Свържи се с нас

Култура

Запознайте се със строителните занаяти на Стара планина

Published

on


Постройки с възрожденска архитектура все още могат да се видят в села от региона на Габрово. Издържали изпитанията на годините, някои от тях вече са застрашени от изчезване. Съвременните хора не знаят много за предимствата на тази архитектура, но все още има майстори, които могат да ги построят и поддържат.

Изложбата „Строителните занаяти на Стара планина”, която вече е открита в музей „Етър”, представя материално и нематериално културно наследство – постройки, майстори, които владеят строителния занаят и инструменти, които се ползват.


Изложбата е част от проекта „Строителните занаяти на Стара планина”, реализиран от сдружение „Мещра” и музей „Етър”.

Цанко Пенчев от габровското село Горнова могила е един от интересните гости при представянето на проекта „Строителните занаяти на Стара планина”. По време на теренните проучвания, свързани с тази инициатива, Цанко Пенчев дава информация на уредника от музей „Етър” Росица Бинева за човек от неговото село, живял до 80-те години на миналия век – дядо Станчо Иванов. Самобитен майстор, роден някъде в началото на ХХ век, рано остава сирак, но неговия дядо го въвежда в живота.


„Дядо му е Колю и затова много хора от селото го наричаха дядо Колчо, като прякор. Понеже дядо му го въвежда в живота, така да се каже. Научава го на ред. При него „зиде” приказки няма”, разказва Цанко Пенчев за стария майстор.

„Зиде” означава излишни, става ясно от обяснението на жителя на Горнова могила. Той помни думи на своя баща по този повод. Преди много години в селото има друг човек, който е известен с това, че думите му често се отдалечават от истината. Дядо Станчо ( или Колчо, както му е прякора) казва за него: „Не го слушайте, той послъгва”, а онзи разбира и се обижда. „Какво ще се сърди, казват съседите, той Станчо „зиде” приказки не приказва”.


Станчо Иванов научава много от дядо си. Може каца да направи, с времето става майстор на къщите с плочи, добър ковач с нужното оборудване, умее дори колела на волската си каруца да поправи.

Историята за самобитния майстор Станчо от Горнова могила, вече е съхранена не само сред малкото останали негови съселяни, какъвто е Цанко Пенчев, благодарение на теренните проучвания и изложбата, открита в музея „Етър”.


В изложбата са представени историите на още майстори. Майстор Панайот е строител. При откриването на изложбата „Строителните занаяти на Стара планина” от екипа на сдружение „Мещра” го посрещат с видимо уважение. Занимава се с поддръжка на стари къщи, които днес не се правят. Казва, че има интерес към тях от чужденци, особено от англичани. Благодарение на това, днес той има достатъчно работа.

Един от фокусите на проекта „Строителните занаяти на Стара планина” е нематериалното културно наследство – хората със съответните умения. Освен майстор Панайот, в изложбата са представени Христо Тоцев, който е много добър в сухата каменна зидария и Павел Кунчев – признат в реденето на каменни плочи върху покрив.


Специално внимание е отделено на наследниците на Тревненската школа. Учители, възпитаници – настоящи и бъдещи, които продължават традицията на дърворезбата.

Изложбата показва част от селата, посетени по време на двете теренни проучвания през 2018 година от екипите на „Мещра” и „Етър”-а. 30 села са проучени през лятото и есента, а 13-те табла от изложбата представят традиционната възрожденска архитектура, все още запазена в тях.


От сдружение „Мещра” са убедени, че приемствеността е особено важна за запазването на старото знание. Майсторите, с които запознава изложбата, работят само с традиционни материали – дърво, камък, глина.

Особено обнадеждаващо е, че доста от местните хора знаят как да поддържат къщите си.


От сдружение „Мещра” работят в различни части на България – в Западните Родопи, в Странджа и в Централна Стара планина. Базата данни, които са събрани, ще достигне до много голям кръг от хора, за да се запазят старите умения.

Ако имате стара къща или друг вид постройка, от сдружението могат да Ви свържат с майстор, който да се погрижи за нея.


Арх. Ирина Аргирова, председател на сдружението, би живяла във възрожденска къща. Предпочита архитектурата на старопланинските. Таня Вълканова, която също е от екипа на организацията, харесва странджанските. Особено й допада характерната към къщите дървена пристройка, с която се „обшиват” къщите. Между тази обшивка и дома се получава коридор, който се ползва за стопански нужди. Това, един вид буферно пространство, запазва хладината през лятото и изолира от външния студ през зимата.

В деня на откриване на изложбата Ирина Аргирова и Таня Вълкова представиха работата на сдружението при теренните проучвания, свързани с реализацията на „Строителните занаяти на Стара планина”, а уредникът Росица Бинева разказа за ролята на музея.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Библиотеката ще обновява фондовете и колекциите си

Published

on

Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” подготви проектно предложение за обновяване на фондовете и колекциите си, информира директорът на културната институция Савина Цонева.

В края на месец април Министерство на културата обяви първа конкурсна сесия за финансова подкрепа на библиотеките за обновяване на фондовете им по програма „Българските библиотеки – съвременни центрове на четене и информираност” 2020 г. Общата сума на конкурсната сесия е в размер на 1 млн. лв.

Право на участие в конкурса за финансова подкрепа имат Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, всички регионални и общински библиотеки по смисъла на Закона за обществените библиотеки.

Екип на габровската библиотека подготви проектно предложение на стойност 25 000 лв – максималната сума за регионалните библиотеки. В проектното предложение на библиотеката изданията от български автори заемат подобаващо място – над 40%, а заглавията от едно издателство, включени в списъка, представен в министерството, не надвишават 10% от общия брой заглавия.

Широк кръг – общо 206 регистрирани по българското законодателство издателства намериха представителство в проектното предложение. Предвижда се закупуване на книги, литературна и културна периодика и други информационни източници, включително и на електронни носители.

Подборът на литературата е извършен според големината на библиотеката, потенциалните читатели и спецификата на региона и населеното място. Списъкът обхваща информационни източници от различни области: художествена литература, художествени произведения за деца, хуманитаристика, справочна и друга научна литература – общо 1538 заглавия.

С въпросната програма Министерство на културата дава възможност за обогатяване и обновяване на библиотечните фондове и колекции. Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” е реализирала проекти във всички досегашни сесии на програмите на културното министерство.

Отпусканите средства от Министерство на културата дават възможност своевременно да се закупят стойностни заглавия, съобразени изцяло с профила на библиотечния фонд и с информационните, културни и образователни потребности на потребителите на библиотеката.

Очаква се през месец юни министерство на културата да обяви втори етап на конкурсната сесия, в която да кандидатстват читалищни библиотеки, вписани в Регистъра на обществените библиотеки до края на 2018 година.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Вижте как Габрово отбеляза 24 май (Галерия от снимки)

Вижте в галерията от снимки как Габрово отбеляза Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Published

on

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Юлия Нинова бе удостоена с почетен знак „Златен век“

Published

on

На 22 май бяха публикувани тазгодишните носители на приза “Златен век” във всички области на културата.

Сред отличените бе и директорът на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна Юлия Нинова.

Тя бе удостоена с Почетен знак “Златен век” – “Печат на Цар Симеон Велики”, сребърен.

„Златен век“ е почетен знак на Министерството на културата, който се присъжда за изключителен принос към българската култура и за развитие на културното сътрудничество.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица