Новини
Севлиево ще отбележи онлайн 144 г. от Априлското въстание

Извънредната ситуация, в която се намира целият свят, попречи на традиционната възстановка на военните действия от Априлското въстание, която се провежда всяка година в местността Боаза край село Кръвеник.
Ограниченията, обаче, няма да попречат на Община Севлиево да отбележи събитието по подобаващ начин. Видео-изложба „Ден на отворените врати“ ще разведе севлиевци из Историческия музей в града, а действията, свързани с Априлското въстание, ще бъдат показани и разказани подробно в инициативата „Музеят разказва…“.
В навечерието на 144-та годишнина от Априлското въстание Община Севлиево обявява конкурс за рисунка на тема „Моят герой“.
Снимки на своите рисунки в добро качество изпращайте на pr@sevlievo.bg до 28 май, като оставите своите имена, възраст, имейл и телефон за връзка. Всички творби ще бъдат качени на страницата на Община Севлиево във Фейсбук и в специално създадено за целта събитие, а най-добрите произведения в различните възрастови категории ще получат парични и предметни награди, осигурени от Община Севлиево и от спонсори.
Най-добрите рисунки ще бъдат избрани чрез харесване на страницата на Община Севлиево във Фейсбук. За участието в конкурса няма възрастови или географски ограничения. За да запази традицията да показва на жителите и гостите на града възстановки от славните битки в севлиевския край Община Севлиево е подготвила специално видео, събрало в себе си най-запомнящите се запечатани кадри от възстановките.
„Изказвам благодарност на дружество „Традиция“, което всяка година припомня на севлиевци със своята възстановка онези дни на саможертва“, коментира д-р Иван Иванов.
На 20 април 1876 г. в Копривщица избухва Априлското въстание, благодарение на което няколко години след това България се появява на картата на Европа. Малко хора знаят, че Севлиево е сред онези места, в които се водят реални бойни действия с жертви.

Решението за избухването на въстанието е взето от Гюргевския революционен комитет, като българските земи са разделени на 5 революционни окръга – първи Търновски, втори Сливенски, трети Врачански, четвърти Пловдивски и пети Софийски.
Подготовката трае само няколко месеца, с което се обяснява и неговият провал на бойното поле. Въстанието избухва с пълна сила в Търновски окръг, където апостол е бъдещият министър-председател на България Стефан Стамболов и в Пловдивски окръг с апостол Панайот Волов, и помощник Георги Бенковски. То избухва преждевременно на 20 април.
При опит да бъде заловен Тодор Каблешков, жителите на Копривщица се вдигат на оръжие и убиват местния мюдюрин. Каблешков написва своето прочуто „Кърваво писмо“, което е изпратено на Бенковски в Панагюрище и той обявява началото на въстанието.
Въпреки разгрома и жестокостите, извършени от Османската империя в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище, въстаниците приковават вниманието на Европа към Българския въпрос. На страната на българската кауза застава обществеността в смятаните за непримирими противници – Русия и Великобритания.
Няма голям английски град, в който по онова време да няма митинг или събрание в подкрепа на българите. Сходна е и ситуацията в Русия, където и консерватори, и либерали са единни в защита на поробените.
Така Априлското въстание от един военен провал се превръща в причина за Освобождението на България, което става след две години вследствие на Руско-турската война от 1877-1878 г.
Основната цел на Априлското въстание е появата на България на европейската политическата карта, т. е. целта му в края на краищата е осъществена. Севлиево е сред местата, където се водят реални сражения и падат свидни жертви, но имената им остават като пример за родолюбие и смелост: Стефан Пешев – председател на Севлиевския революционен комитет и главен организатор на въстанието, Цанко Дюстабанов – войвода на габровската чета, сражавал се в защитата на Батошево, Кръвеник и Ново село, Йонко Карагьозов, Дончо Фесчиев, Иван Преснаков, Фильо Радев (дядо Фильо), Наньо Стойнов, Кольо Тотев, Христо Пейков, Тотьо Йонков, Георги Братоев, Цонко Калчев, Георги Колев, Цона Колева, Цвятко Доневски, Христо Филев, Кънчо Малчев, Кольо Мичев, Тотьо Коркинов, Петър Драгнев, Христо Калчев, Лальо Пафков, Нанко Филев, Дона Дочевска, Ради Донев и други знайни, и незнайни герои.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Крими
Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.
По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.
87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.
Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.
Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.
Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.
Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Новини
Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.
Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.
Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.
От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Култура
„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“


Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 7 дниПредставиха проект за последиците от домашното насилие върху женското здраве
-
Новинипреди 7 дниЗапочва основният ремонт на тротоарите по бул. „Столетов“ в Габрово
-
Новинипреди 6 дниНеделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
-
Новинипреди 7 дниПарадоксът на рестрикциите: Как забраните върху хазарта захранват сенчест пазар?
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“
-
Новинипреди 5 дниАнгел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика
-
Културапреди 5 дниНово ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов
-
Новинипреди 4 дниНиколай Косев, ПБ: Шипка е отговорност пред България, не е терен за партийни битки




