Свържи се с нас

Култура

Историческият хан „Габровени“ – част от историята на завещанието на Василиади

Published

on

Историята ни връща към Букурещ от средата на XIX век и премеждията на предприемчивия и трудолюбив габровец Васил Георгиев. Букурещ започва да се развива бързо, след като княжествата Влахия и Молдова получават автономия от султана. Установяват се търговски връзки със страните от Централна и Западна Европа, появяват се първите фабрики. Занаятите и търговията са във възход и по-предприемчивите българи успяват да натрупат състояние и построяват едни от най-значимите за времето си ханове в столицата.

Сред тях е и ханът „Габровени“ (Hanul Gabroveni) или Ханът на габровците, който продължава да се нарича така, въпреки че днес е коренно преобразен и има нова функция. Ако в Стария град се влезе от мястото, където се намира паметникът копие на Капитолийската вълчица с Ромул и Рем, ханът „Габровени“ е още в началото на улица „Липискани“, от лявата страна.

Нищо не напомня за онази постройка от архивните снимки. Търговският пасаж сега е превърнат в Европейски културен център със средства по европрограми и финансова помощ от правителството на Норвегия.

В далечната 1802-1804 г. хан „Габровени“ е построен от габровеца хаджи Иван Мустаков. Към средата на века става собственост на Васил Георгиев от габровското село Гачевци, което сега е квартал на Габрово.

Васил имал брат Никола, с когото натрупали пари от работа в чужбина. Разбойници разбрали за спечелените средства и замислили силом да ги откраднат. Братята чули за това злодеяние и се опитали да избягат. Злосторниците успели да хванат Никола, когото измъчвали, но той запазил тайната си в гроба. Васил успял да се установи в Букурещ и със спечелените пари купил хана „Габровени“, който ремонтирал основно след голям пожар.

По-късно го оставил в наследство на своя син д-р Никола Василиади. В архивите на Букурещ е запазено завещанието на сина на Васил Георгиев – д-р Никола Василиади, с дата 10 юни 1881 г., Букурещ.

Там д-р Василиади пише: „Моят недвижим имот се състои от хотел стар, наречен „Габровени“, който наследих от покойния ми баща Василия Георгиев, чрез завещание, заверено от почитаемия Илфовски окръжен съд, от 1854 г.“.

Широките врати на хана „Габровени“ с метални плетеници се отваряли сутрин рано и вътре влизали търговците с каруци. Дворът се пълнел със селяни, които идвали в столицата да предлагат стоката си. Две нива под земята имало големи помещения за складиране, защото и по това време имало крадци. Вечер тежките врати се затваряли, за да защитят хората и стоката.

Ханът „Габровени“ – средище на българския национален дух в лицето на българските революционери, воеводи и хъшове. През 1875 г. на това място се провежда разширено събрание на Българския революционен комитет, а слово произнася Христо Ботев.

Тук е получена и телеграмата за стъпването на българска земя на четата на Филип Тотю със знаменосец Васил Левски.

*Използваните в статията снимки са на Monitor.bg.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Директорът на музей „Етър“ участва в среща на ИКОМ в Словения

Published

on

Проф. д-р Светла Димитрова взе участие в среща на борда на Регионалната асоциация на ИКОМ за Югоизточна Европа, която се проведе в словенския град Брежице. Важно съпътстващо събитие по време на този форум, чиито български представител е директорът на музей „Етър“, бе конференция, посветена на състоянието на музеите по време на кризата с КОВИД-19.

Международният съвет на музеите (ИКОМ) е организация с изключително важни функции, чиито решения оказват влияние върху тази културна общност. 

„Мерки и дейности на българските музеи през пандемията“, е темата на презентацията, направена от проф. д-р Светла Димитрова и Светлозар Тодоров, ръководител на отдел „Културен мениджмънт“.

Част от изнесената информация се базира на допитване, което Сдружение „Български музеи“ проведе в началото на ноември сред своите членове, за състоянието им през периодите, повлияни от КОВИД-19.

Приложените мерки са насочени, както към посетителите, така и към служителите. Налага се ограничаване на достъпа на туристи до закрити площи, пренасяне на част от дейностите на открито, акцентиране върху виртуалните разходки и по-активно използване на интернет платформите.

Част от българските музеи развиват сериозна дейност с български училища в чужбина – Италия, Испания, Ирландия. Прави впечатление, че разположените извън страната структури проявяват по-голяма активност в  търсенето на контакти за представяне на експозиции, организиране на онлайн лекции и видео уроци.

Такива практики са реализирани в Историческия музей – Перущица и РЕМО „Етър“. В Исторически музей – Севлиево заменят беседите на закрито с изнасянето им в открити пространства. Исторически музей – Самоков въвежда аудио карта за културното наследство на региона, която работи като приложение към телефони.

В музей „Борис Христов“, при специални събития, се въвежда предварителна регистрация, съобразена с изискванията за брой места. Повечето музеи създават свои онлайн рубрики, които съдържат текст, аудио или видео файлове с цел да се поддържа връзката с различни публики. Исторически музей – Тополовград отчита повишаване на броя на туристите, тъй като се увеличават индивидуалните и семейни посещения. В Регионален военноисторически музей – Плевен броят на посетителите намалява близо три пъти, а на чужденците е сведен до минимум. Пак там средствата за издръжка се оказват недостатъчни и местната власт взема решение за финансово подпомагане.

Мерките на властите, като 60 на 40 и увеличения финансов ресурс на Национален фонд „Култура“, също намериха място в презентацията на проф. д-р Димитрова и Светлозар Тодоров по време на международния форум.

През пролетта на 2017 година музей „Етър” стана член на Българския национален комитет на Международния съвет на музеите. Организацията, известна като ИКОМ (ICOM – International Council of Museums), представлява световната общност и събира 172 комитета, 35 000 члена и 20 000 музея.

Година по-късно директорът проф. д-р Светла Димитрова бе избрана за член на Управителния съвет на Българския национален комитет на ИКОМ.

През октомври 2019 г. проф. д-р Светла Димитрова и ръководителят на отдел „Културен мениджмънт“ в музей „Етър“ Светлозар Тодоров взеха участие в международната конференция „Нематериалното наследство – предизвикателство за политиката за управление и събиране”. Форумът се проведе в Загреб и бе организиран от ИКОМ за Югоизточна Европа и етнографския музей в хърватската столица. Събитието бе подкрепено от Министерство на културата на Хърватия и от властите в Загреб.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Ремонт на салона в НЧ „Развитие-1870“ с дарения от бизнеса

Published

on

Храмът на духовността и стожер на българщината в Севлиево – Народно читалище „Развитие-1870”, е поредната кауза на местния бизнес.

2020 година бе юбилейна за културната институция, но мероприятията по повод 150-годишнина бяха отложени заради пандемията от коронавирус. Така през месец май тази година читалище „Развитие-1870” тържествено отбеляза юбилея от основаването си. Открита бе мемориалната плоча в чест на основателите – д-р Стойчо Христов, Гочо Драгошинов и Стефан Пешев. Книгата „Народно читалище „Развитие-1870” Севлиево – 1970-2020” осветли историята на културната институция, а на стилна церемония бяха наградени заслужили читалищни деятели и дарители.

Достолепната 150-та годишнина стана кауза на Ротари клуб Севлиево и бизнессдружение „Севлиево 21 век”. По време на севлиевските традиционни празници, на 8 октомври 2020 г., се проведе благотворителна вечер, чиято идея беше ремонт на големия читалищен салон. Гости на вечерта бяха членове на сдружението, представители на Ротари клуб, Общинското ръководство и привърженици на каузата. Председателят и секретарят на читалището – Емилиян Маринов и Нели Тотева-Георгиева, презентираха част от историята и дейността на духовното огнище на Севлиево и онагледиха с 3D снимки предстоящата визия на салона след ремонта. Предметите за благотворителния търг и празничната програма бяха дело на школи и клубове от читалище „Развитие”. В името на каузата бизнесът в Севлиево и Ротари клуб събраха и дариха сумата от 41 000 лв.

Ремонтът на читалищния салон започна в началото на месец октомври т.г. въпреки пандемията от коронавирус, която е сериозен проблем и голямо изпитание за културната институция. Заради вируса в България затварят театри, кина, концертни зали, както и читалища. Някои школи и клубове съществуват само чрез срещи във виртуалното пространство, а други – правят почти невъзможното, за да работят на живо и обучават децата ни – нашето бъдеще. Поддържат пламъка жив и искрата, която запалва любов към култура и знание. С вяра и надежда, че читалището – съвременният будител и пазител на българския национален дух, традиции и ценности, ще продължи мисията си и ще пребъде.

Амбициозен е проектът за реновиране на читалищния салон. С дарените 41 000 лева започна обновяването му. Бяха демонтирани и извозени над 300 броя стари столове. В момента текат дейности по боядисване на тавана, лакиране на ламперията и сцената, подмяна на осветителните тела с енергоспестяващи, освежаване и пране на завесите на сцената. След това ще бъде сменена подовата настилка с мокет, който ще покрие изискванията от проект, който Читалището плати със собствени средства в края на миналата година. Накрая ще бъдат монтирани новите столове. За съжаление, на този етап от изпълнението на проекта, няма да достигнат средствата за закупуване на нови озвучителна и осветителна системи, но се надяваме занапред и това да се реализира.

След ремонта салонът в НЧ „Развитие-1870” ще придобие съвременен вид. Севлиево ще има модерно културно средище, в което ще пребъдва духовността. Вярваме, че след затихването на кризата с пандемията, салонът ще бъде изпълнен с нови творчески изяви, с талантливи деца, с публика, която да се наслаждава на всичко това. Защото изкуството е ценност, от която се нуждаем, за да продължим смислено дните си.

Читалищното ръководство, служителите, преподавателите, художествените ръководители и самодейците най-сърдечно благодарят на дарителите от Ротари клуб Севлиево и бизнессдружение „Севлиево 21 век” за добрите им сърца!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Габровският театър предлага комедийна терапия с хомеопатични средства

Published

on

Габровският драматичен театър подготвя премиерата на най-новия си спектакъл „Хомеопатия за душата“. Събитието ще се състои на 28 ноември, неделя, от 19.00 часа на голямата сцена в Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Постановката е дело на Димитър Иванов – Капитана и Емил Йорданов в партньорство с „HashtagSTUDIO“. В спектакъла участват актьорите от габровската трупа Адриана Димова и Анатолий Ставрев. В главната роля е Димитър Иванов – Капитана като гост-актьор.

Представлението е изградено като „специално“ стендъп комедийно шоу, в което публиката е поканена да се включи. Разговорът ще бъде откровен, забавен, сатиричен за всичко, което ни се случва и познаваме: история, манталитет, детство, човешки взаимоотношения, общуване с младите, бит и настояще.

С това представление се очакваше откриването на VIII-то издание на Международния фестивал на монодрамата „Соло акт“, предвидено да се случи в началото на м. ноември тази година. Поради усложнената епидемична обстановка, габровският театър отмени фестивала за догодина.

Новите фестивални дати са от 2 до 6 април 2022 г., като се запазват същата програма и участници в събитието. Предстоящата премиера дава възможност на любителите на театралното изкуство и жанра „стендъп комедия“ да гледат спектакъла преди фестивалното му представяне през 2022 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица