Смазващите измерения на световната криза тепърва ще ударят още по-лошо България.

Сигурно не напразно се казва, че едно нещастие никога не идва само. Само дни след като американската икономика изпита паническия страх от надвисналата втора рецесия, североизточното крайбрежие се разлюля от земетресение 5.8 по Рихтер. Ние също го усетихме – с обявения размер на безработицата за второто тримесечие на годината.

Според данни на Националния статистически институт (НСИ) броят на безработните е 369.6 хиляди, а коефициентът на безработица 11.2%. Този коефициент е много по-реален от докладвания от Агенцията по заетостта (9.92%), тъй като се работи на анкетен принцип, а не само с отразяване на регистрираните в бюрата по труда.

За България това е изключително висок коефициент, особено предвид факта, че се отчита по време на преобладаваща сезонна заетост, която ще приключи с настъпване на есенно-зимния сезон. При последното преброяване към 11 февруари 2011 година населението на България е 7 364 570, от които 62.2% са в трудоспособна възраст (15-64 г.), а броят на реално заетите е едва 2,8 милиона. Към същия период НСИ е отчел 15% безработица, като очакванията за догодина са с 1-2% по-високи. Още по-обезкуражаващи са данните за заетостта по сектори – в индустрията тя е намаляла с 11.3%, в селското стопанство с 4.4%, а в горското стопанство с 0.6%.

Очакванията за средногодишно ниво на инфлацията също не са никак розови. Според Международния валутен фонд инфлацията за 2011 година ще надхвърли 4% заради високите цени на горивата, тока, водата и храните.

Бедността вече се превръща в характерна черта на българското общество.

Отчетеният от Евростат растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) за второто тримесечие на годината е 0.2% за Европейския съюз и 0.1% за България. След Уникредит Булбанк и Райфайзенбанк ЕАД понижи прогнозата си за растеж на БВП през 2012 г. от 4% на 2.5%. Основните прични са свързани с ниското ниво на нарастване на потреблението (едва 1%) и на инвестициите (около 3.5%), както и твърде песимистичните очаквания за потребителското търсене в държавите, които са основни търговски партньори на България, което ще се отрази както в свиване на износа до 3.6% на годишна база, така и в намаляване на притока на средства към страната. През последните 30 години подобни драстични спадове в БВП са отчетени само на два пъти – в началото на прехода 1989-1990-а и по време на кризата през 1996-1997 година.

По отношение на образованието, обобщените данни на НСИ за 2010 година сочат, че  23.2% от българите в трудоспособна възраст (15-64 г.) са с висше образование. Най-тревожно е, че за периода 2010-2011-а броят на детските градини е намалял със 124, докато броят на децата в тази възраст е нараснал с 223 хиляди в сравнение с предходната година. Броят на училищата също е намалял с 25. През 2010 година 19.6 хиляди са напуснали училище по различни причини. Голяма част от завършилите се ориентират към следване или работа в чужбина.

Здравеопазването също е в гибелно състояние. Спред данни на Българския лекарски съюз 500 лекари са напуснали България през 2010 година, 145 за първото тримесечие на 2011 година, а до края на годината се очаква броят им да достигне 1000. Още миналата година лекари алармираха, че поради делегираните бюджети и липсата на средства 159 общински болници ще бъдат закрити, което ще лиши хиляди хора по селата от медицинска помощ и ще я превърне в лукс, достъпен само за хората в градовете. Дори и там обаче болниците са оборудвани с много стара техника и липса на квалифицирани кадри. Особено тревожен е фактът, че в България има само 204 патоанатоми, които постепенно напускат страната и скоро няма да има кой да прави биопсиите на болните от рак.

Юлия Добрева е магистър по стопанско управление от СУ “Свети Климент Охридски”.

Всички тези данни говорят за държава в изключително тежко финансово и икономическо състояние, от която не може да се очаква да води необходимата социална политика, а гражданите се спасяват кой както намери за добре, без да имат някакви конкретни перспективи в средносрочен план. Повече от очевидно е, че настоящото правителство е неспособно да се справи с управлението, като това не е следствие от кризата на световните пазари, защото според анализаторите тя ще намери отражението си върху българската икономика на един малко по-късен етап, когато резултатите ще са още по-отчайващи от отчетените към момента. Тази неспособност е очевидна както за външните ни партньори, така и за представители на бизнеса и гражданското общество.

Единствените реални резултати, белязали до момента управлението на кабинета “Борисов”, са довършените няколко километра магистрали и спортни зали (започнати още по време на предишното правителство). С това самочувствие и с този коктейл от икономически показатели ГЕРБ ще се явят на изборите наесен. В такъв момент е хубаво да се напомнят думите на ливанския писател Халил Джубран, който казва: “Горко на народ, който издига глас само, когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника. Горко на народ, чиито държавници са лисици, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да го посрещне отново с фанфари… Горко на този народ!”

автор: Юлия Добрева

Аргументи БГ