Новини
Светлин Каменов, ИБГНИ: Крайно време е да заживеем в правова държава!
Светлин Каменов е втори подред кандидат за народен представител в листата на „Изправи се БГ! Ние идваме“ за 7-ми МИР Габрово.
– Адвокат в Габровската адвокатска колегия.
– Образование: висше – специалност “Право” в СУ „Св. Климент Охридски“.
– Управител на Адвокатско дружество „Каменов и Димов“ – Габрово.

Какво Ви накара да се включите в политиката?
Включих се в политиката доста късно – едва на последните избори през месец юли. Винаги съм стоял настрана от прякото участие в политиката. В последните няколко години обаче стана видима разрухата на държавността. Правилата не се спазват, нито важат за всички и това се установява, за съжаление, като правовата рамка, в която държавата съществува. От друга страна се създават законодателни норми, плод на лобиране, в полза на частни интереси, нямащи нищо общо с обществения интерес. Това даде възможност за разграбване на публичната собственост, пълна деиндустриализация, унищожение на селското стопанство, демографска катастрофа. Не се създаде силна средна класа, която да бъде гарант за законността и свободата на личността. Всичко това се случваше пред очите ми през последните 32 години, а аз бях пасивен наблюдател. Това ме кара да чувствам вина.
Капката, която преля чашата, беше скандалът с вноса на боклук. Беше ми трудно да повярвам, че в България се е внасял боклук от Европа и дори Африка /при цялото ми уважение към хората на този континент/. След съсипването на черноморието с бетон, превръщането на страната в сметище ми дойде в повече. Сега виждаме, че и за тези безобразия няма виновни и наказани. Като юрист, смятам, че е крайно време да заживеем в правова държава. Всички трябва да обединим усилията си, за да го постигнем. Според мен е крайно време за промяна. Тя е необходима за цялото общество, включително и за така дълго управлявалата партия „ГЕРБ“. Дългият престой във властта е нездравословен. Видях в „Изправи се БГ! Ние идваме!“ искрено намерение за реална промяна и затова се включих в тяхната листа.
Какви реформи са необходими според Вас?
Според мен, думата „реформи“ трябва незабавно да се извади от употреба в българската политика. 32 години я чувам при всяко изказване на политик. В резултат от непрекъснатите „реформи“ се стигна до разруха в жизненоважни сфери от нашия живот – образователната система, армията и къде ли още не. Считам, че за справяне с тези разрухи най-важното е да се спазват правилата от всички. Другото име на това нещо е „законност“. Стара римска максима е „Dura lex, sed lex” /Лош закон, но закон/. Спазването на закона /такъв, какъвто е/ от всички води до сигурност и предвидимост в икономическия и социалния живот. Резултатът е спокойствие и сигурност във всички сфери.
Какво пречи на хората да живеят добре и спокойно, според Вас?
– Както казах – липсва предвидимост. Това обяснява носталгията на доста хора по отминалото време на „соц.-а“. Въпреки абсурдните основи, върху които бе изградена тази система, при нея имаше някаква предвидимост. Хората можеха да планират живота си десет години напред и плановете горе-долу се осъществяваха. Заради липсата на ясна перспектива сега, много млади хора напускат България и отиват да работят и живеят в чужбина – там има сигурност и спокойствие, следователно животът е предвидим.
Много години допускахме правилата да не важат за всички. Така стигнахме дотук. Сега е необходимо гигантско усилие за налагане на законността в България. Направим ли това усилие, то ще обедини всички българи. Съединението прави силата.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ИБГНИ, във връзка с изборите за 47 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ИБГНИ“е под номер 31 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Новини
Отбелязваме Светли понеделник!

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.
В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.
Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.
Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Новини
Великден е! Христос Воскресе!

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Новини
Отбелязваме Велика събота!

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”
Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

-
Новинипреди 6 дниГЕРБ е единствената партия, за която санирането на жилищата е приоритет
-
Новинипреди 4 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 4 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 6 дниИзбирателите в област Габрово ще гласуват в 223 секции
-
Новинипреди 5 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!
-
Новинипреди 5 дниКостадин Костадинов ще посети Габрово, представя България 1400
-
Културапреди 6 дниВеликденски празници в музей „Етър“
-
Новинипреди 6 дниСлави Василев в Севлиево: Бизнесът движи икономиката и държавата трябва да започне да работи за него






