Свържи се с нас

Новини

СБУ – три десетилетия в защита на авторитета и труда на учителя

Published

on

На 21 юли ще се навършат 125 години от основаването на учителското синдикално движение у нас, а на 14 март се навършиха 30 години от учредяването на Синдиката на българските учители към КНСБ.

Националният музей на образованието, в партньорство със СБУ – Габрово и Регионалното управление на образованието – Габрово, се подготвяше да бъде домакин на 30-годишнината на синдикалната организация.

Извънредните мерки, свързани с ограничаване разпространението на COVID – 19, възпрепятстваха планираните за 2 април събития и откриването на подготвената от музея фотодокументална изложба по случай 30-та годишнина от създаване на Синдиката на българските учители.

Първи конгрес на българските народни учители, София, 21 юли 1895 г. , снимка: НМО – Габрово

Навечерието на международния празник на труда и международната социална солидарност – Първи май, е повод да припомним, че учителското съсловие първо в България се организира, за да защити достойнството и престижа на своя труд.

Това първенство не е резултат са̀мо на даденото от Търновската конституция право на сдружаване. В свободна България учителството се появява като отделна професия със своите отличителни белези, материални характеристики и престиж. От Възраждането до 1878 г. учителят е успял да заеме водещо място в обществения, културен и политически живот.

Организираните форми за защита интересите на наемния труд се появяват скоро след Руско-турската война от 1877/78 г. Но откъсната от зависимостта на изоставащата османска икономика и устремена да догони европейската, младата българска държава няма нито наследство, нито опит в обществено-икономическите и социални отношения, които се пораждат на новия пазар на труда.

Освещаване знамето на СБУ, 1995 г., снимка: НМО – Габрово

За трудово законодателство е още рано, то ще се появи следващия век – през 1905 г.

В този сложен период първите организирани стъпки за защита на професионалните си интереси правят учителите в Княжество България. През 1880 година в град Шумен се създава „Учителско дружество“, към него се присъединяват и други организации в страната.

След Шумен през 1882 година в град Свищов се създава дружество „Учителска дружба”. Неин пръв председател е Никола Живков – основателят на първата детска градина в страната, просветен деец и автор на химна на страната до 1944 година „Шуми Марица“.

През 1884/1885 г. учителството в страната провежда стачки заради тежкото си материално положение и нередовното изплащане на заплатите.

Този процес довежда до създаването на Българския учителски съюз (БУС) на 21 юли 1895 г. в София като организация на най-голямата професионална група в България – учителите. На учредителния конгрес са представени 47 дружества с по един делегат. През 80-те на XIX век в различни градове се създават местни организации, които през 90-те години вече наброяват повече от 60.

Табло от фотодокументалната изложба за 30-годишнината на СБУ със снимки от стачката през 2007 година

Целта на съюза е да се грижи за запазване независимостта на учителя като гражданин и обществен деец, за обезпечаване на материалното му положение; да се стреми за прогресивното и правилно развитие на учебното дело в страната.

В стремежа да се постигне компромис с представителите на Министерството на народната просвета на първия конгрес на учителите надделява концепцията, че съюзът трябва да се развива като професионална организация.

В устава от 1895 година в чл. 6 на БУС е записано „Член на учителското дружество може да бъде всеки народен учител”, а в този от 1899 г. членът е редактиран в: „…всеки учител”. Към този член в първия устав има забележка, с която се разрешава освен „народните” учители, в съюза да членуват и „учители от държавните и частните училища, стига само да поискат”.

На 28 август 1902 г. голяма група класни и гимназиални учители създават Класния учителски съюз, който през 1905–1909 г. приема името „Съюз на учителите от прогимназиите и средните училища в България”.

БУС продължава да съществува до 1934 г., когато официално е разтурен с Наредба-закон на правителството на Кимон Георгиев. На негово място се създава т. нар. казионен учителски просветен съюз.

През 1945 г. е създаден Съюз на работниците по просветата (СРП) като професионална организация на учителите и преподавателите от висшите училища.

Съюзът на българските учители се създава по решение на Първия конгрес на учителите в България, състоял се на 21, 22 и 23 май 1962 г. в София.

Иван Йорданов, първи председател на СБУ, снимка: НМО – Габрово

Началото е поставено на 13 и 14 март 1990 г., когато в София се провежда XXVI извънреден конгрес на Съюза на българските учители. Той се превръща в Първи учредителен конгрес на СБУ и поставя началото на качествено ново професионално обединение на работещите в системата на образованието. На него се утвърждава Платформа и Устав на Синдиката. За председател на СБУ е избран Иван Йорданов.

В член първи е записано, че синдикатът като доброволна и независима организация защитава социално-икономическите, трудовите и професионалните права и интереси на работещите в образованието.

Синдикатът на българските учители постига основните си цели чрез:
• Отстояване на свои платформи, програми, становища, позиции, искания и др. по социално-икономически, трудово правни и професионални проблеми.
• Преговори, колективни трудови договори, споразумения и др.
• Социално-икономическа, трудово правна и професионална защита на синдикалните членове.
• Предложения за промени на нормативни актове, управленчески решения и действия, с които се накърняват законните права и интереси на синдикалните членове.
• Всички форми на синдикален протест, съгласно действащото законодателство: протестни писма, декларации, публични събрания, митинги, демонстрации, шествия и др. и като крайно средство – стачка.

За тридесетгодишната си история Синдикатът на българските учители беляза с участието си почти всички знакови стачки на прехода в България.

През 1992 г. в защита интересите на работещите в средното образование СБУ организира най-голямата стачка в историята на учителското синдикално движение дотогава. В нея вземат участие 170 хиляди просветни работници. В продължение на 5 дни (5 – 9 октомври) са затворени вратите на 70% от училищата и детските градини.

Прекратяването на отношенията на национално ниво с правителството на Филип Димитров отваря път на многобройни конфликти.

През 1996 г. в резултат на ефективни стачни действия в цялата страна СБУ извоюва подписването на Наредба № 2 за работните заплати в средното образование и се учредява Първия учителски пенсионен фонд.

През 1997, 1998 и 1999 г. се провеждат многобройни протестни събрания, митинги и ефективни стачки в цялата страна.

10 ноември 2004 с национален протестен митинг в София синдикатите поставят 10 искания за политиката на доходите към правителството на Симеон Сакскобургготски. В протеста участват над 5500 членове на СБУ. След 2 седмици СБУ открива пред Народното събрание палатков лагер. От учителския синдикат настояват да се отделят 6% от Брутния вътрешен продукт за образование. Средната работна заплата тогава е около 138 евро и СБУ настоява за 19% увеличение за заетите в средното образование.

В средата на декември 2005 година около 1000 учители правят жива верига около Народното събрание. „Нашата задача е да върнем над 300 хиляди деца, които всички парламенти от 90-та година насам изкараха на улицата“, заявява председателят на Синдиката на българските учители д.ик.н. Янка Такева на митинга пред парламента.

Янка Такева, председател на СБУ, снимка: НМО – Габрово

Тя призовава народните избраници да влязат в класните стаи, да видят с очите си отоплението, осветлението, учебните помагала. Синдикатът е категоричен – няма да отстъпи от искането за 15% увеличение на заплатите.

През есента на 2007 година идва паметната за Синдиката на българските учители, Независимия учителски синдикат към КНСБ и синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа“ стачка – 42 дни, от 24 септември до 4 ноември. Основните искания са за поетапно 100% увеличение на учителските заплати, като се достигне 4,5 % от БВП на страната.

Организаторите отчитат като успех повишението на работните заплати с 18% от 1 ноември на 152 хиляди души, работещи в средното образование. В историята ще остане култовата реплика между финансовия министър Пламен Орешарски и просветния Даниел Вълчев „Дай да разваляме седянката“ по време на среща със стачния комитет.

42-дневната учителска стачка е най-продължителната ефективна стачка в най-новата история.

На десетия ден от началото в ефективните стачните действия са включени 82% от заетите в системата на образованието. На 10 октомври Единният стачен комитет обявява, че процентът на стачкуващи е достигнал 96%. По сведения на синдикалните организации в проведените на 11 и 18 октомври национални протест-митинги в центъра на София взимат участие над 70 хиляди души.

Тези методични и експертни действия показват, че учителската гилдия, ръководена и методически организирана от Синдиката на българските учители, е мощна обществено значима сила, която се ползва със заслужен респект сред управляващите, родителската общност и учениците и която безрезервно внася своята дан за духовното и просветното развитие на българското обществото от края на ХХ и първата четвърт на ХХI век.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Икономика

Ново изследване открои колко е работната сила в региона

Published

on

Заетите лица, на възраст от 15 до 64 навършени години в област Габрово, са 39 хиляди. Това сочат резултатите от проведено наблюдение на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“ по отношение на работната сила през миналата година.

Коефициентът на заетост на населението, в същата възрастова група, е 70.5процентни пункта. 65.4% от тях са мъжете, а 75.7% жените. В сравнение с 2022 г. коефициентът намалява с 0.7%, отчитат още от Статистиката.

През 2023 г. икономически активните лица на възраст между 15 и 64 навършени години в област Габрово са 43.0 хиляди или 77.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2022 година коефициентът на икономическа активност се увеличава с 0.5 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица е 40.1 хил., от които 19.1 хил. или 47.6% са мъже, а 21.0 хил. или 52.4% са жени. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години в областта е 47.8% (48.5% за мъжете и 47.2% за жените).

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица