снимка: РИМ – Габрово

Габровското въстание от 1862 г. е дало повод на Добри Чинтулов да напише песента „Вятър ечи, Балкан стене” . Бунтът е неуспешен и точно за него Раковски казва: „Габровска работа”!

Това е въстанието на даскал Никола Стефанов, учител по френски и гръцки език в Габровското училище, създател на революционния комитет от началото на 60-те години на ХІХ век. Властите разкриват замисъл още в зародиш и извършват арести.

„Това въстание е резултата от дейността на „Тайното общество” на Раковски. Организацията е последица от случващото се по време и след Кримската война. Въстанието на Капитан дядо Никола през 1856 г. не успява, но Раковски решава да направи нов опит и организира революционни комитети. В „Тайното общество” влизат и габровци, какъвто е чорбаджията дядо Илия Видинлиев”.

Тези факти припомня историкът от РИМ-Габрово Даниела Цонева, докато посетители се вглеждат в лика на Добри Чинтулов, посветил легендарната песен „Вятър ечи, Балкан стене” на габровското въстание от 1862 г. Фотографията е стара и е от едно изложение в Сливен, което пряко не е свързано с бунтовните настроения на българите от средата на ХІХ век.

Но ние имаме шанса да погледнем историята от дистанция, да я обхванем в нейната цялост и да усетим влиянията и взаимовръзките между отделните явления в българското общество.

Иван Вазов особено точно е изразил състоянието на това общество, което се е бунтувало срещу робството и се е стремяло към икономически просперитет.
„И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът”

Фотографията на Добри Чинтулов, която подсеща за революционния дух на българите, е част от изложбата „182 години от началото на текстилната индустрия на Балканите“, с която Регионален исторически музей-Сливен гостува в Габрово.

снимка: РИМ – Габрово

Експозицията може да бъде видяна през декември и януари в залата на Регионален исторически музей-Габрово на ул. „Николаевска“ № 10. Посветена е на икономическия напредък в българските земи, в който Сливен играе особено важна роля.

В 13 табла чрез снимки (на основателите, акционерите и на фабричните сгради) и с документи (договори, акции, фирмени бланки, дипломи, реклами) e представено началото и развитието на текстилната индустрия в Сливен. Текстилната фабрика, създадена от Добри Желязков през 1834 г. в Сливен, открива процеса на индустриализацията не само в българските земи, но и на Балканите. Той влага в нейното създаване значителен за онова време капитал, който оправдава амбициозната му цел.

Предприемчивият сливенец оценява перспективата за развитието на крупно фабрично предприятие в неговото одържавяване. С ферман (Указ) на султан Махмуд II от 4/ 16 февруари 1836 г. Добри Желязков (получил прозвището Фабрикаджията) не само е освободен от данъци и такси, но са признати уменията и качествата на един българин, неговите заслуги за „тъкането и внимателното изработване на платове“ за облекло на редовната турска армия.

снимка: РИМ – Габрово

Същата година започва и строителството на първата държавна сграда на фабриката. В центъра на фабричния двор е издигната „Хаврика Джами“ – може би единственият случай за наличието на култова сграда в производствено предприятие.

Втората текстилна фабрика в Сливен е открита 30 години по-късно – през 1864 г. по инициатива и с участието на абаджиите Георги и Димитър х. Манолови, които привличат за съдружници Димитър Балев и турчина Хасан Канаязаде.

В следосвобожденския период опитът на двете текстилни фабрики, наличните капитали, новите политически и стопански условия създават възможност на сливенци да поемат инициативата за индустриална революция в развитието на текстилната промишленост.

снимка: РИМ – Габрово

Като използват сградите и съоръженията на първата текстилна фабрика, заможни сливенци (Ст. Саръиванов, Георги Гигов, Андон Бояджиев, Георги Стефанов, Панайот Попович, Димитър Саръиванов и др.) учредяват през 1880 г. дружество „Напредък“, което поема и доразвива традициите на сливенското текстилно производство.

През 80-те години на ХIХ в. за времето след 1882 г. в Сливен се създават на съдружеска основа осем фабрики, оборудвани със съвременни текстилни машини основно внос от Германия. И едно габровско участие в управлението и развитието на сливенската текстилна фабрика „Цонев, Калови Атанасови”, създадена през 1886г. след сдружаването между Иван Цонев, Иван Илиев, Иван Атанасов, братя Таневи, братята Тодор, Алекси и Илия Калови.

През 1909 г. тя е една от най- големите и добре уредени в Сливен с капитал няколко милиона лева. Оборудвана е с усъвършенствани германски машини и дараци, 100 механични стана, разполага с модерна бояджийница, собствен дизелов двигател. Произвеждат се камгарни и щтрайхгарни платове с високо качество. На 14 април 1914 г. Марин и Александър Маринкьови закупуват старите фабрични помещения на Цонев и Илиев, ремонтират ги и издигат до тях нова триетажна бетонна постройка. Но изпаднала в затруднения фабриката е закупена през 1939 г. от габровския индустриалец Христо Райков. В периода 1919-1925г. той се занимава с търговия в Сливен и добре познава местното текстилно производство.

През 1926 г. Хр. Райков става директор и председател на управителния съвет на акционерно дружество за текстилна индустрия „Аспарух“ в Габрово. По време на икономическата криза през 30–те години на ХХ в. предприятието на Райков е стабилно. Тогава той купува предприятието на братя Маринкьови, както и други предприятия от страната и става собственик на 7-8 предприятия в Пловдив и Сливен.

снимка: РИМ – Габрово

В изложбата са показани участието на сливенските текстилни фабрики в Първото Пловдивско изложение през 1892 г. и получените от тях медали, спомоществователската дейност на сливенските текстилци за издигането на паметници. Отделено е място и на Първото текстилно училище на Балканите. През 1894 г. текстилното отделение при Учебната занаятчийница в Княжево (основана през 1883г.) е преместено в Сливен и се обособява като Държавно практическо училище.

снимка: РИМ – Габрово

Под различни имена във времето, училището продължава да дава високо професионално образование и обучение на учениците.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730