Свържи се с нас

Новини

Кристиан Вигенин: Външно проспа бунтовете в Либия

Published

on

Кристиан Вигенин е депутат от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент.

– Г-н Вигенин, какво мислите за критиките, че проведената в Европейския парламент (ЕП) дискусия за СРС-тата е била само за българска “консумация”?

– Всъщност, евродепутатите от ГЕРБ, с мощната подкрепа на Димитър Стоянов от “Атака” се опитаха да го превърнат в национален дебат за национална употреба. Въпросът, който поставихме на Европейската комисия (ЕК) е принципен и той засяга не само България. При нас е най-наболял въпросът, но темата за използването на СРС е важна и за ЕП, и за европейските депутати.

Ние подходихме принципно. Не сме имали за цел да водим кампания срещу българското правителство. Целта ни беше и на база на тази дискусия да се мисли за инициативи на европейско равнище, които да дадат насоки и известни ограничения за използването на тези средства, тъй като те са най-сериозният елемент от борбата с престъпността, който потенциално би могъл да наруши правата на гражданите. Често се забравя у нас, че освен за политически цели, такъв тип средства могат да се използват и за икономически шпионаж и за натиск върху определени фирми.

Мисля, че ЕП подходи отговорно. Имаше много ясно мнозинство първо за включването на този дебат в дневния ред, а и в самата дискусия участваха много колеги от други страни. Дори в рамките на самата Европейска народна партия (ЕНП) има сериозни съмнения за начина, по който правителството в България и правоохранителната система използват СРС. Подценяването на този проблем върши работа за вътрешнополитическата пропаганда на правителството, но ако не бъде обърнато сериозно внимание, съмнението в европейските институции ще остане. Мисля, че дебатът беше полезен и за интензифициране на законодателни промени тук, в България.

– Как ще отговорите на упрека, че като опозиция очерняте България в Брюксел – нещо, което по време на управлението си доста критикувахте като модел на поведение?

“Дори в самата ЕНП има сериозни съмнения за начина, по който правителството в България и правоохранителната система използват СРС.” СНИМКА: в. “Дума”

– Трябва да направим една много сериозна разлика между това, което ние направихме и онова, което ГЕРБ правеха в предишния мандат. Те подмолно и често анонимно се опитваха да представят картина за България, която не отговаряше на действителността. Докато ние при първия сериозен и то принципен проблем поискахме открит дебат и той се състоя. Освен това ЕП е и български парламент и когато един проблем не намира адекватно решение в България, ние сме в правото си да пренесем този дебат и в ЕП, който е създаден да защитава интересите на всички европейски граждани, в това число и на българските. Затова смятам, че постъпихме правилно и нямам колебания да го повторим по тази или друга тема.

– Случайно или нарочно беше съвпадението между дебата и оповестяването на мониторинговия доклад за България?

– Дебатът беше предизвикан с появата на проблема. Допускам, че и благодарение на този дебат въпросът със СРС получи подобаващо място в мониторинговия доклад и ще бъде отразен и в юлския доклад, който ще даде и политическите оценки. Все още правителството има достатъчно време, така че вместо критика да получи положителна оценка, че е взело нужните мерки.

– Какъв отзвук имаше в ЕП изнасянето на списъците с дипломати, сътрудничили на Държавна сигурност? Тази тема интересува ли колегите ви от другите европейски страни?

– Не, това е вътрешен за България въпрос. Включително на въпрос на колега от ГЕРБ ЕК подчерта, че единствените критерии, по които самата комисия подбира персонала си, е техният професионализъм.

Цялата шумотевица, която се вдигна, за мен беше преди всичко плод на неадекватното поведение на министъра на външните работи, който в една неприятна ситуация не успя да отреагира по държавнически. Сега единственото, което се постигна, е блокиране на работата на тези посланици.

– В този списък има и доста хора с изтекли мандати, които правителството е можело да смени и преди този скандал…

– Факт е, че беше нанесен пореден удар върху дипломатическата служба, персонално от министъра на външните работи. И това най-малкото е недалновидно.

На практика премиерът използва случая, за да се отърве от министъра за българите в чужбина – нещо, което ми се струва, че имаше желание да направи отдавна, но трябваше да обясни защо.

– Каква е оценката ви за поведението на Министерството на външните работи (МВнР) във връзка с вълната от размирици в арабския свят?

“Препоръките към хората са “интересни” – от една страна да не излизат от домовете си, а от друга – да отидат на летището.”

– За мен МВнР като че ли пропусна тези събития. Не видяхме никакви ясни анализи и се скрихме зад общата европейска позиция, в чието изграждане не сме участвали, а по-скоро се оказваме консуматор.

По отношение на Либия МВнР просто проспа събитията. Дни наред ситуацията се влошаваше, а това е страната, в която има най-много български граждани. Можеше да сме си извлекли поуките от случая с медицинските сестри, а в момента има риск много български граждани буквално да останат заложници на събитията в Либия. Можем оттук-нататък да разчитаме на разбирането на протестиращите и властите в страната, както и на общите европейски усилия. Защото изявленията на правителството са хаотични и планът, за който се говори, е нереализируем. Не искам да бъда прекалено критичен, но препоръките към хората са “интересни” – от една страна да не излизат от домовете си, а от друга – да отидат на летището. Това допринася за усещането за безпомощност на правителството, което не е нужно да се демонстрира така ярко.

– Доколко липсата на реакция е резултат от всички преструктурирания на Външно?

– Министерството се обезкръвява прогресивно и на много места посланиците са така лишени от възможности, че не могат да поддържат мрежа от контакти и да имат изпреварваща информация, а трябва сами да си косят моравите или да дават дежурства. Ние в БСП сериозно обсъждаме управленския си проект в тази област и съм убеден, че политиката на МВнР ще претърпи сериозни корекции. Включително и от гледна точка на присъствие и ясни приоритети на външната политика.

– Как гледате на заявеното намерение част от посланиците да вършат работата си от София?

– Бюджетът на МВнР беше орязан значително и стои въпросът “Защо?” при условие, че парите за администрация се увеличават. А една адекватна външнополитическа служба може да направи много и за търсене на инвестиции, включително. Аз бях много учуден, че, например, се закрива посолството в Мексико. Това е една държава, която постепенно се превръща в сериозен не само регионален фактор, с нарастваща икономическа и политическа роля. Едно от обясненията, които успях да получа за този нелогичен политически ход е, че в Мексико има голям посолски комплекс и ако сградите бъдат продадени, ще донесат приходи за запълване на дупките в бюджета на МВнР. Този подход не просто е абсурден, но прилича на национално предателство.

Аргументи БГ

Новини

Ангел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика

Published

on

През това лято Ангел Раев, който вече е в осми клас в Природоматематическата гимназия в Габрово, записа изключително успешно представяне, превръщайки се в гордост както за своето училище и град, така и за цяла България. Той е единственият представител на Габрово в националните отбори по природни науки, а спечелените от него два медала през настоящия сезон категорично заслужават внимание.

„Трябва да се отчете фактът, че по време на състезанията Ангел бе едва в седми клас, като самото му включване в младежкия национален отбор по информатика, който се излъчва от ученици до осми клас, е забележително постижение“, отбелязва Добрин Башев, преподавател по информатика в Габрово и член на Националната комисия по информатика.

Първият голям международен успех за младия талант дойде от юбилейната десета Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI), която се проведе в град Каунас, Литва. Там Ангел Раев завоюва бронзов медал. На това състезание българският отбор се представи блестящо, като страната ни се нареди на споделено първо място в неофициалното класиране по медали заедно с Румъния.

Силната серия на габровския състезател продължи и на Младежката балканска олимпиада по информатика (JBOI), която се проведе в периода от 22 до 28 септември в Сараево, Босна и Херцеговина. В престижното състезание взеха участие представители на 13 държави, а националният ни отбор постигна забележителен успех, като и четиримата ни състезатели спечелиха медали.

Ангел отново се окичи с бронзово отличие. Зад тези успехи стоят упорит труд и целенасочена подготовка. През изминалата учебна година ръководители на Ангел са били Иван Лупов (заместник-ръководител на отбора на EJOI) в школа „Олимпийци“ и проф. дмн Стоян Капралов в група по програмата „Ученически олимпиади и състезания“, сформирана в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Тяхната работа се развива на фона на изключително високо ниво на конкуренция в страната.

Както отбелязва Цветелина Даниелова, заместник-ръководител на отбора, за класирането се спазват строги пропорции и в отбора се допускат до четири деца от държава. Това са най- подготвените ученици, които се състезават от години. Благодарение на тях, на Балканиадата България се представи изключително силно – страната ни зае второ място в общото класиране, печелейки 2 от общо 5-те раздадени златни медала, а български ученик се класира на престижното второ място.

„Ангел наистина е герой за Габрово и за България“, споделя г-жа Даниелова и допълва, че тъй като е още малък, той има огромни шансове и догодина отново да бъде част от националния младежки отбор и да се изкачи още по-нагоре в класирането.

Постоянството и трудът му доказват, че той достойно представя не само своята гимназия, но и страната ни на международната сцена. Освен безспорните им технически умения, ръководството на отбора откроява и чисто човешките качества на младите ни надежди.

„Мога да гарантирам, че не само са от хората с най-много знания и умения, но са и добри хора и се надяваме да измислят полезни неща за целия свят. Могат да разсъждават по всякакви теми и имат креативността да решават проблеми, които имат и неизвестни за тях неща“, категорична е Цветелина Даниелова.

Тя отправя и специални поздравления към училището на Ангел за това, че развива такива прекрасни личности и им дава начален старт в опознаването на този голям свят, успоредно с останалите дисциплини.

Зареди още

Култура

Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Published

on

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.

Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.

“Село край манастир” от Марин Маринов, 2008 г.

Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.

В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.

Марин Маринов в Талин, Естония, б.д.

Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.

Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.

Снимка на Марин Маринов, б.д.

Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.

Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.

„Гласове край Синкьовица” от Марин Маринов, 1996 г.

Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.

Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.

Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.

1.5. „Габровци на фронта” от Марин Маринов, б.д.

Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.

Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.

Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.

Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.

Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.

Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица