Свържи се с нас

Култура

Изложба за силата и духа на прогресивните българи

Published

on

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Габровското въстание от 1862 г. е дало повод на Добри Чинтулов да напише песента „Вятър ечи, Балкан стене” . Бунтът е неуспешен и точно за него Раковски казва: „Габровска работа”!

Това е въстанието на даскал Никола Стефанов, учител по френски и гръцки език в Габровското училище, създател на революционния комитет от началото на 60-те години на ХІХ век. Властите разкриват замисъл още в зародиш и извършват арести.

„Това въстание е резултата от дейността на „Тайното общество” на Раковски. Организацията е последица от случващото се по време и след Кримската война. Въстанието на Капитан дядо Никола през 1856 г. не успява, но Раковски решава да направи нов опит и организира революционни комитети. В „Тайното общество” влизат и габровци, какъвто е чорбаджията дядо Илия Видинлиев”.

Тези факти припомня историкът от РИМ-Габрово Даниела Цонева, докато посетители се вглеждат в лика на Добри Чинтулов, посветил легендарната песен „Вятър ечи, Балкан стене” на габровското въстание от 1862 г. Фотографията е стара и е от едно изложение в Сливен, което пряко не е свързано с бунтовните настроения на българите от средата на ХІХ век.

Но ние имаме шанса да погледнем историята от дистанция, да я обхванем в нейната цялост и да усетим влиянията и взаимовръзките между отделните явления в българското общество.

Иван Вазов особено точно е изразил състоянието на това общество, което се е бунтувало срещу робството и се е стремяло към икономически просперитет.
„И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът”

Фотографията на Добри Чинтулов, която подсеща за революционния дух на българите, е част от изложбата „182 години от началото на текстилната индустрия на Балканите“, с която Регионален исторически музей-Сливен гостува в Габрово.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Експозицията може да бъде видяна през декември и януари в залата на Регионален исторически музей-Габрово на ул. „Николаевска“ № 10. Посветена е на икономическия напредък в българските земи, в който Сливен играе особено важна роля.

В 13 табла чрез снимки (на основателите, акционерите и на фабричните сгради) и с документи (договори, акции, фирмени бланки, дипломи, реклами) e представено началото и развитието на текстилната индустрия в Сливен. Текстилната фабрика, създадена от Добри Желязков през 1834 г. в Сливен, открива процеса на индустриализацията не само в българските земи, но и на Балканите. Той влага в нейното създаване значителен за онова време капитал, който оправдава амбициозната му цел.

Предприемчивият сливенец оценява перспективата за развитието на крупно фабрично предприятие в неговото одържавяване. С ферман (Указ) на султан Махмуд II от 4/ 16 февруари 1836 г. Добри Желязков (получил прозвището Фабрикаджията) не само е освободен от данъци и такси, но са признати уменията и качествата на един българин, неговите заслуги за „тъкането и внимателното изработване на платове“ за облекло на редовната турска армия.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Същата година започва и строителството на първата държавна сграда на фабриката. В центъра на фабричния двор е издигната „Хаврика Джами“ – може би единственият случай за наличието на култова сграда в производствено предприятие.

Втората текстилна фабрика в Сливен е открита 30 години по-късно – през 1864 г. по инициатива и с участието на абаджиите Георги и Димитър х. Манолови, които привличат за съдружници Димитър Балев и турчина Хасан Канаязаде.

В следосвобожденския период опитът на двете текстилни фабрики, наличните капитали, новите политически и стопански условия създават възможност на сливенци да поемат инициативата за индустриална революция в развитието на текстилната промишленост.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Като използват сградите и съоръженията на първата текстилна фабрика, заможни сливенци (Ст. Саръиванов, Георги Гигов, Андон Бояджиев, Георги Стефанов, Панайот Попович, Димитър Саръиванов и др.) учредяват през 1880 г. дружество „Напредък“, което поема и доразвива традициите на сливенското текстилно производство.

През 80-те години на ХIХ в. за времето след 1882 г. в Сливен се създават на съдружеска основа осем фабрики, оборудвани със съвременни текстилни машини основно внос от Германия. И едно габровско участие в управлението и развитието на сливенската текстилна фабрика „Цонев, Калови Атанасови”, създадена през 1886г. след сдружаването между Иван Цонев, Иван Илиев, Иван Атанасов, братя Таневи, братята Тодор, Алекси и Илия Калови.

През 1909 г. тя е една от най- големите и добре уредени в Сливен с капитал няколко милиона лева. Оборудвана е с усъвършенствани германски машини и дараци, 100 механични стана, разполага с модерна бояджийница, собствен дизелов двигател. Произвеждат се камгарни и щтрайхгарни платове с високо качество. На 14 април 1914 г. Марин и Александър Маринкьови закупуват старите фабрични помещения на Цонев и Илиев, ремонтират ги и издигат до тях нова триетажна бетонна постройка. Но изпаднала в затруднения фабриката е закупена през 1939 г. от габровския индустриалец Христо Райков. В периода 1919-1925г. той се занимава с търговия в Сливен и добре познава местното текстилно производство.

През 1926 г. Хр. Райков става директор и председател на управителния съвет на акционерно дружество за текстилна индустрия „Аспарух“ в Габрово. По време на икономическата криза през 30–те години на ХХ в. предприятието на Райков е стабилно. Тогава той купува предприятието на братя Маринкьови, както и други предприятия от страната и става собственик на 7-8 предприятия в Пловдив и Сливен.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

В изложбата са показани участието на сливенските текстилни фабрики в Първото Пловдивско изложение през 1892 г. и получените от тях медали, спомоществователската дейност на сливенските текстилци за издигането на паметници. Отделено е място и на Първото текстилно училище на Балканите. През 1894 г. текстилното отделение при Учебната занаятчийница в Княжево (основана през 1883г.) е преместено в Сливен и се обособява като Държавно практическо училище.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Под различни имена във времето, училището продължава да дава високо професионално образование и обучение на учениците.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Култура

Проф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя

Published

on

„Българите през XIX век са основното производително население, което захранва чрез своята стопанска дейност столицата на Османската империя – Истанбул, а това е един от най-големите град по онова време в света.“ Това каза чл. – кор. проф. д.и.н. Иван Русев, който гостува в новия епизод на първия музеен подкаст в България – „Музеят говори“.

Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, проф. Русев говори за двутомната „Стопанска история на българите в Османската империя“ (XV в. – началото на ХХ век). Книгата бе представена и в Дряново по време на международната научна конференция на Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ), която се състоя на 25 и 26 септември.

По думите му тези два тома, написани на базата на сериозни научни изследвания и защитени дисертации, добавят нова информация през ранния (XV – XVII в.) и късния (XVII – XIX в.) период за българите, попаднали в границите на Османската империя. „На границата между XVII и XIX в. се случват събития и процеси, които по-ясно разграничават началните и по-късните векове от съществуването на Османската империя. Българите съществуват в границите ѝ, но трудно можем да ги разграничим. Те са един от близо 80-те народа, живеещи в империята и са съжителствали с останалите. Много от изследванията се стремят да обособят и разграничат ролята на българите“, сподели още проф. Русев.

Според него осезаемо е присъствието на българите в империята, особено върху териториите, върху които възниква в последствие третата Българска държава. „За всичките тези пет века, нещата не се случват монотонно. Има динамика, която трябва да отчетем. В ранния период на империята, българите имат своят принос наравно с останалите народи. Но той става все по-осезаем през XIX век, тогава, когато по стечение на обстоятелствата Османската империя изпада в сериозна криза. Започват национално освободителните движения на другите балкански народи. Обособяват се и се появяват сръбската и гръцката държава. В един момент българите са основното производително население, което захранва със своята стопанска дейност най-големият град в света по онова време – Истанбул“, коментира Русев.

Oт едва страна това дава стимул и възможност за бурно, интензивно стопанско развитие на българите, в резултат на което в не малка степен се стига до забогатяване сред част от тях и поява на средна класа, с чиито средства е финансирана националната ни революция.

Проф. Русев сподели, че книгата не слага точка в изследванията, като изрази надежда, че оттук нататък те ще бъдат надградени чрез появата на нови проучвания. По неговото мнение двутомното издание прави моментна снимка на състоянието на съвременната историческа наука по проблемите на стопанската история на българите в Османската империя.

По думите му за първи път се обособява периода, като се акцентира върху стопанската дейност, развитие и участието на българите в стопанския живот на Османската империя. Книгата е издадена от Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, а редакцията е дело именно на чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев.

В епизода на „Музеят говори“ той подробно представи идеята и дейността през годините на ЦСИИ, в чието ръководство участва, както и всички изследвания на центъра, които се публикуват в годишни издания.

За зрителите на подкаста проф. Русев сподели още мнението си какъв е интересът на студентите в българските университети към дисциплината „Стопанска история“, разкри бъдещите планове пред ЦСИИ и даде отговор дали музеите и архивите в страната подпомагат изследователския процес.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще бъде домакин на престижен научен форум за стопанската история на България

Published

on

На 25 и 26 септември Дряново ще посрещне учени от цялата страна и чужбина, които ще дебатират върху три от най-мощните сили, оформили съдбата на България през последните два века – интеграцията, протекционизмът и национализмът. Домакин на форума е Историческият музей – Дряново, партньор на Центъра за стопанско-исторически изследвания в организацията на международната научна конференция, която обещава да превърне града на майстор Колю Фичето в средище на голям академичен разговор.

Изборът на историческия музей в Дряново не е случаен. Градът, познат с възрожденския си дух, се превръща за два дни в естествена сцена, на която историци, икономисти и изследователи ще проследят как българската държава и българското общество са балансирали между отвореност към света, в защита на собствените си интереси – от османската епоха, през следосвобожденските десетилетия, до социалистическия период и съвременността.

Конференцията е структурирана в пленарна сесия и две паралелни научни секции, обединяващи десетки доклади. Сред темите, които ще предизвикат особен интерес, са изгубената битка за българския лев и пробивите в държавния монопол върху валутната търговия, драматичната съдба на фамилия Пенчеви в Северна Добруджа между интеграция и национализация, тютюноработническата стачка в Пловдив от 1953 година и малко познатите британско-руски информационни мрежи на Балканите в годините преди Освобождението.

Форумът има подчертано международно участие, а част от докладите ще бъдат представени на английски език от изследователи на чуждестранни институции, сред които Институтът за изследвания на Югоизточна Европа.

Специален акцент в програмата е представянето на двутомния труд „Стопанска история на българите в Османската империя (XV – началото на XX в.)“, издаден от Издателство „Аз-буки“ през 2025 година, под редакцията на проф. д.и.н. Иван Русев.

Изданието, посветено на петте века българско стопанско развитие под османска власт, ще бъде представено пред научната общност именно в залите на дряновския музей на 25 септември от 17.30 часа.

Стопанската история рядко получава подобаващото ѝ място в общественото внимание, а фактът, че водещи изследователи в областта от страната и чужбина избират именно Дряново за форума си, е показателен за доверието, с което Исторически музей – Дряново се ползва сред научните среди.

Именно в дух на партньорство музеят и Центърът за стопанско-исторически изследвания превръщат тези два дни в повод да утвърдят общата си кауза – стопанската история на България да бъде не просто съхранявана, а активно изследвана и осмисляна.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица