Свържи се с нас

Култура

НМО снима филм за кабинет по физика, създаден преди век и половина

Published

on

30-минутен филм за първия училищен кабинет по физика, уреден в Габровската гимназия преди Освобождението, подготвя Националният музей на образованието. Продукцията се реализира по проект „Физика в музея с Нютон и Тео“, финансиран от Министерството на културата – конкурсна сесия на тема „Дейности по опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства в музеите и художествените галерии“, декември 2020 г.

Иван Гюзелев по времето, когато урежда първият учебен кабинет по физика в Главното мъжко класно училище в Габрово, днес Национална Априловска гимназия. (От фонда на НМО)

Музейният екип е избрал интригуващото заглавие „Експериментът 1872“, защото то съчетава смелостта и амбицията на няколко млади високообразовани учители да променят мисленето на зараждащата се гимназиална общност, да реформират модела на преподаване и да го направят с най-модерните за времето физични уреди и апарати, доставяйки ги по река Дунав от Виена.

Новаторският проект на Иван Гюзелев и неговите колеги Райчо Каролев и Петър Генчев да въведат нагледното обучение по физика в първата пълна гимназия гимназия по българските земи бил повече от успешен. През годините кабинетът непрекъснато се допълвал и обогатявал…

В ролята на първия български учител специалист по физика – „златният учител“ на България Теодосий Теодосиев.

Днес Националният музей на образованието съхранява богата и ценна колекция с над 300 добре запазени физични уреда и апарата. Някои тях са в постоянната експозиция, други във възстановката на кабинета по природни науки, а голяма част се пази във фонда.

Внесени от Европа преди около век – век и половина, те привличат вниманието на посетителите със загадъчна сложност, прецизност, красива изработка и неизменно пораждат въпроси като „Как действат?“ и „За какво се използват?“

Работни моменти от филма „Експериментът 1872“

За да отговори на посетителския интерес, да направи движимите културни ценности достъпни за публиката чрез възможностите на съвременните комуникационни технология, музеят подготви проект за цялостно разкриване на културната, научна и познавателна стойност на колекцията.

В партньорство с Фондация ТЕО“ музейните специалисти допълниха метаданните за движимите културни ценности в колекцията. Въз основа на тях, освен филма, екипът на проекта подготвя и луксозен каталог на български и английски език (и в електронен вариант).

Работни моменти от филма „Експериментът 1872“

Метаданните ще бъдат използвани и за обогатяване на музейните ресурси – както с познавателна цел, така и за постигане на стойностно и емоционално музейно преживяване, удовлетворяващо очакванията на посетителите.

Страници от каталога „Уреди и апарати по физика“ (Appliances
and apparatus in Physics)   

И още една, съвременна причина филмът да се нарича „Експериментът 1872“ е фактът, че главният герой в кабинета по физика е „златният учител“ на България Теодосий Теодосиев, който обяснява приложението на уредите и прави различни физични експерименти с тях.

А годината „1872“ съвсем не е документална, а реална, защото доста уреди от първия физичен кабинет работят след 150 години!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Published

on

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.

Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.

Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.

Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.

Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.

Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Зареди още

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица