Местният клон на Национално дружество „Традиция“ направи възстановка на процеса, на който преди 145 години водачът на Габровската чета Цанко Дюстабанов, участвала в Априлското въстание, заедно с председателя на революционния комитет Еким Цанков и свещеника Иван Поппетков биват изправени и осъдени от турски съд.

След разгрома на Априлското въстание Цанко Дюстабанов и съратниците му са заловени и съдени, като на всички тях е издадена смъртна присъда. Революционерът и неговите сподвижници увисват на бесилото на 15 юни 1876 г.

„За мене тая бесилка не е срамна“, са последните думи към палачите на големия революционер. За саможертвата на героя днес напомня неговият паметник, който се намира в центъра на Габрово, близо до двата моста.

Своята признателност към паметта на героя засвидетелстваха заместник – кметът Мария Йозова, заместник – областният на Габрово Стилияна Тинчева, областният председател на БСП Валери Митов, общинският председател на левицата Здравко Кънчев, членове на НД „Традиция“ – Габрово и граждани, които след възстановката поднесоха цветя и се преклониха пред паметника на воеводата.

Името на революционера Цанко Дюстабанов носи и габровският регионален клон на Национално дружество „Традиция“.

Цанко Дюстабанов е роден на 13 май 1843 г. в Габрово. Син е на богат бегликчия, племенник на Васил Априлов и близък роднина по майчина линия на Николай Палаузов. Един български възрожденец, успял за времето си богат и просветен. Учил в Цариградския Роберт колеж, добър познавач на османското право, член на Габровския казалийски съд, превел на български Наполеоновия кодекс, през 1875 г. В съгласие с османското право, когато през същата година навсякъде в балканските провинции на Османската империя ври и кипи, когато са въстанали и успешно се бият християните в Херцеговина. Когато в България току-що е направен първият опит за въоръжен отпор (Старозагорското въстание), когато българската революционна емиграция в Румъния замисля ново всеобщо българско въстание, Цанко Дюстабанов се заема да състави махзар (прошение) до султана, подкрепен с много подписи, с цел да се реформира Турция, да се избегнат приближаващите кръвопролития, да се успокоят народите и да се заздравят държавните институции.

Исканията му са цяла програма, но като най-важни могат да се откроят три. Да се премахне данъка „бедел“, който плащат само българите заради военната охрана, която им осигурява правителството, като се въведе за компенсация редовна военна служба и за тях.

Да се запази системата за отделни училища на етносите по обща държавна програма. И да се признае българският език като втори официален език на империята…

„Цанко Дюстабанов – един от най-доблестните, най-храбрите и най-интелигентните български воеводи“, пишат историците. Той е заловен на 16 май 1876 г. Изправен пред турския съд, той произнася своята знаменателна реч. Осъден е на смърт и е обесен на 15 юни 1876 г. в Търново.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/