Свържи се с нас

Новини

Параолимпизъм и пара-нормализъм

Published

on

Тази вечер, точно в 22 и 30ч. ще бъде открита Параолимпиадата в Лондон. Миналата седмица България изпрати осем свои представители. За  силата на олимпийския дух,  за българските държавници и „още нещо“ разсъждава   Магдалена Генова  в своя блог.

Вчера Сибел зададе съвсем резонния въпрос “А някой да знае имаме ли отбор на Параолимпийските игри? БОК да ги е подкрепил? Бойко Борисов да се е снимал с тях на изпращане?”. Да, интересно защо и ми се иска да поспекулирам малко по темата…

Оказва се, че отбор все пак има – естествено, на страницата на БОК информация няма, и защо ли?, но все пак от самата страница на лондонската олимпиада/параолимпиада разбираме, че България е представена от отбор от 8 човека – 4 жени и 4ма мъже. С малко повече търсене се открива и сайта на Българската Параолимпийска Асоциация, в който за съжаление няма повече информация за спортистите ни. Изпратени са за игрите от заместник министър – по спорта.

Но да се върна на въпроса защо Бойко Борисов така и не се снима просълзен на летището с параолимпийците ни? Ето няколко възможни версии: не е чул и разбрал, ритал е мачле по време на официалното изпращане, рязал е лента или си е казал “дадох им на тия, недъгавите шестин хиляди, и рампички тук-таме сме им направили, и магистрала им правим, и на баба Петка Самарджийска църквата покрива кърпим, там Дянков ще даде едни пари, че да не им капе като се молят да проходят, ай стига толкоз…”.

Дали е някое от изброените, всичко накуп или нещо десето няма как да знаем, но фактът си е факт – масово българското общество няма как да разбере за тези няколко човека, които се борят, спортуват и представят България въпреки всичко, и изобщо няма да се впускам отново в липсата на дългосрочна стратегия, работата на парче, разпилените с години възможности и средства и държавните и обществени предразсъдъци, с които се сблъскват тези хора.

Защото съм сигурна в едно нещо – премиерът, водещите държавни мъже и жени, медиите така и не са разбрали за какво е всъщност тази параолимпиада – не за да отидат едни хора на едно място да потичат и да изхарчат едни пари, а за да може покрай най-гледаното спорто събитие в света, този същия свят да види, че хората в неравностойно положение, с увреждания и какъвто друг евфемизъм/политически коректен термин се използва са същите като всички други. Макар и да не харесвам “нормализация” като термин, точно това е целта на мероприятието.

Когато някой българин отиде в западна Европа, винаги казва: “ей, колко много инвалиди има там”. Като оставим настрана думата “инвалид”, да, така е – тези хора са сред всички други – във френския офис на фирмата ми като водещ софтуерен архитект, в метрото и в магазина, и не защото са повече, а защото у нас са невидими – въпреки всякакви програми, комитети, НПОта и прочие, средата е все така недостъпна, а бабите все още се срамуват да извеждат внуците си, защото “какво ще кажат хората”. И все още домовете са добра алтернатива в главите на тези хора – които сме всички ние.

Междувременно премиерът Борисов ще участва в благотворителен мач, даван по една от националните телевизии за децата в неравностойно положение между 12 и 14 години, в компанията на Христо Стоичков и други познати и непознати чичовци. Всичко това е много хубаво, направо готино един вид, но аз искам:

1. Да не гледам как дебели чичовци пухтят зад топка по телевезията, а да видя как нашите момчета и момичета се състезават в Лондон.

2. Министър-председателят да работи това, за което му плащат – да управлява държавата, която е и на хората в неравностойно положение, и да се постарае да станат те в равностойно такова, а не да рита мачлета, пък макар и благотворителни.

3. Хората в тази държава – политически мъже, медии и кой ли не да спрат да се срамуват и да засилват стигмата, защото по отношение на всякакво човешко различие сме пара-нормални. А “Бойко” е просто един събирателен образ.

Източник: http://nervousshark.wordpress.com/2012/08/29/paraolympizam-i-paranormalizam/

 

Крими

Назначават химическа експертиза по катастрофата със загинал на Шипка моторист

Published

on

Под  ръководството на Окръжната  прокуратура в Габрово се води разследване за пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на 61-годишен мотоциклетист.       

Досъдебното производство е започнало с първо действие на разследването – оглед на местопроизшествие и се води за престъпление по чл.343, ал.1,  б. В, във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, дали на 01.08.2026 г. около 10.00 часа на път I – 5 км. 161+400 (главен път гр. Габрово –връх Шипка) са нарушени правилата за движение по пътищата, като при управление на мотоциклет „Ямаха“, по непредпазливост е причинена смъртта на водача му Г. Г., на 61 години.       

Неотложните следствени действия са извършени от екип на ОД на МВР – Габрово съвместно с автоексперт, като на място са изготвени и снимки. 

Извършена е аутопсия на тялото на пострадалия и е назначена съдебномедицинска експертиза. Предстои назначаването на автотехническа експертиза относно причините и механизма на възникналото пътнотранспортно произшествие. 

На полицейските органи са възложени оперативно – издирвателни мероприятия, свързани с установяване на предходно преминали по трасето на инкриминираната дата моторни превозни средства, с евентуално последвало компрометиране на пътната настилка.

Във връзка с изясняване на този въпрос предстои назначаване на химическа експертиза на иззети в хода на извършения оглед веществени доказателства.       

Действията по разследването продължават под ръководството на Окръжна прокуратура – Габрово.

Зареди още

Новини

Как става таксуването в градския транспорт на Габрово?

Published

on

Новата дигитална система за таксуване в градския транспорт вече работи. Чудите се „Как да валидирам?“ пътуването си? Това е лесно!

Следвайте следващи стъпки и се уверете в това. Първо – качвате се в автобуса. Второ – доближете картата, телефона или часовника до самия валидатор. Трето – на екрана му ще се появява надпис: „Успешна валидация“. Четвърто – пътувайте спокойно и се насладете на този факт.

Важно е да се отбележи, че ако доближите устройството втори път до валидатора, няма да бъде начислена нова сума. При проверка показвате същото устройство, с което сте валидирали. Пътуването е по-лесно, по-бързо и по-удобно за всички.

От 6 август хартиеният билет за обществения транспорт в Габрово става електронен, с което ерата на хартиените билети в приключва. Новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин.

Зареди още

Култура

Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Published

on

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.

В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.

По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.

Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.

Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.

Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.

В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.

Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица