Свържи се с нас

Новини

Пенкова: Допълните средства от ЕС за българските граждани и бизнеса са под въпрос

Published

on

Г-жо Пенкова, обяснете какво се случва с Националния план за възстановяване и устойчивост? Правителството представи трети вариант на Плана, може ли вече да кажем, че страната ни ще участва равностойно в разпределението на европейските средства за преодоляване на щетите от световната пандемия?

Намираме се в патова ситуация. Правителството на България, което вече излезе в оставка, отказва да изпрати до Европейската комисия плана на страната ни. Предвид съотношението на силите и заявките на политическите партии в новосформирания парламент, съставянето на ново правителство, което да го подаде, преди изтичането на официалния за сега срок – 30 април, изглежда все по-малко вероятно.

Има опасност в тази ситуация Националният план за възстановяване и устойчивост на България да падне в жертва на амбициите за запазване на властта от досегашните управляващи. С действията и безотговорното си поведение те ще заразят с агонията си цялото българско общество.

Тези средства са жизнено важни за много български малки и средни предприятия. След три вълни на принудително спиране на дейността им в рамките на една година и продължаваща неяснота за бъдещето, много от тях са докарани до ръба на своето икономическо оцеляване.

Въпреки че дори и в последната версия на плана има много аспекти, които трябва да се коригират, отказа да бъде представен в срок е крайна форма на отстъпление от националните интереси на България.

Кога най-рано може да очакваме, че тези средства ще достигнат до българския бизнес?

Ако България изпрати в рамките на месец април финалната версия на своя план, то ние бихме могли да получим първите плащания по плана най-рано още през юли. Тези първи средства се равняват на 13% от полагащите ни се от механизма около 6,217 млрд. евро грантове и 4,549 млрд. евро заеми.

За да започнат плащанията, ЕК трябва да се произнесе в срок от два месеца от получаването на финалната версия на плана. След това Съветът на ЕС, в срок от един месец следва да одобри предложението на комисията за изплащането на сумите към държавите членки на ЕС.

Всяка забавяне с изпращане на плана към ЕК, води и до съответните забавяния на потенциалните плащания. Важно е да се отбележи, че и след изпращането на плана към ЕК, могат да бъдат правени корекции и допълнения.

Според Вас, заложените от българското правителство проекти отговарят ли на европейските критерии и приоритети?

Изискването на Европейската комисия (ЕК) да се финансират политики в сферата на зелена икономика, цифровизацията, науката и иновациите. Приоритетната рамка е ясна: 37% от сумите в плана, трябва да бъдат насочени към опазване на природата, 20% за цифровизация и иновации, а останалите 43% – за разкриване на работни места, укрепване на институциите и свързаност.

Формално погледнато, предложените проекти в българския план следват тази рамка. Българският план беше коригиран и допълван няколко пъти. Третата и най-скорошна версия на българския план, определено има подобрения от първоначалната версия. Въпреки това, все още се налага констатацията, че липсва анализ на икономическия и човешки потенциал на национално и регионално ниво и няма цялостен и единен подход за реформа и инвестиции, които да отразяват целите заложени в европейските политики. Тук говорим за Зелена сделка, цифрова трансформация и кръгова икономика.

Средствата по Плана за възстановяване ще бъдат отпускани само и единствено след многоетапна проверка и оценка от страна на европейските институции. За България са предвидени близо 12 млрд. евро, но това е максималният таван от средства, които страната ни може да получи. При неизпълнение на критериите и липсва на конкретика в проектите, каквато наблюдаваме в момента, ще ни се отпуснат много по-малко средства. Част от критериите, които ще имат сериозна тежест в оценката са дали планът отговаря на реалните проблеми на обществото; дали ще подпомогне потенциала за растеж в бъдеще и дали с него не се нанасят екологични вреди.

Изпълнението на предложените проекти ще бъде прозрачно следено. Лично на мен, ми е много интересно да видя как ЕК ще оцени дали предложените мерки предотвратяват, разкриват и коригират корупция, измами и конфликти на интереси при използването на средствата.

Както финансист и човек с опит, кои са предимствата и кои са недостатъците на българския план?

Има прогрес спрямо втората версия на българския план, тъй като се предвиждат средства за развитие на индустриални паркове и скъсяване на веригите за доставки на големите предприятия. Това се прави с цел да се подпомогне преходът към кръгова икономика. Също така се предвижда дигитална трансформация и развитие на системите за управление в реално време на електроенергийния системен оператор, което ще даде един съвременен облик на електроенергийната система в условията на по-чисто производство. Има увеличение на средствата, предвидени за пилотни проекти, насочени за преход към нисковъглеродна икономика – от 39 млн. лв. на 117 милиона.

Що се отнася до недостатъците, бихме могли да отбележим, че за съжаление отново не се предлага трансформация на съществуващите ТЕЦ-ове в страната и не са предвидени средства за преквалификация на работната сила. Говори се единствено за внос на газ и водород за захранване на тези мощности.

Също така, увеличаването на енергийната ефективност в еднофамилните и многофамилните сгради би могла да се финансира и от други механизми, а средствата по Плана да се разходват за развитие на нисковъглеродни производства и иновации във вече съществуващи предприятия.

Силно впечатление прави и отсъствието на проекти за устойчива мобилност, разработване на инфраструктура за използване на алтернативни горива (изграждане на електрически зарядни станции) и създаване на по-висока добавена стойност чрез иновации и цифровизация на общественият транспорт.

В раздела Иновативна България липсва конкретика по отношение на реформите в образователната система. Целта на подобна реформа трябва да бъде да повиши капацитета за научни изследвания и иновации, да засили високите научни постижения и да стимулира отворената наука и сътрудничеството с бизнеса.

В така заложения план се говори за повишаване на пригодността за заетост на всички възрастови групи, чрез създаване на онлайн платформа за обучение. Смятам, че само чрез ваучерната схема за дигитални умения на работещи и безработни и с онлайн платформа на стойност от над 290 млн. лв. не бихме могли да говорим за истинска реформа в образованието.

Имахте ли възможност да съпоставите българския план за възстановяване и устойчивост с план на друга държава-членка на ЕС?

За разлика от българския план, много от държавите членки вече разполагат с финални варианти, готови за предаване към Комисията. Португалия стана първата държава членка представила плана си пред Европейската комисия. И докато българският план все още е на ниво чернова, в който липсват конкретни цели и политики, планът на Португалия разполага с конкретни предложения за действия съсредоточени върху устойчивост на климатичния, икономически и цифров преход.

Друг пример може да бъде даден със съседна на България страна – Румъния. Планът е в синхрон със заложените политики на ЕС и се фокусира върху зелен преход, цифрова трансформация, интелигентен растеж, социално и териториално сближаване, здраве и устойчивост и политики за следващото поколение. Съществува цялостна стратегия, която за жалост не се забелязва в проекто-плана на България.

Гърция също е готова със своя план, като основна заложена цел е да се запълни голямата разлика в инвестициите и заетостта. Планът за възстановяване на Гърция също разполага с конкретни мерки отразяващи целите за цифров и зелен преход. Такива са въвеждането на изцяло нов план относно залесяванията и горите, както и планови инвестиции за борба с укриването на данъци, които включват по-нататъшна дигитализация на данъчните услуги.

Литва разполага със завършен план фокусиращ се върху постепенно изместване към екологично чист обществен транспорт, развитие на алтернативно гориво, насърчаване на 5G мрежата.

Анализът между плановете на тези страни-членки и България показва, че докато българският план залага главно на саниране, асфалт и още от същото, останалите държави предлагат конкретни реформи и мерки, които ще ги извадят по-бързо от кризата и ще спомогнат по-бързото възстановяване.

Българският план има нужда от конкретни предложения и проекти. Не бива да позволим бъдещото на България да се превръща в заложник на невъзможността на предишното правителство да излезе с иновативни идеи, които да подпомогнат истински българските граждани и българската икономика.

Има ли риск за средствата за България от ЕС, свързан с върховенството на правото и новият принцип за достъп до средствата „под условие“?

Всички средства в новия програмен период 2021 г. – 2027 г., включително и средствата за справяне за кризата са обвързани с изискването за спазване върховенството на правото (Регламент 2020/2092). С този нов механизъм за защита на бюджета на ЕС се цели европейските пари да не се използват за финансиране на корупция или режими, които не отговарят на ценностите на Съюза.

Европейската комисия ще следи за това дали в държавите има системно нарушаване на върховенство на правото, от което следва риск за правилното финансово управление на европейските пари. ЕК ще си сътрудничи и с други органи като Европейския главен прокурор, Европейската служба за борба с измамите и др. Ако Комисията установи нарушения, тя мотивира предложение до Съвета, който с квалифицирано мнозинство може да наложи изцяло или частично суспендиране на средствата от ЕС за съответната държава.

Има два основни риска – единият е на ниво ЕС, а другият е на ниво България. Първо, новият механизъм ще се прилага проактивно и няма да важи за дадените средства досега. Второ, очаква се Съдът на ЕС да бъде сезиран по Регламента, каквито заявки направиха Полша и Унгария и това ще попречи на ЕК да започне веднага да го прилага. Тоест, възможно е едно забавяне на ниво ЕС.

Липсата на реформи в България в областта на правосъдието и борбата с корупцията и липсата на резултати са фактор с висок риск, който може да препятства достъпът на България до средства, които са ключови за възстановяването на икономиката ни. Всяко евро към България ще бъде оценявано от гледна точка на механизма за върховенство на правото.

През юли тази година предстои да излезе и докладът за състоянието във всички държави. България няма време за губене и следва да положи усилия, така че средата у нас да бъде прозрачна, за да не се възпрепятства и забави допълнително възможността за икономическо възстановяване.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Крими

Конфискуваха незаконни ловни трофеи

Published

on

Служители на Държавно ловно стопанство „Росица“ – Севлиево взеха участие в полицейска акция, проведена в село Ловнидол.

След подаден сигнал от органите на МВР, екип на стопанството се е отзовал на проверка, която е разкрила сериозни законови нарушения.

При претърсване на два съседни частни имота в селото са открити общо осем трофея от благороден елен без необходимите документи за законен добив.

В двора на единия от имотите е установен високопроходим автомобил, в който са намерени труп на дива свиня и прясно отрязана глава на сръндак.

Част от откритите трофеи са иззети от служителите на МВР, а трупът на дивата свиня, главата на сръндака и останалите трофеи от благороден елен са задържани от служителите на ловното стопанство по надлежния ред.

Ръководството на ДЛС „Росица“ и Северноцентралното държавно предприятие заявяват своята категорична непримиримост към подобни прояви, които нанасят сериозни щети върху популацията на дивеча в региона.

Зареди още

Култура

Проф. Петко Ст. Петков: Априлското въстание постига целта си!

Published

on

Априлското въстание от пролетта на 1876 години постига целта си, а именно да се предизвикат и заставят непременно Великите сили да решат съдбата на българския народ, който е част от Османската империя преди 150 години. Това стана известно от думите на проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, който бе в Дряново за официалното представяне на най-новата му книга, посветена на Априлското въстание.

Изданието „Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ е в съавторство с доц. д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей в Панагюрище, който също присъства на премиерата в града на майстор Колю Фичето.

Събитието, предизвикало интереса на местната общественост, е част от програмата, с която през тази пролет ще бъдат отбелязани 150 години от Априлската епопея. Негов домакин бе Исторически музей – Дряново. Сред гостите бяха заместник – кметът на Община Дряново Ангел Ангелов, издателят Димитър Томов, директорът на РЕМО „Етър“ проф. Светла Димитрова, представители на НМО – Габрово, музеите в Севлиево и Трявна, общественици и културни дейци.

Присъстващите бяха приветствани от Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, който сподели, че книгата е създадена по идея на издателство „Български бестселър“ и е излязла от печат в края на 2025 г. „Изданието си поставя благородната цел да представи цялостно – на основата на съвременната българска историография – подготовката, хода и резултатите от Априлското въстание, както и съдбовните решения на Великите сили по българския въпрос“, отбеляза той. Христов благодари за възможността именно в Дряново да се състои премиерата на тази книга, която по думите му бележи настоящата годишнина.

Книгата е съставена на базата на досегашната научна литература и друга книжнина, илюстрираща цялостно картината на събитията отпреди 150 години. В тази посока се изказа и проф. Петков, който допусна, че в голяма степен организаторите на Априлското въстание са предвидили зверствата и кръвопролитията, целящи да покажа на цял свят истинското лице на османците. Историкът си послужи с думи на заловения и погинал от османците участник в Априлското въстание – Цанко Дюстабанов. Изправен пред турския съд и с предложение да се покае пред султана, българският революционер, родом от Габрово, заявява преди обесването си, че чрез зверствата в потушаването на бунта светът е видял истинския образ на османлиите.

Ученият посочи някои грешки в организирането на Априлското въстание, които според него са се оказали определящи. Той открои липсата на единна дата, на която да то избухне – бунтът започна на различни дати в отделните революционни окръзи, което дава възможност на османската власт да реагира. Няма и главен координационен център или оперативен щаб.

„Българското въстание се превръща в национално събитие. Това е общобългарско дело! То претендира и на моменти се получава, създават се микро структури на нова държава: и в Панагюрище го има, и в Ново село го има! Войска, знаме! Тези хора живеят с идеята, че създават нова България, независимо от това, че разбират, че чрез саможертвата си само ще поканят Великите сили да се произнесат, както на тях им уйдисва!“, заяви проф. Петков.

Той призова днешните държавни мъже да замислят и направят така, че 20 април да бъде включен като официален празник у нас, което би било значимо признание към делото на хората, отдали и платили с живота си българската свобода, на които дължим почит и признателност. Историкът посочи за пример съседните на България народи: сърби и гърци, където почитат като официални празници, именно датите на началото на бунтовете им срещу османската власт, които също като българското въстание не са успешни на момента. „Това е достойно! Това показва, че сме достойни наследници – да уважаваме предците си!“, добави още проф. Петков.

Казаното бе допълнено от доц. д-р Атанас Шопов, който разгледа приноса на Априлската епопея за последвалата след нея свобода. „XIX век е векът на нациите, оформят се националните държави. Българите не се задоволяват, че владеят пазара на Османската империя! Те отиват на борба, за да се идентифицират с Европа“, каза той.

Доцент Шопов също призова днешните политици да говорят с гласа на учените. Той определи историята не като наука за миналото, а като поглед към нашето бъдеще. Ръководителят на музея в Панагюрище изрази мнение, че чрез превода на английски език книгата ще достигне до целия свят, който ще узнае за делото на българите, връщайки дори сънародниците ни зад граница към родовия си корен.

Пред присъстващите Шопов анонсира още новина, свързана с аудио-визиуална инсталация, която за първи път в България ще бъде открита на 1 май в Панагюрище, посветена на идеите за държавността, наследниците на Левски и дейността на Априлци.

Димитър Томов разказа за предисторията на книгата. Изданието „Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ е двуезично, пренасящо паметта за великия подвиг на нашите предци към следващите поколения и към целия свят. Книгата е богата на оригинални исторически документи, спомени на преки участници и свидетели, коментари на чуждестранни дипломати и журналисти, снимки, карти и биографии на ключови личности от епохата. Паралелният превод на английски език е мост към света – послание, че саможертвата на хилядите българи от 1876 г. не е само наша гордост, а страница от общочовешката история на свободата.

Зареди още

Новини

„Успехът на държавата се измерва с това дали хората живеят по-добре днес“

Published

on

Томислав Дончев – на прага на нови избори. Сигурно не броите вече кои поред са?
– Честно казано, не ги броя като поредност, а като контекст. Всякакви избори идват с различна тежест – понякога са за стабилност, друг път за посока, а понякога просто за изход от политическа безизходица. По-важният въпрос не е кой номер са, а дали този път ще произведат устойчиво управление и ясно мнозинство, което да носи отговорност. Ако обществото получи това, тогава броенето на изборите губи значение.

А кое е това, което броите?
– Броя си крачките. Гледам да не падам под 14 хил. на ден, иначе ще загубя планинарска форма. Годините не ги броя много. Броя си приятелите редовно, защото в кризисни времена, списъкът е динамичен.

Г-н Дончев, защо стигнахме пак до нови избори? Протестите ли бяха причината или бяха поводът?
– Протестите бяха поводът. Има много причини – противоестествената коалиция – не искам да кажа нищо лошо за партньорите ни, но тази коалиция се състоеше от партии, които в годините сигурно по 100 пъти бяха казали, че няма да работят с другия. Това направи привържениците на всички от партиите, не много щастливи.

Вие сте от онова поколение активни хора, които прекараха своята младост също по площадите, протестирайки. Какви са приликите и разликите с тогава и какво ви се иска да кажете на протестиращите сега или поне на младите от тях?
– Точно това мислих, като гледах гневните млади и не толкова млади хора на площада. Каква въртележка е животът- преди 30-ина години правех същото. Дори си спомням една среща с Проф. Илчо Димитров, тогава министър на образованието, а аз бунтовен студент. Аз излагам исканията ни – той казва „няма пари в бюджета“.

Всеки млад човек трябва да изживее една негова си революция. Няма значение дали разбира от бюджет, държавно управление, политически науки и т.н. Когато си млад, усещането за красиво и некрасиво е по-силно от всичко.

Защо, според Вас, вече 5 години българите не можем да изберем устойчиво управление и политиците не могат да създадат такова?
– След 5-6 години душмански политически борби, обществото ни се раздели на малки групи и подгрупи, които вярват в различни неща. Най-характерното обаче е, че стръвно се мразят едни други. От разделено общество как очаквате да излъчи стабилна политическа конструкция?

Но не хората са виновни. Виновни са онези политици, които нямаха цел, приоритети, програма, политика, единствената им политика е кого мразят. Има и такива партии, които функционират на принципа „кого мразим днес“. Ето го и резултата.

И сега, след тези избори, накъде виждате пътя на страната ни?
– Надявам се да има редовно и стабилно правителство, което да води хората в посока, за която хората са гласували.

Какво остана неразбрано от хората от усилията на ГЕРБ и управленията с участието на ГЕРБ?
– Иронията е, че това правителство с всичките му недостатъци успя да свърши и добра работа. Завърши процеса на пълна интеграция на България в Европейския съюз, възобнови пътните ремонти, спрени от 4 години, успя да спаси до голяма степен парите от Националния план за възстановяване и устойчивост. Радостен съм, че заедно с колегите ми успяхме да преодолеем всички, нарочно създадени, пречки пред реализацията на тунела под вр. Шипка. Още ноември миналата година северният подход към тунела (от сега съществуващия път до входа на тунела) получи разрешение за строеж. Като министър на иновациите, успях да предприема важни стъпки в посока привличане на българската индустрия в процеса на модернизация на Българската армия, вкл. и за производство на дронове. Свършихме и чудесна работа по отношение на суверенни мощности – центрове за данни, специализирани в сферата на изкуствения интелект. Тази година ще започне инсталирането на нов суперкомпютър за 90 милиона евро с финансиране от ЕК.

Кое е различното, което ГЕРБ предлага на избирателите си в сравнение с другите партии?
– Чудесни предложения имаме от всички партии. Някой от тях даже са невероятни, а други съвсем фантастични. Разликата между нас и всички останали е, че в годините успяхме да отгледаме и развием уникален отбор от експерти и управленци. Имаме потенциала да случваме нещата, да превръщаме идеите в реалност.

Иначе като сериозна и системна партия, не можем да си сменяме приоритетите всяка година. Всичко, за което сме говори през последните години – политики за модернизация на страната – инфраструктура, пътища, железници, ВиК, градска среда, остава в сила, образованието продължава да бъде ключов приоритет. Няма развито общество и конкурентноспособна икономика без образовани хора.

Ако има нещо ново, това е смелата ни програма за икономически трансформация- икономика на високата добавена стойност, преход към икономика на знанието и иновациите. План, как индустриите ни да мигрират към производство на скъпи и уникални продукти.

А за габровски регион?
– Ако трябва да обобщя какво предлагаме на хората в област Габрово, бих казал така – комбинация от сигурност за хората и реални, изпълними проекти за региона.

От една страна, говорим за ясни национални приоритети – повишаване на доходите и модерна пенсионна система, запазване на ниските данъци, както и достъпна енергия за домакинствата и бизнеса. Това са неща, които хората усещат директно в ежедневието си. Към това добавяме и конкретни политики като 100% безплатно саниране, което е реална подкрепа за хиляди семейства.

От друга страна, ние не говорим само в бъдеще време. Само за последната година в област Габрово сме осигурили финансиране за водопроводи и ремонти в редица села, подобрихме водоснабдяването в Севлиево, възобновихме работата по тунела под Шипка и инвестирахме в спортна инфраструктура. Това показва, че можем не само да обещаваме, но и да изпълняваме.

Напред също имаме ясен план – решаване на проблемите с водоснабдяването в Габрово, Севлиево и Трявна, включително чрез изграждане на пречиствателни съоръжения и довършване на язовир „Нейковци“. Предвиждаме изграждане на индустриална зона между Габрово и Севлиево, за да задържим младите хора в региона, както и ключови инфраструктурни проекти – от обхода на Севлиево до рехабилитацията на важни пътища.

Не на последно място, продължаваме последователната си политика в образованието – с гарантирани възнаграждения за учителите над 125% от средната заплата и фокус върху качественото обучение.

Така че разликата е ясна – ние не предлагаме просто идеи, а конкретни решения, подкрепени с вече свършена работа. Защото за нас стабилността не е лозунг, а условие за растеж.

Вие бяхте вицепремиер, министър, евродепутат, депутат, кмет – коя е ролята, която ви носи най-голямо удовлетворение и защо?
– Работата ми като кмет. Тази работа е най-близо до хората, най-близо до реалните проблеми. Работата, в която може да се разбере със сигурност кой става и кой не. Работа, отвъд мъглите на политическата митология.

Коя е най-трудната истина за себе си, която политиката ви принуди да признаете?
– Че съм се превърнал в професионален политик, въпреки дългите години съпротива и самоопределянето ми като „мениджър“ или „експерт“.

Тъжно е, защото политик по дефиниция е мразена професия. И все пак – професия. Важното е да не е основната и единствената, защото опасен е този политик, който не може да върши нищо друго, извън политиката. Тогава той е готов на всякакви компромиси, само и само да остане в играта.

За себе си съм спокоен, ако спра да чувствам, че съм полезен, винаги мога да се отдам на други професионални предизвикателства.

Кое качество най-много Ви пречи в политиката и как го управлявате?
– Не можах да стана лицемер. Това е голям проблем и много ми пречи. Сериозно! Останах добър и нормален човек (надявам се). В тази професия е много опасно да загубиш и едното, и другото. Политиката и в частност властта не понасят на всеки. Понякога от един човек се появява друг, който няма нищо общо с този, когото си познавал. Виждал съм такива неща. Много е тъжно. Много. Болест е това, която ходи по коридорите на високите сгради в София. Какво хората разбират неправилно за Вас? Може би най-често хората приемат, че когато не говориш шумно и постоянно, значи нямаш ясна позиция. А всъщност е точно обратното – просто вярвам, че действията трябва да говорят повече от думите. Понякога сдържаността се тълкува като дистанция или липса на емоция. Истината е, че предпочитам да подхождам рационално и спокойно, особено когато става дума за важни решения. Това не означава безразличие, а отговорност.

И още нещо – често се подценява колко сложни са процесите в управлението. Отстрани изглежда, че всичко може да стане бързо, но реалността изисква баланс, търпение и понякога непопулярни решения. Така че, ако има нещо, което хората разбират неправилно, то е, че умереният тон и прагматичният подход не са слабост, а начин да се стига до устойчиви резултати.

Кое е най-трудно за Вас, в живота и в политиката – да останеш, да си тръгнеш или да замълчиш и защо?
– Най-трудното е да намериш смисъл да останеш. Да си тръгнеш понякога е емоционално решение, но ясно – прекъсваш, затваряш страница. Да замълчиш е контрол и търпение. Но да останеш изисква нещо по-дълбоко – вътрешна убеденост, че има смисъл да продължиш, дори когато е трудно, дори когато резултатите не идват бързо или признанието липсва. В политиката това е особено валидно. Има периоди, в които натискът е голям, очакванията са противоречиви, а решенията не носят мигновено удовлетворение. Тогава въпросът не е просто „какво да направя“, а „защо да продължа“.

И в личен план е същото – оставането винаги изисква причина, която да е по- силна от умората или съмненията.

Оптимист ли сте за България след тези избори?
– Оптимизмът в политиката не е въпрос на настроение, а на основания. И да – имам основания да съм умерен оптимист.

България неведнъж е показвала, че дори в трудни моменти, намира път към стабилност. Въпросът след тези избори е дали ще има ясно мнозинство и воля за управление, а не пореден период на колебание.

Кое за Вас е най-важното доказателство, че държавата има успешен път напред?
– Най-важното доказателство, че една държава върви в правилната посока, не е в отчетите или статистиката, а в усещането на хората за сигурност и перспектива.

Когато доходите растат и хората могат да планират живота си спокойно – това е знак за стабилност. Когато младите избират да останат и да се развиват тук, вместо да търсят бъдеще навън – това е знак за доверие. И когато бизнесът инвестира, защото вижда предвидима среда и ясни правила – това е знак за устойчива икономика.

В крайна сметка, успехът на държавата не се измерва с обещания, а с това дали хората живеят по-добре днес и имат увереност за утре.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 15 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица