Новини
Мобилно приложение ще подобрява комуникацията „граждани – администрация“
Стоян Беров е един от двамата членове на екипа на отбор Komitet.bg, който грабна първата награда на Община Габрово – 10 000 лева в Габрово Хакатон (GabrovoHackathon) с мобилното си приложение за по-добра комуникация между гражданите и общината. И двамата със съотборникът му Мартин Павлов са габровци, завършили Национална Априловска гимназия, към момента работещи програмисти. Идеята, с която се представиха позволява на обществото да инициира и разисква идеи, да участва в тяхното обществено обсъждане и етапи на реализация.

Смятате ли, че гражданите имат компетенциите и разбирането за това какъв е механизма на работа на общината, финансирането на различни проекти, структурата на взимане на решения и т.н., за да могат да използват подобна платформа?
– Разбирам и ще бъда честен. Самият аз не съм много запознат какви са механизмите и как действа стъпка по стъпка общината. Ето тук идва на помощ това приложение – нашата модерна платформа. Най-достъпното за всички нас днес е мобилният телефон. Всеки може да го извади от джоба си и за секунди да отвори приложението. С много семпли стъпки дори дете би могло да попълни своето виждане за това какво да се подобри в града. Или друго… Зная, че публичните обсъждания в Общината се случват в Ритуалната зала. Вероятно не бих отделил от свободното си време да отида на място, освен ако не съм пряко засегнат от проблема. Вярвам, че би било удобство да се комуникира през мобилното приложение. Освен него много бихме искали и сме в процес на разработка и на платформа, която да се ползва от служителите на Община Габрово, така че ако граждани подадат някаква идея, компетентен експерт да поеме комуникацията, да се свърже с този човек, да му помогне, да качи материали по темата. И обратно към въпросът – не, не смятам, че масово се знае как функционира общинската администрация и не мисля, че е необходимо. В 21 век, би трябвало да има по-лесен и достъпен диалог между граждани и публични институции. Тук е мястото на нашето приложение.
В момента, например, събираме предложения за крайречната зона по продължението на Дома на хумора и сатирата и около Спортната зала. Какво трябва да направи един човек, ползвайки вашето приложение, за да даде своето предложение за тази зона?
– Подобен род инициативи, по мои наблюдения, се публикуват на сайта www.gabrovo.bg, където идеята се представя в административен и неразпознаваем за аудиторията вид, обикновено завършващи с изречение „Моля изпратете вашите коментари на имейл obshtina@gabrovo.bg“. Това е работещ канал, но не и за мен и моето поколение. В приложението тези идеи са поднесени в приятен вид. Има възможност активно да се комуникира, не с имейл, не с ходене в Ритуалната зала, а в реално време. Имаше коментар, че тази опция може да стимулира повече негативни коментари и недоволство. Според мен, обаче, на първо място е важно въобще да има дискусия, защото не смятам, че няколкото човека отишли на място в Ритуалната зала са представителна извадка за града. Да се върнем на това, какво трябва да направи един гражданин, за да даде идея за крайречната зона… На първо място трябва да е чул за нашето приложение, което може да се случи по различни канали. Сдобива се с приложението и веднага го отваря, не е нужно дори да се регистрира. Навигира го страничката, където ще са изложени всички актуални за Община Габрово предложения и процеси в режим на обществено обсъждане. С един клик избира идеята за крайречна зона и прочита наличната информация за нея. Ако има качени допълнителни документи, може да ги свали. След като се запознае, има опция да остави своя коментар. Нещо, което като екип сме коментирали за позитивна функционалност е възможността да се одобри или свали една идея чрез натискане върху определени емотикони като сърчице, вдигнат палец за харесване или палец надолу за неодобрение под всяка представена идея.
Работили сте по националната платформа за COVID-19. Разкажете малко за тази работа.
– Както казах в началото, аз съм програмист и по конкретно Technical lead в голяма софтуерна компания. Обикновено работата ми е свързана с банков и застрахователен софтуер, но покрай пандемията нашата компания беше една измежду няколко технологични компании в България, които предложиха безвъзмездно да подпомогнат правителството със софтуерни решения свързани с COVID-19. Заедно с още няколко колеги от компанията, изградихме от нулата платформата, която в момента се ползва от община, РЗИ, лични лекари, МВР, НОИ и други институции и им позволява да регистрират и наблюдават в реално време всички, които са имали някакъв досег с вируса или са потенциална заплаха за разпространението му. Само да уточня, че не бива тази платформа да се бърка с едно мобилно приложение, което излезе паралелно във времето. Имам информация, че платформата работи и се ползва активно, цитира се в медийното пространство и във всички новинарски емисии. В нея вече има няколкостотин хиляди регистрирани човека.
Какво е усещането да си дал нещо на света и да си част от такъв голям проект?
– Благодаря за въпроса. Когато ме попитаха: „Искаш ли да бъдеш доброволец в тази инициатива?“, без да се замисля отговорих положително. Последваха много, много безсънни нощи, защото времето ни притискаше и сроковете бяха къси. Трябваше да докажем, че нашата държава е напред с технологиите, да покажем умения и бързи реакции в условия на пандемия. Изключително удовлетворяващо е. До ден днешен това е, с който най-много се гордея персонално.
Автор: Ирена Бойновска.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Отбелязваме Светли понеделник!

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.
В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.
Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.
Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Новини
Великден е! Христос Воскресе!

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Новини
Отбелязваме Велика събота!

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”
Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

-
Новинипреди 6 дниГЕРБ е единствената партия, за която санирането на жилищата е приоритет
-
Новинипреди 4 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 4 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 6 дниИзбирателите в област Габрово ще гласуват в 223 секции
-
Новинипреди 5 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!
-
Новинипреди 5 дниКостадин Костадинов ще посети Габрово, представя България 1400
-
Културапреди 6 дниВеликденски празници в музей „Етър“
-
Новинипреди 6 дниСлави Василев в Севлиево: Бизнесът движи икономиката и държавата трябва да започне да работи за него






