Новини
Отбелязваме Деня на светите братя Кирил и Методий
На 11 май българския народ почита Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий. Този ден се утвърждава през Възраждането като важен ден от празничната система на българите – Ден за почит на светите братя Кирил и Методий – създатели и разпространители на първата славянска азбука – глаголицата. Те са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и за разпространяване на християнството сред славяните. Обявени са за съпокровители на Европа заедно със Св. Бенедикт от папа Йоан Павел II.
На 11 май имен ден празнуват Кирил, Кирилка, Киро, Кирчо, Методи, Методий. Светският празник за Св.Св.Кирил и Методий, който се доразвива като специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.
Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 г. будните ескизаарски граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо „Три светии” „Св.Св. Кирил и Методий” като училищен празник.
По същото време х. Г. Славов донася от Цариград „минейник – служба” за светите братя, съставен от архимандрит Неофит Рилски на църковно-славянски език. На 11 май 1858 г. този ден е отпразнуван и в Стара Загора (тогава Ески Загра) по идея на учителя С. П. Иванов с „божествена служба” и вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. В дописката в Цариградски вестник, бр. 382, 7 юни 1858 г. четем: „Тук се народните учители и просветители български приеха за покровители на всичките наши малки и големи училища”.
По-късно една от църквите в града – „Св. Димитър” се сдобива с второ патронно име „Св. Св. Кирил и Методий”. Ако съдим по запазения на южния вход текст това е станало не по-късно от 1859 г. От 1863 г., 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн. През 1892 г. в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва „Върви народе възродени“. През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста. След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, вече се чества на един ден – само на 24 май.
След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника – църковен (11 май) и светски (24 май). В годините на засилен интерес към историческо ни минало и преоткриване на важни моменти свързани с периоди на възход на българската държава, нашите възрожденци отделят достойно място на ролята на на славянските просветители за културно-историческото развитие на Източна Европа. След повече от един век – през 1980 год., това признание ще дойде и от папа Йоан Павел II, който ги обявява за покровители на Европа.
Днес 11 май се чества като църковен празник на Светите братя, докато 24 май се утвърждава като празник на българската просвета и на славянската култура.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Крими
Спипаха още една фалшива шофьорска книжка в Габрово

За по-малко от седмица, трета фалшива шофьорска книжка хвана полицията в Габрово. Нарушението било разкрито вчера, 16 февруари, сутринта около 08.30 часа, в района на пл.“Капитан Дядо Никола“ в областния град.
Тогава екип на „Пътна полиция“ спрял за проверка „Фолксваген Голф“, собственост и управляван от 25-годишна габровка. Жената представила свидетелство за управление на МПС – белгийски образец, чиито елементи видимо се различавали от оригинален документ.
При извършената справка било установено, че документ с посочения номер не съществува.
По случая е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308 от Наказателния кодекс.
Припомняме, че на 11 февруари, само в рамките на час, полицейските служители в Габрово засякоха други двама водачи, шофирали с неистински свидетелства.
След проверката се оказа, че 56-годишен габровец кара с книжка, издадена на хърватски гражданин, а 43-годишен мъж от Разград шофира с „немска“, чийто номер е като „числата от последния тираж на тотото“.

Култура
Среща – разговор с Ивелина Радионова и представяне на творчеството ѝ

Ивелина Радионова е родена в Провадия. Завършила е висшето си образование в Икономическия университет, гр. Варна. Автор е на стихосбирките „България в сърцето ми”, „Златни нишки”, „Копнеж по слънце”, „В тебе аз ще остана”, „Все ти пиша, Любов”, „Вълшебство за Коледа“, „България навеки“, „Цвете за теб“, повестите „Обич“ и „Алтъна” и сборниците с разкази „ Йова разказва“, „Писано с огън“, „До Боянския майстор“ и „Наричат ме България“, както и на романа „Приключенията на Ардин“.
Носител е много награди в международни и национални конкурси. Няколко нейни стихотворения са превърнати в песни. В съвременния свят, където технологиите често заменят магията и естествената връзка с природата, детската книга „Приключенията на Ардин“ се появява като малък, но силен оазис на чудото и добротата. Тя не е просто сборник от приказки – това е пътешествие, което води децата в свят на открития, приятелства и ценности, изградени върху любов към природата и състрадание към всички живи същества.
Главният герой, Ардин, е дете със специален дар – способността да разбира езика на животните. Момчето се сприятелява с умна и забавна сврака и заедно се впускат във вълнуващи приключения. В края на всяка история Ардин записва поука в тетрадка – символ на мъдростта и личното развитие, която насърчава децата да наблюдават, мислят и разсъждават върху света около тях. Книгата се отличава с ценни послания и деликатно чувство за хумор.
Подходяща е за деца на възраст от 5 до 12 години, но също така е и ценен инструмент за родители и педагози, които искат да възпитават малките човеци в доброта, смелост и емпатия. Тя съчетава класическия чар на приказките с модерен, вдъхновяващ и образователен подход, който прави четенето удоволствие и вълнуващо изживяване за цялото семейство.
Срещата – разговор с Ивелина Радионова и представяне на творчеството ѝ ще се проведе днес, 17 февруари, от 17.15 ч. в читалня д-р „Петър Цончев“ на РБ „Априлов- Палаузов“- Габрово.


Любопитно
Михаил Вешим отбеляза 80 г. „Стършел“ в Севлиево

Навръх 15 февруари най-старото българско хумористично издание, което излиза без прекъсване от 1946 г. насам – вестник „Стършел“, отбеляза своята 80-годишнина. Юбилеят обаче не беше отбелязан с формална церемония в столицата, а по необичаен и изключително личен начин – със среща с читатели в Севлиево.
Главният редактор на изданието Михаил Вешим гостува в града по покана на фестивала „Арт Будилник“ – събитие, превърнало се в културен акцент по време на Седмицата на любовта и виното. В голямата зала на Народно читалище „Развитие 1870“ десетки почитатели на сатиричната журналистика се събраха, за да чуят истории за силата на хумора, за ролята му в различните обществени епохи и за хората, превърнали „Стършел“ в институция.

Вешим припомни знакови моменти от историята на легендарния седмичник и имената на големите български автори, публикували на страниците му. Особен интерес сред местната публика предизвика фактът, че най-дългогодишният главен редактор на „Стършел“ – писателят Христо Пелитев – е родом от севлиевския край.
Пелитев ръководи изданието повече от две десетилетия (1965–1988) и остава в историята като ярък сатирик и публицист, допринесъл за утвърждаването на вестника като водещо хумористично издание в България.
„Стършел“ е преживял различни политически и обществени времена, но винаги е запазвал мисията си – да критикува абсурда чрез смях и ирония, подчерта Михаил Вешим. Самият той работи във вестника от 1982 г., а от 2003 г. е негов главен редактор, като паралелно развива успешна литературна кариера с хумористични романи.
Срещата с писателя-сатирик беше само един от акцентите в богатата програма на „Арт Будилник“, който тази година предложи 14 събития със свободен вход за жителите и гостите на Севлиево. Фестивалът, организиран под егидата и с подкрепата на Община Севлиево, съчета театър, музика, кино, литература, визуални изкуства и инициативи за деца, превръщайки града в сцена за културни срещи.

Официалното откриване на 9 февруари започна с концерт-спектакъла „Безнадежден случай“ и прожекция на филма „Париж на Богдана“ с участието на легендите на българската музика Богдана Карадочева и Стефан Димитров.
Ден по-късно публиката аплодира театралната комедия „Семейството“ на „Creativa“ от афиша на театър „Сълза и смях“ с Христо Гърбов, Васил Драганов, Христо Николов и Деси Бакърджиева. Сред силните акценти беше изложбата „Три поколения четки, три поколения любов“, представяща творби на Любен Бояджиев, Венелин Анев и Ева Кирова.
Експозицията проследява приемствеността в българското изобразително изкуство от 60-те години на XX век до днес. Фактът, че Любен Бояджиев е ученик на Владимир Димитров-Майстора и представител на Кюстендилската живописна школа, придаде допълнителна художествена стойност на събитието.
На 12 февруари журналистът Георги Тошев представи биографични книги и филм за иконите на българското кино Невена Коканова и Цветана Манева. Особено емоционална се оказа вечерта на 13 февруари, когато вокалната формация Upstream Voices отбеляза своята 25-годишнина с концерт под ръководството на вокалния педагог Ценка Горалова.

Празничната атмосфера продължи със сценичното присъствие на звездите от „Гласът на България“ Дани Павлова и Цена Коев, които впечатлиха не само с вокалите си, но и с жест към града – снимки с тениски „I love Sevlievo“ и непосредствен контакт с публиката. Програмата на 14 февруари включи детска арт работилница „Любовта е…“, спектакъла „Снежанка и седемте джуджета“ на Бургаския куклен театър, моноспектакъла „Боже мой“ на Народния театър „Иван Вазов“ с Христо Мутафчиев и вечерния маскен бал „Срещни любовта с чаша вино“.
Финалният ден съчета кукления спектакъл „Нероден Петко“, срещата с Михаил Вешим и прожекцията на българския филм „Рожден ден“. По време на фестивала беше разпространяван и специален фестивален вестник, популяризиращ културните и историческите обекти на Севлиево – още един жест към паметта и идентичността на града.
„Арт Будилник“ се организира от едноименното сдружение, създадено през 2022 г. от телевизионната водеща Елизабет Методиева, режисьора Мартин Геновски и актрисата София Бобчева. Мисията им е да децентрализират културния живот и да осигурят свободен достъп до качествени събития извън големите градове. От екипа отправиха специални благодарности към Община Севлиево, кмета д-р Иван Иванов и неговия екип за подкрепата и партньорството, направили фестивала възможен.


-
Новинипреди 7 дниРадослав Първанов е новият председател на СБЖ – Габрово
-
Културапреди 7 дниДве „Златни лири на Орфей” за Музикален клуб „Весела”
-
Кримипреди 6 дниХванаха двама с фалшиви книжки в Габрово в рамките на час (снимки)
-
Културапреди 5 дниЦариградската Библия в Исторически музей – Дряново
-
Кримипреди 5 дниПризнал се за дилър на кокаин получи условна с изпитателен срок
-
Новинипреди 5 дниЗапочват спешни пътни ремонти на места в Габрово
-
Новинипреди 2 дниСУ „Райчо Каролев“ отбеляза 180 години от рождението на своя патрон
-
Кримипреди 19 часаСпипаха още една фалшива шофьорска книжка в Габрово





