Свържи се с нас

Новини

Йончева: С резолюцията за свободата на медиите настоявам за защита на разследващите журналисти

Published

on

Европейският парламент прие резолюция за укрепване на свободата на медиите, на която евродепутатът Елена Йончева е съдокладчик от името на групата на социалистите и демократите. Документът получи одобрението на огромно мнозинство от 553-ма евродепутати.

По настояване на Елена Йончева с резолюцията се призовава за амбициозен бюджет на ЕС, в който има средства в подкрепа на независимата журналистика, особено на разследващите журналисти. Тя изисква европейското финансиране да бъде разпределяно не от правителствата, а от независими европейски организации.

„Разследващата журналистика напоследък отсъства. Скоростта, с която се разпространява информацията стана по-важна от качеството й. Журналистическите разследвания са скъпо и опасно начинание“, коментира Йончева след гласуването.

За нея от първостепенна важност са две неща – защитата на разследващите журналисти и финансирането на работата им, така че да са независими от националните правителства. Умишлено нито една държава-членка не е спомената поименно в документа, защото целта е да се приеме законодателство, което да се отнася за целия Европейски съюз – рамка, която в момента липсва. С нея Европейската комисия ще трябва да посочи конкретни решения, които да бъдат съобразени с принципите, записани в резолюцията.

В документа, по предложение на Елена Йончева, се изисква повече прозрачност във финансирането на медиите, не само в тяхната собственост. Според нея правилата за посочването на крайните собственици често се заобикалят или се спазват формално, докато, когато финансовите потоци за издръжката на медиите са известни, читателите могат да се ориентират за обективността на информацията в тях. С документа се осъжда и всеки опит за монополизиране на медиите и упражняване на политическо влияние върху тях.

По настояване на българския евродепутат се призовава и за разработване на европейско законодателство, което да защитава журналистите от съдебни дела, които се образуват с цел да бъдат сплашени или дискредитирани т.нар. SLAPP дела. Това не означава, че тези, които под претекст, че са журналисти, публикуват лъжи и клевети, ще бъдат защитени от съдебно преследване. „Това са две различни писти. Целта е да не се преследват журналисти за това, че са изразили позиция“, коментира евродепутатът.

Елена Йончева получи подкрепа и за още няколко предложения:

Да се въведат стандарти и отличителни характеристики за медийна свобода в целия Европейски съюз, тъй като сега съществуват големи различния между държавите-членки – в класациите има почти 100 пункта разлика между страните от ЕС, които се представят най-добре и тези на дъното. България е на последното място от държавите-членки на ЕС по свобода на медиите – 111-то в световната ранглиста за 2019 г., изготвена от „Репортери без граници“. 

Управляващите да осигурят прозрачност на дейността си. Държавите-членки да гарантират достъп на журналистите и медиите до парламентарните дебати, членовете на парламента и висшите държавни служители, до информация от публичен интерес и до публични събития, пресконференции, особено с участието на представители на правителството. 

Публичните личности и управляващите да се въздържат от очернянето на журналисти. Държавите-членки да осигурят защитата на медиите при отразяването на протести и демонстрации, за да могат журналистите да вършат работата си без страх

Жените журналисти да получат допълнителна защита, тъй като те са особено уязвими на тормоз и заплахи

Компаниите, които управляват медийни социални платформи да се включат в Кодекса на поведение, представен от Европейската комисия, в който има правила срещу езика на омразата. Европейската комисия и държавите-членки да събират по-достоверни данни за степента на разпространение на езика на омразата и на престъпленията от омраза.  

Потребителите да имат възможност да сигнализират за потенциална дезинформация, за да може да се улесни по-бързото й коригиране, като в същото време да се позволи и проверка на фактите от независима, трета страна, за да не се допуска погрешно използване на този инструмент. 

Европейската комисия и държавите-членки да подпомогнат образователна политика, която увеличава медийната и информационната грамотност, да дава възможност на гражданите да мислят критично и да им помага да откриват дезинформацията. В резолюцията се предвиждат и мерки в подкрепа на медиите, които пострадаха от пандемията заради COVID-19. 

Евродепутатите призовават Европейската комисия и държавите-членки да приложат незабавни помощи за възстановяване и защита на работните места, както и за издръжката на журналистите и работещите в медиите, за подпомагане на компании и за финансиране на обществени медии през икономическия план за възстановяване от COVID-19, като напълно се съобразят с правилата на конкуренцията в ЕС.

Те припомнят предложението си за създаване на постоянен фонд за журналистика като част от Многогодишната финансова рамка (2021-2027), който да подпомогне преодоляването на кризата заради COVID-19, включително чрез директна финансова помощ за независими журналисти и медии, за журналисти на свободна практика и самонаети медийни работници.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Новини

Може да не се стигне до грипна епидемия в Габрово, поне засега

Published

on

Днес, 21 януари, се проведе заседание на Областния оперативен щаб за борба с грип и ОРЗ, като целта бе оценка на ситуацията в областта по отношение на грип и остри респираторни заболявания (ОРЗ).

Към днешна дата заболеваемостта е 266 на 10 000 души население, което е с 10 пункта по-малко спрямо предходния ден.

Броят на отсъстващите ученици за областта се движи средно 12%, а на отсъстващите учители е 2 %. Директорите на лечебните заведения за болнична помощ докладват, че натовареността е в рамките на обичайното за сезона.

След обсъждане на докладваната информация, членовете на Областния оперативен щаб за борба с грип и ОРЗ взеха решение на този етап да не се обявява грипна епидемия, както и да не се въвеждат временни противоепидемични мерки.

РЗИ – Габрово продължава сентинелното наблюдение върху заболеваемостта от Грип и ОРЗ на територията на област Габрово.

Зареди още

Новини

Президентът Румен Радев получи покана от президента на САЩ

Published

on

Президентът Румен Радев получи писмо от президента на САЩ Доналд Тръмп, с което се отправя покана България да се присъедини към страните-основателки на инициирания от американския президент Съвет за мир, а президентът Радев да бъде представител на страната ни в бъдещата международна организация.

Създаването на Съвета за мир по инициатива на президента Тръмп има за цел да насърчи международното сътрудничество за постигане на мирно решение на военните конфликти в Газа и други региони.

В отговора си до президента на САЩ българският държавен глава подчертава значението на мирните инициативи на президента Доналд Тръмп за деескалацията на редица военни конфликти.

Румен Радев изразява надежда, че оказаната от Доналд Тръмп подкрепа за ролята на дипломацията ще доведе до постигането на устойчиви мирни решения в Газа и в глобален план.

Президентът Радев откроява и признанието за българската дипломация с назначаването на български дипломат като Върховен представител за Газа в Съвета за мир.

В отговора си българският държавен глава прави преглед и на актуалната политическа обстановка в страната ни: подадени оставки от правителството след многохилядните протести в цялата страна и от самия него от президентския пост, за да се ангажира пряко с оздравяването на държавността в България, укрепването на върховенството на правото и възстановяването на диалога между институциите и гражданите.

Румен Радев изразява очакването си, че в близко бъдеще България ще има необходимата устойчива институционална среда за продължаване на ползотворното сътрудничество със САЩ в интерес на общите усилия за запазване на мира и сигурността.

Зареди още

Новини

ИМ-Дряново ще проведе Петата конференция „Епохи, личности, памет“

Published

on

Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“ ще се проведе в Дряново в началото на октомври 2026 г. Домакин на събитието ще бъде Исторически музей – Дряново, който на 1 до 2 октомври ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна.

Те ще представят свои доклади и разработки в шест области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Организатор на конференцията е Исторически музей – Дряново, която се реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и Университета по архитектура, строителство и геодезия. Научен ръководител ще бъде проф. д-р Петко Ст. Петков (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”).

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на месец октомври, като всяко издание акцентира върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в научен сборник – пореден брой от Известия на Исторически музей – Дряново.

За участие в конференцията е необходимо докладите да бъдат предоставени в дните на форума на хартиен и електронен носител, с резюме на български и английски език. Текстовете трябва да бъдат с обем до 10 стандартни страници (1800 знака с интервали на страница, шрифт Times New Roman, Pt 12).

Заявки за участие се приемат до 30 юни 2026 г. на адрес: 5370 Дряново, ул. „Шипка” 82, Исторически музей – Дряново или на електронна поща: office@museumdryanovo.com. Заявките трябва да съдържат данни за научната степен, длъжност, институция, заглавие на темата, кратка анотация с указание към съответния тематичен кръг, електронен адрес и телефон за връзка.

За допълнителна информация и въпроси, можете да свържете се с Исторически музей – Дряново на посочения по-горе имейл или на телефон: 0895854820.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица