Свържи се с нас

Новини

На този ден…

Published

on

На 5 февруари:
1762 г. — Френската островна колония Мартиника е превзета от Англия.
1783 г. — При първото от петте последователни земетресения на полуостров Калабрия (Италия) загиват 50 хиляди души.
1818 г. — Маршал Жан Бернадот се възкача на шведския престол като Карл XIV.
1850 г. — В САЩ е патентована първата машина за смятане арифмометър.
1859 г. – Княз Александру Йоан Куза е избран за владетел на Княжество Молдова и поставя основите на съвременна Румъния.
1861 г. — В САЩ е патентована кинокамерата от Коулмън Селърс.
1871 г. — Васил Левски изготвя писма до Филип Тотю в Одеса и Панайот Хитов в Белград, с които кани двамата войводи да се включат дейно в работата на Вътрешната революционна организация.
1885 г. — Белгийският крал Леополд II създава Свободна държава Конго, като своя частна собственост в Африка.
1889 г. — Княз Фердинанд I дава разрешение на Военното министерство за закупуване на първите картечници за Българската армия.
1901 г. — Американският магнат Джон Пиерпон Морган създава империята „Юнайтед стейтс стийл корпорейшън“.
1904 г. — Войските на САЩ напускат Куба след 5-годишна окупация.
1909 г. — Русия признава независимостта на България.
1917 г. — Мексико приема своята революционна конституция.
1928 г. — По изкуствен път е получен Витамин D.
1936 г. — Чарли Чаплин реализира последния си ням филмМодерни времена.
1945 г. — По време на конни надбягвания в Мексико конят Голяма Ракета поставя световен рекорд по скорост — 70 км в час.
1953 г. — За пръв път е показан анимационният филм на Уолт Дисни „Питър Пан“.
1958 г. — Военноовъздушните сили на САЩ загубват водородна бомба близо до бреговете на Савана, Джорджия, бомбата не е била намерена.
1958 г. — Гамал Абдел Насър е номиниран за първи президент на Обединената Арабска Република.
1968 г. – Виетнамската война: Започва Битката при Ке Сан.
1971 г. — Проект Аполо: Аполо 14 каца на Луната.
1973 г. – В Торонто (Канада) започва строежът на телевизионната кула Си Ен Тауър – най-високата сграда в света за следващите 34 години.

На 5 февруари с родени:

* 1788 г. — Робърт Пийл, министър-председател на Обединеното кралство († 1850 г.)
* 1808 г. — Карл Шпицвег, немски художник († 1885 г.)
* 1812 г. — Жорж Дантес, френски монархист († 1895 г.)
* 1840 г. — Джон Бойд Дънлоп, шотландски изобретател († 1921 г.)
* 1840 г. — Хайръм Стивънс Максим, британски изобретател († 1916 г.)
* 1843 г. — Никола Ганчев, български революционер († 1876 г.)
* 1848 г. — Жорис-Карл Юисманс, френски писател († 1907 г.)
* 1852 г. — Масатаке Тераучи, министър-председател на Япония († 1919 г.)
* 1866 г. — Рейджиро Вакацуки, министър-председател на Япония († 1949 г.)
* 1871 г. — Константин Н. Робев, български лекар († 1946 г.)
* 1877 г. — Константин Калинин, съветски авиоконструктор († 1938 г.)
* 1878 г. — Андре Ситроен, френски автомобилен пионер († 1935 г.)
* 1882 г. — Луи Вагнер, френски автомобилен състезател († 1960 г.)
* 1889 г. — Станке Димитров, български антифашист († 1944 г.)
* 1899 г. — Уолтър Лангер, американски психоаналитик († 1981 г.)
* 1903 г. — Алексей Леонтиев, съветски психолог († 1979 г.)
* 1905 г. — Георги Герасимов, български художник († 1977 г.)
* 1907 г. — Валтер Науш, австрийски футболист († 1957 г.)
* 1909 г. — Вангел Аяновски, югославски партизанин († 1996 г.)
* 1912 г. — Пиетро Ферарис, италиански футболист († 1991 г.)
* 1914 г. — Алън Ходжкин, британски биофизик, Нобелов лауреат през 1963 г. († 1998 г.)
* 1914 г. — Уилям Бароуз, американски романист († 1997 г.)
* 1915 г. — Роберт Хофщетер, американски физик от еврейски произход, Нобелов лауреат през 1961 г. († 1990 г.)
* 1916 г. — Уго Локатели, италиански футболист († 1993 г.)
* 1919 г. — Андреас Папандреу, министър-председател на Гърция († 1996 г.)
* 1920 г. — Леда Милева, българска поетеса и писателка
* 1923 г. — Евгени Константинов, български писател и сценарист († 1986 г.)
* 1924 г. — Александър Матросов, съветски военнослужещ († 1943 г.)
* 1925 г. — Генчо Стоев, български писател († 2002 г.)
* 1930 г. — Александър Герчев, български лекар († 1997 г.)
* 1930 г. — Веселин Калчев, български музикант († 1999 г.)
* 1932 г. — Чезаре Малдини, италиански футболист и треньор
* 1934 г. — Ханк Аарон, американски бейзболист
* 1938 г. — Петър Драмов, български художник
* 1948 г. — Свен-Йоран Ериксон, шведски футболен мениджър
* 1949 г. — Курт Бек, германски политик
* 1949 г. — Мануел Орантес, испански тенисист
* 1950 г. — Нийл Джордан, ирландски режисьор и писател
* 1954 г. — Клиф Мартинез, американски музикант
* 1956 г. — Ектор Ребаке, мексикански автомобилен състезател
* 1958 г. — Франк Пагелсдорф, германски футболист
* 1959 г. — Антони Дончев, български музикант
* 1961 г. — Ирина Флорин, българска певица
* 1962 г. — Емил Велев, български футболист
* 1963 г. — Пако Айестеран, помощник-треньор на ФК Ливърпул
* 1964 г. — Дъф Маккагън, американски музикант
* 1965 г. — Георге Хаджи, румънски футболист
* 1966 г. — Вяра Анкова, български журналист
* 1968 г. — Маркус Грьонхолм, автомобилен състезател
* 1969 г. — Боби Браун, американски певец
* 1969 г. — Майкъл Шийн, британски актьор
* 1972 г. — Мери-Елизабет Доналдсън, графиня на Монпезат
* 1975 г. — Джовани ван Бронкхорст, холандски футболист
* 1976 г. — Тони Джа, майстор по бойни изкуства
* 1977 г. — Иван Гребенчарски, български скиор
* 1978 г. — Тал Шакед, американски шахматист
* 1981 г. — Жюли Зенати, френска певица
* 1984 г. — Карлос Тевес, аржентински футболист
* 1985 г. — Ванеса Русо, играч на покер от САЩ
* 1985 г. — Кристиано Роналдо, португалски футболист
* 1986 г. — Ведран Чорлука, хърватски футболист
* 1990 г. — Румен Николов, български футболист
* 1992 г. — Марина Кискинова, българска поп певица
* 1992 г. — Неймар да Силва, бразилски футболист
* 1994 г. — Петя Габрова

Крими

Три нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово

Published

on

Областната дирекция на МВР -Габрово получи три нови патрулни автомобила „Шкода Кодиак“, чието закупуване е финансирано от Фонда за безопасност на движението.

Автомобилите са оборудвани с лайтбар и необходимата специализирана техника за изпълнение на полицейските функции.

Те са обозначени с отличителните знаци и герба на Министерството на вътрешните работи.

Новите патрулни автомобили ще подпомогнат ежедневната работа на полицейските служители и ще бъдат използвани за патрулно-постова дейност, териториално обслужване и осъществяване на контрол по Закона за движението по пътищата.

С включването им в автопарка на дирекцията ще се повишат мобилността и оперативните възможности на полицейските екипи, както и ще се подобри контролът по пътната безопасност.

Зареди още

Новини

Полагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана

Published

on

Областният и заместник областният управители Кристина Сидорова и Андрей Николов проведоха работна среща с директора на Областно пътно управление Габрово инж. Деян Георгиев.

По време на срещата бяха обсъдени текущите дейности по поддържането на републиканската пътна инфраструктура в област Габрово.

Георгиев подчерта, че екипите на Областно пътно управление работят по отводняване и подрязване на храсти край пътните пространства. Приоритетно работата се извършва по първостепенните пътища.

Продължава работата по пътя между Габрово и местността Узана, като е предвидено да бъдат асфалтирани още 4 км от трасето.

Почти е завършен ремонтът на пътя Севлиево – Сенник – Градница – Бериево.

На износващ пласт е вече и пътят между Царева ливада и Дряново, като остава да се положи пътна маркировка и да се поставят знаци.

Започват ремонтните дейности по пътя Агатово- Крамолин.

Зареди още

Новини

170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената

Published

on

Архитектура на свободата: Вълната на Тесла и българският хоризонт за енергиен суверенитет

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова, Стопански факултет на Технически университет – Габрово

„Нашият свят е потопен в огромен океан от енергия… Когато я извлече от този неизчерпаем източник, човечеството ще се придвижи с гигантска крачка напред.“ — Никола Тесла

На 10 юли 2026 година се навършват 170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който е роден в нашите земи – на Балканите. Наричат го човекът, който изобрети ХХ век, геният, който чуваше Вселената. Неговите открития – системата за пренос на електроенергия чрез променлив ток, радиотехнологиите, безжичната комуникация, устройството за генериране на високоволтово електричество, дистанционното управление, електрическия мотор – преобърнаха света. Неговите открития стоят в основата на квантовата теория. Тесла твърди, че Вселената е изградена от вълни. През целия си живот е говорил за наличие на свободна енергия, която се разпространява чрез ефира – за разлика от Айнщайн, който отрича тази концепция. Името му носи мерната единица за магнитна индукция (тесла) и световноизвестната компания за електрически автомобили.

Във времената, когато неолибералният икономически модел, стоящ в основата на съвременната икономика, е в криза, основополагаща е доктрината за ограничеността на ресурсите, а България загуби финансовия си суверенитет, възниква въпросът: възможно ли е България да има енергийна независимост?

Днес, на това място, няма да разказваме биография, защото тя вече е написана. Няма да изброяваме заслуги, защото те са известни. Няма да славословим, защото сме твърде малки. Когато пред нас стои гений, просто притихваме. И свеждаме глави. Замълчаваме. Размишляваме: Какво би станало, ако …? Какво щеше да бъде, ако …? А можеше ли да …? А сега накъде? И какво предстои? В какво вярваме и какво искаме да променим?

Нека поставим началото на нашия разказ, за да видим до къде ще ни отведат мислите ни, визията ни, фактите, реалността и аргументите. И да се опитаме да излезем извън времето и пространството, както го правеше Тесла.

Да започнем разказа с построяването на една кула. Кула, която превръща самата Земя в батерия. Това едновременно е визията на Тесла и неговата прокоба, или може би изкупление… В Колорадо Спрингс Тесла предизвиква изкуствените мълнии да танцуват. Лампите светват. Без кабели, без ток от контакта. Енергията протича през земята и въздуха, сякаш самата Вселена е неговата електроцентрала. Уорденклиф е трябвало да бъде доказателството. Висока 187 фута, вкопана 300 фута дълбоко в земята. Канал между земната повърхност и йоносферата, свободен за всеки, който иска да се включи. Безплатна енергия за всички хора. Но Дж. П. Морган разпознава в този проект заплахата. Безплатната енергия означава никакви сметки за ток, никакъв контрол, никакви печалби. Финансирането спира. Кулата остава незавършена. Днес живеем с мрежи, които ни държат в зависимост, докато Тесла доказа, че енергията е навсякъде около нас. Самата Земя пулсира със сила. Ами ако неговата визия никога не е умирала, а просто чака да бъде открита наново? Кой знае …

Голямата тайна – проектът на Тесла се проваля и това никак не е случайно. Защо ли? Да помислим: Кула с височина 300 фута, която свързва земята и небето. Безжична енергия за всеки човек на тази планета. Тесла доказа, че това работи – неговите крушки светеха без кабели. Но когато Дж. П. Морган разбра, че безплатната енергия ще застраши империята му, парите изведнъж пресъхнаха. Уорденклиф никога не беше завършен. Да си представим: свят, в който енергията е като въздуха. Свободно достъпна, навсякъде. Без сметки за ток, без изкуствено поддържана ограниченост на ресурсите. Тесла прозря това бъдеще, а определени сили видяха как контролът им се изплъзва. Технологията беше налице. Визията беше ясна. Това, което липсваше, беше система, която поставя общественото благо пред печалбата.

Как ли би изглеждал светът ни днес, ако мечтата на Тесла беше станала реалност?

Кой знае … И дали някога ще разберем … В летописа на човешката цивилизация съществуват умове, които не просто откриват закони, а проправят мостове между материалното и метафизичното. През настоящата 2026 година, когато светът отбелязва 170 години от рождението на Никола Тесла, неговото наследство отеква с нова, стряскаща актуалност. Смятан от съвременниците си за утопист, а от вечността – за проводник на висша космическа мисъл, Тесла завеща на човечеството не просто патенти, а една фундаментална философия: енергията е природно право, проявление на Вселенския Дух, което трябва да служи за еманципацията на човека, а не за неговото закрепостяване.

Днес, когато геополитическите реалности превърнаха енергийните ресурси в инструмент за диктат и икономическа зависимост, въпросът за енергийния суверенитет надхвърля рамките на инженерната наука и се превръща в екзистенциален избор.

За България този избор е съдбоносен. Обръщането към принципите на Тесла за улавяне на неизчерпаемите сили на природата – вплетени в богатия слънчев, вятърен и неоползотворен геотермален потенциал на нашата земя – е не просто технологичен преход, а изграждане на истинска архитектура на свободата. Ето защо тук правим опит за размисъл върху това как една нация може да разчупи оковите на енергийната зависимост, като събуди своя интелектуален потенциал и се настрои на честотата на бъдещето.

Разбира се, в контекста на XXI век стремежът към енергийна независимост неизбежно се сблъсква със суровата матрица на геополитическите реалности и рестриктивните външни регулации, в които България е дълбоко интегрирана.

Наднационалните рамки на Европейския съюз и строгите изисквания за декарбонизация често изглеждат като окови за традиционната ни енергетика. Но точно в тази привидна безизходица се крие възможността за необичаен ход, вдъхновен от гения на Тесла – обръщане към сили, които не подлежат на външен диктат и квоти.

Докато изкопаемите горива ни закотвят в позицията на зависим консуматор, под краката ни, в самото сърце на българската земя, пулсира нашият собствен, автентичен „етер“ – огромният и непростимо пренебрегван океан от геотермална енергия. Нареждайки се на второ място в Европа по богатство на минерални извори, България притежава уникален денонощен източник на чиста, постоянна топлина, която не се влияе от капризите на времето или интересите на чужди пазари.

От свръхгорещия гейзер в Сапарева баня до топлите недра на Софийското поле, Мизия и Тракия, това минерално съкровище е енергиен суверенитет в чист вид. (Щерев, К. (2002). Минералните води на България: Хранилища на енергия и живот. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“) Пренасочването на този ресурс за директно отопление на цели градове и за нуждите на родното оранжерийно земеделие не просто заобикаля външните регулации, а ги преобръща в наш интерес, превръщайки екологичните изисквания във финансов трамплин за вътрешна автономия. Защото никоя международна директива не може да наложи лимити върху топлината, с която земята ни е благословила; изборът дали да отключим този безплатен код за свобода е изцяло в нашите собствени ръце.

За да разберем напълно мащаба на този неоползотворен потенциал, е достатъчно да насочим поглед към Исландия – държавата, която превърна своите геотермални недра в национална доктрина и символ на абсолютна икономическа автономност. (Ragnarsson, Á. (2015). Geothermal Development in Iceland. Proceedings World Geothermal Congress, Melbourne, Australia). В средата на миналия век тази северна островна нация е сред най-бедните в Европа, изцяло зависима от вноса на скъпи изкопаеми горива. Днес, благодарение на смела политическа и научна визия, Исландия задоволява близо 100% от нуждите си от отопление и над 25% от електроенергията си директно от земната топлина.

Този исторически паралел е изключително отрезвяващ за България.

На географско ниво, докато Исландия овладява суровата, често деструктивна вулканична енергия, българската природа ни е дарила с далеч по-благодатни, спокойни и равномерно разпределени хидротермални басейни.

На системно ниво анализите показват, че внедряването на исландския модел у нас – чрез централизирани геотермални системи за отопление и нискотемпературни бинарни централи за ток – би помогнало за трайно решаване на енергийния проблем в редица български региони.

Разликата между двете страни не е в ресурса, а в интелектуалната дързост.

Исландия доказа, че геотермалната енергия не е просто алтернативна технология, а щит срещу глобалните кризи и фундамент за висок стандарт на живот.

За България прегръщането на този модел е исторически шанс да спре да бъде пасивен консуматор на чужди енергийни стратегии и да се превърне в суверенна, самозахранваща се система.

Мащабната реализация на тази революционна геотермална архитектура обаче не зависи от пасивни технологии, а от раждането на едно ново поколение визионери – младите български умове, инженери и студенти, които днес седят в университетските аудитории. Именно те са призвани да бъдат съвременните проводници на духа на Тесла, превръщайки сухата теория в живи, работещи системи, които да уловят и канализират земната топлина на родината ни.

Пред тях стои предизвикателството да надскочат инерцията на миналото, да овладеят интердисциплинарни знания на границата между геологията, термодинамиката и екологичното инженерство и да проектират автономната енергийна карта на утрешна България.

Когато младостта и интелектуалната дързост се настроят на честотата на иновациите, те придобиват силата да разчупят скептицизма на статуквото. Училищата и университетите ни трябва да станат инкубатори за това дръзновение, защото енергийната независимост на една нация започва първо като искра в ума на нейните млади откриватели, готови да превърнат наследството на природата в триумф на човешкия гений.

В крайна сметка, изграждането на тази „архитектура на свободата“ не е въпрос на технологична невъзможност, а на интелектуален и духовно пробуждане.

Реализирането на геотермалния суверенитет на България изисква нови проводници на мисълта – онези млади български инженери, учени и студенти, които днес стоят в аулите и утре ще проектират утрешния ден. Именно към тях е отправен големият апел: да надскочат скептицизма на статуквото и да прегърнат дързостта на Никола Тесла.

Когато в светлината на неговата 170-годишнина (2026 г.) преоткриваме завета му, ние си напомняме, че истинското знание не може да бъде заключено, нито пренебрегнато; то винаги си проправя път.

България има историческия шанс да се откъсне от орбитата на енергийната зависимост не чрез чужди заеми или политически компромиси, а чрез силата на собствената си земя и собствения си гений.

Защото когато една нация съедини топлината на своите недра с дръзновението на своя Дух, тя престава да бъде просто зрител на историята. Тя се превръща в творец на собствената си свобода, доказвайки, че светлината на истинското знание винаги е по-силна от тишината на настоящето.

*Използваното фоново изображение на Никола Тесла е генерирано от AI.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица