Свържи се с нас

Култура

Изложба за силата и духа на прогресивните българи

Published

on

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Габровското въстание от 1862 г. е дало повод на Добри Чинтулов да напише песента „Вятър ечи, Балкан стене” . Бунтът е неуспешен и точно за него Раковски казва: „Габровска работа”!

Това е въстанието на даскал Никола Стефанов, учител по френски и гръцки език в Габровското училище, създател на революционния комитет от началото на 60-те години на ХІХ век. Властите разкриват замисъл още в зародиш и извършват арести.

„Това въстание е резултата от дейността на „Тайното общество” на Раковски. Организацията е последица от случващото се по време и след Кримската война. Въстанието на Капитан дядо Никола през 1856 г. не успява, но Раковски решава да направи нов опит и организира революционни комитети. В „Тайното общество” влизат и габровци, какъвто е чорбаджията дядо Илия Видинлиев”.

Тези факти припомня историкът от РИМ-Габрово Даниела Цонева, докато посетители се вглеждат в лика на Добри Чинтулов, посветил легендарната песен „Вятър ечи, Балкан стене” на габровското въстание от 1862 г. Фотографията е стара и е от едно изложение в Сливен, което пряко не е свързано с бунтовните настроения на българите от средата на ХІХ век.

Но ние имаме шанса да погледнем историята от дистанция, да я обхванем в нейната цялост и да усетим влиянията и взаимовръзките между отделните явления в българското общество.

Иван Вазов особено точно е изразил състоянието на това общество, което се е бунтувало срещу робството и се е стремяло към икономически просперитет.
„И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът”

Фотографията на Добри Чинтулов, която подсеща за революционния дух на българите, е част от изложбата „182 години от началото на текстилната индустрия на Балканите“, с която Регионален исторически музей-Сливен гостува в Габрово.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Експозицията може да бъде видяна през декември и януари в залата на Регионален исторически музей-Габрово на ул. „Николаевска“ № 10. Посветена е на икономическия напредък в българските земи, в който Сливен играе особено важна роля.

В 13 табла чрез снимки (на основателите, акционерите и на фабричните сгради) и с документи (договори, акции, фирмени бланки, дипломи, реклами) e представено началото и развитието на текстилната индустрия в Сливен. Текстилната фабрика, създадена от Добри Желязков през 1834 г. в Сливен, открива процеса на индустриализацията не само в българските земи, но и на Балканите. Той влага в нейното създаване значителен за онова време капитал, който оправдава амбициозната му цел.

Предприемчивият сливенец оценява перспективата за развитието на крупно фабрично предприятие в неговото одържавяване. С ферман (Указ) на султан Махмуд II от 4/ 16 февруари 1836 г. Добри Желязков (получил прозвището Фабрикаджията) не само е освободен от данъци и такси, но са признати уменията и качествата на един българин, неговите заслуги за „тъкането и внимателното изработване на платове“ за облекло на редовната турска армия.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Същата година започва и строителството на първата държавна сграда на фабриката. В центъра на фабричния двор е издигната „Хаврика Джами“ – може би единственият случай за наличието на култова сграда в производствено предприятие.

Втората текстилна фабрика в Сливен е открита 30 години по-късно – през 1864 г. по инициатива и с участието на абаджиите Георги и Димитър х. Манолови, които привличат за съдружници Димитър Балев и турчина Хасан Канаязаде.

В следосвобожденския период опитът на двете текстилни фабрики, наличните капитали, новите политически и стопански условия създават възможност на сливенци да поемат инициативата за индустриална революция в развитието на текстилната промишленост.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Като използват сградите и съоръженията на първата текстилна фабрика, заможни сливенци (Ст. Саръиванов, Георги Гигов, Андон Бояджиев, Георги Стефанов, Панайот Попович, Димитър Саръиванов и др.) учредяват през 1880 г. дружество „Напредък“, което поема и доразвива традициите на сливенското текстилно производство.

През 80-те години на ХIХ в. за времето след 1882 г. в Сливен се създават на съдружеска основа осем фабрики, оборудвани със съвременни текстилни машини основно внос от Германия. И едно габровско участие в управлението и развитието на сливенската текстилна фабрика „Цонев, Калови Атанасови”, създадена през 1886г. след сдружаването между Иван Цонев, Иван Илиев, Иван Атанасов, братя Таневи, братята Тодор, Алекси и Илия Калови.

През 1909 г. тя е една от най- големите и добре уредени в Сливен с капитал няколко милиона лева. Оборудвана е с усъвършенствани германски машини и дараци, 100 механични стана, разполага с модерна бояджийница, собствен дизелов двигател. Произвеждат се камгарни и щтрайхгарни платове с високо качество. На 14 април 1914 г. Марин и Александър Маринкьови закупуват старите фабрични помещения на Цонев и Илиев, ремонтират ги и издигат до тях нова триетажна бетонна постройка. Но изпаднала в затруднения фабриката е закупена през 1939 г. от габровския индустриалец Христо Райков. В периода 1919-1925г. той се занимава с търговия в Сливен и добре познава местното текстилно производство.

През 1926 г. Хр. Райков става директор и председател на управителния съвет на акционерно дружество за текстилна индустрия „Аспарух“ в Габрово. По време на икономическата криза през 30–те години на ХХ в. предприятието на Райков е стабилно. Тогава той купува предприятието на братя Маринкьови, както и други предприятия от страната и става собственик на 7-8 предприятия в Пловдив и Сливен.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

В изложбата са показани участието на сливенските текстилни фабрики в Първото Пловдивско изложение през 1892 г. и получените от тях медали, спомоществователската дейност на сливенските текстилци за издигането на паметници. Отделено е място и на Първото текстилно училище на Балканите. През 1894 г. текстилното отделение при Учебната занаятчийница в Княжево (основана през 1883г.) е преместено в Сливен и се обособява като Държавно практическо училище.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Под различни имена във времето, училището продължава да дава високо професионално образование и обучение на учениците.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Историческият музей в Дряново обяви Петия национален пленер по живопис

Published

on

Исторически музей – Дряново обявява провеждането на Петото поредно издание на Националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, който ще се състои в периода от 1 до 5 юли 2026 г. Пленерът се реализира с партньорството на Община Дряново и Съюза на българските художници (СБХ).

Инициативата има за цел да предостави възможност и творческо предизвикателство за съвременни художници да интерпретират онзи възрожденски дух и плам, който пренася поколенията през годините като през мостовете на Първомайстора.

Срещата на творците с богатото културно-историческо и архитектурно наследство на град Дряново, с неговите природни забележителности и с построените от майстор Колю Фичето обекти в родния му град, създава благодатна среда за задълбочени художествени търсения.

Пленерът няма определена сюжетна или жанрова насоченост, като на участниците се предоставя пълна свобода при реализирането на техните творчески идеи и пластични експерименти.

Събитието има конкурсен характер, като ежегодно се присъжда Наградата на град Дряново за живопис. В пленера ще участват петима художници от страната, като автори, участвали в предходното издание, нямат право на участие в настоящото. Кандидатите следва да изпратят творческа биография, снимки на до 5 свои творби (jpeg – формат), както и актуални имейл и телефон за контакт на адрес: office@museumdryanovo.com.

Крайният срок за кандидатстване е 30 април 2026 г. Одобрените участници ще бъдат уведомени до 15 май 2026 г. и следва да потвърдят участието си до края на май месец. Организаторите осигуряват на участниците нощувки, храна и транспортни разходи, както и художествени материали – по две платна с формати 50/60 см и 40/50 см.

Художниците могат да работят и върху други формати по собствен избор. Пленерът ще завърши с изложба на създадените по време на събитието живописни творби, като всеки участник дарява по две произведения за фондовете на Исторически музей – Дряново.

Наградата на град Дряново за живопис ще бъде определена от жури, с представители на Съюза на българските художници, Община Дряново и Исторически музей – Дряново и ще бъде връчена от Кмета на града при откриването на изложбата.

Отличеният автор ще получи възможността да представи самостоятелна изложба в залите на Икономовата къща в Дряново през следващата календарна година.

Събитието ще бъде широко отразено в печатни, електронни медии и в социалните мрежи. Ще се отпечата и каталог, включващ изданията на пленера, като участвалите художници ще получат екземпляр.

Зареди още

Култура

Васил Петров пристига с нова концертна програма в Габрово

Published

on

Васил Петров гостува в град Габрово на 3 февруари с нова програма „30 години на сцена“ заедно с Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“, с маестро Деян Павлов. Представят едни от най-великите хитове и вечни класики в симфонична версия.

Концертът ще се състои в зала Възраждане с начален час от 19.00 ч. В програмата са емблематични шедьоври като Yesterday, Killing me softly, Besame mucho, My way, Nеw York, New York, I was made for loving you, боса нова теми, българска музика -„Девойко мари хубава“, неговият хит „Другият“, музика от филмите „Мисия невъзможна“, „Карибски пирати“, „Властелинът на пръстените“, „Междузвездни войни“ и още много незабравими мелодии.

На сцената, заедно с Васил Петров и Разградска филхармония, се присъединяват още джаз трио в състав – Йордан Тоновски -пиано, Христо Минчев-бас, Александър Каменов – ударни.

Концертът е част от национално турне на Васил Петров, което стартира през октомври миналата година и преминава с голям успех, поредица от бисове и силен интерес.

На 3 февруари в зала Възраждане ще се насладите на вечер посветена на джаза, поп, рок и българската музика и филмовата класика чрез интерпретацията на изключителния Васил Петров.

Вземете своя билет сега от касата театъра или онлайн от сайта на театъра dramagabrovo.com.

Зареди още

Икономика

Исторически музей – Дряново работи за добрия имидж на града и региона

Published

on

Исторически музей – Дряново утвърждава своята роля като ключов фактор за изграждането и поддържането на положителния имидж на Дряново като привлекателна туристическа и културна дестинация. Това заяви Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на публичното представяне на отчета за дейността на институцията през 2025 г., което се състоя на 29 януари.

„Исторически музей – Дряново предлага качествен туристически продукт, който все повече и успешно отговаря на съвременните търсения и тенденции. Нашата цел е чрез професионализъм, активна културна дейност и партньорства да допринасяме за добрия образ и популяризиране на Дряново и дряновския край, превръщайки го във все по-предпочитано място за посещения“, подчерта Иван Христов.

През отчетната 2025 година музейният екип е организирал и провел над 60 събития, като годината премина под знака на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор, подчерта Христов.

„За екипа на Исторически музей – Дряново 2025-та беше специална година, белязана от много труд, отдаденост и признателност към делото на Първомайстора. Положихме и ще продължим през настоящата година да полагаме усилия, за да направим Дряново и дряновския край все по-популярна и разпознаваема туристическа дестинация. Няма да пестим сили в това отношение“, категоричен бе Христов и изрази своята благодарност към екипа за съпричастността и съвместната работа.

Съществен принос за повишаване качеството на музейната дейност има и допълнителният персонал от четири щатни бройки, отпуснати с решение на Министерския съвет. Това е позволило осигуряване на ежедневно присъствие на музеен специалист във всички експозиции през активния туристически сезон, включително и през почивните дни, което е довело до по-добро екскурзоводно обслужване и по-пълноценно преживяване за посетителите. По думите на директора разширяването на екипа е създало условия за по-активна работа по културни и образователни инициативи, разработване на нови музейни продукти и развитие на партньорства.

Публичното представяне на отчета беше уважено от заместник-кмета на община Дряново Диляна Джеджева и председателя на Обществен комитет „Васил Левски“ – Дряново Георги Цветков, което подчерта институционалната подкрепа и значение на музейната дейност за развитието на местния туризъм.

От представения отчет стана ясно, че през 2025 г. във връзка с фондовата работа са изготвени 467 експертни заключения и научни паспорти, а научната библиотека е обогатена с 35 нови книги – собствени и дарени. Активна е била и теренната проучвателска дейност на музейните специалисти, довела до публикуването на научно-популярни статии.

През годината се отчита засилен интерес и от страна на гражданите към опазването на местното културно наследство, като във фонда на музея са постъпили множество ценни дарения с етнографски характер, лични архиви и аудиозаписи, както и плочка с лика на Колю Фичето, предоставена от румънски гражданин.

Важен акцент в научната дейност Иван Христов постави и върху организираната за четвърта поредна година национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, проведена в партньорство с ИФ на ВТУ, Община Дряново и УАСГ. През 2025 г. форумът беше посветен на 225 години от рождението на Колю Фичето, а докладите бяха публикувани в пети том на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

През годината Музеят реализира три национални събития, 17 гостуващи изложби, едно гостуване на институцията извън в Съюз на архитектите в България, както и средно по едно партньорско събитие месечно. Бяха реализирани успешни партньорства с Камара на строителите в България, Вестник Строител и други организации, медии и физически лица. Дейността на музейните специалисти получи широко отразяване в печатни, електронни и онлайн медии, както и чрез участия в национални телевизии, радиа и специализирани предавания по тях.

Сред образователните инициативи директорът Христов открои проведените четири открити урока с ученици, два от които в Румъния – в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле. Развитието на присъствието на музея в социалните мрежи и онлайн платформите също беше отчетено като важна посока за бъдеща работа.

Пълният отчет за дейността на Исторически музей – Дряново за 2025 г. е публикуван на интернет страницата на институцията в раздел „Отчети“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица