Свържи се с нас

Новини

СБУ – три десетилетия в защита на авторитета и труда на учителя

Published

on

На 21 юли ще се навършат 125 години от основаването на учителското синдикално движение у нас, а на 14 март се навършиха 30 години от учредяването на Синдиката на българските учители към КНСБ.

Националният музей на образованието, в партньорство със СБУ – Габрово и Регионалното управление на образованието – Габрово, се подготвяше да бъде домакин на 30-годишнината на синдикалната организация.

Извънредните мерки, свързани с ограничаване разпространението на COVID – 19, възпрепятстваха планираните за 2 април събития и откриването на подготвената от музея фотодокументална изложба по случай 30-та годишнина от създаване на Синдиката на българските учители.

Първи конгрес на българските народни учители, София, 21 юли 1895 г. , снимка: НМО – Габрово

Навечерието на международния празник на труда и международната социална солидарност – Първи май, е повод да припомним, че учителското съсловие първо в България се организира, за да защити достойнството и престижа на своя труд.

Това първенство не е резултат са̀мо на даденото от Търновската конституция право на сдружаване. В свободна България учителството се появява като отделна професия със своите отличителни белези, материални характеристики и престиж. От Възраждането до 1878 г. учителят е успял да заеме водещо място в обществения, културен и политически живот.

Организираните форми за защита интересите на наемния труд се появяват скоро след Руско-турската война от 1877/78 г. Но откъсната от зависимостта на изоставащата османска икономика и устремена да догони европейската, младата българска държава няма нито наследство, нито опит в обществено-икономическите и социални отношения, които се пораждат на новия пазар на труда.

Освещаване знамето на СБУ, 1995 г., снимка: НМО – Габрово

За трудово законодателство е още рано, то ще се появи следващия век – през 1905 г.

В този сложен период първите организирани стъпки за защита на професионалните си интереси правят учителите в Княжество България. През 1880 година в град Шумен се създава „Учителско дружество“, към него се присъединяват и други организации в страната.

След Шумен през 1882 година в град Свищов се създава дружество „Учителска дружба”. Неин пръв председател е Никола Живков – основателят на първата детска градина в страната, просветен деец и автор на химна на страната до 1944 година „Шуми Марица“.

През 1884/1885 г. учителството в страната провежда стачки заради тежкото си материално положение и нередовното изплащане на заплатите.

Този процес довежда до създаването на Българския учителски съюз (БУС) на 21 юли 1895 г. в София като организация на най-голямата професионална група в България – учителите. На учредителния конгрес са представени 47 дружества с по един делегат. През 80-те на XIX век в различни градове се създават местни организации, които през 90-те години вече наброяват повече от 60.

Табло от фотодокументалната изложба за 30-годишнината на СБУ със снимки от стачката през 2007 година

Целта на съюза е да се грижи за запазване независимостта на учителя като гражданин и обществен деец, за обезпечаване на материалното му положение; да се стреми за прогресивното и правилно развитие на учебното дело в страната.

В стремежа да се постигне компромис с представителите на Министерството на народната просвета на първия конгрес на учителите надделява концепцията, че съюзът трябва да се развива като професионална организация.

В устава от 1895 година в чл. 6 на БУС е записано „Член на учителското дружество може да бъде всеки народен учител”, а в този от 1899 г. членът е редактиран в: „…всеки учител”. Към този член в първия устав има забележка, с която се разрешава освен „народните” учители, в съюза да членуват и „учители от държавните и частните училища, стига само да поискат”.

На 28 август 1902 г. голяма група класни и гимназиални учители създават Класния учителски съюз, който през 1905–1909 г. приема името „Съюз на учителите от прогимназиите и средните училища в България”.

БУС продължава да съществува до 1934 г., когато официално е разтурен с Наредба-закон на правителството на Кимон Георгиев. На негово място се създава т. нар. казионен учителски просветен съюз.

През 1945 г. е създаден Съюз на работниците по просветата (СРП) като професионална организация на учителите и преподавателите от висшите училища.

Съюзът на българските учители се създава по решение на Първия конгрес на учителите в България, състоял се на 21, 22 и 23 май 1962 г. в София.

Иван Йорданов, първи председател на СБУ, снимка: НМО – Габрово

Началото е поставено на 13 и 14 март 1990 г., когато в София се провежда XXVI извънреден конгрес на Съюза на българските учители. Той се превръща в Първи учредителен конгрес на СБУ и поставя началото на качествено ново професионално обединение на работещите в системата на образованието. На него се утвърждава Платформа и Устав на Синдиката. За председател на СБУ е избран Иван Йорданов.

В член първи е записано, че синдикатът като доброволна и независима организация защитава социално-икономическите, трудовите и професионалните права и интереси на работещите в образованието.

Синдикатът на българските учители постига основните си цели чрез:
• Отстояване на свои платформи, програми, становища, позиции, искания и др. по социално-икономически, трудово правни и професионални проблеми.
• Преговори, колективни трудови договори, споразумения и др.
• Социално-икономическа, трудово правна и професионална защита на синдикалните членове.
• Предложения за промени на нормативни актове, управленчески решения и действия, с които се накърняват законните права и интереси на синдикалните членове.
• Всички форми на синдикален протест, съгласно действащото законодателство: протестни писма, декларации, публични събрания, митинги, демонстрации, шествия и др. и като крайно средство – стачка.

За тридесетгодишната си история Синдикатът на българските учители беляза с участието си почти всички знакови стачки на прехода в България.

През 1992 г. в защита интересите на работещите в средното образование СБУ организира най-голямата стачка в историята на учителското синдикално движение дотогава. В нея вземат участие 170 хиляди просветни работници. В продължение на 5 дни (5 – 9 октомври) са затворени вратите на 70% от училищата и детските градини.

Прекратяването на отношенията на национално ниво с правителството на Филип Димитров отваря път на многобройни конфликти.

През 1996 г. в резултат на ефективни стачни действия в цялата страна СБУ извоюва подписването на Наредба № 2 за работните заплати в средното образование и се учредява Първия учителски пенсионен фонд.

През 1997, 1998 и 1999 г. се провеждат многобройни протестни събрания, митинги и ефективни стачки в цялата страна.

10 ноември 2004 с национален протестен митинг в София синдикатите поставят 10 искания за политиката на доходите към правителството на Симеон Сакскобургготски. В протеста участват над 5500 членове на СБУ. След 2 седмици СБУ открива пред Народното събрание палатков лагер. От учителския синдикат настояват да се отделят 6% от Брутния вътрешен продукт за образование. Средната работна заплата тогава е около 138 евро и СБУ настоява за 19% увеличение за заетите в средното образование.

В средата на декември 2005 година около 1000 учители правят жива верига около Народното събрание. „Нашата задача е да върнем над 300 хиляди деца, които всички парламенти от 90-та година насам изкараха на улицата“, заявява председателят на Синдиката на българските учители д.ик.н. Янка Такева на митинга пред парламента.

Янка Такева, председател на СБУ, снимка: НМО – Габрово

Тя призовава народните избраници да влязат в класните стаи, да видят с очите си отоплението, осветлението, учебните помагала. Синдикатът е категоричен – няма да отстъпи от искането за 15% увеличение на заплатите.

През есента на 2007 година идва паметната за Синдиката на българските учители, Независимия учителски синдикат към КНСБ и синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа“ стачка – 42 дни, от 24 септември до 4 ноември. Основните искания са за поетапно 100% увеличение на учителските заплати, като се достигне 4,5 % от БВП на страната.

Организаторите отчитат като успех повишението на работните заплати с 18% от 1 ноември на 152 хиляди души, работещи в средното образование. В историята ще остане култовата реплика между финансовия министър Пламен Орешарски и просветния Даниел Вълчев „Дай да разваляме седянката“ по време на среща със стачния комитет.

42-дневната учителска стачка е най-продължителната ефективна стачка в най-новата история.

На десетия ден от началото в ефективните стачните действия са включени 82% от заетите в системата на образованието. На 10 октомври Единният стачен комитет обявява, че процентът на стачкуващи е достигнал 96%. По сведения на синдикалните организации в проведените на 11 и 18 октомври национални протест-митинги в центъра на София взимат участие над 70 хиляди души.

Тези методични и експертни действия показват, че учителската гилдия, ръководена и методически организирана от Синдиката на българските учители, е мощна обществено значима сила, която се ползва със заслужен респект сред управляващите, родителската общност и учениците и която безрезервно внася своята дан за духовното и просветното развитие на българското обществото от края на ХХ и първата четвърт на ХХI век.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

Севлиевец е новият директор на ГДБОП

Published

on

Старши комисар Боян Раев, заемал длъжността заместник-директор на ГДБОП от 2023 г., е преназначен на висша ръководна длъжност със заповед на министъра на вътрешните работи Даниел Митов. Главният секретар на МВР главен комисар Мирослав Рашков представи новия ръководител на службата на церемония в сградата на ГДБОП.

„Боян Раев е служител на МВР от 29 години, от които 15 в ГДБОП. Разчитам да поддържа темпото на работа, с което всички го познават“, каза пред служителите главният секретар. „Знам какво можете и се надявам на екипност, за да продължат високите резултати на най-елитната служба на министерството“, допълни той.

От своя страна главен комисар Боян Раев благодари за доверието и представи приоритетните дейности, сред които борбата с наркотрафика и контрабандата, противодействието на тероризма, трафика на хора и прането на пари.

„Отговорността ни е голяма. Работата ще е открита и на бързи обороти. Ще стоя пред Вас, но и зад Вас“, допълни той. Досегашният директор на ГДБОП Явор Серафимов е преназначен за заместник-директор на ГД „Национална полиция“.

Боян Раев е роден 1976 г. в гр. Севлиево. Завършва висше образование в Технически университет – Габрово. Придобива образователно – квалификационна степен „магистър“ в Стопанска академия „Димитър Ценов“ – Свищов, специалност „Стопанско управление“ и във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ по специалност „Право“. Назначен е за служител в МВР през 1996 г. Последователно работи в група „Охрана на обществения ред“ „Криминална полиция“, „Престъпления против собствеността“ и „Тежки престъпления“ в структурите на ОДП – Габрово, ОДП – Варна и СДВР – МВР. Служител на ГДБОП става през 2010 г. Назначен е за началник на сектор към отдел „Контратероризъм“ през 2015 г. От 2021 до 2023 г. е началник на отдел „Специални операции“. Заместник-директор на ГДБОП от 3 октомври 2023 г. Директор на ГДБОП от 27 май 2025 г. Награждаван е с редица отличия и награди в МВР, сред които „Почетен знак на МВР – ІІІ степен“ (2019 г.), „Почетен знак на МВР – II степен“ (2024 г.) „Почетен знак на МВР – I степен“ (2025 г.) от министъра на вътрешните работи, благодарности, похвали, колективни и индивидуална парични награди. Носител на отличия и награди от партньорски европейски и международни служби и организации. Преминал е курсове за подготовка и повишаване на знанията и уменията в редица правоохранителни институции в Европа, САЩ и Кралство Саудитска Арабия.

Зареди още

Култура

Проф. Стоянович: Цар Фердинанд е най-големият иноватор, вманиачен в модерността!

Published

on

Цар Фердинанд е най-големият иноватор, вманиачен в модерността! Това заяви при представянето на книгата си „Фердинандеум“ в Исторически музей – Дряново проф. дин Петър Стоянович. Събитието се състоя на 29 май – датата на която през 2024 година в България бяха пренесе тленните останки на българския владетел.

Пред препълнената залата за временни изложби в експозиция „Колю Фичето“ проф. Петър Стоянович представи по изключително интересен начин монографията, посветена на Фердинанд Сакскобургготски. Директорът на Исторически музей – Дряново Иван Христов приветства гостите на събитието и сподели с тях повода, довел до представянето на „Фердинадеум“ в града на майстор Колю Фичето, по-малко от 2 месеца след гостуването на друга книга на проф. Стоянович – „Царска България (1879 – 1946) – Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)”.

„Фердинандеум“ е научно-исторически труд, описващ в подробности управлението на страната при Цар Фердинанд и живота на българския монарх след него. „Книгата се казва по този начин, защото от обикновена епоха, периодът на Цар Фердинанд става нарицателен, както е „Колизеум“-ът. „Фердинандеум“, защото по този начин, влизайки във всеки български град ти виждаш периода на Царя, отразен от паважа до къщите. Това е основният градски субстрат, който остана. Чрез книгата искам да върна разказа за миналото към документите, а не към емоциите“, коментира проф. Стоянович.

Пред публиката той разгледа личността на Царя, произхода, адаптацията, характера, качествата, заслугите му за страната, отношението към децата му. Фердинанд е представител на католическия клон на Сакскобургготската династия, която през XIX век управлява няколко монархии в Европа. Негова майка е принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, дъщеря на последния френски крал Луи-Филип, която насърчава амбицията му да заеме българския престол и инвестира милиони златни франкове за модернизацията на България.

Проф. Стоянович определи Фердинанд като „интересна личност“, от която в нашата история няма по-мразена и тъпкана. Според историка това е напълно незаслужено, тъй като във времена на световна нестабилност, само за 31 години царят успява да модернизира и европеизира България. Той е етикет за страната ни по онова време пред света и без никакво усилие превръща българският царски двор в еталон.

По думите му цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкова аристократично потекло, който едновременно е пряк наследник на френския крал Анри IV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска. 

Пред присъстващите авторът подчерта, че документите от онази епоха признават много ценни качества на Фердинанд като добър дипломат, изключително гъвкав и умел политик. Но в същото време човек с болезнени амбиции – високомерие, високо самочувствие стигащо понякога до грандомания.

В книгата си проф. Стоянович разглежда цар Фердинанд I като модернизатор, имащ желание да издигне България в Европа, не само с по-големи граници, но и с издигане на нейните институции. Изданието е разделено в няколко основни глави, в които с интересни примери и снимки се вижда проникването на Европа в нашата страна: в армията, обществения живот, архитектурата, обучението, здравеопазването, културата. През периода на неговото управление България изживява военен и стопански подем, строят се железници, обществени сгради, пристанища.

„От големите българи, Фердинанд е най-големият новатор, който е вманиачен в модерността. Колкото е ретро в някои политически моменти, толкова е в другата крайност – на модерността: като се избира оръжие – то винаги е най-доброто, като се прави нещо – то ще е последният модел, а това че струва 2 пъти повече – няма никакво значение. Поради тази причина ние, българите, през 1912 г. се оказваме с най-добрите съобщения, с най-добрата армия“, коментира още проф. Стоянович. Сред любопитните факти за Фердинанд историкът аргументирано изтъкна, че българският владетел е първият цар в света, летят със самолет през 1908 г. в Белгия, първи се качва на автомобил и той е първият цар, снимал се в игрален филм в собствено качество.

Изследователят изрази мнение, че изходът от Междусъюзническата война и последвалото поражение в Първата световна война предопределят и зачеркват всичките му постижения, като за един дълъг период от време монархът е винен за всички беди на страната. Цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – бъдещият цар Борис III, и напуска страната. Установява се в германския град Кобург, където живее до смъртта си. Фердинанд никога не е допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, най-вече през 1937 г. при раждането на внука му – княз Симеон Търновски (Симеон Сакскобургготски).

Жени се 3 пъти. Първият му брак е с италианската принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца – цар Борис III, княз Кирил Преславски, княгиня Евдокия и княгиня Надежда. Княгиня Мария-Луиза умира вследствие на усложнения след раждането на последната им дъщеря. Фердинанд умира на 87 години на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?“.

Зареди още

Крими

Криминално проявеният, бягал от полицаи, е получил изстрел в главата

Published

on

Районната прокуратура в Габрово наблюдава две досъдебни производства, във връзка с инцидента от днес, при който бе прострелян млад мъж.

Тази сутрин, около 08.30 часа, полицейски служители направили опит да спрат за проверка лек автомобил, управляван от криминално проявен 24-годишен мъж от Габрово, чието свидетелство за управление на МПС било отнето.

Младият мъж не се подчинил на подадения светлинен и звуков сигнал и направил опит да избяга с автомобила. Последвало преследване, при което мъжът излязъл от своя автомобил и побягнал в опит да се укрие.

Той бил последван от полицейските служители, като при това преследване бил прострелян в областта на главата.

Образувани са две досъдебни производства. Едното е бързо производство срещу 24-годишния габровец за това, че на 30.05.2025 г.,в Габрово, противозаконно пречил на орган на властта да изпълни задълженията си.

Другото досъдебно производство е за това, че на същата дата, от полицейски орган – служител на ОД МВР-Габрово, при изпълнение на службата му, е причинена средна телесна повреда на младият мъж, с инициали А.Т.

Към момента простреляният мъж е настанен в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово.

Работата по случая по двете наказателни производства продължава под ръководството на РП-Габрово, като разследването за престъплението по чл.131 ал.1 т.2, вр. чл.129 ал.1 от НК се извършва от следовател.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица