Новини
Таня Христова стартира „С Габрово в сърцето“
От днес, 3 юни, Община Габрово поставя началото на поредица от онлайн публикации в изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град. Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуната си, правейки ги публично достъпни за широката общественост. Ще бъдат поместени интервюта с личности, чийто живот, работа или съдба са свързани с Габрово.
„Очакваме хората да споделят виртуално с нас част от своите убеждения, страхове, мечти и даже сънища. Да го направят по габровски – пестеливо на думи, но щедро на емоции“, написаха от администрацията на кмета. Поредицата „С Габрово в сърцето“ стартира с градоначалника Таня Христова. Научете какво сподели тя от редовете по-долу.
Аз съм – Таня Христова.
Лесно или трудно е да си Таня Христова и защо? – Като се има предвид, че съм изключително взискателна и критична към себе си, няма как да ми е лесно. А и когато съдбата изисква от мен да съм силна, няма как да съм лесен характер. Моля се никога да не ми е трудно да различавам доброто от злото, искреността от лицемерието и с лекота да откривам съмишленици за добри и съзидателни каузи.
Хората ме познават като – Малцина познават Таня, мнозина познават Таня Христова – кмет(ицата) на Габрово. Едва ли имам еднозначен образ в представите на хората. Може би най-важното е, че в трудни ситуации никога не съм се скривала и че заедно успяваме да продължаваме напред, въпреки предизвикателствата.
Приятелите ми са – Не много на брой, но истински!
Домът ми е там – Където душата и сърцето ми се чувстват у дома!
Като дете обичах – Да прекарвам ваканциите си на село при баба и дядо, да бъда сред природата и на воля да карам колело с приятели.
Вкусът, който ме връща в детството – Компот от череши – като дете умирах за него. Ще си призная, че като малка бях капризна и не ядях много неща. Така, когато в детската градина имаше грис, винаги бях на „мързеливата маса“ – т.е. докато децата играеха на воля, аз трябваше да си изям десерта. Ще ви призная и днес не обичам грис.
Когато пътувам – Обичам да се наслаждавам на природата и да разговарям със себе си. Това е времето, когато често успявам да подредя мислите си и да начертая нови планове и в професионален и в личен план. Не рядко пътуването минава в режим на виртуална оперативка.
Често сънувам – Неща, които нямат връзка с реалния живот, но може би това е очарователното тайнство на сънищата…
Ядосвам се – Старая се да си повтарям, че да се ядосваш е слабост. А ядът е и първата крачка към гнева, което си е грях. Това, което все пак успява да ме ядоса най-често, е пасивността и равнодушието.
Най-големият ми страх е – Самотата.
Мечтая за – Това да има с кого да споделям и сбъдвам мечтите си.
Вярвам в – Бог и в правото на личната ни свобода и смисленост в Него!
Думата, която искам да чувам за себе си е – Чувала съм най-невероятни неща за себе си, което е нормално. Обратното би било скучно и тривиално. Със сигурност във всяка дума има емоция, енергия и е проекция на душевността на този, който я изрича.
Въпросът, на който все още не съм отговорила – Не е един или два. На някои въпроси не може да се отговори с думи, а само със сърцето.
Моето изречение с думата „ако“ – Ще ви отговоря с цитат от любим откъс от великолепната книга на Антоан дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“ – „Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.“
Моето изречение с думата „ще“ – Ще продължа да вярвам, че заедно можем да постигнем мечтите си – с любов, труд и постоянство!
Габрово ли? Ами Габрово е – Най-прекрасното място на света! За мен Габрово се оказа съдба, дълг и отговорност!
На габровци днес бих казала… На габровци пожелавам от сърце да са здрави, амбициозни и дръзки, да обичат града си и да се гордеят, че пишат страница от съвременната му история!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Отбелязваме Светли понеделник!

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.
В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.
Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.
Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Новини
Великден е! Христос Воскресе!

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Новини
Отбелязваме Велика събота!

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”
Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

-
Новинипреди 7 дниДжудистите ни с 9 медала от турнир в Перник
-
Новинипреди 7 дниМихаил Митов: Само за година стартирахме отново работата по приоритетите на областта
-
Новинипреди 7 дниАндрей Николов: Габрово има нужда от решения, не от обещания!
-
Новинипреди 6 дниГЕРБ е единствената партия, за която санирането на жилищата е приоритет
-
Новинипреди 6 дниИзбирателите в област Габрово ще гласуват в 223 секции
-
Новинипреди 4 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 4 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 5 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!






