Свържи се с нас

Икономика

Краят на кризата, но не съвсем

Published

on

През 2008-2009 година петролът поевтиня с 60% заедно със стоки като пшеница, царевица и памук. След около 6-7 месеца тове доведе до тежки сътресения в световната икономика, които пък се проявиха и у нас.

През 2008-2009 година международните пазари отбелязаха драстични спадове. Петролът поевтиня с 60%, пшеницата с 70%, царевицата с 60%, памукът с 55%. След около 6-7 месеца това доведе до тежки сътресения в световната икономика – фалити на банки, на частни компании, затруднения в цели сектори, безработица и дефлационни тенденции. Тези явления се проявиха и в нашата икономика. Инфлация почти липсваше, а брутният вътрешен продукт спадна с около милиард и половина лева. Безработицата и до ден-днешен продължава да се увеличава, при това с по-бързи темпове

Финансовите пазари до голяма степен определят тенденциите в развитието на икономиките. В дългосрочен план трендът на пазарите е възходящ, но корекциите са част от същия този тренд. Всеки един чартист (човек, търгуващ и анализиращ на финансовите пазари) знае, че корекциите от такъв висок порядък, предизвикващи дефлационни тенденции, обикновено се развиват в три стъпки:

1) Изненадващ и синхронизиран спад на фондови, стокови, дългови и пазари на ценните метали, заедно с поскъпване на водещата световна валута – щатския долар. Именно това видяхме през 2008-2009 година. Ефектът в реалната икономика беше почти нулева инфлация (а в някои държави дори явна дефлация), спад на производството, безработица, свиване на кредита, множество фалити. Добрата новина е, че всеки спад си има дъно.

2) Лошите новини в реалната икономика продължават да излизат наяве, но пазарите започват бавно да се възстановяват. Спомняте ли си драматичната ситуация на пазарите на зърно и недвижими имоти у нас през 2009 и началото на 2010 година ? Тогава международните пазари бяха започнали вече възстановяването си, но негативните ефекти в реалните сектори още бяха на дневен ред. Идва обаче момент, в който правителства, медии и експерти успяват да убедят почти целия свят, че започналото възстановяване всъщност е края на кризата. И тъй като обикновено тази фаза е най-дългата, пазарите успяват да създадат една амнезия у публиката за съвсем скорошния спад. Хората започват да вярват на министрите си, че кризата е свършила. Наблюдава се един оптимизъм на приказки. Появява се инфлация. Това още повече вдъхва увереност на оптимистите.

Българският износ бележи рекорден ръст.

И точно тогава започва:

3) Отново синхронизиран и още по-изненадващ спад на пазарите, подобен на този от фаза 1. Но този път е различно, защото възстановяването от фаза 2 е било само на думи, а не в реалния производствен сектор. Ефектът този път върху реалната икономика е в пъти по-силен и по-разрушителен. Докато не се достигне дъното. Тогава депресията приключва и започва един много по-продължителен и ефективен икономически растеж.

И за да не звуча съчинително, искам тук да вмъкна, че точно тази е хронологията, по която се е случила Великата депресия в САЩ (1929-1933).

Въпреки амнезията, която днес е налегнала по-голямата част от хората, фаза 1 и 2 сигурно са ви познати. Ето, защо аз оставам скептичен. По същия начин, по който през 2007 година се опитвах чрез публикации да предупредя, че ни чака дългова криза (тогава никой не вземаше тази прогноза насериозно), сега се опитвам да предположа, че международната криза съвсем не е приключила.

Ако говорим за нашата си икономика, личното ми убеждение е, че от няколко години заетите в публичния сектор държавни служители, чиято задача е да подпомагат партньорството между държава и бизнес, работят в парализиращ страх. Решения не се вземат, защото заплахите от уволнение и биг брадърството на началниците са качествени като за психично заведение. Ето защо пари от еврофондовете не се усвояват.

Искрен Пенчев е индивидуален инвеститор. Главен анализатор на Trend Watch Bulgaria и автор на www.marketsinside.com.

От друга страна, държавата откровено се проваля в една от основните си функции – да защитава и насърчава конкуренцията, без да се намесва директно в пазарните механизми. Наскоро видяхме и типичния пример – вместо да намали вносните мита на горивата и да позволи на пазара сам да намали цените, тя налага мораториуми. Правителството се е сраснало с монополите. А ако случайно се чудите защо инфлацията у нас е почти два пъти по-висока от тази в ЕС, при това без да има реален ръст в производството, ето я ключовата дума – картел. У нас, за съжаление, няма работеща институция, бореща се с картелното ценообразуване. Производителите и търговците на олио например буквално рекетират обществото. Това са само част от причините, които водят до няколко пъти по-тежкото проявление на кризата у нас.

Нека спомена и нещо оптимистично – износът ни бележи стабилен ръст. Засега. Но от друга страна нивата на производството ни са около от 2005 година (доста преди кризата изобщо да започне). Истината е, че думите на някои министри, че икономиката ни почти е забравила за кризата, са дълбоко неверни, лицемерни и заблуждаващи. Но едва ли някой може да си представи как в България се печелят избори с честност и откровеност.

автор: Искрен Пенчев

Аргументи БГ.

Икономика

Над 4 000 данъчни декларации през първите дни от началото на кампанията

Published

on

Над 4 000 души декларираха доходите си през първите четири дни от данъчната кампания 2026 г., която стартира онлайн на 10 януари. Подаването на данъчни декларации за доходите на физическите лица в офисите на НАП, по пощата с обратна разписка и в пощенските клонове започна на 12 януари, понеделник.

Срокът за деклариране на получените през 2025 година доходи, облагаеми с данък върху общата годишна данъчна основа и ползването на данъчни облекчения е 30 април 2026 г. С подаване на декларация за данъчно облекчение за две деца започна Данъчна кампания 2026 г. в офис на НАП Габрово.

Първият формуляр е на Ценко Атанасов, който с годишната си данъчна декларация заяви желанието си да ползва данъчно облекчение за двете си деца. В първите дни в офиса на НАП – Габрово са приети 114 данъчни декларации, като 52 от тях са подадени по електронен път с персонален идентификационен код.

Тази година, след присъединяването на България в еврозоната, доходите от миналата година се обявяват в левове, а данъкът върху тях ще се плаща в евро безкасово – с банкова карта онлайн или през физически ПОС терминал в офис на приходната агенция.

При плащане на данъка през януари в банков клон е възможно да се плати в левове, като след тяхното превалутиране те постъпват в съответната сметка на НАП в евро. Отстъпката от 5% от данъка за довнасяне може да се ползва при деклариране по електронен път и плащане до 31 март 2026 г. включително, като размерът й не може да надвишава 255,65 евро/500 лв.

Условие за ползване на отстъпката и данъчните облекчения, е лицето да няма неплатени публични задължения към датата на подаването на декларацията. В началото на март в Портала за електронни услуги на НАП ще е достъпна предварително попълнената декларация за облагане на доходите на физически лица.

Потребителите, които имат персонален идентификационен код (ПИК) или електронен подпис, ще могат да се възползват от предварително въведената в декларациите им информация за получени от тях доходи от трудови правоотношения, граждански договори и хонорари, субсидии, изплатени на земеделски производители, доходи от наем за имоти, чиито наематели са юридически лица, доходи от продажби в интернет с цел печалба и др.

Те ще бъдат вписани в левове, тъй като се отнасят за период преди 1 януари 2026 г., когато официално беше въведена европейската единна валута у нас. Лицата, извършващи дейност като търговци, еднолични търговци и земеделски стопани, избрали този ред на облагане, подават декларациите си от 1 март до 30 юни 2026 г.

Това е срокът, в който и фирмите трябва да декларират корпоративен данък /чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане/, данък върху разходите, данък върху приходите на бюджетните предприятия, както и данък върху дейността от опериране на кораби. Срокът за плащане на тези данъци е 30 юни 2026 г.

От НАП съветват данъкоплатците да използват електронните услуги на приходното ведомство , достъпни с ПИК или КЕП, за да си спестят време и посещенията в офисите на приходната агенция и пощенските станции. При необходимост от допълнителна помощ при попълването и подаването на декларациите по електронен път, агенцията е осигурила достъп до безплатен интернет (Wi-Fi) във всички офиси и технически устройства за ползване от клиентите при подаване на декларации и документи чрез портала на НАП с ПИК, с помощ на служител от НАП.

Допълнителна информация за декларирането на доходите може да бъде получена на телефоните на Информационния център на НАП: 02 9859 6801; 0700 18 700, на цена, според тарифите на съответния оператор, както и в сайта на приходната агенция.

Зареди още

Икономика

Еврото в България: Какво печелим и защо е важно за джоба ни?

Published

on

Напоследък сме свидетели на противоречиви новини и факти относно приемането на еврото. Влизането на България в Еврозоната не е просто “събитие” от новините, а икономическа промяна, която ще усетим в ежедневието си чрез по-евтини кредити, по малко такси за бизнеса и по-голямо доверие в държавата ни. От 1 януари 2026 г. официално преминахме към еврото при добре познатия ни курс 1 евро = 1.95583 лева. Относно митът за загубата на “независимия лев” – важно е да кажем истината – това не отговаря на реалността, тъй като чрез Валутния борд левът ни от десетилетия е номинал на европейската валута.

Най-голямата полза за икономиката е по-ниската цена на финансиране. Когато държавата е част от Еврозоната, валутният риск изчезва и инвеститорите оценяват страната ни като много по-предвидима. Това води до по-добри условия по държавния дълг и по-лесен достъп до кредит за фирмите и домакинствата. Резултатът е видим: повече инвестиции в нови машини, технологии и енергийна ефективност. А там, където има реални инвестиции, неизменно следват по-висока производителност и догонващи европейски нива заплати.

Втората голяма полза е свързана с банковите транзакции. С приемането на еврото отпадат разходите по обмен на валута и несигурността при разплащания с партньори от ЕС. За износителите това означава по-точно планиране и край на загубите от курсови разлики. За туризма и услугите – по-лесно плащане и по-малко такси. За хората – по-малко разходи при пътувания, онлайн покупки и преводи. Макар това да изглеждат като дребни суми за цялата икономика, те се равняват на около 500 млн. лева годишно, които буквално изчезваха, сега остават в бизнеса и в джоба на потребителя.

Еврозоната е мощен сигнал, че правилата в България са ясни и инвестиционният риск е нисък. Това ни прави далеч по-конкурентни в битката за нови заводи, логистични бази и инженерни центрове. Подобни инвестиции не са абстракция – те означават нови поръчки за местните подизпълнители и стабилна заетост в регионите извън столицата. Нещо повече, като част от Евросистемата, България вече има „мрежа за сигурност“ и директен глас там, където се вземат големите решения за финансовата стабилност на континента. Често срещаните страхове около еврото звучат стряскащо, но цифрите ги опровергават. Твърдението, че курсът може да бъде променен в наш ущърб или да има свръхинфлация е невярно – курсът е юридически фиксиран, а опитът на държави като Хърватия също успокоява. Според данни на Eurostat, влиянието върху инфлацията в първите месеци е било минимално и временно, а Европейската централна банка (ЕЦБ) отчита, че влиянието върху цените е било едва 0,4%.

Реалният риск не идва от самата валута, а от отделни случаи на некоректно закръгляне. Ето защо ключови са строгият контрол, институционалните санкции и нашата информираност като потребители.

Еврото не е чудо, което ще ни направи богати за един ден, но е мощен ускорител. По-евтиният капитал, премахването на излишните разходи и по-високото доверие са инструментите, които дават шанс на българската икономика да расте по-бързо, а на доходите – най-после да настигнат средните за Европа.

Автор: Николай Томитов,
съветник по Икономическите въпроси в Народното събрание.

Зареди още

Икономика

НАП публикува подкаст епизоди за приемането на еврото

Published

on

С поредица от подкаст епизоди Националната агенция за приходите (НАП) разяснява подробности около приемането на еврото като официална валута в България. Целта е чрез достъпно поднесено видео съдържание гражданите и бизнесът да се запознаят с изискванията, свързани с използването на единната европейска валута, декларирането и плащането на данъците и осигурителните вноски, посочват от НАП.

В единия от подкаст епизодите експерти на приходната агенция предоставят важна и полезна за бизнеса информация относно отчитането на продажби и сторно операции, както и фактури и известия към фактури, приключване на касови апарати на 31.12.2025 г. и работа в евро. Той е достъпен в YouTube канала на НАП: https://www.youtube.com/watch?v=BpsR7q8neKs&t=102s, както и в каналите на Агенцията в Инстаграм: https://www.instagram.com/p/DRxXvl9gHYj/ и TikTok: https://www.tiktok.com/@nationalrevenueagency/video/7578878570706095382?lang=en.

Друга тема, която е засегната в подкаст епизод, е свързана с данъчните и осигурителните декларации след 01.01.2026 г. След тази дата в НАП ще се подават, както декларации за данъчни и осигурителни периоди отпреди въвеждането на еврото в България, така и декларации за текущи периоди – т.е. за периоди през 2026 г.

Подкастът е достъпен на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=lQFi5VhPIVY, както и в Инстаграм и TikTok. В третия от публикуваните подкаст епизоди се дават подробности и за двойното обращение на лева и евро, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България, както и за контролните дейности на Националната агенция за приходите.

Подкастът може да бъде видян на: https://www.youtube.com/watch?v=rDIBIBfDhsc&t=5s, както и в Инстаграм и TikTok. През следващите седмици предстои публикуването на епизоди с информация и за това в каква валута ще се плащат актовете по контролни производства след въвеждане на еврото и как ще става счетоводното отчитане след 1 януари 2026 г.

Подкаст епизод ще бъде посветен и на темата за електронен трудов запис, в каква валута ще се вписват заплатите ни, трябва ли работодателите да подават допълнителна информация в НАП след 1 януари 2026 г.; Декларирането на доходи от платформи за краткосрочно отдаване под наем в условията на новата валута, както и подаване на декларации за стар период, плащане на данъци след 01.01.2026 г., регистрация по ЗДДС също намира място във видео съдържанието.

Плащането на просрочени задължения след 01.01.2026 г. и възстановяване на недължимо платени или събрани суми за публични вземания, е друга от темите в YouTube канала на Агенцията. Повече информация може да намерите в сайта на НАП, каналите на приходната агенция в YouTube и Rakuten Viber,  страниците във Facebook, Twitter (Х) и LinkedIn.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица