Свържи се с нас

Новини

На този ден…

Published

on

На 5 февруари:
1762 г. — Френската островна колония Мартиника е превзета от Англия.
1783 г. — При първото от петте последователни земетресения на полуостров Калабрия (Италия) загиват 50 хиляди души.
1818 г. — Маршал Жан Бернадот се възкача на шведския престол като Карл XIV.
1850 г. — В САЩ е патентована първата машина за смятане арифмометър.
1859 г. – Княз Александру Йоан Куза е избран за владетел на Княжество Молдова и поставя основите на съвременна Румъния.
1861 г. — В САЩ е патентована кинокамерата от Коулмън Селърс.
1871 г. — Васил Левски изготвя писма до Филип Тотю в Одеса и Панайот Хитов в Белград, с които кани двамата войводи да се включат дейно в работата на Вътрешната революционна организация.
1885 г. — Белгийският крал Леополд II създава Свободна държава Конго, като своя частна собственост в Африка.
1889 г. — Княз Фердинанд I дава разрешение на Военното министерство за закупуване на първите картечници за Българската армия.
1901 г. — Американският магнат Джон Пиерпон Морган създава империята „Юнайтед стейтс стийл корпорейшън“.
1904 г. — Войските на САЩ напускат Куба след 5-годишна окупация.
1909 г. — Русия признава независимостта на България.
1917 г. — Мексико приема своята революционна конституция.
1928 г. — По изкуствен път е получен Витамин D.
1936 г. — Чарли Чаплин реализира последния си ням филм — Модерни времена.
1945 г. — По време на конни надбягвания в Мексико конят Голяма Ракета поставя световен рекорд по скорост — 70 км в час.
1953 г. — За пръв път е показан анимационният филм на Уолт Дисни „Питър Пан“.
1958 г. — Военноовъздушните сили на САЩ загубват водородна бомба близо до бреговете на Савана, Джорджия, бомбата не е била намерена.
1958 г. — Гамал Абдел Насър е номиниран за първи президент на Обединената Арабска Република.
1968 г. – Виетнамската война: Започва Битката при Ке Сан.
1971 г. — Проект Аполо: Аполо 14 каца на Луната.
1973 г. – В Торонто (Канада) започва строежът на телевизионната кула Си Ен Тауър – най-високата сграда в света за следващите 34 години.

На 5 февруари с родени:

* 1788 г. — Робърт Пийл, министър-председател на Обединеното кралство († 1850 г.)
* 1808 г. — Карл Шпицвег, немски художник († 1885 г.)
* 1812 г. — Жорж Дантес, френски монархист († 1895 г.)
* 1840 г. — Джон Бойд Дънлоп, шотландски изобретател († 1921 г.)
* 1840 г. — Хайръм Стивънс Максим, британски изобретател († 1916 г.)
* 1843 г. — Никола Ганчев, български революционер († 1876 г.)
* 1848 г. — Жорис-Карл Юисманс, френски писател († 1907 г.)
* 1852 г. — Масатаке Тераучи, министър-председател на Япония († 1919 г.)
* 1866 г. — Рейджиро Вакацуки, министър-председател на Япония († 1949 г.)
* 1871 г. — Константин Н. Робев, български лекар († 1946 г.)
* 1877 г. — Константин Калинин, съветски авиоконструктор († 1938 г.)
* 1878 г. — Андре Ситроен, френски автомобилен пионер († 1935 г.)
* 1882 г. — Луи Вагнер, френски автомобилен състезател († 1960 г.)
* 1889 г. — Станке Димитров, български антифашист († 1944 г.)
* 1899 г. — Уолтър Лангер, американски психоаналитик († 1981 г.)
* 1903 г. — Алексей Леонтиев, съветски психолог († 1979 г.)
* 1905 г. — Георги Герасимов, български художник († 1977 г.)
* 1907 г. — Валтер Науш, австрийски футболист († 1957 г.)
* 1909 г. — Вангел Аяновски, югославски партизанин († 1996 г.)
* 1912 г. — Пиетро Ферарис, италиански футболист († 1991 г.)
* 1914 г. — Алън Ходжкин, британски биофизик, Нобелов лауреат през 1963 г. († 1998 г.)
* 1914 г. — Уилям Бароуз, американски романист († 1997 г.)
* 1915 г. — Роберт Хофщетер, американски физик от еврейски произход, Нобелов лауреат през 1961 г. († 1990 г.)
* 1916 г. — Уго Локатели, италиански футболист († 1993 г.)
* 1919 г. — Андреас Папандреу, министър-председател на Гърция († 1996 г.)
* 1920 г. — Леда Милева, българска поетеса и писателка
* 1923 г. — Евгени Константинов, български писател и сценарист († 1986 г.)
* 1924 г. — Александър Матросов, съветски военнослужещ († 1943 г.)
* 1925 г. — Генчо Стоев, български писател († 2002 г.)
* 1930 г. — Александър Герчев, български лекар († 1997 г.)
* 1930 г. — Веселин Калчев, български музикант († 1999 г.)
* 1932 г. — Чезаре Малдини, италиански футболист и треньор
* 1934 г. — Ханк Аарон, американски бейзболист
* 1938 г. — Петър Драмов, български художник
* 1948 г. — Свен-Йоран Ериксон, шведски футболен мениджър
* 1949 г. — Курт Бек, германски политик
* 1949 г. — Мануел Орантес, испански тенисист
* 1950 г. — Нийл Джордан, ирландски режисьор и писател
* 1954 г. — Клиф Мартинез, американски музикант
* 1956 г. — Ектор Ребаке, мексикански автомобилен състезател
* 1958 г. — Франк Пагелсдорф, германски футболист
* 1959 г. — Антони Дончев, български музикант
* 1961 г. — Ирина Флорин, българска певица
* 1962 г. — Емил Велев, български футболист
* 1963 г. — Пако Айестеран, помощник-треньор на ФК Ливърпул
* 1964 г. — Дъф Маккагън, американски музикант
* 1965 г. — Георге Хаджи, румънски футболист
* 1966 г. — Вяра Анкова, български журналист
* 1968 г. — Маркус Грьонхолм, автомобилен състезател
* 1969 г. — Боби Браун, американски певец
* 1969 г. — Майкъл Шийн, британски актьор
* 1972 г. — Мери-Елизабет Доналдсън, графиня на Монпезат
* 1975 г. — Джовани ван Бронкхорст, холандски футболист
* 1976 г. — Тони Джа, майстор по бойни изкуства
* 1977 г. — Иван Гребенчарски, български скиор
* 1978 г. — Тал Шакед, американски шахматист
* 1981 г. — Жюли Зенати, френска певица
* 1984 г. — Карлос Тевес, аржентински футболист
* 1985 г. — Ванеса Русо, играч на покер от САЩ
* 1985 г. — Кристиано Роналдо, португалски футболист
* 1986 г. — Ведран Чорлука, хърватски футболист
* 1990 г. — Румен Николов, български футболист
* 1992 г. — Марина Кискинова, българска поп певица
* 1992 г. — Неймар да Силва, бразилски футболист
* 1994 г. — Петя Габрова

Крими

Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Published

on

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.

По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.

87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.

Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.

Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.

Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Зареди още

Новини

Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Published

on

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.

Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.

Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.

От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица