Свържи се с нас

Новини

Йончева: С резолюцията за свободата на медиите настоявам за защита на разследващите журналисти

Published

on

Европейският парламент прие резолюция за укрепване на свободата на медиите, на която евродепутатът Елена Йончева е съдокладчик от името на групата на социалистите и демократите. Документът получи одобрението на огромно мнозинство от 553-ма евродепутати.

По настояване на Елена Йончева с резолюцията се призовава за амбициозен бюджет на ЕС, в който има средства в подкрепа на независимата журналистика, особено на разследващите журналисти. Тя изисква европейското финансиране да бъде разпределяно не от правителствата, а от независими европейски организации.

„Разследващата журналистика напоследък отсъства. Скоростта, с която се разпространява информацията стана по-важна от качеството й. Журналистическите разследвания са скъпо и опасно начинание“, коментира Йончева след гласуването.

За нея от първостепенна важност са две неща – защитата на разследващите журналисти и финансирането на работата им, така че да са независими от националните правителства. Умишлено нито една държава-членка не е спомената поименно в документа, защото целта е да се приеме законодателство, което да се отнася за целия Европейски съюз – рамка, която в момента липсва. С нея Европейската комисия ще трябва да посочи конкретни решения, които да бъдат съобразени с принципите, записани в резолюцията.

В документа, по предложение на Елена Йончева, се изисква повече прозрачност във финансирането на медиите, не само в тяхната собственост. Според нея правилата за посочването на крайните собственици често се заобикалят или се спазват формално, докато, когато финансовите потоци за издръжката на медиите са известни, читателите могат да се ориентират за обективността на информацията в тях. С документа се осъжда и всеки опит за монополизиране на медиите и упражняване на политическо влияние върху тях.

По настояване на българския евродепутат се призовава и за разработване на европейско законодателство, което да защитава журналистите от съдебни дела, които се образуват с цел да бъдат сплашени или дискредитирани т.нар. SLAPP дела. Това не означава, че тези, които под претекст, че са журналисти, публикуват лъжи и клевети, ще бъдат защитени от съдебно преследване. „Това са две различни писти. Целта е да не се преследват журналисти за това, че са изразили позиция“, коментира евродепутатът.

Елена Йончева получи подкрепа и за още няколко предложения:

Да се въведат стандарти и отличителни характеристики за медийна свобода в целия Европейски съюз, тъй като сега съществуват големи различния между държавите-членки – в класациите има почти 100 пункта разлика между страните от ЕС, които се представят най-добре и тези на дъното. България е на последното място от държавите-членки на ЕС по свобода на медиите – 111-то в световната ранглиста за 2019 г., изготвена от „Репортери без граници“. 

Управляващите да осигурят прозрачност на дейността си. Държавите-членки да гарантират достъп на журналистите и медиите до парламентарните дебати, членовете на парламента и висшите държавни служители, до информация от публичен интерес и до публични събития, пресконференции, особено с участието на представители на правителството. 

Публичните личности и управляващите да се въздържат от очернянето на журналисти. Държавите-членки да осигурят защитата на медиите при отразяването на протести и демонстрации, за да могат журналистите да вършат работата си без страх

Жените журналисти да получат допълнителна защита, тъй като те са особено уязвими на тормоз и заплахи

Компаниите, които управляват медийни социални платформи да се включат в Кодекса на поведение, представен от Европейската комисия, в който има правила срещу езика на омразата. Европейската комисия и държавите-членки да събират по-достоверни данни за степента на разпространение на езика на омразата и на престъпленията от омраза.  

Потребителите да имат възможност да сигнализират за потенциална дезинформация, за да може да се улесни по-бързото й коригиране, като в същото време да се позволи и проверка на фактите от независима, трета страна, за да не се допуска погрешно използване на този инструмент. 

Европейската комисия и държавите-членки да подпомогнат образователна политика, която увеличава медийната и информационната грамотност, да дава възможност на гражданите да мислят критично и да им помага да откриват дезинформацията. В резолюцията се предвиждат и мерки в подкрепа на медиите, които пострадаха от пандемията заради COVID-19. 

Евродепутатите призовават Европейската комисия и държавите-членки да приложат незабавни помощи за възстановяване и защита на работните места, както и за издръжката на журналистите и работещите в медиите, за подпомагане на компании и за финансиране на обществени медии през икономическия план за възстановяване от COVID-19, като напълно се съобразят с правилата на конкуренцията в ЕС.

Те припомнят предложението си за създаване на постоянен фонд за журналистика като част от Многогодишната финансова рамка (2021-2027), който да подпомогне преодоляването на кризата заради COVID-19, включително чрез директна финансова помощ за независими журналисти и медии, за журналисти на свободна практика и самонаети медийни работници.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Новини

Прерязаха лентата на ремонтираната зала Дан Колов в Севлиево

Published

on

Над 700 спортисти от всички клубове в Севлиево вече ще могат да ползват обновената и енергийно ефективна зала Дан Колов. Лентата прерязаха днес, 29 юли, кметът д-р Иван Иванов и управителят на Спортни имоти Тихомир Колев.

На церемонията присъстваха зам.-кметът Невена Тодорова, екипът за управление на проекта, общински съветници и спортни деятели. Сградата освети отец Цонко, който пожела повече хора да се грижат за здравето си чрез спорт.

„Община Севлиево винаги е гледала с приоритет към развитието на спорта и е инвестирала в спортни съоръжения. В момента продължаваме да изпълняваме и проекта за новата тренировъчна спортна зала, който върви по план“, отбеляза кметът д-р Иванов.

Въпреки неудобствата, които се създадоха за част от спортуващите, всичко завършва успешно, каза той и пожела на всички деца, младежи и спортуващи да бъдат здрави, и да имат високи спортни постижения.

По проекта са изградени термопомпени системи за отопление, вентилация и топла вода, фотоволтаична електрическа централа за собствени нужди, пожароизвестителна система и мълниезащита.

Осигурена е достъпна среда за хора с увреждания. Изпълнените дейности ще намалят разходите за енергопотребление и ще удължат експлоатационните характеристики на сградата.

Проектът „Прилагане на мерки за енергийна ефективност в спортна зала „Дан Колов“, гр. Севлиево“ е изпълнен по договор BG-RRP-4.020-0010-C01 и е финансиран по Националния план за възстановяване и устойчивост на стойност 1 032 195,2 €, от които 9203,25 € са собствен принос.

Зареди още

Новини

Маркираха 101 коли в Габрово, излезли от употреба

Published

on

Започна маркирането на 101 излезли от употреба моторни превозни средства на територията на община Габрово. В изпълнение на Заповед на Кмета на Община Габрово от 16.07.2026 г. и съгласно разпоредбите на Наредбата за управление на отпадъците, поддържане и опазване на чистотата, общинска комисия започна маркирането на излезлите от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), изоставени върху общински терени.

Комисията включва инспектори от Регионалното депо за неопасни отпадъци и представител на ОДМВР – Габрово, който участва в процеса по залепване на официални стикери – предписания, съгласно чл. 63, ал. 1 от Наредбата.

Стикерът представлява връчено предписание за преместване на превозното средство. Съгласно нормативната уредба, моторно превозно средство се определя като излязло от употреба, когато няма заверен знак за технически преглед повече от три месеца след изтичане на срока му и се намира върху държавна или общинска собственост.

В този случай то се счита за отпадък по смисъла на Закона за управление на отпадъците. За всяко маркирано превозно средство се съставя констативен протокол за техническото му състояние (Приложение № 2 към Наредбата).

Срокът за доброволно преместване е три месеца, считано от деня след датата, отбелязана на поставения стикер. Акцията е част от системната контролна дейност на общината за поддържане на чиста, безопасна и подредена градска среда, както и за предотвратяване на нерегламентирано изоставяне на автомобили върху общински терени.

Зареди още

Култура

Световната мрежа от градове на занаятите и фолклорните изкуства се събира в Габрово

Published

on

През есента на 2026 година Габрово заема подобаващо място на световната културна карта. Между 16 и 20 септември градът поема домакинството на Годишната среща на подмрежата „Занаяти и фолклорно изкуство“ – едно от най-значимите събития в календара на Мрежата от творчески градове на ЮНЕСКО.

Глобалният форум се организира от Община Габрово, съвместно с Министерството на туризма, Министерството на културата, Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа и Регионалния етнографски музей на открито „Етър“.

Тази международна платформа обединява 80 града от 55 държави, превръщайки направлението за традиционни умения в една от най-бързо развиващите се общности на ЮНЕСКО.

Представители от пет континента пристигат у нас, за да потърсят съвременни решения през призмата на културата и човешкия дух. Във фокуса на тазгодишните дискусии е темата за изграждането на мирен свят чрез човешкото творчество.

В епоха, белязана от стремителни технологични скокове и социални кризи, форумът търси отговор на въпроса как традиционните занаяти, местното творчество и габровският хумор могат да бъдат реален инструмент за преодоляване на конфликти и за стабилност в градската среда.

Специален акцент в програмата е предвиден панела „Кметски диалог“, посветен на ролята на културните политики за изграждане на устойчиви общества. Кметове от различни точки на света заседават под модераторството на кмета на Габрово Таня Христова, за да обменят работещи модели от своите региони.

Ключови участници в отделните панели са: проф. Бьонг Хунг Джонг – бивш координатор на мрежата, д-р Ибрахим Алшубайт – настоящ координатор на мрежата, проф. Светла Димитрова – директор на РЕМО „Етър“, д-р Ирена Тодорова – изпълнителен директор на Регионалния комитет на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа, проф. д-р Уития Питунгнапу, Факултет по архитектура, изкуство и дизайн, Университет „Наресуан“ (заместник-координатор на Мрежа на творческите градове на ЮНЕСКО за занаяти и народни изкуства) и др.

Присъствието на Габрово в семейството на ЮНЕСКО от 2017 година насам доказа, че градът не просто пази своите корени, а умее да ги превръща в активен международен капитал.

Приемането на форум от такъв ранг е категоричен атестат за местния капацитет и важна крачка по пътя към кандидатурата за Европейска столица на културата през 2032 година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица