Свържи се с нас

Новини

Иво Христов: Втори мандат на президента Радев е ключов

Published

on

„След години на съмнения в честността на изборите най-сетне можем да се доверим на резултата. Очевидно силно бе ограничен платеният вот. Достатъчно е да се видят резултатите в ромските махали, където почти нямаше гласуващи. Това ограничаване на платения вот доведе до обезсмислянето му, така той не влияе на изборния резултат. 

На второ място, вотът бе отчетен много по-прецизно благодарение на машинното гласуване, което оправда себе си, въпреки насаждания скептицизъм и въпреки опитите на ГЕРБ да го саботират години наред. Малкият брой невалидни бюлетини също помага изборите да бъдат достоверни и честни.“

Това коментира в предаването „По-полека“ в ефира на Дарик радио Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. 

„Най-сетне и гласът на българите в чужбина бе чут, за което те отдавна пледираха. Това е голям успех на служебното правителство – да организира честни избори в България след години на съмнения. Стана ясно кой е купувал гласове и как са печелени изборите през последните години“, добави още Христов.  По думите му, има шанс за съставяне на стабилен кабинет и това е в интерес на повечето партии в парламента. 

„Въпросът е какъв ще е резултатът от такъв кабинет, каква ще е цената на компромиса и какъв политически и икономически курс ще възприеме кабинетът“, смята Христов. 

Евродепутатът смята, че анонсът на ПП „Има такъв народ“ не е обнадеждаващ. „Вътре откривам твърде смущаващи идеи. Служебното правителство положи немалко усилия да изсветли дейността на Българската банка за развитие и да я върне към изначалната ѝ мисия – да кредитира дребния бизнес. Сега „Има такъв народ“ заявява намерение да я приватизира. В плановете на ИТН четем също, че актуализация на пенсиите ще има, ако има икономически растеж. Колцина ще дочакат този икономически растеж, кога се очаква? Все още сме в условия на криза“, каза още Иво Христов. 

По думите му, това са остеритетни мерки, вдъхновени от неолибералната философия, която е изживяла времето си.  „В Южна Америка неолибералните мерки доведоха до катастрофи, в Европа там, където са прилагани, днес се ревизират“, допълни Христов.

Според Иво Христов са налице много смущаващи неща в заявените от „Има такъв народ“ намерения; включително отсъствието на каквато и да било яснота по отношение на личността на главния прокурор Иван Гешев.  

Евродепутатът каза още, че партиите от опозицията би трябвало да загърбят идейния снобизъм, за да осъществят работещ кабинет, тъй като всички те биха понесли тежки щети в случай на трети поред предсрочни избори. 

“Те ще ги понесат и в двата случая – ако не съставят кабинет, ще загубят подкрепа. На трети предсрочни избори може да се появят и други партии – някои от тези, които сега са под чертата, може би и нови обединения, които рискуват да се намесят в играта на партиите, които днес са представени в парламента, на техен гръб. Ако пък съставят кабинет, ще трябва да се отметнат от принципите си в името на компромиса и това ще също ще навреди на имиджа им. Виждаме от вчера, че „Демократична България“, която до този момент не заявяваше желание за диалог и в чиито среди също се демонстрира известен снобизъм спрямо избирателите на „Има такъв народ“, заяви, че е готова за разговори и е склонна да даде подкрепа, но не и министри. Партиите вече са по пътя на компромиса, въпросът е на каква цена“, каза Иво Христов. 

Евродепутатът обясни заявката на „Има такъв народ“, че не желае подкрепата на БСП с факта, че всяка партия, особено новопоявила се, иска да оформи много чист, девствен, неопетнен облик и не желае да се отърква у заварените партии.

„БСП е най-старата измежду тях и може би затова попадна в групата на нежеланите. Така или иначе, „Има такъв народ“ трябва да преосмислят това поведение, ако искат да съставят кабинет, чисто аритметически. Много по-пагубно ще е, ако приемат подкрепа от ГЕРБ или ДПС. Макар че те заявяват, че не желаят такава подкрепа, нищо не пречи те да я получат в парламента. Никой не може да възпре тези две партии да подкрепят „Има такъв народ“ и да станат част от парламентарно мнозинство, което от самото начало ще бъде фалстарт.“

Според Христов, трябва да бъде потърсен широк консенсус по теми, които обединяват обществото; консенсус, към който трябва да бъде приобщена и БСП, която е имала последователно поведение по важните за обществото теми. 

„Има такъв народ“ трябва да се вслуша и в социалните тези, които защитава БСП, защото без тях един бъдещ кабинет няма да успее. Да се прилагат мерки на остеритет в България е пагубно, защото голяма част от българския бизнес е дребен. Този дребен бизнес разчита само на вътрешното потребление. Вътрешното потребление, вследствие на кризата, е много ниско. За да го задвижим, трябва да повишим доходите, трябва да се търсят кейнсиански рецепти. Трябва да се повишат пенсиите, да се търси повишаване на доходите сред работещите, което ще задвижи цялото икономическо колело, а не да се мисли само за експортно ориентираните фирми, които са важни за българската икономика, но не съставляват нейната основна тъкан“, категоричен бе Христов. 

Евродепутатът каза още: „Ние сме в началото на пътя от олигархично-авторитарен режим към демокрация. Преди 30 години СДС внушаваше същото – че изберат ли го, ще навлезем в нова ера. Но това не се случи. И не просто не се случи, но се отклонихме далеч встрани от демокрацията. В България тя живя само няколко години, при всичката условност на тази констатация. В последните 12 години демокрацията бе методично погазвана. В този смисъл, отстраняването на всички онези корупционери и некомпетентни назначенци по партиен признак е само първа стъпка към възстановяването на демократичните норми в България. Има ред неща, които трябва да се сторят, за да се постигне баланс между институциите; за да се върнем към едно функциониране в рамките на закона, от което отдавна сме се отклонили.“

„Този път трябва да подходим през принципите; да разберем и осмислим какво е демокрацията, ако искаме да я построим функционираща“, смята Христов. 

„Политиката трябва да излезе от медиите. Ние бяхме медиакрация – страна, управлявана през екрана. Политиката трябва да се върне в институциите и да се практикува там, според закона. Без излишни фанфари, без ежедневно облъчване на гражданството. Без разпалване на обществените бесове.  Просто трябва да влезе обратно в каналите, в които традиционно се движи.“

Според Христов, много хора виждат в проекта „Има такъв народ“ сянката на ДПС, защото партията се е появила изненадващо, без икономическа основа, без афиширане на ясни политически идеи и лица  – предимно от бълбукането в социалните мрежи и от авторитета, натрупан вследствие на дългогодишното присъствие в телевизиите. 

„Нормално е да има резерви у хората. Мисля, че и сред самите избиратели на „Има такъв народ“ има неяснота относно намеренията на партията и те също чакат разяснения. Всички българи чакат тези разяснения“, каза Иво Христов.

„Втори мандат на Румен Радев е важен не толкова за самия него, колкото за страната, тъй като около него е генерирана немалка обществена енергия, която, въпреки всички спънки, успя да постигне значими резултати в хода на последната година. Виждаме, че обществените настроения съзряха за нещо ново; че изгазваме от авторитарен режим, колкото и тудно да е това; че действията на назначения от президента служебен кабинет се приветстват. Разкриват се порочни схеми. Изборите вече се провеждат по ясни правила. Това са същeствени постижения. В този смисъл, оставането на президента Радев на поста му е ключово за продължаването на оздравителния за България курс“, категоричен бе Христов.

Евродепутатът коментира и въпроса за политически проект на президента Радев: „Въпросът беше поставян още от самото начало на встъпването му в длъжност. Това е въпрос на негово решение. Лично аз не виждам нищо лошо в това да бъде създаден политически проект около президента, това би било логично. Но, както виждате, той е лоялен човек, не направи подобна крачка. Беше коректен с партията, която го излъчи – БСП. Тя със сигурност щеше да бъде донор на гласове при създаването на евентуален президентски проект и държавният глава не се реши на такава стъпка.“

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица