Свържи се с нас

Култура

Копаничарят Николай Ненков: „От всяко дърво лъжица не става”

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

На 25 юни Николай Ненков представи пред посетителите на ЕМО „Етър” един изчезващ занаят – копаничарството. Докато показва изработените от него съдове, той разказва историята си.

Преди години Николай Ненков купува къща на 150 години в габровския квартал „Етъра”. Самата обстановка го провокира да се занимава със занаят, свързан с бита на нашите предци. Избира копаничарството. Казва, че то се простира от направата на най-малките лъжици до дърворезбата. В миналото копаничарите са изработвали съдовете, използвани в домакинството.

снимка: ЕМО „Етър“

„Днес това е един от екзотичните занаяти, а „едно време” си е бил домашен мъжки занаят. Особено зимно време, мъжът сяда в къщи и си прави дървени лъжици и други съдове. С копаничарство се занимават и овчарите. То е в основата на дърворезбата. Македонците казват на дърворезбарите копаничари”, разказва какво е научил за занаята си Николай Ненков.

Той е самоук, но когато купува къщата на 150 години по неговите думи „хваща мая”. Смисълът е, че тя го е провокирала да се развива като копаничар. Не може да се издържа с този занаят, но го съхранява чрез изделията си. Николай не би направил съд от дърво, което е расло край пътя, тъй като е напоено с вещества, отразяващи се неблагоприятно върху организма на хората. Затова е критичен към вноса на китайски стоки от дърво. Смята, че не се изследват възможностите за такъв тип влияние.

снимка: ЕМО „Етър“

„Много е недооценен труда, влаган в дървените лъжици, а те са най-търсените съдове. От векове е останало, че дървената лъжица е нещо просто. Понякога е по-трудно да я изработиш, отколкото една дървена паница.”

„Богатите руснаци искат да се хранят с дървени съдове. В България една позната ми разказва, че в галерията й влязла жена, очевидно в отлично материално положение, и я попитала дали има нещо от Владимир Димитров-Майстора. Все едно е в хранителен магазин и си купува кайма”, възмущава се Николай Ненков.

снимка: ЕМО „Етър“

Копаничарството е изкуство, категоричен е той. Но казва, че не иска да се занимава с дърворезба.

„Дърворезбари в България има много. Но кой ще съхрани основата в занаята? А тя е копаничарството.”

Съдовете не могат да се изработват от всяко дърво. Николай Ненков смята, че това се дължи на различните енергии, които носят дърветата. Дървесината от трепетлика унищожава негативното в човека, но не трябва да се прекалява в използването на такива съдове. Николай не усеща енергийните влияние на дърветата, но разбира от кое може да изработи съд и от кое не, тъй като не всяко се поддава на добра обработка.

„Хората казват, че от всяко дърво свирка не става. Може да се добави, че и от всяко дърво лъжица не става”, шегува се Николай Ненков и дава пример защо се правят лъжици от върба.

„Това дърво съдържа салицил, а той е в основата на аспирина. Сега разни измислени майстори правят лъжици от бук. Но той е диво дърво, с него можеш да опушиш сланина, но съд не бива да изработваш. Добре е да се ползват плодни дървета. Старите копаничари правят от плодно дърво дори канелките за буретата.”

Докато Николай Ненков разказва за занаята си, при него се спират посетители, които проявяват интерес към изделията му. Така младият мъж научава, дългата почти метър лъжица е за разбъркване на курбан. Обработена е с естествен лак, получен от изваряването на изгнили орехови шулюпини. Самата лъжица също е от орехово дърво.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир

Published

on

10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.

Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.

В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.

В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.

Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.

Зареди още

Култура

Излезе най-новото издание на Исторически музей – Дряново

Published

on

Излезе от печат последната книга на историка Димитър Минчев Димитров „Творческо наследство“. Сборникът се издава от Исторически музей – Дряново, с финансовата подкрепа на Община Дряново и Платформата АГОРА. Негов редактор е Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, а коректор на изданието е Бояна Пенчева, журналист и редактор на печатния ежедневник „100 Вести“. Предпечатът е дело на ИК „Колонел“ – Габрово, а книжното тяло е отпечатано от „Фабер“ – Велико Търново.

В „Творческо наследство“ са поместени авторски материали за музейното дело в Дряново и Дряновския край, публикувани в научни издания, годишници и периодичен печат. Те разкриват аспекти от дейността на Историческия музей в Дряново по опазване и популяризиране на културното наследство.

Сборникът „Творческо наследство“ може да бъде открит в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчан онлайн от официалния сайт. През месец октомври 2025 г. предстои и неговото официално представяне, което ще се състои в града на майстор Колю Фичето.

Димитър М. Димитров е роден през 1943 г. в дряновското село Ритя. Той е историк по образование, свързва професионалното си развитие с музейното дело. Той е един от основателите на Градския исторически музей в Дряново през 1970 г. и негов директор в периода от февруари 1980 г. до януари 1984 г. Димитров активно участва в археологически разкопки на старите български столици Царевец и Преслав, крепостите „Дискодуратере“, „Стринава“ и „Боруна“ и пещерата Полички.

Зареди още

Култура

„Вечери на изпятата поезия“ в Габрово

Published

on

На 18, 19 и 20 септември поредицата „Вечери на изпятата поезия“, съвместно с Община Габрово и с Държавен куклен театър Габрово, организират фестивал, събиращ на сцената на театъра бардове (поети с китара) от различни части на страната, на различни възрасти, с най-разнообразна музикална стилистика (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…) и с фино отношение към текста, написан на красив и богат български език.

„Вечери на изпятата поезия“ е поредица от концерти, представящи съвременни български бардове, с периодично включване и на чуждестранни автори/изпълнители. Първият сезон бе проведен в София, в клуб „Перото“ в НДК, следващите два сезона бяха проведени в клуб „Студио 5“, НДК, а последващите концерти се случваха в различни други клубове (предимно Арт-клуб София, Делта блус бар и Суингин хол).

До момента във „Вечерите“ са участвали автори като Асен Масларски, Иван Ненков („Ах, морето“ и др.), Крис Макаров (група „Молец“), Митко Таралежков (група „Таралеща“), дует „Ша-ша“, група „Точка БГ“, Ангел Ковачев (дует „Ангел и Моисей“), адв. Димитър Вълчев заедно с Валери Градинарски (група LZ), дует „Зора и Косьо“, Пламен Сивов, Тодор Янкулов, Красимир Йорданов, Славимир Генчев, Доротея Табакова, Радо Михов, Виктор Макаров, Пламен Димитров, Константин Кучев, Денис Апов и други.

Целта на поредицата е да се популяризира сред българските слушатели творчеството на бардовете/поетите с китара. Поезията, съвместена с музика, е по-лесна за възприемане от масовия слушател. В този смисъл бардовете имат потенциала да се наредят сред съвременните пазители на българския език и творчеството им може да изиграе безценна роля в укрепването и съхраняването на богатството на езика ни.

Друга цел на поредицата е да се изгради ново поколение от млади български бардове, което да припознава наследството на досегашните поети с китара и на българските поети изобщо и, стъпвайки на тази основа, да създава свое собствено творчество. „За тази цел се стремим за участие в концертите ни да бъдат канени автори от различни възрастови групи и вече сме събирали на една сцена едва прохождащи млади автори заедно с утвърдени имена като Иван Ненков (автора на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и др.), Асен Масларски и др.“, казват организаторите.

След десетки успешни концерти в столицата, екипът зад „Вечерите“ решава да разшири дейността си, инициирайки подобни прояви на различни места из цялата страна. Първата крачка към изпълнението на това намерение е предстоящият фестивал в Габрово, свързан с 165-та годишнина на града и организиран съвместно с Кукления театър, чиято сцена в течение на три поредни вечери (18, 19 и 20 септември) ще бъде място за среща на бардовете с габровската публика.

Входът е свободен, като вратите на театъра ще се отварят в 18:30 ч. , а точно в 19:00 ч. ще прозвучава първият акорд.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица