Свържи се с нас

Култура

1894: „Под игото“ между отчаянието и начинанието

Габровският театър отбелязва 75 години от създаването си с премиера.

Published

on

С постановка по нова българска пиеса Габровският драматичен театър ще отбележи 75 години от създаването си. Премиерата на „Под игото – 1894-та“ ще се състои в събота, 10 октомври 2020 г. от 19.00 часа на голямата сцена на ДТ „Рачо Стоянов“. Режисьор на спектакъла е Петринел Гочев, а автор на текста – Гергана Змийчарова.

Пиесата е специално написана за празника на културната институция. Основната сюжетна линия се върти около първото издание на романа „Под игото“ от Иван Вазов. В избора на текст няма нищо случайно, защото първата премиера на габровския театър е на постановката „Хъшове“ от българския класик и се е състояла на 10 октомври 1945 г. Освен собствената си годишнина, екъпът на ДТ „Рачо Стоянов“ ще почете 170 години от рождението на Иван Вазов и 160 години от обявяването на Габрово за град с премиерата на „Под игото – 1894-та“. Партньори в осъществяването на театралния проект са Националния литературен музей заедно с къщата музей „Иван Вазов“ в София, къщата музей „Иван Вазов“ в Сопот и Регионален исторически музей – Габрово.

Участват актьорите Димо Димов, Стоян Руменин, Петко Петков, Надежда Петкова, Таня Йоргова, Светослав Славчев, Любен Попов, Найден Банчевски, Анатолий Ставрев, Гордан Коев, Боян Петров и със специалното участие на Валентин Петров.

„Под игото – 1894-та“ ще ви върне назад във времето на млада следосвобожденска България. Ще се разходите по прашните софийски улици, които тепърва ще преобразят облика на града като нова европейска столица. Ще се потопите в бурни борби на буйни характери, водени от амбиция, желания, неотстъпчивост, но достатъчно разумни, за да завършат начинанието си, независимо отчайващите обстоятелства. Ще чуете спомени за времето, когато свободата е била непостижима химера, цел и упование за съществуване. Време, в което родовата памет е отгледала бъдещата идея за национално самочувствие.

Сценограф и костюмограф на спектакъла е Гергана Лазарова-Рънкъл, която е част от екипа на габровския театър. Във визията ѝ за сценичното пространство са включени картини, които пресъздават затворени и отворени пространства, улици, характерни за епохата, бита и нравите на София от края на XIX век.

За написването на пиесата авторката Гергана Змийчарова е изследвала многобройни архивни документи, банкови извлечения, преса от периода около 1894 г., кореспонденция между исторически личности, свързани с издаването на романа „Под игото“, спомените на майката на писателя Съба Вазова. По думите ѝ „Под игото – 1894-та“ се базира много повече на документални проучвания, отколкото на литературна фикция. Освен чисто фактологичната част, Гергана Змийчарова е проучила предишни литературни изследвания и исторически документи, съхранени в Народната библиотека „Кирил и Методий“, Националния литературен музей и къщата музей „Иван Вазов“ в София. Като структура в текста на постановката се преплитат авторовата фикция, автентична документална част и преки кореспонденции с романа „Под игото“.

Хореографията е дело на Светлана Цвяткова, която работи с режисьора в постановката му „Свекърва“. Фотограф на спектакъла е Росина Пенчева, която от 2013 г. до сега е заснела повечето представления на Петринел Гочев. Тя дебютира като театрален фотограф в неговата „Ромео и Жулиета“, снимала е спектаклите му „Жана д’Арк“, „За Първото българско царство: Отшелника“, „Свекърва“.

Зрителите имат възможност да гледат постановката предпремиерно на 9 октомври и след това на 12 октомври, като двете представления ще бъдат от 19.00 часа на голямата сцена в габровския театър. В края на месеца спектакълът ще гостува в Сопот на 20 октомври, в Карлово на 21 октомври и в Стара Загора на 9 ноември 2020 г.

„Под игото – 1894-та“ е най-новата постановка в репертоара на театъра през сезон 2020/2021, с която ще се отбележи и 100-годишнината от кончината на Иван Вазов през 2021 г.

Билети може да закупите от касата на театъра или онлайн: за предпремиерата на 9 октомври, за премиерата на 10 октомври, за втората премиера на 12 октомври.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица