Новини
Йончева: С резолюцията за свободата на медиите настоявам за защита на разследващите журналисти

Европейският парламент прие резолюция за укрепване на свободата на медиите, на която евродепутатът Елена Йончева е съдокладчик от името на групата на социалистите и демократите. Документът получи одобрението на огромно мнозинство от 553-ма евродепутати.
По настояване на Елена Йончева с резолюцията се призовава за амбициозен бюджет на ЕС, в който има средства в подкрепа на независимата журналистика, особено на разследващите журналисти. Тя изисква европейското финансиране да бъде разпределяно не от правителствата, а от независими европейски организации.
„Разследващата журналистика напоследък отсъства. Скоростта, с която се разпространява информацията стана по-важна от качеството й. Журналистическите разследвания са скъпо и опасно начинание“, коментира Йончева след гласуването.
За нея от първостепенна важност са две неща – защитата на разследващите журналисти и финансирането на работата им, така че да са независими от националните правителства. Умишлено нито една държава-членка не е спомената поименно в документа, защото целта е да се приеме законодателство, което да се отнася за целия Европейски съюз – рамка, която в момента липсва. С нея Европейската комисия ще трябва да посочи конкретни решения, които да бъдат съобразени с принципите, записани в резолюцията.
В документа, по предложение на Елена Йончева, се изисква повече прозрачност във финансирането на медиите, не само в тяхната собственост. Според нея правилата за посочването на крайните собственици често се заобикалят или се спазват формално, докато, когато финансовите потоци за издръжката на медиите са известни, читателите могат да се ориентират за обективността на информацията в тях. С документа се осъжда и всеки опит за монополизиране на медиите и упражняване на политическо влияние върху тях.
По настояване на българския евродепутат се призовава и за разработване на европейско законодателство, което да защитава журналистите от съдебни дела, които се образуват с цел да бъдат сплашени или дискредитирани т.нар. SLAPP дела. Това не означава, че тези, които под претекст, че са журналисти, публикуват лъжи и клевети, ще бъдат защитени от съдебно преследване. „Това са две различни писти. Целта е да не се преследват журналисти за това, че са изразили позиция“, коментира евродепутатът.
Елена Йончева получи подкрепа и за още няколко предложения:
Да се въведат стандарти и отличителни характеристики за медийна свобода в целия Европейски съюз, тъй като сега съществуват големи различния между държавите-членки – в класациите има почти 100 пункта разлика между страните от ЕС, които се представят най-добре и тези на дъното. България е на последното място от държавите-членки на ЕС по свобода на медиите – 111-то в световната ранглиста за 2019 г., изготвена от „Репортери без граници“.
Управляващите да осигурят прозрачност на дейността си. Държавите-членки да гарантират достъп на журналистите и медиите до парламентарните дебати, членовете на парламента и висшите държавни служители, до информация от публичен интерес и до публични събития, пресконференции, особено с участието на представители на правителството.
Публичните личности и управляващите да се въздържат от очернянето на журналисти. Държавите-членки да осигурят защитата на медиите при отразяването на протести и демонстрации, за да могат журналистите да вършат работата си без страх
Жените журналисти да получат допълнителна защита, тъй като те са особено уязвими на тормоз и заплахи
Компаниите, които управляват медийни социални платформи да се включат в Кодекса на поведение, представен от Европейската комисия, в който има правила срещу езика на омразата. Европейската комисия и държавите-членки да събират по-достоверни данни за степента на разпространение на езика на омразата и на престъпленията от омраза.
Потребителите да имат възможност да сигнализират за потенциална дезинформация, за да може да се улесни по-бързото й коригиране, като в същото време да се позволи и проверка на фактите от независима, трета страна, за да не се допуска погрешно използване на този инструмент.
Европейската комисия и държавите-членки да подпомогнат образователна политика, която увеличава медийната и информационната грамотност, да дава възможност на гражданите да мислят критично и да им помага да откриват дезинформацията. В резолюцията се предвиждат и мерки в подкрепа на медиите, които пострадаха от пандемията заради COVID-19.
Евродепутатите призовават Европейската комисия и държавите-членки да приложат незабавни помощи за възстановяване и защита на работните места, както и за издръжката на журналистите и работещите в медиите, за подпомагане на компании и за финансиране на обществени медии през икономическия план за възстановяване от COVID-19, като напълно се съобразят с правилата на конкуренцията в ЕС.
Те припомнят предложението си за създаване на постоянен фонд за журналистика като част от Многогодишната финансова рамка (2021-2027), който да подпомогне преодоляването на кризата заради COVID-19, включително чрез директна финансова помощ за независими журналисти и медии, за журналисти на свободна практика и самонаети медийни работници.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Култура
„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.
На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.
Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.
Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.
Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.
Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Новини
Дневният център за деца и младежи с увреждания празнува 20 години

Двадесет години от създаването си ще отбележи на 14 октомври 2026 г. Дневният център за деца и младежи с увреждания в Габрово, информира Миглена Въгленова, Връзки с обществеността и протокол в Община Габрово.
Създаден през 2006 г., Центърът вече две десетилетия осигурява специализирана грижа и подкрепа за деца с двигателни, зрителни, ментални и множествени увреждания и техните семейства.
От 2007 г. социалната услуга се управлява от Фондация „Грижи за деца с увреждания“. От 2016 г. Центърът се помещава в обновена общинска сграда на бул. „Трети март“ № 5, адаптирана за нуждите на децата. Капацитетът му е увеличен от 20 на 40 места и в момента е запълнен.
Услугата включва рехабилитация и физиотерапия, психологическа и логопедична подкрепа, Монтесори обучение, водна терапия, конна езда, както и разнообразие от занимания по изкуства, трудови дейности, свободни игри, разходки, лагери и културни мероприятия.
През 2025 г. Фондация „Грижи за деца с увреждания“ регистрира социално предприятие, чрез което осигурява трудова заетост и социална ангажираност за хора в уязвимо положение.
Годишнината е повод да бъде отбелязан приносът на специалистите, семействата и партньорите, които през годините подкрепят мисията на Центъра да осигурява грижа, развитие и възможности за пълноценно участие на децата с увреждания в обществения живот.

Култура
„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.
Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.
Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.
Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.
Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.
Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

-
Новинипреди 6 дниБЧК – Габрово първи в страната по първа помощ
-
Новинипреди 4 дниУченик от Габрово с второ място на международно състезание по английски
-
Новинипреди 5 дниЯнтра приема лидера Вихрен в опит да прекъсне трите си поредни загуби
-
Новинипреди 4 дниНад 130 дървета и 4175 храсти в новия парк в квартал Младост
-
Кримипреди 5 дниМащабна полицейска акция в Габровско
-
Новинипреди 4 дниВодопроводът в Поповци е почти изцяло изграден
-
Новинипреди един денПепи Казаков записа мач №200 с фланелката на Янтра
-
Кримипреди един денМъж падна от мост в река Росица





