Икономика
Загива ли българското земеделие?
Усвояването на европарите за селско стопанство е катастрофално ниско, дребните производители нямат шанс за оцеляване

Неотдавна животновъди от различни краища на страната и представители на редица браншови организации протестираха пред земеделското министерство. А ситуацията в цялото ни селско стопанство е една и съща.
Умира ли българското земеделие? Вероятно, да, ако се видят последните данни за неговото развитие.
Повече от три пъти е намалял делът на селското стопанство като основен компонент от националната икономика. И то само за 12 години – от 18,8% през 1998-а до 5,9% за 2010-а.
Но има и друг още по-тревожен факт. Въпреки широкия обхват на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и значителният ресурс от европари, заделен за финансирането по различните мерки, поради очевидната липса на адекватен управленски и оперативен персонал, от общо предвидените 3,6 милиарда евро до този момент са усвоени едва 14-15%. Прилагането на ПРСР обаче приключва в края на 2013 година. Трагично е и състоянието на българската земеделска наука, а последните сигнали за промени в ръководството на Селскостопанската академия пораждат съмнения изобщо за бъдещето на тази институция.
Какви са тогава шансовете на дребните земеделски производители за оцеляване? По данни, цитирани в медиите, първите места по усвояване на европейски субсидии за 2010-а заемат:
- “Омега Агро” ЕООД, собственост на Винпром-Пещера – 5,335 милиона лева
- ЕТ “Агро – Светлозар Дичевски” – 4,835 милиона лева
- “Сортови семена – Вардим”, свързана с ЕТ “Агро – Светлозар Дичевски” – 4,541 милиона лева
- “Совата-2004″, дъщерна фирма на Винпром-Свищов – 3,8 милиона лева
Всички те са крупни земеделски производители, обработващи терени от 100 000 до над 300 000 декара. Очевиден е и друг факт – поради лисата на забранителен механизъм, една и съща фирма може да кандидатства чрез различни юридически лица. Оказва се, че основният поток от евросубсидии се влива в сметките на ограничен кръг родни фермери, докато земеделските кооперации, дребните еднолични търговци и физическите лица
буквално са изправени пред фалит
Тази година на повече от 6000 земеделски производители са наложени санкции за предходните 3 години, защото са очертали площи извън допустимия слой. От ДФ “Земеделие” твърдят, че разминаването се дължи на усъвършенстване на системата за идентификация на земделските парцели. Всъщност, разминаванията се дължат на това, че досега очертаванията са се извършвали по сателитни снимки, а новите заснемания са направени от самолет, т.е. от по-близко разстояние. Това е довело до регистрирането на несъответствията, в резултат на което от ноември санкцията за производителите е тройна. На практика те нямат вина и не би следвало да бъдат наказвани заради грешките на администрацията. Земеделските производители са подложени и на чист финансов рекет от държавата – те не могат да получат националните си доплащания, докато не подпишат декларация, че са съгласни с наложената им санкция.

Мирослав Найденов
Съгласно европейските директиви, плащанията се извършват от 1 декември до края на юни. Това е първото правителство, и в частност – първият земеделски министър в лицето на Мирослав Найденов, които си позволиха да започнат плащанията на единица площ едва в средата на март.
Тези средства бяха крайно необходими на земеделските производители през януари
– за закупуване на торове за зимното подхранване на есенниците, за подготовка на сеитбата и за разплащания към кредиторите. Може би, все пак, правителството трябва да е благодарно на благоприятните атмосферни условия, защото тази година се оказа осбено силна за земеделците и те някак си успяват да свържат двата края.
Новото очертаване, което се извърши от 15 март до 15 май, също породи редица опасения и притеснения сред мнозинството от производителите. За голяма част от тях, извършването на агротехническите мероприятия бе възпрепятствано от притеснението да не сбъркат отново с очертаванията и да не претърпят нови санкции за бъдещи периоди.
Сходна е ситуацията и с животновъдството. Неотдавна животновъди от различни краища на страната и представители на редица браншови организации протестираха пред земеделското министерство. Поводът за акцията бяха многото санкции, които са наложени на фермерите заради пасищата. Тези санкции са за 20 милиона лева, а причината за тях е отново разминаване в очертаванията в резултат от наложените нови слоеве и снимки. Недоволството в сектора е породено и от натрупаните през последните години значителни проблеми, които не само не намират решение, но и все повече се усложняват. Средствата са крайно недостатъчни за модернизирането на всички стопанства, затова
до края на 2011 година десетки хиляди ферми ще бъдат затворени
На 19 май новият изпълнителен директор на фонд “Земеделие” Румен Порожанов даде в. “Стандарт” първото си интервю след назначаването му на поста. Още в самото начало на разговора той подчертава, че “фондът е бил доста тромава структура, при това незаинтересована да работи”. Два са основните подхода, които се предлагат от новото ръководство за подобряване на работата при администрирането на евросубсидиите за земеделие: облекчаване на условията по наредбите и ново организационно преструктуриране на работата в Разплащателната агенция чрез въвеждане на бизнес модел, структуриран от 15 работни групи по мерки.
Всъщност, тези двата метода са били прилагани и досега, както при администрирането на Програма САПАРД, така и при оперативното прилагане на ПРСР (2007-2013). Първо, нормотворчеството е жив процес, поради което и самите наредби, в които се урежда редът за прилагане на различните мерки за финансиране на проекти по ПРСР винаги са били в процес на усъвършенстване. Проблемът не е в наредбите, а в изключително сложния механизъм за финансиране на проектите, заложен в регламентите на ЕС. А той няма как да не бъде пренесен и в нашето законодателство. Но това е политически ангажимент, с който отдавна трябваше да се заемат нашите представителства в Брюксел. Второ, единствената пречка за формалната промяна и преструктуриране на фонд “Земеделие” е била предпоставката за нарушаване на акредитацията и блокиране на работата в агенцията.
Това, очевидно, не притеснява нито компетентния орган – Мирослав Найденов, нито представителите на Сметната пала. Между другото подобно преструктуриране, което води до изменения в правилниците и вътрешните процедури, бе извършено и по времето на предишния изпълнителен директор – Калина Илиева. Не е ясно обаче дали всички тези промени са преминали през одит за установяване на съответствие с критериите за акредитация, разписани в Регламент (ЕО) 885/2006 г. на Европейската комисия от 21 юни 2006 гоодина.

Юлия Добрева е магистър по стопанско управление от СУ “Свети Климент Охридски”.
От началото на мандата на ГЕРБ бяха сменени две ръководства на фонд “Земеделие”, което доведе до значителен отлив на градения с години експертен потенциал и влошаване на цялостния административен капацитет на институцията. Една част от дългогодишните служители, които са участвали пряко в създаването на процедурите и са допринесли за акредитацията на фонда, са били уволнени, а други доброволно са напуснали. Това неминуемо има силно негативно отражение както върху цялостния процес на работа в аминистрацията, така и върху ефективността при усвояването на средствата от ЕС.
автор: Юлия Добрева
Аргументи БГ
Икономика
Започва трансформацията на Централния общински пазар

Община Габрово възложи на „Агенция Дизайн и Архитектура“ АД изработването на инвестиционния проект и упражняването на авторски надзор за реконструкцията и модернизацията на Централния общински пазар, след като дружеството спечели обществената поръчка.
С този избор започва пътя към реалната трансформация на едно от най-значимите пространства в сърцето на града, което дълги години е било в амортизирано състояние и е загубило своята привлекателност за жителите, младите хора и гостите на Габрово.

Проектът предвижда изготвяне на пълния инвестиционен работен проект във всички необходими части – архитектура, конструктивни решения, електро- и ВиК инсталации, енергийна ефективност, ОВК, благоустройство, паркоустройство, пътна инфраструктура и организация на движението.
Това е първата стъпка към създаването на съвременна, функционална и устойчива среда, която да отговори на политиките на Габрово като един от климатично неутралните градове в Европа.
„Работим за това Общински пазар Габрово да има съвсем ново развитие, което ще отрази много от традициите, но по начин, който ще бъдат осъвременени и ще направят мястото наистина привлекателно“, подчерта кметът Таня Христова.

По време на срещата между кмета и екипа на изпълнителя арх. Пантелеев представи концепцията, върху която се работи. Тя запазва качествата на пазара, но ги надгражда чрез модерни решения, които да отговорят на съвременните нужди на търговците и гражданите.
Предвижда се ново покритие със зелен покрив, което да създаде устойчив микроклимат и да позволи комфортна работа през най-горещите и най-студените дни. Щандовете и павилионите ще бъдат разположени под това покритие, а пространството ще включва зона за рекреация с водна площ около съществуващите липи, кафе с обществени тоалетни и напълно достъпна среда.
Паркингът ще бъде модернизиран с фотоволтаични навеси, които ще генерират енергия за нуждите на пазара, а калканите на околните сгради ще бъдат трансформирани чрез нови обеми, които ще приютят магазини, павилиони и помощни помещения на второ и трето ниво.

Според арх. Пантелеев концепцията цели пазарът да се превърне не само в място за търговия, но и във вторичен градски център – пространство за социални контакти, културни събития и качествена пешеходна среда.
Представената визия отговаря пряко на очакванията на габровци, изразени в допитването от 2025 година. Жителите, търговците и потребителите посочиха необходимостта от благоустрояване на прилежащите улици и пространства, подобряване на транспортната достъпност и паркирането, създаване на пазар за местни производители и занаятчии, оформяне на комплексно публично пространство за търговия, услуги, събития и отдих, както и осигуряване на комфортна, сигурна и модерна среда.
Концепцията на арх. Пантелеев отразява именно тези очаквания – чрез достъпност, зелени решения, нови зони за рекреация, модерна инфраструктура и условия за местни производители, тя изпълнява ключовите обществени приоритети.

Този проект става възможен след финализирането на дългогодишната сага за собствеността на Централния пазар. През 2024 година, след 14 години трудности и съдебни спорове с дружество „Пазари“, Община Габрово успя да си върне пълните права върху терена. Това се случи след предложението на кмета Таня Христова, подкрепено от Общинския съвет, което позволи Общината да придобие собствеността чрез прихващане на дължими обезщетения и последващо закупуване на имоти и съоръжения.
Така бяха придобити поземлен имот от 417 кв. м със сграда, три павилиона, слънцезащитно съоръжение и метални щандове, което увеличи потенциалната търговска площ и отвори пътя към модернизацията. „Габровци заслужават да се радват и гордеят със съвременен и функционално удобен градски пазар, който по подобаващ начин се вписва в архитектурната среда, духа и характера на централната градска зона“, каза тогава кметът Христова.
Предстои изработването на два идейни проекта, които ще бъдат представени и обсъдени с обществеността. След тази фаза ще започне подготовката на работния проект, включващ техническите решения и детайлите за реализация. Изборът на изпълнител и ясната визия за развитие поставят на фокус една от най-значимите градски трансформации през последните години – създаването на модерен, устойчив и жив градски пазар, който да бъде притегателно място за търговия, култура, социални контакти и градски живот.

Икономика
Липсата на кадри е сред водещите проблеми на работодателите

Работодателите в област Габрово все още посочват недостига на кадри като основен проблем. Това става ясно от анкетното проучване, проведено от Агенция по заетостта в периода 28 май – 3 юли 2026г. Данните бяха представени на редовно заседание на Постоянната комисия по заетост, което се проведе под председателството на заместник областния управител Андрей Николов.
В представителната извадка са включени 165 работодатели, като 62 от тях взеха участие в анкетата. Според резултатите през следващите 12 месеца работодателите в областта ще търсят работници и специалисти предимно в секторите на преработващата промишленост, здравеопазването, строителството и транспорта.
Най-голямо търсене се очаква за шивачи, монтьори на енергийни съоръжения и инсталации, работници в производството на облекло, медицински сестри, лекари, строителни инженери и мотокаристи. Заявена е и потребност от работници без специална квалификация.

Сред основните причини за недостига на кадри работодателите открояват липсата на кандидати за свободните работни места, недостига на квалифицирани специалисти и несъответствието между уменията на търсещите работа и изискванията на бизнеса.

Наред с професионалната квалификация все по-голямо значение придобиват и т.нар. „меки умения“ – дисциплина и самоконтрол, умения за работа в екип, комуникативност, адаптивност и способност за решаване на проблеми.
Резултатите от проучването потвърждават, че демографските процеси, застаряването на населението и недостигът на квалифицирани кадри остават сред най-сериозните предизвикателства пред икономическото развитие на област Габрово.

Икономика
„Скарата“ в Габрово посреща гостите си от днес с отличен вкус на жар

От днес, 20 юли, Габрово има ново място за вкусна храна на жар. „Скарата“ отвори врати на ул. „Ванче Михайлов“ 25, в двора на бившия завод Карталов, и заявява своя специалитет – разкраченото пиле, изпечено бавно на жар до онази златиста коричка, която кара човек да предвкусва хапката отдалеч.
Месото е мариновано предварително в специална марината, в която отлежава, за да поеме напълно аромата, а след приготвянето се поднася със специален сос, който довършва вкуса.

Освен емблематичното разкрачено пиле, менюто предлага свински и пилешки пържоли, свински и пилешки шишчета, сочни свински ребра и четири вида риба на жар – всички приготвени по същия принцип на предварително маринованите и отлежали продукти. Компания им правят пресни печени и пържени картофи.
„Скарата“ предлага достатъчно паркоместа в двора на бившия завод Карталов, за да могат клиентите спокойно да оставят автомобилите си, независимо дали ще похапнат на място, на някоя от обособените маси, или ще вземат поръчката за вкъщи.

На разположение са и напитки.
Работното време е от понеделник до петък – от 11.30 до 20.30 ч., събота от 11.30 до 16.30 ч.
За предварителни заявки: +359 877 609 200.

-
Културапреди 7 дниДарена Дечева: Искам да помагам и да бъда полезна на обществото
-
Любопитнопреди 7 дниВтори ретро парад в Трявна
-
Кримипреди 7 дниЗапочва информационна кампания срещу телефонните измами в региона
-
Новинипреди 7 дниСистемен тормоз от глъчки нарушава тишината нощем до зала Орловец
-
Икономикапреди 7 дниЛипсата на кадри е сред водещите проблеми на работодателите
-
Кримипреди 7 дниТрима задържани и над 140 грама наркотици иззе полицията
-
Кримипреди 6 дниИ в Габрово ловят нарушители чрез дрон и необозначени полицейски коли
-
Икономикапреди 6 дниЗапочва трансформацията на Централния общински пазар







