Свържи се с нас

Новини

Йончева: С резолюцията за свободата на медиите настоявам за защита на разследващите журналисти

Published

on

Европейският парламент прие резолюция за укрепване на свободата на медиите, на която евродепутатът Елена Йончева е съдокладчик от името на групата на социалистите и демократите. Документът получи одобрението на огромно мнозинство от 553-ма евродепутати.

По настояване на Елена Йончева с резолюцията се призовава за амбициозен бюджет на ЕС, в който има средства в подкрепа на независимата журналистика, особено на разследващите журналисти. Тя изисква европейското финансиране да бъде разпределяно не от правителствата, а от независими европейски организации.

„Разследващата журналистика напоследък отсъства. Скоростта, с която се разпространява информацията стана по-важна от качеството й. Журналистическите разследвания са скъпо и опасно начинание“, коментира Йончева след гласуването.

За нея от първостепенна важност са две неща – защитата на разследващите журналисти и финансирането на работата им, така че да са независими от националните правителства. Умишлено нито една държава-членка не е спомената поименно в документа, защото целта е да се приеме законодателство, което да се отнася за целия Европейски съюз – рамка, която в момента липсва. С нея Европейската комисия ще трябва да посочи конкретни решения, които да бъдат съобразени с принципите, записани в резолюцията.

В документа, по предложение на Елена Йончева, се изисква повече прозрачност във финансирането на медиите, не само в тяхната собственост. Според нея правилата за посочването на крайните собственици често се заобикалят или се спазват формално, докато, когато финансовите потоци за издръжката на медиите са известни, читателите могат да се ориентират за обективността на информацията в тях. С документа се осъжда и всеки опит за монополизиране на медиите и упражняване на политическо влияние върху тях.

По настояване на българския евродепутат се призовава и за разработване на европейско законодателство, което да защитава журналистите от съдебни дела, които се образуват с цел да бъдат сплашени или дискредитирани т.нар. SLAPP дела. Това не означава, че тези, които под претекст, че са журналисти, публикуват лъжи и клевети, ще бъдат защитени от съдебно преследване. „Това са две различни писти. Целта е да не се преследват журналисти за това, че са изразили позиция“, коментира евродепутатът.

Елена Йончева получи подкрепа и за още няколко предложения:

Да се въведат стандарти и отличителни характеристики за медийна свобода в целия Европейски съюз, тъй като сега съществуват големи различния между държавите-членки – в класациите има почти 100 пункта разлика между страните от ЕС, които се представят най-добре и тези на дъното. България е на последното място от държавите-членки на ЕС по свобода на медиите – 111-то в световната ранглиста за 2019 г., изготвена от „Репортери без граници“. 

Управляващите да осигурят прозрачност на дейността си. Държавите-членки да гарантират достъп на журналистите и медиите до парламентарните дебати, членовете на парламента и висшите държавни служители, до информация от публичен интерес и до публични събития, пресконференции, особено с участието на представители на правителството. 

Публичните личности и управляващите да се въздържат от очернянето на журналисти. Държавите-членки да осигурят защитата на медиите при отразяването на протести и демонстрации, за да могат журналистите да вършат работата си без страх

Жените журналисти да получат допълнителна защита, тъй като те са особено уязвими на тормоз и заплахи

Компаниите, които управляват медийни социални платформи да се включат в Кодекса на поведение, представен от Европейската комисия, в който има правила срещу езика на омразата. Европейската комисия и държавите-членки да събират по-достоверни данни за степента на разпространение на езика на омразата и на престъпленията от омраза.  

Потребителите да имат възможност да сигнализират за потенциална дезинформация, за да може да се улесни по-бързото й коригиране, като в същото време да се позволи и проверка на фактите от независима, трета страна, за да не се допуска погрешно използване на този инструмент. 

Европейската комисия и държавите-членки да подпомогнат образователна политика, която увеличава медийната и информационната грамотност, да дава възможност на гражданите да мислят критично и да им помага да откриват дезинформацията. В резолюцията се предвиждат и мерки в подкрепа на медиите, които пострадаха от пандемията заради COVID-19. 

Евродепутатите призовават Европейската комисия и държавите-членки да приложат незабавни помощи за възстановяване и защита на работните места, както и за издръжката на журналистите и работещите в медиите, за подпомагане на компании и за финансиране на обществени медии през икономическия план за възстановяване от COVID-19, като напълно се съобразят с правилата на конкуренцията в ЕС.

Те припомнят предложението си за създаване на постоянен фонд за журналистика като част от Многогодишната финансова рамка (2021-2027), който да подпомогне преодоляването на кризата заради COVID-19, включително чрез директна финансова помощ за независими журналисти и медии, за журналисти на свободна практика и самонаети медийни работници.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Икономика

Предприемаческата програма на РИЦ „Амбициозно Габрово“ премина към менторската фаза

Published

on

Регионален иновационен център „Амбициозно Габрово“, в ролята си на Европейски цифров иновационен хъб (ЕЦИХ) за Северна Централна България, успешно завърши обучителния етап от своята Предприемаческа програма за 2026 г. и даде старт на следващата ключова фаза – менторството.

Обученията приключиха на 9 април, като в тях се включиха 45 активни участници – индивидуални предприемачи, екипи в ранен етап и стартиращи компании. Те развиват идеи в четири основни направления: e-Commerce и дигитален маркетинг, социално предприемачество, технологии и техника, както и производство и логистика.

Шест стъпки към устойчив бизнес
Обучителният етап се проведе в периода 31 март – 9 април и обхвана шест тематични модула, водени от утвърдени експерти от академичните и бизнес среди.

Участниците преминаха през ключови теми като ролята на предприемача, стартирането на бизнес инициатива, изграждането на бизнес модел и правните и финансови аспекти на управлението. Специален акцент беше поставен върху изграждането на ефективни екипи и възможностите за финансиране – от грантове и акселератори до рисков капитал и бизнес ангели.

Стартира менторската фаза
След обучителния етап програмата навлиза в практическата си част. От 15 април започна менторската фаза, която ще продължи до 15 юни. В този период участниците ще работят директно с експерти от различни професионални области, които ще ги подкрепят в развитието и валидирането на техните бизнес идеи.

Фокусът на менторството е върху реалното прилагане на наученото – усъвършенстване на бизнес моделите, подготовка за пазарна реализация и изграждане на устойчиви стратегии за растеж.

Кои са менторите
В програмата се включват доказани професионалисти с разнообразен практически опит:

  • Александър Ангелов – експерт по изкуствен интелект, който подпомага внедряването на AI решения по сигурен и етичен начин. 
  • Александра Цонева – специалист в социалната икономика, насочена към развитие на устойчиви и въздействащи бизнес модели.
  • Илиян Иванов – предприемач с опит в маркетинга, растежа и позиционирането на компании.
  • Мария Илчева – утвърден експерт в стратегическото развитие и социалното предприемачество.
  • Мариан Няголов – инженер с експертиза в индустриалната автоматизация и технологичните процеси.
  • Мирена Колева – специалист по дигитален маркетинг и изграждане на силно онлайн присъствие.
  • Ростислав Монев – инженер и предприемач, фокусиран върху иновации и оптимизация в индустрията.
  • Светослав Матеев – технологичен визионер с опит в разработването на продукти и иновационни решения.
  • Цветелина Стоянова – експерт по финансово управление и стратегическо развитие на организации.
  • Васил Гърбов – уеб дизайнер и предприемач, специализиран в ефективни дигитални решения и потребителско изживяване.

Финалът: Demo Day
Кулминацията на програмата ще бъде Demo Day, планиран за края на юни 2026 г., когато участниците ще представят своите проекти пред инвеститори, партньори и представители на бизнеса.

Зареди още

Култура

Дида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново

Published

on

На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.

Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.

В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.

От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.

В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.

Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.

Зареди още

Новини

ГЕРБ – Габрово: Приемаме изборния резултат с уважение към волята на избирателите

Published

on

ГЕРБ – Габрово изрази благодарност към всички граждани, подкрепили партията на изборите. Това политическата партия направи чрез профила си в социалната мрежа фейсбук. Коалиция ГЕРБ–СДС заема второ място в областта с 15,8% от вота.

„Приемаме този резултат с уважение към волята на избирателите и с отговорност към доверието, което ни е било дадено през годините. Този вот не е просто подреждане в политическа таблица, а сигнал, който трябва да бъде разбран внимателно и честно.

Ние го приемаме като възможност за преосмисляне, за още по-голяма близост до хората и за по-точно разбиране на техните настоящи нужди и очаквания. През годините сме работили последователно за развитието на област Габрово – за по-добра инфраструктура, по-сигурно водоснабдяване, обновени училища и детски градини, по-добра градска среда и повече възможности за децата.

Тези усилия ще продължат, но е ясно, че трябва да бъдат допълнени с още повече диалог, внимание и присъствие на терен.

Оставаме ангажирани с региона – не само като политическа сила, но и като хора, които живеят тук и носят отговорност пред своите съграждани.

Ще се вслушваме в градивната критика и ще работим заедно с обществото за решенията, които предстоят. Уважаваме избора на гражданите и го приемаме като ориентир за следващите ни стъпки да бъдем по-добри“, се казва още в позицията.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица