Свържи се с нас

Новини

Често задавани въпроси за въведените противоепидемични мерки

На вниманието на всички лица, на които им предстои пътуване до Република България.

Published

on

През последните седмици от особено значение за развитието на пандемията от КОВИД-19 са съобщенията за разпространението на варианти на SARS-CoV-2 (VOC 202012/01 и 501Y.V2). Същите се определят като варианти от особено значение, тъй като се предават по-лесно от човек на човек, с което съществено влошават епидемичните ситуации в областите, в които са открити.

В резултат на това се докладват значително завишаване на заболеваемостта и хоспитализациите, което натоварва съществено здравните системи на засегнатите държави. В тази връзка, Европейският център за превенция и контрол на заболяванията определя риска, свързан с вноса и разпространението на тези варианти като много висок.

В условия на пандемия от КОВИД-19, както и на база натрупаната информация за появата и разпространението на нови варианти на SARS-CoV-2 с повишен епидемичен потенциал (варианти от особено значение) на територията на Европейския съюз и в света, считано от 02.02.2021 г. в страната е в сила Заповед № РД-01-74 от 01.02.2021 г. на министъра на здравеопазването за временна забрана за влизане на територията на страната.

1. За гражданите на кои държави/лица с придобит статут не се отнася въведената до 30.04.2021 г. временна забрана за влизане на територията на Република България?

  • българските граждани и членовете на техните семейства;
  • гражданите на държави членки на Европейския съюз и членовете на техните семейства;
  • гражданите на страни по Шенгенското споразумение (включително Република Сан Марино, Княжество Андора, Княжество Монако и Държавата град Ватикан) и членовете на техните семейства;
  • гражданите на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Австралийски съюз, Канада, Грузия, Япония, Нова Зеландия, Република Руанда, Република Корея, Кралство Тайланд, Република Тунис, Източна република Уругвай, Обединените арабски емирства, Украйна, Република Северна Македония, Република Сърбия, Република Албания, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора, Република Молдова, Израел, Държавата Кувейт, Република Беларус и Република Турция;
  • лицата със статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България и членовете на техните семейства;
  • лицата, притежатели на българска виза за дългосрочно пребиваване вид „D“;
  • лицата, които имат разрешение за пребиваване в държава-членка на Европейския съюз или в страна по Шенгенското споразумение (включително Република Сан Марино, Княжество Андора, Княжество Монако и Държавата град Ватикан) и членовете на техните семейства.

2. Въведено ли е изискване за представяне на документ за отрицателен резултат от проведен PCR тест?

Всички лица, независимо от тяхната начална точка на отпътуване, се допускат на територията на Република България след като предоставят документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19 (PCR тест), считани от датата на проведеното изследване, вписана в документа.

3. Има ли изключения от изискването за предоставяне на документ за отрицателен резултат от проведен PCR тест?

  • водачите на автобуси, извършващи международен превоз на пътници;
  • водачите на товарни автомобили, които извършват или приключват международен превоз на товари и стоки при влизане на територията на Република България;
  • членовете на екипажите на плавателни съдове;
  • членовете на екипажа на въздухоплавателно средство, което извършва полети от и до летища за обществено ползване на територията на Република България и лицата, ангажирани с техническо обслужване на въздухоплавателни средства;
  • погранични работници, независимо от тяхното гражданство;  
  • лицата, които преминават транзитно през територията на Република България.

4. Какви са изискванията към документа за отрицателен резултат от проведен PCR тест, който следва да се предостави на граничния здравен контрол?

Документът трябва да съдържа имената на лицето съгласно документа за самоличност, с който пътува, данни за лабораторията, извършила изследването (наименование, адрес или други данни за контакт), дата, на която е извършено изследването, изписани на латиница метод (PCR) и отрицателен резултат (Negative), позволяващи интерпретация на документа. Документът може да бъде предоставен и в електронен формат на електронно устройство (мобилен телефон, таблет и др.).

5. Какво да очаквам, ако не представя документ за отрицателен резултат от проведен PCR тест?

Българските граждани и лицата със статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България и членовете на техните семейства, се поставят под карантина за срок от 10 дни в дома или в друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание, издадено от директора на съответната регионална здравна инспекция или оправомощен от него заместник-директор.

6. Мога ли след като вляза на територията на Република България да си направя PCR тест и да го представя на съответната регионална здравна инспекция, за да ми бъде отменено издаденото предписание за карантина?

На българските граждани и лицата със статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България и членовете на техните семейства, пристигнали на територията на страната в периода от 29.01.2021 г. до 30.04.2021 г., директорът на съответната регионална здравна инспекция може да отмени издаденото предписание за поставяне под карантина, при представяне на документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 24 часа от влизането в страната изследване по метода на полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19 (PCR тест).

Предписанието се отменя в срок до 24 часа от представяне на документа, показващ отрицателен резултат от проведеното изследване по метода на полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19.

7. Има ли изключения от изискването за представяне на документ за отрицателен резултат от проведен PCR тест, основани на възраст (например: бебета, малки деца)?

Към настоящия момент не са въведени такива изключения с оглед възможността за асимптомно протичане на инфекцията и свързания с това епидемиологичен риск от внос, предаване и разпространение на заболяването.

Следва да се има предвид, че PCR изследване се извършва чрез пробонабиране на различни клинични материали, като назофарингеален секрет, гърлен секрет или смив, слюнка и др., съобразно използваната методика и апаратура, което способства и за вземане на подходящ материал от всички възрастови групи.

8. Има ли изключения от изискването за представяне на документ за отрицателен резултат от проведен PCR тест, основани на наличие на антитела след преболедуване на COVID-19 или поставена ваксина срещу COVID-19?

Към настоящия момент не са въведени такива изключения. Всички пътуващи лица следва да имат предвид, че поради липсата на натрупани научни данни за ефективността на ваксините срещу COVID-19 спрямо предпазването от заразяване и асимптомно предаване на новия коронавирус на възприемчиви лица, както и на продължителността на постваксиналния имунитет, към момента сертификати за ваксинация срещу COVID-19 не служат за доказателство за влизане в страната и респективно за отмяна на карантина или за замяна на изискването за PCR тест.

9. При извършване на краткосрочни пътувания до 72 часа, необходимо ли е да представям нов документ за отрицателен резултат от проведен PCR тест, извършен на територията на държавата, от която се връщам, или мога да ползвам този, издаден на територията на Република България?

При краткосрочни пътувания не е необходимо да се извършва нов PCR тест, ако до влизането в страната не са изтекли 72 часа, считани от датата на проведеното изследване, вписана в документа. Въпреки това, Министерството на здравеопазването препоръча лицата да следят здравословното си състояние след завръщането си и да ограничат несъществените си контакти.

10. Разрешава ли се вместо PCR тест да бъде извършен бърз антигенен тест?

Като условие за влизане в страната не се допуска представянето на отрицателен резултат от проведени бързи антигенни тестове, поради техните по-ниски специфичност и чувствителност, спрямо тези на PCR изследванията.

Бързи антигенни тестове следва да се извършват само при условията, посочени в Критериите за прилагане на бързи антигенни тестове за SARS-CoV-2 (Приложение № 2 към т. 6 от Заповед № РД-01-724 от 22.12.2020 г. на министъра на здравеопазването).

11. Какво е пограничен работник?

В чл. 1, буква „е“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност е дадено легално определение на понятието „пограничен работник“, като е предвидено, че това е всяко лице, упражняващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка и което пребивава в друга държава-членка, в която се завръща по правило всекидневно или поне веднъж седмично. За целите на прилагането на въведените противоепидемични мерки, определението за пограничен работник може да се прилага и за лица, пристигащи от Република Турция, Република Сърбия и Република Северна Македония.

12. Кой е член на семейството на чужденец?

Съгласно чл. 2, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България, членове на семейство на чужденец са лицата, които живеят с него в едно домакинство и са негов съпруг/съпруга, деца на чужденеца и на неговия съпруг/съпруга, включително осиновените, които не са навършили 18-годишна възраст и не са сключили брак и навършилите 18-годишна възраст деца на чужденеца или на неговия съпруг/съпруга, несключили брак, когато сериозни здравословни причини налагат полагането на лични грижи за тях или поради такива причини са обективно неспособни да осигуряват собствената си издръжка.

13. Кой е член на семейството на гражданин на Европейския съюз?

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, член на семейството на гражданин на Европейския съюз е лице, с което гражданинът на Европейския съюз е сключил брак или има фактическо съжителство, низходящ на гражданин на Европейския съюз и не е навършил двадесет и една години или е лице на негова издръжка, възходящ, който е на издръжка на гражданина на Европейския съюз, както и на неговия съпруг/съпруга или лице, с което е във фактическо съжителство.

14. Кой е член на семейството на български гражданин?

Съгласно чл. 2, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България, членове на семейството на български гражданин са лицата, които живеят с него в едно домакинство и са съпруг/съпруга, низходящи, които не са навършили двадесет и една години и не са сключили брак, низходящи, които са навършили двадесет и една години, но нямат собствени доходи поради това, че не са в състояние да осигуряват сами издръжката си, или сериозни здравословни причини налагат българският гражданин да полага лично грижи за тях, възходящи на българския гражданин или на неговия съпруг/съпруга, както и други членове на неговото домакинство, които са били изцяло на негова издръжка в държавата по произхода им или в държавата на обичайното им пребиваване или сериозни здравословни причини налагат българският гражданин да полага лично грижи за тях.

15. Кога са налице хуманитарни причини?

Съгласно § 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България, „хуманитарни причини“ са налице, когато недопускането или напускането на територията на Република България на едни чужденец ще създаде сериозна опасност за здравето или живота му поради наличието на обективни обстоятелства, или за целостта на семейството му, или висшият интерес на семейството или на детето изискват неговото допускане или оставане на територията на страната.

Пътуването следва да е предприето по извънредни обстоятелства с неотложно естество с цел защита на здравето или живота на пътуващия или на неговите близки.

15. Кой орган може да ми предостави информация какви са необходимите документи за доказване на гражданство, придобит статут, качество на член на семейство или наличието на хуманитарни причини?

Дейността по граничен контрол по отношение на влизането и пребиваването на територията на страната се осъществява от органите на граничен контрол към Министерство на вътрешните работи.

16. На всички гранични контролно-пропускателни пунктове ли се извършва граничен здравен контрол?

Граничен здравен контрол се осъществява на посочените по-долу гранични контролно-пропускателни пунктове в страната, към които всички пътуващи трябва да се насочат:

•           ГКПП Видин
•           ГКПП Връшка чука
•           ГКПП Гюешево
•           ГКПП Дуранкулак-Вама Веке
•           ГКПП Златарево-Ново село
•           ГКПП Илинден-Ексохи (на разположение)
•           ГКПП Калотина
•           ГКПП Капитан Андреево-Капъкуле
•           ГКПП Капитан Петко войвода-Орменион
•           ГКПП Кулата-Промахон
•           ГКПП Летище Бургас
•           ГКПП Летище Варна
•           ГКПП Летище-Пловдив
•           ГКПП Летище София (Терминал 1 и Терминал 2)
•           ГКПП Маказа-Нимфея (на разположение)
•           ГКПП Малко Търново
•           ГКПП Русе-Дунав мост
•           ГКПП Станке Лисичково
•           ГКПП Стрезимировци

Министерството на здравеопазването продължава да следи развитието на епидемичната обстановка в страната и да предприема необходимите противоепидемични мерки с цел запазване здравето и живота на населението.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Любопитно

Общината в Габрово въвежда тестово AI-асистент

Published

on

Община Габрово въведе в тестов режим AI чат бот, интегриран в официалния си уебсайт.

Инструментът е предназначен да помага на гражданите с информация за административни услуги, процедури и актуални теми като метеорологична и пътна обстановка.

Решението е разработено по програмата Test-Before-Invest на Европейския цифров иновационен хъб AI-EDIH и използва последно поколение голям езиков модел на Google — Gemini 3.0.

Това позволява разговор на естествен език и по-точно разбиране на запитванията.

Системата е в начална версия — предстоят допълнително обучение, разширяване на информационната база и подобряване на алгоритмите въз основа на обратна връзка от потребителите.

Общината представя проекта като стъпка към модернизиране на комуникацията с гражданите и прилагане на иновативни подходи в публичното обслужване.

Зареди още

Новини

ГЕРБ – Габрово регистрира листата си за народни представители

Published

on

Областният координатор на ГЕРБ-Габрово Цветомир Михов и общинският ръководител Добромир Проданов регистрираха пълна листа с кандидати за народни представители от ГЕРБ-СДС. Неин водач е Томислав Дончев, с опит като вицепремиер, евродепутат, министър, народен представител, кмет на Габрово.

„В листата залагаме на съчетание между опита и експертността в политиката и инициативността на младите, което е успешна формула за всяко едно управление”, коментира областният координатор на ГЕРБ Цветомир Михов.

Той беше категоричен, че ГЕРБ е единствената партия, доказала през годините, че може да гарантира стабилност на страната в кризи и трудни времена.

Второто място в листата заема доскорошният народен представител Михаил Митов, един от най-младите в 51-то Народно събрание. В това си качество работи активно за развитието на спортната инфраструктура в габровска област. Само в рамките на една година Габрово се нарежда на челните места по привлечени и инвестирани средства в спортна инфраструктура. Митов е спортен мениджър по образование, което завършва в Англия, с опит и в сферата на младежките дейности.

Трети в листата е общинският съветник Атанас Атанасов от Севлиево, икономист по образование, работи в голяма севлиевска компания, реализира спортни успехи в областта на бадминтона.

Четвърто място в листата заема архитект Константин Брънеков от Трявна, общински съветник, управлява собствена фирма за проектиране и дизайн на сгради и съоръжения, която реализира проекти в много населени места на територията на страната.

Пети е общинският ръководител на ГЕРБ-Дряново и общински съветник Иван Марев, магистър фармацевт с дългогодишен опит в управлението на аптеки, който се завърна в родния си град и разкри аптека за нуждите на съгражданите си.

Шести в листата е най-младият общинският съветник Максим Садинов, финансист по образование с опит в международна финансова компания, реализира се в областта на иновациите и проектите.

Седма позиция заема Християна Кръстева-Петкова, която е млад специалист в сферата на специалната педагогика. Работи като логопед. В листата тя е от квотата на СДС, председател на младежката структура в Габрово.

Осми е десният политик, също от квотата на СДС, Веселин Данчев – общински съветник, инженер по образование, предприемач.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново издава фототипна книга за героичната отбрана на Дряновския манастир

Published

on

Исторически музей – Дряново излиза с ново издание, посветено на една от най-драматичните страници в историята на националноосвободителното ни движение. Монографията „История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ на Христо Марков се преиздава за първи път цялостно – 114 години след първоначалната си поява, и точно в годината, в която се навършват 150 години от Априлското въстание.

Изданието е фототипно и допълващо оригиналния текст. Съставител е Дянко Колев, уредник в Исторически музей – Дряново, който е положил значителни усилия, за да направи книгата достъпна за съвременния читател. За тази цел към изданието са добавени географски показалец и речник на чужди, остарели и малко познати думи, подредени в азбучен ред – инструменти, които улесняват ползването на текста дори от читатели, непознаващи езика на епохата.

В изданието е поместена биографична информация за автора на книгата Христо Марков. Уводните думи са дело на проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

„История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ представя най-точните сведения за подготовката и избухването на въстанието в Първи търновски революционен окръг. Деветдневната отбрана на Дряновския манастир от пролетта на 1876 г. е част от Априлското въстание и е сред неговите символите, заради героизма на четниците, отдали живота си за свободата на българския народ.

Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“, 2026 г. с тираж от 500 броя. „История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ може да бъде намерена във всички обекти на музея, както и поръчана онлайн чрез официалния сайт на Исторически музей – Дряново.

Исторически музей -Дряново изказва искрена благодарност за любезното съдействие на: Регионална народна библиотека „П.Р. Славейков“ – Велико Търново, Обществена библиотека „Паисий Хилендарски“ – Самоков, Исторически музей – Самоков, Лидия Кашъмова от Самоков, Протойерей Любомир Мишков от Самоков, РИМ – Велико Търново, РИМ – Ловеч, Исторически музей – Горна Оряховица и Исторически музей – Севлиево.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица