Свържи се с нас

Икономика

Български организации могат да кандидатстват с проекти за европейско финансиране

Published

on

Български организации и фирми могат да участват в Шестия конкурс от Програма “Подкрепа за ИКТ политики” от Рамкова програма “Конкурентоспособност и иновации” на Европейската общност (2007 – 2013 г.). Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) организира информационен ден, посветен на възможностите за участие в отворената на 3 февруари конкурсна сесия. Крайният срок за подаване на предложения за проекти е 15 май 2012 г. Индикативният бюджет за всички участници е 127 млн. евро.

Програмата “Подкрепа за ИКТ политики” е насочена към широкото внедряване и използване на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) от гражданите, правителствата и бизнеса (особено малките и средни предприятия). Финансират се пилотни проекти за оперативна съвместимост между националните системи за публични електронни услуги, например в областта на обществените поръчки, здравеопазването, електронната идентификация. Отпускат се средства и за внедряване на иновативни продукти и услуги в приложни области като енергийна ефективност, опазване на природната среда, интелигентни транспортни системи, социални грижи, здравеопазване, образование и др. Един от приоритетите е осигуряване на широк многоезичен достъп до културно и научно съдържание в ЕС.

В работна програма за 2012 г. има пет теми, по които се приемат предложения за проекти. По раздел “ИКТ за „интелигентни” градове” са предвидени 27 млн. евро за проекти. Предложенията трябва да стимулират развитието на иновативни електронни услуги, допринасящи за подобряване на енергийната ефективност и намаляване на въглеродните емисии в атмосферата с 15 до 30 %, както и сигурността на транспортните системи.

Най-голям бюджет е определен по тема “Цифрово съдържание, отворени данни и креативност” – 41 млн. евро. Средствата са за проекти за осигуряване на достъп до цифрово културно съдържание чрез Европейската библиотека EUROPEANA, развитие на нови творчески индустрии, отворен достъп до научна информация и широко използване на цифровизирана географска информация. 24 млн. евро е бюджетът на тема “ИКТ за здравеопазване, достойно остаряване и социално приобщаване”. Финансират се проекти за внедряване на ИКТ базирани услуги, подпомагащи електронното здравеопазване и социалното включване, като основните акценти са върху необходимостта от справяне със значими заболявания и създаване на условия за възрастните хора в Европа да водят активен и независим живот.

По тема “ИКТ за иновативно правителство и публични услуги” Европейската комисия отпуска 20 млн. евро за внедряване на услуги на електронното правителство, които да се предоставят в цяла Европа. По тема “Сигурни електронни услуги” ще се финансират проекти на стойност 15 млн. евро, фокусирани основно върху борбата с кибер заплахите, използването на облачните технологии за развитие на мобилни бизнес приложения и използването на сателитни комуникационни мрежи за постигане на 100 % широколентово покритие (бърз интернет) в Европа.

Предложенията за проекти за получаване на финансиране от ЕК се подават от международни консорциуми, съставени от представители на различни страни-членки на ЕС или асоциирани по програмата страни. Всички специфични изисквания към предложенията за проекти са разписани в Работна програма`2012 и ръководствата за кандидатстване. Допълнителна информация за шести конкурс може да намерите на адрес:

http://ec.europa.eu/information_society/activities/ict_psp/participating/calls/call_proposals_12/index_en.htm

От 2007 година досега, по Програма “Подкрепа за ИКТ политики” е договорено финансиране в размер на 3 788 670 евро за 39 български бенефициенти, които са участници в 27 проекта.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Дигитални треньори ще подпомагат използването на модел за зрялост на МСП за въвеждане на ИИ

Published

on

Изкуственият интелект (ИИ) бързо навлиза във всички сфери на нашия живот. Ръководителите на МСП обмислят внедряването на решения, базирани на ИИ, но не са сигурни дали използването на такива решения е подходящо за тяхната фирма.

Каква е готовността на фирмата за въвеждане на ИИ, какви организационни дейности трябва да направи, каква е готовността на персонала – знания, умения, психологически нагласи и съпротиви, колко ще струва и има ли достатъчно ресурси? – това са само част от въпросите, на които моделът за зрялост помага да се намерят отговори.

Моделът за зрялост на МСП за въвеждане на ИИ (моделът за зрялост за ИИ) е разработен в рамките на проекта DIGITAL COACH INTELIGENCE, в който Габровската търговско-промишлена палата е партньор. В проведения семинар в Габрово представители на МСП, на Дигиталния хъб, на регионални и местни власти, както и преподаватели от Техническия университет в Габрово се запознаха с модела за зрялост. Разгледан беше пример за прилагане във фирма в Германия и практически насоки как да се анализират получените резултати от прилагането му от гледна точка на дигиталния треньор. Предвижда се пилотното тестване на модела за зрялост в пет български фирми.

В рамките на проекта се разработват и модули за самообучение на дигиталните треньори в редица направления – ИИ в производството, ИИ в услугите, ИИ и управление на човешките ресурси, Компютърно виждане, ИИ и устойчивостта (разработва се от България) и др. Предвижда се оценка на ролята на учебните фабрики в този процес, както и разработване на учебни модули, които могат да се приложат в средното образование. Водеща организация е Институтът за трудово-правни науки към Рурския университет в Бохум, Германия. Включена е и учебната фабрика към университета. Останалите партньори са университети, търговско-промишлени палати и консултантска фирма от Франция, Унгария, Гърция. Повече – на сайта на проекта.

Проектът се финансира от програма Еразъм+ в рамките на „Партньорства за сътрудничество – Партньорства за сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение 2024 от 2024 до 2027 г. Изразените възгледи и мнения са изцяло на автора/авторите и не отразяват непременно позицията на Европейския съюз или на Изпълнителната агенция за образование и култура (EACEA). Нито Европейският съюз, нито EACEA носят отговорност за тях.

Зареди още

Икономика

Четири фирми пожелаха строителството на крайречната зона до зала Орловец

Published

on

Четири строителни компании са подали оферти в обществената поръчка за изпълнение на строително-монтажните работи по проекта за обновяване на крайречната зона на река Янтра в Габрово. В процедурата са участвали „АРТСТРОЙ“ ООД, „КОТА-2001″ ООД, „ГЕОСТРОЙ“ АД и „ВЕРТИКАЛ 90″ ЕООД.

Предстои назначената комисия да разгледа и провери подадените документи, след което ще бъде определен изпълнителят. Проектът е сред приоритетните инвестиционни намерения на Община Габрово и е насочен към цялостно преосмисляне на градската среда в прилежащите на реката пространства.

В обхвата на строително-монтажните работи са включени изграждане на нови пешеходни и велосипедни връзки, обновяване на площадното пространство пред спортна зала „Орловец“, оформяне на зони за отдих, спорт и културни дейности, изграждане на екстремна писта за скейтбордове и велосипеди от тип „пъмптрак“, надграждане и изграждане на нови подпорни стени, озеленяване, парково и улично осветление.

Интервенцията обхваща двата бряга на Янтра в участъка между мост „Д-р Никола Василиади“ и мост „Христо Ботев“. В обхвата на обекта е предвидено и изграждане на нов пешеходен мост, за който обществената поръчка тепърва предстои да бъде обявена. Работният проект е изпълнен от проектантско бюро „АРК ПРОЕКТ“ ООД.

Благоустрояването е включено в две концепции за интегрирани териториални инвестиции: „Брегове на съвремието – комплекс от мерки за създаване на зелена, иновативна и приобщаваща градска среда в Габрово и Пловдив“ и „Синергия за нови възможности“. Финансирането се осигурява по две оперативни програми от периода 2021–2027 г. — Програма „Развитие на регионите“ и Програма „Околна среда“.

Зареди още

Икономика

Заплатите в Габровско: Ръст на цифрите, застой в класацията!

Published

on

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово за първото тримесечие на 2026 г. е 1 102 евро. Числото расте – с почти 17% спрямо същия период на миналата година. Но расте и нещо друго: разстоянието между Габрово и областите, които го изпреварват в националната класация. А те са цели единадесет.

Това сочат официални данни, обявени днес от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“. По месеци динамиката изглежда стабилна: януари – 1 084 евро, февруари – 1 085 евро, март – 1 136 евро. Общото увеличение за тримесечието е 16,9% спрямо първото тримесечие на 2025 г. – 16,0% в обществения сектор и 16,9% в частния.

Проблемът не е в темпото на растеж само по себе си. Проблемът е, че останалата страна не стои на място. Габрово се нарежда на дванадесето място сред областите по средна брутна заплата – след София (столица), Варна, София (област), Враца, Стара Загора, Пловдив, Русе, Бургас, Шумен, Ловеч и Плевен. Присъствието на Шумен, Ловеч и Плевен пред традиционния индустриален и образователен център на Средна България е трудно да се нарече случайност.

Средната стойност от 1 102 евро прикрива дълбока пропаст между отделните сектори. На върха стоят заетите в „Държавно управление“ – 1 411 евро, следвани от тези в „Образование“ – 1 386 евро, и в „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива“ – 1 292 евро.

В дъното картината е съвсем различна. Работещите в „Административни и спомагателни дейности“ получават средно 707 евро – сума, която е почти два пъти по-малка от тази на държавния служител. „Хотелиерство и ресторантьорство“ е на 779 евро, „Операции с недвижими имоти“ – на 833 евро.

Разликата не е в усилието. Разликата е в сектора, в който си попаднал. Особено тревожен е спадът на заплащането в редица дейности спрямо четвъртото тримесечие на 2025 г. Сред засегнатите са „Образование“, „Култура, спорт и развлечения“ и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти и далекосъобщения“. Именно тези сектори задържат образованите хора в региона – или ги изпращат към по-големите градове, когато не могат да им предложат достатъчно. Когато заплатата в образованието и културата намалява, не губи само работещият в тях. Губи целият регион.

Ръстът от близо 17% за година звучи добре в отчет. В реалния живот обаче 1 102 евро средна месечна заплата в област, която изостава от единадесет други, не е повод за успокоение.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица