Случи се да говорим в навечерието на Благовещение. Ще чуем ли след тези поредни избори благата вест в политиката – редовно, устойчиво и успешно за страната правителство?

Никой не чака блага вест от политиците, за съжаление. Политиката е конфликтна територия, но в последно време се превърна само в един непрекъснат генератор на скандали. Излизат едни кандидати, с претенция да представляват хората, а почти единственото, което правят, е да се карат помежду си, от което не виждам особена полза. Да, трябва да има критика, трябва да има укор, особено когато е заслужено, но политиката трябва да произвежда резултати в полза на хората. Да, много е важно да има правителство. Преди деляхме правителствата на добри и лоши, сега единствената цел е да има правителство. Надявам се, освен да има, да е добро.

Компромис ли е нужен, за да имаме правителство? Кой трябва да направи компромис, за да излезе страната от омагьосания кръг на предсрочни избори?
– Безспорно трябва да се направи компромис и то от всички, защото ние колективно пропаднахме в ямите, които изкопахме помежду си. Естествено, компромисът не може да е безкраен, защото когато правиш безкрайни компромиси, самият ти се превръщаш в компромис. Компромис трябва да се направи от всички, но по никакъв начин не говоря за това всички да плеснем с ръце и да се прегърнем. От това по-лошо няма, защото когато всички са в управлението, народът е в опозиция. Но правителство, което да почива на солидна политическа логика, сходство в цели, в приоритети, дори с цената на компромиси, не само може, но трябва да се състави.

Ако знаехте, че избирателите на различните партии биха ви простили коалиции помежду ви, които към момента се считат за недопустими, бихте ли се коалирали и управлявали съвместно?
– Цената на компромиса днес е толкова висока, че той едва ли ще бъде разбран от всички. Всякакъв тип коалиционно управление ще носи политически щети на всеки, който влезе в него, но това е цената, която трябва да бъде платена, за да може България да има правителство. В политиката нерядко се налага да избираш между различни приоритети, най-високият приоритет трябва да бъде България.

По-трудно, по-лошо и по-скъпо се живее в България напоследък, какъв е изходът, вие какво предлагате?
– Освен инфлацията, има и други опасности – затъване на България в дългове, високи дефицити, които още не ги усещаме. Освен ясни мерки, икономически издържани, това, което е необходимо, е съгласие. Няма как трудни решения да бъдат вземани само от една партия, дори да са икономически правилни. Ако по отношение на инфлацията, основната мярка беше компенсиране на високите цени на енергоносителите, която за съжаление се появи късно и дава ефект чак сега, по-трудни ще са мерките са свиване на бюджетните дефицити и намаляване на темповете на трупане на дълг. Тук вълшебно решение няма, но давам ви пример – държавата за период от две или три години би могла да продължи да инвестира много в модернизация на страната, в публична инфраструктура, в пътища, железници, образование, здравеопазване, социална сфера, използвайки всички възможности на средствата от Европейския съюз. За щастие … в нещастието, въпреки факта, че сме закъснели с близо две години имаме шанс за две години да инвестираме средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, наред с изтичащия стар програмен период и започващия нов, което няма да позволи на фирмите, общините и хората да усетят, че има недостиг на финансиране.

Не управлявате в момента, но като опитен политик ви питам – как се стигна до тази спекула с цените в България и какво може да се направи, за да спре обедняването на българите?
– Когато пазарът се разтресе, когато избухнат цените, минава много време преди да се успокои отново. Далеч съм от мисълта да твърдя, че имаме чиста и брилянтна конкуренция. Със сигурност има изкривяване на пазара и е въпрос на това държавните органи да разберат кои са тези несъвършенства и да ги отстранят. Несъвършенства на пазара се лекуват с още конкуренция. В една пазарна икономика държавата нито може, нито трябва да каже колко е цената, защото ако се намеси по подобен неадекватен начин, както се е случвало в годините назад, се е стигало до дефицити на стоки. Но, давам пример – има куп възможности производителят да стига пряко до потребителя – организиране на фермерски пазари, на които производители да продават продукцията, без посредници, което, ако се случи в големи мащаби, ще позволи да има конкуренция, от там и по- добри цени. Не е една мярката, възможните мерки са много и те са ангажимент на държавата. Потребителят не може да бъде винен, а и би било срамно след 30 години да казваме отново „За Бога, братя, не купувайте!”.

Дойдат ли избори и политиците заговарят за тунела под Шипка, казват габровци, но не мога да не ви попитам – проведен конкурс за изпълнител, сключен договор, защо продължава да се бави, имате ли информация?
– Този проект исторически се движи трудно, дано не е на инат. Още при първия кабинет на Борисов успяхме да отключим процедурите, свързани с обходния път. После имаше закъснение през 2013-2014, при управлението на кабинета „Орешарски”. Въпреки всички трудности първа фаза от проекта беше завършена. Защо се бави тунелът е хубав въпрос, при условие, че има осигурено финансиране, има сключен договор. Въпросът е с политическа воля да започне да се изпълнява, защото това е проект, от който има нужда цяла България, бих казал цяла Европа. Време е да бъде завършен и да започнем да мислим за други смели проекти, не да коментираме само този.

Каква е мечтата ви за Габрово?
– След разговора за пътя, за обхода, за тунела, който би отворил Габрово към Европа, интересът към региона предполага изграждането на нова индустриална зона като добавка към тези, които вече има и в Габрово, и в Севлиево. Имаме достатъчно добри терени между двата града, в близост до пътя. Такава зона трябва да бъде проектирана, да бъде изградена цялата съпътстваща инфраструктура и съм убеден, че това ще позволи, когато някой иска да построи нова индустриална мощност, това да се случи по най-бързия начин. Това са нови работни места, още икономически възможности за двата града и това трябва да се случи.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“ във връзка с изборите за 49 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 2 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*