„Членството ни в еврозоната е следващата логична стъпка към по-силна интеграция в европейските процеси и към възможността да участваме във вземането на общи решения. Важното е да бъдем подготвени и да се фокусираме върху множеството възможности, които ще се открият пред нашето общество и икономика, а не само върху рисковете и предизвикателствата, с които ще се сблъскаме“.

Това послание отправи евродепутатът Цветелина Пенкова, при откриването на международна конференция „България в еврозоната – възможности и предизвикателства“. Като експерт по финансови въпроси евродепутатът Пенкова акцентира върху наличието, както на предимства, така и на страхове от приемане на еврото, като национална разплащателна единица.

Предизвикателствата като повишаване на цени на потребителски стоки, инфлация и асиметрични шокове са силно преувеличени и в Европа има практики и установени механизми за тяхното преодоляване. Ползите от въвеждането на еврото – намаляване на разходи от обмен на валута и банкови транзакции, ограничаване на възможности за спекула с цените, привличане на повече чуждестранни инвестиции и повишаване на интеграцията на икономиката на България с тези на останалите страни-членки в еврозоната са ключови за бъдещето на икономиката и бъдещето на гражданите, а стоят далеч от публичен дебат и не присъстват достатъчно активно в медийното пространство.

Като политик тя открои основния обществен проблем във връзка с приемането на еврото. А именно недостатъчната информация, която да достига по достъпен начин до гражданите и липсата на обществен дебат. За целите на анализа, Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент инициира национално представително социологическо проучване, което показва как българските граждани оценяват рисковете и предимствата от приемането на еврото. Проучването беше реализирано от социологическа агенция „Тренд“ в началото на септември и обхваща над 1000 пълнолетни граждани.

Социологическите данни също очертават ясна картина на липса на информираност и недоверие спрямо еврото в обществото. 67% от анкетираните считат, че цените в България ще се повишат след приемането на еврото, а 59% от хората мислят, че техните доходи ще намалеят.

Положителните страни на този преход се радват на значително по-малка популярност. Само 35% от анкетираните са на мнение, че приемът на България в еврозоната ще се отрази добре на българската икономика, а 42% от хората смятат, че приемането на еврото ще повиши доверието на чуждестранните инвеститори в страната ни.

Едва 19% от анкетираните вярват, че България ще се промени към добро. Тези резултати показват, че страховете от приема на еврото доминират в медийното пространство и в тезите на българските икономисти значително повече, отколкото експертният анализ на положителните страни на предстоящия преход. Данните очертаха основния проблем, пред който се изправя държавата по пътя към приемане на еврото.

Това е високата степен на неинформираност на гражданите относно плюсовете и минусите на тази промяна, както и липсата на обществен дебат във връзка с предстоящия преход. 65% от хората смятат, че държавните институции не предоставят достатъчна информация за последиците от приемането на еврото.

Въпреки всички страхове, 26% от анкетираните вярват, че еврото е най-стабилната валута, при сравнение с българския лев, швейцарския франк и щатския долар. Това показва сериозен потенциал за промяна на общественото мнение чрез изразяване на предимствата, които това ще донесе за България.

„Имаме ясна диагноза – липса на достатъчно информация в общественото пространство и предлагаме ясно лечение – активни действия от страна на институциите и ясна икономическа стратегия за развитие на страната ни“ – каза Пенкова. Именно тази липса на информираност води до описаните по-горе резултати от проучването.

Според нея, ако държавата повиши степента на информираност и е отворена за обществен дебат на разбираем и достъпен за гражданите език, то след няколко месеца, ако социологическото проучване се повтори, резултатите ще бъдат различни. Освен Пенкова своите тези и възгледи по отношение на присъединяването на България към семейството на страните-членки на евро зоната изразиха и водещите експерти – говорители на конференцията.

Тя определи събитието като част от началото на процесите по информиране на българското общество относно членството на България в еврозоната. Ето и основни акценти от техните изказвания: „Въвеждането на еврото не е само икономика и финанси, това е политика, това е бъдещето на ЕС. Ако искаме солидна и стабилна Европа, трябва да работим за нея. България избра правилния път, сега трябва изпълни критериите и ще получи подкрепата на останалите страни-членки.

В Словения бяхме много открити по време на целия процес по приемането на единната европейка валута. Привлякохме всички заинтересовани страни като неправителствения сектор, експерти, специалисти и т.н. като по този начин стимулирахме обща воля за приемането на еврото“, каза проф. д-р Мирослав Церар, министър-председател на Словения в периода 2014 г. – 2018 г. Според д-р Пол Танг, член на Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент: „Еврото има влияние директно върху икономиката.

Ръстът на търговията на страните членки на еврозоната расте непрекъснато и една от причините е единната валута. Когато се използва единна валута, тогава държавите са по-силни при посрещането на финансови и икономически кризи.“ проф. д-р Даниела Бобева, член на Института за икономически изследвания към БАН и зам. министър-председател на Република България (2013 г. – 2014 г.) очерта основните рискове от приемането на единната европейска валута – повишаване на инфлацията, прекомерно задлъжняване, намаляване на заплатите и увеличаване на данъците.

На България й е нужна не фискална, а структурна политика, обобщи изказването си проф. д-р Бобева. „Адекватни мерки в две структурни политики – образование и здравеопазване ще ни доведат до иновативна икономика“ беше тезата на Ивайло Калфин, заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика (2014 г. – 2017 г.) Участие в конференцията взеха също Ведрана Йелушич Кашич, партньор за финансовите консултантски услуги в Deloitte Touche Tohmatsu Limited и Атанас Пеканов, член на Института за икономически изследвания на Австрия и член на Стратегически съвет към президента.