Свържи се с нас

Икономика

Криза по ГЕРБерски

Ръстът на безработицата, инфлацията и спадът на БВП показват, че България е в изключително тежко финансово и икономическо състояние

Published

on

Смазващите измерения на световната криза тепърва ще ударят още по-лошо България.

Сигурно не напразно се казва, че едно нещастие никога не идва само. Само дни след като американската икономика изпита паническия страх от надвисналата втора рецесия, североизточното крайбрежие се разлюля от земетресение 5.8 по Рихтер. Ние също го усетихме – с обявения размер на безработицата за второто тримесечие на годината.

Според данни на Националния статистически институт (НСИ) броят на безработните е 369.6 хиляди, а коефициентът на безработица 11.2%. Този коефициент е много по-реален от докладвания от Агенцията по заетостта (9.92%), тъй като се работи на анкетен принцип, а не само с отразяване на регистрираните в бюрата по труда.

За България това е изключително висок коефициент, особено предвид факта, че се отчита по време на преобладаваща сезонна заетост, която ще приключи с настъпване на есенно-зимния сезон. При последното преброяване към 11 февруари 2011 година населението на България е 7 364 570, от които 62.2% са в трудоспособна възраст (15-64 г.), а броят на реално заетите е едва 2,8 милиона. Към същия период НСИ е отчел 15% безработица, като очакванията за догодина са с 1-2% по-високи. Още по-обезкуражаващи са данните за заетостта по сектори – в индустрията тя е намаляла с 11.3%, в селското стопанство с 4.4%, а в горското стопанство с 0.6%.

Очакванията за средногодишно ниво на инфлацията също не са никак розови. Според Международния валутен фонд инфлацията за 2011 година ще надхвърли 4% заради високите цени на горивата, тока, водата и храните.

Бедността вече се превръща в характерна черта на българското общество.

Отчетеният от Евростат растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) за второто тримесечие на годината е 0.2% за Европейския съюз и 0.1% за България. След Уникредит Булбанк и Райфайзенбанк ЕАД понижи прогнозата си за растеж на БВП през 2012 г. от 4% на 2.5%. Основните прични са свързани с ниското ниво на нарастване на потреблението (едва 1%) и на инвестициите (около 3.5%), както и твърде песимистичните очаквания за потребителското търсене в държавите, които са основни търговски партньори на България, което ще се отрази както в свиване на износа до 3.6% на годишна база, така и в намаляване на притока на средства към страната. През последните 30 години подобни драстични спадове в БВП са отчетени само на два пъти – в началото на прехода 1989-1990-а и по време на кризата през 1996-1997 година.

По отношение на образованието, обобщените данни на НСИ за 2010 година сочат, че  23.2% от българите в трудоспособна възраст (15-64 г.) са с висше образование. Най-тревожно е, че за периода 2010-2011-а броят на детските градини е намалял със 124, докато броят на децата в тази възраст е нараснал с 223 хиляди в сравнение с предходната година. Броят на училищата също е намалял с 25. През 2010 година 19.6 хиляди са напуснали училище по различни причини. Голяма част от завършилите се ориентират към следване или работа в чужбина.

Здравеопазването също е в гибелно състояние. Спред данни на Българския лекарски съюз 500 лекари са напуснали България през 2010 година, 145 за първото тримесечие на 2011 година, а до края на годината се очаква броят им да достигне 1000. Още миналата година лекари алармираха, че поради делегираните бюджети и липсата на средства 159 общински болници ще бъдат закрити, което ще лиши хиляди хора по селата от медицинска помощ и ще я превърне в лукс, достъпен само за хората в градовете. Дори и там обаче болниците са оборудвани с много стара техника и липса на квалифицирани кадри. Особено тревожен е фактът, че в България има само 204 патоанатоми, които постепенно напускат страната и скоро няма да има кой да прави биопсиите на болните от рак.

Юлия Добрева е магистър по стопанско управление от СУ “Свети Климент Охридски”.

Всички тези данни говорят за държава в изключително тежко финансово и икономическо състояние, от която не може да се очаква да води необходимата социална политика, а гражданите се спасяват кой както намери за добре, без да имат някакви конкретни перспективи в средносрочен план. Повече от очевидно е, че настоящото правителство е неспособно да се справи с управлението, като това не е следствие от кризата на световните пазари, защото според анализаторите тя ще намери отражението си върху българската икономика на един малко по-късен етап, когато резултатите ще са още по-отчайващи от отчетените към момента. Тази неспособност е очевидна както за външните ни партньори, така и за представители на бизнеса и гражданското общество.

Единствените реални резултати, белязали до момента управлението на кабинета “Борисов”, са довършените няколко километра магистрали и спортни зали (започнати още по време на предишното правителство). С това самочувствие и с този коктейл от икономически показатели ГЕРБ ще се явят на изборите наесен. В такъв момент е хубаво да се напомнят думите на ливанския писател Халил Джубран, който казва: “Горко на народ, който издига глас само, когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника. Горко на народ, чиито държавници са лисици, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да го посрещне отново с фанфари… Горко на този народ!”

автор: Юлия Добрева

Аргументи БГ

Икономика

Габрово е домакин на Лагер за иновации 2026 „Пространството между нас“

Published

on

В Габрово започна Лагер за иновации Габрово 2026 „Пространството между нас“. Инициативата на Община Габрово и Европейския комитет на регионите продължава до 30 октомври и събира представители на институции, предприятия, научни и културни организации, независими творци и гражданския сектор. В центъра на форума са кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата 2032 и сътрудничеството между бизнеса и науката.

Форумът се провежда десет години след първия иновационен лагер в града, организиран пак в партньорство с Европейския комитет на регионите. „Тогава заложихме на силата на сътрудничеството – на срещата между различни знания, опит и гледни точки. Десет години по-късно тази идея има още по-голямо значение“, каза при откриването кметът Таня Христова.

В словото си кметът подчерта, че европейската конкурентоспособност не бива да остава привилегия на най-развитите центрове. „Тя трябва да се усеща и в индустриалните градове, в малките и средните общности, в регионите, които имат потенциал, но губят хора“, посочи Христова. Според нея бъдещето на политиката на сближаване след 2027 г. е въпрос на посока за цяла Европа: „Кохезията не е компенсация за изоставане. Тя е инвестиция в способността на всички европейски територии да участват в общия просперитет.“

Като член на Европейския комитет на регионите кметът заяви, че градовете и регионите трябва да имат реален глас при определянето на тези политики, защото „именно на местно ниво най-ясно се вижда как икономическите промени се отразяват върху живота на хората“.

Христова постави в центъра на разговора идеята за „правото да останеш“ и предизвикателството пред Габрово да задържа и привлича хора. „Силната икономика е необходима, но сама по себе си не е достатъчна, за да осигури бъдещето на един град“, каза тя и добави: „Нашата задача не е да убеждаваме младите хора, че трябва да останат в Габрово. Нашата задача е да създадем град, който те сами да изберат.“

Като пример за младежка енергия кметът посочи играта „Съхрани миналото и бъди бъдещето“, създадена от отбора „Пазители на времето“ от Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“. С помощта на съвременните технологии учениците превръщат историята на Габрово в преживяване. „Тези млади хора не чакат бъдещето да им бъде предложено. Те вече участват в неговото създаване“, отбеляза Христова.Кметът припомни, че в основата на габровската индустрия и култура стои стремежът да се създава. „Индустрията и културата не са два паралелни разговора за бъдещето на Габрово. Те са част от един и същ разговор – как да бъдем град, който създава стойност и привлича хора“, каза тя.

Според Христова на това разбиране се основават и амбицията на Габрово за климатична неутралност до 2030 г. и кандидатурата за Европейска столица на културата 2032, която общината подготвя в стратегическо партньорство с Велико Търново. Тя заяви, че защитава разбирането, че културата е съществена част от икономическото развитие, и в работата си по „Културния компас за Европа“.

Темата на лагера, „Пространството между нас“, е това между предприятията и университета, между културата и икономиката, между институциите и гражданските инициативи, между поколенията. „Понякога именно там са най-големите ни пропуснати възможности. Но там могат да възникнат и най-интересните решения – когато хора, които обикновено работят поотделно, започнат да мислят и действат заедно“, посочи кметът.

В продължение на три дни участниците ще обменят опит, ще посещават местни предприятия и културни обекти и ще разработват предложения по две предизвикателства.

„Габрово 2030 – От знания към индустриални иновации“ е насочено към конкретни технологични проблеми на местните предприятия и към възможностите бизнесът и науката да търсят решения заедно. Това включва разработване и изпитване на нови продукти, подобряване на производствените процеси и прилагане на изкуствен интелект и автоматизация. Целта е да се очертае обща индустриална програма, основана на потребностите на местния бизнес.

Културното предизвикателство ще търси как творците, местните занаяти и културните организации да намират нови възможности в условията на технологична промяна. Те ще продължат да творят с ръцете си, да се срещат с хората и да се обединяват около идеи. Екипът ще разработва предложения за сътрудничество между културни институции, независими творци, бизнеса и гражданите с принос към кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата 2032.

Откриващият семинар днес е отворен за всички заинтересовани, от 10:00 до 14:00 ч. Кметът Таня Христова представи „Културен компас за Европа“, стратегическия документ на Европейската комисия за развитието на културата в ЕС, по който е докладчик на Европейския комитет на регионите. Програмата включва още темите за Новия европейски Баухаус и бъдещето на Европейските столици на културата, последвани от дискусия „Габрово и Европа: културата като двигател на градското развитие“.

От 12:00 ч. Петър Ганев от Института за пазарна икономика представя икономическия профил и перспективите пред Габрово. В дискусията за технологичната промяна и подкрепата за индустриални иновации участват Томислав Дончев, председател на Комисията по иновациите и дигиталната трансформация в Народното събрание, представители на Техническия университет – Габрово, на Управляващия орган на Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ и на Регионалния иновационен център „Амбициозно Габрово“.

Резултатите от работните групи ще бъдат представени публично на 30 октомври.

Зареди още

Икономика

Кметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан

Published

on

Кметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан в България Елмар Маммадов. Той разказа за своя професионален път, дипломатическия си опит и работата си в сферата на международните отношения, икономическото сътрудничество и държавното управление.

Основен акцент в разговора бяха Габрово и Баку – двата града, техният потенциал за развитие и възможностите за обмен на опит и добри практики. Посланикът представи накратко своя дългогодишен професионален път, преминал през различни структури на Министерството на външните работи на Азербайджан, дипломатическата мисия на страната към ООН и международните организации в Женева, както и посолството на Азербайджан във Франция.

В периода 2017–2024 г. той заема отговорни позиции в администрацията на президента на Азербайджан, а преди назначаването си за извънреден и пълномощен посланик на страната в България през февруари 2026 г. ръководи отдела за икономическо сътрудничество към Министерството на външните работи.

В хода на разговора бяха засегнати теми, свързани с икономическото сътрудничество, международните отношения, местното самоуправление и развитието на градовете. Обсъдени бяха още възможностите за насърчаване на контактите между Габрово и Баку, обмена на информация и опит в управлението, както и потенциалът за бъдещи инициативи в области от взаимен интерес.

Кметът Таня Христова и посланикът обмениха информация и впечатления за своите градове, като споделиха опит и гледни точки за предизвикателствата и възможностите пред съвременните градове. Разговорът даде възможност за по-добро взаимно опознаване и за очертаване на перспективи за бъдещи контакти.

В края на срещата двамата си размениха символични подаръци за спомен от гостуването – жест на уважение и приятелство, който допълни топлата атмосфера на разговора.

Посещението е още една възможност за изграждане на мостове между Габрово и Азербайджан и за проучване на нови посоки за сътрудничество, основано на споделен опит, диалог и взаимно уважение.

Зареди още

Икономика

Gabrovo Informal навлиза в нов етап от развитието си

Published

on

Новата нетуъркинг инициатива Gabrovo Informal навлиза в нов етап от своето развитие. Вече можете да се включите в нея и да я подкрепите чрез годишни партньорски пакети. Това обяви нейният основател Васил Гърбов.

Поводът за тази важна стъпка е породен от успеха и огромния потенциал, която първата по рода си среща предизвика сред местния бизнес и потребността подобна общност да се обедини в името на по-добрия икономически облик и развитие на региона.

„Над 120 активни хора и представители на бизнеса от Габрово и региона се събраха на едно място. Създадоха се нови контакти, приятелства, идеи и възможности, които тепърва ще се развиват. Дори вече започнаха съвместни партньорства по общи проекти. Вечерта мина перфектно, но истинската работа започва сега. Gabrovo Informal е нова възможност за региона, която не е за подценяване. Истината е, че ако сами не подобрим средата и бизнес еко-системата на любимия ни град – няма кой да го направи“, сподели Гърбов.

Средствата от годишните партньорски пакети ще се използват за организацията на събитията, развитието на самата платформа, създаването на съдържание и поддържане на инициативата.

В замяна партньорите ще получат конкретни ползи и дивиденти, видимост пред общността, профил в платформата и възможности да представят своя бизнес и свободни позиции. Могат да се включат както компании, така и физически лица.

Подкрепата ще бъде насочена към две направления. Едното е постоянни нетуъркинг събития – вечери и Informal Talks – включващ лайф подкаст сесии с успешни български предприемачи. А второто – платформа, която в момента се разработва, чиято идеята е да създаде безплатна регионална борса за работа с профили на специалисти и тяхната квалификация, заедно с каталог на компаниите и обяви от региона, които да носят възможност и да се привлекат потенциални външни инвеститори.

Можете да се свържете с Gabrovo Informal на: https://gabrovoinformal.com/.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица