Свържи се с нас

Култура

Първите археологически проучвания в местността Градище

Published

on

местността Градище / Регионален исторически музей Габрово

Издигащото се над долината на река Янтра варовиково възвишение от незапомнени времена е наричано от местното население Градище, поради останките от старо селище, разположено върху него. Известният географ и военен инженер граф Луиджи Марсили описва в края на ХVІІ в. римско укрепление, близо до горното течение на река Янтра, наречено „Кабруа”, което по-късно археологът на обекта Кина Койчева идентифицира с укрепеното селище в местността Градище.

Първи, който обръща внимание на необходимостта от изучаване на старините там е основоположникът на археологическата наука в България Васил Евстатиев Априлов (1789-1847) в своята „Денница ново-болгарского образования” от 1841 г.

Явно строително-архитектурните останки в местността Градище са били значителни, защото в средата на XІX век стават привлекателен източник на строителен материал. В отчета за изпълнението на завещанието на Априлов големият български възрожденец Петко Р. Славейков само за 1851 г. дава пунктуално цифрата 753 камъка, извозени от „габровското градище“ за новостроящата се сграда на бъдещата Априловска гимназия. Подобна практика е естествена за онези времена и разпространена в цяла Европа. Тя съсипва хиляди паметници – христоматиен пример у нас са Плиска, Преслав и Никополис ад Иструм.

В един от първите родни пътеписи, излязъл в списание „Читалище“ през 1875 г. младият тогава Атанас Бендерев, бъдещ участник в Сръбско-българската война, под заглавие „Описание на Габровското градище“ намира крепостта „съвършенно разсипана до самите основи“.

През есента на 1920 г. най-големият габровски историограф д-р Петър Цончев организира, чрез създаденото от него Историографическо дружество „Габрово”, разкопки на местността. В проучванията, протекли в края на месец октомври, участва подпредседателят на дружеството Еким Андрейчин. Те са ръководени от бившия асистент по геология и археология в Мюнхен Макс Нойберт, немец женен за габровка.

В тях се включват ученици от техническото училище „Д-р Н. Василиади“ и членове на туристическото дружество. След получаването на необходимото разрешение от Министерство на народното просвещение, предвид копаещите в местността иманяри от околните села, „каквито в Габрово изобилстват“, са направени сондажи на две места.

На дълбочина 0,5-0,6 метра са проучени основите на няколко помещения, градени с необработени камъни на калова спойка, с огнище в едното, на които участъковият инженер в Габрово прави точен ситуационен план, предвид „бъдещото искане на разрешение за обстойни разкопки“.

Открити са много предмети: 55 железни и бронзови, 43 глинени и стъклени, и 3 медни монети на Анастасий и Юстиниан. Между тях са ножове, косери, върхове на стрели, фибули, прешлени за вретено, скоби, огрибки, гвоздеи, панти за врати, столчета от стъклени чашки, катинар, фрагменти прозоречно стъкло, керамика.

Разкритите строителни останки и намерените материали дават основание на Цончев да датира крепостта през римо-византийската епоха. Разположените в един ред, с подравнени фасади помещения могат да бъдат свързани с проучените по-късно жилища в укрепеното селище. В най-горните слоеве са открити следи от колиби от османската епоха.

След завършването на проучванията, обаче, започва малка „сага“ с находките, продължила повече от половин година. Пребиваващият в Габрово Нойберт, от адреса на писмата му в къща около Гунин кладенец, задържа откритите предмети и предявява претенции към Историографическото дружество в Габрово. Той настоява дружеството да публикува неговият научен доклад за разкопките, в обем 16 страници ръкописен текст, в свой годишник и да организира публично изнасяне на този доклад.

Д-р Цончев обстойно му отговаря, че дружеството не е поемало подобни ангажименти, но все пак предлага да изпрати докладът на Нойберт в Археологическия институт в София. Немецът отказва и епистоларната обмяна на мнения на места преминава добрия тон.

Чужденецът е обвинен, че „самоволно изучавал други места в околията“. В края на краищата, след намесата на околийският началник, находките са предадени и те постъпват в сбирката на дружеството, но с подчертано грубо отношение от страна на Нойберт, който ги захвърля в калта в двора на къщата си. Той задържа фрагмент от стъклена чаша с тъмносин цвят, подобен на който е открит десетилетия по-късно и медна обеца, които така и не предава на Еким Андрейчин.

Веднага след края на разкопките д-р Цончев се обръща към околийския началник да обяви официално чрез кметовете сред населението, че „имане там не може да се намери“, т. е. те веднага стават обект на нови иманярски акции.

Интересът към миналото на Габрово води до първите археологически проучвания на територията на общината, които поставят началото на изучаването на най-древната й история.

Автор: Росен Йосифов, главен уредник на Регионален исторически музей-Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Култура

Акад. Иван Гранитски представя в Габрово новата поетична книга на Борис Данков

Published

on

Този петък, 26 юни, от 17.30 часа в читалня „Д-р Петър Цончев“ на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ в Габрово ще бъде представена най-новата книга на журналиста и поет Борис Данков – „Пирамида“. Изданието, публикувано от издателство „Захарий Стоянов“, събира избрани стихотворения на автора и предлага на читателите възможност да проследят развитието на неговия поетичен свят през годините. Книгата ще бъде представена от акад. Иван Гранитски, а сред гостите на събитието ще бъде и председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов.

Очаква се срещата да привлече почитатели на поезията, литературата и културния живот, както и хора, които познават дългогодишната обществена и творческа дейност на Борис Данков.

Роден на 16 април 1941 г. в габровското село Жълтеш, Борис Данков е едно от утвърдените имена в българската журналистика и литература. Завършва Априловската гимназия в Габрово, а впоследствие изучава българска филология и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1968 г., заедно с поета Минчо Г. Минчев и журналиста Стефан Димитров, създава литературната група „Илия Иванов – Черен“ към читалище „Априлов-Палаузов“ в Габрово. Тримата издават и списание „Повик“, което предшества по-късните литературни издания „Мизия“ и „Зорница“. Професионалният му път в журналистиката започва като редактор в културния отдел на габровския окръжен вестник „Балканско знаме“, където работи в периода 1970 – 1973 г. Следват години като журналист във вестник „Народна младеж“, а по-късно и като редактор във вестник „Работническо дело“. Между 1983 и 1989 г. е кореспондент на изданието във Варшава. След демократичните промени става част от екипа на новосъздадения от Стефан Продев вестник „Дума“, където заема различни редакторски и ръководни позиции.

От 1995 до 1999 г. Борис Данков е директор на Българския културен институт във Варшава и активно работи за популяризирането на българската култура зад граница. След завръщането си в България продължава дейността си във вестник „Дума“ като завеждащ отдел „Култура“, член на редколегията, коментатор и редактор на литературното приложение „Пегас“.

До октомври 2015 г. ръководи отдел „Четиво“ и продължава работата си като редактор на приложението. През годините творчеството и публицистичната дейност на Борис Данков получават високо признание. Сред отличията му са наградата „Христо Ботйов“ за публицистика, наградите на Съюза на българските писатели за документалистика, краезнание и публицистика, както и престижната Априловска награда за цялостно творчество. Автор е на книгите „Магията на словото“ (1986), „Сянка на птица“ (1994), „Хаос“ (1995), „Енигма“ (1995), „Колибарски сънища“ (2007), „Гневни хроники“ – том 1 (2012), „Събеседници“ (2016), „Минало не отминало“ (2017), посветена на историята, поминъка, етнографията и фолклора на родното му село Жълтеш и съседните населени места, както и „Гневни хроники“ – том 2 (2019).

Той е и преводач и съставител на „Антология на новата полска поезия“ (2006) и „Изповед на хулигана“ – избрани стихотворения от Сергей Есенин (2007). Новата книга „Пирамида“ представлява своеобразен поетичен обзор на творческия път на автора.

В подбраните стихотворения се открояват характерните за Борис Данков теми за човека, времето, обществените процеси и духовните търсения. Селекцията разкрива както богатството на неговия поетичен език, така и развитието на творческия му стил през различните периоди от живота му.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица