Новини
Параолимпизъм и пара-нормализъм
Тази вечер, точно в 22 и 30ч. ще бъде открита Параолимпиадата в Лондон. Миналата седмица България изпрати осем свои представители. За силата на олимпийския дух, за българските държавници и „още нещо“ разсъждава Магдалена Генова в своя блог.
Вчера Сибел зададе съвсем резонния въпрос “А някой да знае имаме ли отбор на Параолимпийските игри? БОК да ги е подкрепил? Бойко Борисов да се е снимал с тях на изпращане?”. Да, интересно защо и ми се иска да поспекулирам малко по темата…
Оказва се, че отбор все пак има – естествено, на страницата на БОК информация няма, и защо ли?, но все пак от самата страница на лондонската олимпиада/параолимпиада разбираме, че България е представена от отбор от 8 човека – 4 жени и 4ма мъже. С малко повече търсене се открива и сайта на Българската Параолимпийска Асоциация, в който за съжаление няма повече информация за спортистите ни. Изпратени са за игрите от заместник министър – по спорта.
Но да се върна на въпроса защо Бойко Борисов така и не се снима просълзен на летището с параолимпийците ни? Ето няколко възможни версии: не е чул и разбрал, ритал е мачле по време на официалното изпращане, рязал е лента или си е казал “дадох им на тия, недъгавите шестин хиляди, и рампички тук-таме сме им направили, и магистрала им правим, и на баба Петка Самарджийска църквата покрива кърпим, там Дянков ще даде едни пари, че да не им капе като се молят да проходят, ай стига толкоз…”.
Дали е някое от изброените, всичко накуп или нещо десето няма как да знаем, но фактът си е факт – масово българското общество няма как да разбере за тези няколко човека, които се борят, спортуват и представят България въпреки всичко, и изобщо няма да се впускам отново в липсата на дългосрочна стратегия, работата на парче, разпилените с години възможности и средства и държавните и обществени предразсъдъци, с които се сблъскват тези хора.
Защото съм сигурна в едно нещо – премиерът, водещите държавни мъже и жени, медиите така и не са разбрали за какво е всъщност тази параолимпиада – не за да отидат едни хора на едно място да потичат и да изхарчат едни пари, а за да може покрай най-гледаното спорто събитие в света, този същия свят да види, че хората в неравностойно положение, с увреждания и какъвто друг евфемизъм/политически коректен термин се използва са същите като всички други. Макар и да не харесвам “нормализация” като термин, точно това е целта на мероприятието.
Когато някой българин отиде в западна Европа, винаги казва: “ей, колко много инвалиди има там”. Като оставим настрана думата “инвалид”, да, така е – тези хора са сред всички други – във френския офис на фирмата ми като водещ софтуерен архитект, в метрото и в магазина, и не защото са повече, а защото у нас са невидими – въпреки всякакви програми, комитети, НПОта и прочие, средата е все така недостъпна, а бабите все още се срамуват да извеждат внуците си, защото “какво ще кажат хората”. И все още домовете са добра алтернатива в главите на тези хора – които сме всички ние.
Междувременно премиерът Борисов ще участва в благотворителен мач, даван по една от националните телевизии за децата в неравностойно положение между 12 и 14 години, в компанията на Христо Стоичков и други познати и непознати чичовци. Всичко това е много хубаво, направо готино един вид, но аз искам:
1. Да не гледам как дебели чичовци пухтят зад топка по телевезията, а да видя как нашите момчета и момичета се състезават в Лондон.
2. Министър-председателят да работи това, за което му плащат – да управлява държавата, която е и на хората в неравностойно положение, и да се постарае да станат те в равностойно такова, а не да рита мачлета, пък макар и благотворителни.
3. Хората в тази държава – политически мъже, медии и кой ли не да спрат да се срамуват и да засилват стигмата, защото по отношение на всякакво човешко различие сме пара-нормални. А “Бойко” е просто един събирателен образ.
Източник: http://nervousshark.wordpress.com/2012/08/29/paraolympizam-i-paranormalizam/
Новини
Архивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“

През 2026 г. българските държавни архиви отбелязват 75-та годишнина от създаването си. По този повод Държавна агенция „Архиви” реализира рубрика „Ценни книги в архивите“ с акцент върху съхранявани интересни издания във фондовете и библиотеките на архивите от цялата страна. Всяка последна сряда на месеца Държавен архив – Габрово ще ви представя по едно издание, съхранявано в Габровската архивна съкровищница. Както личните фондове, така и представяните от нас книги са често използван източник на информация за научни съобщения, реферати, популяризаторски публикации, и др. Използват се както от служителите в архива, така и от потребители на архивна информация: хора на науката, музейни специалисти, учители, краеведи, граждани.
Продължават рубрика с „Историята на града Габрово и габровските въстания“, с автори братя Христо и Петър Гъбенски. Те са синове на свещеник Иван попПетков Ненчев (Гъбенски) – заклел габровските въстаници и обесен заедно с воеводата Цанко Дюстабанов. Това е първата печатна история на Габрово. С нея се поставя началото на историографията на града. Нейните автори първи дават систематизирани сведения за участието на Габрово в борбата с гръцкото духовенство и въстанията през 1856 г. (Капитан дядо Николовото въстание) и през 1862 г. Книгата и до днес остава единственото подробно описание на Габровското въстание през 1876 г. — подготовка, ход, погром и съдебен процес. История…”-та на братя Гъбенски е цитирана многократно във всички по-късни публикации и изследвания на Априлското въстание, живота и дейността на Цанко Дюстабанов и останалите габровски революционери. За възникването на идеята за написването на историята, за събирането на информацията и кои живи въстаници са дали сведения за описването на героичните събития през май месец, разказват авторите в предговора към книгата: „ Когато на 1 май 1896 год. празнуваха в Габрово 20-годишнината на въстанието от 1876 год., решиха да издигнат в града паметник за в памет на това въстание и избраха комитет да събира средства за тая цел. По-после — на 15 октомври 1899 год. — тоя комитет решил да издаде и историята на габровските въстания и помоли нас да се заемем с тая работа, като ни обещаваше пълно съдействие при събиране материала. Ние съзнавахме, че тоя материал мъчно ще се събере, защото се бе изминало дълго време от датите на въстанията и не се решавахме да се наемем с тая работа, ала като взехме предвид, че ако и сега не почнат да се събират сведенията за тия въстания, описването им ще стане съвсем невъзможно по-после, защото поборниците от ден на ден мрат, а наедно с тях се губят и ценните сведения по въстанията, ние приехме поканата.
Като се наехме да опишем въстанията, ние намерихме за добре да придружим това описание с историята на града. За събиране материала по въстанията ние разпитвахме всички живи поборници, а един от нас, придружен от петима въстаника Г.[еорги] Бочаров, Г.[анчо] Мацков, Ц.[анко] Постомпиров, С. Петков и П. Маринчев), четирима учители, (Н. Дра. ганов, З. Иванов, В. Станчев и Хр.[истофор] Хесапчиев), един студент (Д. [имитър] Бочаров) и един фотограф (К. Либих), обиколи през лятото на 1900 год. почти всичките места, гдето са минали и действали въстаниците през 1876 год. и събра добри сведения за това.“ През 1903 г., в последните дни на месец декември, книгата “Историята на града Габрово и Габровските въстания” е отпечатана в габровската печатница “Заря”. Кметът на града Христо Конкилев, в присъствието на Никола Голосманов и Христофор Хесапчиев, лично връчва на Христо Гъбенски два екземпляра от книгата за авторите, подписани от него и подпечатани с общинския печат. Книгата е отпечатана в 2000 екземпляра за 672 лева. Средствата от продажбата на книгата са в полза на фонда, предназначен за издигане на паметник на габровските въстаници.




Братя Гъбенски имат идея книгата да се преиздаде през 1926 г. по повод 50-годишнината от въстанието, това не се осъществява. Книгата става библиографска рядкост. 100 години, след първото издание, експерти от Държавен архив – Габрово подготвят и реализират второто издание на „Историята“, в което са поместени и снимки, поясните бележки, именен и географски указатели. Въведението към второто издание е на проф. д.и.н. Стефан Дойнов. Той завършва своето въведение така: “..Убеден съм, че денят в който „История“-та се появи отново на бял свят, ще бъде отбелязан като истински празник на българската култура.“ През 2026 г. и второто издание на първата история на Габрово е библиографска рядкост.
*Източник: Държавен архив – Габрово.

Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Новини
Благотворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
Над 6 000 евро събра благотворителният концерт с базар „Дъга от доброта“, организиран от ДГ „Слънце“.
Събраните средства са в подкрепа на малкия Ники от Габрово, който се бори с тежката диагноза лимфобластна Т- клетъчна анемия.

На сцената се изявиха всички малчугани от градината, както и гостуващи изпълнители.

-
Новинипреди 5 дни„Янтра“ с важен мач срещу плевенския „Спартак“
-
Любопитнопреди 6 дни2 изложби, пърформанс и парти с оптимистична електронна музика за шах на 16 май
-
Новинипреди 6 дниЩе вземе ли „Прогресивна България“ трети мандат от Габрово?
-
Новинипреди 5 дниБлаготворителен базар и концерт в подкрепа на малкия Ники
-
Любопитнопреди 5 дниУченици от Габрово премериха знания в „Пролетен празник по география“
-
Новинипреди 5 дниМБАЛ „Д-р Тота Венкова“ се включи в кариерен форум за медицински специалисти
-
Любопитнопреди 2 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 2 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци







