Новини
11 май – Ден на Светите братя Кирил и Методий
На 11 май честваме двамата равноапостоли св. св. Кирил и Методий. Братята от Солун, измислили глаголицата – първата старославянска писменост, и обявени за покровители на Европа от папа Йоан Павел II.
Св. Методий, по-големият брат, е роден през 810 година, а св. Константин е роден през 827 година и чак към края на живота си приема духовното име Кирил, „философ“ е наречен по-рано заради изключителната му просветителска дейност. През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава първата българска азбука – глаголицата. Напълно оригинално творческо дело, азбуката отразява точно звуковите особености на българската реч. Значението на делото е огромно още скоро след огласяването му. С глаголицата и превода на Библията се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на св. св. Кирил и Методий.
През 867 г. те отиват в Рим да защитят достойно правото на славяните да имат свой богослужебен език и книги и Кирил принуждава папа Адриан II да признае официално славянската писменост.
„А казаха те: слепи ще прогледнат,
глухите ще чуят писменото слово (по Ис. 29:18),
ще познаят Бога както подобава.
Затова чуйте всички славяни!
Този дар от Бога ви е даден,
дар божи е за стоящите отдясно,
дар божи за душите,
що никога не тлее,
за тез души, които го приемат.
Слушайте, цял славянски народе,
слушайте Словото,
що от Бога дойде,
Словото, що кърми душите човешки,
Слово, що укрепва сърца и умове,
Слово, подготвящо всички да познаят Бога.
Голи са без Книги всичките народи“
Проглас към Евангелието, св. Кирил Философ, (създадено в защита на славянската писменост).
След блестящата защита и признанието в римската църква „Св. Марина“ е отслужена първата литургия на славянски език. Скоро след това Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата „Св. Климент“. Методий се връща обратно и продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г.
Делото на двамата братя е продължено от техните ученици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Делото на св. св. Кирил и Методий е огромно, както и фактът, че то е успешно продължено от учениците им. Славянският свят се еманципира за пръв път толкова значително от римо-католическото богослужение и това дава свобода в политическо, но и в духовно отношение. Обособяват се нови духовни центрове, нови школи.
Народът, обикновените хора за пръв път започват да разбират думите, с които да слави Бога и това е невероятен тласък в духовния растеж на славяните, населението на Балканите и Русия.
11 май е църковният празник, който чества двамата равноапостоли св. Кирил и св. Методий. Имен ден имат Кирил, Киро, Кирчо, Керан, Кирила, Кира, Кирана, Кика, Кера, Керана, Методи, Методий, Мето, Метко, Методия, Рилко, Рилчо, Рилка.
През 1851 г. за първи път 11 май се чества и като Празник на българската просвета, но датата по нов стил – 24 май е светският празник, който се отбелязва като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Източник: hera.bg.
*Снимка: 168 chasa.bg.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Този ден е посветен на Йоан Кръстител, кръстил Исус Христос. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството.
В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца. Окъпването е от следсватбените обичаи, с които се затваря широкият кръг на сватбената обредност. На този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците.
Ивановден е най-празнуваният имен ден в България.
У нас обичаите на Ивановден са свързани и с осветената вода. На този ден всеки обръща поглед напред към бъдещето, а очакванията са за добро здраве, плодородие и щастлив живот.
Самият ден е посветен на младото семейство, което е минало под венчилото през миналата година.
Кумът, който е венчал или кръщавал новородените, приготвя дарове и специален обреден хляб (обкичен със захаросани ябълки, сушени плодове, босилек и стръкчета здравец), с които се посреща младото семейство. Младите отиват в дома на кума, но и те носят дарове, хляб, баница и печена кокошка.
Имен ден празнуват: Иван, Ивана, Иванка, Ивайло, Ивайла, Йоан, Йоана, Ваньо, Ваня, Жан, Жана, Калоян, Яна, Ива, Ивона, Иво, Ивелин, Ивелина, Ивет, Ивета, Иванина, Йонко, Йонка, Йото.
17-годишният Георги Пенчев, ученик в 11 клас в Национална Априловска гимназия, хвана кръста в Габрово на днешния голям християнски празник Богоявление (Йордановден).
Пред стотици габровци, събрали се в района на моста Игото, за да наблюдават ритуала по потапяне на Богоявленския кръст, близо 30-на бяха смелчаците, пробвали се в борбата. Сред тях обаче възпитаникът на Априловската гимназия бе най-бърз и ловък, и първи стигна до него.
Късметлията, извадил светинята на днешния празник, сподели, че това е третото му поредно участие в ритуала, но за първи път хваща светинята. Той пожела на всички българи здраве и късмет през новата година.
Георги получи подаръци от кмета на Габрово Таня Христова и от областния управител Мария Башева.
Според поверието, щастливецът, извадил кръста на Йордановден, ще бъде здрав през цялата година, носи здраве и късмет на всеки, докоснал се до него.
Кристиян беше поздравен от кмета на Габрово Таня Христова и областния управител Мария Башева. Празникът започна с Велик Богоявленски водосвет, отслужен във всички габровски храмове.
Литийното шествие на габровските свещеници тръгна от православния храм „Успение Богородично“ към площад „Първи май“, където бе отслужен водосвет за Празника. След него се пристъпи към ритуала по потапяне на Светия кръст.
лк
Участие в събитието взе и Младежкият гвардейски отряд към ПТГ „Д-р Никола Василиади“, подреден на моста „Игото“, което придаде още по-голяма тържественост и завършек на ритуала.
Първото бебе в Габрово за 2026 г. е момче. Малкият Тимотей е проплакал на 2 януари в 16.22 часа, информираха от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово.
Мъничето е трето дете в семейството и тежи 2.75 кг. Тимотей се роди под грижите на д-р Албена Паньова, акушерка Даниела Дончева и неонатологичен екип – д-р Анелия Толева и неонатологичната акушерка Снежана Тъмнева.
През 2025 г. в Отделение по Акушерство и гинекология са родени общо 274 бебета, което е с 25 повече от 2024 г.
