Свържи се с нас

Икономика

Васил Шандурков: Ние сме граждани на света с многопластова идентичност и здрави корени

Published

on

В „Избирам Габрово!“ ви срещаме с Васил Шандурков – креативен, изключително позитивен млад човек. Габровец. Завършил висшето си образование в чужбина. Има опит в няколко интернационални корпорации, участвал в различни международни формати и инициативи, поддръжник на доброволчеството. Васил е учил и работил на няколко континента и е почерпил опита на няколко държави в Европа. Наследник на съвременен габровски индустриалец и избрал да се завърне в родното си място.

– Разкажете ни повече за себе си…
– Историята ми е дълга, но основен момент от нея е началото, а именно, че съм роден в Габрово. Обичам града си и въпреки че физически съм му „изневерил“, ментално и емоционално съм силно привързан към него. Всъщност…никога не съм си тръгвал. Имах крайна цел – да се завърна, за да мога, правейки бизнес, да помагам на общността, която ми е дала толкова много. Общността, благодарение, на която съм гъвкав, иновативен, пробивен, търсещ различни преживявания у нас и в чужбина.

А какво научихте по време на престоя си в различните части на света?
– Най-важното е човек да има отворена представа за света. На български му казваме „гъвкавост“, на английски е „flexibility“. Основната идея е, че абсолютно всяко нещо, което ни се случва ни променя и оставя следа в живота ни. И колкото по-бързо разберем, че случайностите не съществуват и всяко нещо ни учи, толкова по-добре и по-бързо ще успеем в избраната от нас сфера. Много ценен урок е знанието, че светът се случва по много различен начин и човек може да си намери място, независимо в кой кът от земното кълбо се намира. Връщайки се на предния въпрос, бих искал да допълня, че от малък съм възпитан да уважавам индустриалците от края на 19 и началото на 20 век в България и основно в Габрово. Голяма част от тях са изпращали децата си в чужбина. Не, за да останат там, а за да учат. Да поживеят в различна среда, да се запознаят с новото и възможното и след това да го приложат в родния си град. Имаме нужда да пътуваме, да почерпим опит и информация и пречупвайки ги през нашата призма, да върнем познанието тук, където се чувстваме у дома.

– Като говорим за индустриалци, Вие също сте наследник на съвременен габровски индустриалец. Помагате ли в семейния бизнес, имате ли интерес в тази сфера и как допринасяте от погледа на Вашето поколение?
– Основният позитив да съм наследник на съвременен индустриалец е, че съм свидетел на управлението на една успешна българска компания още от дете. Благодарение на уменията и таланта на баща ми и възможността да израсна покрай него, се научих на трудолюбие. Както и на усет за времето и усилията, които са нужни за да се превърне една идея в успешна реалност. Много е важно човек да знае колко и какво струва 1 лев. Темата за различните поколения е доста обширна. Моята представа е, че второто поколение задължително трябва да надгради, създаденото от първото. Родителите дават много от себе си за бъдещето на своите деца. Затова смятам, че съм длъжен да надградя усилията на баща си. Времето ще покаже коя ще бъде правилната насока и кои ще са успешните проекти.

– Новите проекти в Габрово ли ще са? Всъщност, какво за Вас е родният град?
– Да, и в Габрово. Габрово за мен е емоция и чувства. Преди време, завръщайки се от Германия ме попитаха защо изобщо съм си дошъл от място с много кариерни и финансови възможности. А моят отговор бе много прост – „Представете си, че е месец май. Качили сте се в колата и сте си отворили прозорците. Движите се по един балкански път… И така преживявате уникалното чувство, което го има само тук, вкъщи. Да, Алпите са много красиви, но чувството и емоцията липсват. Дори онази тяхна подреденост не ми въздейства, така както ми въздейства българската бъркотия“. Естествено, Габрово за мен е и голямото ми семейство, приятелите и многото хубави спомени. Накрая, но не на последно място то е и индустриалният дух и възпитание, вплетени в дълбините на същността ми.

– Кое Ви вдъхновява в желанието Ви да създавате? Ако не е тайна, какви са намеренията Ви за инвестиции в града?
– Един от любимите ми постулати на специалността ми „Международен бизнес“, твърди, че компаниите и корпорациите трябва да мислят глобално, но да действат локално – Think globally, act locally. Това ме мотивира след толкова време странстване по света да започна да правя нещо в родния си град. Има много успешни практики по света, които можем да приложим тук, пречупвайки ги през локалната си призма. И друго… Независимо каква е ситуацията, какво се случва в регионален или глобален мащаб, в България все още има неоткрити и неразвити ниши. В тях трябва да се фокусираме, за да се развива предприемачеството тук. Разбира се, че не е лесно, но лесното не е ли скучно и не е ли вид застой? Трудностите, които приемам основно за възможности са интересни, с тях мога да градя и да се усъвършенствам.

– Какви качества според Вас трябва да притежава човек, за да извърви пътя до успешен предприемач? Каква е формулата на успеха?
– Формулата за мен е комбинация от три неща: български дух и характер, германска прецизност и точност и англо-американски възгледи и усет за света. Тези три неща са добра комбинация за човек, който иска да успее. Това му дава гъвкавост, желание за работа и мотивираност. Правя бърза ретроспекция към времената, когато бизнес се е правел без интернет, без телефони, а „мъжката дума“ е била казана и изпълнена. В днешно време това е важно качество, което все по-рядко се среща, но трябва да притежаваме, ако искаме да развиваме успешен и устойчив бизнес.

– Нека завършим с послание, съвет, препоръка към Вашите връстници.
– Спомням си за една лична история. Бях в 10 клас в Национална Априловска Гимназия. Тогава решихме със съучениците ми да направим пътуване до Германия. Една от спирките беше Мюнхен, уникален и много колоритен град, който събира в себе си най-различни детайли от миналото и настоящето. В един момент се озовах на площада с невероятни сгради от миналото. Бях заобиколен от много млади хора. Те бяха изключително елегантно облечени, очевидно имащи успешни бизнеси или работещи за престижни компании, и всеки вървеше в своята посока. Тогава си помислих: „Колко би било хубаво да имам някога възможността да бъда тук и да изглеждам по същия начин“. 5 години по-късно тези мисли станаха реалност. Учех в Германия и работех за английска корпорация с офиси в Германия, изглеждах точно по същия начин… и минавах всеки ден точно през този площад. Така че, чувствайте всичко около себе си и давайте възможност на градивните си емоции да ви водят. Говоря за емоциите, свързани с любовта и желанието за създаване. Вярвам, че така всеки би постигнал целите си.

Днешният свят е изпълнен с изключително много информация – истинска и фалшива. Много е трудно човек да има цели и да си изгради ясна представа какво иска да бъде и как да го постигне. Затова най-важното е да слушаме емоцията си вътре в нас. Това, че сме заминали в чужбина, не означава, че сме станали чуждестранни граждани, не означава и че сме избягали. Напротив, ние сме граждани на света, с многопластова идентичност и здрави корени в една стара и мъдра земя.

*Снимки: Община Габрово.

Автор: Ирена Бойновска,
експерт в Областен информационен център – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!

Published

on

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.

Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.

То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.

В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.

Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.

С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.

Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.

Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.

Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.

Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.

Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.

В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.

Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.

Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.

Зареди още

Икономика

„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Published

on

Фирма „Теспом“АД търси:

1. Фрезист – универсална фреза.

При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.

Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.

Зареди още

Икономика

„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Published

on

Фирма „Теспом“АД търси:

1. Фрезист – универсална фреза.

При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.

Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица