Култура
Копаничарят Николай Ненков: „От всяко дърво лъжица не става”

снимка: ЕМО „Етър“
На 25 юни Николай Ненков представи пред посетителите на ЕМО „Етър” един изчезващ занаят – копаничарството. Докато показва изработените от него съдове, той разказва историята си.
Преди години Николай Ненков купува къща на 150 години в габровския квартал „Етъра”. Самата обстановка го провокира да се занимава със занаят, свързан с бита на нашите предци. Избира копаничарството. Казва, че то се простира от направата на най-малките лъжици до дърворезбата. В миналото копаничарите са изработвали съдовете, използвани в домакинството.

снимка: ЕМО „Етър“
„Днес това е един от екзотичните занаяти, а „едно време” си е бил домашен мъжки занаят. Особено зимно време, мъжът сяда в къщи и си прави дървени лъжици и други съдове. С копаничарство се занимават и овчарите. То е в основата на дърворезбата. Македонците казват на дърворезбарите копаничари”, разказва какво е научил за занаята си Николай Ненков.
Той е самоук, но когато купува къщата на 150 години по неговите думи „хваща мая”. Смисълът е, че тя го е провокирала да се развива като копаничар. Не може да се издържа с този занаят, но го съхранява чрез изделията си. Николай не би направил съд от дърво, което е расло край пътя, тъй като е напоено с вещества, отразяващи се неблагоприятно върху организма на хората. Затова е критичен към вноса на китайски стоки от дърво. Смята, че не се изследват възможностите за такъв тип влияние.

снимка: ЕМО „Етър“
„Много е недооценен труда, влаган в дървените лъжици, а те са най-търсените съдове. От векове е останало, че дървената лъжица е нещо просто. Понякога е по-трудно да я изработиш, отколкото една дървена паница.”
„Богатите руснаци искат да се хранят с дървени съдове. В България една позната ми разказва, че в галерията й влязла жена, очевидно в отлично материално положение, и я попитала дали има нещо от Владимир Димитров-Майстора. Все едно е в хранителен магазин и си купува кайма”, възмущава се Николай Ненков.

снимка: ЕМО „Етър“
Копаничарството е изкуство, категоричен е той. Но казва, че не иска да се занимава с дърворезба.
„Дърворезбари в България има много. Но кой ще съхрани основата в занаята? А тя е копаничарството.”
Съдовете не могат да се изработват от всяко дърво. Николай Ненков смята, че това се дължи на различните енергии, които носят дърветата. Дървесината от трепетлика унищожава негативното в човека, но не трябва да се прекалява в използването на такива съдове. Николай не усеща енергийните влияние на дърветата, но разбира от кое може да изработи съд и от кое не, тъй като не всяко се поддава на добра обработка.
„Хората казват, че от всяко дърво свирка не става. Може да се добави, че и от всяко дърво лъжица не става”, шегува се Николай Ненков и дава пример защо се правят лъжици от върба.
„Това дърво съдържа салицил, а той е в основата на аспирина. Сега разни измислени майстори правят лъжици от бук. Но той е диво дърво, с него можеш да опушиш сланина, но съд не бива да изработваш. Добре е да се ползват плодни дървета. Старите копаничари правят от плодно дърво дори канелките за буретата.”
Докато Николай Ненков разказва за занаята си, при него се спират посетители, които проявяват интерес към изделията му. Така младият мъж научава, дългата почти метър лъжица е за разбъркване на курбан. Обработена е с естествен лак, получен от изваряването на изгнили орехови шулюпини. Самата лъжица също е от орехово дърво.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Културапреди 7 дниХумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово
-
Кримипреди 6 дниОтново бой между група мъже в Габрово, трети пореден само за 2 месеца
-
Кримипреди 5 дниСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Кримипреди 6 дниСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Новинипреди 5 дниКметът на Габрово посрещна финландския посланик
-
Любопитнопреди 4 дниДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли
-
Новинипреди 4 дниЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Новинипреди 2 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово








