Икономика
Евтин ток в България – мисията възможна
Хаосът и противоречивите реакции на кабинета „Борисов“ за АЕЦ „Белене“ и проектите от възобновяеми източници само оскъпяват енергията и сеят страхове сред потребителите

За производството на енергия от възобновяеми източници може да се въведе т. нар. "данъчен неутралитет".
АЕЦ “Белене”? Да бъде или да не бъде? Към тази хамлетовска дилема може да се добави и още един въпрос. Дали пък България да не заложи на енергията от възобновяеми източници?
Ако през последните месеци бяхме потърсили отговорите им от кабинета “Борисов” само щяхме да се объркаме допълнително. Защото правителството има хаотични и често противоречиви реакции както за АЕЦ “Белене”, така и за новия проектозакон за енергията от възобновяеми енергийни източници.
След като серията от СРС-скандали отшумя, в общественото пространство усилено се заговори за енергийните проекти на България и за ускоряване на процедурата по тяхната реализация. Кабинетът “Борисов” за пореден път забавя оформянето на конкретно предложение за стойността на проекта “Белене”. Очаква се изготвянето на анализа на британския консултант HSBC да продължи 18 месеца.
Освен технико-икономическа част, HSBC трябва да предостави и необходимите доказателства за
възможностите за износ на електроенергия към съседни страни
Същевременно се заговори, че “Атомекспортстрой” може да предяви иск в размер на 1 милиард евро за пропуснати ползи.
От руския гигнат предлагат два варианта:
1) твърда цена в размер на 6.298 милиарда евро
или
2) базова цена от 3.997 милиарда евро плюс ескалационни добавки
И в единия, и в другия случай е калкулиран процентът на инфлация, така че във финансово отношение е без особено значение кой от двата варианта ще бъде избран. На срещата с българските медии в Москва, проведена на 20 април, вицепрезидентът на “Атомекспортстрой” Генадий Тепкян открито заяви, че за икономиката на България “не е важно колко струва АЕЦ “Белене”. Според него “ние не сме на пазара, за да ни интересува колко струват доматите – гръцки или турски”, цената е важна само за инвеститорите, които трябва да се съобразят с възвращаемостта на проекта. Предвид колебанията на НЕК по отношение на финансирането, от “Атомекспортстрой” предлагат включването на АЕЦ “Козлодуй” като партньор по проекта и изразяват увереност, че до 1 юни ще бъде сключен окончателен договор за строежа.
Дали окончателният договор ще бъде сключен в рамките на сроковете, заложени в ЕРС-договора или партньорите по проекта ще се споразумеят за поредното отлагане е трудно да се прогнозира. Но едно е ясно – всяко отлагане води до допълнително оскъпяване на проекта, за което в крайна сметка ще трябва да заплатят потребителите.

Каква е цената на АЕЦ “Белене”?
Едновременно с това
спада и доверието към България
като надежден партньор по международни проекти от такъв мащаб. Стигна се дотам, че се наложи “Росатом” и “Атомстройекспорт” да обясняват колко безопасен е проектът и как България само би могла да спечели от неговата реализация. Мълчанието на българското правителството пък е повече от обезпокоително. Очевидно е, че АЕЦ “Белене” е необходим, най-малкото защото в страната се очаква да бъдат изградени големи мощности от соларни и ветрогенераторни паркове, които обаче са зависими от климатичните условия и в случаите, когато не може да се разчита на тях, ядрената енергия е надежден резервен вариант.
Инвестициите във възобновяеми енергийни източници е също отдавна отлаган проблем, който беше обект на ожесточени дебати през седмиците непосредствено преди Великден. Докато през юли миналата година министър Трайчо Трайков бе на мнение, че ако американската компания AES реализира проекта си за изграждане на соларна централа от 80 МВт край Силистра, потребителите на електроенергия ще трябва да плащат с около 100 милиона лева повече годишно, сега ГЕРБ твърдо застават зад проекта за нов закон за енергията от възобновяеми източници (ВЕИ). Той трябва да
фиксира цената на произвеждания ток за срок от 20 години,
без ДКЕВР да може да я намалява всяка година.
Споровете по проектозакона са продиктувани от два основни проблема:
1) Сключените към момента договори за изграждане на ветрогенераторни и соларни паркове надхвърлят с 2,5 пъти капацитета на мрежата и целите на България и са на стойност над 30 милиарда лева.
2) Според експертната оценка, ако всички заявени за изграждане мощности от ВЕИ влязат в експлоатация, цената на тока ще се увеличи с 10 пъти.
А инвестициите трябва да бъдат реализирани, за да се спази задължението съгласно Директива 2009/28/ЕО за постигне на 16% дял на ВЕИ в крайното потребление на енергия до 2020 година.
Основният въпрос, който вълнува обществото и медиите е защо проектозаконът предвижда цената да не бъде променяна за период от 20 години, при условие, че новите технологии за производство на енергия от ВЕИ навлизат много бързо. Това наред с увеличаването на мощностите води до намаление на цените и бърза възвращаемост на инвестициите – в рамките на максимум 7-8 години. Разбира се, в новия проектозакон периодът е действително намален от 25 на 20 години, но тази промяна е незначителна и в никакъв случай не може да се очаква, че ще бъде в полза на потребителите.
Излиза, че в стремежа към постигане на баланс между интересите на инвеститори и потребители, везните се наклоняват повече в полза на инвеститорите, които използват всякакви лобистки средства, за да защитят финансовите си интереси. Предвид бързата реализация на проектите и почти незначителните оперативни разходи по поддръжка на обектите, тези инвестиции ще носят огромни печалби, но ще са значително финансово бреме за крайните потребители. По разчетите на НЕК един мегават час се закупува на цена 760,48 лева без ДДС от фотоволтаици до 5 МВт, а от останалите (над 5 МВт) на цена 699,11 лева.
От друга страна, запазването на цената за период от 20 години нарушава и пазарната конкуренция, а загубата на такава във всеки сектор има негативен ефект върху качеството на предлаганите услуги и стимулирането на процесите на внедряване на нови технологии. В рамките на разумното е да се приложи този механизъм за ценова регулация в периода на възвращаемост на проектите, но след това съвсем логично и естествено би било
цената да може да се променя съобразно пазарната конюнктура
Друг съществен елемент, който засяга производството на “зелена енергия”, е фактът, че голяма част от проектите за ВЕИ са субсидирани по линия на европейските фондове. Това е още един фактор, оказващ влияние върху намалението на себестойността на продукта, а оттам и на цената за потреблението му. Такова подпомагане е предвидено, например, за изграждане на фотоволтаици до 5 МВт, за които подадените проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 многократно надхвърлят заложените бюджетни лимити. Към момента няма нито един одобрен проект по програмата, защото се очаква политическо решение, което най-вероятно е свързано и с новите промени в Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници.
Разбира се, инвеститорите във ветрогенераторни и соларни паркове трябва да бъдат стимулирани, за да се осъществи плавен преход към употребата на алтернативни енергийни източници. Повърхностно е твърдението, че до 2020 година има достатъчно време и забавянето в изпълнението на проектите не е чак толкова фатално. Ефектът от въвеждането им се очаква да допринесе еднакво както за опазването на околната среда и намаляването на вредните емисии, така и за предлагането на евтина електроенергия. Именно такава е ролята на субсидиите за този вид проекти.
Ако правителството действително е загрижено за регулирането на цената на електроенергията, то би могло да избере други, доказано успешни регулативни методи. Например, един възможен механизъм за стимулиране на инвестиции във ВЕИ е прилагането на т.нар. “данъчен неутралитет”. Това е механизъм, при който производството на електроенергия от алтернативни енергийни източници се облага с по-малък данък за сметка на данъците и таксите за други видове производства. А по-ниският данък означава и по-ниска пазарна цена.
Противоречивите сигнали по отношение на надеждността на проектите всява паника сред обществото, което е еднакво загрижено за сигурността и доходите си. Парадоксалното е, че вместо да доведат до намаляване на цената за електроенергия, в настоящото си състояние и АЕЦ “Белене”, и проектите за ВЕИ водят до нейното оскъпяване и до насаждане на страхове и притеснения у потребителите по отношение на икономическата ефективност и последиците върху и без това стопяващите им се доходи и спестявания.
автор: Юлия Добрева
Аргументи БГ
Икономика
Габрово е домакин на Лагер за иновации 2026 „Пространството между нас“

В Габрово започна Лагер за иновации Габрово 2026 „Пространството между нас“. Инициативата на Община Габрово и Европейския комитет на регионите продължава до 30 октомври и събира представители на институции, предприятия, научни и културни организации, независими творци и гражданския сектор. В центъра на форума са кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата 2032 и сътрудничеството между бизнеса и науката.
Форумът се провежда десет години след първия иновационен лагер в града, организиран пак в партньорство с Европейския комитет на регионите. „Тогава заложихме на силата на сътрудничеството – на срещата между различни знания, опит и гледни точки. Десет години по-късно тази идея има още по-голямо значение“, каза при откриването кметът Таня Христова.
В словото си кметът подчерта, че европейската конкурентоспособност не бива да остава привилегия на най-развитите центрове. „Тя трябва да се усеща и в индустриалните градове, в малките и средните общности, в регионите, които имат потенциал, но губят хора“, посочи Христова. Според нея бъдещето на политиката на сближаване след 2027 г. е въпрос на посока за цяла Европа: „Кохезията не е компенсация за изоставане. Тя е инвестиция в способността на всички европейски територии да участват в общия просперитет.“

Като член на Европейския комитет на регионите кметът заяви, че градовете и регионите трябва да имат реален глас при определянето на тези политики, защото „именно на местно ниво най-ясно се вижда как икономическите промени се отразяват върху живота на хората“.
Христова постави в центъра на разговора идеята за „правото да останеш“ и предизвикателството пред Габрово да задържа и привлича хора. „Силната икономика е необходима, но сама по себе си не е достатъчна, за да осигури бъдещето на един град“, каза тя и добави: „Нашата задача не е да убеждаваме младите хора, че трябва да останат в Габрово. Нашата задача е да създадем град, който те сами да изберат.“
Като пример за младежка енергия кметът посочи играта „Съхрани миналото и бъди бъдещето“, създадена от отбора „Пазители на времето“ от Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“. С помощта на съвременните технологии учениците превръщат историята на Габрово в преживяване. „Тези млади хора не чакат бъдещето да им бъде предложено. Те вече участват в неговото създаване“, отбеляза Христова.Кметът припомни, че в основата на габровската индустрия и култура стои стремежът да се създава. „Индустрията и културата не са два паралелни разговора за бъдещето на Габрово. Те са част от един и същ разговор – как да бъдем град, който създава стойност и привлича хора“, каза тя.

Според Христова на това разбиране се основават и амбицията на Габрово за климатична неутралност до 2030 г. и кандидатурата за Европейска столица на културата 2032, която общината подготвя в стратегическо партньорство с Велико Търново. Тя заяви, че защитава разбирането, че културата е съществена част от икономическото развитие, и в работата си по „Културния компас за Европа“.
Темата на лагера, „Пространството между нас“, е това между предприятията и университета, между културата и икономиката, между институциите и гражданските инициативи, между поколенията. „Понякога именно там са най-големите ни пропуснати възможности. Но там могат да възникнат и най-интересните решения – когато хора, които обикновено работят поотделно, започнат да мислят и действат заедно“, посочи кметът.
В продължение на три дни участниците ще обменят опит, ще посещават местни предприятия и културни обекти и ще разработват предложения по две предизвикателства.

„Габрово 2030 – От знания към индустриални иновации“ е насочено към конкретни технологични проблеми на местните предприятия и към възможностите бизнесът и науката да търсят решения заедно. Това включва разработване и изпитване на нови продукти, подобряване на производствените процеси и прилагане на изкуствен интелект и автоматизация. Целта е да се очертае обща индустриална програма, основана на потребностите на местния бизнес.
Културното предизвикателство ще търси как творците, местните занаяти и културните организации да намират нови възможности в условията на технологична промяна. Те ще продължат да творят с ръцете си, да се срещат с хората и да се обединяват около идеи. Екипът ще разработва предложения за сътрудничество между културни институции, независими творци, бизнеса и гражданите с принос към кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата 2032.

Откриващият семинар днес е отворен за всички заинтересовани, от 10:00 до 14:00 ч. Кметът Таня Христова представи „Културен компас за Европа“, стратегическия документ на Европейската комисия за развитието на културата в ЕС, по който е докладчик на Европейския комитет на регионите. Програмата включва още темите за Новия европейски Баухаус и бъдещето на Европейските столици на културата, последвани от дискусия „Габрово и Европа: културата като двигател на градското развитие“.
От 12:00 ч. Петър Ганев от Института за пазарна икономика представя икономическия профил и перспективите пред Габрово. В дискусията за технологичната промяна и подкрепата за индустриални иновации участват Томислав Дончев, председател на Комисията по иновациите и дигиталната трансформация в Народното събрание, представители на Техническия университет – Габрово, на Управляващия орган на Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ и на Регионалния иновационен център „Амбициозно Габрово“.
Резултатите от работните групи ще бъдат представени публично на 30 октомври.

Икономика
Кметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан

Кметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан в България Елмар Маммадов. Той разказа за своя професионален път, дипломатическия си опит и работата си в сферата на международните отношения, икономическото сътрудничество и държавното управление.
Основен акцент в разговора бяха Габрово и Баку – двата града, техният потенциал за развитие и възможностите за обмен на опит и добри практики. Посланикът представи накратко своя дългогодишен професионален път, преминал през различни структури на Министерството на външните работи на Азербайджан, дипломатическата мисия на страната към ООН и международните организации в Женева, както и посолството на Азербайджан във Франция.
В периода 2017–2024 г. той заема отговорни позиции в администрацията на президента на Азербайджан, а преди назначаването си за извънреден и пълномощен посланик на страната в България през февруари 2026 г. ръководи отдела за икономическо сътрудничество към Министерството на външните работи.
В хода на разговора бяха засегнати теми, свързани с икономическото сътрудничество, международните отношения, местното самоуправление и развитието на градовете. Обсъдени бяха още възможностите за насърчаване на контактите между Габрово и Баку, обмена на информация и опит в управлението, както и потенциалът за бъдещи инициативи в области от взаимен интерес.
Кметът Таня Христова и посланикът обмениха информация и впечатления за своите градове, като споделиха опит и гледни точки за предизвикателствата и възможностите пред съвременните градове. Разговорът даде възможност за по-добро взаимно опознаване и за очертаване на перспективи за бъдещи контакти.
В края на срещата двамата си размениха символични подаръци за спомен от гостуването – жест на уважение и приятелство, който допълни топлата атмосфера на разговора.
Посещението е още една възможност за изграждане на мостове между Габрово и Азербайджан и за проучване на нови посоки за сътрудничество, основано на споделен опит, диалог и взаимно уважение.

Икономика
Gabrovo Informal навлиза в нов етап от развитието си
Новата нетуъркинг инициатива Gabrovo Informal навлиза в нов етап от своето развитие. Вече можете да се включите в нея и да я подкрепите чрез годишни партньорски пакети. Това обяви нейният основател Васил Гърбов.
Поводът за тази важна стъпка е породен от успеха и огромния потенциал, която първата по рода си среща предизвика сред местния бизнес и потребността подобна общност да се обедини в името на по-добрия икономически облик и развитие на региона.
„Над 120 активни хора и представители на бизнеса от Габрово и региона се събраха на едно място. Създадоха се нови контакти, приятелства, идеи и възможности, които тепърва ще се развиват. Дори вече започнаха съвместни партньорства по общи проекти. Вечерта мина перфектно, но истинската работа започва сега. Gabrovo Informal е нова възможност за региона, която не е за подценяване. Истината е, че ако сами не подобрим средата и бизнес еко-системата на любимия ни град – няма кой да го направи“, сподели Гърбов.
Средствата от годишните партньорски пакети ще се използват за организацията на събитията, развитието на самата платформа, създаването на съдържание и поддържане на инициативата.
В замяна партньорите ще получат конкретни ползи и дивиденти, видимост пред общността, профил в платформата и възможности да представят своя бизнес и свободни позиции. Могат да се включат както компании, така и физически лица.
Подкрепата ще бъде насочена към две направления. Едното е постоянни нетуъркинг събития – вечери и Informal Talks – включващ лайф подкаст сесии с успешни български предприемачи. А второто – платформа, която в момента се разработва, чиято идеята е да създаде безплатна регионална борса за работа с профили на специалисти и тяхната квалификация, заедно с каталог на компаниите и обяви от региона, които да носят възможност и да се привлекат потенциални външни инвеститори.
Можете да се свържете с Gabrovo Informal на: https://gabrovoinformal.com/.

-
Културапреди 4 дниИМ – Дряново ще представи книгата „До всеки успял мъж стои силна жена“
-
Културапреди 4 дниВ село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката
-
Новинипреди 4 дниУспешен дебют за Димитър Димитров в силовия многобой
-
Новинипреди 3 дниСтарата ви кола може да ви донесе пари, а не разходи!
-
Новинипреди 4 дниГабровци ще кажат мнението си как да изглежда пазарът
-
Новинипреди 3 дниОбластният призова за повече контрол над работата на фирмите за зимно поддържане
-
Икономикапреди 3 дниГаброво е домакин на Лагер за иновации 2026 „Пространството между нас“
-
Любопитнопреди един денCity Grooming Studio Gabrovo скоро отваря и зоомагазин





