Свържи се с нас

Култура

Изложба за силата и духа на прогресивните българи

Published

on

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Габровското въстание от 1862 г. е дало повод на Добри Чинтулов да напише песента „Вятър ечи, Балкан стене” . Бунтът е неуспешен и точно за него Раковски казва: „Габровска работа”!

Това е въстанието на даскал Никола Стефанов, учител по френски и гръцки език в Габровското училище, създател на революционния комитет от началото на 60-те години на ХІХ век. Властите разкриват замисъл още в зародиш и извършват арести.

„Това въстание е резултата от дейността на „Тайното общество” на Раковски. Организацията е последица от случващото се по време и след Кримската война. Въстанието на Капитан дядо Никола през 1856 г. не успява, но Раковски решава да направи нов опит и организира революционни комитети. В „Тайното общество” влизат и габровци, какъвто е чорбаджията дядо Илия Видинлиев”.

Тези факти припомня историкът от РИМ-Габрово Даниела Цонева, докато посетители се вглеждат в лика на Добри Чинтулов, посветил легендарната песен „Вятър ечи, Балкан стене” на габровското въстание от 1862 г. Фотографията е стара и е от едно изложение в Сливен, което пряко не е свързано с бунтовните настроения на българите от средата на ХІХ век.

Но ние имаме шанса да погледнем историята от дистанция, да я обхванем в нейната цялост и да усетим влиянията и взаимовръзките между отделните явления в българското общество.

Иван Вазов особено точно е изразил състоянието на това общество, което се е бунтувало срещу робството и се е стремяло към икономически просперитет.
„И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът”

Фотографията на Добри Чинтулов, която подсеща за революционния дух на българите, е част от изложбата „182 години от началото на текстилната индустрия на Балканите“, с която Регионален исторически музей-Сливен гостува в Габрово.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Експозицията може да бъде видяна през декември и януари в залата на Регионален исторически музей-Габрово на ул. „Николаевска“ № 10. Посветена е на икономическия напредък в българските земи, в който Сливен играе особено важна роля.

В 13 табла чрез снимки (на основателите, акционерите и на фабричните сгради) и с документи (договори, акции, фирмени бланки, дипломи, реклами) e представено началото и развитието на текстилната индустрия в Сливен. Текстилната фабрика, създадена от Добри Желязков през 1834 г. в Сливен, открива процеса на индустриализацията не само в българските земи, но и на Балканите. Той влага в нейното създаване значителен за онова време капитал, който оправдава амбициозната му цел.

Предприемчивият сливенец оценява перспективата за развитието на крупно фабрично предприятие в неговото одържавяване. С ферман (Указ) на султан Махмуд II от 4/ 16 февруари 1836 г. Добри Желязков (получил прозвището Фабрикаджията) не само е освободен от данъци и такси, но са признати уменията и качествата на един българин, неговите заслуги за „тъкането и внимателното изработване на платове“ за облекло на редовната турска армия.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Същата година започва и строителството на първата държавна сграда на фабриката. В центъра на фабричния двор е издигната „Хаврика Джами“ – може би единственият случай за наличието на култова сграда в производствено предприятие.

Втората текстилна фабрика в Сливен е открита 30 години по-късно – през 1864 г. по инициатива и с участието на абаджиите Георги и Димитър х. Манолови, които привличат за съдружници Димитър Балев и турчина Хасан Канаязаде.

В следосвобожденския период опитът на двете текстилни фабрики, наличните капитали, новите политически и стопански условия създават възможност на сливенци да поемат инициативата за индустриална революция в развитието на текстилната промишленост.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Като използват сградите и съоръженията на първата текстилна фабрика, заможни сливенци (Ст. Саръиванов, Георги Гигов, Андон Бояджиев, Георги Стефанов, Панайот Попович, Димитър Саръиванов и др.) учредяват през 1880 г. дружество „Напредък“, което поема и доразвива традициите на сливенското текстилно производство.

През 80-те години на ХIХ в. за времето след 1882 г. в Сливен се създават на съдружеска основа осем фабрики, оборудвани със съвременни текстилни машини основно внос от Германия. И едно габровско участие в управлението и развитието на сливенската текстилна фабрика „Цонев, Калови Атанасови”, създадена през 1886г. след сдружаването между Иван Цонев, Иван Илиев, Иван Атанасов, братя Таневи, братята Тодор, Алекси и Илия Калови.

През 1909 г. тя е една от най- големите и добре уредени в Сливен с капитал няколко милиона лева. Оборудвана е с усъвършенствани германски машини и дараци, 100 механични стана, разполага с модерна бояджийница, собствен дизелов двигател. Произвеждат се камгарни и щтрайхгарни платове с високо качество. На 14 април 1914 г. Марин и Александър Маринкьови закупуват старите фабрични помещения на Цонев и Илиев, ремонтират ги и издигат до тях нова триетажна бетонна постройка. Но изпаднала в затруднения фабриката е закупена през 1939 г. от габровския индустриалец Христо Райков. В периода 1919-1925г. той се занимава с търговия в Сливен и добре познава местното текстилно производство.

През 1926 г. Хр. Райков става директор и председател на управителния съвет на акционерно дружество за текстилна индустрия „Аспарух“ в Габрово. По време на икономическата криза през 30–те години на ХХ в. предприятието на Райков е стабилно. Тогава той купува предприятието на братя Маринкьови, както и други предприятия от страната и става собственик на 7-8 предприятия в Пловдив и Сливен.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

В изложбата са показани участието на сливенските текстилни фабрики в Първото Пловдивско изложение през 1892 г. и получените от тях медали, спомоществователската дейност на сливенските текстилци за издигането на паметници. Отделено е място и на Първото текстилно училище на Балканите. През 1894 г. текстилното отделение при Учебната занаятчийница в Княжево (основана през 1883г.) е преместено в Сливен и се обособява като Държавно практическо училище.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Под различни имена във времето, училището продължава да дава високо професионално образование и обучение на учениците.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово

Published

on

Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.

След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.

Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е  утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.  

Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.

Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.

Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в  различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.

Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.

Зареди още

Култура

Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа

Published

on

До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.

Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.

Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.

„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.

Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.

Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.

Зареди още

Култура

Честит празник, архивисти!

Published

on

За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.

Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.

Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.

На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.

„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.

Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица