Свържи се с нас

Новини

„Съхранението на рибарските общности у нас изисква адаптирана социална политика от общините“

Published

on

„Поминък на рибарите пряко зависи от опазването на рибния ресурс. Свръхексплоатацията убива поминъка на рибарите, а първите пострадали са тъкмо индивидуалните риболовци, защото те имат малки съдове и ограничен периметър за улов. Рибарските общности трябва да бъдат обект и на адаптирана социална политика от общините, защото те са част от културата и атмосферата на морето и трябва да бъдат съхранени не просто като някаква екзотика, а живи и функциониращи. Това зависи и от нашите национални институции.

Неведнъж в Европейския парламент съм застъпвал тезата, че малките съдове не бива да бъдат поставяни под същия режим като големите, защото въвеждането на електронни устройства за мониторинг на улова е скъпо удоволствие за рибарите, които, впрочем, у нас са предимно възрастни хора и трудно могат да възприемат новите технологии.“

Това заяви в интервю за БНР – Радио Бургас Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

По думите му, важна особеност на Черно море е характерът на риболовния флот – той е предимно дребномащабен. „У нас 95% от лодките попадат в тази категория. Това предполага адаптиран подход, защото нашият флот не е сравним с испанския или с френския, да речем“, каза Христов.

В края на месец юни Европейският парламент прие доклад на българския евродепутат, който е член на Комисията по рибно стопанство, на тема „Предизвикателства и възможности за риболовния сектор в Черно море“.

Христов припомни, че за последно риболовът в Черно море е бил обект на внимание от страна на Европейския парламент преди десет години. В доклада си той изказа тревога, че запасите в Черно море са обект на прекомерен улов и призова да бъдат предприети спешни мерки.

„Само един вид риба – цацата – се лови устойчиво. Всички останали видове се експлоатират прекомерно и запасите намаляват. Обезсоляването на морето също оказва натиск върху традиционните видове. Друг проблем е, че само две от крайбрежните страни – България и Румъния – са членки на ЕС, което означава, че риболовната политика на Съюза не ангажира останалите държави. Това предполага по-сложна координация“, смята Иво Христов.

В ефира на БНР – Радио Бургас евродепутатът коментира и проекта BlackSea4Fish на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и за Черно море. Проектът, датиращ от 2016 г., изследва рибните запаси в Черно море и обединява България, Румъния, Русия, Турция и Грузия. Той има за цел да събере информация относно наличните рибни запаси, техните миграционни пътища, особеностите на хранителната верига в Черно море, последствията от глобалното затопляне върху нашето море.

„Проектът обръща специално внимание на дребномащабния риболов и предвижда разпространение на информация и в малките рибарски общности, които трябва да бъдат съхранени. Акцент в BlackSea4Fish е и по-прецизният мониторинг на улова, целящ да се избегне свръхексплоатацията на рибните запаси в Черно море и инцидентния улов на застрашени видове.

В последните години учените констатират и добри тенденции като завръщането на паламуда в Черно море и подобряването на качеството на водите, които са по-малко замърсени от преди. Но факт е, че от 20-те видове риба, които са били експлоатирани икономически през 60-те години, днес са останали само 6. Затова трябва да изследваме морето и да предприемем съответните мерки – и на международно, и на национално ниво“, посочи Христов.

„У нас има много компетентни изследователи, в Института по океанология във Варна, например, на които трябва да благодарим за усилията по опознаването на нашето море“, каза още евродепутатът.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Крими

Назначават химическа експертиза по катастрофата със загинал на Шипка моторист

Published

on

Под  ръководството на Окръжната  прокуратура в Габрово се води разследване за пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на 61-годишен мотоциклетист.       

Досъдебното производство е започнало с първо действие на разследването – оглед на местопроизшествие и се води за престъпление по чл.343, ал.1,  б. В, във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, дали на 01.08.2026 г. около 10.00 часа на път I – 5 км. 161+400 (главен път гр. Габрово –връх Шипка) са нарушени правилата за движение по пътищата, като при управление на мотоциклет „Ямаха“, по непредпазливост е причинена смъртта на водача му Г. Г., на 61 години.       

Неотложните следствени действия са извършени от екип на ОД на МВР – Габрово съвместно с автоексперт, като на място са изготвени и снимки. 

Извършена е аутопсия на тялото на пострадалия и е назначена съдебномедицинска експертиза. Предстои назначаването на автотехническа експертиза относно причините и механизма на възникналото пътнотранспортно произшествие. 

На полицейските органи са възложени оперативно – издирвателни мероприятия, свързани с установяване на предходно преминали по трасето на инкриминираната дата моторни превозни средства, с евентуално последвало компрометиране на пътната настилка.

Във връзка с изясняване на този въпрос предстои назначаване на химическа експертиза на иззети в хода на извършения оглед веществени доказателства.       

Действията по разследването продължават под ръководството на Окръжна прокуратура – Габрово.

Зареди още

Новини

Как става таксуването в градския транспорт на Габрово?

Published

on

Новата дигитална система за таксуване в градския транспорт вече работи. Чудите се „Как да валидирам?“ пътуването си? Това е лесно!

Следвайте следващи стъпки и се уверете в това. Първо – качвате се в автобуса. Второ – доближете картата, телефона или часовника до самия валидатор. Трето – на екрана му ще се появява надпис: „Успешна валидация“. Четвърто – пътувайте спокойно и се насладете на този факт.

Важно е да се отбележи, че ако доближите устройството втори път до валидатора, няма да бъде начислена нова сума. При проверка показвате същото устройство, с което сте валидирали. Пътуването е по-лесно, по-бързо и по-удобно за всички.

От 6 август хартиеният билет за обществения транспорт в Габрово става електронен, с което ерата на хартиените билети в приключва. Новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин.

Зареди още

Култура

Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Published

on

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.

В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.

По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.

Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.

Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.

Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.

В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.

Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица