Свържи се с нас

Култура

Ръкопис от XIX век за празника на Кирил и Методий се съхранява в НМО

„Да бъде тяхната памет вечна и неистрита от сърдцата на християнския род, и особено на българския народ“, заръчва даскал Петко от Жеравна

Published

on

Светският празник за прослава на паметта и делото на Св. Св. Кирил и Методий бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества на 11 май – денят, в който църквата почита светите равноапостоли.

В Националния музей на образованието в Габрово се пази оригинален документ – реч за Кирил и Методий, написана и произнесена на 11 май 1866 г. в с. Жеравна от учителя Петко Димитров.

Реч на Петко Димитров

Речта (8 ръкописни страници) е израз на преклонението и отношението на тогавашното общество към Светите братя и тяхното дело. В словото на даскал Петко има тържествен момент, биографични данни и оценка за труда на първоучителите:
„Любезни съотечественици, благочестиви християни,
Ето че дойде пак тържественият ден на благодарност към нашите отци и учители!
Ето че дочакахме и таз година празникът, който е свещен за нас, тоест за всичките братя българи и цялото славянско племе. Свещен е наистина и тържествен за всички ни, защото в него се славослови блажената памет за тези, които са просветили нашия и целия славянски народ, дали са ни учението Христово на наш език. Говоря за тези, които са измислили нашата азбука и превели на наш език свещеното писание (б. а. Библията). С една реч, говоря за тези, които са положили първия камък, първата основа на Христовата църква в България. А заедно с него и началото на писмеността, на книжовното учение и просвещение…

Тези хора са претърпяли заради делото си различни гонения до смъртта.
Ето, това е подвигът и заслугите на тези наши свети отци и равноапостоли Кирил и Методий. Да бъде тяхната памет вечна и неистрита от сърдцата на християнския род, и особено на българския народ. Дай Боже да се сподобим с въздвижението на потъпканото наше духовенство, което да продължи примерът на тяхната святост, на техния неуморим труд за утвърждаване на евангелското учение. Дай Боже, и ние да видим един ден такива пастири и учители, които с любовта си към народа и отечеството, още и с предаността си към престола на негово императорско величество султан Абдул Азис и да останат добър пример за всички тия синове на отечеството! Амин.“

Отбелязване на 11 май в Трявна, 1895 г. (снимка от музейната експозиция)

В речта си учителят подробно разказва за произхода на Кирил и Методий, за техните лични качества, за Великоморавската мисия и техните „сътрудници“ Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий.

Сведения за отбелязване на 11 май намираме и във възрожденската книжнина и периодичен печат.

Цариградски вестник, 1859 г., информации за честване на 11 май

На страниците на „Цариградски вестник“ от 26 април 1858 г. се съобщава, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват Св. Св. Кирил и Методий вместо Деня на Свети Три светители като училищен празник.

През 1859 г. паметта на светите равноапостоли е отбелязана в Габрово. Училищното тържество е организирано от тогавашния учител в Габровското училище Тодор Бурмов. В дописка от 13 юни 1859 г. в “Цариградски вестник” четем:
“Празникът на славянските просветители Кирила и Методия се празнува и в Габрово като един голям празник. На литургията се възпоменуваха имената на благодетелите на училището – Васил Априлова и Палаузовите и се рече молитва за всичките, които се подвизават за образованието на българското юношество…”

Карта, изработена от историка Христо Йонков, на която са отразени честванията на Кирило-Методиевия празник

През годините празникът, посветен на създателите на българската писменост, постепенно започва да се отбелязва във всички градове и села на България и излиза вън от пределите й сред българските емигранти в Букурещ, Галац, Браила, Скопие, Крайова, Болград, Диарбекир…

*Снимки: НМО – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Чиния за „Благотворителна фондация Пенчо Иванов Семов“

Published

on

Чиния за „Благотворителна фондация Пенчо Иванов Семов“ е културната ценност на месец юли в Регионален исторически музей – Габрово. Тя е с форма на додекаедър от бял порцелан върху ниско столче с кръгла форма.

Чинията е среднодълбока с косо отворени навън стени. Украсена е по устието с хоризонтална линия в тъмносин цвят, а вътре по стените с рисувана в кафяво линия и 3 растителни орнамента от цвят, фланкиран с клончета.

На дъното отвътре е нанесено допоясно изображение на индустриалеца Пенчо Семов, кафяво тонирано, с неговия подпис отгоре. На гърба на дъното има производствена марка: буква „М“, вписана в триъгълник.

Чинията е произведена в периода 1943 – 1945 г. в порцеланова фабрика „Георги Младенов и Сие“ АД – Видин. Тя е част от изработените пълни комплекти сервизи за хранене, кафе, чай, десерт и кани за вода с образа на благодетеля Пенчо Семов или с неговия монограм, за всички благотворителни заведения на фондацията – старопиталище и църква, девически пансион, детска колония, санаториум, мъжки пансион, индустриално-кооперативно предприятие.

Големият български индустриалец, символ на промишлената мощ, стопанския напредък и просперитета на Габрово, завършва достойно живота си със своето завещание от 1943 г., с което отделя над 200 мл. лева за благотворителни цели.

Венец на неговия творчески път е създадената ефория, като построените за целта сгради още съществуват в Габрово и са част от емблематичния му образ. Умира преди 75 години, на 10 юли и е изпратен от хиляди свои съграждани.

Раздаваните за „Бог да прости“ на присъстващите на неговото погребение сервизи и днес са запазени в не малко габровци и напомнят за делото на Пенчо Семов.

*Снимка: РИМ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Писателят Христо Стоянов: С Габрово в сърцето!

Published

on

Община Габрово стартира поредица от онлайн публикации в изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град. Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще предостави трибуната си, правейки ги публично достъпни за широката общественост. Ще бъдат поместени интервюта с личности, чийто живот, работа или съдба са свързани с Габрово. Днес администрацията на кмета ни среща с писателя Христо Стоянов.

снимка: Община Габрово

Аз съм – Христо Стоянов.

Лесно или трудно е да си писател и защо? – Да си писател е трудно толкова, колкото да си дърводелец. Или кочияш. Всяка професия иска своята професионална култура. Лошо е, когато дърводелецът стане писател, а писателят по принуда стане дърводелец. Тогава нито текстовете ще са текстове, нито столовете и масите ще бъдат стабилни и красиви. Колкото по-богата професионална култура притежаваш – а тя е и интелектуална, и емоционална култура – толкова по-добър професионалист си ти. Всъщност, страшно е презрителното отношение към някои презрени професии. Отскоро започнахме по този начин да се отнасяме и към политиците. Но то е, защото ни липсва именно тази, да я наречем „държавническа“ култура. Българинът разбира от всичко и това е неговата трагедия. Справка: „Ефектът Дънинг-Крюгер“…

Хората ме познават като – роден и израсъл в Смолян, но не знаят, че съм от Габрово. И това не ме радва. Веднъж в Габрово попитах една жена знае ли откъде съм, тя тропна с крак и отсече: „От тука… И се фукаме с Вас“… Това окончателно ми показа откъде съм и кой съм.

Приятелите ми са – Понякога си мисля, че са много. Понякога си мисля, че нямам. Но със сигурност най-верните ми приятели са вече Отвъд, защото докато са били на този свят с мен, не са ми дали повод да ги заподозра. Оказва се, че най-истинските приятели са тези, които не са имали възможност да ти помогнат. Защото истинският, идеалният приятел е в мислите ти. И той не е споделял с друг това, което си споделил само с него. Не те е предал. Заради това се опитвам да си доизмислям приятелите и не искам да ги проверявам. Хубаво ми е с тези, които имам наяве, а в сложни ситуации си въобразявам, че са ми помогнали. Разбира се, че имам и няколко такива, които не се налага да доизмислям. Но се опитвам да не им досаждам. Предпочитам аз да им помагам. А най-обичам да помагам на мъртвите си приятели – тогава може да се разбере кой е истински приятел. Тогава, когато помага на близките на мъртвия… Това е приятелство… А аз още не съм умрял, за да разбера това отношение на себе си.

Домът ми е – Домът ми е едно прекрасно място. Жена ми, картините, скулптурите, книгите, бюрото, лаптопа… Библиотеките, улиците, пътищата, Родината – това всичко е моят дом. Но усещането не да се върнеш, а да се прибереш, е само Габрово. Въпреки че в него нямам дом в онзи смисъл на думата, в смисъл на къща. Но в Габрово се прибирам, другаде се връщам…

Като дете обичах да – Като дете обичах да се правя на голям. Сега искам да съм дете… Обичах да мечтая и това ще престане в последния ми миг. Странно нещо – в предсмъртните си мигове дали човек продължава да мечтае. Защото мечтата е свързана с бъдещето, а там нали няма да ме има вече. И въпреки всичко…

Вкусът, който ме връща към детството, е – Попара с хляб, сирене чай и захар… Черешата-хрущялка, джанката на Дядо Дянко с кумболки, (може и комбулки – не зная), сълзите на мама, армеената чорба с натрошена препечена люта чушка и нарязан праз лук от чичо…

Когато пътувам – Си мисля какво трябва да свърша, като се върна. Защото за какво пътувам, ако не се върна да свърша нещо…

Често сънувам, но не тълкувам сънищата си. Стига ми, че се опитват да ми тълкуват чужди хора живота (дали пък не съм нечий сън? Май, освен че съм сън, съм и кошмар) Не искам да се сънувам…

Ядосвам се, когато не мога да променя света около себе си. А той се нуждае неистово от промяна…

Най-големият ми страх е – Да не би да не си свърша работата на този свят. Сигурно заради това спя по два-три часа в денонощие. Дошъл съм да свърша нещо на този свят и е страшно, ако не е това, което правя. Ами ако за друго съм дошъл? Но за каквото и да съм дошъл, да свърша поне това, което съм започнал…

Мечтая за – Толкова много неща… А времето за мечти никога не е достатъчно, защото тъкмо осъществиш някоя мечта и започваш да мечтаеш за друго. Веднъж се опитах да не мечтая… Просто няма такъв момент… Но вече писах за мечтите…

Вярвам в – Доброто… Лошото не съществува. Просто някой се опитва да направи добро някому, но неговото добро не е в мой интерес и заради това смятаме, че е лошо.

Думата, която искам да чувам за себе си е – Оказа се готин тип, не можахме да го разберем и променим по наш образ и подобие…

Въпросът, на който все още не съм отговорил, е – Докъде точно се намира безкрайността… И отвъд тази безкрайност колко безкрайна е другата безкрайност… Защото ние всички се намираме там, нали…

Моето изречение с думата „ако“ – Няма такава дума…

Моето изречение с думата „ще“ – Ами ние вече сме в това „ще“… Да си довършим работата…

Любимият ми габровски анекдот е – О, колкото и странно да е, не са анекдоти. Чешити, чешити, чешити са ми любимите в Габрово…

Габрово ли? Ами то е – Моето място за прибиране…

На габровци днес бих казал – Че е време. Време е да си помечтаем, докато осъществяваме предишната си мечта… И не е задължително мечтата да е свързана с камъка, който ти се иска да хвърлиш в градината на съседа. По-добре е с този камък да започнеш зид, защото няма камъни за хвърляне. Има само камъни за зидане.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Съучениците“ – Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева, Христо Явашев – Кристо

Published

on

Творба на Дора Бонева

Тази година отбелязваме 160 години от обявяването на Габрово за град. Това се оказа чудесна възможност за екипа на Художествена галерия „Христо Цокев“, да представи пред габровска публика художници, свързали житейския или творческия си път с града.

Творба на Ива Хаджиева

„Габровската колония“ – така Борис Попов нарича своите ученици Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев. Четири талантливи деца, свързани преди повече от 7 десетилетия от детските игри на трапери и индианци и страстта да рисуват в едно искрено и безкористно приятелство. Заедно са в Априловската гимназия, в кръжока воден от Борис Попов, в Художествената академия.

Творба на Драган Немцов

Заедно са и сега в Изложба „СъученициТЕ“, организирана от Художествена галерия „Христо Цокев“. Да събереш в една зала четири огромни личности, всички с впечатляваща биография, с изключително разнообразно и мащабно творчество и с ясно изразен индивидуализъм се превърна в истинско предизвикателство.

Четири вселени, четири различни измерения, четири съдби, обединени от една мащабна експозиция.

Творба на Христо Явашев – Кристо

Изложбата е своеобразна разходка във времето, проследявайки развитието в творчеството на Дора Бонева, Драган Немцов и Ива Хаджиева, а Христо Явашев – Кристо е представен чрез постери и видеофилм, посветен на опаковането на Райхстага.

Изложбата ще бъде открита на 3 юли, петък, от 17.30 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки Художествена галерия „Христо Цокев“ , ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №10, ет.1 зала „Проф. Кънчо Цанев“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица