Свържи се с нас

Икономика

Краят на кризата, но не съвсем

Published

on

През 2008-2009 година петролът поевтиня с 60% заедно със стоки като пшеница, царевица и памук. След около 6-7 месеца тове доведе до тежки сътресения в световната икономика, които пък се проявиха и у нас.

През 2008-2009 година международните пазари отбелязаха драстични спадове. Петролът поевтиня с 60%, пшеницата с 70%, царевицата с 60%, памукът с 55%. След около 6-7 месеца това доведе до тежки сътресения в световната икономика – фалити на банки, на частни компании, затруднения в цели сектори, безработица и дефлационни тенденции. Тези явления се проявиха и в нашата икономика. Инфлация почти липсваше, а брутният вътрешен продукт спадна с около милиард и половина лева. Безработицата и до ден-днешен продължава да се увеличава, при това с по-бързи темпове

Финансовите пазари до голяма степен определят тенденциите в развитието на икономиките. В дългосрочен план трендът на пазарите е възходящ, но корекциите са част от същия този тренд. Всеки един чартист (човек, търгуващ и анализиращ на финансовите пазари) знае, че корекциите от такъв висок порядък, предизвикващи дефлационни тенденции, обикновено се развиват в три стъпки:

1) Изненадващ и синхронизиран спад на фондови, стокови, дългови и пазари на ценните метали, заедно с поскъпване на водещата световна валута – щатския долар. Именно това видяхме през 2008-2009 година. Ефектът в реалната икономика беше почти нулева инфлация (а в някои държави дори явна дефлация), спад на производството, безработица, свиване на кредита, множество фалити. Добрата новина е, че всеки спад си има дъно.

2) Лошите новини в реалната икономика продължават да излизат наяве, но пазарите започват бавно да се възстановяват. Спомняте ли си драматичната ситуация на пазарите на зърно и недвижими имоти у нас през 2009 и началото на 2010 година ? Тогава международните пазари бяха започнали вече възстановяването си, но негативните ефекти в реалните сектори още бяха на дневен ред. Идва обаче момент, в който правителства, медии и експерти успяват да убедят почти целия свят, че започналото възстановяване всъщност е края на кризата. И тъй като обикновено тази фаза е най-дългата, пазарите успяват да създадат една амнезия у публиката за съвсем скорошния спад. Хората започват да вярват на министрите си, че кризата е свършила. Наблюдава се един оптимизъм на приказки. Появява се инфлация. Това още повече вдъхва увереност на оптимистите.

Българският износ бележи рекорден ръст.

И точно тогава започва:

3) Отново синхронизиран и още по-изненадващ спад на пазарите, подобен на този от фаза 1. Но този път е различно, защото възстановяването от фаза 2 е било само на думи, а не в реалния производствен сектор. Ефектът този път върху реалната икономика е в пъти по-силен и по-разрушителен. Докато не се достигне дъното. Тогава депресията приключва и започва един много по-продължителен и ефективен икономически растеж.

И за да не звуча съчинително, искам тук да вмъкна, че точно тази е хронологията, по която се е случила Великата депресия в САЩ (1929-1933).

Въпреки амнезията, която днес е налегнала по-голямата част от хората, фаза 1 и 2 сигурно са ви познати. Ето, защо аз оставам скептичен. По същия начин, по който през 2007 година се опитвах чрез публикации да предупредя, че ни чака дългова криза (тогава никой не вземаше тази прогноза насериозно), сега се опитвам да предположа, че международната криза съвсем не е приключила.

Ако говорим за нашата си икономика, личното ми убеждение е, че от няколко години заетите в публичния сектор държавни служители, чиято задача е да подпомагат партньорството между държава и бизнес, работят в парализиращ страх. Решения не се вземат, защото заплахите от уволнение и биг брадърството на началниците са качествени като за психично заведение. Ето защо пари от еврофондовете не се усвояват.

Искрен Пенчев е индивидуален инвеститор. Главен анализатор на Trend Watch Bulgaria и автор на www.marketsinside.com.

От друга страна, държавата откровено се проваля в една от основните си функции – да защитава и насърчава конкуренцията, без да се намесва директно в пазарните механизми. Наскоро видяхме и типичния пример – вместо да намали вносните мита на горивата и да позволи на пазара сам да намали цените, тя налага мораториуми. Правителството се е сраснало с монополите. А ако случайно се чудите защо инфлацията у нас е почти два пъти по-висока от тази в ЕС, при това без да има реален ръст в производството, ето я ключовата дума – картел. У нас, за съжаление, няма работеща институция, бореща се с картелното ценообразуване. Производителите и търговците на олио например буквално рекетират обществото. Това са само част от причините, които водят до няколко пъти по-тежкото проявление на кризата у нас.

Нека спомена и нещо оптимистично – износът ни бележи стабилен ръст. Засега. Но от друга страна нивата на производството ни са около от 2005 година (доста преди кризата изобщо да започне). Истината е, че думите на някои министри, че икономиката ни почти е забравила за кризата, са дълбоко неверни, лицемерни и заблуждаващи. Но едва ли някой може да си представи как в България се печелят избори с честност и откровеност.

автор: Искрен Пенчев

Аргументи БГ.

Икономика

Нов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово

Published

on

Нов офис на Изи Пей отвори врати в Габрово. Той се намира в квартал „Трендафила“, на ул. „Тота Венкова“ 12.

Работно време:
*Понеделник – Петък – от 09.00 до 19.00 часа
*Събота – от 09.30 до 13.30 часа.

Зареди още

Икономика

Семинар „Социално предприемачество в действие“

Published

on

Семинарът „Социално предприемачество в действие“, реализиран в рамките на проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд „Социална закрила“, обедини над 20 участници – представители на социални предприятия, местни партньорски организации, екипа на проекта и лица от целевите групи.

Събитието имаше работен характер и беше проведено като равностоен диалог между всички присъстващи, а не като формална презентация пред публика. Основният фокус на семинара беше поставен върху практическото прилагане на социалното предприемачество.

Бяха представени реални модели на работа с уязвими групи, включително хора с намалена трудоспособност, продължително безработни лица, младежи без предишен трудов опит и лица в риск от социално изключване. Участниците обсъдиха как тези модели функционират в реална производствена и услуговa среда и как могат да бъдат адаптирани и приложени на местно ниво.

В рамките на дискусиите беше поставен акцент върху въвеждането на нови участници в трудов процес по адаптиран, защитен и проследим начин. Беше подчертано, че успешният подход включва ясно формулирани задачи, определен наставник и поетапно натоварване, съобразено със здравословното състояние и възможностите на човека.

Участниците единодушно отчетоха, че присъствието на конкретен наставник, който работи директно с новия човек на място, е ключово за задържане в заетост, а не само за първоначалното включване. Моделът беше оценен като критичен за ограничаване на отпадането през първите седмици. Обсъдена беше и икономическата устойчивост на социалните предприятия.

Представени бяха действащи практики като производство в малки серии с висока добавена стойност, комбинирани продажбени канали (индивидуални клиенти и корпоративни/институционални поръчки), както и предоставяне на услуги с обществена значимост, които отговарят на локални нужди и за които общинските структури често нямат капацитет.

В рамките на семинара бе изрично подчертано, че социалното предприятие не е благотворителен механизъм, а икономически субект с ясно формулирана социална функция. Съществен резултат от семинара беше изработването на конкретни минипланове за действие на местно ниво. В процеса на съвместна работа участниците определиха мерки, които могат да бъдат изпълнени в краткосрочен хоризонт и с ограничен ресурс.

Сред заложените направления са: краткосрочни практически стажове за хора от уязвими групи, с ясно определени задачи, фиксирана времева рамка и реална работна среда; вътрешна наставническа схема „един към един“, при която опитен служител поема отговорност за въвеждането, адаптацията и задържането на нов участник; съвместни инициативи между социални предприятия и местни структури за предоставяне на малки обществени услуги, изпълнявани от лица в уязвима позиция при контролируемо натоварване.

В рамките на срещата беше заявено намерение за продължаване на сътрудничеството между участващите организации. Представителите на социалните предприятия и организацията домакин поеха ангажимент за координация и взаимна подкрепа при последващо включване на уязвими лица в икономическа дейност. Беше договорен механизъм за контакт и за обмен на експертиза между страните.

В края на събитието всички участници получиха сертификати за участие. Сертификатите бяха връчени като признание за реалния принос на всяко лице към съдържанието и резултатите от семинара, включително за споделен опит от практиката и формулирани предложения за следващи стъпки.

Общата оценка на срещата е, че социалното предприемачество беше разгледано не като абстрактен модел или кампаниен слоган, а като практически инструмент за социално и икономическо включване. Постигнат бе консенсус, че устойчивите модели са тези, които са едновременно адаптирани към човека, финансово жизнеспособни и с ясно дефинирана отговорност за тяхното прилагане.

Основната добавена стойност на семинара е, че участниците излязоха не само с анализ на съществуващи проблеми, а с конкретни действия, които могат да започнат в рамките на подписаното партньорско споразумение за работа в мрежа.

Този документ е създаден съгласно Договор No РД04-106 / 14.07.2025г. по Проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд «Социална закрила». Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.

Зареди още

Икономика

Нов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово

Published

on

Нов офис на Изи Пей отвори врати в Габрово. Той се намира в квартал „Трендафила“, на ул. „Тота Венкова“ 12.

Работно време:
*Понеделник – Петък – от 09.00 до 19.00 часа
*Събота – от 09.30 до 13.30 часа.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица