Свържи се с нас

Икономика

Какво крие Борисов за Фискалния резерв?

Неясното харчене на пари заплашва Валутния борд и гони инвеститорите от България

Published

on

Колкото и да си затваря очите премиерът Бойко Борисов, истината за Фискалния резерв вече е напълно ясна - топи се със скоростта на светлината. СНИМКА: ИВАН СТОИМЕНОВ

В началото на седмицата  любимият на всички нас Бойко Борисов отново се впусна в експертни и лични оценки на политическите си съперници: Много искам да помоля, с цялото си уважение към някои опозиционни лидери, които се докачат много, когато говорят на тема “Фискален резерв”, да им напомня, защото, може би, навремето, когато те са били премиери, не са имали време да четат. Затова ще им повторя, че по европейските програми, селските райони, метрото, магистрала “Тракия”, давам пари, взимаме от резерва, и след три месеца – Брюксел ни връща парите.

Нека сега, без да се “докачаме” много, да видим

какво точно се случва с Фискалния резерв на България

и най-вече – кое остава премълчано или овъргаляно в личните квалификации на премиера. Кое е това, което, уважаеми читателю, не достига до теб ?

Най-общо казано, Фискалният резерв представлява спестените пари от обществото, които правителството решава да не харчи. Към днешна дата във Фискалния резерв можем да открием 1.12 милиарда лева към Републиканския бюджет (това са парите, с които правителството реално може да оперира), 1.760 милиарда са по сметка на Сребърния фонд (създаден, за да гарантира пенсионната система), а останалите средства се падат на няколко извънбюджетни фонда (Национален фонд към Министерството на финансите, Фонд “Земеделие”), НОИ и други бюджети. Никак не е ясно дали и как средства от извънбюджетните фондове могат да се прехвърлят към републиканския бюджет, но след опита с мистериозното изчезване на резерва на НЗОК вече смятам, че всичко е възможно.

Към 30 април тази година Фискалният резерв на страната ни, по данни на Министерството на финансите, е 4.68 милиарда лева. На горната графика може да видите какво е неговото развитие от средата на 2009 година (малко преди сегашното правителство да вземе властта) до март 2011 година. От малко над 8 милиарда лева през юни 2009-а, днес са останали само 4.6 милиарда. Иначе казано, половината от спестените пари на обществото ни ги няма. Не знам къде в главата на премиера се намират тези пари, дето са ни ги върнали от Европейския съюз, но в действителността ги няма. Нещо повече, това, че ние вземаме от резерва, за да финансираме инфраструктурни проекти, също не е много ясно и прозрачно. Как се случва това законово? Кои конкретно са проектите и колко пари са вадени за тях от резерва, при положение, че реално средствата, с които правителството може да се разпорежда са тези около 1.12 милиарда, които са резерв по Републиканския бюджет. И докато сме на темата – в Бюджет 2011 са заложени 4.5 милиарда лева минимум, които правителството трябва да покаже в края на годината. Имайки предвид наближаващите избори, разходването на резерва неминуемо ще се ускори и в крайна сметка ще се окаже, че остатъците от тези 1.12 милиарда в резерва няма да ни стигнат за финансиране на заложения бюджетен дефицит, който най-вероятно ще надмине заложените 2.5% от брутния вътрешен продукт (около 1.92 милиарда лева).

В тази ситуация правителството ще трябва да избира – или да емитира дълг, за да запълни дефицита, или да ускори приватизацията на “Булгартабак” и държавните дялове в Е.ОН, ЕВН и ЧЕЗ. Моето лично убеждение е, че

съвсем скоро ще наблюдаваме една ускорена приватизация на “Булгартабак”

Уважаеми читателю, дори малките деца знаят, че натрупването на Фискален резерв е добре за обществото. С тези средства би могло да се намалява осигурителната тежест, да се изкупува външен дълг или да се провеждат ключови реформи. Пенсионната система у нас приближава с всяка изминала година към неизбежния си крах. Дефицитите в НОИ нарастват всяка година, а алтернативата – преминаване към лични пенсионни сметки, в които всеки да спестява колкото иска и може, остава табу. За да се направи обаче тази важна реформа ни е нужен много силен и стабилен буфер, който да може да гарантира нарастващите пенсии на хората в заварено положение и да даде възможност за лек старт на нова пенсионна система, основана на личните сметки. Тази реформа е вече толкова належаща, че ако не бъде направена, буквално до няколко години, сегашната пенсионна система ще изпадне в тотален колапс. Една такава реформа аз считам за държавническо решение. Непрестанното харчене на Фискалния резерв за неща, неясни за обществото, не е никак държавническо. И вместо да се задява отново с опозицията по въпроса кой колко е чел (незнайно защо нашият премиер непрестанно натяква колко много чете), можеше просто да се изправи и да попита защо предишното правителство на Тройната коалиция успя към 31 октомври 2008 година да регистрира 12 милиарда лева Фискален резерв, а само 2 месеца по-късно цели 5 милиарда вече бяха изхарчени. Или защо тогава, когато имаше значителни средства в хазната не бяха взети решения за провеждане на тези ключови реформи, за които си говорим тук.

Искрен Пенчев е индивидуален инвеститор. Главен анализатор на Trend Watch Bulgaria и автор на www.marketsinside.com.

Не на последно място,

средствата във Фискалния резерв представляват гарант на Валутния борд

Сега, след като резервът ни е почти стопен, можем да кажем, че не това е най-големият ни проблем. По-страшният ефект от това е, че даваме много лоши сигнали към чуждестранните инвеститори. Става дума за психологическия ефект, при който съседка на Гърция си харчи неясно за какво и как Фискалния резерв, заплашвайки Валутния борд и възможностите за балансиран бюджет на страната. И колкото огромна нужда да имаме сега от инвестиции, харченето на резерва всъщност гони инвеститорите. Загубите за страната ни от изхарчването на значителни суми от Фискалния резерв и при двете (сегашно и предишно) правителства са най-вече във възможността за алтернативното им разходване, която вече е безвъзвратно изгубена. А именно – провеждането на жизненоважна реформа в пенсионната система. Сега, стигнали отново в изходно положение започваме да се чудим как ще пълним очертаващия се сериозен дефицит в бюджета тази година, или още по-зле – как точно ще си платим онези около 1.6 милиарда по брейди облигациите през 2013 година.

автор: Искрен Пенчев

АргументиБГ

Икономика

Местните бизнеси губят клиенти, заради липса на маркетинг стратегия

Published

on

Въпреки че все повече местни бизнеси присъстват онлайн, голяма част от тях продължават да разчитат основно на реклама „от уста на уста“ и случайни публикации в социалните медии. Това показва проучване на габровската дигитална агенция market tackle сред фирми от региона.

Според наблюденията, 70% от местните бизнеси нямат ясна маркетингова стратегия, като 40% от тях не работят със специалисти в сферата на дигиталния маркетинг. В резултат на това много фирми губят потенциални клиенти, без дори да осъзнават причината.

„Много собственици вярват, че ако услугата им е добра, клиентите ще дойдат сами чрез препоръки. Истината е, че днес хората първо търсят онлайн, сравняват, проверяват мнения и чак тогава избират“, коментира Мирена Колева, собственик на market tackle.

Неефективно изразходване на бюджети

Най-честият проблем не е липсата на бюджет, а липсата на посока. Много фирми инвестират време и средства хаотично, без анализ какво реално носи резултат.

Често маркетингът се свежда до „пускане на постове“ или “спонсориране на публикации” без реална стратегия как бизнесът да достига нови клиенти и да изгражда доверие.

Според проучването, голяма част от местните фирми имат поне едно слабо звено, като:

  • остарели сайтове;
  • неактивни страници;
  • липса на Google присъствие;
  • реклами без конкретна цел;
  • липса на последователна комуникация с клиентите.

Променени потребителски нагласи 

Дори при традиционни местни бизнеси като ресторанти, магазини, салони, сервизи или медицински услуги, изборът на клиентите все по-често започва онлайн. Все повече потребители търсят мнения в Google, релевантно съдържание, което резонира с техните потребности, бързина при обратната връзка, надеждност и актуалност на бизнеса онлайн.

Ако една фирма липсва или изглежда неподдържана онлайн, клиентът често избира конкурент, дори услугата да не е по-добра.

Как местните бизнеси да растат?

Според експертите в market tackle именно местните бизнеси имат най-голям потенциал за растеж, когато използват правилно дигиталните канали.

Изграждането и следването на ясна маркетингова стратегия не е привилегия за избрани бизнеси, тя е задължителна за всеки бранд, който иска да се развива. “Често се смята, че работата по един канал, например създаването на съдържание за социалните медии, е цялостна услуга, която ще направи чудеса и не е необходимо друго. За съжаление това не е така. Онлайн, та дори и офлайн, присъствието и имиджът на един бизнес не се градят само със съдържание. Съдържанието е едно от парчетата на пъзела. За да се разкрие цялостната картина са необходими правилно таргетирана реклама, добра и уеднаквена комуникация на бранда, изграждане на доверие.“, добавя още Мирена Колева.

Зареди още

Икономика

2 427 данъчни декларации са подадени в офис на НАП в Габрово

Published

on

Над 2 400 юридически лица, отчитащи дейността си пред офис на НАП Габрово, вече са изпълнили задължението си и са подали годишни данъчни декларации.

Времето изтича – крайният срок е 30 юни. До тази дата своите декларации трябва да подадат и едноличните търговци и земеделските стопани, избрали този ред на облагане.

Те дължат и окончателни осигурителни вноски, декларирани с Образец № 6. Декларирането става единствено по електронен път – през сайта на НАП с ПИК или електронен подпис.

Данъците могат да се платят онлайн, в банка или с пощенски запис. Допълнителна информация можете да намерите тук.

Зареди още

Икономика

Област Габрово продължава да се топи: Всеки трети жител е пенсионер

Published

on

*Автор на използваното фоново изображение е Светломир Христов.

Област Габрово продължава да губи население с тревожни темпове, а демографската картина в региона става все по-тежка. Това показват данните за 2025 година, оповестени от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“, според които областта вече е сред най-застаряващите в цялата страна.

Към края на миналата година жителите на областта са 92 722 души, с 1 095 по-малко спрямо година по-рано. Зад сухата статистика обаче се крие далеч по-сериозен проблем, а именно, че бързото застаряване и свиване на населението поставя под въпрос бъдещото развитие на региона.

Данните показват, че над 30% от хората в областта са на възраст над 65 години. Това означава, че почти всеки трети жител е пенсионер. По този показател Област Габрово е на трето място в страната, изпреварвана единствено от Област Видин и Област Смолян.

В същото време децата до 15-годишна възраст са едва 11.5% от населението. Средната възраст в региона вече достига 49.6 години, стойност, която ясно показва задълбочаващото се демографско остаряване.

Особено тревожна е ситуацията с трудоспособното население. На всеки 100 души, които излизат от пазара на труда, се падат едва 58 млади хора, които тепърва навлизат в него. Този дисбаланс поставя сериозни въпроси пред бизнеса, икономиката и устойчивостта на социалната система през следващите години.

Продължава и спадът при раждаемостта. През 2025 година живородените деца в областта са по-малко спрямо предходната година, а средният брой деца, които една жена ражда през живота си, пада до 1.66. Това остава далеч под нивото, необходимо за естествено възпроизводство на населението.

Въпреки че смъртността бележи лек спад, тя остава изключително висока – 20.7 промила. По този показател областта отново е сред първенците в негативната национална статистика.

Най-тежка е картината в Трявна, където повече от една трета от населението е над 65 години. Най-благоприятна остава структурата в Севлиево, макар и там тенденцията също да е негативна.

Демографските процеси в Област Габрово от години вървят в посока на обезлюдяване, но новите данни показват, че кризата вече придобива критични размери. Все по-малко млади хора, все по-възрастно население и все по-сериозен недостиг на работна сила. Това е реалността, пред която регионът е изправен днес.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица