Култура
Копаничарят Николай Ненков: „От всяко дърво лъжица не става”

снимка: ЕМО „Етър“
На 25 юни Николай Ненков представи пред посетителите на ЕМО „Етър” един изчезващ занаят – копаничарството. Докато показва изработените от него съдове, той разказва историята си.
Преди години Николай Ненков купува къща на 150 години в габровския квартал „Етъра”. Самата обстановка го провокира да се занимава със занаят, свързан с бита на нашите предци. Избира копаничарството. Казва, че то се простира от направата на най-малките лъжици до дърворезбата. В миналото копаничарите са изработвали съдовете, използвани в домакинството.

снимка: ЕМО „Етър“
„Днес това е един от екзотичните занаяти, а „едно време” си е бил домашен мъжки занаят. Особено зимно време, мъжът сяда в къщи и си прави дървени лъжици и други съдове. С копаничарство се занимават и овчарите. То е в основата на дърворезбата. Македонците казват на дърворезбарите копаничари”, разказва какво е научил за занаята си Николай Ненков.
Той е самоук, но когато купува къщата на 150 години по неговите думи „хваща мая”. Смисълът е, че тя го е провокирала да се развива като копаничар. Не може да се издържа с този занаят, но го съхранява чрез изделията си. Николай не би направил съд от дърво, което е расло край пътя, тъй като е напоено с вещества, отразяващи се неблагоприятно върху организма на хората. Затова е критичен към вноса на китайски стоки от дърво. Смята, че не се изследват възможностите за такъв тип влияние.

снимка: ЕМО „Етър“
„Много е недооценен труда, влаган в дървените лъжици, а те са най-търсените съдове. От векове е останало, че дървената лъжица е нещо просто. Понякога е по-трудно да я изработиш, отколкото една дървена паница.”
„Богатите руснаци искат да се хранят с дървени съдове. В България една позната ми разказва, че в галерията й влязла жена, очевидно в отлично материално положение, и я попитала дали има нещо от Владимир Димитров-Майстора. Все едно е в хранителен магазин и си купува кайма”, възмущава се Николай Ненков.

снимка: ЕМО „Етър“
Копаничарството е изкуство, категоричен е той. Но казва, че не иска да се занимава с дърворезба.
„Дърворезбари в България има много. Но кой ще съхрани основата в занаята? А тя е копаничарството.”
Съдовете не могат да се изработват от всяко дърво. Николай Ненков смята, че това се дължи на различните енергии, които носят дърветата. Дървесината от трепетлика унищожава негативното в човека, но не трябва да се прекалява в използването на такива съдове. Николай не усеща енергийните влияние на дърветата, но разбира от кое може да изработи съд и от кое не, тъй като не всяко се поддава на добра обработка.
„Хората казват, че от всяко дърво свирка не става. Може да се добави, че и от всяко дърво лъжица не става”, шегува се Николай Ненков и дава пример защо се правят лъжици от върба.
„Това дърво съдържа салицил, а той е в основата на аспирина. Сега разни измислени майстори правят лъжици от бук. Но той е диво дърво, с него можеш да опушиш сланина, но съд не бива да изработваш. Добре е да се ползват плодни дървета. Старите копаничари правят от плодно дърво дори канелките за буретата.”
Докато Николай Ненков разказва за занаята си, при него се спират посетители, които проявяват интерес към изделията му. Така младият мъж научава, дългата почти метър лъжица е за разбъркване на курбан. Обработена е с естествен лак, получен от изваряването на изгнили орехови шулюпини. Самата лъжица също е от орехово дърво.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 2 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 5 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 5 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 2 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Икономикапреди 5 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Новинипреди 4 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 4 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Кримипреди един денМладши съдия Илиева вече е доктор по право







