Свържи се с нас

Икономика

Васил Шандурков: Ние сме граждани на света с многопластова идентичност и здрави корени

Published

on

В „Избирам Габрово!“ ви срещаме с Васил Шандурков – креативен, изключително позитивен млад човек. Габровец. Завършил висшето си образование в чужбина. Има опит в няколко интернационални корпорации, участвал в различни международни формати и инициативи, поддръжник на доброволчеството. Васил е учил и работил на няколко континента и е почерпил опита на няколко държави в Европа. Наследник на съвременен габровски индустриалец и избрал да се завърне в родното си място.

– Разкажете ни повече за себе си…
– Историята ми е дълга, но основен момент от нея е началото, а именно, че съм роден в Габрово. Обичам града си и въпреки че физически съм му „изневерил“, ментално и емоционално съм силно привързан към него. Всъщност…никога не съм си тръгвал. Имах крайна цел – да се завърна, за да мога, правейки бизнес, да помагам на общността, която ми е дала толкова много. Общността, благодарение, на която съм гъвкав, иновативен, пробивен, търсещ различни преживявания у нас и в чужбина.

– А какво научихте по време на престоя си в различните части на света?
– Най-важното е човек да има отворена представа за света. На български му казваме „гъвкавост“, на английски е „flexibility“. Основната идея е, че абсолютно всяко нещо, което ни се случва ни променя и оставя следа в живота ни. И колкото по-бързо разберем, че случайностите не съществуват и всяко нещо ни учи, толкова по-добре и по-бързо ще успеем в избраната от нас сфера. Много ценен урок е знанието, че светът се случва по много различен начин и човек може да си намери място, независимо в кой кът от земното кълбо се намира. Връщайки се на предния въпрос, бих искал да допълня, че от малък съм възпитан да уважавам индустриалците от края на 19 и началото на 20 век в България и основно в Габрово. Голяма част от тях са изпращали децата си в чужбина. Не, за да останат там, а за да учат. Да поживеят в различна среда, да се запознаят с новото и възможното и след това да го приложат в родния си град. Имаме нужда да пътуваме, да почерпим опит и информация и пречупвайки ги през нашата призма, да върнем познанието тук, където се чувстваме у дома.

– Като говорим за индустриалци, Вие също сте наследник на съвременен габровски индустриалец. Помагате ли в семейния бизнес, имате ли интерес в тази сфера и как допринасяте от погледа на Вашето поколение?
– Основният позитив да съм наследник на съвременен индустриалец е, че съм свидетел на управлението на една успешна българска компания още от дете. Благодарение на уменията и таланта на баща ми и възможността да израсна покрай него, се научих на трудолюбие. Както и на усет за времето и усилията, които са нужни за да се превърне една идея в успешна реалност. Много е важно човек да знае колко и какво струва 1 лев. Темата за различните поколения е доста обширна. Моята представа е, че второто поколение задължително трябва да надгради, създаденото от първото. Родителите дават много от себе си за бъдещето на своите деца. Затова смятам, че съм длъжен да надградя усилията на баща си. Времето ще покаже коя ще бъде правилната насока и кои ще са успешните проекти.

– Новите проекти в Габрово ли ще са? Всъщност, какво за Вас е родният град?
– Да, и в Габрово. Габрово за мен е емоция и чувства. Преди време, завръщайки се от Германия ме попитаха защо изобщо съм си дошъл от място с много кариерни и финансови възможности. А моят отговор бе много прост – „Представете си, че е месец май. Качили сте се в колата и сте си отворили прозорците. Движите се по един балкански път… И така преживявате уникалното чувство, което го има само тук, вкъщи. Да, Алпите са много красиви, но чувството и емоцията липсват. Дори онази тяхна подреденост не ми въздейства, така както ми въздейства българската бъркотия“. Естествено, Габрово за мен е и голямото ми семейство, приятелите и многото хубави спомени. Накрая, но не на последно място то е и индустриалният дух и възпитание, вплетени в дълбините на същността ми.

– Кое Ви вдъхновява в желанието Ви да създавате? Ако не е тайна, какви са намеренията Ви за инвестиции в града?
– Един от любимите ми постулати на специалността ми „Международен бизнес“, твърди, че компаниите и корпорациите трябва да мислят глобално, но да действат локално – Think globally, act locally. Това ме мотивира след толкова време странстване по света да започна да правя нещо в родния си град. Има много успешни практики по света, които можем да приложим тук, пречупвайки ги през локалната си призма. И друго… Независимо каква е ситуацията, какво се случва в регионален или глобален мащаб, в България все още има неоткрити и неразвити ниши. В тях трябва да се фокусираме, за да се развива предприемачеството тук. Разбира се, че не е лесно, но лесното не е ли скучно и не е ли вид застой? Трудностите, които приемам основно за възможности са интересни, с тях мога да градя и да се усъвършенствам.

– Какви качества според Вас трябва да притежава човек, за да извърви пътя до успешен предприемач? Каква е формулата на успеха?
– Формулата за мен е комбинация от три неща: български дух и характер, германска прецизност и точност и англо-американски възгледи и усет за света. Тези три неща са добра комбинация за човек, който иска да успее. Това му дава гъвкавост, желание за работа и мотивираност. Правя бърза ретроспекция към времената, когато бизнес се е правел без интернет, без телефони, а „мъжката дума“ е била казана и изпълнена. В днешно време това е важно качество, което все по-рядко се среща, но трябва да притежаваме, ако искаме да развиваме успешен и устойчив бизнес.

– Нека завършим с послание, съвет, препоръка към Вашите връстници.
– Спомням си за една лична история. Бях в 10 клас в Национална Априловска Гимназия. Тогава решихме със съучениците ми да направим пътуване до Германия. Една от спирките беше Мюнхен, уникален и много колоритен град, който събира в себе си най-различни детайли от миналото и настоящето. В един момент се озовах на площада с невероятни сгради от миналото. Бях заобиколен от много млади хора. Те бяха изключително елегантно облечени, очевидно имащи успешни бизнеси или работещи за престижни компании, и всеки вървеше в своята посока. Тогава си помислих: „Колко би било хубаво да имам някога възможността да бъда тук и да изглеждам по същия начин“. 5 години по-късно тези мисли станаха реалност. Учех в Германия и работех за английска корпорация с офиси в Германия, изглеждах точно по същия начин… и минавах всеки ден точно през този площад. Така че, чувствайте всичко около себе си и давайте възможност на градивните си емоции да ви водят. Говоря за емоциите, свързани с любовта и желанието за създаване. Вярвам, че така всеки би постигнал целите си.

Днешният свят е изпълнен с изключително много информация – истинска и фалшива. Много е трудно човек да има цели и да си изгради ясна представа какво иска да бъде и как да го постигне. Затова най-важното е да слушаме емоцията си вътре в нас. Това, че сме заминали в чужбина, не означава, че сме станали чуждестранни граждани, не означава и че сме избягали. Напротив, ние сме граждани на света, с многопластова идентичност и здрави корени в една стара и мъдра земя.

*Снимки: Община Габрово.

Автор: Ирена Бойновска,
експерт в Областен информационен център – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Икономика

„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч

Published

on

Габровската компания „Интер Пауър“ успешно изпълни проект за ремонт на осветителната система и внедряване на автоматизация в тунела на околовръстния път на Ловеч.

Подобренията от този вид имат съществено значение за безопасността и ефективността на тунелната инфраструктура. Реализираните дейности ще доведат до по-добра видимост и до повишаване на пътната безопасност в съоръжението.

Осветлението играе ключова роля в тунела, тъй като осигурява видимост на пътната обстановка и помага за предотвратяване на инциденти.

Ремонтът на осветителната система ще подобри поддържането на ясна видимост и ще повиши комфорта, както за водачите, така и за пътниците, преминаващи през тунела.

Внедряването на автоматизация допълнително подобрява управлението на осветлението и вентилацията, като двете функции вече се контролират в рамките на една цялостна система.

„Благодарим ви за доверието!“, заяви основателят на компанията Мирослав Дончев.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица