Свържи се с нас

Култура

Първите археологически проучвания в местността Градище

Published

on

местността Градище / Регионален исторически музей Габрово

Издигащото се над долината на река Янтра варовиково възвишение от незапомнени времена е наричано от местното население Градище, поради останките от старо селище, разположено върху него. Известният географ и военен инженер граф Луиджи Марсили описва в края на ХVІІ в. римско укрепление, близо до горното течение на река Янтра, наречено „Кабруа”, което по-късно археологът на обекта Кина Койчева идентифицира с укрепеното селище в местността Градище.

Първи, който обръща внимание на необходимостта от изучаване на старините там е основоположникът на археологическата наука в България Васил Евстатиев Априлов (1789-1847) в своята „Денница ново-болгарского образования” от 1841 г.

Явно строително-архитектурните останки в местността Градище са били значителни, защото в средата на XІX век стават привлекателен източник на строителен материал. В отчета за изпълнението на завещанието на Априлов големият български възрожденец Петко Р. Славейков само за 1851 г. дава пунктуално цифрата 753 камъка, извозени от „габровското градище“ за новостроящата се сграда на бъдещата Априловска гимназия. Подобна практика е естествена за онези времена и разпространена в цяла Европа. Тя съсипва хиляди паметници – христоматиен пример у нас са Плиска, Преслав и Никополис ад Иструм.

В един от първите родни пътеписи, излязъл в списание „Читалище“ през 1875 г. младият тогава Атанас Бендерев, бъдещ участник в Сръбско-българската война, под заглавие „Описание на Габровското градище“ намира крепостта „съвършенно разсипана до самите основи“.

През есента на 1920 г. най-големият габровски историограф д-р Петър Цончев организира, чрез създаденото от него Историографическо дружество „Габрово”, разкопки на местността. В проучванията, протекли в края на месец октомври, участва подпредседателят на дружеството Еким Андрейчин. Те са ръководени от бившия асистент по геология и археология в Мюнхен Макс Нойберт, немец женен за габровка.

В тях се включват ученици от техническото училище „Д-р Н. Василиади“ и членове на туристическото дружество. След получаването на необходимото разрешение от Министерство на народното просвещение, предвид копаещите в местността иманяри от околните села, „каквито в Габрово изобилстват“, са направени сондажи на две места.

На дълбочина 0,5-0,6 метра са проучени основите на няколко помещения, градени с необработени камъни на калова спойка, с огнище в едното, на които участъковият инженер в Габрово прави точен ситуационен план, предвид „бъдещото искане на разрешение за обстойни разкопки“.

Открити са много предмети: 55 железни и бронзови, 43 глинени и стъклени, и 3 медни монети на Анастасий и Юстиниан. Между тях са ножове, косери, върхове на стрели, фибули, прешлени за вретено, скоби, огрибки, гвоздеи, панти за врати, столчета от стъклени чашки, катинар, фрагменти прозоречно стъкло, керамика.

Разкритите строителни останки и намерените материали дават основание на Цончев да датира крепостта през римо-византийската епоха. Разположените в един ред, с подравнени фасади помещения могат да бъдат свързани с проучените по-късно жилища в укрепеното селище. В най-горните слоеве са открити следи от колиби от османската епоха.

След завършването на проучванията, обаче, започва малка „сага“ с находките, продължила повече от половин година. Пребиваващият в Габрово Нойберт, от адреса на писмата му в къща около Гунин кладенец, задържа откритите предмети и предявява претенции към Историографическото дружество в Габрово. Той настоява дружеството да публикува неговият научен доклад за разкопките, в обем 16 страници ръкописен текст, в свой годишник и да организира публично изнасяне на този доклад.

Д-р Цончев обстойно му отговаря, че дружеството не е поемало подобни ангажименти, но все пак предлага да изпрати докладът на Нойберт в Археологическия институт в София. Немецът отказва и епистоларната обмяна на мнения на места преминава добрия тон.

Чужденецът е обвинен, че „самоволно изучавал други места в околията“. В края на краищата, след намесата на околийският началник, находките са предадени и те постъпват в сбирката на дружеството, но с подчертано грубо отношение от страна на Нойберт, който ги захвърля в калта в двора на къщата си. Той задържа фрагмент от стъклена чаша с тъмносин цвят, подобен на който е открит десетилетия по-късно и медна обеца, които така и не предава на Еким Андрейчин.

Веднага след края на разкопките д-р Цончев се обръща към околийския началник да обяви официално чрез кметовете сред населението, че „имане там не може да се намери“, т. е. те веднага стават обект на нови иманярски акции.

Интересът към миналото на Габрово води до първите археологически проучвания на територията на общината, които поставят началото на изучаването на най-древната й история.

Автор: Росен Йосифов, главен уредник на Регионален исторически музей-Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май

Published

on

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май, събота. Мотото на новото издание е „Смях без страх“, а подготовката за него вече започва, обявиха неговите организатори.

От Карнавалния екип и Община Габрово споделят, че идеята зад мотото е да насърчат хората да изразяват открито мнението си и да говорят за неща, които обикновено премълчават, чрез хумора, сатирата и самоиронията.

И този път Габровският карнавал залага на различна, провокативна и интересна тема, която със сигурност ще вдигне много шум, ще замисли много хора, ще усмихне и ще покаже, че е добре смехът да се практикува по-често, защото обратното е равностойно на диагноза.

Темите на Карнавала в Габрово традиционно отразяват обществените настроения и неведнъж са се оказвали пророчески. „Все още добре помним от предишни издания – „Маски горе“, „Между Изтока и Запада“, „Кот Доди, Гад Доди“ и „Да разлаем кучетата“. Затова с нетърпение чакаме да видим какво ще излезе от мотото „Смях без страх“.“ – допълват още карнавалистите.

Последният карнавал премина под мотото „Краят е близо. Да му отпуснем!“. В близо двучасовото шествие по централните улици на града преминаха над 70 карнавални картини и десетки гигантски макети, а зрители бяха хиляди габровци и гости.

Сатирата засегна актуални политически, обществени и международни теми, сред които „БГ Барби и Кен“, „Протест по български“, „Удължен бюджет 2026“ и „Урсула фон дер Либерален“. Отделна картина коментира и усилията за подобряване на градската инфраструктура с заглавието „Като няма липи – на ви теменужки и прожектори!“.

В програмата участваха международни състави от Гърция, Италия и други държави, а габровски училища представиха карнавалните традиции на Индия, Бразилия, Франция, Испания, Америка и Япония. Вечерта на централния площад се проведоха концерти, акробатика, визуални ефекти и пиро шоу.

За първи път в България гостуваха музикантите от италианския шоу проект IL MARTEDÌ DEL VILLAGGIO, а хиляди зрители останаха до края въпреки непрестанния дъжд.

Зареди още

Култура

Кметица меси питка за Валентин Велчев

Published

on

Кметицата на севлиевското село Хирево – Христинка Генкова омеси питка за младия певец Валентин Велчев. Тя го покани за втори път да пее на събора на селото, а за посрещането му беше омесила специална погача, която местна девойка в носия му поднесе с шарена сол. От нея опитаха и всички гости на празника в Народно читалище „Светлина 1910“.

Генкова откри програмата с приветствени думи за светеца, когото селото почита на 14 ноември и припомни, че именно на него е кръстена местната църква. После благодари на кмета на Севлиево д-р Иван Иванов за дарението, както и за присъствието на заместник-председателя на Общинския съвет и един от общинските съветници на града.

Валентин Велчев откри рецитала със заглавната песен на дебютния си албум „Аз съм Валентин“ и редуваше авторските си песни като „Благословен“, „На нож“, „Сватове“, „Наздраве“, „Трифон Зарезан“ с някои от най-обичаните български хитове.

По молба на домакинята, освен хороводни изпълнения, любимецът представи и някои от песните си в други стилове – румбата „Благодаря“ на лорд Евгени Минчев от филма „Почивката 2“, тангото „Красива лятна вечер“ – лебедовата песен на примата на старата градска песен Мария Петрова и баладата „Намерих те“ на Антония Рангелова, част от новия му албум „Свети Валентин“.

Финалът на концерта му бе запазен за визитните му картички – „От Враца до Дунава“ на Грета Ганчева, превърнал се в неофициален химн на Северозапада и „Пирински орли“ от Ели Кордева, донесла му първата награда в кариерата на „Пирин Фолк“ през 2019 г.

Докато раздаваше автографи и се снимаше с почитателите, председателят на читалището Галя Генова му подари сборник с народни песни от Хирево.

Зареди още

Култура

Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

Published

on

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.

Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.

На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.

Входът е срещу билет за музея.

Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.

За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица