Новини
Пенкова: Допълните средства от ЕС за българските граждани и бизнеса са под въпрос

Г-жо Пенкова, обяснете какво се случва с Националния план за възстановяване и устойчивост? Правителството представи трети вариант на Плана, може ли вече да кажем, че страната ни ще участва равностойно в разпределението на европейските средства за преодоляване на щетите от световната пандемия?
Намираме се в патова ситуация. Правителството на България, което вече излезе в оставка, отказва да изпрати до Европейската комисия плана на страната ни. Предвид съотношението на силите и заявките на политическите партии в новосформирания парламент, съставянето на ново правителство, което да го подаде, преди изтичането на официалния за сега срок – 30 април, изглежда все по-малко вероятно.
Има опасност в тази ситуация Националният план за възстановяване и устойчивост на България да падне в жертва на амбициите за запазване на властта от досегашните управляващи. С действията и безотговорното си поведение те ще заразят с агонията си цялото българско общество.
Тези средства са жизнено важни за много български малки и средни предприятия. След три вълни на принудително спиране на дейността им в рамките на една година и продължаваща неяснота за бъдещето, много от тях са докарани до ръба на своето икономическо оцеляване.
Въпреки че дори и в последната версия на плана има много аспекти, които трябва да се коригират, отказа да бъде представен в срок е крайна форма на отстъпление от националните интереси на България.
Кога най-рано може да очакваме, че тези средства ще достигнат до българския бизнес?
Ако България изпрати в рамките на месец април финалната версия на своя план, то ние бихме могли да получим първите плащания по плана най-рано още през юли. Тези първи средства се равняват на 13% от полагащите ни се от механизма около 6,217 млрд. евро грантове и 4,549 млрд. евро заеми.
За да започнат плащанията, ЕК трябва да се произнесе в срок от два месеца от получаването на финалната версия на плана. След това Съветът на ЕС, в срок от един месец следва да одобри предложението на комисията за изплащането на сумите към държавите членки на ЕС.
Всяка забавяне с изпращане на плана към ЕК, води и до съответните забавяния на потенциалните плащания. Важно е да се отбележи, че и след изпращането на плана към ЕК, могат да бъдат правени корекции и допълнения.
Според Вас, заложените от българското правителство проекти отговарят ли на европейските критерии и приоритети?
Изискването на Европейската комисия (ЕК) да се финансират политики в сферата на зелена икономика, цифровизацията, науката и иновациите. Приоритетната рамка е ясна: 37% от сумите в плана, трябва да бъдат насочени към опазване на природата, 20% за цифровизация и иновации, а останалите 43% – за разкриване на работни места, укрепване на институциите и свързаност.
Формално погледнато, предложените проекти в българския план следват тази рамка. Българският план беше коригиран и допълван няколко пъти. Третата и най-скорошна версия на българския план, определено има подобрения от първоначалната версия. Въпреки това, все още се налага констатацията, че липсва анализ на икономическия и човешки потенциал на национално и регионално ниво и няма цялостен и единен подход за реформа и инвестиции, които да отразяват целите заложени в европейските политики. Тук говорим за Зелена сделка, цифрова трансформация и кръгова икономика.
Средствата по Плана за възстановяване ще бъдат отпускани само и единствено след многоетапна проверка и оценка от страна на европейските институции. За България са предвидени близо 12 млрд. евро, но това е максималният таван от средства, които страната ни може да получи. При неизпълнение на критериите и липсва на конкретика в проектите, каквато наблюдаваме в момента, ще ни се отпуснат много по-малко средства. Част от критериите, които ще имат сериозна тежест в оценката са дали планът отговаря на реалните проблеми на обществото; дали ще подпомогне потенциала за растеж в бъдеще и дали с него не се нанасят екологични вреди.
Изпълнението на предложените проекти ще бъде прозрачно следено. Лично на мен, ми е много интересно да видя как ЕК ще оцени дали предложените мерки предотвратяват, разкриват и коригират корупция, измами и конфликти на интереси при използването на средствата.
Както финансист и човек с опит, кои са предимствата и кои са недостатъците на българския план?
Има прогрес спрямо втората версия на българския план, тъй като се предвиждат средства за развитие на индустриални паркове и скъсяване на веригите за доставки на големите предприятия. Това се прави с цел да се подпомогне преходът към кръгова икономика. Също така се предвижда дигитална трансформация и развитие на системите за управление в реално време на електроенергийния системен оператор, което ще даде един съвременен облик на електроенергийната система в условията на по-чисто производство. Има увеличение на средствата, предвидени за пилотни проекти, насочени за преход към нисковъглеродна икономика – от 39 млн. лв. на 117 милиона.
Що се отнася до недостатъците, бихме могли да отбележим, че за съжаление отново не се предлага трансформация на съществуващите ТЕЦ-ове в страната и не са предвидени средства за преквалификация на работната сила. Говори се единствено за внос на газ и водород за захранване на тези мощности.
Също така, увеличаването на енергийната ефективност в еднофамилните и многофамилните сгради би могла да се финансира и от други механизми, а средствата по Плана да се разходват за развитие на нисковъглеродни производства и иновации във вече съществуващи предприятия.
Силно впечатление прави и отсъствието на проекти за устойчива мобилност, разработване на инфраструктура за използване на алтернативни горива (изграждане на електрически зарядни станции) и създаване на по-висока добавена стойност чрез иновации и цифровизация на общественият транспорт.
В раздела Иновативна България липсва конкретика по отношение на реформите в образователната система. Целта на подобна реформа трябва да бъде да повиши капацитета за научни изследвания и иновации, да засили високите научни постижения и да стимулира отворената наука и сътрудничеството с бизнеса.
В така заложения план се говори за повишаване на пригодността за заетост на всички възрастови групи, чрез създаване на онлайн платформа за обучение. Смятам, че само чрез ваучерната схема за дигитални умения на работещи и безработни и с онлайн платформа на стойност от над 290 млн. лв. не бихме могли да говорим за истинска реформа в образованието.
Имахте ли възможност да съпоставите българския план за възстановяване и устойчивост с план на друга държава-членка на ЕС?

За разлика от българския план, много от държавите членки вече разполагат с финални варианти, готови за предаване към Комисията. Португалия стана първата държава членка представила плана си пред Европейската комисия. И докато българският план все още е на ниво чернова, в който липсват конкретни цели и политики, планът на Португалия разполага с конкретни предложения за действия съсредоточени върху устойчивост на климатичния, икономически и цифров преход.
Друг пример може да бъде даден със съседна на България страна – Румъния. Планът е в синхрон със заложените политики на ЕС и се фокусира върху зелен преход, цифрова трансформация, интелигентен растеж, социално и териториално сближаване, здраве и устойчивост и политики за следващото поколение. Съществува цялостна стратегия, която за жалост не се забелязва в проекто-плана на България.
Гърция също е готова със своя план, като основна заложена цел е да се запълни голямата разлика в инвестициите и заетостта. Планът за възстановяване на Гърция също разполага с конкретни мерки отразяващи целите за цифров и зелен преход. Такива са въвеждането на изцяло нов план относно залесяванията и горите, както и планови инвестиции за борба с укриването на данъци, които включват по-нататъшна дигитализация на данъчните услуги.
Литва разполага със завършен план фокусиращ се върху постепенно изместване към екологично чист обществен транспорт, развитие на алтернативно гориво, насърчаване на 5G мрежата.
Анализът между плановете на тези страни-членки и България показва, че докато българският план залага главно на саниране, асфалт и още от същото, останалите държави предлагат конкретни реформи и мерки, които ще ги извадят по-бързо от кризата и ще спомогнат по-бързото възстановяване.
Българският план има нужда от конкретни предложения и проекти. Не бива да позволим бъдещото на България да се превръща в заложник на невъзможността на предишното правителство да излезе с иновативни идеи, които да подпомогнат истински българските граждани и българската икономика.
Има ли риск за средствата за България от ЕС, свързан с върховенството на правото и новият принцип за достъп до средствата „под условие“?
Всички средства в новия програмен период 2021 г. – 2027 г., включително и средствата за справяне за кризата са обвързани с изискването за спазване върховенството на правото (Регламент 2020/2092). С този нов механизъм за защита на бюджета на ЕС се цели европейските пари да не се използват за финансиране на корупция или режими, които не отговарят на ценностите на Съюза.
Европейската комисия ще следи за това дали в държавите има системно нарушаване на върховенство на правото, от което следва риск за правилното финансово управление на европейските пари. ЕК ще си сътрудничи и с други органи като Европейския главен прокурор, Европейската служба за борба с измамите и др. Ако Комисията установи нарушения, тя мотивира предложение до Съвета, който с квалифицирано мнозинство може да наложи изцяло или частично суспендиране на средствата от ЕС за съответната държава.
Има два основни риска – единият е на ниво ЕС, а другият е на ниво България. Първо, новият механизъм ще се прилага проактивно и няма да важи за дадените средства досега. Второ, очаква се Съдът на ЕС да бъде сезиран по Регламента, каквито заявки направиха Полша и Унгария и това ще попречи на ЕК да започне веднага да го прилага. Тоест, възможно е едно забавяне на ниво ЕС.
Липсата на реформи в България в областта на правосъдието и борбата с корупцията и липсата на резултати са фактор с висок риск, който може да препятства достъпът на България до средства, които са ключови за възстановяването на икономиката ни. Всяко евро към България ще бъде оценявано от гледна точка на механизма за върховенство на правото.
През юли тази година предстои да излезе и докладът за състоянието във всички държави. България няма време за губене и следва да положи усилия, така че средата у нас да бъде прозрачна, за да не се възпрепятства и забави допълнително възможността за икономическо възстановяване.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Икономика
Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?
Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово
В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.
Може би тези проблеми вълнуват и вас?
Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.
Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?
Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.
Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.
Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.
Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?
За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.
Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.
Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.
Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.
Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.
Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.
Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.
В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.
Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.
Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.
Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.
Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.
И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Икономика
Български фермерски пазар в Габрово

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.
Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.
Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.
Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.
Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.
И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.
Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Култура
Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.
На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.
Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.
Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

-
Кримипреди 4 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Културапреди 3 дниМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето
-
Културапреди 2 дниКметица меси питка за Валентин Велчев
-
Кримипреди 2 дниЗакопчаха 46-годишен заради марихуана и незаконен боен пистолет (Снимки)
-
Кримипреди 3 дни18-годишна пострада при катастрофа на пътя между Габрово и Трявна
-
Културапреди 2 дниКарнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май
-
Културапреди 2 дниИван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“
-
Икономикапреди 22 часаБългарски фермерски пазар в Габрово









