Свържи се с нас

Култура

Копаничарят Николай Ненков: „От всяко дърво лъжица не става”

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

На 25 юни Николай Ненков представи пред посетителите на ЕМО „Етър” един изчезващ занаят – копаничарството. Докато показва изработените от него съдове, той разказва историята си.

Преди години Николай Ненков купува къща на 150 години в габровския квартал „Етъра”. Самата обстановка го провокира да се занимава със занаят, свързан с бита на нашите предци. Избира копаничарството. Казва, че то се простира от направата на най-малките лъжици до дърворезбата. В миналото копаничарите са изработвали съдовете, използвани в домакинството.

снимка: ЕМО „Етър“

„Днес това е един от екзотичните занаяти, а „едно време” си е бил домашен мъжки занаят. Особено зимно време, мъжът сяда в къщи и си прави дървени лъжици и други съдове. С копаничарство се занимават и овчарите. То е в основата на дърворезбата. Македонците казват на дърворезбарите копаничари”, разказва какво е научил за занаята си Николай Ненков.

Той е самоук, но когато купува къщата на 150 години по неговите думи „хваща мая”. Смисълът е, че тя го е провокирала да се развива като копаничар. Не може да се издържа с този занаят, но го съхранява чрез изделията си. Николай не би направил съд от дърво, което е расло край пътя, тъй като е напоено с вещества, отразяващи се неблагоприятно върху организма на хората. Затова е критичен към вноса на китайски стоки от дърво. Смята, че не се изследват възможностите за такъв тип влияние.

снимка: ЕМО „Етър“

„Много е недооценен труда, влаган в дървените лъжици, а те са най-търсените съдове. От векове е останало, че дървената лъжица е нещо просто. Понякога е по-трудно да я изработиш, отколкото една дървена паница.”

„Богатите руснаци искат да се хранят с дървени съдове. В България една позната ми разказва, че в галерията й влязла жена, очевидно в отлично материално положение, и я попитала дали има нещо от Владимир Димитров-Майстора. Все едно е в хранителен магазин и си купува кайма”, възмущава се Николай Ненков.

снимка: ЕМО „Етър“

Копаничарството е изкуство, категоричен е той. Но казва, че не иска да се занимава с дърворезба.

„Дърворезбари в България има много. Но кой ще съхрани основата в занаята? А тя е копаничарството.”

Съдовете не могат да се изработват от всяко дърво. Николай Ненков смята, че това се дължи на различните енергии, които носят дърветата. Дървесината от трепетлика унищожава негативното в човека, но не трябва да се прекалява в използването на такива съдове. Николай не усеща енергийните влияние на дърветата, но разбира от кое може да изработи съд и от кое не, тъй като не всяко се поддава на добра обработка.

„Хората казват, че от всяко дърво свирка не става. Може да се добави, че и от всяко дърво лъжица не става”, шегува се Николай Ненков и дава пример защо се правят лъжици от върба.

„Това дърво съдържа салицил, а той е в основата на аспирина. Сега разни измислени майстори правят лъжици от бук. Но той е диво дърво, с него можеш да опушиш сланина, но съд не бива да изработваш. Добре е да се ползват плодни дървета. Старите копаничари правят от плодно дърво дори канелките за буретата.”

Докато Николай Ненков разказва за занаята си, при него се спират посетители, които проявяват интерес към изделията му. Така младият мъж научава, дългата почти метър лъжица е за разбъркване на курбан. Обработена е с естествен лак, получен от изваряването на изгнили орехови шулюпини. Самата лъжица също е от орехово дърво.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Култура

Дида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново

Published

on

На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.

Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.

В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.

От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.

В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.

Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица