Култура
Първите археологически проучвания в местността Градище

местността Градище / Регионален исторически музей Габрово
Издигащото се над долината на река Янтра варовиково възвишение от незапомнени времена е наричано от местното население Градище, поради останките от старо селище, разположено върху него. Известният географ и военен инженер граф Луиджи Марсили описва в края на ХVІІ в. римско укрепление, близо до горното течение на река Янтра, наречено „Кабруа”, което по-късно археологът на обекта Кина Койчева идентифицира с укрепеното селище в местността Градище.
Първи, който обръща внимание на необходимостта от изучаване на старините там е основоположникът на археологическата наука в България Васил Евстатиев Априлов (1789-1847) в своята „Денница ново-болгарского образования” от 1841 г.
Явно строително-архитектурните останки в местността Градище са били значителни, защото в средата на XІX век стават привлекателен източник на строителен материал. В отчета за изпълнението на завещанието на Априлов големият български възрожденец Петко Р. Славейков само за 1851 г. дава пунктуално цифрата 753 камъка, извозени от „габровското градище“ за новостроящата се сграда на бъдещата Априловска гимназия. Подобна практика е естествена за онези времена и разпространена в цяла Европа. Тя съсипва хиляди паметници – христоматиен пример у нас са Плиска, Преслав и Никополис ад Иструм.
В един от първите родни пътеписи, излязъл в списание „Читалище“ през 1875 г. младият тогава Атанас Бендерев, бъдещ участник в Сръбско-българската война, под заглавие „Описание на Габровското градище“ намира крепостта „съвършенно разсипана до самите основи“.
През есента на 1920 г. най-големият габровски историограф д-р Петър Цончев организира, чрез създаденото от него Историографическо дружество „Габрово”, разкопки на местността. В проучванията, протекли в края на месец октомври, участва подпредседателят на дружеството Еким Андрейчин. Те са ръководени от бившия асистент по геология и археология в Мюнхен Макс Нойберт, немец женен за габровка.
В тях се включват ученици от техническото училище „Д-р Н. Василиади“ и членове на туристическото дружество. След получаването на необходимото разрешение от Министерство на народното просвещение, предвид копаещите в местността иманяри от околните села, „каквито в Габрово изобилстват“, са направени сондажи на две места.
На дълбочина 0,5-0,6 метра са проучени основите на няколко помещения, градени с необработени камъни на калова спойка, с огнище в едното, на които участъковият инженер в Габрово прави точен ситуационен план, предвид „бъдещото искане на разрешение за обстойни разкопки“.
Открити са много предмети: 55 железни и бронзови, 43 глинени и стъклени, и 3 медни монети на Анастасий и Юстиниан. Между тях са ножове, косери, върхове на стрели, фибули, прешлени за вретено, скоби, огрибки, гвоздеи, панти за врати, столчета от стъклени чашки, катинар, фрагменти прозоречно стъкло, керамика.
Разкритите строителни останки и намерените материали дават основание на Цончев да датира крепостта през римо-византийската епоха. Разположените в един ред, с подравнени фасади помещения могат да бъдат свързани с проучените по-късно жилища в укрепеното селище. В най-горните слоеве са открити следи от колиби от османската епоха.
След завършването на проучванията, обаче, започва малка „сага“ с находките, продължила повече от половин година. Пребиваващият в Габрово Нойберт, от адреса на писмата му в къща около Гунин кладенец, задържа откритите предмети и предявява претенции към Историографическото дружество в Габрово. Той настоява дружеството да публикува неговият научен доклад за разкопките, в обем 16 страници ръкописен текст, в свой годишник и да организира публично изнасяне на този доклад.
Д-р Цончев обстойно му отговаря, че дружеството не е поемало подобни ангажименти, но все пак предлага да изпрати докладът на Нойберт в Археологическия институт в София. Немецът отказва и епистоларната обмяна на мнения на места преминава добрия тон.
Чужденецът е обвинен, че „самоволно изучавал други места в околията“. В края на краищата, след намесата на околийският началник, находките са предадени и те постъпват в сбирката на дружеството, но с подчертано грубо отношение от страна на Нойберт, който ги захвърля в калта в двора на къщата си. Той задържа фрагмент от стъклена чаша с тъмносин цвят, подобен на който е открит десетилетия по-късно и медна обеца, които така и не предава на Еким Андрейчин.
Веднага след края на разкопките д-р Цончев се обръща към околийския началник да обяви официално чрез кметовете сред населението, че „имане там не може да се намери“, т. е. те веднага стават обект на нови иманярски акции.
Интересът към миналото на Габрово води до първите археологически проучвания на територията на общината, които поставят началото на изучаването на най-древната й история.
Автор: Росен Йосифов, главен уредник на Регионален исторически музей-Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
ИМ-Дряново ще бъде домакин на престижен научен форум за стопанската история на България

На 25 и 26 септември Дряново ще посрещне учени от цялата страна и чужбина, които ще дебатират върху три от най-мощните сили, оформили съдбата на България през последните два века – интеграцията, протекционизмът и национализмът. Домакин на форума е Историческият музей – Дряново, партньор на Центъра за стопанско-исторически изследвания в организацията на международната научна конференция, която обещава да превърне града на майстор Колю Фичето в средище на голям академичен разговор.
Изборът на историческия музей в Дряново не е случаен. Градът, познат с възрожденския си дух, се превръща за два дни в естествена сцена, на която историци, икономисти и изследователи ще проследят как българската държава и българското общество са балансирали между отвореност към света, в защита на собствените си интереси – от османската епоха, през следосвобожденските десетилетия, до социалистическия период и съвременността.
Конференцията е структурирана в пленарна сесия и две паралелни научни секции, обединяващи десетки доклади. Сред темите, които ще предизвикат особен интерес, са изгубената битка за българския лев и пробивите в държавния монопол върху валутната търговия, драматичната съдба на фамилия Пенчеви в Северна Добруджа между интеграция и национализация, тютюноработническата стачка в Пловдив от 1953 година и малко познатите британско-руски информационни мрежи на Балканите в годините преди Освобождението.
Форумът има подчертано международно участие, а част от докладите ще бъдат представени на английски език от изследователи на чуждестранни институции, сред които Институтът за изследвания на Югоизточна Европа.

Специален акцент в програмата е представянето на двутомния труд „Стопанска история на българите в Османската империя (XV – началото на XX в.)“, издаден от Издателство „Аз-буки“ през 2025 година, под редакцията на проф. д.и.н. Иван Русев.
Изданието, посветено на петте века българско стопанско развитие под османска власт, ще бъде представено пред научната общност именно в залите на дряновския музей на 25 септември от 17.30 часа.
Стопанската история рядко получава подобаващото ѝ място в общественото внимание, а фактът, че водещи изследователи в областта от страната и чужбина избират именно Дряново за форума си, е показателен за доверието, с което Исторически музей – Дряново се ползва сред научните среди.
Именно в дух на партньорство музеят и Центърът за стопанско-исторически изследвания превръщат тези два дни в повод да утвърдят общата си кауза – стопанската история на България да бъде не просто съхранявана, а активно изследвана и осмисляна.

Култура
„Завещанието на Негово благородие“ с премиера в Габровския театър

На 24 септември от 19 часа Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово ще се превърне в имението Рогершхюс за премиерата на „Завещанието на Негово благородие“ от Ялмар Бергман. С това заглавие почти сто години след смъртта на автора сцената в Габрово става първата в България, с пиеса на знаменития шведски класик. Неговата комедия в превод на Меглена Боденска ще видим интерпретирана от режисьора Денислав Янев.
„Завещанието на Негово благородие“ е първо роман, издаден през 1910 г. По-късно самият автор го преработва за сцена и екран, което го превръща в класика на шведския театър и кино. Към края на живота си през 1929 г. Бергман адаптира текста за радио и така го нарежда в списъка на паметните културни събития в родината си.

Пиесата среща с пъстрия антураж на Негово благородие в навечерието на неговия рожден ден. Подготовката за събитието бележи темите на разговор и съсредоточава дейностите в имението, където се подвизават слугите и извънбрачната дъщеря на Негово благородие – Бленда. Непоканена се появява сестрата на Барона и заедно със сина си има претенции към наследството на своя брат. Докато възрастните се занимават с призраците на миналото и материалните си интереси, те се превръщат в карикатури на своите пороци. А младите, подвластни на любовните трепети, са готови да отстояват абсолютните понятия за чест и достойнство, понякога с цената и на някой пердах.
Спектакълът, който Янев създава, е впечатляваща сатирична комедия, която повдига въпроса и за нематериалното наследство, което оставяме на идващите след нас. Заедно с актьорската трупа режисьорът използва богат набор от изразни средства– гротеска, наивизъм и фарс. Ролята на стария благородник изпълнява Светослав Славчев, който с лекота изгражда многопластовия образ на своя персонаж. Надежда Петкова влиза в обувките на сприхавата сестра на барона и заедно със Славчев създават забележителна игра на съперничество и надхитряване. Друга любопитна диада се формира между барона и неговия верен слуга майордома Викберг. Отличителната му фигура с много внимание към детайла изгражда Стоян Руменин. Актьорите от екипа на спектакъла рисуват причудливата плеяда от типажи и образи, които изненадват, разсмиват и вълнуват.

Сценографията и костюмите са по идея на Мария Колева. В една стилизирана и хиперболизирана черно-бяла среда, пищните и детайлни костюми сами разказват историите зад всеки персонаж.
Музиката е написана от Мария Тепавичарова. Драматург на спектакъла е Емилия Илиева.

Творчеството на живелия кратко Ялмар Бергман (1883-1929) е изключително богато. Под перото му са излезли 30 театрални пиеси, 23 романа и десетки киносценарии. В Швеция той е нареждан по значимост и творчески постижения веднага след първия – Аугуст Стриндберг. Творчеството на Бергман би могло да се раздели на няколко основни периода, но цялостно се характеризира с фокус върху ироничните и гротескни аспекти на човешката психика. Отличителен е хуморът му, който съчетава ирония, устроумни бележки и болезнена искреност.
Благодарение на преводачката Меглена Боденска на български език са преведени и издадени романът „Маркюрелови от Вадшьопинг“ и четирите пиеси „Завещанието на Негово благородие“, „Шведенйелмови“, „Господин Слеман иде“ и „Приказката“. А обстойните ѝ статии за автора и преведените произведения създават панорамна представа за личността и творчеството му.

Една от ключовите фигури за популяризирането в Швеция и по света на творчеството на Ялмар Бергман е Ингмар Бергман, с когото нямат роднински отношения. Но Ингмар признава, че текстовете на Ялмар са негово вдъхновение и възприема автора като свой най-голям учител.
„Завещанието на Негово благородие“ периодично се поставя в Кралския драматичен театър в Стокхолм (Dramaten). А ролята на барон Рогер (Бернхюсен де Сарш ) се смята за предизвикателство и отговорност за най-големите шведски актьори. Втората премиера на спектакъла ще се състои на 30 септември отново от 19 часа. През есента премиерното заглавие „Завещанието на Негово благородие“ ще се играе на големите сцени в страната.
В спектакъла участват актьорите от трупата на театъра, както следва: ● Негово благородие барон Рогер Бернхюсен де Сарш – Светослав Славчев ● Юлия Хюлтениус, негова сестра – Надежда Петкова ● Рогер Хюлтениус, неин син – Атанас Димитров – Фози ● Ейбрахам Бьорнер, околийски съдия – Петър Рангелов ● Господин Викберг, майордом – Стоян Руменин ● Юнсон, бивш камериер – Любен Попов ● Госпожа Енберг, икономка – Ванина Попова ● Якоб – Александър Андреев ● Бленда – Радостина Ангелова ● Управител, пристав – Дилян Николов Денислав Янев (Denislav Yaneff) завършва „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2018 г. с „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс.
Същата година спектакълът влиза в селекцията на Международния фестивал за млади режисьори в Крайова, Румъния, а той е поканен да стане част от трупата на Драматичен театър – Търговище. В периода 2022–2024 г. е и заместник-директор по творческите дейности на театъра.
Поставял е в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, в ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора, Драматичен театър „Йон Д. Сърбу“ (Румъния) и др. Носител е на приза за най-добър млад режисьор „Слави Шкаров“ за спектакъла „Една крачка до предела“ от Игор Бауерзима (2020); Наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2021); номинация за националните награди „Златен Кукерикон“ (2022) в категориите „Режисура“ и „Най-добър спектакъл“ за „Скъперникът“ от Молиер (ДТ „Сава Огнянов“). В Габрово той работи по спектакъла „Прозорецът на Яворов“ по Любен Босилков – Ройс в началото на 2025 г. През есента на същата година става част от трупата на театъра.

Култура
Гала Савчева с отличие от „Златни ябълки“ и с нов успех към сцената

13-годишната габровска изпълнителка Гала Савчева спечели награда на журито на Международния детски музикален фестивал „Златни ябълки“ 2026. Във финала на престижния форум, който се проведе на 19 септември в Кюстендил, Гала представи авторската си песен „Падаща звезда“.
Представянето ѝ донесе не само отличие, но и възможност песента да продължи своя път към международната сцена. Благодарение на получената промоционална възможност „Падаща звезда“ ще бъде представена и на международен конкурс в Сърбия, където Гала ще има възможност да представи България и да се срещне с млади музикални таланти от Европа.

Гала Савчева се развива в различни музикални направления – рок, поп музика и български фолклор. Освен като певица и автор на песни, тя се изявява и като водещ на концерти и културни събития. Сред отличията ѝ са първи места в конкурсите „Звукът на времето“, „Широка лъка пее, свири и танцува“ и „Златен Фолкарт“, където е носител и на златен медал. Гала има награди и от музикалните форуми „Звезден сблъсък“, „Орфеево изворче“, „Орфееви таланти“, „Българска душа на Святата земя“, „Авлига пее“ и други национални и международни конкурси.
За поредна година тя е и част от Клуба на успелите деца на България на Фондация „Димитър Бербатов“. Въпреки че е само на 13 години, Гала има близо десет години сценичен опит. Тя развива вокалните и артистичните си умения с помощта на своите преподаватели – д-р Ана Борисова по народно пеене, Надя Ботева по поп и джаз пеене и Елена Назърова по солфеж.

За Гала музиката е не само начин за изява, но и възможност да създава и споделя. Тя насърчава младите изпълнители да създават авторска музика, да се развиват и да не се страхуват да бъдат различни.
Особено важно за нея е младите хора да обичат българския език, песен и фолклор и да ги представят и на международната сцена. След успешното си участие в Кюстендил Гала Савчева продължава към следващото международно музикално предизвикателство в Сърбия. Там „Падаща звезда“ отново ще представи България, а Гала ще има възможност да покаже таланта си и да продължи развитието си на международната сцена.

-
Любопитнопреди 6 дниЛилиите отново красят езерото в градинката с мечето
-
Новинипреди 6 дниОбщински и екоинспектори провериха централния пазар в Габрово
-
Новинипреди 3 дниБасейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати
-
Културапреди 3 дниПроф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни
-
Новинипреди 3 дниОтбелязваме 118 години от Независимостта на България!
-
Новинипреди 2 дниПърво място за Иван Екимов и Христо Дочев от шахматен турнир
-
Културапреди един денГала Савчева с отличие от „Златни ябълки“ и с нов успех към сцената
-
Културапреди един ден„Завещанието на Негово благородие“ с премиера в Габровския театър





