Свържи се с нас

Култура

Войните от 1912-1918 и отражението им върху училището, показва изложба на НМО

Published

on

снимка: НМО – Габрово

Богата на снимков материал фотодокументална изложба „Училището и войните“ предлага на посетителите през летните месеци Националният музей на образованието – Габрово. Изложбата е създадена по повод 100-годишнината от Балканската война и в юбилейния си вариант е придружена от 50 документални и веществени материали от музейния фонд.

Най-важното събитие в реализацията на българската национална програма – войните от 1912-13 година, и отпечатъкът, който те слагат върху запазилата възрожденската си същност институция – училището, е тема, която придава особено значим и актуален характер на изложбата. Не случайно тя започва с получилата широк обществен отклик литография на Николай Павлович – ощетената и посечена на три след Берлинския договор България.

Изложбата проследява положението на останалото под робство българско население в Македония и Одринска Тракия, и усилената дейност за издигане на националното му съзнание, за укрепване на неговата просвета и култура чрез откриване на български училища.

Екзархията, като единствен легитимен представител на това население пред турската власт, играе основна роля за тяхното утвърждаване.

През 1911-12 година българските училища в Македония и Одринска Тракия са 1373 (13 гимназии и средни училища, 87 прогимназии и 1273 основни) с 2266 учители. В тях се обучават 78854 ученици. Гимназиите в Солун и Одрин се превръщат в огнища на родолюбие.

снимка: НМО – Габрово

Десетилетните усилия за национално самоопределение и обединение на българите намират своята кулминация в Балканските войни. Изложбата проследява отражението, което те имат върху цялото учебно дело.

Заради нуждите на войската училищата се освобождават и се превръщат в щаб-квартири, военни болници и складове. От своя страна Министерството на народното просвещение взема спешни мерки за възстановяване на учебните занятия – намиране на нови учители на мястото на мобилизираните, почистване на училищни сгради, сливане на класове. Урежда се положението и на екзархийските учители като правата им се изравняват с тези в Царството.

снимка: НМО – Габрово

Много учители вземат участие във войните, някои преминават през всички фронтове от 1912 до 1918 г. Министерството на просвещението прави всичко, за да се почита паметта на загиналите – издирва техни биографии, в училищата се правят молебени, организират се сказки, окачват се портрети. На семействата се отпускат помощи. Урежда се положението и на учениците доброволци. Дава им се възможност да държат изпити и да преминат в по-горен клас.


Жертвите на войните са огромни. Трийсет процента от българското население в Тракия е избито или загинало през 1912-13 г. Във Вардарска Македония са затворени 641 български училища с 37000 ученици. Уволнени са 10013 учители. На 36000 е забранено да учат на роден език, отменено е честването на българските празници. През лятото и есента на 1913 г. 140000 бежанци от Македония, Тракия и Добруджа идват в България.

Изложбата показва мерките, които държавата и обществото предприемат за подкрепа на пострадалите. През 1913 г. министър Петър Пешев създава благотворителен фонд за подпомагане сираците на загиналите учители – една от първите подобни инициативи.

На 15 септември 1913 г. под патронажа на княгините Евдокия и Надежда се учредява втори фонд за сираци. Той заедно с женски дружества и религиозни организации поема патронажа и част от издръжката на съществуващите сиропиталища. През 1915 г. се открива Домакински институт „Евдокия и Надежда“ за девойки сираци. Под егидата на фонда до 1919 г. се създават 12 окръжни и 2 държавни дома.

снимка: НМО – Габрово

За една година се откриват сиропиталища в Плевен, Шумен, Враца, Кюстендил, Варна, Велико Търново, Чирпан, с. Искрец, с. Шипка, Одрин. Ежегодно фондът обявява около 100 стипендии за професионалните училища. Приюти, безплатни трапезарии за бежанци, сираци и бедни ученици се откриват под егидата на Българския Червен кръст и на частни благотворителни организации.

снимка: НМО – Габрово

В тези кратки като хронология, но наситени с висок национален дух години е показано и участието на учители и ученици от Габровския край в Балканските войни.

Много от документите в изложбата носят подписа на министър Петър Пешев, който води натовареното с отговорни функции министерство на народното просвещение от 1913 до 1918 година. Интересен факт е, че роденият в Севлиево министър е по-малък брат на Стефан Пешев, един от главните организатори на Априлското въстание.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

С изложбата „Мъжки времена“ „Етър“ гостува в ИМ „Искра“

Published

on

Задавате ли си въпроса защо има „учен“, но няма „учена“? В българските народни приказки юнаци колкото искаш, но „юнакини“ да сте срещали? Общините ни имат кмет, а употребяваното днес кметица е просто наложена в езика на обикновените хора дума. Същото е и за „колега“.

През социализма, когато жената другарка става гарантирано равна с мъжа, се употребява „колежка“, но през 90-те години на ХХ век доста хора „изхвърлят“ колежката от речника си и започват да наричат „колега“ представителките на нежния пол в даден колектив. Така се появява изразът „Моята колега…“.

Уредникът в музей „Етър“ Румяна Денчева припомня, че някъде до средата на ХХ век светът е доста строго разделен на две – мъжки и женски.

Думите юнак, колега, учен, длъжностите в държавната и местна администрация, съдебната система, строителството и техниката, научните степени и титли, военните и полицейски чинове нямат женски род. Абе, мъжки времена! Да, времената са мъжки и като такива влизат в изложба. С изложбата „Мъжки времена“ музей „Етър“ гостува в Исторически музей „Искра“ – Казанлък.

Разположена в Музея на розата, тя запознава посетителите със света на мъжете през периода от началото до средата на ХХ в. Посетителите могат да се фотографират с ретро мустаци и бомбе и за миг да се почувстват като прадядовците си.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Габровският театър представи най-новия си спектакъл

На границата между два свята и свободата на избора.

Published

on

Габровският драматичен театър представи най-новия си спектакъл „Въпреки живота, всичко е любов“ с две премиерни представления на 14 и 16 януари 2022 г. на голяма сцена. Постановката е на режисьора Васил Дуев-Тайг и Сдружение „Суматоха“, които са автори на идейния проект.

В Сдружението влизат младите актьори от класа на проф. д-р Ивайло Христов – випуск 2021. Те участват в спектакъла, разделени в два актьорски състава. Четирама от тях: Татяна Йолинска, Йоан Попов, Иван Шуманов и Елена Хрант са автори на проекта, с който печелят финансова подкрепа по Програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“. В лицето на Васил Дуев-Тайг – щатен режисьор в габровската трупа, и Драматичен театър „Рачо Стоянов“ срещат подкрепа и партньорство за осъществяването на проекта.

Представлението „Въпреки живота, всичко е любов“ е създадено по романа „Германия, мръсна приказка“ от Виктор Пасков. Освен режисьор, Васил Дуев-Тайг е и автор на сценичната адаптация на текста. В постановъчния екип влизат: Даниела Николчова и Наталия Андреева – сценография и костюми; Христо Намлиев – музика; Филип Миланов – хореография; Яел Дуев-Тайг – автор на плаката; Росина Пенчева – фотограф на спектакъла; Васил Калев – медицински консултант и Валери Радев – помощник-режисьор. В постановката участват актьорите от сдружение „Суматоха“: Антония Кундакова, Бернарда Береану, Елена Хрант, Елеонора Иванова, Жаклин Даскалова, Никол Оташлийска, Полина Грозданова, Сирма Кунчева, Ахмет Исмаил, Вилиян Гешев, Иван Шуманов, Йоан Попов, Мартин Димиев, Ростислав Дамянов, Теодор Кисьов, Ясен Атанасов и Марио Василев, който е част от габровската трупа заедно с актьора Стоян Руменин.

Спектакълът следва сюжетната линия на романа, пречупена през режисьорската рефлексия на Васил Дуев-Тайг. Публиката се озовава на границата на няколко двойки светове: „вътрешния“ и „външния“ на героите, „източния“ и „западния“, НРБ и ГДР, „морално“ и „неморално“, „истинно“ и „лъжовно“.

Времето е бурната 1968 година. Бунтарството е новата форма на младите да утвърдят себе си в очуждения свят на войни и военни конфликти, фалшиви ценности и още по-фалшиви идеологии. Рокът е сила, която помита всичко „мръсно“ и сваля маските на преднамереното общество, оплетено в предразсъдъци. Културната вълна и идеали на децата-цветя шестват по света. Ветровете на Пражката пролет достигат и до младите хора в България.

Свободата става непосилен блян за реализиране у нас. За нея може да се мисли като „единствено случваща се навън“. Потърсена отвън, тя се оказва еднакво трудна за живеене като тази, от която бягат тогавашните 19-годишни. Пътят на емиграцията в търсене на свободата е и път за личностното развитие в търсене на собственото място в света.

Разминаването с приятелите и сблъсъкът с предателите са неизбежни. Те стават мярата, с която младият Виктор Пасков от спектакъла опознава свободата. Превръщат се в негови ориентири в избора му между „морално“ и „неморално“, „истинно“ и „лъжовно“.

Социалистическата реалност и репресивен апарат в ГДР не са по-различни от тези в НРБ. Тоталитарният режим не само изяжда усещането за свобода, но и чувството за лично достойнство, размива контурите на личността в пирамидално организираното авторитарно общество. Въпреки този натиск, младият „хер Паско“ избира: чест вместо безчестие, свобода вместо илюзия, мечта вместо нагаждане, бягство вместо подчинение.

Противопоставянето на „чужди“ срещу „свои“ и „свои“ срещу „свои“ допълват картината за живота на емигранта. Интересна и необичайна е сценографската визия на спектакъла. Разменени са местата на зрителското и игралното поле.

Представлението е изнесено изцяло в салона, като ползва и част от сцената. Това позволява да се пресъздадат картини с отворени и затворени пространства в синхрон със сюжетната линия. Използвано е естественото разположение на балкона в театралния салон за представяне на сцена от външния свят.

Костюмите са съобразени максимално с характерното за епохата на социалистическата реалност и културните нюанси на 1968 г. Режисьорът Васил Дуев-Тайг е работил с Даниела Николчова и Наталия Андреева и в други постановки на габровския театър. В спектакъла му „Истината или се осмеляваш“, 2019 г. те създават сценографията и костюмите. Даниела Николчова е художникът на представлението му „Орото ламя е“, 2020 г.

Рок звученето присъства осезаемо в целия спектакъл. Наред с изпълнението на живо на популярни рок парчета от актьорите, музиката в постановката допълва алюзията за бурната на събития 1968 г. Нейн автор е Христо Намлиев, който композира музиката за много игрални филми, театрални представления и документални продукции. Носител е на наградите „Икар“ и „Аскеер“, а публиката го познава като музикант от рок бандата „Herman’s Wolf Band“.

Едно от предимствата на този спектакъл е живото изпълнение на автентичен рок. Специално внимание е обърнато на хореографията и движенията на актьорите. В някои от сцените заедно с актьорското майсторство се изискват умения на професионални балетисти и танцьори.

С подготовката на актьорите се занимава артистът и хореограф Филип Миланов. Той също е част от постановъчния екип на „Истината или се осмеляваш“, 2019 г. Има опит като титулярен изпълнител в танцова компания Derida Dance, солист и част от трупата на Балет Арабеск.

Участва в международни проекти и е носител на наградата „Икар 2015“ за съвременен танц и пърформанс. Яел Дуев-Тайг създава плакатите на последните няколко представления на режисьора с габровската трупа: „Истината или се осмеляваш“, 2019 г., „Орото ламя е“, 2020 г., „Лейтенат Густл. Да обичаш живота“, 2020 г. и „Иванка Курвоазие на три морета“, 2020 г.

Представлението „Въпреки живота, всичко е любов“ е осъществено с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, Програма „Дебюти“ и в партньорство с Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Ивета Миленова е новият директор на Историческия музей в Севлиево

Published

on

Дългогодишният уредник в Историческия музей в Севлиево Ивета Миленова спечели конкурса за овакантеното от директора Найден Петров място, който излезе в заслужена пенсия. Ивета Миленова завършва висшето си образование със специалност „История”, научен профил и специализиран курс по „Археология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

Само няколко месеца след дипломирането си през 1983 г. тя прекрачва прага на музея, като става уредник на отделите “Капитализъм” и “Художествен”. От 1989 година е уредник на отдел “Възраждане”, днес ”История на България 15-19 век”, като й е възложено съхранението и опазването на богатия етнографски фонд на музея. През годините е участвала в придобиването, идентификацията, инвентирането и популяризирането на голяма част от хилядите музейни експонати, придобити през дългия период на работата й в музея.

Организирала е и е аранжирала стотици временни изложби по различни теми, поводи, годишнини от знаменателни събития или известни личности на нашия край. Изготвила и представила за одобрение в Министерство на културата тематико-експозиционния план на постоянната експозиция “Севлиевският край през Възраждането“ и е участвала в аранжирането ѝ.

Нейно дело е и планът за цялостното обновяване на експозицията “Табашкият занаят в Севлиево” в Табаханата.Автор е и на тематико-експозиционния план за голямата изложба “Работническо революционно движение” в АВК “Дандолови къщи”. Тя организира преобразяването на къщите в етнографския комплекс с експозициите “Възрожденски интериори”, “Красотата в произведенията на севлиевските занаятчии” и екстериорните експозиции в двора.

Участва в експонирането на скромния Дом-музей “Д-р Атанас Москов”.Автор е на множество статии в местната и регионална преса, както и на изданието “Светското образование в Севлиево през Възраждането”.

Нейно дело са осем от ежегодните брошури, които Музеят издава като календар, в други четири е съавтор. Съавтор е на „Хроника на Севлиево 1990-2010“, редактор на сборника “Априлското въстание в Централна Северна България” и други издания.

Като уредник в Историческия музей тя участва с научни съобщения в десетки научни конференции, организирани от Министерство на културата и Регионалните музеи в Габрово, Враца, Стара Загора, Шумен, Пловдив, Благоевград, Сливен, Ямбол, Етъра и музеите в Трявна, Троян, Дряново, Бяла черква и други, на някои места многократно.

Материалите ѝ са публикувани в сборници. Нейна статия за личностите на Априлското въстание в Севлиевския край бе публикувана в престижния национален сборник „Възраждане“. Изследва и продължава да пише с удоволствие статии за различни издания, за да популяризира историята, значимите личности и богатото културно-историческо наследство на Севлиевския край.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица