Свържи се с нас

Новини

Отбелязваме Деня на светите братя Кирил и Методий

Published

on

На 11 май българския народ почита Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий. Този ден се утвърждава през Възраждането като важен ден от празничната система на българите – Ден за почит на светите братя Кирил и Методий – създатели и разпространители на първата славянска азбука – глаголицата. Те са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и за разпространяване на християнството сред славяните. Обявени са за съпокровители на Европа заедно със Св. Бенедикт от папа Йоан Павел II.

На 11 май имен ден празнуват Кирил, Кирилка, Киро, Кирчо, Методи, Методий. Светският празник за Св.Св.Кирил и Методий, който се доразвива като специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.

Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 г. будните ескизаарски граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо „Три светии” „Св.Св. Кирил и Методий” като училищен празник.

По същото време х. Г. Славов донася от Цариград „минейник – служба” за светите братя, съставен от архимандрит Неофит Рилски на църковно-славянски език. На 11 май 1858 г. този ден е отпразнуван и в Стара Загора (тогава Ески Загра) по идея на учителя С. П. Иванов с „божествена служба” и вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. В дописката в Цариградски вестник, бр. 382, 7 юни 1858 г. четем: „Тук се народните учители и просветители български приеха за покровители на всичките наши малки и големи училища”.

По-късно една от църквите в града – „Св. Димитър” се сдобива с второ патронно име „Св. Св. Кирил и Методий”. Ако съдим по запазения на южния вход текст това е станало не по-късно от 1859 г. От 1863 г., 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн. През 1892 г. в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва „Върви народе възродени“. През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста. След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, вече се чества на един ден – само на 24 май.

След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника – църковен (11 май) и светски (24 май). В годините на засилен интерес към историческо ни минало и преоткриване на важни моменти свързани с периоди на възход на българската държава, нашите възрожденци отделят достойно място на ролята на на славянските просветители за културно-историческото развитие на Източна Европа. След повече от един век – през 1980 год., това признание ще дойде и от папа Йоан Павел II, който ги обявява за покровители на Европа.

Днес 11 май се чества като църковен празник на Светите братя, докато 24 май се утвърждава като празник на българската просвета и на славянската култура.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Даниел Петров: Регионалните здравни проблеми отразяват слабостите на националната система

Водачът на листата на „Възраждане“ в Габрово: Регионалните проблеми отразяват системни слабости в националната здравна система

Published

on

Достъпът до навременна и качествена медицинска помощ остава ключов проблем за жителите на област Габрово, особено в по-малките населени места. Това заяви водачът на листата на „Възраждане“ в Габрово Даниел Петров.

По думите му основната цел е гарантиране на равен достъп до здравни услуги за всички жители на региона, независимо от тяхното местоживеене.

„Ще работим за това всеки жител на област Габрово да има достъп до навременна и качествена медицинска помощ“, посочи Петров.

Сред основните акценти той открои необходимостта от разширяване на профилактичните прегледи и ранната диагностика, които според него са най- ефективният инструмент за подобряване на здравния статус на населението.

„Превенцията е най-сигурният път към по-дълъг и пълноценен живот“, подчерта той.

Петров постави и въпроса за достъпа до здравни услуги в малките населени места, където според него проблемът е най-сериозен.

Той заяви, че ще се работи за подобряване на медицинското обслужване извън областния център, както и за създаване на условия за привличане и задържане на медицински специалисти.

„Необходимо е да се създадат реални стимули за лекарите и медицинските специалисти да работят в региона, включително и в по-малките населени места“, посочи той.

В тази връзка Петров подчерта и необходимостта от подкрепа за семействата с репродуктивни проблеми чрез достъпни и ефективни програми.

„Ще подкрепим семействата с репродуктивни затруднения чрез реални механизми за асистирана репродукция“, заяви той.

Регионалните проблеми в Габрово, по думите му, са част от по-широките предизвикателства пред здравната система в страната.

Според позицията на „Възраждане“ през последните десетилетия системата е преминала през непоследователни реформи, довели до сериозни структурни дефицити и регионални неравенства.

Сред основните проблеми се открояват недостигът на медицински кадри, закриването на отделения и лечебни заведения в по-малките населени места, както и високото доплащане от страна на пациентите.

От политическата организация настояват за промяна в модела, като подчертават, че здравеопазването трябва да бъде разглеждано като социална, а не търговска дейност .

Сред предлаганите мерки са премахване на търговския статут на държавните и общинските болници, увеличаване на възнагражденията на медицинските специалисти, стимули за завръщане на кадри от чужбина и създаване на условия за развитие на здравни услуги в регионите.

Петров подчерта, че без реални действия в тази посока ще продължи тенденцията на „здравна пустиня“ в редица области на страната, включително и в части от Габровска област.

„Достъпът до здравеопазване не трябва да зависи от това къде живееш“, заяви той.

Според него подобряването на здравната система е пряко свързано с качеството на живот и демографската перспектива на регионите.

„Ако искаме хората да останат и да се връщат, трябва да им осигурим сигурност – включително и здравна“, заключи Петров.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ВЪЗРАЖДАНЕ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 8 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Новини

ГЕРБ-Габрово: Продължаваме инвестициите във водоснабдяване и пътища в селата

Published

on

Благодарение на правителствата на ГЕРБ, по времето на които беше отпуснат финансов ресурс, цели групи села от двете страни на пътя Габрово-Севлиево бяха присъединени към градската водопроводна мрежа и вече се водоснабдяват от язовир „Христо Смирненски“, в резултат на което жителите им не страдат от безводие.

Извършена е и реконструкция на водопроводната мрежа на съставните села на кметство Кметовци и допълнително водоснабдяване на Харачери. След тези села, от вътрешната водопроводна мрежа на Габрово ще бъдат захранени и други групи села.

Вече е готов техническият проект и предстои издаване на разрешение за строеж на вътрешните водопроводи в селата Велковци, Кметчета, Лесичарка, Карали, Костенковци, Стойчовци, Драгомани, Тодорчета, Междене, Узуни и Старилковци, като едновременно с това се проектират и довеждащи водопроводи за свързването им с водопроводната мрежа на Габрово от язовир „Христо Смирненски“.

В ход са и процедурите за водоснабдяването от язовира на селата Седянковци, Свинарски дол, Ветрово, Читаковци, Шипчени и Сейковци, както и Шарани, Банковци, Гръблевци, Солари, Иванили, Парчовци, Спанци и Гайкини. Захранване от язовир „Христо Смирненски“ предстои и за кварталите Недевци, Лисец, Смирненски, Дядо Дянко и Радецки.

Само за година, по време на последното правителство е осигурено финансиране и за подмяна на водопроводи и основен ремонт на улици в селата Жълтеш, Борики, Стоевци, Райновци, Поповци, Новаковци, Враниловци, Яворец.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 15 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Икономика

Близо 9 милиона евро за нов живот на крайречната до ДХС и зала Орловец

Община обяви обществена поръчка за благоустрояване на над 5,5 хектара по двата бряга на реката – амбициозен проект, чието изпълнение ще изпита реалния капацитет на строителния бранш в региона.

Published

on

С обявяването на обществена поръчка за строително-монтажни работи по крайречната зона на р. Янтра, Община Габрово направи поредната и вероятно най-значима стъпка в рамките на концепцията си за интегрирани териториални инвестиции. Проектът, финансиран по две европейски програми за периода 2021–2027 г., обхваща участъка между моста на ул. „Д-р Никола Василиади“ и моста на ул. „Христо Ботев“ и засяга площ от приблизително 5,5 хектара по двата бряга на реката.

Стойността на обявената обществена поръчка е 9 001 948,09 евро без ДДС, нареждащ проекта сред по-мащабните инфраструктурни интервенции в малките и средни български общини за последните години. За сравнение, тя надхвърля типичния бюджет за цялостна реконструкция на централен градски площад или основен булевард в сходни по размер общини.

Техническият обхват на поръчката е структуриран в четири основни подобекта: зоните по левия и десния бряг, разделени на северни и южни части, плюс дейности по изместване на съществуващи електрически съоръжения. Това последното обстоятелство заслужава специално внимание.

Преместването на ел. инфраструктура традиционно е сред позициите, които генерират забавяния и допълнителни разходи при подобни проекти, тъй като изисква координация с мрежовия оператор и нерядко води до непредвидени технически усложнения.

Предвидените интервенции в зоната включват изграждане на пешеходни и велосипедни алеи, места за отдих и обществени събития, детски и спортни площадки. В северната част на левия бряг е заложен специализиран екстремен парк за велосипеди и скейтборд.

Съществена, макар и по-рядко акцентирана, част от проекта са хидротехническите и геостабилизационните дейности. Укрепването на речните брегове, ограничаването на ерозионните процеси и намаляването на риска от наводнения не са декоративни добавки, а функционален гръбнак на цялата интервенция.

Не е изненада, че проектът изисква интегриран подход, а евентуалните изпълнители ще трябва да докажат капацитет в няколко различни строителни специалности.

Проектната документация изрично посочва, че пешеходният мост, предвиден в цялостната концепция за развитие на района, не е включен в настоящата поръчка. Това разграничение е показателно. Мостът вероятно е предмет на отделна процедура или все още е в по-ранен етап на проектиране.

От практическа гледна точка обаче изпълнението на крайбрежното благоустрояване без реализацията на свързващата пешеходна структура би могло да ограничи функционалната свързаност между двата бряга – въпрос, който Общината ще трябва да адресира своевременно.

Обявяването на поръчката с краен срок за подаване на оферти 19 май 2026 г. дава относително кратък прозорец за подготовка на документация. Документацията е публично достъпна в платформата ЦАИС ЕОП.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица