Новини
Йончева: С резолюцията за свободата на медиите настоявам за защита на разследващите журналисти

Европейският парламент прие резолюция за укрепване на свободата на медиите, на която евродепутатът Елена Йончева е съдокладчик от името на групата на социалистите и демократите. Документът получи одобрението на огромно мнозинство от 553-ма евродепутати.
По настояване на Елена Йончева с резолюцията се призовава за амбициозен бюджет на ЕС, в който има средства в подкрепа на независимата журналистика, особено на разследващите журналисти. Тя изисква европейското финансиране да бъде разпределяно не от правителствата, а от независими европейски организации.
„Разследващата журналистика напоследък отсъства. Скоростта, с която се разпространява информацията стана по-важна от качеството й. Журналистическите разследвания са скъпо и опасно начинание“, коментира Йончева след гласуването.
За нея от първостепенна важност са две неща – защитата на разследващите журналисти и финансирането на работата им, така че да са независими от националните правителства. Умишлено нито една държава-членка не е спомената поименно в документа, защото целта е да се приеме законодателство, което да се отнася за целия Европейски съюз – рамка, която в момента липсва. С нея Европейската комисия ще трябва да посочи конкретни решения, които да бъдат съобразени с принципите, записани в резолюцията.
В документа, по предложение на Елена Йончева, се изисква повече прозрачност във финансирането на медиите, не само в тяхната собственост. Според нея правилата за посочването на крайните собственици често се заобикалят или се спазват формално, докато, когато финансовите потоци за издръжката на медиите са известни, читателите могат да се ориентират за обективността на информацията в тях. С документа се осъжда и всеки опит за монополизиране на медиите и упражняване на политическо влияние върху тях.
По настояване на българския евродепутат се призовава и за разработване на европейско законодателство, което да защитава журналистите от съдебни дела, които се образуват с цел да бъдат сплашени или дискредитирани т.нар. SLAPP дела. Това не означава, че тези, които под претекст, че са журналисти, публикуват лъжи и клевети, ще бъдат защитени от съдебно преследване. „Това са две различни писти. Целта е да не се преследват журналисти за това, че са изразили позиция“, коментира евродепутатът.
Елена Йончева получи подкрепа и за още няколко предложения:
Да се въведат стандарти и отличителни характеристики за медийна свобода в целия Европейски съюз, тъй като сега съществуват големи различния между държавите-членки – в класациите има почти 100 пункта разлика между страните от ЕС, които се представят най-добре и тези на дъното. България е на последното място от държавите-членки на ЕС по свобода на медиите – 111-то в световната ранглиста за 2019 г., изготвена от „Репортери без граници“.
Управляващите да осигурят прозрачност на дейността си. Държавите-членки да гарантират достъп на журналистите и медиите до парламентарните дебати, членовете на парламента и висшите държавни служители, до информация от публичен интерес и до публични събития, пресконференции, особено с участието на представители на правителството.
Публичните личности и управляващите да се въздържат от очернянето на журналисти. Държавите-членки да осигурят защитата на медиите при отразяването на протести и демонстрации, за да могат журналистите да вършат работата си без страх
Жените журналисти да получат допълнителна защита, тъй като те са особено уязвими на тормоз и заплахи
Компаниите, които управляват медийни социални платформи да се включат в Кодекса на поведение, представен от Европейската комисия, в който има правила срещу езика на омразата. Европейската комисия и държавите-членки да събират по-достоверни данни за степента на разпространение на езика на омразата и на престъпленията от омраза.
Потребителите да имат възможност да сигнализират за потенциална дезинформация, за да може да се улесни по-бързото й коригиране, като в същото време да се позволи и проверка на фактите от независима, трета страна, за да не се допуска погрешно използване на този инструмент.
Европейската комисия и държавите-членки да подпомогнат образователна политика, която увеличава медийната и информационната грамотност, да дава възможност на гражданите да мислят критично и да им помага да откриват дезинформацията. В резолюцията се предвиждат и мерки в подкрепа на медиите, които пострадаха от пандемията заради COVID-19.
Евродепутатите призовават Европейската комисия и държавите-членки да приложат незабавни помощи за възстановяване и защита на работните места, както и за издръжката на журналистите и работещите в медиите, за подпомагане на компании и за финансиране на обществени медии през икономическия план за възстановяване от COVID-19, като напълно се съобразят с правилата на конкуренцията в ЕС.
Те припомнят предложението си за създаване на постоянен фонд за журналистика като част от Многогодишната финансова рамка (2021-2027), който да подпомогне преодоляването на кризата заради COVID-19, включително чрез директна финансова помощ за независими журналисти и медии, за журналисти на свободна практика и самонаети медийни работници.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Крими
Назначават химическа експертиза по катастрофата със загинал на Шипка моторист

Под ръководството на Окръжната прокуратура в Габрово се води разследване за пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на 61-годишен мотоциклетист.
Досъдебното производство е започнало с първо действие на разследването – оглед на местопроизшествие и се води за престъпление по чл.343, ал.1, б. В, във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, дали на 01.08.2026 г. около 10.00 часа на път I – 5 км. 161+400 (главен път гр. Габрово –връх Шипка) са нарушени правилата за движение по пътищата, като при управление на мотоциклет „Ямаха“, по непредпазливост е причинена смъртта на водача му Г. Г., на 61 години.
Неотложните следствени действия са извършени от екип на ОД на МВР – Габрово съвместно с автоексперт, като на място са изготвени и снимки.
Извършена е аутопсия на тялото на пострадалия и е назначена съдебномедицинска експертиза. Предстои назначаването на автотехническа експертиза относно причините и механизма на възникналото пътнотранспортно произшествие.
На полицейските органи са възложени оперативно – издирвателни мероприятия, свързани с установяване на предходно преминали по трасето на инкриминираната дата моторни превозни средства, с евентуално последвало компрометиране на пътната настилка.
Във връзка с изясняване на този въпрос предстои назначаване на химическа експертиза на иззети в хода на извършения оглед веществени доказателства.
Действията по разследването продължават под ръководството на Окръжна прокуратура – Габрово.

Новини
Как става таксуването в градския транспорт на Габрово?

Новата дигитална система за таксуване в градския транспорт вече работи. Чудите се „Как да валидирам?“ пътуването си? Това е лесно!
Следвайте следващи стъпки и се уверете в това. Първо – качвате се в автобуса. Второ – доближете картата, телефона или часовника до самия валидатор. Трето – на екрана му ще се появява надпис: „Успешна валидация“. Четвърто – пътувайте спокойно и се насладете на този факт.
Важно е да се отбележи, че ако доближите устройството втори път до валидатора, няма да бъде начислена нова сума. При проверка показвате същото устройство, с което сте валидирали. Пътуването е по-лесно, по-бързо и по-удобно за всички.
От 6 август хартиеният билет за обществения транспорт в Габрово става електронен, с което ерата на хартиените билети в приключва. Новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин.

Култура
Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.
В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.
По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.
Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.
Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.
Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.
В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.
Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 6 дниМаркираха 101 коли в Габрово, излезли от употреба
-
Новинипреди 6 дниПрерязаха лентата на ремонтираната зала Дан Колов в Севлиево
-
Кримипреди 5 дниФилмиран се помисли за „Транспортера“ и приключи на бул.“Стефан Караджа“
-
Кримипреди 5 дниОтново конфликт между две групи в Габрово
-
Новинипреди 4 дниОт 1 август влизат в сила новите цени на винетките
-
Новинипреди 4 дниДве купи и три медала завоюваха шахматистите на ШК „Орловец 1997“
-
Новинипреди 5 дниОбществено полезен труд и възпитател за участниците в свадата, разиграла се в Габрово
-
Новинипреди един денГаброво преминава към електронно таксуване в градския транспорт










