Свържи се с нас

Икономика

Краят на кризата, но не съвсем

Published

on

През 2008-2009 година петролът поевтиня с 60% заедно със стоки като пшеница, царевица и памук. След около 6-7 месеца тове доведе до тежки сътресения в световната икономика, които пък се проявиха и у нас.

През 2008-2009 година международните пазари отбелязаха драстични спадове. Петролът поевтиня с 60%, пшеницата с 70%, царевицата с 60%, памукът с 55%. След около 6-7 месеца това доведе до тежки сътресения в световната икономика – фалити на банки, на частни компании, затруднения в цели сектори, безработица и дефлационни тенденции. Тези явления се проявиха и в нашата икономика. Инфлация почти липсваше, а брутният вътрешен продукт спадна с около милиард и половина лева. Безработицата и до ден-днешен продължава да се увеличава, при това с по-бързи темпове

Финансовите пазари до голяма степен определят тенденциите в развитието на икономиките. В дългосрочен план трендът на пазарите е възходящ, но корекциите са част от същия този тренд. Всеки един чартист (човек, търгуващ и анализиращ на финансовите пазари) знае, че корекциите от такъв висок порядък, предизвикващи дефлационни тенденции, обикновено се развиват в три стъпки:

1) Изненадващ и синхронизиран спад на фондови, стокови, дългови и пазари на ценните метали, заедно с поскъпване на водещата световна валута – щатския долар. Именно това видяхме през 2008-2009 година. Ефектът в реалната икономика беше почти нулева инфлация (а в някои държави дори явна дефлация), спад на производството, безработица, свиване на кредита, множество фалити. Добрата новина е, че всеки спад си има дъно.

2) Лошите новини в реалната икономика продължават да излизат наяве, но пазарите започват бавно да се възстановяват. Спомняте ли си драматичната ситуация на пазарите на зърно и недвижими имоти у нас през 2009 и началото на 2010 година ? Тогава международните пазари бяха започнали вече възстановяването си, но негативните ефекти в реалните сектори още бяха на дневен ред. Идва обаче момент, в който правителства, медии и експерти успяват да убедят почти целия свят, че започналото възстановяване всъщност е края на кризата. И тъй като обикновено тази фаза е най-дългата, пазарите успяват да създадат една амнезия у публиката за съвсем скорошния спад. Хората започват да вярват на министрите си, че кризата е свършила. Наблюдава се един оптимизъм на приказки. Появява се инфлация. Това още повече вдъхва увереност на оптимистите.

Българският износ бележи рекорден ръст.

И точно тогава започва:

3) Отново синхронизиран и още по-изненадващ спад на пазарите, подобен на този от фаза 1. Но този път е различно, защото възстановяването от фаза 2 е било само на думи, а не в реалния производствен сектор. Ефектът този път върху реалната икономика е в пъти по-силен и по-разрушителен. Докато не се достигне дъното. Тогава депресията приключва и започва един много по-продължителен и ефективен икономически растеж.

И за да не звуча съчинително, искам тук да вмъкна, че точно тази е хронологията, по която се е случила Великата депресия в САЩ (1929-1933).

Въпреки амнезията, която днес е налегнала по-голямата част от хората, фаза 1 и 2 сигурно са ви познати. Ето, защо аз оставам скептичен. По същия начин, по който през 2007 година се опитвах чрез публикации да предупредя, че ни чака дългова криза (тогава никой не вземаше тази прогноза насериозно), сега се опитвам да предположа, че международната криза съвсем не е приключила.

Ако говорим за нашата си икономика, личното ми убеждение е, че от няколко години заетите в публичния сектор държавни служители, чиято задача е да подпомагат партньорството между държава и бизнес, работят в парализиращ страх. Решения не се вземат, защото заплахите от уволнение и биг брадърството на началниците са качествени като за психично заведение. Ето защо пари от еврофондовете не се усвояват.

Искрен Пенчев е индивидуален инвеститор. Главен анализатор на Trend Watch Bulgaria и автор на www.marketsinside.com.

От друга страна, държавата откровено се проваля в една от основните си функции – да защитава и насърчава конкуренцията, без да се намесва директно в пазарните механизми. Наскоро видяхме и типичния пример – вместо да намали вносните мита на горивата и да позволи на пазара сам да намали цените, тя налага мораториуми. Правителството се е сраснало с монополите. А ако случайно се чудите защо инфлацията у нас е почти два пъти по-висока от тази в ЕС, при това без да има реален ръст в производството, ето я ключовата дума – картел. У нас, за съжаление, няма работеща институция, бореща се с картелното ценообразуване. Производителите и търговците на олио например буквално рекетират обществото. Това са само част от причините, които водят до няколко пъти по-тежкото проявление на кризата у нас.

Нека спомена и нещо оптимистично – износът ни бележи стабилен ръст. Засега. Но от друга страна нивата на производството ни са около от 2005 година (доста преди кризата изобщо да започне). Истината е, че думите на някои министри, че икономиката ни почти е забравила за кризата, са дълбоко неверни, лицемерни и заблуждаващи. Но едва ли някой може да си представи как в България се печелят избори с честност и откровеност.

автор: Искрен Пенчев

Аргументи БГ.

Икономика

Габрово се срина до 15-то място в страната по заплати

Published

on

Област Габрово регистрира сериозен спад в класацията по средна брутна месечна работна заплата и вече се нарежда на 15-то място в страната. Това сочат последните данни на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“, за първото тримесечие на 2025 година.

Само три месеца по-рано, в края на 2024 г., областта заемаше 9-та позиция. Сега Габрово отстъпва зад София (столица), Варна, София (област), Враца, Пловдив, Стара Загора, Русе, Бургас, Плевен, Шумен, Перник, Търговище, Разград и Велико Търново.

Средната месечна работна заплата в Габрово за периода януари–март 2025 г. възлиза на 1 845 лева. Това е понижение от 4.3% спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г., когато средното възнаграждение е било по-високо. По месеци, през януари тя е 1 820 лв., през февруари – 1 823 лв., а през март достига 1 892 лв. Макар и на годишна база да има ръст от 10.8% спрямо същия период на предходната година, но този ръст не е достатъчен, за да задържи областта в по-предна позиция спрямо останалите региони.

По-сериозно увеличение на заплатите се отчита в обществения сектор – 20.2%, докато в частния ръстът е по-скромен – 7.8%. Най-голям спад в заплащането е отчетен в секторите „Професионални дейности и научни изследвания“, „Образование“ и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“.

В същото време се наблюдава увеличение на заплатите в „Селско, горско и рибно стопанство“, „Строителство“ и „Административни и спомагателни дейности“. По отношение на нивото на възнагражденията по икономически дейности, най-високо платени през първото тримесечие са били служителите в „Държавно управление“ със средна заплата от 2 319 лв., следвани от заетите в „Образование“ – 2 208 лв., и тези в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – 2 054 лв. Най-ниски са били заплатите в секторите „Административни и спомагателни дейности“ – 1 173 лв., „Други дейности“ – 1 342 лв., и „Култура, спорт и развлечения“ – 1 470 лв.

Спадът на област Габрово с шест позиции в рамките на едно тримесечие е показателен за икономическия натиск и дисбаланси в пазара на труда. Това поставя предизвикателства пред устойчивото развитие на региона и откроява нуждата от целенасочена подкрепа в секторите с намаляващи доходи.

Зареди още

Икономика

Габрово дава глас на бъдещето: Устойчиви градове, енергийни общности, нова визия

Published

on

За четвърта поредна година Габрово ще бъде домакин на дискусионния форум „Кметовете говорят“, който се завръща в разширен формат на 24 и 25 юни 2025 г. Събитието ще е в рамките на конференцията „Изпълнението започва сега: Решения за забавени процеси в търсене на устойчиви резултати“. На фокус ще са ключови въпроси, свързани със стъпките към по-добро управление на проектите и прилагане на технологични иновации в полза на общините. 

Програмата предвижда представяне на визията „Габрово 2030“ от кмета Таня Христова – стратегически инвестиции, системни решения и енергийна независимост. Темата ще бъде надградена от вицепремиера Томислав Дончев, който ще очертае възможностите пред общините и гражданите в контекста на новите програми за енергийна ефективност както чрез националното финансиране до 2030 г., така и по Социалния климатичен фонд.

За участие в сесията е поканена и Дора Янкова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството с ресор „Сградно обновяване“, която ще даде практически указания за изпълнението на текущите проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост. Двудневният форум ще обърне внимание на темата за ролята на градовете в борбата с климатичните промени. Опитът си ще споделят експерти от Габрово, Столична община, финландския град Еспоо, както и представители на бизнеса относно изграждане на енергийни общности, фотоволтаични системи, локални решения за геотермална енергия, системи за управление на енергията чрез изкуствен интелект, пътни карти за сградно обновяване.

Събитието ще завърши с отворена среща за гражданите на Габрово на тема „Какви са ползите от енергийната ефективност, възобновяемата и споделената енергия?“. В нея ще бъдат представени резултатите от соларни обследвания в квартали на града, термографски визуализации на топлинни загуби, примери за местни ВЕИ системи и модели за собствено потребление на енергия в многофамилни сгради.

Конференцията ще се състои присъствено в зала „Възраждане“ и зала „Ритуална“ на Община Габрово. Организатори са Центърът за енергийна ефективност „ЕнЕфект“, Общинската мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“, Областният информационен център и Община Габрово. Участието е безплатно с регистрация в електронна форма на адрес – https://forms.gle/gQMsV49KFgQDjUbY8 .   Предварителна програма.

Зареди още

Икономика

Изкуственият интелект в производството

Published

on

Изкуственият интелект (ИИ) бързо навлиза във всички сфери на нашия живот, включително и в производството. В рамките на проекта DIGITAL COACH INTELIGENCE Габровската търговско-промишлена палата проведе двудневен семинар.

В първия ден участниците – на място и онлайн, се запознаха с бъдещите дейности по проекта, примери от Учебната фабрика на Рурския университет в Бохум, Германия за контрол на качеството с помощта на ИИ, добри практики в приложението му в управлението на човешките ресурси. Ръководителят на Дигиталния иновационен хъб за Северен централен район Светослав Матеев представи възможностите за подпомагане на фирмите и публичната администрация. Семинарът беше открит от зам. – областния управител на Габрово Иван Любомиров.

Във втория ден ученици от ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово участваха в пилотно обучение за контрол на качеството в производството с помощта на изкуствен интелект. Представителите на учебната фабрика към Рурския университет в Бохум, Германия ги запознаха как на практика може да се използва ИИ в контрола на качеството, какви са стъпките при разработване на такова приложение.

Учениците имаха възможност да направят на практика подбор на данни за обучението на ИИ. Увериха се, че никак не е лесно да подбереш такива данни, които да дадат добър краен резултат от работата на ИИ. В края на обучението всички ученици получиха сертификати.

Повече за проекта:
Габровската търговско-промишлена палата е партньор за България по проекта DIGITAL COACH INTELIGENCE. Водеща организация е Институтът за трудово правни науки към Рурския университет в Бохум. Участват и Катедрата по производствени системи към университета, Университетът в Гренобъл (Катедра „Индустрия 4.0“, Фабрика за обучение и изследвания, Франция), Университетът в Будапеща (Технологичен център BME „Индустрия 4.0“, Фабрика за обучение и изследвания, Унгария) и консултантска фирма по управление от Ираклион (Крит, Гърция).

Целта е да предоставим решения с ИИ на малки и средни предприятия (МСП). Потенциалът е огромен, независимо дали става въпрос за осигуряване на качеството в производството, за оптимизиране на сътрудничеството между хора и роботи или за вътрешни логистични процеси. Проектът се основава на своя предшественик „Digital Coach“, който беше признат от ЕС за проект с най-добри практики. В рамките на този проект хора от МСП бяха обучени като цифрови треньори, които ефективно следят за промените, включват служителите и помагат за преодоляване на съпротивата срещу новите технологии. Сега ще разширим сферата им на дейност, като включим и областта на изкуствения интелект. Предвижда се и активно включване на учениците от средните училища чрез разработване на гъвкави програми за обучение, които да предизвикат интереса им за работа в промишлеността и да демонстрират как ИИ може да бъде полезен.

Проектът се финансира от програма Еразъм+ в рамките на „Партньорства за сътрудничество“ – Партньорства за сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение от 2024 до 2027 г. (2024-1-DE02-KA220-VET-000256987).

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица