Култура
Първите археологически проучвания в местността Градище

местността Градище / Регионален исторически музей Габрово
Издигащото се над долината на река Янтра варовиково възвишение от незапомнени времена е наричано от местното население Градище, поради останките от старо селище, разположено върху него. Известният географ и военен инженер граф Луиджи Марсили описва в края на ХVІІ в. римско укрепление, близо до горното течение на река Янтра, наречено „Кабруа”, което по-късно археологът на обекта Кина Койчева идентифицира с укрепеното селище в местността Градище.
Първи, който обръща внимание на необходимостта от изучаване на старините там е основоположникът на археологическата наука в България Васил Евстатиев Априлов (1789-1847) в своята „Денница ново-болгарского образования” от 1841 г.
Явно строително-архитектурните останки в местността Градище са били значителни, защото в средата на XІX век стават привлекателен източник на строителен материал. В отчета за изпълнението на завещанието на Априлов големият български възрожденец Петко Р. Славейков само за 1851 г. дава пунктуално цифрата 753 камъка, извозени от „габровското градище“ за новостроящата се сграда на бъдещата Априловска гимназия. Подобна практика е естествена за онези времена и разпространена в цяла Европа. Тя съсипва хиляди паметници – христоматиен пример у нас са Плиска, Преслав и Никополис ад Иструм.
В един от първите родни пътеписи, излязъл в списание „Читалище“ през 1875 г. младият тогава Атанас Бендерев, бъдещ участник в Сръбско-българската война, под заглавие „Описание на Габровското градище“ намира крепостта „съвършенно разсипана до самите основи“.
През есента на 1920 г. най-големият габровски историограф д-р Петър Цончев организира, чрез създаденото от него Историографическо дружество „Габрово”, разкопки на местността. В проучванията, протекли в края на месец октомври, участва подпредседателят на дружеството Еким Андрейчин. Те са ръководени от бившия асистент по геология и археология в Мюнхен Макс Нойберт, немец женен за габровка.
В тях се включват ученици от техническото училище „Д-р Н. Василиади“ и членове на туристическото дружество. След получаването на необходимото разрешение от Министерство на народното просвещение, предвид копаещите в местността иманяри от околните села, „каквито в Габрово изобилстват“, са направени сондажи на две места.
На дълбочина 0,5-0,6 метра са проучени основите на няколко помещения, градени с необработени камъни на калова спойка, с огнище в едното, на които участъковият инженер в Габрово прави точен ситуационен план, предвид „бъдещото искане на разрешение за обстойни разкопки“.
Открити са много предмети: 55 железни и бронзови, 43 глинени и стъклени, и 3 медни монети на Анастасий и Юстиниан. Между тях са ножове, косери, върхове на стрели, фибули, прешлени за вретено, скоби, огрибки, гвоздеи, панти за врати, столчета от стъклени чашки, катинар, фрагменти прозоречно стъкло, керамика.
Разкритите строителни останки и намерените материали дават основание на Цончев да датира крепостта през римо-византийската епоха. Разположените в един ред, с подравнени фасади помещения могат да бъдат свързани с проучените по-късно жилища в укрепеното селище. В най-горните слоеве са открити следи от колиби от османската епоха.
След завършването на проучванията, обаче, започва малка „сага“ с находките, продължила повече от половин година. Пребиваващият в Габрово Нойберт, от адреса на писмата му в къща около Гунин кладенец, задържа откритите предмети и предявява претенции към Историографическото дружество в Габрово. Той настоява дружеството да публикува неговият научен доклад за разкопките, в обем 16 страници ръкописен текст, в свой годишник и да организира публично изнасяне на този доклад.
Д-р Цончев обстойно му отговаря, че дружеството не е поемало подобни ангажименти, но все пак предлага да изпрати докладът на Нойберт в Археологическия институт в София. Немецът отказва и епистоларната обмяна на мнения на места преминава добрия тон.
Чужденецът е обвинен, че „самоволно изучавал други места в околията“. В края на краищата, след намесата на околийският началник, находките са предадени и те постъпват в сбирката на дружеството, но с подчертано грубо отношение от страна на Нойберт, който ги захвърля в калта в двора на къщата си. Той задържа фрагмент от стъклена чаша с тъмносин цвят, подобен на който е открит десетилетия по-късно и медна обеца, които така и не предава на Еким Андрейчин.
Веднага след края на разкопките д-р Цончев се обръща към околийския началник да обяви официално чрез кметовете сред населението, че „имане там не може да се намери“, т. е. те веднага стават обект на нови иманярски акции.
Интересът към миналото на Габрово води до първите археологически проучвания на територията на общината, които поставят началото на изучаването на най-древната й история.
Автор: Росен Йосифов, главен уредник на Регионален исторически музей-Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.
Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.






Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.


Култура
90 години от откриването на паметника на Васил Априлов

Празникът 1 ноември ни връща към едно знаменателно събитие, превърнало се общонародно тържество преди 90 години – откриването на паметника на създателя на първото светско училище Васил Априлов в родно Габрово. Старите снимки и документи „разказват” за този паметен ден преди 90 години.
Денят 1 ноември 1935 г. започва с честване на 100-годишнината на училището и освещаване на паметника на Васил Априлов от епископ Панарет Брегалнишки.

На знаменателното събитие присъстват и държат речи министър-председателят Андрей Тошев, министърът на просветата ген. Тодор Радев, габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров. Официален гост е и скулпторът Кирил Тодоров-автор на паметника. Площадът пред паметника е изпълнен от многохилядно множество, снимките ни показват хора по балкони и покриви на съседните сгради, които искат да са част от историческото събитие. Кулминацията в откриването е спускането на лавров венец върху паметника от самолет, излетял специално за целта от Казанлък.
Сред габровските деца се разнася мълвата, че самолетът е управляван от самия цар, приказка, в която те вярват дълго време.

Ето какво пише в издадения специално за деня юбилеен вестник, посветен на Априловските тържества:
“На 1 ноември Денят на народните будители в Габрово ще се отпразнува сто годишнината на новото българско училище и освети паметника на неговия създател, В.Е. Априлов. Тържествата, които ще станат по тоя случай имат общ народен характер, тъй като делото на Априлова надхвърля синора на местното. Неговото дело ще остане вечно по значение за целия български народ…“.

Тържествата са под патронажа на министъра на Народното просвещение ген. Радев, като в сформирания комитет участват габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров, околийският управител инж. Божинов, индустриалецът Петър Хаджистойчев, председателят на габровската библиотека К. Станчев и председателят на Търговското дружество Ст. х. Гунчев.
Много българи нямат възможност да присъстват на грандиозното тържество и затова изпращат поздравителни телеграми. В документите на Априловото училище, съхранявани в Държавен архив – Габрово, се пазят десетки поздравителни телеграми, получени от цяла България, в знак на почит и уважение към делото на Васил Априлов. Те са от личности и от организации, сред които от министъра на съобщенията и транспорта Тодор Кожухаров, кмета на София Иван Иванов, както и градоначалниците на Плевен, Свищов, Провадия, Елена, Пещера, Кюстендил, Асеновград, Панагюрище и други градове.
В своето поздравление един от най-успешните кметове в модерната ни история Иван Иванов пише: „Столица София се прекланя пред светлата памет на народния великан Априлов, чиято стогодишнина празнувате днес. Макар че неотложни работи не ни позволяват лично да присъстваме, бъдете уверени, че в този тържествен момент столичното гражданство взема духовно участие в тържествата заедно с Вас.“.
Телеграми идват от училища, сред които Руска гимназия – София, Реално училище – Тетевен, Средищна гимназия – Варна, Педагогическо училище – Шумен и т.н.; Поздрави изпращат и Посланикът на Чехословакия, Комитет „Хаджи Димитър“ – Сливен, Македонски национален комитет, Съюз на българските писатели, наместника на Светия Синод, Варненски и Преславски митрополит Симеон, Старозагорски митрополит Павел, Доростолско-Червенски митрополит Михаил, Райко Алексиев от името на съюза на българските художници, Добри Божилов като управител на Българска народна банка, ген. Йеротей Сирманов, Досю Негенцов, д-р Петър Цончев, Петър Ников, Никола Мушанов, Димитър Тодоров-Димитрото, о.з. ген. Сирманов, летците от Казанлък, много български читалища, сред които и от с. Брест, Плевенско – родното място на автора на паметника и много др.





Ето какво пише в поздравлението си именитият български историк, проф. Петър Ников: „Поклон пред величавото дело на големия български родолюбец и велик син на Габрово Васил Априлов, вечна слава на неговата памет“.
Затрогващи са думите на бившия възпитаник на Априловото школо Кръстю Попкръстев: „Поклон пред светлия лик на най-родолюбивия ученолюбив благодетел българин от XIX век“.
Трогателни са думите и на учителя от Севлиево, Хр. Симеонов: „Покланяме се пред светлата памет Априлову! Българийо, живей!“.
Тържественият 1 ноември 1935 г. в Габрово продължава с откриването на мострена изложба на габровските промишленици в залите на Априловската гимназия и с изложба на книжовното творчество на габровци в залите на библиотеката.
Завършекът на деня е с факелна манифестация на ученици по улиците на града и народно увеселение на площадите пред Априловската гимназия и библиотеката. Спомените за тържественото събитие в града са запазени в документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са дигитализирани и достъпни за четене и разглеждане в Информационната система на държавните архиви: http://isda.archives.government.bg:84/FundSearch.aspx.
Автор: Цветомира Койчева, началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Култура
Емблематичната постановка „Лазарица“ гостува в Габрово
Малин Кръстев и Валентин Танев идват с „Лазарица“ на габровска сцена.

Вълнуваща среща с една от най-добрите български драматургии, очаква зрителите в Габрово, когато на 28 ноември в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ ще бъде поставена постановката „Лазарица“ по Йордан Радичков. Това съобщават от ОДТ „Апостол Карамитев“ -Димитровград.
Емблематичната постановка под режисурата на големия проф.Крикор Азарян, поднесена с виртуозната актьорска игра на добре познатите на габровската публика Валентин Танев и Малин Кръстев е сред най-стойностните творби в драматургията с множество награди.
За брилянтните си роли актьорите са отличени с „Икар“ за главна мъжка роля на Валентин Танев и „Аскеер“ за поддържаща роля на Малин Кръстев. Оригиналният и необичаен сюжетът на спектакъла пленява с хумор и дълбока философия, които грабват зрителя още от самото начало.
В люшкането на Лазар между надеждата и разочарованието, постановката на Азарян отразява вечните човешки очаквания и крушения в тази притча за живота на човека, в която артистичният тандем Валентин Танев и Малин Кръстев показва, че в театъра няма невъзможни неща.
Сценографията в постановката е дело на Нейко Нейков, а музикалната картина на Михаил Шишков. Спектакълът е бляскаво съчетание на майсторско вдъхновено изпълнение и впечатляваща спойка между музика, сценография и оригинален режисьорски подход, в който зрителите ще има възможност да се насладят на една от най-добрите пиеси, поставяни на българската сцена.
Гостуването на „Лазарица“ на Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ на 28 ноември от 19.00 часа на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“ е представление, което ще остане със сигурност в спомените и сърцата на публиката. Билетите за „Лазарица“ са вече в продажба на касата на ДТ „Рачо Стоянов“.


-
Любопитнопреди 6 дниГруминг салон Gabrielle Belle Grooming
-
Културапреди 5 дниЗлатна значка и „Партньор на годината“ за Исторически музей – Дряново
-
Културапреди 5 дниДухът на Грузия завладява Габрово тази сряда в зала „Орловец“
-
Икономикапреди 5 дниНов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
-
Културапреди 5 дниПредставят в ДХС книгата „Капанът на нарцистичната връзка“
-
Новинипреди 3 дниРЗИ – Габрово организира семинар за здравословно хранене
-
Културапреди един денПианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне
-
Културапреди 3 дниИзлезе ново краеведско издание с личности, събития и факти от историята












