Свържи се с нас

Култура

„Бал на отминалите времена”

Published

on

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

„Ето ден след ден годините са минали.
Като миг студен, животът ни преминал е.
Даже птиците щастливо те по две летят,
а след нас няма две следи да горят”.

Малко носталгия навява тази стара песен, изпълнена по великолепен начин от Лили Иванов преди няколко десетилетия.

Родена е някъде във времето, когато едно младо момиче се е готвело да „скочи” в живота.

Мечтало е за любов и успех. Вярвало е, че ще покори света и че пътя му ще е застлан с цветя.

Това са мечтите на чистите хора. После идва времето на реалния живот.

И той ни предлага всичко – и радост, и застлан с цветя път, и любов, и загуби, и тъга.

Но когато се обърнем назад и разберем, че вече сме доста „богати на години” разбираме, че всяко от предложенията на живота си е струвало и ни е изградило като личности.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Пропити с енергията на чистата младост остават спомените, много често въплътени в запазени предмети.

Тях си заслужава да съхраним и да предадем на поколенията, както го правят участниците в конкурса „Бал на отминалите времена” на Регионален исторически музей-Габрово.

Това е инициатива, свързана със събирателската дейност на тази институция.

През май 2017 година в музея ще бъде открита изложба, която да покаже даренията, които вече започнаха да постъпват.

Месецът не е случайно избран. През май се провеждат абитуриентските балове.

Изложбата ще бъде един вид среща на миналото и настоящето, без сблъсък на поколенията.

Година е 1973-та. Матилда Йорданова завършва икономическото училище в Дряново.

По-късно тя ще студент в УНСС – важно в живота на младежите от този период събития, но преди това има нещо друго, което съсредоточава усилията на Матилда и семейството й – балът.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Роклята, с която девойката ще се появи не е типичната за баловете от този период. Днес също би предизвикала интерес. Състои се от две части: къса рокля за танци и дълга пола за официалната част.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Роклята е ръчно изработена по модел на известната през 70-те години на ХХ век фирма „Българско везмо”.

Там са изпратени специално да бъдат боядисани и конците за бродерията, за да отговарят на гамата на основния плат на роклята.

Майката на Матилда сама е прави бродерията.

По-късно тя предава любовта и майсторството си на своята дъщеря.

Роклята е лека и изчистена, а извезаните шевици показват любовта към българските традиции.

Интересно допълнение, като завършек на цялостния облик, са малките, ажурно изработени пафти.

Накитът е характерен за облеклото на българките от много векове.

Със своето символно значение пафтите затварят кръг и не позволяват на злото да достигне до техния носител.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Вероятно Матилда вече завършва УНСС, когато Валентина и Татяна Джурови изпитват своите абитуриентски вълнения.

Двете сестри също дариха балните си рокли за участие в инициативата „Бал на отминалите времена” на Регионален исторически музей-Габрово.

Усмихнати, щастливи и с отворени към света очи те няма начин да не са впечатлявали публиката, дефилирайки по улиците на Горна Оряховица и Сражица – едната през 1980, а другата през 1982 година. Сестрите имат по две различни рокли за двете бални вечери.

Интересно е родословието на двете жени. Техният прадядо, който носи фамилията Сайферт е по народност чех.

Дошъл в България началото на ХХ век, участва в изграждането на Захарните заводи в Горна Оряховица, където по късно работи и неговият син.

Първото дарение във фонда на музея постъпи дни след обявяването на конкурса, благодарение на възпитаничка на Националната Априловска гимназия, а по-късно и на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”.

Роклята е лека и ефирна, ръчно шита и е от 1980 година.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Втората дарена рокля също е на възпитаничка на Априловската гимназия.

Тя е дело на габровска шивачка през 1984 г.

Роклята е носена на Абитуриенски бал в Младежкия дом на град Габрово – традиционно място за провеждането на подобен род събития през 80-те години на миналия век.

Абитуриентката Катерина е дъщеря на Никола Коцев – багерист в СМК – гр. Габрово.

Той е копал основите на Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов”, на МБАЛ Д-р Тота Венкова” и на още много други сгради в града, носител е на много значки и отличия от времето на социализма.

С тези рокли започва подготовката на изложбата„Бал на отминалите времена” в Регионален исторически музей-Габрово.

До месец май 2017 г. има достатъчно време, за да се присъедини всеки със своето бално облекло и да го предостави за участие.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Едно връщане към времето на чистите мечти и неподправените надежди. Колкото повече дарения пристигнат, толкова по-интересна ще бъде експозицията, на която вероятно ще има и такива, които да си спомнят един рефрен:
„С лисичи стъпки се изнизва времето,
отиват си годините, белеем.
Макар и здраво да седим на стремето,
на живота нишката тънее”.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

Published

on

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.

Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.

След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.

Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица