Свържи се с нас

Новини

Илхан Кючюк: България има интерес да е част от интегриран ЕС

Published

on

снимка:ilhankyuchyuk.eu/

Илхан Кючюк е член на Европейския парламент от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) и е неин вицепрезидент. Завършил е политология и право във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Председател е на младежката структура на ДПС. През март 2018 г. става евродепутат на годината в категория „Култура и медии“. Роден е в Севлиево, където през 2017 г. получава почетен знак за активната си обществена дейност сред младите хора в общината. Разговаряме с евродепутата за политическата му дейност, актуалните теми от европейския дневен ред, за приоритетите на ЕС и бъдещия европарламент.

– Господин Кючюк, споделете ни основните аспекти и новини от работата Ви в ЕП?
– Работя главно в Комисията по външни работи, докладчик съм от страна на АЛДЕ за Албания. За мен е приоритет разширяването на Западните Балкани. Европейският съюз като цяло не успя да постигне значим прогрес по темата. Очакваме добро развитие на предстоящия съвет за Северна Македония и Албания, но напоследък чувам доста обезкуражаващи послания от водещи държави в ЕС, които не искат да влизат в разговора. Надявам се, че това е само предизборна треска и след май месец тези държави ще променят отношението си по осъзнаване на принадлежността си към европейския проект. Изградих собствен сайт „Ти и Брекзит“, в който българските граждани във Великобритания могат да отправят въпроси за статута им предвид политическата обстановка в страната.

– Възможно ли е предоговаряне за подпомагането на селското стопанство с цел подем на местното производство и защита на уникалните продукти? България все пак е аграрна страна, а по свидетелство на пътешественика Евлия Челеби Севлиево в миналото е било розова градина.
– В областта на селското стопанство предстои България да изпрати стратегията си към Европейската комисия, в която да посочи какво земеделие иска да има. Единият вариант е то да бъде само на големите зърнопроизводители, а другият – земеделие, ориентирано към биопродукти, овощарство, зеленчукопроизводство, животновъдство или създаване на уникални продукти. Вторият вариант за мен е по-добрият. Досега земеделието ни бе насочено към сектор, който е доходоносен, но само за определен брой производители.

– Наближават изборите за Европейски парламент, как ще бъде конструиран той и каква е прогнозата Ви за отношенията в него?
– Важното за България е да изпрати подготвени хора. През този мандат имахме добра стиковка между нас евродепутатите и успяхме да защитим някои национални въпроси. Защото тук ние поддържаме европейските ценности, но и националните интереси. Успяхме с общи усилия да забавим процеса по т.н. пакет „Макрон“. Голямата битка ще е между двете крайности – Европа да продължи по сегашния си път или да направи рязък завой и да се превърне в Европа на крайностите и национализма, на излизане на държави от ЕС, което в никакъв случай не е добре за България. Ако българският национализъм иска да се покаже, по същия начин ще иска да се покаже и френският, и германският. Нашият национализъм няма да е по-силен от техния по обективни причини – география, население, икономическа мощ, те са създали правилата в ЕС, а ние сме ги приели, когато сме влезли в ЕС. Имаме интерес да сме част от един интегриран ЕС на подходящото място – чрез Шенген, чрез Еврозоната. Това не значи, че ще стане днес или утре и никой не ни го обещава. Трябва да работим последователно и със самочувствие, защото, ако защитаваме само определени теми и не участваме изцяло, това намалява качеството и силата ни.

– Как ще се отрази Брекзит на следващия ЕП, също и прекратяването на присъединителните преговори с Турция?
– По отношение на Турция според мен Европа предприема действия, с които връща процеса 15 години назад. През 2004 г. същият този парламент е решил да започне преговори, а днес казва, че процесът трябва да бъде прекратен, защото е неефективен. Крайното гласуване ще покаже, но мнението ми е, че изборът е предизвестен в посока прекратяване на преговорите за влизане на Турция в ЕС. Относно Брекзит – който и сценарий да бъде избран, той ще засегне съдбата на 3 млн. и 200 хил. европейски граждани, около 1,5 млн. британски граждани, ще се отрази във военен и енергиен план. Великобритания правеше едни от най-големите вноски в ЕС. Имаме интерес от такава държава, защото тя оказва голямо влияние върху преразпределението на кохезионните фондове, които са 1/3 от всички фондове. През 2015-2016 г. имаше реална опасност кохезионният фонд да бъде спрян, а много сектори в България очакват средства именно оттам. ЕП е заложил за България около 18 млрд. лв. за периода 2021-2027 г. на база прогнозна многогодишна финансова рамка от 1.3% от брутния вътрешен продукт на държавите членки. Но Съветът и Комисията са на друго мнение и ако решат процентът да е 1.1, средствата ще са по-малко. Най-рано можем да имаме многогодишна финансова рамка по време на финландското председателство, а най-късно – през немското. Така че дебатът тук предстои.


Следете ни и във Фейсбук на:

http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Крими

Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Published

on

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.

По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.

87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.

Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.

Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.

Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Зареди още

Новини

Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Published

on

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.

Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.

Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.

От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица