Новини
Пенкова: Допълните средства от ЕС за българските граждани и бизнеса са под въпрос

Г-жо Пенкова, обяснете какво се случва с Националния план за възстановяване и устойчивост? Правителството представи трети вариант на Плана, може ли вече да кажем, че страната ни ще участва равностойно в разпределението на европейските средства за преодоляване на щетите от световната пандемия?
Намираме се в патова ситуация. Правителството на България, което вече излезе в оставка, отказва да изпрати до Европейската комисия плана на страната ни. Предвид съотношението на силите и заявките на политическите партии в новосформирания парламент, съставянето на ново правителство, което да го подаде, преди изтичането на официалния за сега срок – 30 април, изглежда все по-малко вероятно.
Има опасност в тази ситуация Националният план за възстановяване и устойчивост на България да падне в жертва на амбициите за запазване на властта от досегашните управляващи. С действията и безотговорното си поведение те ще заразят с агонията си цялото българско общество.
Тези средства са жизнено важни за много български малки и средни предприятия. След три вълни на принудително спиране на дейността им в рамките на една година и продължаваща неяснота за бъдещето, много от тях са докарани до ръба на своето икономическо оцеляване.
Въпреки че дори и в последната версия на плана има много аспекти, които трябва да се коригират, отказа да бъде представен в срок е крайна форма на отстъпление от националните интереси на България.
Кога най-рано може да очакваме, че тези средства ще достигнат до българския бизнес?
Ако България изпрати в рамките на месец април финалната версия на своя план, то ние бихме могли да получим първите плащания по плана най-рано още през юли. Тези първи средства се равняват на 13% от полагащите ни се от механизма около 6,217 млрд. евро грантове и 4,549 млрд. евро заеми.
За да започнат плащанията, ЕК трябва да се произнесе в срок от два месеца от получаването на финалната версия на плана. След това Съветът на ЕС, в срок от един месец следва да одобри предложението на комисията за изплащането на сумите към държавите членки на ЕС.
Всяка забавяне с изпращане на плана към ЕК, води и до съответните забавяния на потенциалните плащания. Важно е да се отбележи, че и след изпращането на плана към ЕК, могат да бъдат правени корекции и допълнения.
Според Вас, заложените от българското правителство проекти отговарят ли на европейските критерии и приоритети?
Изискването на Европейската комисия (ЕК) да се финансират политики в сферата на зелена икономика, цифровизацията, науката и иновациите. Приоритетната рамка е ясна: 37% от сумите в плана, трябва да бъдат насочени към опазване на природата, 20% за цифровизация и иновации, а останалите 43% – за разкриване на работни места, укрепване на институциите и свързаност.
Формално погледнато, предложените проекти в българския план следват тази рамка. Българският план беше коригиран и допълван няколко пъти. Третата и най-скорошна версия на българския план, определено има подобрения от първоначалната версия. Въпреки това, все още се налага констатацията, че липсва анализ на икономическия и човешки потенциал на национално и регионално ниво и няма цялостен и единен подход за реформа и инвестиции, които да отразяват целите заложени в европейските политики. Тук говорим за Зелена сделка, цифрова трансформация и кръгова икономика.
Средствата по Плана за възстановяване ще бъдат отпускани само и единствено след многоетапна проверка и оценка от страна на европейските институции. За България са предвидени близо 12 млрд. евро, но това е максималният таван от средства, които страната ни може да получи. При неизпълнение на критериите и липсва на конкретика в проектите, каквато наблюдаваме в момента, ще ни се отпуснат много по-малко средства. Част от критериите, които ще имат сериозна тежест в оценката са дали планът отговаря на реалните проблеми на обществото; дали ще подпомогне потенциала за растеж в бъдеще и дали с него не се нанасят екологични вреди.
Изпълнението на предложените проекти ще бъде прозрачно следено. Лично на мен, ми е много интересно да видя как ЕК ще оцени дали предложените мерки предотвратяват, разкриват и коригират корупция, измами и конфликти на интереси при използването на средствата.
Както финансист и човек с опит, кои са предимствата и кои са недостатъците на българския план?
Има прогрес спрямо втората версия на българския план, тъй като се предвиждат средства за развитие на индустриални паркове и скъсяване на веригите за доставки на големите предприятия. Това се прави с цел да се подпомогне преходът към кръгова икономика. Също така се предвижда дигитална трансформация и развитие на системите за управление в реално време на електроенергийния системен оператор, което ще даде един съвременен облик на електроенергийната система в условията на по-чисто производство. Има увеличение на средствата, предвидени за пилотни проекти, насочени за преход към нисковъглеродна икономика – от 39 млн. лв. на 117 милиона.
Що се отнася до недостатъците, бихме могли да отбележим, че за съжаление отново не се предлага трансформация на съществуващите ТЕЦ-ове в страната и не са предвидени средства за преквалификация на работната сила. Говори се единствено за внос на газ и водород за захранване на тези мощности.
Също така, увеличаването на енергийната ефективност в еднофамилните и многофамилните сгради би могла да се финансира и от други механизми, а средствата по Плана да се разходват за развитие на нисковъглеродни производства и иновации във вече съществуващи предприятия.
Силно впечатление прави и отсъствието на проекти за устойчива мобилност, разработване на инфраструктура за използване на алтернативни горива (изграждане на електрически зарядни станции) и създаване на по-висока добавена стойност чрез иновации и цифровизация на общественият транспорт.
В раздела Иновативна България липсва конкретика по отношение на реформите в образователната система. Целта на подобна реформа трябва да бъде да повиши капацитета за научни изследвания и иновации, да засили високите научни постижения и да стимулира отворената наука и сътрудничеството с бизнеса.
В така заложения план се говори за повишаване на пригодността за заетост на всички възрастови групи, чрез създаване на онлайн платформа за обучение. Смятам, че само чрез ваучерната схема за дигитални умения на работещи и безработни и с онлайн платформа на стойност от над 290 млн. лв. не бихме могли да говорим за истинска реформа в образованието.
Имахте ли възможност да съпоставите българския план за възстановяване и устойчивост с план на друга държава-членка на ЕС?

За разлика от българския план, много от държавите членки вече разполагат с финални варианти, готови за предаване към Комисията. Португалия стана първата държава членка представила плана си пред Европейската комисия. И докато българският план все още е на ниво чернова, в който липсват конкретни цели и политики, планът на Португалия разполага с конкретни предложения за действия съсредоточени върху устойчивост на климатичния, икономически и цифров преход.
Друг пример може да бъде даден със съседна на България страна – Румъния. Планът е в синхрон със заложените политики на ЕС и се фокусира върху зелен преход, цифрова трансформация, интелигентен растеж, социално и териториално сближаване, здраве и устойчивост и политики за следващото поколение. Съществува цялостна стратегия, която за жалост не се забелязва в проекто-плана на България.
Гърция също е готова със своя план, като основна заложена цел е да се запълни голямата разлика в инвестициите и заетостта. Планът за възстановяване на Гърция също разполага с конкретни мерки отразяващи целите за цифров и зелен преход. Такива са въвеждането на изцяло нов план относно залесяванията и горите, както и планови инвестиции за борба с укриването на данъци, които включват по-нататъшна дигитализация на данъчните услуги.
Литва разполага със завършен план фокусиращ се върху постепенно изместване към екологично чист обществен транспорт, развитие на алтернативно гориво, насърчаване на 5G мрежата.
Анализът между плановете на тези страни-членки и България показва, че докато българският план залага главно на саниране, асфалт и още от същото, останалите държави предлагат конкретни реформи и мерки, които ще ги извадят по-бързо от кризата и ще спомогнат по-бързото възстановяване.
Българският план има нужда от конкретни предложения и проекти. Не бива да позволим бъдещото на България да се превръща в заложник на невъзможността на предишното правителство да излезе с иновативни идеи, които да подпомогнат истински българските граждани и българската икономика.
Има ли риск за средствата за България от ЕС, свързан с върховенството на правото и новият принцип за достъп до средствата „под условие“?
Всички средства в новия програмен период 2021 г. – 2027 г., включително и средствата за справяне за кризата са обвързани с изискването за спазване върховенството на правото (Регламент 2020/2092). С този нов механизъм за защита на бюджета на ЕС се цели европейските пари да не се използват за финансиране на корупция или режими, които не отговарят на ценностите на Съюза.
Европейската комисия ще следи за това дали в държавите има системно нарушаване на върховенство на правото, от което следва риск за правилното финансово управление на европейските пари. ЕК ще си сътрудничи и с други органи като Европейския главен прокурор, Европейската служба за борба с измамите и др. Ако Комисията установи нарушения, тя мотивира предложение до Съвета, който с квалифицирано мнозинство може да наложи изцяло или частично суспендиране на средствата от ЕС за съответната държава.
Има два основни риска – единият е на ниво ЕС, а другият е на ниво България. Първо, новият механизъм ще се прилага проактивно и няма да важи за дадените средства досега. Второ, очаква се Съдът на ЕС да бъде сезиран по Регламента, каквито заявки направиха Полша и Унгария и това ще попречи на ЕК да започне веднага да го прилага. Тоест, възможно е едно забавяне на ниво ЕС.
Липсата на реформи в България в областта на правосъдието и борбата с корупцията и липсата на резултати са фактор с висок риск, който може да препятства достъпът на България до средства, които са ключови за възстановяването на икономиката ни. Всяко евро към България ще бъде оценявано от гледна точка на механизма за върховенство на правото.
През юли тази година предстои да излезе и докладът за състоянието във всички държави. България няма време за губене и следва да положи усилия, така че средата у нас да бъде прозрачна, за да не се възпрепятства и забави допълнително възможността за икономическо възстановяване.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Новини
Емануел Луканов поема отново треньорския пост в Янтра

Емануел Луканов се завръща начело на Янтра. Специалистът, който изведе габровския тим до бараж за влизане в Първа лига, отново застава на треньорския пост и ще води „ковачите“ още тази неделя в двубоя срещу Оборище в Панагюрище от втория предварителен кръг на турнира за Купата на България.
Борислав Стойчев се връща в ролята си на спортен директор на тима.
Именно под ръководството на Емануел Луканов Янтра изигра най-силния си сезон във Втора професионална лига. През изминалото първенство „ковачите“ завършиха на второ място с актив от 64 точки след 18 победи, 10 равенства и само 4 допуснати загуби. Това осигури на отбора участие в баража за Първа лига срещу Септември в София, където Янтра беше само на 17 минути от крайния успех.
След края на сезона Луканов получи предложение да продължи работата си в Габрово, но реши да поеме по друг път. Сега той отново се завръща в Янтра – в клуб, който познава отлично.
Луканов притежава UEFA Pro лиценз и богат треньорски опит, включително спечелена Купа на България с Черно море и промоция за Първа лига с Етър.
Специалистът с италиански финес се завръща при „ковачите“ с ясната задача да стабилизира отбора и да го върне на победния път.

Новини
Николай Косев, ПБ: Шипка е отговорност пред България, не е терен за партийни битки

Народният представител от „Прогресивна България“ за демонтираното стълбище, „зазиданите прозорци“, цената на ремонта и обществения контрол, както и за историческото завръщане на тленните останки на цар Самуил в България
Ремонтът на Паметника на свободата на Шипка предизвика силна обществена реакция. Снимките на демонтираното северно стълбище, твърденията за промяна на автентичния вид на паметника, въпросите за обществената поръчка и за стойността на ремонта съвсем естествено породиха тревога.
Когато става дума за Шипка, необходими са факти – какво точно се демонтира, защо, какво ще бъде върнато, как ще изглежда паметникът след ремонта и как се разходват публичните средства. Разговаряме с народния представител от Габрово Николай Косев за въпросите, които хората задават днес, и за отговорността на държавата към едно от най-силните места в българската историческа памет.

Г-н Косев, снимките от Шипка са стряскащи. Хората виждат разбито стълбище на Паметника на свободата. Разрушава ли се паметникът?
Не, но разбирам защо човек, който вижда само тези снимки, може да остане с такова впечатление. Северното стълбище е демонтирано, защото земно-каменният насип под него е пропаднал и основата е деформирана. Оригиналните каменни плочи и стъпала не се изхвърлят – те са запазени и номерирани и ще бъдат върнати след изграждането на новата стабилна конструкция.
Тоест държавата не е обяснила достатъчно добре какво прави?
Тоест спекулациите надделяват над фактите. Когато ремонтираш обикновена сграда, можеш да сложиш ограда и табела. Когато работиш по Шипка, това не е достатъчно. Трябва да покажеш кое се сваля, защо се сваля, къде се съхранява и как ще бъде възстановено. Реставрационните технологии и строителния проект няма как да бъдат разбрани от всеки един от нас, но са съществената част на разговора.
Защо изобщо се стига до толкова сериозна намеса? Паметникът опасен ли е?
Проблемите не са установени сега. Паметникът е строен между 1926 и 1930 г. и още година след завършването му се е наложил ремонт заради тежките климатични условия на върха. Последният цялостен проект за реставрация и консервация е от 70-те години, а работата по него е извършена през 1981 – 1982 г. През 2015 г., след сигнали на граждани за падащи камъни, отново е потвърдена необходимостта от спешен ремонт. Тоест говорим за натрупан в десетилетията назад проблем, а не за ремонт, измислен вчера.
И все пак – от 2015 г. до 2026 г. са единадесет години. Защо толкова време?
Това е основателен въпрос. През годините са се наслагвали проблеми с документацията и статута на имота, техническия паспорт, проектирането и осигуряването на финансиране. Още през 2020 г. Министерството на културата официално съобщава за проверки през 2015, 2018 и 2020 г., конструктивно обследване, геодезическо заснемане и подготовка на цялостен проект за консервация и реставрация. Не мисля, че трябва да украсяваме тази хронология. Просто държавата е действала твърде бавно.
Сега управлява „Прогресивна България“. Не е ли просто удобно да говорите за забавянията на предишните управления?
Аз ги посочвам, защото такава е хронологията. От момента, в който сме поели управлението на България, отговорността за това как ще бъде изпълнен проектът е наша. Ремонтът е включен в правителствената програма 2026 – 2030 г. и се финансира изцяло от българската държава. Не се оправдаваме за всеки наследен проблем. Настояваме да се комуникира с факти и работим за разрешаването му.
Колко точно ще плати държавата?
За реставрацията и консервацията, независимия строителен надзор и инвеститорския контрол общата стойност е 8 427 421,93 евро с ДДС. Това е сериозна сума публични средства и обществото ще има пълна яснота какво е договорено, какво е изпълнено и какво е платено.
Има съмнения и около обществената поръчка. Как отговаряте на тях?
С проверими факти. Според информацията на Националния парк-музей документацията по поръчката е проверена и одобрена за публикуване от Агенцията по обществени поръчки. След политически сигнали процедурата по избор на изпълнител е проверявана и от няколко други органа и институции, като в предоставената информация е посочено, че нарушения не са установени. Ако утре се появи нов документ или данни за нарушение, те също ще бъдат проверени. Контролът не приключва с подписването на договора – той приключва, когато работата е завършена и всеки похарчен лев може да бъде проследен.
Един от най-разпространените страхове е, че се зазиждат прозорците. Какво всъщност се случва?
Тук трябва да бъдем много конкретни и да говорим с факти. Първоначално Паметникът на свободата не е имал тези прозорци. Отворите са проектирани за естествена вентилация и извеждане на влагата, а по-късно са превърнати в прозорци, вероятно при изграждането на отоплителната система през 70-те години. Проектът сега не предвижда зазиждането им, а възстановяване на първоначалната им функция чрез метални жалузийни решетки, така че влагата да бъде отвеждана. Това е съвсем различно от внушението, че някой просто е решил да зазида прозорците на Шипка.
А самият паметник ще изглежда ли различно след ремонта?
Целта е максимално да се възстанови автентичният му облик. Проектът включва префугиране на каменната зидария, подмяна на повредени елементи, ремонт на оловните обшивки и разкриване на оригиналния каменен градеж във вътрешността. Предвидена е и нова постоянна експозиция „Шипченска епопея“, в която ще бъдат включени както съществуващи, така и нови елементи, а разказът ще обхваща боевете при прохода и историята на построяването на самия паметник. Целта не е да получим „нова Шипка“, а да съхраним истинската.
Защо тогава се стигна до такова обществено недоверие?
Защото слуховете и спекулациите надделяха над фактите и хронологията. Доверието се печели с информация и прозрачност. Когато хората първо видят багер, демонтирани камъни и скеле, а обяснението дойде след това, ситуацията вече е трудна за комуникация. Още повече когато става дума за място, към което българите имат много силна емоционална връзка.
Значи не приемате всяка критика като политическа атака?
При над осем милиона евро публични средства и работа по национална светиня критичният въпрос е задължителен. И аз искам да знам къде е всеки оригинален камък, какво точно се изпълнява и дали се изпълнява по проекта. Шипка е твърде голяма, за да я превръщаме в малка партийна битка.
Вие сте народен представител на „Прогресивна България“ от Габрово и член на парламентарната Комисия по туризъм. Как гледате на Шипка от перспективата на региона?
Като на национална светиня преди всичко. Шипка е и част от идентичността на Габровския регион, от туристическия му образ и от икономиката около културното наследство. Член съм на Комисията по туризъм и за мен въпросът не приключва с укрепването на една сграда. Важни са експозицията, достъпът, начинът, по който разказваме историята, и как свързваме Шипка с останалите възможности на региона. Паметникът трябва първо да бъде съхранен, а след това да бъде представен така, както заслужава място от този мащаб.
В контекста на националната гордост, утре се случва нещо, което България чака от десетилетия – тленните останки на цар Самуил се завръщат в родината. Какво означава това за обществото ни?
Утре е голям ден за България. Има събития, които са далеч по-паметни от политическото ежедневие и трябва да имаме мъдростта да не ги смаляваме до него. Цар Самуил е част от българската държавност и историческа памет. След повече от половин век, в който останките му се намират в Гърция, на 3 октомври те ще бъдат предадени на българската държава и положени в църквата Надявам се много българи ще почувстват този ден много лично – един български владетел се завръща у дома.
В края на този разговор – за Шипка, за цар Самуил, за държавата – какво означава за Вас българското самочувствие?
Да не се налага непрекъснато да доказваме с думи колко обичаме България. Да познаваме историята си, да пазим онова, което сме наследили, и да имаме амбицията да оставим нещо след себе си. Да се гордеем с миналото, без да се затваряме в него, и да строим бъдещето, без да забравяме кои сме. Българщината не е политическа поза. Тя е памет, достойнство и отговорност към това, което ще оставим след нас.

Новини
Ангел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика

През това лято Ангел Раев, който вече е в осми клас в Природоматематическата гимназия в Габрово, записа изключително успешно представяне, превръщайки се в гордост както за своето училище и град, така и за цяла България. Той е единственият представител на Габрово в националните отбори по природни науки, а спечелените от него два медала през настоящия сезон категорично заслужават внимание.
„Трябва да се отчете фактът, че по време на състезанията Ангел бе едва в седми клас, като самото му включване в младежкия национален отбор по информатика, който се излъчва от ученици до осми клас, е забележително постижение“, отбелязва Добрин Башев, преподавател по информатика в Габрово и член на Националната комисия по информатика.
Първият голям международен успех за младия талант дойде от юбилейната десета Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI), която се проведе в град Каунас, Литва. Там Ангел Раев завоюва бронзов медал. На това състезание българският отбор се представи блестящо, като страната ни се нареди на споделено първо място в неофициалното класиране по медали заедно с Румъния.

Силната серия на габровския състезател продължи и на Младежката балканска олимпиада по информатика (JBOI), която се проведе в периода от 22 до 28 септември в Сараево, Босна и Херцеговина. В престижното състезание взеха участие представители на 13 държави, а националният ни отбор постигна забележителен успех, като и четиримата ни състезатели спечелиха медали.
Ангел отново се окичи с бронзово отличие. Зад тези успехи стоят упорит труд и целенасочена подготовка. През изминалата учебна година ръководители на Ангел са били Иван Лупов (заместник-ръководител на отбора на EJOI) в школа „Олимпийци“ и проф. дмн Стоян Капралов в група по програмата „Ученически олимпиади и състезания“, сформирана в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Тяхната работа се развива на фона на изключително високо ниво на конкуренция в страната.
Както отбелязва Цветелина Даниелова, заместник-ръководител на отбора, за класирането се спазват строги пропорции и в отбора се допускат до четири деца от държава. Това са най- подготвените ученици, които се състезават от години. Благодарение на тях, на Балканиадата България се представи изключително силно – страната ни зае второ място в общото класиране, печелейки 2 от общо 5-те раздадени златни медала, а български ученик се класира на престижното второ място.

„Ангел наистина е герой за Габрово и за България“, споделя г-жа Даниелова и допълва, че тъй като е още малък, той има огромни шансове и догодина отново да бъде част от националния младежки отбор и да се изкачи още по-нагоре в класирането.
Постоянството и трудът му доказват, че той достойно представя не само своята гимназия, но и страната ни на международната сцена. Освен безспорните им технически умения, ръководството на отбора откроява и чисто човешките качества на младите ни надежди.
„Мога да гарантирам, че не само са от хората с най-много знания и умения, но са и добри хора и се надяваме да измислят полезни неща за целия свят. Могат да разсъждават по всякакви теми и имат креативността да решават проблеми, които имат и неизвестни за тях неща“, категорична е Цветелина Даниелова.
Тя отправя и специални поздравления към училището на Ангел за това, че развива такива прекрасни личности и им дава начален старт в опознаването на този голям свят, успоредно с останалите дисциплини.

-
Културапреди 4 дниПроф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя
-
Новинипреди 5 дниУченик от Габрово ще представи България на международно състезание по английски
-
Кримипреди 5 дниАрестуваха 55-годишен заради отглеждане на канабис
-
Новинипреди 4 дниПредставиха проект за последиците от домашното насилие върху женското здраве
-
Новинипреди 5 дниСимулация на тежък инцидент на жп прелез вдига институциите на крак
-
Новинипреди 4 дниПарадоксът на рестрикциите: Как забраните върху хазарта захранват сенчест пазар?
-
Новинипреди 4 дниЗапочва основният ремонт на тротоарите по бул. „Столетов“ в Габрово
-
Новинипреди 3 дниНеделно училище за деца в Габрово на 8 октомври





