

Култура
Историческият хан „Габровени“ – част от историята на завещанието на Василиади
Историята ни връща към Букурещ от средата на XIX век и премеждията на предприемчивия и трудолюбив габровец Васил Георгиев. Букурещ започва да се развива бързо, след като княжествата Влахия и Молдова получават автономия от султана. Установяват се търговски връзки със страните от Централна и Западна Европа, появяват се първите фабрики. Занаятите и търговията са във възход и по-предприемчивите българи успяват да натрупат състояние и построяват едни от най-значимите за времето си ханове в столицата.
Сред тях е и ханът „Габровени“ (Hanul Gabroveni) или Ханът на габровците, който продължава да се нарича така, въпреки че днес е коренно преобразен и има нова функция. Ако в Стария град се влезе от мястото, където се намира паметникът копие на Капитолийската вълчица с Ромул и Рем, ханът „Габровени“ е още в началото на улица „Липискани“, от лявата страна.

Нищо не напомня за онази постройка от архивните снимки. Търговският пасаж сега е превърнат в Европейски културен център със средства по европрограми и финансова помощ от правителството на Норвегия.
В далечната 1802-1804 г. хан „Габровени“ е построен от габровеца хаджи Иван Мустаков. Към средата на века става собственост на Васил Георгиев от габровското село Гачевци, което сега е квартал на Габрово.
Васил имал брат Никола, с когото натрупали пари от работа в чужбина. Разбойници разбрали за спечелените средства и замислили силом да ги откраднат. Братята чули за това злодеяние и се опитали да избягат. Злосторниците успели да хванат Никола, когото измъчвали, но той запазил тайната си в гроба. Васил успял да се установи в Букурещ и със спечелените пари купил хана „Габровени“, който ремонтирал основно след голям пожар.
По-късно го оставил в наследство на своя син д-р Никола Василиади. В архивите на Букурещ е запазено завещанието на сина на Васил Георгиев – д-р Никола Василиади, с дата 10 юни 1881 г., Букурещ.

Там д-р Василиади пише: „Моят недвижим имот се състои от хотел стар, наречен „Габровени“, който наследих от покойния ми баща Василия Георгиев, чрез завещание, заверено от почитаемия Илфовски окръжен съд, от 1854 г.“.
Широките врати на хана „Габровени“ с метални плетеници се отваряли сутрин рано и вътре влизали търговците с каруци. Дворът се пълнел със селяни, които идвали в столицата да предлагат стоката си. Две нива под земята имало големи помещения за складиране, защото и по това време имало крадци. Вечер тежките врати се затваряли, за да защитят хората и стоката.
Ханът „Габровени“ – средище на българския национален дух в лицето на българските революционери, воеводи и хъшове. През 1875 г. на това място се провежда разширено събрание на Българския революционен комитет, а слово произнася Христо Ботев.
Тук е получена и телеграмата за стъпването на българска земя на четата на Филип Тотю със знаменосец Васил Левски.
*Използваните в статията снимки са на Monitor.bg.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие


Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.


Култура
Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“


От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.
За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.
Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.
Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.


Култура
Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир


10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.
Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.
В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.
В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.
Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.



-
Икономикапреди 6 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Любопитнопреди 6 дни
Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour завладя Севлиево
-
Икономикапреди 6 дни
Реч за състоянието на Съюза
-
Културапреди 5 дни
Излезе най-новото издание на Исторически музей – Дряново
-
Културапреди 6 дни
„Вечери на изпятата поезия“ в Габрово
-
Културапреди 6 дни
Унгарка спечели „Сребърна хлопка“ от Панаира на занаятите
-
Новинипреди 5 дни
Габрово събира експерти на дискусия за боровата процесионка
-
Кримипреди 5 дни
Две тежки катастрофи отнеха човешки животи