Новини
На този ден…
На 5 февруари:
1762 г. — Френската островна колония Мартиника е превзета от Англия.
1783 г. — При първото от петте последователни земетресения на полуостров Калабрия (Италия) загиват 50 хиляди души.
1818 г. — Маршал Жан Бернадот се възкача на шведския престол като Карл XIV.
1850 г. — В САЩ е патентована първата машина за смятане арифмометър.
1859 г. – Княз Александру Йоан Куза е избран за владетел на Княжество Молдова и поставя основите на съвременна Румъния.
1861 г. — В САЩ е патентована кинокамерата от Коулмън Селърс.
1871 г. — Васил Левски изготвя писма до Филип Тотю в Одеса и Панайот Хитов в Белград, с които кани двамата войводи да се включат дейно в работата на Вътрешната революционна организация.
1885 г. — Белгийският крал Леополд II създава Свободна държава Конго, като своя частна собственост в Африка.
1889 г. — Княз Фердинанд I дава разрешение на Военното министерство за закупуване на първите картечници за Българската армия.
1901 г. — Американският магнат Джон Пиерпон Морган създава империята „Юнайтед стейтс стийл корпорейшън“.
1904 г. — Войските на САЩ напускат Куба след 5-годишна окупация.
1909 г. — Русия признава независимостта на България.
1917 г. — Мексико приема своята революционна конституция.
1928 г. — По изкуствен път е получен Витамин D.
1936 г. — Чарли Чаплин реализира последния си ням филм — Модерни времена.
1945 г. — По време на конни надбягвания в Мексико конят Голяма Ракета поставя световен рекорд по скорост — 70 км в час.
1953 г. — За пръв път е показан анимационният филм на Уолт Дисни „Питър Пан“.
1958 г. — Военноовъздушните сили на САЩ загубват водородна бомба близо до бреговете на Савана, Джорджия, бомбата не е била намерена.
1958 г. — Гамал Абдел Насър е номиниран за първи президент на Обединената Арабска Република.
1968 г. – Виетнамската война: Започва Битката при Ке Сан.
1971 г. — Проект Аполо: Аполо 14 каца на Луната.
1973 г. – В Торонто (Канада) започва строежът на телевизионната кула Си Ен Тауър – най-високата сграда в света за следващите 34 години.
На 5 февруари с родени:
* 1788 г. — Робърт Пийл, министър-председател на Обединеното кралство († 1850 г.)
* 1808 г. — Карл Шпицвег, немски художник († 1885 г.)
* 1812 г. — Жорж Дантес, френски монархист († 1895 г.)
* 1840 г. — Джон Бойд Дънлоп, шотландски изобретател († 1921 г.)
* 1840 г. — Хайръм Стивънс Максим, британски изобретател († 1916 г.)
* 1843 г. — Никола Ганчев, български революционер († 1876 г.)
* 1848 г. — Жорис-Карл Юисманс, френски писател († 1907 г.)
* 1852 г. — Масатаке Тераучи, министър-председател на Япония († 1919 г.)
* 1866 г. — Рейджиро Вакацуки, министър-председател на Япония († 1949 г.)
* 1871 г. — Константин Н. Робев, български лекар († 1946 г.)
* 1877 г. — Константин Калинин, съветски авиоконструктор († 1938 г.)
* 1878 г. — Андре Ситроен, френски автомобилен пионер († 1935 г.)
* 1882 г. — Луи Вагнер, френски автомобилен състезател († 1960 г.)
* 1889 г. — Станке Димитров, български антифашист († 1944 г.)
* 1899 г. — Уолтър Лангер, американски психоаналитик († 1981 г.)
* 1903 г. — Алексей Леонтиев, съветски психолог († 1979 г.)
* 1905 г. — Георги Герасимов, български художник († 1977 г.)
* 1907 г. — Валтер Науш, австрийски футболист († 1957 г.)
* 1909 г. — Вангел Аяновски, югославски партизанин († 1996 г.)
* 1912 г. — Пиетро Ферарис, италиански футболист († 1991 г.)
* 1914 г. — Алън Ходжкин, британски биофизик, Нобелов лауреат през 1963 г. († 1998 г.)
* 1914 г. — Уилям Бароуз, американски романист († 1997 г.)
* 1915 г. — Роберт Хофщетер, американски физик от еврейски произход, Нобелов лауреат през 1961 г. († 1990 г.)
* 1916 г. — Уго Локатели, италиански футболист († 1993 г.)
* 1919 г. — Андреас Папандреу, министър-председател на Гърция († 1996 г.)
* 1920 г. — Леда Милева, българска поетеса и писателка
* 1923 г. — Евгени Константинов, български писател и сценарист († 1986 г.)
* 1924 г. — Александър Матросов, съветски военнослужещ († 1943 г.)
* 1925 г. — Генчо Стоев, български писател († 2002 г.)
* 1930 г. — Александър Герчев, български лекар († 1997 г.)
* 1930 г. — Веселин Калчев, български музикант († 1999 г.)
* 1932 г. — Чезаре Малдини, италиански футболист и треньор
* 1934 г. — Ханк Аарон, американски бейзболист
* 1938 г. — Петър Драмов, български художник
* 1948 г. — Свен-Йоран Ериксон, шведски футболен мениджър
* 1949 г. — Курт Бек, германски политик
* 1949 г. — Мануел Орантес, испански тенисист
* 1950 г. — Нийл Джордан, ирландски режисьор и писател
* 1954 г. — Клиф Мартинез, американски музикант
* 1956 г. — Ектор Ребаке, мексикански автомобилен състезател
* 1958 г. — Франк Пагелсдорф, германски футболист
* 1959 г. — Антони Дончев, български музикант
* 1961 г. — Ирина Флорин, българска певица
* 1962 г. — Емил Велев, български футболист
* 1963 г. — Пако Айестеран, помощник-треньор на ФК Ливърпул
* 1964 г. — Дъф Маккагън, американски музикант
* 1965 г. — Георге Хаджи, румънски футболист
* 1966 г. — Вяра Анкова, български журналист
* 1968 г. — Маркус Грьонхолм, автомобилен състезател
* 1969 г. — Боби Браун, американски певец
* 1969 г. — Майкъл Шийн, британски актьор
* 1972 г. — Мери-Елизабет Доналдсън, графиня на Монпезат
* 1975 г. — Джовани ван Бронкхорст, холандски футболист
* 1976 г. — Тони Джа, майстор по бойни изкуства
* 1977 г. — Иван Гребенчарски, български скиор
* 1978 г. — Тал Шакед, американски шахматист
* 1981 г. — Жюли Зенати, френска певица
* 1984 г. — Карлос Тевес, аржентински футболист
* 1985 г. — Ванеса Русо, играч на покер от САЩ
* 1985 г. — Кристиано Роналдо, португалски футболист
* 1986 г. — Ведран Чорлука, хърватски футболист
* 1990 г. — Румен Николов, български футболист
* 1992 г. — Марина Кискинова, българска поп певица
* 1992 г. — Неймар да Силва, бразилски футболист
* 1994 г. — Петя Габрова
Култура
„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.
На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.
Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.
Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.
Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.
Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Новини
Дневният център за деца и младежи с увреждания празнува 20 години

Двадесет години от създаването си ще отбележи на 14 октомври 2026 г. Дневният център за деца и младежи с увреждания в Габрово, информира Миглена Въгленова, Връзки с обществеността и протокол в Община Габрово.
Създаден през 2006 г., Центърът вече две десетилетия осигурява специализирана грижа и подкрепа за деца с двигателни, зрителни, ментални и множествени увреждания и техните семейства.
От 2007 г. социалната услуга се управлява от Фондация „Грижи за деца с увреждания“. От 2016 г. Центърът се помещава в обновена общинска сграда на бул. „Трети март“ № 5, адаптирана за нуждите на децата. Капацитетът му е увеличен от 20 на 40 места и в момента е запълнен.
Услугата включва рехабилитация и физиотерапия, психологическа и логопедична подкрепа, Монтесори обучение, водна терапия, конна езда, както и разнообразие от занимания по изкуства, трудови дейности, свободни игри, разходки, лагери и културни мероприятия.
През 2025 г. Фондация „Грижи за деца с увреждания“ регистрира социално предприятие, чрез което осигурява трудова заетост и социална ангажираност за хора в уязвимо положение.
Годишнината е повод да бъде отбелязан приносът на специалистите, семействата и партньорите, които през годините подкрепят мисията на Центъра да осигурява грижа, развитие и възможности за пълноценно участие на децата с увреждания в обществения живот.

Култура
„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.
Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.
Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.
Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.
Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.
Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

-
Новинипреди 7 дниБЧК – Габрово първи в страната по първа помощ
-
Новинипреди 5 дниУченик от Габрово с второ място на международно състезание по английски
-
Новинипреди 5 дниЯнтра приема лидера Вихрен в опит да прекъсне трите си поредни загуби
-
Новинипреди 5 дниНад 130 дървета и 4175 храсти в новия парк в квартал Младост
-
Кримипреди 6 дниМащабна полицейска акция в Габровско
-
Новинипреди 5 дниВодопроводът в Поповци е почти изцяло изграден
-
Новинипреди 2 дниПепи Казаков записа мач №200 с фланелката на Янтра
-
Културапреди един ден„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща





