Свържи се с нас

Култура

1894: „Под игото“ между отчаянието и начинанието

Габровският театър отбелязва 75 години от създаването си с премиера.

Published

on

С постановка по нова българска пиеса Габровският драматичен театър ще отбележи 75 години от създаването си. Премиерата на „Под игото – 1894-та“ ще се състои в събота, 10 октомври 2020 г. от 19.00 часа на голямата сцена на ДТ „Рачо Стоянов“. Режисьор на спектакъла е Петринел Гочев, а автор на текста – Гергана Змийчарова.

Пиесата е специално написана за празника на културната институция. Основната сюжетна линия се върти около първото издание на романа „Под игото“ от Иван Вазов. В избора на текст няма нищо случайно, защото първата премиера на габровския театър е на постановката „Хъшове“ от българския класик и се е състояла на 10 октомври 1945 г. Освен собствената си годишнина, екъпът на ДТ „Рачо Стоянов“ ще почете 170 години от рождението на Иван Вазов и 160 години от обявяването на Габрово за град с премиерата на „Под игото – 1894-та“. Партньори в осъществяването на театралния проект са Националния литературен музей заедно с къщата музей „Иван Вазов“ в София, къщата музей „Иван Вазов“ в Сопот и Регионален исторически музей – Габрово.

Участват актьорите Димо Димов, Стоян Руменин, Петко Петков, Надежда Петкова, Таня Йоргова, Светослав Славчев, Любен Попов, Найден Банчевски, Анатолий Ставрев, Гордан Коев, Боян Петров и със специалното участие на Валентин Петров.

„Под игото – 1894-та“ ще ви върне назад във времето на млада следосвобожденска България. Ще се разходите по прашните софийски улици, които тепърва ще преобразят облика на града като нова европейска столица. Ще се потопите в бурни борби на буйни характери, водени от амбиция, желания, неотстъпчивост, но достатъчно разумни, за да завършат начинанието си, независимо отчайващите обстоятелства. Ще чуете спомени за времето, когато свободата е била непостижима химера, цел и упование за съществуване. Време, в което родовата памет е отгледала бъдещата идея за национално самочувствие.

Сценограф и костюмограф на спектакъла е Гергана Лазарова-Рънкъл, която е част от екипа на габровския театър. Във визията ѝ за сценичното пространство са включени картини, които пресъздават затворени и отворени пространства, улици, характерни за епохата, бита и нравите на София от края на XIX век.

За написването на пиесата авторката Гергана Змийчарова е изследвала многобройни архивни документи, банкови извлечения, преса от периода около 1894 г., кореспонденция между исторически личности, свързани с издаването на романа „Под игото“, спомените на майката на писателя Съба Вазова. По думите ѝ „Под игото – 1894-та“ се базира много повече на документални проучвания, отколкото на литературна фикция. Освен чисто фактологичната част, Гергана Змийчарова е проучила предишни литературни изследвания и исторически документи, съхранени в Народната библиотека „Кирил и Методий“, Националния литературен музей и къщата музей „Иван Вазов“ в София. Като структура в текста на постановката се преплитат авторовата фикция, автентична документална част и преки кореспонденции с романа „Под игото“.

Хореографията е дело на Светлана Цвяткова, която работи с режисьора в постановката му „Свекърва“. Фотограф на спектакъла е Росина Пенчева, която от 2013 г. до сега е заснела повечето представления на Петринел Гочев. Тя дебютира като театрален фотограф в неговата „Ромео и Жулиета“, снимала е спектаклите му „Жана д’Арк“, „За Първото българско царство: Отшелника“, „Свекърва“.

Зрителите имат възможност да гледат постановката предпремиерно на 9 октомври и след това на 12 октомври, като двете представления ще бъдат от 19.00 часа на голямата сцена в габровския театър. В края на месеца спектакълът ще гостува в Сопот на 20 октомври, в Карлово на 21 октомври и в Стара Загора на 9 ноември 2020 г.

„Под игото – 1894-та“ е най-новата постановка в репертоара на театъра през сезон 2020/2021, с която ще се отбележи и 100-годишнината от кончината на Иван Вазов през 2021 г.

Билети може да закупите от касата на театъра или онлайн: за предпремиерата на 9 октомври, за премиерата на 10 октомври, за втората премиера на 12 октомври.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица