На 21 юли ще се навършат 125 години от основаването на учителското синдикално движение у нас, а на 14 март се навършиха 30 години от учредяването на Синдиката на българските учители към КНСБ.

Националният музей на образованието, в партньорство със СБУ – Габрово и Регионалното управление на образованието – Габрово, се подготвяше да бъде домакин на 30-годишнината на синдикалната организация.

Извънредните мерки, свързани с ограничаване разпространението на COVID – 19, възпрепятстваха планираните за 2 април събития и откриването на подготвената от музея фотодокументална изложба по случай 30-та годишнина от създаване на Синдиката на българските учители.

Навечерието на международния празник на труда и международната социална солидарност – Първи май, е повод да припомним, че учителското съсловие първо в България се организира, за да защити достойнството и престижа на своя труд.

Това първенство не е резултат са̀мо на даденото от Търновската конституция право на сдружаване. В свободна България учителството се появява като отделна професия със своите отличителни белези, материални характеристики и престиж. От Възраждането до 1878 г. учителят е успял да заеме водещо място в обществения, културен и политически живот.

Организираните форми за защита интересите на наемния труд се появяват скоро след Руско-турската война от 1877/78 г. Но откъсната от зависимостта на изоставащата османска икономика и устремена да догони европейската, младата българска държава няма нито наследство, нито опит в обществено-икономическите и социални отношения, които се пораждат на новия пазар на труда.

За трудово законодателство е още рано, то ще се появи следващия век – през 1905 г.

В този сложен период първите организирани стъпки за защита на професионалните си интереси правят учителите в Княжество България. През 1880 година в град Шумен се създава „Учителско дружество“, към него се присъединяват и други организации в страната.

След Шумен през 1882 година в град Свищов се създава дружество „Учителска дружба”. Неин пръв председател е Никола Живков – основателят на първата детска градина в страната, просветен деец и автор на химна на страната до 1944 година „Шуми Марица“.

През 1884/1885 г. учителството в страната провежда стачки заради тежкото си материално положение и нередовното изплащане на заплатите.

Този процес довежда до създаването на Българския учителски съюз (БУС) на 21 юли 1895 г. в София като организация на най-голямата професионална група в България – учителите. На учредителния конгрес са представени 47 дружества с по един делегат. През 80-те на XIX век в различни градове се създават местни организации, които през 90-те години вече наброяват повече от 60.

Целта на съюза е да се грижи за запазване независимостта на учителя като гражданин и обществен деец, за обезпечаване на материалното му положение; да се стреми за прогресивното и правилно развитие на учебното дело в страната.

В стремежа да се постигне компромис с представителите на Министерството на народната просвета на първия конгрес на учителите надделява концепцията, че съюзът трябва да се развива като професионална организация.

В устава от 1895 година в чл. 6 на БУС е записано „Член на учителското дружество може да бъде всеки народен учител”, а в този от 1899 г. членът е редактиран в: „…всеки учител”. Към този член в първия устав има забележка, с която се разрешава освен „народните” учители, в съюза да членуват и „учители от държавните и частните училища, стига само да поискат”.

На 28 август 1902 г. голяма група класни и гимназиални учители създават Класния учителски съюз, който през 1905–1909 г. приема името „Съюз на учителите от прогимназиите и средните училища в България”.

БУС продължава да съществува до 1934 г., когато официално е разтурен с Наредба-закон на правителството на Кимон Георгиев. На негово място се създава т. нар. казионен учителски просветен съюз.

През 1945 г. е създаден Съюз на работниците по просветата (СРП) като професионална организация на учителите и преподавателите от висшите училища.

Съюзът на българските учители се създава по решение на Първия конгрес на учителите в България, състоял се на 21, 22 и 23 май 1962 г. в София.

Началото е поставено на 13 и 14 март 1990 г., когато в София се провежда XXVI извънреден конгрес на Съюза на българските учители. Той се превръща в Първи учредителен конгрес на СБУ и поставя началото на качествено ново професионално обединение на работещите в системата на образованието. На него се утвърждава Платформа и Устав на Синдиката. За председател на СБУ е избран Иван Йорданов.

В член първи е записано, че синдикатът като доброволна и независима организация защитава социално-икономическите, трудовите и професионалните права и интереси на работещите в образованието.

Синдикатът на българските учители постига основните си цели чрез:
• Отстояване на свои платформи, програми, становища, позиции, искания и др. по социално-икономически, трудово правни и професионални проблеми.
• Преговори, колективни трудови договори, споразумения и др.
• Социално-икономическа, трудово правна и професионална защита на синдикалните членове.
• Предложения за промени на нормативни актове, управленчески решения и действия, с които се накърняват законните права и интереси на синдикалните членове.
• Всички форми на синдикален протест, съгласно действащото законодателство: протестни писма, декларации, публични събрания, митинги, демонстрации, шествия и др. и като крайно средство – стачка.

За тридесетгодишната си история Синдикатът на българските учители беляза с участието си почти всички знакови стачки на прехода в България.

През 1992 г. в защита интересите на работещите в средното образование СБУ организира най-голямата стачка в историята на учителското синдикално движение дотогава. В нея вземат участие 170 хиляди просветни работници. В продължение на 5 дни (5 – 9 октомври) са затворени вратите на 70% от училищата и детските градини.

Прекратяването на отношенията на национално ниво с правителството на Филип Димитров отваря път на многобройни конфликти.

През 1996 г. в резултат на ефективни стачни действия в цялата страна СБУ извоюва подписването на Наредба № 2 за работните заплати в средното образование и се учредява Първия учителски пенсионен фонд.

През 1997, 1998 и 1999 г. се провеждат многобройни протестни събрания, митинги и ефективни стачки в цялата страна.

10 ноември 2004 с национален протестен митинг в София синдикатите поставят 10 искания за политиката на доходите към правителството на Симеон Сакскобургготски. В протеста участват над 5500 членове на СБУ. След 2 седмици СБУ открива пред Народното събрание палатков лагер. От учителския синдикат настояват да се отделят 6% от Брутния вътрешен продукт за образование. Средната работна заплата тогава е около 138 евро и СБУ настоява за 19% увеличение за заетите в средното образование.

В средата на декември 2005 година около 1000 учители правят жива верига около Народното събрание. „Нашата задача е да върнем над 300 хиляди деца, които всички парламенти от 90-та година насам изкараха на улицата“, заявява председателят на Синдиката на българските учители д.ик.н. Янка Такева на митинга пред парламента.

Тя призовава народните избраници да влязат в класните стаи, да видят с очите си отоплението, осветлението, учебните помагала. Синдикатът е категоричен – няма да отстъпи от искането за 15% увеличение на заплатите.

През есента на 2007 година идва паметната за Синдиката на българските учители, Независимия учителски синдикат към КНСБ и синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа“ стачка – 42 дни, от 24 септември до 4 ноември. Основните искания са за поетапно 100% увеличение на учителските заплати, като се достигне 4,5 % от БВП на страната.

Организаторите отчитат като успех повишението на работните заплати с 18% от 1 ноември на 152 хиляди души, работещи в средното образование. В историята ще остане култовата реплика между финансовия министър Пламен Орешарски и просветния Даниел Вълчев „Дай да разваляме седянката“ по време на среща със стачния комитет.

42-дневната учителска стачка е най-продължителната ефективна стачка в най-новата история.

На десетия ден от началото в ефективните стачните действия са включени 82% от заетите в системата на образованието. На 10 октомври Единният стачен комитет обявява, че процентът на стачкуващи е достигнал 96%. По сведения на синдикалните организации в проведените на 11 и 18 октомври национални протест-митинги в центъра на София взимат участие над 70 хиляди души.

Тези методични и експертни действия показват, че учителската гилдия, ръководена и методически организирана от Синдиката на българските учители, е мощна обществено значима сила, която се ползва със заслужен респект сред управляващите, родителската общност и учениците и която безрезервно внася своята дан за духовното и просветното развитие на българското обществото от края на ХХ и първата четвърт на ХХI век.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/