Свържи се с нас

Новини

Иво Христов: Втори мандат на президента Радев е ключов

Published

on

„След години на съмнения в честността на изборите най-сетне можем да се доверим на резултата. Очевидно силно бе ограничен платеният вот. Достатъчно е да се видят резултатите в ромските махали, където почти нямаше гласуващи. Това ограничаване на платения вот доведе до обезсмислянето му, така той не влияе на изборния резултат. 

На второ място, вотът бе отчетен много по-прецизно благодарение на машинното гласуване, което оправда себе си, въпреки насаждания скептицизъм и въпреки опитите на ГЕРБ да го саботират години наред. Малкият брой невалидни бюлетини също помага изборите да бъдат достоверни и честни.“

Това коментира в предаването „По-полека“ в ефира на Дарик радио Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. 

„Най-сетне и гласът на българите в чужбина бе чут, за което те отдавна пледираха. Това е голям успех на служебното правителство – да организира честни избори в България след години на съмнения. Стана ясно кой е купувал гласове и как са печелени изборите през последните години“, добави още Христов.  По думите му, има шанс за съставяне на стабилен кабинет и това е в интерес на повечето партии в парламента. 

„Въпросът е какъв ще е резултатът от такъв кабинет, каква ще е цената на компромиса и какъв политически и икономически курс ще възприеме кабинетът“, смята Христов. 

Евродепутатът смята, че анонсът на ПП „Има такъв народ“ не е обнадеждаващ. „Вътре откривам твърде смущаващи идеи. Служебното правителство положи немалко усилия да изсветли дейността на Българската банка за развитие и да я върне към изначалната ѝ мисия – да кредитира дребния бизнес. Сега „Има такъв народ“ заявява намерение да я приватизира. В плановете на ИТН четем също, че актуализация на пенсиите ще има, ако има икономически растеж. Колцина ще дочакат този икономически растеж, кога се очаква? Все още сме в условия на криза“, каза още Иво Христов. 

По думите му, това са остеритетни мерки, вдъхновени от неолибералната философия, която е изживяла времето си.  „В Южна Америка неолибералните мерки доведоха до катастрофи, в Европа там, където са прилагани, днес се ревизират“, допълни Христов.

Според Иво Христов са налице много смущаващи неща в заявените от „Има такъв народ“ намерения; включително отсъствието на каквато и да било яснота по отношение на личността на главния прокурор Иван Гешев.  

Евродепутатът каза още, че партиите от опозицията би трябвало да загърбят идейния снобизъм, за да осъществят работещ кабинет, тъй като всички те биха понесли тежки щети в случай на трети поред предсрочни избори. 

“Те ще ги понесат и в двата случая – ако не съставят кабинет, ще загубят подкрепа. На трети предсрочни избори може да се появят и други партии – някои от тези, които сега са под чертата, може би и нови обединения, които рискуват да се намесят в играта на партиите, които днес са представени в парламента, на техен гръб. Ако пък съставят кабинет, ще трябва да се отметнат от принципите си в името на компромиса и това ще също ще навреди на имиджа им. Виждаме от вчера, че „Демократична България“, която до този момент не заявяваше желание за диалог и в чиито среди също се демонстрира известен снобизъм спрямо избирателите на „Има такъв народ“, заяви, че е готова за разговори и е склонна да даде подкрепа, но не и министри. Партиите вече са по пътя на компромиса, въпросът е на каква цена“, каза Иво Христов. 

Евродепутатът обясни заявката на „Има такъв народ“, че не желае подкрепата на БСП с факта, че всяка партия, особено новопоявила се, иска да оформи много чист, девствен, неопетнен облик и не желае да се отърква у заварените партии.

„БСП е най-старата измежду тях и може би затова попадна в групата на нежеланите. Така или иначе, „Има такъв народ“ трябва да преосмислят това поведение, ако искат да съставят кабинет, чисто аритметически. Много по-пагубно ще е, ако приемат подкрепа от ГЕРБ или ДПС. Макар че те заявяват, че не желаят такава подкрепа, нищо не пречи те да я получат в парламента. Никой не може да възпре тези две партии да подкрепят „Има такъв народ“ и да станат част от парламентарно мнозинство, което от самото начало ще бъде фалстарт.“

Според Христов, трябва да бъде потърсен широк консенсус по теми, които обединяват обществото; консенсус, към който трябва да бъде приобщена и БСП, която е имала последователно поведение по важните за обществото теми. 

„Има такъв народ“ трябва да се вслуша и в социалните тези, които защитава БСП, защото без тях един бъдещ кабинет няма да успее. Да се прилагат мерки на остеритет в България е пагубно, защото голяма част от българския бизнес е дребен. Този дребен бизнес разчита само на вътрешното потребление. Вътрешното потребление, вследствие на кризата, е много ниско. За да го задвижим, трябва да повишим доходите, трябва да се търсят кейнсиански рецепти. Трябва да се повишат пенсиите, да се търси повишаване на доходите сред работещите, което ще задвижи цялото икономическо колело, а не да се мисли само за експортно ориентираните фирми, които са важни за българската икономика, но не съставляват нейната основна тъкан“, категоричен бе Христов. 

Евродепутатът каза още: „Ние сме в началото на пътя от олигархично-авторитарен режим към демокрация. Преди 30 години СДС внушаваше същото – че изберат ли го, ще навлезем в нова ера. Но това не се случи. И не просто не се случи, но се отклонихме далеч встрани от демокрацията. В България тя живя само няколко години, при всичката условност на тази констатация. В последните 12 години демокрацията бе методично погазвана. В този смисъл, отстраняването на всички онези корупционери и некомпетентни назначенци по партиен признак е само първа стъпка към възстановяването на демократичните норми в България. Има ред неща, които трябва да се сторят, за да се постигне баланс между институциите; за да се върнем към едно функциониране в рамките на закона, от което отдавна сме се отклонили.“

„Този път трябва да подходим през принципите; да разберем и осмислим какво е демокрацията, ако искаме да я построим функционираща“, смята Христов. 

„Политиката трябва да излезе от медиите. Ние бяхме медиакрация – страна, управлявана през екрана. Политиката трябва да се върне в институциите и да се практикува там, според закона. Без излишни фанфари, без ежедневно облъчване на гражданството. Без разпалване на обществените бесове.  Просто трябва да влезе обратно в каналите, в които традиционно се движи.“

Според Христов, много хора виждат в проекта „Има такъв народ“ сянката на ДПС, защото партията се е появила изненадващо, без икономическа основа, без афиширане на ясни политически идеи и лица  – предимно от бълбукането в социалните мрежи и от авторитета, натрупан вследствие на дългогодишното присъствие в телевизиите. 

„Нормално е да има резерви у хората. Мисля, че и сред самите избиратели на „Има такъв народ“ има неяснота относно намеренията на партията и те също чакат разяснения. Всички българи чакат тези разяснения“, каза Иво Христов.

„Втори мандат на Румен Радев е важен не толкова за самия него, колкото за страната, тъй като около него е генерирана немалка обществена енергия, която, въпреки всички спънки, успя да постигне значими резултати в хода на последната година. Виждаме, че обществените настроения съзряха за нещо ново; че изгазваме от авторитарен режим, колкото и тудно да е това; че действията на назначения от президента служебен кабинет се приветстват. Разкриват се порочни схеми. Изборите вече се провеждат по ясни правила. Това са същeствени постижения. В този смисъл, оставането на президента Радев на поста му е ключово за продължаването на оздравителния за България курс“, категоричен бе Христов.

Евродепутатът коментира и въпроса за политически проект на президента Радев: „Въпросът беше поставян още от самото начало на встъпването му в длъжност. Това е въпрос на негово решение. Лично аз не виждам нищо лошо в това да бъде създаден политически проект около президента, това би било логично. Но, както виждате, той е лоялен човек, не направи подобна крачка. Беше коректен с партията, която го излъчи – БСП. Тя със сигурност щеше да бъде донор на гласове при създаването на евентуален президентски проект и държавният глава не се реши на такава стъпка.“

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Новини

Политическите партии и коалиции постигнаха съгласие за състава на РИК

Published

on

Представителите на парламентарно представените партии и коалиции постигнаха съгласие за състава на Районната избирателна комисия – Габрово за предстоящите избори за президент и вицепрезидент на Република България на 25 октомври. Консултациите, свикани от Областния управител Кристина Сидорова, се проведоха днес, 28 август, в Областна администрация – Габрово.

В началото на срещата областният управител предложи РИК – Габрово да бъде с трима заместник-председатели. Предложението беше прието, а участниците постигнаха съгласие за ръководния състав на комисията. Елена Колева ще бъде председател на РИК – Габрово, а заместник-председатели ще бъдат Мария Недева, Васил Найденов и Салие Боз. За секретар е определена Ива-Мария Мариянова.

В състава на комисията ще влязат още осем членове, с което общият ѝ състав ще бъде 13 души.

В края на срещата областният управител Кристина Сидорова се обърна към представителите на политическите партии и коалиции: „Радвам се, че постигнахме съгласие. В предложения състав на РИК – Габрово освен хора с опит, които са били дългогодишни членове на комисията, има и нови лица, които вярвам ще подпомогнат работата й да бъде още по – ефективна. Искрено се надявам този състав да работи добре и в конструктивен дух, както е било и досега, за да проведем честни и прозрачни избори в област Габрово.“

Зареди още

Икономика

Проектът за Бюджет 2026 на Габрово бе публично представен (Видео)

Published

on

Проведе се публично обсъждане на проект на бюджета на Община Габрово за 2026 година.

Съгласно нормативната процедура проектобюджетът ще бъде входиран в Общински съвет до края на текущата седмица и ще бъде разгледан от съветниците през месец септември.

По време на обсъждането бяха изслушани предложенията на присъстващи граждани.

Сред исканията им бяха асвалтиране на няколко улици в различни квартали на града, благоустрояване на пространства, нови детски площадки, актуализиране разписанието на градския транспорт, видеонаблюдение на места, които са с потенциално рисков характер.

За част от отправените питания и предложения, гражданите получиха веднага отговор и коментар.

Зареди още

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица