Неотдавна животновъди от различни краища на страната и представители на редица браншови организации протестираха пред земеделското министерство. А ситуацията в цялото ни селско стопанство е една и съща.

Умира ли българското земеделие? Вероятно, да, ако се видят последните данни за неговото развитие.

Повече от три пъти е намалял делът на селското стопанство като основен компонент от националната икономика. И то само за 12 години – от 18,8% през 1998-а до 5,9% за 2010-а.

Но има и друг още по-тревожен факт. Въпреки широкия обхват на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и значителният ресурс от европари, заделен за финансирането по различните мерки, поради очевидната липса на адекватен управленски и оперативен персонал, от общо предвидените 3,6 милиарда евро до този момент са усвоени едва 14-15%. Прилагането на ПРСР обаче приключва в края на 2013 година. Трагично е и състоянието на българската земеделска наука, а последните сигнали за промени в ръководството на Селскостопанската академия пораждат съмнения изобщо за бъдещето на тази институция.

Какви са тогава шансовете на дребните земеделски производители за оцеляване? По данни, цитирани в медиите, първите места по усвояване на европейски субсидии за 2010-а заемат:

1. “Омега Агро” ЕООД, собственост на Винпром-Пещера – 5,335 милиона лева
2. ЕТ “Агро – Светлозар Дичевски” – 4,835 милиона лева
3. “Сортови семена – Вардим”, свързана с ЕТ “Агро – Светлозар Дичевски” – 4,541 милиона лева
4. “Совата-2004″, дъщерна фирма на Винпром-Свищов – 3,8 милиона лева

Всички те са крупни земеделски производители, обработващи терени от 100 000 до над 300 000 декара. Очевиден е и друг факт – поради лисата на забранителен механизъм, една и съща фирма може да кандидатства чрез различни юридически лица. Оказва се, че основният поток от евросубсидии се влива в сметките на ограничен кръг родни фермери, докато земеделските кооперации, дребните еднолични търговци и физическите лица

буквално са изправени пред фалит

Тази година на повече от 6000 земеделски производители са наложени санкции за предходните 3 години, защото са очертали площи извън допустимия слой. От ДФ “Земеделие” твърдят, че разминаването се дължи на усъвършенстване на системата за идентификация на земделските парцели. Всъщност, разминаванията се дължат на това, че досега очертаванията са се извършвали по сателитни снимки, а новите заснемания са направени от самолет, т.е. от по-близко разстояние. Това е довело до регистрирането на несъответствията, в резултат на което от ноември санкцията за производителите е тройна. На практика те нямат вина и не би следвало да бъдат наказвани заради грешките на администрацията. Земеделските производители са подложени и на чист финансов рекет от държавата – те не могат да получат националните си доплащания, докато не подпишат декларация, че са съгласни с наложената им санкция.

Мирослав Найденов

Съгласно европейските директиви, плащанията се извършват от 1 декември до края на юни. Това е първото правителство, и в частност – първият земеделски министър в лицето на Мирослав Найденов, които си позволиха да започнат плащанията на единица площ едва в средата на март.

Тези средства бяха крайно необходими на земеделските производители през януари

– за закупуване на торове за зимното подхранване на есенниците, за подготовка на сеитбата и за разплащания към кредиторите. Може би, все пак, правителството трябва да е благодарно на благоприятните атмосферни условия, защото тази година се оказа осбено силна за земеделците и те някак си успяват да свържат двата края.

Новото очертаване, което се извърши от 15 март до 15 май, също породи редица опасения и притеснения сред мнозинството от производителите. За голяма част от тях, извършването на агротехническите мероприятия бе възпрепятствано от притеснението да не сбъркат отново с очертаванията и да не претърпят нови санкции за бъдещи периоди.

Сходна е ситуацията и с животновъдството. Неотдавна животновъди от различни краища на страната и представители на редица браншови организации протестираха пред земеделското министерство. Поводът за акцията бяха многото санкции, които са наложени на фермерите заради пасищата. Тези санкции са за 20 милиона лева, а причината за тях е отново разминаване в очертаванията в резултат от наложените нови слоеве и снимки. Недоволството в сектора е породено и от натрупаните през последните години значителни проблеми, които не само не намират решение, но и все повече се усложняват. Средствата са крайно недостатъчни за модернизирането на всички стопанства, затова

до края на 2011 година десетки хиляди ферми ще бъдат затворени

На 19 май новият изпълнителен директор на фонд “Земеделие” Румен Порожанов даде в. “Стандарт” първото си интервю след назначаването му  на поста. Още в самото начало на разговора той подчертава,  че “фондът е бил доста тромава структура, при това незаинтересована да работи”. Два са основните подхода, които се предлагат от новото ръководство за подобряване на работата при администрирането на евросубсидиите за земеделие: облекчаване на условията по наредбите и ново организационно преструктуриране на работата в Разплащателната агенция чрез въвеждане на бизнес модел, структуриран от 15 работни групи по мерки.

Всъщност, тези двата метода са били прилагани и досега, както при администрирането на Програма САПАРД, така и при оперативното прилагане на ПРСР (2007-2013). Първо, нормотворчеството е жив процес, поради което и самите наредби, в които се урежда редът за прилагане на различните мерки за финансиране на проекти по ПРСР винаги са били в процес на усъвършенстване. Проблемът не е в наредбите, а в изключително сложния механизъм за финансиране на проектите, заложен в регламентите на ЕС. А той няма как да не бъде пренесен и в нашето законодателство. Но това е политически ангажимент, с който отдавна трябваше да се заемат нашите представителства в Брюксел. Второ, единствената пречка за формалната промяна и преструктуриране на фонд “Земеделие” е била предпоставката за нарушаване на акредитацията и блокиране на работата в агенцията.

Това, очевидно, не притеснява нито компетентния орган – Мирослав Найденов, нито представителите на Сметната пала. Между другото подобно преструктуриране, което води до изменения в правилниците и вътрешните процедури, бе извършено и по времето на предишния изпълнителен директор – Калина Илиева. Не е ясно обаче дали всички тези промени са преминали през одит за установяване на съответствие с критериите за акредитация, разписани в Регламент (ЕО) 885/2006 г. на Европейската комисия от 21 юни 2006 гоодина.

Юлия Добрева е магистър по стопанско управление от СУ “Свети Климент Охридски”.

От началото на мандата на ГЕРБ бяха сменени две ръководства на фонд “Земеделие”, което доведе до значителен отлив на градения с години експертен потенциал и влошаване на цялостния административен капацитет на институцията. Една част от дългогодишните служители, които са участвали пряко в създаването на процедурите и са допринесли за акредитацията на фонда, са били уволнени, а други доброволно са напуснали. Това неминуемо има силно негативно отражение както върху цялостния процес на работа в аминистрацията, така и върху ефективността при усвояването на средствата от ЕС.

автор: Юлия Добрева

Аргументи БГ