и ще бъде отразен и в юлския доклад, който ще даде и политическите оценки. Все още правителството има достатъчно време, така че вместо критика да получи положителна оценка, че е взело нужните мерки.

– Какъв отзвук имаше в ЕП изнасянето на списъците с дипломати, сътрудничили на Държавна сигурност? Тази тема интересува ли колегите ви от другите европейски страни?

– Не, това е вътрешен за България въпрос. Включително на въпрос на колега от ГЕРБ ЕК подчерта, че единствените критерии, по които самата комисия подбира персонала си, е техният професионализъм.

Цялата шумотевица, която се вдигна, за мен беше преди всичко плод на неадекватното поведение на министъра на външните работи, който в една неприятна ситуация не успя да отреагира по държавнически. Сега единственото, което се постигна, е блокиране на работата на тези посланици.

– В този списък има и доста хора с изтекли мандати, които правителството е можело да смени и преди този скандал…

– Факт е, че беше нанесен пореден удар върху дипломатическата служба, персонално от министъра на външните работи. И това най-малкото е недалновидно.

На практика премиерът използва случая, за да се отърве от министъра за българите в чужбина – нещо, което ми се струва, че имаше желание да направи отдавна, но трябваше да обясни защо.

– Каква е оценката ви за поведението на Министерството на външните работи (МВнР) във връзка с вълната от размирици в арабския свят?

“Препоръките към хората са “интересни” – от една страна да не излизат от домовете си, а от друга – да отидат на летището.”

– За мен МВнР като че ли пропусна тези събития. Не видяхме никакви ясни анализи и се скрихме зад общата европейска позиция, в чието изграждане не сме участвали, а по-скоро се оказваме консуматор.

По отношение на Либия МВнР просто проспа събитията. Дни наред ситуацията се влошаваше, а това е страната, в която има най-много български граждани. Можеше да сме си извлекли поуките от случая с медицинските сестри, а в момента има риск много български граждани буквално да останат заложници на събитията в Либия. Можем оттук-нататък да разчитаме на разбирането на протестиращите и властите в страната, както и на общите европейски усилия. Защото изявленията на правителството са хаотични и планът, за който се говори, е нереализируем. Не искам да бъда прекалено критичен, но препоръките към хората са “интересни” – от една страна да не излизат от домовете си, а от друга – да отидат на летището. Това допринася за усещането за безпомощност на правителството, което не е нужно да се демонстрира така ярко.

– Доколко липсата на реакция е резултат от всички преструктурирания на Външно?

– Министерството се обезкръвява прогресивно и на много места посланиците са така лишени от възможности, че не могат да поддържат мрежа от контакти и да имат изпреварваща информация, а трябва сами да си косят моравите или да дават дежурства. Ние в БСП сериозно обсъждаме управленския си проект в тази област и съм убеден, че политиката на МВнР ще претърпи сериозни корекции. Включително и от гледна точка на присъствие и ясни приоритети на външната политика.

– Как гледате на заявеното намерение част от посланиците да вършат работата си от София?

– Бюджетът на МВнР беше орязан значително и стои въпросът “Защо?” при условие, че парите за администрация се увеличават. А една адекватна външнополитическа служба може да направи много и за търсене на инвестиции, включително. Аз бях много учуден, че, например, се закрива посолството в Мексико. Това е една държава, която постепенно се превръща в сериозен не само регионален фактор, с нарастваща икономическа и политическа роля. Едно от обясненията, които успях да получа за този нелогичен политически ход е, че в Мексико има голям посолски комплекс и ако сградите бъдат продадени, ще донесат приходи за запълване на дупките в бюджета на МВнР. Този подход не просто е абсурден, но прилича на национално предателство.

Аргументи БГ