През 2008-2009 година петролът поевтиня с 60% заедно със стоки като пшеница, царевица и памук. След около 6-7 месеца тове доведе до тежки сътресения в световната икономика, които пък се проявиха и у нас.

През 2008-2009 година международните пазари отбелязаха драстични спадове. Петролът поевтиня с 60%, пшеницата с 70%, царевицата с 60%, памукът с 55%. След около 6-7 месеца това доведе до тежки сътресения в световната икономика – фалити на банки, на частни компании, затруднения в цели сектори, безработица и дефлационни тенденции. Тези явления се проявиха и в нашата икономика. Инфлация почти липсваше, а брутният вътрешен продукт спадна с около милиард и половина лева. Безработицата и до ден-днешен продължава да се увеличава, при това с по-бързи темпове

Финансовите пазари до голяма степен определят тенденциите в развитието на икономиките. В дългосрочен план трендът на пазарите е възходящ, но корекциите са част от същия този тренд. Всеки един чартист (човек, търгуващ и анализиращ на финансовите пазари) знае, че корекциите от такъв висок порядък, предизвикващи дефлационни тенденции, обикновено се развиват в три стъпки:

1) Изненадващ и синхронизиран спад на фондови, стокови, дългови и пазари на ценните метали, заедно с поскъпване на водещата световна валута – щатския долар. Именно това видяхме през 2008-2009 година. Ефектът в реалната икономика беше почти нулева инфлация (а в някои държави дори явна дефлация), спад на производството, безработица, свиване на кредита, множество фалити. Добрата новина е, че всеки спад си има дъно.

2) Лошите новини в реалната икономика продължават да излизат наяве, но пазарите започват бавно да се възстановяват. Спомняте ли си драматичната ситуация на пазарите на зърно и недвижими имоти у нас през 2009 и началото на 2010 година ? Тогава международните пазари бяха започнали вече възстановяването си, но негативните ефекти в реалните сектори още бяха на дневен ред. Идва обаче момент, в който правителства, медии и експерти успяват да убедят почти целия свят, че започналото възстановяване всъщност е края на кризата. И тъй като обикновено тази фаза е най-дългата, пазарите успяват да създадат една амнезия у публиката за съвсем скорошния спад. Хората започват да вярват на министрите си, че кризата е свършила. Наблюдава се един оптимизъм на приказки. Появява се инфлация. Това още повече вдъхва увереност на оптимистите.

Българският износ бележи рекорден ръст.

И точно тогава започва:

3) Отново синхронизиран и още по-изненадващ спад на пазарите, подобен на този от фаза 1. Но този път е различно, защото възстановяването от фаза 2 е било само на думи, а не в реалния производствен сектор. Ефектът този път върху реалната икономика е в пъти по-силен и по-разрушителен. Докато не се достигне дъното. Тогава депресията приключва и започва един много по-продължителен и ефективен икономически растеж.

И за да не звуча съчинително, искам тук да вмъкна, че точно тази е хронологията, по която се е случила Великата депресия в САЩ (1929-1933).

Въпреки амнезията, която днес е налегнала по-голямата част от хората, фаза 1 и 2 сигурно са ви познати. Ето, защо аз оставам скептичен. По същия начин, по който през 2007 година се опитвах чрез публикации да предупредя, че ни чака дългова криза (тогава никой не вземаше тази прогноза насериозно), сега се опитвам да предположа, че международната криза съвсем не е приключила.

Ако говорим за нашата си икономика, личното ми убеждение е, че от няколко години заетите в публичния сектор държавни служители, чиято задача е да подпомагат партньорството между държава и бизнес, работят в парализиращ страх. Решения не се вземат, защото заплахите от уволнение и биг брадърството на началниците са качествени като за психично заведение. Ето защо пари от еврофондовете не се усвояват.

Искрен Пенчев е индивидуален инвеститор. Главен анализатор на Trend Watch Bulgaria и автор на www.marketsinside.com.

От друга страна, държавата откровено се проваля в една от основните си функции – да защитава и насърчава конкуренцията, без да се намесва директно в пазарните механизми. Наскоро видяхме и типичния пример – вместо да намали вносните мита на горивата и да позволи на пазара сам да намали цените, тя налага мораториуми. Правителството се е сраснало с монополите. А ако случайно се чудите защо инфлацията у нас е почти два пъти по-висока от тази в ЕС, при това без да има реален ръст в производството, ето я ключовата дума – картел. У нас, за съжаление, няма работеща институция, бореща се с картелното ценообразуване. Производителите и търговците на олио например буквално рекетират обществото. Това са само част от причините, които водят до няколко пъти по-тежкото проявление на кризата у нас.

Нека спомена и нещо оптимистично – износът ни бележи стабилен ръст. Засега. Но от друга страна нивата на производството ни са около от 2005 година (доста преди кризата изобщо да започне). Истината е, че думите на някои министри, че икономиката ни почти е забравила за кризата, са дълбоко неверни, лицемерни и заблуждаващи. Но едва ли някой може да си представи как в България се печелят избори с честност и откровеност.

автор: Искрен Пенчев

Аргументи БГ.