Свържи се с нас

Култура

1894: „Под игото“ между отчаянието и начинанието

Габровският театър отбелязва 75 години от създаването си с премиера.

Published

on

С постановка по нова българска пиеса Габровският драматичен театър ще отбележи 75 години от създаването си. Премиерата на „Под игото – 1894-та“ ще се състои в събота, 10 октомври 2020 г. от 19.00 часа на голямата сцена на ДТ „Рачо Стоянов“. Режисьор на спектакъла е Петринел Гочев, а автор на текста – Гергана Змийчарова.

Пиесата е специално написана за празника на културната институция. Основната сюжетна линия се върти около първото издание на романа „Под игото“ от Иван Вазов. В избора на текст няма нищо случайно, защото първата премиера на габровския театър е на постановката „Хъшове“ от българския класик и се е състояла на 10 октомври 1945 г. Освен собствената си годишнина, екъпът на ДТ „Рачо Стоянов“ ще почете 170 години от рождението на Иван Вазов и 160 години от обявяването на Габрово за град с премиерата на „Под игото – 1894-та“. Партньори в осъществяването на театралния проект са Националния литературен музей заедно с къщата музей „Иван Вазов“ в София, къщата музей „Иван Вазов“ в Сопот и Регионален исторически музей – Габрово.

Участват актьорите Димо Димов, Стоян Руменин, Петко Петков, Надежда Петкова, Таня Йоргова, Светослав Славчев, Любен Попов, Найден Банчевски, Анатолий Ставрев, Гордан Коев, Боян Петров и със специалното участие на Валентин Петров.

„Под игото – 1894-та“ ще ви върне назад във времето на млада следосвобожденска България. Ще се разходите по прашните софийски улици, които тепърва ще преобразят облика на града като нова европейска столица. Ще се потопите в бурни борби на буйни характери, водени от амбиция, желания, неотстъпчивост, но достатъчно разумни, за да завършат начинанието си, независимо отчайващите обстоятелства. Ще чуете спомени за времето, когато свободата е била непостижима химера, цел и упование за съществуване. Време, в което родовата памет е отгледала бъдещата идея за национално самочувствие.

Сценограф и костюмограф на спектакъла е Гергана Лазарова-Рънкъл, която е част от екипа на габровския театър. Във визията ѝ за сценичното пространство са включени картини, които пресъздават затворени и отворени пространства, улици, характерни за епохата, бита и нравите на София от края на XIX век.

За написването на пиесата авторката Гергана Змийчарова е изследвала многобройни архивни документи, банкови извлечения, преса от периода около 1894 г., кореспонденция между исторически личности, свързани с издаването на романа „Под игото“, спомените на майката на писателя Съба Вазова. По думите ѝ „Под игото – 1894-та“ се базира много повече на документални проучвания, отколкото на литературна фикция. Освен чисто фактологичната част, Гергана Змийчарова е проучила предишни литературни изследвания и исторически документи, съхранени в Народната библиотека „Кирил и Методий“, Националния литературен музей и къщата музей „Иван Вазов“ в София. Като структура в текста на постановката се преплитат авторовата фикция, автентична документална част и преки кореспонденции с романа „Под игото“.

Хореографията е дело на Светлана Цвяткова, която работи с режисьора в постановката му „Свекърва“. Фотограф на спектакъла е Росина Пенчева, която от 2013 г. до сега е заснела повечето представления на Петринел Гочев. Тя дебютира като театрален фотограф в неговата „Ромео и Жулиета“, снимала е спектаклите му „Жана д’Арк“, „За Първото българско царство: Отшелника“, „Свекърва“.

Зрителите имат възможност да гледат постановката предпремиерно на 9 октомври и след това на 12 октомври, като двете представления ще бъдат от 19.00 часа на голямата сцена в габровския театър. В края на месеца спектакълът ще гостува в Сопот на 20 октомври, в Карлово на 21 октомври и в Стара Загора на 9 ноември 2020 г.

„Под игото – 1894-та“ е най-новата постановка в репертоара на театъра през сезон 2020/2021, с която ще се отбележи и 100-годишнината от кончината на Иван Вазов през 2021 г.

Билети може да закупите от касата на театъра или онлайн: за предпремиерата на 9 октомври, за премиерата на 10 октомври, за втората премиера на 12 октомври.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица