65 години от  създаването си празнува ОУ „Цанко Дюстабанов“ в Габрово. На 11 ноември 1947 година в квартала Падало отваря врати ново основно училище, което поема част от учениците от началните училища „Пенчо Ралчев” и „Петър Падалски” и от Първа прогимназия „Радион Умников.Решено е училището да носи името на войводата на Габровската чета през Априлското въстание от 1876г. Цанко Дюстабанов.

Интервю на Тихомир Ковачев и Димитър Малчев от VI а клас с Радостина Комарницка – директор на училище „Цанко Дюстабанов“.

 .-                   Г-жо Комарницка, Вие сте директор на нашето училище.Трудно ли е да се управлява?

–                  Самата дума управление означава извършване и упражняване на ръководни дейности в определена организирана система, в случая училището, за синхронизиране и целеполагане на дейностите на участващите в нея, както и гарантиране опазване на специфични черти, поддържане наличните дейности и реализиране програмните цели.Предвид участниците в общността- ученици, учители и родители, има трудности, които е нужно да се преодоляват ежедневно и няма рецепти, всяка ситуация е различна.В годините, до мен винаги е имало хора, учители, екип, които с достойнство са работили да преодолеем общите препятствия.

–                 Вие сте и учител.Защо избрахте тази професия?

–                 Да си учител, както и други професии, се иска призвание, да обичаш тези, на които показваш пътища за достигане до решения- учениците и от които и чрез които, в днешно време можеш да се учиш, цял живот.Защото всяко поколение, наследява опита и познанията на предходните, но има, носи в себе си нещо различно и това задължава учителят да е вечно в движение- на мисълта, на методите си за общуване и реализиране на целите по предмета, който преподава.

–              Вие сте постоянно сред нас.Споделете какво мислите за съвременните ученици?

–              На съвременните ученици не им е лесно, по простата причина, че има голям брой източници на информация, някои не винаги с благородни, съзиждащи мотиви.Много са рисковите фактори, с които трябва да се съобразят и да се предпазват сами, което не винаги им се отдава.Не на последно място по значение е голямата, несъобразена с възможностите на възрастта скорост, с която искат да живеят живота си, прескачайки етапи от него.

–         Какви са лошите и хубавите страни на Вашата професия като учител?А като директор?

–         Хубавите страни на професията учител е възможността да се направят опити да се позабави хода времето за индивида учител.Не много добра страна е , че учителят е обсебен от детайлите в професията и не е възможно тръгвайки за в къщи, всеки ден, да остави проблемите на работно си място- в училище.

–         Споделете моменти, които са Ви направили горда и щастлива от работата.

–         Щастието е просто и сложно състояние, което понякога не винаги усещаме, че ни е споходило.Професионално такова съм изпитвала, когато съм видяла, че на някого съм помогнала, да не пропусне даден миг в живота си, по една или друга причина.Много често за това разбирам след време, когато даже може и да не си спомням как се е случило някога, за мен.Просто е станало.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730