Свържи се с нас

Новини

Елена Йончева: Допълнителните въпроси от ЕС са поредният предупредителен сигнал от Брюксел

Published

on

Допълнителните въпроси, които мониторинговата група за демокрация на ЕС изпрати на българското правителство, са поредният предупредителен сигнал за състоянието на върховенството на закона в България. Това коментира Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите, и член на мониторинговата група за демокрация, върховенство на закона и основните права.

На 28 август 2020 г. и на 8 януари 2021 г. групата организира изслушвания на представители на български институции. И в двата случая премиерът Бойко Борисов отказа да се яви. Нещо, което преди него не си е позволявал нито един министър-председател. На първото заседание той изпрати вицепремиера Екатерина Захариева и зам.-министъра на правосъдието Десислава Ахладова, а на второто – единствено зам.-министъра на правосъдието Евгени Стоянов. И след заседанието през август м.г. евродепутатите подготвиха уточняващи въпроси, но отговорите не удовлетвориха групата.

Сега допълнителните писмени въпроси са общо 14, осем от които са насочени към вицепремиера и към министъра на правосъдието, а останалите към главния прокурор и неговите заместници. От Екатерина Захариева и Десислава Ахладова се очаква да представят детайли от правителствената програма, приета в отговор на критиките в годишния доклад за върховенството на закона, изготвен от Европейската комисия. Те трябва да кажат дали са консултирали предварително мерките с юридически или с неправителствени организации, както и как ще се проведе общественото им обсъждане. Попитани са дали се планират промени, за да се ограничи огромната власт на главния прокурор върху работата на останалите прокурори. Как смятат да подобрят плурализма в медиите и да гарантират сигурността на журналистите, както и дали ще предприемат действия, за да увеличат прозрачността на собствеността на медиите. Евродепутатите искат правителството да им предостави списък на медиите, които са получавали средства от европейските фондове.

Не е забравен и опитът на правителството да създаде нова конституция, представен от управляващите на дискусията през август като единственият вариант, за да се осъществи съдебна реформа. Как правителство приема, че този опит се провали, след като Венецианската комисия разкритикува не само повечето предложения, но и самия подход – без обществени консултации, без широки дебати, питат от Брюксел. Евродепутатите припомнят, че проектът за конституция не получи подкрепа нито от опозицията, нито от неправителствения сектор и в края на 2020 г. пропадна окончателно.

Представителите на Европейския парламент отбелязват, че явно България няма намерение да отмени „златните паспорти“ – предлагането на гражданство срещу инвестиции, но дали не смята да прекрати „златните визи“.

Не са пропуснати и предстоящите избори, в които би трябвало да се гласува с машини. Готови ли сте да допуснете независим одит на машините, питат евродепутатите правителството.

Прокуратурата трябва да каже докъде е стигнало разследването на т.нар. Барселонагейт за предполагаемо пране на пари, в което е замесен премиерът Бойко Борисов. В Испания тече разследване и българските институции очакват информация по него, но междувременно какво се прави в София, предвид, че първо сигналът е подаден в България, интересуват се евродепутатите. Те искат да знаят и дали се работи по случаите с изтеклите в публичното пространство видео и аудио записи, както и снимки на министър-председателя и жилището му, на които се виждат златни кюлчета и евро банкноти, в контекста на казаното от самия Бойко Борисов, че има черен пазар за компромати в България. Ако има разследване, на какъв етап е то, питат те.

От Брюксел искат повече подробности от работата на прокуратурата по отношение на аудиозаписа с гласа на премиера, разпространен през юни 2020 г. След като заключението е, че записът е автентичен, но не е извършено престъпление, означава ли това, че техническата експертиза в България доказва, че гласът е на Бойко Борисов, питат европейските депутати. С оглед на големия публичен интерес към случая и като се има предвид, че прокуратурата по други случаи от голям обществен интерес публикува информация за работата си, дали ще представите техническата експертиза и действията, предприети по този конкретен казус, интересуват се те. Установили ли сте хората, с които премиерът говори, проверявате ли опит за търговия с влияние, са други от въпросите.

Европейските депутати очакват прокуратурата да коментира регистъра със случаи на прекомерен натиск върху работата й, в който изненадващо са включени както доклади на Европейската комисия, така и изказвания на високопоставени представители на съдебната власт, както се твърди в публикации в медиите. От ЕП търсят конкретен отговор на въпроса от кого е назначен главният прокурор и пред кого се отчита.

Фактът, че мониторинговата група продължава да задава въпроси означава, че европейските депутати нямат намерение да се откажат от детайлното наблюдение на ситуацията в България, колкото и правителството в София да се опитва да затруднява диалога, коментира още Елена Йончева. Тя припомни, че в правомощията на групата е да инициира мисии за проучване на проблемите на място, но заради ситуацията с COVID-19 засега се използват другите инструменти за работа. Анализите и заключенията на групата могат да станат част от документите, въз основа на които Европейският парламент оценява спазването на върховенството на закона в държавите-членки.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Новини

Мирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България

Published

on

Кандидатът на коалиция „Прогресивна България“ за бизнеса, младите хора и реалните решения за региона.

– Г-н Влашев, Вие сте един от младите кандидати в листата, човек с опит в чужбина, който избира да се върне в Габрово. Как и защо направихте този избор?
– Решението да се върна в Габрово не беше моментно. То дойде с времето и с отговорността, която носиш, когато създадеш семейство. Когато станах баща, започнах да мисля по различен начин – не просто къде има повече възможности, а къде искам детето ми да порасне. Живял съм и работил в чужбина и съм имал възможност да видя различни модели на развитие. Но изборът ми беше свързан с това да се върна там, където са корените ми – семейството, приятелите, средата, която познавам.

Истинският въпрос обаче не е защо аз съм се върнал, а защо толкова много млади хора не го правят. Отговорът е свързан с липсата на достатъчно ясна перспектива. Ако младият човек не вижда възможност да се развива, да работи и да живее спокойно, той естествено търси това другаде. Затова промяната минава през създаване на среда, в която усилието има смисъл и резултатът зависи от теб, а не от обстоятелствата.

– Вие сте човек от реалния бизнес. Какво най-много пречи на предприемачите в региона днес?
– В момента най-големият проблем за бизнеса е липсата на предвидимост. Предприемачът може да се справи с кризи, с конкуренция, с трудности. Но не може да работи в среда, в която няма яснота какво ще се случи утре. Когато правилата се променят често и без ясна логика, това блокира инвестициите. Бизнесът започва да се свива, вместо да расте.

Друг сериозен проблем е недостигът на работна ръка, който вече се усеща във всички сектори. Това е пряк резултат от демографската ситуация и от факта, че младите хора напускат региона.

Затова решенията трябва да бъдат насочени към стабилност, ясни правила и активна подкрепа за предприемачеството. Бизнесът не иска привилегии – иска предвидима среда, в която може да работи и да се развива.

– Коалиция „Прогресивна България“ поставя акцент върху икономическия растеж. Как това да се случи реално тук, в област Габрово?
– Икономическият растеж не е абстрактно понятие. Той се случва там, където има връзка между образование, бизнес и инвестиции. Габрово има сериозни традиции в индустрията и инженерството. Но в момента тази връзка не е достатъчно силна. Много млади хора завършват без практически умения, а бизнесът не намира подготвени кадри. Затова една от най-важните стъпки е изграждането на реални партньорства между училищата, университета и местните предприятия. Така младите хора ще имат възможност да се реализират тук, а не да търсят реализация извън региона. Паралелно с това е необходима ясна политика за подкрепа на малкия и средния бизнес – чрез по-лесен достъп до финансиране, намаляване на административната тежест и стимули за развитие на нови компании.

Инфраструктурата и дигитализацията също са ключови. Без тях няма как да говорим за модерна икономика. В крайна сметка растежът не се измерва само в икономически показатели. Той се измерва в това дали хората усещат, че имат перспектива и сигурност тук.

– На протестите през последните месеци видяхме много млади хора. Какво трябва да бъде тяхното място в управлението?
– Това, което видяхме, е много ясен сигнал – младите хора не са апатични. Те искат да участват и да променят средата, в която живеят. Но това участие не може да остане само на ниво „протест“ . То трябва да намери своето място в институциите – в парламента, в администрацията, в местната власт.

Важно е обаче това да не се случва формално. Не става въпрос за присъствие, а за реално участие във вземането на решения. Младите хора носят различен тип мислене – по-отворено към технологии, към прозрачност и към резултати. Ако искаме модерна държава, трябва да им дадем не просто място, а отговорност. Защото без това участие няма как да има истинска промяна.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „Прогресивна България“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Прогресивна България“ е под номер 21 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Новини

Костадин Костадинов ще посети Габрово, представя България 1400

Published

on

Управленската доктрина на „Възраждане“ – „България 1400“ ще бъде представена пред общността в Габрово, съобщиха от пресцентъра на политическата организация.

Всички, които искат да се запознаят с виждането на „Възраждане“ за управление на България, както и за тези, които желаят да разговарят лично за нея с кандидатите на „Възраждане“ за народни представители и председателят на “Възраждане” Костадин Костадинов, са поканени на отворена среща.

Събитието ще се проведе в Художествената галерия “Христо Цокев” в град Габрово на 9 април от 18.00 ч., а домакин е Даниел Петров – водачът на листата с кандидати за народни представители.

“Абсолютно необходимо условие за успешното реализиране на стратегията за национално развитие е в нейното изпълнение да бъде привлечен и стимулиран целият човешки потенциал на страната – както на българите в България, така и на тези в чужбина”, категорични са от “Възраждане.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „Възраждане“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Възраждане“ е под номер 8 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Новини

Прогресивна България: Габрово иска редовно управление!

Published

on

„Хората искат редовно управление с ясна отговорност и предвидимост. Има умора от причудливите управленски формули, които започват с компромис и завършват без резултат за обществото.“

С тези думи Николай Косев, водач на листата на коалиция „Прогресивна България“ в Габрово, обобщава впечатленията си от срещите с избиратели в региона – разговори, които все по-ясно очертават не само проблемите, но и очакванията към следващото управление.

Сред тях ясно се откроява и една амбициозна, но последователно заявявана цел – формацията на Румен Радев да излъчи двама народни представители от 7 МИР – Габрово. За голяма част от избирателите това не е просто политическа заявка, а необходимост от по-силно и реално представителство на „ Прогресивна България“ в парламента, което да отстоява интересите му с тежест и последователност.

Срещите на кандидатите, както в общинските центрове, така и в малките населени места, показват отчетлива промяна в нагласите. Хората все по-малко търсят обещания и все по- ясно формулират изискванията си: стабилно мнозинство, което да носи отговорност за решенията си. В същото време се поставя и категорична граница – тази стабилност не трябва да бъде постигана чрез коалиции, възприемани като компромисни и лишени от принципност.

„Навсякъде се вижда едно и също – дълбока нетърпимост към задкулисието и олигархията“, коментира Данаил Лалев, втори в листата на коалицията. По думите му в разговорите ярко се открояват конкретни проблеми: липсата на достатъчно финансов ресурс за малките населени места, ограничените възможности на местната власт и усещането за безсилие. „Кметските наместници се чувстват като просяци. Някои от тях не могат да се преборят дори за елементарни неща като здрави контейнери за отпадъци“, допълва Лалев.

Икономическата картина също е тревожна. Недостигът на работна ръка отдавна е основен проблем за бизнеса и развитието на региона. „Темата за кадрите е ключов икономически въпрос. Без хора няма как да има устойчиво развитие“, отбелязва Андрей Николов, който също е кандидат за народен представител от формацията на Румен Радев.

В този контекст от „Прогресивна България“ поставят акцент върху политики за облекчаване на бизнеса, намаляване на административната тежест и по-лесен достъп до финансиране, както и върху развитие на индустриални зони и привличане на инвестиции в регионите.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „Прогресивна България“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Прогресивна България“ е под номер 21 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица