Свържи се с нас

Култура

Първите археологически проучвания в местността Градище

Published

on

местността Градище / Регионален исторически музей Габрово

Издигащото се над долината на река Янтра варовиково възвишение от незапомнени времена е наричано от местното население Градище, поради останките от старо селище, разположено върху него. Известният географ и военен инженер граф Луиджи Марсили описва в края на ХVІІ в. римско укрепление, близо до горното течение на река Янтра, наречено „Кабруа”, което по-късно археологът на обекта Кина Койчева идентифицира с укрепеното селище в местността Градище.

Първи, който обръща внимание на необходимостта от изучаване на старините там е основоположникът на археологическата наука в България Васил Евстатиев Априлов (1789-1847) в своята „Денница ново-болгарского образования” от 1841 г.

Явно строително-архитектурните останки в местността Градище са били значителни, защото в средата на XІX век стават привлекателен източник на строителен материал. В отчета за изпълнението на завещанието на Априлов големият български възрожденец Петко Р. Славейков само за 1851 г. дава пунктуално цифрата 753 камъка, извозени от „габровското градище“ за новостроящата се сграда на бъдещата Априловска гимназия. Подобна практика е естествена за онези времена и разпространена в цяла Европа. Тя съсипва хиляди паметници – христоматиен пример у нас са Плиска, Преслав и Никополис ад Иструм.

В един от първите родни пътеписи, излязъл в списание „Читалище“ през 1875 г. младият тогава Атанас Бендерев, бъдещ участник в Сръбско-българската война, под заглавие „Описание на Габровското градище“ намира крепостта „съвършенно разсипана до самите основи“.

През есента на 1920 г. най-големият габровски историограф д-р Петър Цончев организира, чрез създаденото от него Историографическо дружество „Габрово”, разкопки на местността. В проучванията, протекли в края на месец октомври, участва подпредседателят на дружеството Еким Андрейчин. Те са ръководени от бившия асистент по геология и археология в Мюнхен Макс Нойберт, немец женен за габровка.

В тях се включват ученици от техническото училище „Д-р Н. Василиади“ и членове на туристическото дружество. След получаването на необходимото разрешение от Министерство на народното просвещение, предвид копаещите в местността иманяри от околните села, „каквито в Габрово изобилстват“, са направени сондажи на две места.

На дълбочина 0,5-0,6 метра са проучени основите на няколко помещения, градени с необработени камъни на калова спойка, с огнище в едното, на които участъковият инженер в Габрово прави точен ситуационен план, предвид „бъдещото искане на разрешение за обстойни разкопки“.

Открити са много предмети: 55 железни и бронзови, 43 глинени и стъклени, и 3 медни монети на Анастасий и Юстиниан. Между тях са ножове, косери, върхове на стрели, фибули, прешлени за вретено, скоби, огрибки, гвоздеи, панти за врати, столчета от стъклени чашки, катинар, фрагменти прозоречно стъкло, керамика.

Разкритите строителни останки и намерените материали дават основание на Цончев да датира крепостта през римо-византийската епоха. Разположените в един ред, с подравнени фасади помещения могат да бъдат свързани с проучените по-късно жилища в укрепеното селище. В най-горните слоеве са открити следи от колиби от османската епоха.

След завършването на проучванията, обаче, започва малка „сага“ с находките, продължила повече от половин година. Пребиваващият в Габрово Нойберт, от адреса на писмата му в къща около Гунин кладенец, задържа откритите предмети и предявява претенции към Историографическото дружество в Габрово. Той настоява дружеството да публикува неговият научен доклад за разкопките, в обем 16 страници ръкописен текст, в свой годишник и да организира публично изнасяне на този доклад.

Д-р Цончев обстойно му отговаря, че дружеството не е поемало подобни ангажименти, но все пак предлага да изпрати докладът на Нойберт в Археологическия институт в София. Немецът отказва и епистоларната обмяна на мнения на места преминава добрия тон.

Чужденецът е обвинен, че „самоволно изучавал други места в околията“. В края на краищата, след намесата на околийският началник, находките са предадени и те постъпват в сбирката на дружеството, но с подчертано грубо отношение от страна на Нойберт, който ги захвърля в калта в двора на къщата си. Той задържа фрагмент от стъклена чаша с тъмносин цвят, подобен на който е открит десетилетия по-късно и медна обеца, които така и не предава на Еким Андрейчин.

Веднага след края на разкопките д-р Цончев се обръща към околийския началник да обяви официално чрез кметовете сред населението, че „имане там не може да се намери“, т. е. те веднага стават обект на нови иманярски акции.

Интересът към миналото на Габрово води до първите археологически проучвания на територията на общината, които поставят началото на изучаването на най-древната й история.

Автор: Росен Йосифов, главен уредник на Регионален исторически музей-Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Празник на пестила в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември

Published

on

От 5 до 7 септември 2026 г. Регионален етнографски музей на открито „Етър“, Габрово отново събира хиляди посетители за Деветото издание на „Празник на пестила“. Тридневното събитие, с което през 2018 г. музеят спечели наградата „Духът на България“, давана от Министерство на туризма, обединява кулинарно наследство, занаятчийски демонстрации, съвременно захарно изкуство и богата музикална програма.

Централно място в събитието заема традиционното приготвяне на пестил – известен още като „габровски шоколад“. Посетителите ще могат да проследят на живо целия автентичен процес по приготвянето на сливовия деликатес, както и да се запознаят с традиционните занаяти и съоръжения, използвани в производството му през вековете.

Алея на вкусовете и „Захарна приказка в Етър“ (5–6 септември): Изложители на продукти от сливи и различни плодове се представят на територията на музея. Третото издание на Фестивала на захарните изкуства ще изненада гостите с уникални авторски изложби, дегустации и демонстрации от майстори-сладкари.

Българската родова памет отвъд Дунав: Специални гости на празника са сънародниците ни от село Извоареле (Румъния) – общност, създадена преди над 200 години от преселници от Габровския и Плевенския край. Те ще представят съхранен архаичен български говор, бабини носии и традиционен сливов мармалад по вековни преселнически рецепти.

Мащабна фолклорна сцена: В празничните дни на откритата сцена в музея ще танцуват и пеят над 500 изпълнители. Сред тях са представителните ансамбли „Детелини“ (гр. Павел баня) и „Чудесия“ (гр. Пазарджик), ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора), както и празничен концерт на Духов оркестър – Ловеч и фолклорния дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова.

Нови изложби и семейни игри: На 5 септември от 12:00 ч. в Музейния център ще бъде официално открита гостуващата изложба „Сватбата“, а за най-младите посетители е подготвена образователната игра с награди „Сливи с късмет“.

Празникът на пестила е доказателство, че музеят не е застинала във времето витрина, а жив организъм. Днес „Етър“ е пространство за трансформации, където традиционните занаяти срещат съвременната култура, младите хора и международните партньорства.

Празникът на пестила се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

ПЪЛНА ПРОГРАМА ПО ДНИ 5–7 септември 2026 г. РЕМО „Етър“ – Габрово

5 СЕПТЕМВРИ (СЪБОТА)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:00 ч. – Официално откриване на Празника на пестила (Открита сцена)
11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)
12:00 ч. – Откриване на изложба „Сватбата“ (Музеен център, II ниво)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)

6 СЕПТЕМВРИ (НЕДЕЛЯ)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)

7 СЕПТЕМВРИ (ПОНЕДЕЛНИК)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“
11:30 и 14:00 ч. – Празничен концерт: Духов оркестър – Ловеч и фолклорен дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова (Открита сцена).

Зареди още

Култура

Габровският шоколад отново събира любителите на традициите

Published

on

Габровският шоколад отново събира любителите на традициите в музей „Етър“. Поканата за събитието отправят Община Габрово и Регионален етнографски музей на открито „Етър“, които канят жителите и гостите на града на Празник на пестила 2026, който ще се проведе от 5 до 7 септември в пространствата на музея.

Събитието е сред най-разпознаваемите кулинарни и културни акценти в региона, посветено на традиционния пестил от сини сливи – продукт, включен в световната кулинарна енциклопедия „Арка на вкусовете“.

Официалното откриване на празника ще се състои на 5 септември от 11.00 часа. Пестилът, наричан от мнозина „габровски шоколад“, е част от местната идентичност и от десетилетия се предава като умение между поколенията.

Празникът дава възможност на посетителите да се запознаят с традиционните техники за приготвяне, да видят демонстрации на старинни уреди и да опитат автентични вкусове, характерни за балканджийската кухня.

В рамките на тридневното събитие са предвидени: Алея на вкусовете – разнообразие от кулинарни предложения и местни продукти; III Фестивал на захарните изкуства – изложба и демонстрации на майстори сладкари; Живи демонстрации на приготвяне на пестил и други традиционни практики; Образователна игра с награди „Сливи с късмет“; Богата музикална програма.

Зареди още

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица