Свържи се с нас

Икономика

Какво крие Борисов за Фискалния резерв?

Неясното харчене на пари заплашва Валутния борд и гони инвеститорите от България

Published

on

Колкото и да си затваря очите премиерът Бойко Борисов, истината за Фискалния резерв вече е напълно ясна - топи се със скоростта на светлината. СНИМКА: ИВАН СТОИМЕНОВ

В началото на седмицата  любимият на всички нас Бойко Борисов отново се впусна в експертни и лични оценки на политическите си съперници: Много искам да помоля, с цялото си уважение към някои опозиционни лидери, които се докачат много, когато говорят на тема “Фискален резерв”, да им напомня, защото, може би, навремето, когато те са били премиери, не са имали време да четат. Затова ще им повторя, че по европейските програми, селските райони, метрото, магистрала “Тракия”, давам пари, взимаме от резерва, и след три месеца – Брюксел ни връща парите.

Нека сега, без да се “докачаме” много, да видим

какво точно се случва с Фискалния резерв на България

и най-вече – кое остава премълчано или овъргаляно в личните квалификации на премиера. Кое е това, което, уважаеми читателю, не достига до теб ?

Най-общо казано, Фискалният резерв представлява спестените пари от обществото, които правителството решава да не харчи. Към днешна дата във Фискалния резерв можем да открием 1.12 милиарда лева към Републиканския бюджет (това са парите, с които правителството реално може да оперира), 1.760 милиарда са по сметка на Сребърния фонд (създаден, за да гарантира пенсионната система), а останалите средства се падат на няколко извънбюджетни фонда (Национален фонд към Министерството на финансите, Фонд “Земеделие”), НОИ и други бюджети. Никак не е ясно дали и как средства от извънбюджетните фондове могат да се прехвърлят към републиканския бюджет, но след опита с мистериозното изчезване на резерва на НЗОК вече смятам, че всичко е възможно.

Към 30 април тази година Фискалният резерв на страната ни, по данни на Министерството на финансите, е 4.68 милиарда лева. На горната графика може да видите какво е неговото развитие от средата на 2009 година (малко преди сегашното правителство да вземе властта) до март 2011 година. От малко над 8 милиарда лева през юни 2009-а, днес са останали само 4.6 милиарда. Иначе казано, половината от спестените пари на обществото ни ги няма. Не знам къде в главата на премиера се намират тези пари, дето са ни ги върнали от Европейския съюз, но в действителността ги няма. Нещо повече, това, че ние вземаме от резерва, за да финансираме инфраструктурни проекти, също не е много ясно и прозрачно. Как се случва това законово? Кои конкретно са проектите и колко пари са вадени за тях от резерва, при положение, че реално средствата, с които правителството може да се разпорежда са тези около 1.12 милиарда, които са резерв по Републиканския бюджет. И докато сме на темата – в Бюджет 2011 са заложени 4.5 милиарда лева минимум, които правителството трябва да покаже в края на годината. Имайки предвид наближаващите избори, разходването на резерва неминуемо ще се ускори и в крайна сметка ще се окаже, че остатъците от тези 1.12 милиарда в резерва няма да ни стигнат за финансиране на заложения бюджетен дефицит, който най-вероятно ще надмине заложените 2.5% от брутния вътрешен продукт (около 1.92 милиарда лева).

В тази ситуация правителството ще трябва да избира – или да емитира дълг, за да запълни дефицита, или да ускори приватизацията на “Булгартабак” и държавните дялове в Е.ОН, ЕВН и ЧЕЗ. Моето лично убеждение е, че

съвсем скоро ще наблюдаваме една ускорена приватизация на “Булгартабак”

Уважаеми читателю, дори малките деца знаят, че натрупването на Фискален резерв е добре за обществото. С тези средства би могло да се намалява осигурителната тежест, да се изкупува външен дълг или да се провеждат ключови реформи. Пенсионната система у нас приближава с всяка изминала година към неизбежния си крах. Дефицитите в НОИ нарастват всяка година, а алтернативата – преминаване към лични пенсионни сметки, в които всеки да спестява колкото иска и може, остава табу. За да се направи обаче тази важна реформа ни е нужен много силен и стабилен буфер, който да може да гарантира нарастващите пенсии на хората в заварено положение и да даде възможност за лек старт на нова пенсионна система, основана на личните сметки. Тази реформа е вече толкова належаща, че ако не бъде направена, буквално до няколко години, сегашната пенсионна система ще изпадне в тотален колапс. Една такава реформа аз считам за държавническо решение. Непрестанното харчене на Фискалния резерв за неща, неясни за обществото, не е никак държавническо. И вместо да се задява отново с опозицията по въпроса кой колко е чел (незнайно защо нашият премиер непрестанно натяква колко много чете), можеше просто да се изправи и да попита защо предишното правителство на Тройната коалиция успя към 31 октомври 2008 година да регистрира 12 милиарда лева Фискален резерв, а само 2 месеца по-късно цели 5 милиарда вече бяха изхарчени. Или защо тогава, когато имаше значителни средства в хазната не бяха взети решения за провеждане на тези ключови реформи, за които си говорим тук.

Искрен Пенчев е индивидуален инвеститор. Главен анализатор на Trend Watch Bulgaria и автор на www.marketsinside.com.

Не на последно място,

средствата във Фискалния резерв представляват гарант на Валутния борд

Сега, след като резервът ни е почти стопен, можем да кажем, че не това е най-големият ни проблем. По-страшният ефект от това е, че даваме много лоши сигнали към чуждестранните инвеститори. Става дума за психологическия ефект, при който съседка на Гърция си харчи неясно за какво и как Фискалния резерв, заплашвайки Валутния борд и възможностите за балансиран бюджет на страната. И колкото огромна нужда да имаме сега от инвестиции, харченето на резерва всъщност гони инвеститорите. Загубите за страната ни от изхарчването на значителни суми от Фискалния резерв и при двете (сегашно и предишно) правителства са най-вече във възможността за алтернативното им разходване, която вече е безвъзвратно изгубена. А именно – провеждането на жизненоважна реформа в пенсионната система. Сега, стигнали отново в изходно положение започваме да се чудим как ще пълним очертаващия се сериозен дефицит в бюджета тази година, или още по-зле – как точно ще си платим онези около 1.6 милиарда по брейди облигациите през 2013 година.

автор: Искрен Пенчев

АргументиБГ

Икономика

НАП напомня: До 2 март се подават справките за изплатени доходи

Published

on

До 2 март предприятията и самоосигуряващите се лица, които са изплатили през 2025 г. доходи на физически лица, включително и от трудови правоотношения, са длъжни да представят по електронен път в НАП справки за изплатените суми. Те се обявяват в левове, предвид че през 2025 г. това е основната валута в България. Според нормативните изисквания справките се подават до 28 февруари, но тъй като е събота, срокът се удължава до първия работен ден – 2 март.  

В справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ, освен изплатените през 2025 година облагаеми доходи по трудови правоотношения и удържаните данък и задължителни осигурителни вноски, работодателите трябва да обявят и определени необлагаеми доходи, предоставени от тях. Сред тях са: дадените на служителите ваучери за храна, които са освободени от облагане с данък върху социалните разходи по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, изплатените обезщетения за първите два дни от болничния, еднократните помощи в размер до 2400 лв./1227,1 евро за раждане или осиновяване на дете, сключване на граждански брак, необлагаемите дневни командировъчни пари, ако изплатената сума на конкретно физическо лице е над 1000 лв./511,29 евро, и др. 

В справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ се обявяват изплатените през годината доходи, удържаните данък и задължителни осигурителни вноски на физически лица от извънтрудови правоотношения, упражняване на свободна професия, авторски и лицензионни възнаграждения, наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, доходи от други източници,   доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък, като например дивиденти и ликвидационни дялове, облагаеми парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител и др., доходи от прехвърляне на права и имущество, както и необлагаеми доходи, изчерпателно изброени в чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ и в Част ІV от номенклатурата към утвърдения образец. 

За да улесни подаването на справките, НАП предоставя на сайта си клиентско приложение. Работодателите могат да видят декларираните от тях данни чрез две електронни услуги, достъпни с персонален идентификационен код /ПИК/ и квалифициран електронен подпис /КЕП/: „Предоставяне на справка за актуално състояние на данните, декларирани със Справката за изплатени през годината доходи по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ и за удържаните данък и задължителни осигурителни вноски“ и „Предоставяне на справка за актуално състояние на данните, декларирани със Справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за изплатените през годината доходи по трудови правоотношения“.

Получените в НАП данни от предприятията ще могат да бъдат въведени в предварително попълнените данъчни декларации, които ще са достъпни в Портала за електронни услуги през март. 

Повече информация за попълването на данните и подаването на справките може да бъде получена на телефоните на Информационния център на НАП: 0700 18 700 или  02/9859 6801,  съобразно тарифата на съответния оператор.

Зареди още

Икономика

Габрово се изкачва до 14-о място в страната по брутна работна заплата

Published

on

Област Габрово заема 14-о място в страната по показателя средна брутна месечна работна заплата, като се изкачва с три позиции спрямо предходното тримесечие. Това сочат данни на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

През четвъртото тримесечие на 2025 г. средната месечна работна заплата в областта достига 2 095 лв., което представлява увеличение от 6,7% спрямо третото тримесечие на същата година.

По месеци размерът на средната брутна заплата е както следва: за октомври – 2 049 лв., за ноември – 2 117 лв., а за декември – 2 120 лева. На годишна база също се отчита ръст. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 г. средната месечна работна заплата в област Габрово нараства с 8,7%.

Увеличението в обществения сектор е 11,2%, докато в частния сектор ръстът достига 7,6%. Сред икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на възнагражденията спрямо предходното тримесечие, се нареждат „Образование“, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ и „Култура, спорт и развлечения“.

В сравнение със същия период на 2024 г. най-значително повишение на заплащането се отчита в секторите „Селско, горско и рибно стопанство“, „Строителство“ и „Административни и спомагателни дейности“.

Данните показват, че най-високи средномесечни трудови възнаграждения през четвъртото тримесечие на 2025 г. са получавали наетите в „Държавно управление“ – 2 701 лева, както и в „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – 2 484 лева.

В другия край на класацията остават икономическите дейности с най-ниско средномесечно възнаграждение. Това са „Операции с недвижими имоти“ – 967 лева, „Административни и спомагателни дейности“ – 1 247 лева и „Други дейности“ – 1 403 лева.

В национален план, по показателя средна брутна месечна работна заплата, област Габрово се нарежда на четиринадесето място след София (столица), Варна, Враца, София (област), Пловдив, Стара Загора, Русе, Бургас, Търговище, Плевен, Шумен, Разград и Перник.

Зареди още

Икономика

Market tackle – дигиталният партньор за устойчив онлайн растеж

Published

on

В свят, в който дигиталното присъствие е ключово за успеха на всеки бизнес, market tackle се позиционира като стратегически партньор, който помага на брандовете да растат устойчиво, разпознаваемо и измеримо. Базирана в Габрово, но работеща с клиенти от цяла България и чужбина, агенцията предлага цялостни решения в сферата на дигиталния маркетинг.

В market tackle вярват, че добрите резултати идват от дългосрочно партньорство. Екипът гледа на всеки клиент като на съмишленик, с когото изгражда ясна стратегия, базирана на данни и конкретни бизнес цели.

За нас маркетингът не е просто реклама. Това е процес по изграждане на доверие, имидж и устойчиви продажби. Работим рамо до рамо с клиентите си и взимаме решения, базирани на реални данни, а не на предположения“, споделя Мирена Колева, собственичка на market tackle.

Агенцията предлага стратегически и оперативни решения в ключовите направления на онлайн маркетинга:

  • реклама в Google (Search, Display, Performance кампании);
  • реклама в YouTube;
  • реклама в Meta (Facebook и Instagram);
  • маркетинг в социалните мрежи;
  • създаване на съдържание;
  • SEO (оптимизация за търсачките);
  • имейл маркетинг;
  • създаване на уеб сайтове.

Комбинацията от различни канали позволява изграждането на цялостна маркетингова екосистема, която увеличава разпознаваемостта на бранда, привлича точната аудитория и стимулира продажбите.

В основата на всяка кампания стои внимателно изготвена стратегия. market tackle анализира пазара, конкуренцията и поведението на потребителите, за да изгради план за действие с ясни KPI показатели и измерими резултати.

Агенцията не просто стартира кампании – тя ги оптимизира постоянно, за да гарантира ефективност и максимална възвръщаемост на инвестицията.

За да улесни бизнеса в първата стъпка към по-силно онлайн присъствие, market tackle предлага безплатна оферта и първоначален план за работа. Така всеки клиент получава ясна визия за възможностите и потенциала си още преди старта на съвместната работа.

Ако търсите дигитален партньор, който мисли стратегически, работи прозрачно и поставя резултатите на първо място, market tackle е вашият избор.

Може да ни разкажете за вашия бизнес на имейл office@markettackle.com или на 0894 536 117.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица