Новини

Томислав Дончев: В името на България, са нужни компромиси за съставяне на правителство

Published

преди 3 години

23.03.2023

hri100.petrov

Случи се да говорим в навечерието на Благовещение. Ще чуем ли след тези поредни избори благата вест в политиката – редовно, устойчиво и успешно за страната правителство?

Никой не чака блага вест от политиците, за съжаление. Политиката е конфликтна територия, но в последно време се превърна само в един непрекъснат генератор на скандали. Излизат едни кандидати, с претенция да представляват хората, а почти единственото, което правят, е да се карат помежду си, от което не виждам особена полза. Да, трябва да има критика, трябва да има укор, особено когато е заслужено, но политиката трябва да произвежда резултати в полза на хората. Да, много е важно да има правителство. Преди деляхме правителствата на добри и лоши, сега единствената цел е да има правителство. Надявам се, освен да има, да е добро.

Компромис ли е нужен, за да имаме правителство? Кой трябва да направи компромис, за да излезе страната от омагьосания кръг на предсрочни избори?
– Безспорно трябва да се направи компромис и то от всички, защото ние колективно пропаднахме в ямите, които изкопахме помежду си. Естествено, компромисът не може да е безкраен, защото когато правиш безкрайни компромиси, самият ти се превръщаш в компромис. Компромис трябва да се направи от всички, но по никакъв начин не говоря за това всички да плеснем с ръце и да се прегърнем. От това по-лошо няма, защото когато всички са в управлението, народът е в опозиция. Но правителство, което да почива на солидна политическа логика, сходство в цели, в приоритети, дори с цената на компромиси, не само може, но трябва да се състави.

Ако знаехте, че избирателите на различните партии биха ви простили коалиции помежду ви, които към момента се считат за недопустими, бихте ли се коалирали и управлявали съвместно?
– Цената на компромиса днес е толкова висока, че той едва ли ще бъде разбран от всички. Всякакъв тип коалиционно управление ще носи политически щети на всеки, който влезе в него, но това е цената, която трябва да бъде платена, за да може България да има правителство. В политиката нерядко се налага да избираш между различни приоритети, най-високият приоритет трябва да бъде България.

По-трудно, по-лошо и по-скъпо се живее в България напоследък, какъв е изходът, вие какво предлагате?
– Освен инфлацията, има и други опасности – затъване на България в дългове, високи дефицити, които още не ги усещаме. Освен ясни мерки, икономически издържани, това, което е необходимо, е съгласие. Няма как трудни решения да бъдат вземани само от една партия, дори да са икономически правилни. Ако по отношение на инфлацията, основната мярка беше компенсиране на високите цени на енергоносителите, която за съжаление се появи късно и дава ефект чак сега, по-трудни ще са мерките са свиване на бюджетните дефицити и намаляване на темповете на трупане на дълг. Тук вълшебно решение няма, но давам ви пример – държавата за период от две или три години би могла да продължи да инвестира много в модернизация на страната, в публична инфраструктура, в пътища, железници, образование, здравеопазване, социална сфера, използвайки всички възможности на средствата от Европейския съюз. За щастие … в нещастието, въпреки факта, че сме закъснели с близо две години имаме шанс за две години да инвестираме средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, наред с изтичащия стар програмен период и започващия нов, което няма да позволи на фирмите, общините и хората да усетят, че има недостиг на финансиране.

Не управлявате в момента, но като опитен политик ви питам – как се стигна до тази спекула с цените в България и какво може да се направи, за да спре обедняването на българите?
– Когато пазарът се разтресе, когато избухнат цените, минава много време преди да се успокои отново. Далеч съм от мисълта да твърдя, че имаме чиста и брилянтна конкуренция. Със сигурност има изкривяване на пазара и е въпрос на това държавните органи да разберат кои са тези несъвършенства и да ги отстранят. Несъвършенства на пазара се лекуват с още конкуренция. В една пазарна икономика държавата нито може, нито трябва да каже колко е цената, защото ако се намеси по подобен неадекватен начин, както се е случвало в годините назад, се е стигало до дефицити на стоки. Но, давам пример – има куп възможности производителят да стига пряко до потребителя – организиране на фермерски пазари, на които производители да продават продукцията, без посредници, което, ако се случи в големи мащаби, ще позволи да има конкуренция, от там и по- добри цени. Не е една мярката, възможните мерки са много и те са ангажимент на държавата. Потребителят не може да бъде винен, а и би било срамно след 30 години да казваме отново „За Бога, братя, не купувайте!”.

Дойдат ли избори и политиците заговарят за тунела под Шипка, казват габровци, но не мога да не ви попитам – проведен конкурс за изпълнител, сключен договор, защо продължава да се бави, имате ли информация?
– Този проект исторически се движи трудно, дано не е на инат. Още при първия кабинет на Борисов успяхме да отключим процедурите, свързани с обходния път. После имаше закъснение през 2013-2014, при управлението на кабинета „Орешарски”. Въпреки всички трудности първа фаза от проекта беше завършена. Защо се бави тунелът е хубав въпрос, при условие, че има осигурено финансиране, има сключен договор. Въпросът е с политическа воля да започне да се изпълнява, защото това е проект, от който има нужда цяла България, бих казал цяла Европа. Време е да бъде завършен и да започнем да мислим за други смели проекти, не да коментираме само този.

Каква е мечтата ви за Габрово?
– След разговора за пътя, за обхода, за тунела, който би отворил Габрово към Европа, интересът към региона предполага изграждането на нова индустриална зона като добавка към тези, които вече има и в Габрово, и в Севлиево. Имаме достатъчно добри терени между двата града, в близост до пътя. Такава зона трябва да бъде проектирана, да бъде изградена цялата съпътстваща инфраструктура и съм убеден, че това ще позволи, когато някой иска да построи нова индустриална мощност, това да се случи по най-бързия начин. Това са нови работни места, още икономически възможности за двата града и това трябва да се случи.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“ във връзка с изборите за 49 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 2 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Виж също

„Теспом”АД търси да назначи работници

Не изпускай

Костадинов: Ще върнем българите обратно в Родината

Новини

Архивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“

Published

преди 15 часа

29.04.2026

hri100.petrov

През 2026 г. българските държавни архиви отбелязват 75-та годишнина от създаването си. По този повод Държавна агенция „Архиви” реализира рубрика „Ценни книги в архивите“ с акцент върху съхранявани интересни издания във фондовете и библиотеките на архивите от цялата страна. Всяка последна сряда на месеца Държавен архив – Габрово ще ви представя по едно издание, съхранявано в Габровската архивна съкровищница. Както личните фондове, така и представяните от нас книги са често използван източник на информация за научни съобщения, реферати, популяризаторски публикации, и др. Използват се както от служителите в архива, така и от потребители на архивна информация: хора на науката, музейни специалисти, учители, краеведи, граждани.

Продължават рубрика с „Историята на града Габрово и габровските въстания“, с автори братя Христо и Петър Гъбенски. Те са синове на свещеник Иван попПетков Ненчев (Гъбенски) – заклел габровските въстаници и обесен заедно с воеводата Цанко Дюстабанов. Това е първата печатна история на Габрово. С нея се поставя началото на историографията на града. Нейните автори първи дават систематизирани сведения за участието на Габрово в борбата с гръцкото духовенство и въстанията през 1856 г. (Капитан дядо Николовото въстание) и през 1862 г. Книгата и до днес остава единственото подробно описание на Габровското въстание през 1876 г. — подготовка, ход, погром и съдебен процес. История…”-та на братя Гъбенски е цитирана многократно във всички по-късни публикации и изследвания на Априлското въстание, живота и дейността на Цанко Дюстабанов и останалите габровски революционери. За възникването на идеята за написването на историята, за събирането на информацията и кои живи въстаници са дали сведения за описването на героичните събития през май месец, разказват авторите в предговора към книгата: „ Когато на 1 май 1896 год. празнуваха в Габрово 20-годишнината на въстанието от 1876 год., решиха да издигнат в града паметник за в памет на това въстание и избраха комитет да събира средства за тая цел. По-после — на 15 октомври 1899 год. — тоя комитет решил да издаде и историята на габровските въстания и помоли нас да се заемем с тая работа, като ни обещаваше пълно съдействие при събиране материала. Ние съзнавахме, че тоя материал мъчно ще се събере, защото се бе изминало дълго време от датите на въстанията и не се решавахме да се наемем с тая работа, ала като взехме предвид, че ако и сега не почнат да се събират сведенията за тия въстания, описването им ще стане съвсем невъзможно по-после, защото поборниците от ден на ден мрат, а наедно с тях се губят и ценните сведения по въстанията, ние приехме поканата.

Като се наехме да опишем въстанията, ние намерихме за добре да придружим това описание с историята на града. За събиране материала по въстанията ние разпитвахме всички живи поборници, а един от нас, придружен от петима въстаника Г.[еорги] Бочаров, Г.[анчо] Мацков, Ц.[анко] Постомпиров, С. Петков и П. Маринчев), четирима учители, (Н. Дра. ганов, З. Иванов, В. Станчев и Хр.[истофор] Хесапчиев), един студент (Д. [имитър] Бочаров) и един фотограф (К. Либих), обиколи през лятото на 1900 год. почти всичките места, гдето са минали и действали въстаниците през 1876 год. и събра добри сведения за това.“ През 1903 г., в последните дни на месец декември, книгата “Историята на града Габрово и Габровските въстания” е отпечатана в габровската печатница “Заря”. Кметът на града Христо Конкилев, в присъствието на Никола Голосманов и Христофор Хесапчиев, лично връчва на Христо Гъбенски два екземпляра от книгата за авторите, подписани от него и подпечатани с общинския печат. Книгата е отпечатана в 2000 екземпляра за 672 лева. Средствата от продажбата на книгата са в полза на фонда, предназначен за издигане на паметник на габровските въстаници.

Братя Гъбенски имат идея книгата да се преиздаде през 1926 г. по повод 50-годишнината от въстанието, това не се осъществява. Книгата става библиографска рядкост. 100 години, след първото издание, експерти от Държавен архив – Габрово подготвят и реализират второто издание на „Историята“, в което са поместени и снимки, поясните бележки, именен и географски указатели. Въведението към второто издание е на проф. д.и.н. Стефан Дойнов. Той завършва своето въведение така: “..Убеден съм, че денят в който „История“-та се появи отново на бял свят, ще бъде отбелязан като истински празник на българската култура.“ През 2026 г. и второто издание на първата история на Габрово е библиографска рядкост.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

преди 15 часа

29.04.2026

hri100.petrov

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).