Свържи се с нас

Новини

Таня Христова стартира „С Габрово в сърцето“

Published

on

От днес, 3 юни, Община Габрово поставя началото на поредица от онлайн публикации в изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град. Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуната си, правейки ги публично достъпни за широката общественост. Ще бъдат поместени интервюта с личности, чийто живот, работа или съдба са свързани с Габрово.

„Очакваме хората да споделят виртуално с нас част от своите убеждения, страхове, мечти и даже сънища. Да го направят по габровски – пестеливо на думи, но щедро на емоции“, написаха от администрацията на кмета. Поредицата „С Габрово в сърцето“ стартира с градоначалника Таня Христова. Научете какво сподели тя от редовете по-долу.

Аз съм – Таня Христова.

Лесно или трудно е да си Таня Христова и защо? – Като се има предвид, че съм изключително взискателна и критична към себе си, няма как да ми е лесно. А и когато съдбата изисква от мен да съм силна, няма как да съм лесен характер. Моля се никога да не ми е трудно да различавам доброто от злото, искреността от лицемерието и с лекота да откривам съмишленици за добри и съзидателни каузи.

Хората ме познават като – Малцина познават Таня, мнозина познават Таня Христова – кмет(ицата) на Габрово. Едва ли имам еднозначен образ в представите на хората. Може би най-важното е, че в трудни ситуации никога не съм се скривала и че заедно успяваме да продължаваме напред, въпреки предизвикателствата.

Приятелите ми са – Не много на брой, но истински!

Домът ми е там – Където душата и сърцето ми се чувстват у дома!

Като дете обичах – Да прекарвам ваканциите си на село при баба и дядо, да бъда сред природата и на воля да карам колело с приятели.

Вкусът, който ме връща в детството – Компот от череши – като дете умирах за него. Ще си призная, че като малка бях капризна и не ядях много неща. Така, когато в детската градина имаше грис, винаги бях на „мързеливата маса“ – т.е. докато децата играеха на воля, аз трябваше да си изям десерта. Ще ви призная и днес не обичам грис.

Когато пътувам – Обичам да се наслаждавам на природата и да разговарям със себе си. Това е времето, когато често успявам да подредя мислите си и да начертая нови планове и в професионален и в личен план. Не рядко пътуването минава в режим на виртуална оперативка.

Често сънувам – Неща, които нямат връзка с реалния живот, но може би това е очарователното тайнство на сънищата…

Ядосвам се – Старая се да си повтарям, че да се ядосваш е слабост. А ядът е и първата крачка към гнева, което си е грях. Това, което все пак успява да ме ядоса най-често, е пасивността и равнодушието.

Най-големият ми страх е – Самотата.

Мечтая за – Това да има с кого да споделям и сбъдвам мечтите си.

Вярвам в – Бог и в правото на личната ни свобода и смисленост в Него!

Думата, която искам да чувам за себе си е – Чувала съм най-невероятни неща за себе си, което е нормално. Обратното би било скучно и тривиално. Със сигурност във всяка дума има емоция, енергия и е проекция на душевността на този, който я изрича.

Въпросът, на който все още не съм отговорила – Не е един или два. На някои въпроси не може да се отговори с думи, а само със сърцето.

Моето изречение с думата „ако“ – Ще ви отговоря с цитат от любим откъс от великолепната книга на Антоан дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“ – „Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.“

Моето изречение с думата „ще“ – Ще продължа да вярвам, че заедно можем да постигнем мечтите си – с любов, труд и постоянство!

Габрово ли? Ами Габрово е – Най-прекрасното място на света! За мен Габрово се оказа съдба, дълг и отговорност!

На габровци днес бих казала… На габровци пожелавам от сърце да са здрави, амбициозни и дръзки, да обичат града си и да се гордеят, че пишат страница от съвременната му история!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Новини

Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Published

on

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.

Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.

Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Зареди още

Новини

Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Published

on

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.

Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.

Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.

Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица