Свържи се с нас

Култура

НМО снима филм за кабинет по физика, създаден преди век и половина

Published

on

30-минутен филм за първия училищен кабинет по физика, уреден в Габровската гимназия преди Освобождението, подготвя Националният музей на образованието. Продукцията се реализира по проект „Физика в музея с Нютон и Тео“, финансиран от Министерството на културата – конкурсна сесия на тема „Дейности по опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства в музеите и художествените галерии“, декември 2020 г.

Иван Гюзелев по времето, когато урежда първият учебен кабинет по физика в Главното мъжко класно училище в Габрово, днес Национална Априловска гимназия. (От фонда на НМО)

Музейният екип е избрал интригуващото заглавие „Експериментът 1872“, защото то съчетава смелостта и амбицията на няколко млади високообразовани учители да променят мисленето на зараждащата се гимназиална общност, да реформират модела на преподаване и да го направят с най-модерните за времето физични уреди и апарати, доставяйки ги по река Дунав от Виена.

Новаторският проект на Иван Гюзелев и неговите колеги Райчо Каролев и Петър Генчев да въведат нагледното обучение по физика в първата пълна гимназия гимназия по българските земи бил повече от успешен. През годините кабинетът непрекъснато се допълвал и обогатявал…

В ролята на първия български учител специалист по физика – „златният учител“ на България Теодосий Теодосиев.

Днес Националният музей на образованието съхранява богата и ценна колекция с над 300 добре запазени физични уреда и апарата. Някои тях са в постоянната експозиция, други във възстановката на кабинета по природни науки, а голяма част се пази във фонда.

Внесени от Европа преди около век – век и половина, те привличат вниманието на посетителите със загадъчна сложност, прецизност, красива изработка и неизменно пораждат въпроси като „Как действат?“ и „За какво се използват?“

Работни моменти от филма „Експериментът 1872“

За да отговори на посетителския интерес, да направи движимите културни ценности достъпни за публиката чрез възможностите на съвременните комуникационни технология, музеят подготви проект за цялостно разкриване на културната, научна и познавателна стойност на колекцията.

В партньорство с Фондация ТЕО“ музейните специалисти допълниха метаданните за движимите културни ценности в колекцията. Въз основа на тях, освен филма, екипът на проекта подготвя и луксозен каталог на български и английски език (и в електронен вариант).

Работни моменти от филма „Експериментът 1872“

Метаданните ще бъдат използвани и за обогатяване на музейните ресурси – както с познавателна цел, така и за постигане на стойностно и емоционално музейно преживяване, удовлетворяващо очакванията на посетителите.

Страници от каталога „Уреди и апарати по физика“ (Appliances
and apparatus in Physics)   

И още една, съвременна причина филмът да се нарича „Експериментът 1872“ е фактът, че главният герой в кабинета по физика е „златният учител“ на България Теодосий Теодосиев, който обяснява приложението на уредите и прави различни физични експерименти с тях.

А годината „1872“ съвсем не е документална, а реална, защото доста уреди от първия физичен кабинет работят след 150 години!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

Published

on

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.

Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.

След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.

Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица