Култура
Изложба за силата и духа на прогресивните българи

снимка: РИМ – Габрово
Габровското въстание от 1862 г. е дало повод на Добри Чинтулов да напише песента „Вятър ечи, Балкан стене” . Бунтът е неуспешен и точно за него Раковски казва: „Габровска работа”!
Това е въстанието на даскал Никола Стефанов, учител по френски и гръцки език в Габровското училище, създател на революционния комитет от началото на 60-те години на ХІХ век. Властите разкриват замисъл още в зародиш и извършват арести.
„Това въстание е резултата от дейността на „Тайното общество” на Раковски. Организацията е последица от случващото се по време и след Кримската война. Въстанието на Капитан дядо Никола през 1856 г. не успява, но Раковски решава да направи нов опит и организира революционни комитети. В „Тайното общество” влизат и габровци, какъвто е чорбаджията дядо Илия Видинлиев”.
Тези факти припомня историкът от РИМ-Габрово Даниела Цонева, докато посетители се вглеждат в лика на Добри Чинтулов, посветил легендарната песен „Вятър ечи, Балкан стене” на габровското въстание от 1862 г. Фотографията е стара и е от едно изложение в Сливен, което пряко не е свързано с бунтовните настроения на българите от средата на ХІХ век.
Но ние имаме шанса да погледнем историята от дистанция, да я обхванем в нейната цялост и да усетим влиянията и взаимовръзките между отделните явления в българското общество.
Иван Вазов особено точно е изразил състоянието на това общество, което се е бунтувало срещу робството и се е стремяло към икономически просперитет.
„И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът”
Фотографията на Добри Чинтулов, която подсеща за революционния дух на българите, е част от изложбата „182 години от началото на текстилната индустрия на Балканите“, с която Регионален исторически музей-Сливен гостува в Габрово.

снимка: РИМ – Габрово
Експозицията може да бъде видяна през декември и януари в залата на Регионален исторически музей-Габрово на ул. „Николаевска“ № 10. Посветена е на икономическия напредък в българските земи, в който Сливен играе особено важна роля.
В 13 табла чрез снимки (на основателите, акционерите и на фабричните сгради) и с документи (договори, акции, фирмени бланки, дипломи, реклами) e представено началото и развитието на текстилната индустрия в Сливен. Текстилната фабрика, създадена от Добри Желязков през 1834 г. в Сливен, открива процеса на индустриализацията не само в българските земи, но и на Балканите. Той влага в нейното създаване значителен за онова време капитал, който оправдава амбициозната му цел.
Предприемчивият сливенец оценява перспективата за развитието на крупно фабрично предприятие в неговото одържавяване. С ферман (Указ) на султан Махмуд II от 4/ 16 февруари 1836 г. Добри Желязков (получил прозвището Фабрикаджията) не само е освободен от данъци и такси, но са признати уменията и качествата на един българин, неговите заслуги за „тъкането и внимателното изработване на платове“ за облекло на редовната турска армия.

снимка: РИМ – Габрово
Същата година започва и строителството на първата държавна сграда на фабриката. В центъра на фабричния двор е издигната „Хаврика Джами“ – може би единственият случай за наличието на култова сграда в производствено предприятие.
Втората текстилна фабрика в Сливен е открита 30 години по-късно – през 1864 г. по инициатива и с участието на абаджиите Георги и Димитър х. Манолови, които привличат за съдружници Димитър Балев и турчина Хасан Канаязаде.
В следосвобожденския период опитът на двете текстилни фабрики, наличните капитали, новите политически и стопански условия създават възможност на сливенци да поемат инициативата за индустриална революция в развитието на текстилната промишленост.

снимка: РИМ – Габрово
Като използват сградите и съоръженията на първата текстилна фабрика, заможни сливенци (Ст. Саръиванов, Георги Гигов, Андон Бояджиев, Георги Стефанов, Панайот Попович, Димитър Саръиванов и др.) учредяват през 1880 г. дружество „Напредък“, което поема и доразвива традициите на сливенското текстилно производство.
През 80-те години на ХIХ в. за времето след 1882 г. в Сливен се създават на съдружеска основа осем фабрики, оборудвани със съвременни текстилни машини основно внос от Германия. И едно габровско участие в управлението и развитието на сливенската текстилна фабрика „Цонев, Калови Атанасови”, създадена през 1886г. след сдружаването между Иван Цонев, Иван Илиев, Иван Атанасов, братя Таневи, братята Тодор, Алекси и Илия Калови.
През 1909 г. тя е една от най- големите и добре уредени в Сливен с капитал няколко милиона лева. Оборудвана е с усъвършенствани германски машини и дараци, 100 механични стана, разполага с модерна бояджийница, собствен дизелов двигател. Произвеждат се камгарни и щтрайхгарни платове с високо качество. На 14 април 1914 г. Марин и Александър Маринкьови закупуват старите фабрични помещения на Цонев и Илиев, ремонтират ги и издигат до тях нова триетажна бетонна постройка. Но изпаднала в затруднения фабриката е закупена през 1939 г. от габровския индустриалец Христо Райков. В периода 1919-1925г. той се занимава с търговия в Сливен и добре познава местното текстилно производство.
През 1926 г. Хр. Райков става директор и председател на управителния съвет на акционерно дружество за текстилна индустрия „Аспарух“ в Габрово. По време на икономическата криза през 30–те години на ХХ в. предприятието на Райков е стабилно. Тогава той купува предприятието на братя Маринкьови, както и други предприятия от страната и става собственик на 7-8 предприятия в Пловдив и Сливен.

снимка: РИМ – Габрово
В изложбата са показани участието на сливенските текстилни фабрики в Първото Пловдивско изложение през 1892 г. и получените от тях медали, спомоществователската дейност на сливенските текстилци за издигането на паметници. Отделено е място и на Първото текстилно училище на Балканите. През 1894 г. текстилното отделение при Учебната занаятчийница в Княжево (основана през 1883г.) е преместено в Сливен и се обособява като Държавно практическо училище.

снимка: РИМ – Габрово
Под различни имена във времето, училището продължава да дава високо професионално образование и обучение на учениците.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Над 70 габровски деца ще участват в Рождественския концерт

В навечерието на най-светлите дни в годината, Ротари клуб Габрово кани жителите и гостите на града на Рождественски концерт, който ще се състои на 22 декември от 18.00 часа в храм „Свети Онуфрий, Дамаскин и всех мучеников Габровских“.
В празничната вечер ще участват повече от 70 габровски деца. Те ще пеят, ще рецитират и ще споделят радостта си така, както само децата умеят – чисто, искрено и от сърце. На сцената ще излязат децата от Детския камерен хор към Ротари клуб Габрово, Вокална група „Приятели с музиката“ по програма „Силен старт“ на МОН в ДГ „Перуника“, с ръководител Даниела Христова, както и възпитаници на детските градини „Радост“ и „Явор“.

Коледното настроение ще бъде допълнено от изпълненията на деца от музикална школа „Wail Sound“, с ръководител Зора Колева, както и от обичаните „Габровски гласчета“ към читалище „Габрово 2002“, с ръководител Стефка Стоева, след които ще се включи и вече не съвсем малката Гала Савчева.
Деца от неделното училище с ръководител Габриела Данаилова ще ни напомнят със слово за смисъла на празника чрез библейски стихове, подбрани с внимание и любов.
Финалът ще принадлежи на църковния хор към храм „Успение Богородично“ с диригент Алексей Шепелев, който ще обедини гласове и сърца в духа на Рождество.
„Ние от Ротари клуб Габрово вярваме, че именно такива моменти оставят най-дълбоката следа у децата. Чрез музиката, светлината на храма и споделеното преживяване те се учат на смирение, уважение и грижа един към друг – тихи уроци, които не се пишат в учебници, но остават за цял живот.

Когато говорим на децата за доброта, благодарност и любов, ние всъщност лекуваме и себе си. Вярвам, че така – с малки стъпки и чисти детски гласове – можем да направим света около нас по-спокоен, по-топъл и по-човечен.
Празничната вечер ще бъде съпроводена и от изложба с детски рисунки, създадени в рамките на конкурс на тема „Коледа през детските очи“ – още едно доказателство, че детското въображение носи светлина. Нека в тези светли дни отворим сърцата си, да забавим крачка и да си припомним кое е истински важно.

Пожелавам на всички здраве, мир и топлина в домовете, а Коледа да ни направи малко по-добри – към децата и към самите нас. Светли празници!“, споделя Пламен Иларионов, член на Ротари клуб Габрово.


Култура
Кукленият театър получи отличие от Китай

Държавен куклен театър – Габрово взе участие за първи път в 4-та Международна седмица на кукленото изкуство в Нанчонг, Съчуан, Реплика Китай от 2 до 8 декември на 2025 г. Авторската постановка на младия екип Венера Нечкова и Краси Кирчев „Лъжливото овчарче“, с участието на актьорите от трупата Павел Кинчев, Петър Гайдаров и Янна Генчева, завоюва престижния приз за „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“.
Това се случва в контекста на иновативен израз на традиционното куклено изкуство който бе връчен на пищна церемония, проведена в Големия куклен театър на Съчуан – Нанчонг.

Делегацията от страна на Габрово, единствената от страна на България в лицето на актьорите, постановъчният екип, директорът на кукления театър в Габрово – Алфидин Ахмедов и творческо-техническият състав в лицето на Съби Събев – осветление и Благомир Предушев – озвучаване, взе участие заедно с официалните лица, журито и останалите 31 международни трупи в двудневния парад на кукленото изкуство.
Всички участници бяха облечени в автентични фолклорни носии. След вълнуващото посрещане актьорите представиха две представления пред жури в различни дни. Разнообразните локации и сцени в града домакин Нанчонг, които бяха определени за габровската куклена трупа, бяха изпълнени с многобройна публика, която възторжено аплодираше екипа.

Драматизацията по баснята на Езоп беше поставена през изминалия сезон – 2024/25г. по идея на директора Алфидин Ахмедов и младия режисьорски екип. След изключителния успех, както на сцената в Габрово, така и в турнета на страната, постановката заслужено бе предложена за селекция в престижния форум, отговаряйки на зададените предварително критерии.
Поканата и селекцията за Нанчонг, родният град на Северния куклен театър на Съчуан, който е най-респектиращият вид традиционен куклен театър в Китай, регистриран в ЮНЕСКО, не е случаен момент, а плод на опита, добре свършената работа и сътрудничеството на ДКТ-Габрово със световната организация на куклените театри и дейци – Актунима.

След встъпването си в длъжност през 2020 г. директорът – Алфидин Ахмедов, активира идеята Куклен театър – Габрово да стане отново равноправен член на Международната организация Акт-Унима след десетилетия прекъсване на легитимното му членство поради неясни причини. Интернационалната седмица на кукленото изкуство в Нанчонг е организирана съвместно от Провинциален отдел по култура и туризъм на Съчуан със Общинското народно правителство на Нанчонг, Комитетут на Азиатско- тихоокеанската федерация на Международната куклена федерация – Акт-Унима.
Отдел за връзки с обществеността на Общинския комитет на ККП Нанчонг, Общинско бюро по култура, радио, телевизия и туризъм в Нанчонг, Център на Международната федерация по кукли в Китай и Китайско дружество за куклено и сенчесто изкуство имат основна цел – културен обмен между Китай и чуждите страни.
Тазгодишното мото на фестивала е: „Споделяне на величието на кукленото изкуство и насърчаването на общностите да се приобщават към него, както и да го развиват в глобалния свят“.
Габровският куклен театър, освен завоювания приз през фестивалния престой, достойно се позиционира и сред своите идентични организации от 20 държави, 31 представителни трупи от Китай и чужбина с общ брой изпълнители и артисти – 350, представяйки всички общо 70 различни заглавия.
Безупречният резултат не би бил възможен без екипната работа, довела до него, съчетана с добрият мениджмънт, за който директорът на куклената организация Ахмедов изказва най-искрени благодарности, както на екипа на театъра, така и на Министерството на културата, Община Габрово, Общински съвет – Габрово и Фондация за подкрепа на културни проекти.


Култура
Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.
В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.
Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.
Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.
Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.
През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.
Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


-
Кримипреди 6 дниЗадържаха жена, откраднала 12 000 лева от съсед. Парите заровила в гората
-
Кримипреди 7 дниТъмни облаци надвиснаха над друсания и без книжка, катастрофирал при гонка с полицията
-
Кримипреди 6 дниПолицията хвана над кило марихуана
-
Кримипреди 3 дниПиян водач без книжка причини тежка катастрофа със загинал край Севлиево
-
Новинипреди 7 дниПрерязаха лентата на обновената сграда на пожарната в Габрово
-
Културапреди 7 дниНад 70 габровски деца ще участват в Рождественския концерт
-
Любопитнопреди 7 дниРотари клуб Габрово дари сценична машина за сняг на кукления театър
-
Новинипреди 7 дниНад половината от средствата за ремонта на Детското отделение вече е събрана















