Икономика
Какво крие Борисов за Фискалния резерв?
Неясното харчене на пари заплашва Валутния борд и гони инвеститорите от България

Колкото и да си затваря очите премиерът Бойко Борисов, истината за Фискалния резерв вече е напълно ясна - топи се със скоростта на светлината. СНИМКА: ИВАН СТОИМЕНОВ
В началото на седмицата любимият на всички нас Бойко Борисов отново се впусна в експертни и лични оценки на политическите си съперници: Много искам да помоля, с цялото си уважение към някои опозиционни лидери, които се докачат много, когато говорят на тема “Фискален резерв”, да им напомня, защото, може би, навремето, когато те са били премиери, не са имали време да четат. Затова ще им повторя, че по европейските програми, селските райони, метрото, магистрала “Тракия”, давам пари, взимаме от резерва, и след три месеца – Брюксел ни връща парите.
Нека сега, без да се “докачаме” много, да видим
какво точно се случва с Фискалния резерв на България
и най-вече – кое остава премълчано или овъргаляно в личните квалификации на премиера. Кое е това, което, уважаеми читателю, не достига до теб ?
Най-общо казано, Фискалният резерв представлява спестените пари от обществото, които правителството решава да не харчи. Към днешна дата във Фискалния резерв можем да открием 1.12 милиарда лева към Републиканския бюджет (това са парите, с които правителството реално може да оперира), 1.760 милиарда са по сметка на Сребърния фонд (създаден, за да гарантира пенсионната система), а останалите средства се падат на няколко извънбюджетни фонда (Национален фонд към Министерството на финансите, Фонд “Земеделие”), НОИ и други бюджети. Никак не е ясно дали и как средства от извънбюджетните фондове могат да се прехвърлят към републиканския бюджет, но след опита с мистериозното изчезване на резерва на НЗОК вече смятам, че всичко е възможно.
Към 30 април тази година Фискалният резерв на страната ни, по данни на Министерството на финансите, е 4.68 милиарда лева. На горната графика може да видите какво е неговото развитие от средата на 2009 година (малко преди сегашното правителство да вземе властта) до март 2011 година. От малко над 8 милиарда лева през юни 2009-а, днес са останали само 4.6 милиарда. Иначе казано, половината от спестените пари на обществото ни ги няма. Не знам къде в главата на премиера се намират тези пари, дето са ни ги върнали от Европейския съюз, но в действителността ги няма. Нещо повече, това, че ние вземаме от резерва, за да финансираме инфраструктурни проекти, също не е много ясно и прозрачно. Как се случва това законово? Кои конкретно са проектите и колко пари са вадени за тях от резерва, при положение, че реално средствата, с които правителството може да се разпорежда са тези около 1.12 милиарда, които са резерв по Републиканския бюджет. И докато сме на темата – в Бюджет 2011 са заложени 4.5 милиарда лева минимум, които правителството трябва да покаже в края на годината. Имайки предвид наближаващите избори, разходването на резерва неминуемо ще се ускори и в крайна сметка ще се окаже, че остатъците от тези 1.12 милиарда в резерва няма да ни стигнат за финансиране на заложения бюджетен дефицит, който най-вероятно ще надмине заложените 2.5% от брутния вътрешен продукт (около 1.92 милиарда лева).
В тази ситуация правителството ще трябва да избира – или да емитира дълг, за да запълни дефицита, или да ускори приватизацията на “Булгартабак” и държавните дялове в Е.ОН, ЕВН и ЧЕЗ. Моето лично убеждение е, че
съвсем скоро ще наблюдаваме една ускорена приватизация на “Булгартабак”
Уважаеми читателю, дори малките деца знаят, че натрупването на Фискален резерв е добре за обществото. С тези средства би могло да се намалява осигурителната тежест, да се изкупува външен дълг или да се провеждат ключови реформи. Пенсионната система у нас приближава с всяка изминала година към неизбежния си крах. Дефицитите в НОИ нарастват всяка година, а алтернативата – преминаване към лични пенсионни сметки, в които всеки да спестява колкото иска и може, остава табу. За да се направи обаче тази важна реформа ни е нужен много силен и стабилен буфер, който да може да гарантира нарастващите пенсии на хората в заварено положение и да даде възможност за лек старт на нова пенсионна система, основана на личните сметки. Тази реформа е вече толкова належаща, че ако не бъде направена, буквално до няколко години, сегашната пенсионна система ще изпадне в тотален колапс. Една такава реформа аз считам за държавническо решение. Непрестанното харчене на Фискалния резерв за неща, неясни за обществото, не е никак държавническо. И вместо да се задява отново с опозицията по въпроса кой колко е чел (незнайно защо нашият премиер непрестанно натяква колко много чете), можеше просто да се изправи и да попита защо предишното правителство на Тройната коалиция успя към 31 октомври 2008 година да регистрира 12 милиарда лева Фискален резерв, а само 2 месеца по-късно цели 5 милиарда вече бяха изхарчени. Или защо тогава, когато имаше значителни средства в хазната не бяха взети решения за провеждане на тези ключови реформи, за които си говорим тук.

Искрен Пенчев е индивидуален инвеститор. Главен анализатор на Trend Watch Bulgaria и автор на www.marketsinside.com.
Не на последно място,
средствата във Фискалния резерв представляват гарант на Валутния борд
Сега, след като резервът ни е почти стопен, можем да кажем, че не това е най-големият ни проблем. По-страшният ефект от това е, че даваме много лоши сигнали към чуждестранните инвеститори. Става дума за психологическия ефект, при който съседка на Гърция си харчи неясно за какво и как Фискалния резерв, заплашвайки Валутния борд и възможностите за балансиран бюджет на страната. И колкото огромна нужда да имаме сега от инвестиции, харченето на резерва всъщност гони инвеститорите. Загубите за страната ни от изхарчването на значителни суми от Фискалния резерв и при двете (сегашно и предишно) правителства са най-вече във възможността за алтернативното им разходване, която вече е безвъзвратно изгубена. А именно – провеждането на жизненоважна реформа в пенсионната система. Сега, стигнали отново в изходно положение започваме да се чудим как ще пълним очертаващия се сериозен дефицит в бюджета тази година, или още по-зле – как точно ще си платим онези около 1.6 милиарда по брейди облигациите през 2013 година.
автор: Искрен Пенчев
АргументиБГ
Икономика
Габрово е домакин на Лагер за иновации 2026 „Пространството между нас“

В Габрово започна Лагер за иновации Габрово 2026 „Пространството между нас“. Инициативата на Община Габрово и Европейския комитет на регионите продължава до 30 октомври и събира представители на институции, предприятия, научни и културни организации, независими творци и гражданския сектор. В центъра на форума са кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата 2032 и сътрудничеството между бизнеса и науката.
Форумът се провежда десет години след първия иновационен лагер в града, организиран пак в партньорство с Европейския комитет на регионите. „Тогава заложихме на силата на сътрудничеството – на срещата между различни знания, опит и гледни точки. Десет години по-късно тази идея има още по-голямо значение“, каза при откриването кметът Таня Христова.
В словото си кметът подчерта, че европейската конкурентоспособност не бива да остава привилегия на най-развитите центрове. „Тя трябва да се усеща и в индустриалните градове, в малките и средните общности, в регионите, които имат потенциал, но губят хора“, посочи Христова. Според нея бъдещето на политиката на сближаване след 2027 г. е въпрос на посока за цяла Европа: „Кохезията не е компенсация за изоставане. Тя е инвестиция в способността на всички европейски територии да участват в общия просперитет.“

Като член на Европейския комитет на регионите кметът заяви, че градовете и регионите трябва да имат реален глас при определянето на тези политики, защото „именно на местно ниво най-ясно се вижда как икономическите промени се отразяват върху живота на хората“.
Христова постави в центъра на разговора идеята за „правото да останеш“ и предизвикателството пред Габрово да задържа и привлича хора. „Силната икономика е необходима, но сама по себе си не е достатъчна, за да осигури бъдещето на един град“, каза тя и добави: „Нашата задача не е да убеждаваме младите хора, че трябва да останат в Габрово. Нашата задача е да създадем град, който те сами да изберат.“
Като пример за младежка енергия кметът посочи играта „Съхрани миналото и бъди бъдещето“, създадена от отбора „Пазители на времето“ от Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“. С помощта на съвременните технологии учениците превръщат историята на Габрово в преживяване. „Тези млади хора не чакат бъдещето да им бъде предложено. Те вече участват в неговото създаване“, отбеляза Христова.Кметът припомни, че в основата на габровската индустрия и култура стои стремежът да се създава. „Индустрията и културата не са два паралелни разговора за бъдещето на Габрово. Те са част от един и същ разговор – как да бъдем град, който създава стойност и привлича хора“, каза тя.

Според Христова на това разбиране се основават и амбицията на Габрово за климатична неутралност до 2030 г. и кандидатурата за Европейска столица на културата 2032, която общината подготвя в стратегическо партньорство с Велико Търново. Тя заяви, че защитава разбирането, че културата е съществена част от икономическото развитие, и в работата си по „Културния компас за Европа“.
Темата на лагера, „Пространството между нас“, е това между предприятията и университета, между културата и икономиката, между институциите и гражданските инициативи, между поколенията. „Понякога именно там са най-големите ни пропуснати възможности. Но там могат да възникнат и най-интересните решения – когато хора, които обикновено работят поотделно, започнат да мислят и действат заедно“, посочи кметът.
В продължение на три дни участниците ще обменят опит, ще посещават местни предприятия и културни обекти и ще разработват предложения по две предизвикателства.

„Габрово 2030 – От знания към индустриални иновации“ е насочено към конкретни технологични проблеми на местните предприятия и към възможностите бизнесът и науката да търсят решения заедно. Това включва разработване и изпитване на нови продукти, подобряване на производствените процеси и прилагане на изкуствен интелект и автоматизация. Целта е да се очертае обща индустриална програма, основана на потребностите на местния бизнес.
Културното предизвикателство ще търси как творците, местните занаяти и културните организации да намират нови възможности в условията на технологична промяна. Те ще продължат да творят с ръцете си, да се срещат с хората и да се обединяват около идеи. Екипът ще разработва предложения за сътрудничество между културни институции, независими творци, бизнеса и гражданите с принос към кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата 2032.

Откриващият семинар днес е отворен за всички заинтересовани, от 10:00 до 14:00 ч. Кметът Таня Христова представи „Културен компас за Европа“, стратегическия документ на Европейската комисия за развитието на културата в ЕС, по който е докладчик на Европейския комитет на регионите. Програмата включва още темите за Новия европейски Баухаус и бъдещето на Европейските столици на културата, последвани от дискусия „Габрово и Европа: културата като двигател на градското развитие“.
От 12:00 ч. Петър Ганев от Института за пазарна икономика представя икономическия профил и перспективите пред Габрово. В дискусията за технологичната промяна и подкрепата за индустриални иновации участват Томислав Дончев, председател на Комисията по иновациите и дигиталната трансформация в Народното събрание, представители на Техническия университет – Габрово, на Управляващия орган на Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ и на Регионалния иновационен център „Амбициозно Габрово“.
Резултатите от работните групи ще бъдат представени публично на 30 октомври.

Икономика
Кметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан

Кметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан в България Елмар Маммадов. Той разказа за своя професионален път, дипломатическия си опит и работата си в сферата на международните отношения, икономическото сътрудничество и държавното управление.
Основен акцент в разговора бяха Габрово и Баку – двата града, техният потенциал за развитие и възможностите за обмен на опит и добри практики. Посланикът представи накратко своя дългогодишен професионален път, преминал през различни структури на Министерството на външните работи на Азербайджан, дипломатическата мисия на страната към ООН и международните организации в Женева, както и посолството на Азербайджан във Франция.
В периода 2017–2024 г. той заема отговорни позиции в администрацията на президента на Азербайджан, а преди назначаването си за извънреден и пълномощен посланик на страната в България през февруари 2026 г. ръководи отдела за икономическо сътрудничество към Министерството на външните работи.
В хода на разговора бяха засегнати теми, свързани с икономическото сътрудничество, международните отношения, местното самоуправление и развитието на градовете. Обсъдени бяха още възможностите за насърчаване на контактите между Габрово и Баку, обмена на информация и опит в управлението, както и потенциалът за бъдещи инициативи в области от взаимен интерес.
Кметът Таня Христова и посланикът обмениха информация и впечатления за своите градове, като споделиха опит и гледни точки за предизвикателствата и възможностите пред съвременните градове. Разговорът даде възможност за по-добро взаимно опознаване и за очертаване на перспективи за бъдещи контакти.
В края на срещата двамата си размениха символични подаръци за спомен от гостуването – жест на уважение и приятелство, който допълни топлата атмосфера на разговора.
Посещението е още една възможност за изграждане на мостове между Габрово и Азербайджан и за проучване на нови посоки за сътрудничество, основано на споделен опит, диалог и взаимно уважение.

Икономика
Gabrovo Informal навлиза в нов етап от развитието си
Новата нетуъркинг инициатива Gabrovo Informal навлиза в нов етап от своето развитие. Вече можете да се включите в нея и да я подкрепите чрез годишни партньорски пакети. Това обяви нейният основател Васил Гърбов.
Поводът за тази важна стъпка е породен от успеха и огромния потенциал, която първата по рода си среща предизвика сред местния бизнес и потребността подобна общност да се обедини в името на по-добрия икономически облик и развитие на региона.
„Над 120 активни хора и представители на бизнеса от Габрово и региона се събраха на едно място. Създадоха се нови контакти, приятелства, идеи и възможности, които тепърва ще се развиват. Дори вече започнаха съвместни партньорства по общи проекти. Вечерта мина перфектно, но истинската работа започва сега. Gabrovo Informal е нова възможност за региона, която не е за подценяване. Истината е, че ако сами не подобрим средата и бизнес еко-системата на любимия ни град – няма кой да го направи“, сподели Гърбов.
Средствата от годишните партньорски пакети ще се използват за организацията на събитията, развитието на самата платформа, създаването на съдържание и поддържане на инициативата.
В замяна партньорите ще получат конкретни ползи и дивиденти, видимост пред общността, профил в платформата и възможности да представят своя бизнес и свободни позиции. Могат да се включат както компании, така и физически лица.
Подкрепата ще бъде насочена към две направления. Едното е постоянни нетуъркинг събития – вечери и Informal Talks – включващ лайф подкаст сесии с успешни български предприемачи. А второто – платформа, която в момента се разработва, чиято идеята е да създаде безплатна регионална борса за работа с профили на специалисти и тяхната квалификация, заедно с каталог на компаниите и обяви от региона, които да носят възможност и да се привлекат потенциални външни инвеститори.
Можете да се свържете с Gabrovo Informal на: https://gabrovoinformal.com/.

-
Кримипреди 7 дниПолицейска операция в Габрово, Севлиево и Трявна
-
Икономикапреди 7 дниКметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан
-
Културапреди 3 дниИМ – Дряново ще представи книгата „До всеки успял мъж стои силна жена“
-
Културапреди 3 дниВ село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката
-
Новинипреди 3 дниУспешен дебют за Димитър Димитров в силовия многобой
-
Новинипреди 2 дниСтарата ви кола може да ви донесе пари, а не разходи!
-
Новинипреди 3 дниГабровци ще кажат мнението си как да изглежда пазарът
-
Новинипреди 2 дниОбластният призова за повече контрол над работата на фирмите за зимно поддържане





