Свържи се с нас

Новини

Кристиан Вигенин: Външно проспа бунтовете в Либия

Published

on

Кристиан Вигенин е депутат от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент.

Г-н Вигенин, какво мислите за критиките, че проведената в Европейския парламент (ЕП) дискусия за СРС-тата е била само за българска “консумация”?

– Всъщност, евродепутатите от ГЕРБ, с мощната подкрепа на Димитър Стоянов от “Атака” се опитаха да го превърнат в национален дебат за национална употреба. Въпросът, който поставихме на Европейската комисия (ЕК) е принципен и той засяга не само България. При нас е най-наболял въпросът, но темата за използването на СРС е важна и за ЕП, и за европейските депутати.

Ние подходихме принципно. Не сме имали за цел да водим кампания срещу българското правителство. Целта ни беше и на база на тази дискусия да се мисли за инициативи на европейско равнище, които да дадат насоки и известни ограничения за използването на тези средства, тъй като те са най-сериозният елемент от борбата с престъпността, който потенциално би могъл да наруши правата на гражданите. Често се забравя у нас, че освен за политически цели, такъв тип средства могат да се използват и за икономически шпионаж и за натиск върху определени фирми.

Мисля, че ЕП подходи отговорно. Имаше много ясно мнозинство първо за включването на този дебат в дневния ред, а и в самата дискусия участваха много колеги от други страни. Дори в рамките на самата Европейска народна партия (ЕНП) има сериозни съмнения за начина, по който правителството в България и правоохранителната система използват СРС. Подценяването на този проблем върши работа за вътрешнополитическата пропаганда на правителството, но ако не бъде обърнато сериозно внимание, съмнението в европейските институции ще остане. Мисля, че дебатът беше полезен и за интензифициране на законодателни промени тук, в България.

– Как ще отговорите на упрека, че като опозиция очерняте България в Брюксел – нещо, което по време на управлението си доста критикувахте като модел на поведение?

“Дори в самата ЕНП има сериозни съмнения за начина, по който правителството в България и правоохранителната система използват СРС.” СНИМКА: в. “Дума”

– Трябва да направим една много сериозна разлика между това, което ние направихме и онова, което ГЕРБ правеха в предишния мандат. Те подмолно и често анонимно се опитваха да представят картина за България, която не отговаряше на действителността. Докато ние при първия сериозен и то принципен проблем поискахме открит дебат и той се състоя. Освен това ЕП е и български парламент и когато един проблем не намира адекватно решение в България, ние сме в правото си да пренесем този дебат и в ЕП, който е създаден да защитава интересите на всички европейски граждани, в това число и на българските. Затова смятам, че постъпихме правилно и нямам колебания да го повторим по тази или друга тема.

– Случайно или нарочно беше съвпадението между дебата и оповестяването на мониторинговия доклад за България?

– Дебатът беше предизвикан с появата на проблема. Допускам, че и благодарение на този дебат въпросът със СРС получи подобаващо място в мониторинговия доклад и ще бъде отразен и в юлския доклад, който ще даде и политическите оценки. Все още правителството има достатъчно време, така че вместо критика да получи положителна оценка, че е взело нужните мерки.

– Какъв отзвук имаше в ЕП изнасянето на списъците с дипломати, сътрудничили на Държавна сигурност? Тази тема интересува ли колегите ви от другите европейски страни?

– Не, това е вътрешен за България въпрос. Включително на въпрос на колега от ГЕРБ ЕК подчерта, че единствените критерии, по които самата комисия подбира персонала си, е техният професионализъм.

Цялата шумотевица, която се вдигна, за мен беше преди всичко плод на неадекватното поведение на министъра на външните работи, който в една неприятна ситуация не успя да отреагира по държавнически. Сега единственото, което се постигна, е блокиране на работата на тези посланици.

– В този списък има и доста хора с изтекли мандати, които правителството е можело да смени и преди този скандал…

– Факт е, че беше нанесен пореден удар върху дипломатическата служба, персонално от министъра на външните работи. И това най-малкото е недалновидно.

На практика премиерът използва случая, за да се отърве от министъра за българите в чужбина – нещо, което ми се струва, че имаше желание да направи отдавна, но трябваше да обясни защо.

– Каква е оценката ви за поведението на Министерството на външните работи (МВнР) във връзка с вълната от размирици в арабския свят?

“Препоръките към хората са “интересни” – от една страна да не излизат от домовете си, а от друга – да отидат на летището.”

– За мен МВнР като че ли пропусна тези събития. Не видяхме никакви ясни анализи и се скрихме зад общата европейска позиция, в чието изграждане не сме участвали, а по-скоро се оказваме консуматор.

По отношение на Либия МВнР просто проспа събитията. Дни наред ситуацията се влошаваше, а това е страната, в която има най-много български граждани. Можеше да сме си извлекли поуките от случая с медицинските сестри, а в момента има риск много български граждани буквално да останат заложници на събитията в Либия. Можем оттук-нататък да разчитаме на разбирането на протестиращите и властите в страната, както и на общите европейски усилия. Защото изявленията на правителството са хаотични и планът, за който се говори, е нереализируем. Не искам да бъда прекалено критичен, но препоръките към хората са “интересни” – от една страна да не излизат от домовете си, а от друга – да отидат на летището. Това допринася за усещането за безпомощност на правителството, което не е нужно да се демонстрира така ярко.

– Доколко липсата на реакция е резултат от всички преструктурирания на Външно?

– Министерството се обезкръвява прогресивно и на много места посланиците са така лишени от възможности, че не могат да поддържат мрежа от контакти и да имат изпреварваща информация, а трябва сами да си косят моравите или да дават дежурства. Ние в БСП сериозно обсъждаме управленския си проект в тази област и съм убеден, че политиката на МВнР ще претърпи сериозни корекции. Включително и от гледна точка на присъствие и ясни приоритети на външната политика.

– Как гледате на заявеното намерение част от посланиците да вършат работата си от София?

– Бюджетът на МВнР беше орязан значително и стои въпросът “Защо?” при условие, че парите за администрация се увеличават. А една адекватна външнополитическа служба може да направи много и за търсене на инвестиции, включително. Аз бях много учуден, че, например, се закрива посолството в Мексико. Това е една държава, която постепенно се превръща в сериозен не само регионален фактор, с нарастваща икономическа и политическа роля. Едно от обясненията, които успях да получа за този нелогичен политически ход е, че в Мексико има голям посолски комплекс и ако сградите бъдат продадени, ще донесат приходи за запълване на дупките в бюджета на МВнР. Този подход не просто е абсурден, но прилича на национално предателство.

Аргументи БГ

Култура

Музеят в Дряново ще бъде домакин на научната конференция на ЦСИИ

Published

on

На 25 и 26 септември 2026 г. Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на ежегодната научна конференция, организирана от Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ). Форумът тази година е с международно участие и ще събере учени от цяла България и чужбина в града майстор Колю Фичето. Очаква се дряновският музей да посрещне близо 40 участници, а други ще се включат дистанционно.

Събитието бе анонсирано от проф. д-р Пенчо Пенчев, преподавател по „Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в катедра „Политическа икономия“ на УНСС – София и председател на Управителния съвет на ЦСИИ, който гостува в първия музеен подкаст в България „Музеят говори“ – издание на ИМ – Дряново.

Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на музея, проф. Пенчев разказа подробно за дейността на Центъра, за приноса на Дряново в стопанската история на страната и засегна редица теми от историята на българската икономика. Той сподели, че ЦСИИ носи вече десетгодишна история и е изграден от хора, отдадени единствено на науката – от първоначален състав от 10 души организацията днес наброява близо 50 членове. „Развиваме дейността си само и единствено за науката“, коментира университетският преподавател.

Проф. Пенчев спомена, че именно в Дряново се е провело едно от първите общи събрания на Центъра в неговата история, а системно издаваните стопанско-исторически изследвания се ползват с добро международно признание. „Опитваме се да съберем хора, имащи научен интерес. Издаваме системно стопанско-исторически изследвания, които много добре се приемат от научната общност, индексират се добре и са международно признати“, отбеляза той, добавяйки, че това привлича все повече автори и позволява подбор на публикациите.

Проф. Пенчев подчерта, че фактът, че музеят домакинства форум с международно участие, не е случаен, а е естествено продължение на ролята на региона и на музеите в опазването на историческата памет. „Нашият основен акцент е не просто само и единствено да се фокусираме върху националната, а върху балканската специфика на стопанската история. Опитваме се да правим качествена и смислена наука“, каза още той.

По думите му регионалната история и музеите подпомагат учените в тази посока. „Музеите имат много важна роля. Те съхраняват историческата памет. Те са изследователски центрове. Безценна е ролята им, тъй като в тях се съхраняват данни и документи“, добави още той.

В студиото на „Музеят говори“ проф. Пенчев коментира и темата за ролята на бартера в оцеляването и развитието на българската икономика назад в миналото. „Бартерът – замяната на стока срещу стока или стока срещу услуга, е спасявал хората от икономически кризи. Обикновеният човек може да не е имал пари, но не е бил беден“, сподели ученият.

Университетският преподавател разгледа още мястото на музеите в съвременното общество, като даде пример с музеите в чужбина, където по думите му те са модерни, свежи и важни за културния обмен, динамични и развиващи се центрове на науката, и изрази мнение, че именно подкастът е форма на контакт със съвременната публика.

„Историята носи мъдрост. Тя не е антикварен магазин. Историята носи грешките на миналото, от които, ако не се поучим, ние като общество сме за никъде“, коментира специалистът. Той сподели още, че е впечатлен от Дряново и местната история, откроявайки личността на майстор Колю Фичето, героите от Априлското въстание по време на дряновската епопея и пещерата Бачо Киро.

Разгледа и любопитен пример от региона през периода на социализма и времената на ТКЗЗ-тата, видим от документи, доказващи комбинативността на хората. „Дори в условията на социализъм, хората са се стремели да имат повече, установимо от договори. Икономическият мотив никога няма да изчезне. Хората се опитват да оцеляват и да си направят живота малко по-добър, много често пъти въпреки властта“, вметна проф. Пенчев.

Пред Иван Христов и за зрителите той разказа и за интересно свое хоби, намерило трибуна в социалните мрежи, а в разговора беше засегната и темата за формите на собственост и ролята на малките общности като двигател на стопанското развитие.

Целият епизод е достъпен за гледане в канала на Исторически музей – Дряново, където зрителите могат да се абонират, за да не пропускат следващите издания на „Музеят говори“.

Зареди още

Крими

Извършват контролирани взривове в завода за боеприпаси край Белица

Published

on

Днес, 12 август, в периода от 13.00 до 16.00 часа на територията на завод Емко в с. Белица край Трявна ще се извърши контролирано взривяване на боеприпаси.

Това съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово. Дейностите по взривяване ще извършат специализирани екипи.

Зареди още

Новини

Проверките по общинските жилища в Габрово продължават

Published

on

Среща, с фокус върху проверка на адресните регистрации, наличието на хора в общински жилища без издадена заповед за това, както и спазването на обществения ред, проведе заместник‑кметът на Габрово Мария Йозова.

В дискусията участваха екип от Община Габрово – директорите на дирекции „Общинска собственост“ и „Образование и социални дейности“ заедно с експерти и представители на Районното управление.

Формалният повод за срещата бяха регулярните проверки на общинския жилищен фонд. Те обхващат стопанисването, поддържането и опазването на общинските жилища, както и спазването на условията по договорите с наемателите.

Паралелно с това служителите следят и за спазване правилата на етажната собственост. С кварталните инспектори бяха обсъдени конкретни въпроси, насочени към подобряване на координацията и възможностите за сътрудничество.

Инспекторите са първата точка на контакт за гражданите и извършват ежедневни обходи в районите си, затова добрият синхрон между екипите на институциите е ключов за навременна реакция при сигнали и проблеми.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица