Свържи се с нас

Новини

Заваляха оставки вдясно

Бъдещият парламент без представителите на „старата“ десница, според тях той ще възпроизведе „статуквото“.

Published

on

© Copyright 2013 — Gabrovo News. All Rights Reserved

© Copyright 2013 — Gabrovo News. All Rights Reserved

По-малко от 24 часа след края на предсрочния вот и три оставки вдясно са факт, съобщиха от Аргументи БГ. Иван Костов, Емил Кабаиванов и Меглена Кунева обявиха, че се оттеглят от председателските постове на оглавяваните от тях формации заради провала на парламентарните избори. ДСБ, СДС и Движение „България на гражданите” не успяха да прескочат 4-процентната бариера за влизане в Народното събрание и т. нар. „стара” десница за пръв път няма да има свое представителство. По последни прогнози в бъдещия парламент влизат само 4 партии – ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака”.

“Мачът свърши, ДСБ е извън парламента.” С тези думи в социалната мрежа “Фейсбук” зам.-председателят на ДСБ Радан Кънев заяви, че подава оставка. Той пише, че благодари от сърце на всички, които са му помагали. “Вие заслужавахте повече. Съжалявам, ако съм ви подвел. Не мога да обещая много – само, че няма да се уморя и няма да се откажа. Ще бъда с вас, докато ме търпите. По светло ще кажа повече за изборите, ще подам оставка като заместник-председател на ДСБ, ще споделя първите си мисли за бъдещето на десницата. Защото ние с вас имаме бъдеще”, подчертава Кънев.

Колегата му Петър Москов също обяви във “Фейсбук”, че подава оставка като член на националното ръководство на ДСБ. “Ще продължа да работя за реализацията на идеите, които предложих в хода на кампанията. Знам, че предстоят по-добри времена. Вярвам, че ще ги постигнем с разум и ще ги посрещнем заедно”, казва той.

В понеделник на брифинг пък лидерът Иван Костов обяви, че на 23 юни ДСБ ще избере нов лидер. Партията насрочва национално събрание на тази дата и тогава ръководството ще подаде оставка и ще избере нов лидер и ръководство на партията.

Костов заяви, че приема изборните резултати. “Съжаляваме за резултатите. Те са силно разочароващи”, каза той.
Иван Костов бе премиер от 1997 до 2001. Той бе лидер на СДС от 1994 до 2001 г., а от 2004 — на Демократи за силна България. Той бе депутат в 7-то Велико народно събрание и в 36-ото, 37-ото, 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-ото обикновено Народно събрание.

Лидерът на СДС Емил Кабаиванов също обяви, че до три дни ще подаде оставка от лидерския пост и призова към същото цялото национално ръководство. Според него това е “морален” ангажимент. Той добави, че същото трябва да се случи и с лидерите на организацията по места.

Според Кабаиванов причината за провала на партията е, че голяма част от избирателите на СДС избрали да гласуват за ГЕРБ, за да не се разпилява гласът им.

“По-голямата част от нашите избиратели са предпочели да гласуват за ГЕРБ, за да не отиде гласът им нахалост. Призивът да се гласува само за големи партии, за да не отива гласът нахалост, доведе до патовата ситуация в парламента. По този начин се пренебрегва основното правило на демокрацията – да гласуваш по убеждение, а в случая са гласували за силния на деня”, твърди Кабаиванов.

Според него основният проблем е, че хората са избрали да възпроизведат статуквото, въпреки масовите протести от края на зимата.

“С тези резултати държавата се оказва в патова ситуация. Не съм оптимист, че ще се състави правителство. Решението са нови избори на есен. Защото положението няма да се успокои”, каза още Кабаиванов.

През изминалата година Кабаиванов нееднократно е обвиняван от бившия председател на СДС Мартин Димитров и от предишните коалиционни партньори от ДСБ в съглашателство с ГЕРБ.

“Трябва да обединим десницата. Аз, Костов, Кунева, всички трябва да се оттеглим, за да отворим път на новите лица”, заяви карловският кмет Емил Кабаиванов, нареждайки се до бившия премиер Иван Костов с 23 години стаж в политиката и до бившия еврокомисар и бивш министър на евроинтеграцията Меглена Кунева.

Самата Кунева в понеделник също подаде оставка като председател на ДБГ. На брифинг тя обяви още, че се оттегля и целият Национален съвет на партията.

„Изборите бяха проведени в трудна среда, нездравословна среда”, заяви Кунева и благодари на избирателите, гласували им доверие вчера. Тя посочи финансирането като пример за нечестността на изборите. Достъпът до финансиране е изключително сериозен въпрос, заяви Кунева и припомни, че “България на гражданите” не получава държавна субсидия.

Според Кунева днес „всички загубихме”. „Изгубихме възможността България да формира правителство с ясна управленска програма и политическа отговорност. За съжаление, тази конфигурация днес възпроизвежда статуквото”, посочи още тя.

„Загубихме изборите. Загубихме, защото не успяхме да убедим достатъчно брой хора, че си струва да излезем и да гласуваме и най-вече, че си струва да гласуваме без манипулации, спокойно, добронамерено, без страх. Не успяхме да убедим достатъчно хора, че моделът е сменен”, смята Кунева.

Нашият Национален съвет реши да подаде оставка и следващата седмица ще насрочим национално събрание, на който този въпрос ще се разгледа, съобщи Меглена Кунева.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Отбелязваме Светли понеделник!

Published

on

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Зареди още

Новини

Великден е! Христос Воскресе!

Published

on

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Зареди още

Новини

Отбелязваме Велика събота!

Published

on

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица