Свържи се с нас

Икономика

Загива ли българското земеделие?

Усвояването на европарите за селско стопанство е катастрофално ниско, дребните производители нямат шанс за оцеляване

Published

on

Неотдавна животновъди от различни краища на страната и представители на редица браншови организации протестираха пред земеделското министерство. А ситуацията в цялото ни селско стопанство е една и съща.

Умира ли българското земеделие? Вероятно, да, ако се видят последните данни за неговото развитие.

Повече от три пъти е намалял делът на селското стопанство като основен компонент от националната икономика. И то само за 12 години – от 18,8% през 1998-а до 5,9% за 2010-а.

Но има и друг още по-тревожен факт. Въпреки широкия обхват на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и значителният ресурс от европари, заделен за финансирането по различните мерки, поради очевидната липса на адекватен управленски и оперативен персонал, от общо предвидените 3,6 милиарда евро до този момент са усвоени едва 14-15%. Прилагането на ПРСР обаче приключва в края на 2013 година. Трагично е и състоянието на българската земеделска наука, а последните сигнали за промени в ръководството на Селскостопанската академия пораждат съмнения изобщо за бъдещето на тази институция.

Какви са тогава шансовете на дребните земеделски производители за оцеляване? По данни, цитирани в медиите, първите места по усвояване на европейски субсидии за 2010-а заемат:

  1. “Омега Агро” ЕООД, собственост на Винпром-Пещера – 5,335 милиона лева
  2. ЕТ “Агро – Светлозар Дичевски” – 4,835 милиона лева
  3. “Сортови семена – Вардим”, свързана с ЕТ “Агро – Светлозар Дичевски” – 4,541 милиона лева
  4. “Совата-2004″, дъщерна фирма на Винпром-Свищов – 3,8 милиона лева

Всички те са крупни земеделски производители, обработващи терени от 100 000 до над 300 000 декара. Очевиден е и друг факт – поради лисата на забранителен механизъм, една и съща фирма може да кандидатства чрез различни юридически лица. Оказва се, че основният поток от евросубсидии се влива в сметките на ограничен кръг родни фермери, докато земеделските кооперации, дребните еднолични търговци и физическите лица

буквално са изправени пред фалит

Тази година на повече от 6000 земеделски производители са наложени санкции за предходните 3 години, защото са очертали площи извън допустимия слой. От ДФ “Земеделие” твърдят, че разминаването се дължи на усъвършенстване на системата за идентификация на земделските парцели. Всъщност, разминаванията се дължат на това, че досега очертаванията са се извършвали по сателитни снимки, а новите заснемания са направени от самолет, т.е. от по-близко разстояние. Това е довело до регистрирането на несъответствията, в резултат на което от ноември санкцията за производителите е тройна. На практика те нямат вина и не би следвало да бъдат наказвани заради грешките на администрацията. Земеделските производители са подложени и на чист финансов рекет от държавата – те не могат да получат националните си доплащания, докато не подпишат декларация, че са съгласни с наложената им санкция.

Мирослав Найденов

Съгласно европейските директиви, плащанията се извършват от 1 декември до края на юни. Това е първото правителство, и в частност – първият земеделски министър в лицето на Мирослав Найденов, които си позволиха да започнат плащанията на единица площ едва в средата на март.

Тези средства бяха крайно необходими на земеделските производители през януари

– за закупуване на торове за зимното подхранване на есенниците, за подготовка на сеитбата и за разплащания към кредиторите. Може би, все пак, правителството трябва да е благодарно на благоприятните атмосферни условия, защото тази година се оказа осбено силна за земеделците и те някак си успяват да свържат двата края.

Новото очертаване, което се извърши от 15 март до 15 май, също породи редица опасения и притеснения сред мнозинството от производителите. За голяма част от тях, извършването на агротехническите мероприятия бе възпрепятствано от притеснението да не сбъркат отново с очертаванията и да не претърпят нови санкции за бъдещи периоди.

Сходна е ситуацията и с животновъдството. Неотдавна животновъди от различни краища на страната и представители на редица браншови организации протестираха пред земеделското министерство. Поводът за акцията бяха многото санкции, които са наложени на фермерите заради пасищата. Тези санкции са за 20 милиона лева, а причината за тях е отново разминаване в очертаванията в резултат от наложените нови слоеве и снимки. Недоволството в сектора е породено и от натрупаните през последните години значителни проблеми, които не само не намират решение, но и все повече се усложняват. Средствата са крайно недостатъчни за модернизирането на всички стопанства, затова

до края на 2011 година десетки хиляди ферми ще бъдат затворени

На 19 май новият изпълнителен директор на фонд “Земеделие” Румен Порожанов даде в. “Стандарт” първото си интервю след назначаването му  на поста. Още в самото начало на разговора той подчертава,  че “фондът е бил доста тромава структура, при това незаинтересована да работи”. Два са основните подхода, които се предлагат от новото ръководство за подобряване на работата при администрирането на евросубсидиите за земеделие: облекчаване на условията по наредбите и ново организационно преструктуриране на работата в Разплащателната агенция чрез въвеждане на бизнес модел, структуриран от 15 работни групи по мерки.

Всъщност, тези двата метода са били прилагани и досега, както при администрирането на Програма САПАРД, така и при оперативното прилагане на ПРСР (2007-2013). Първо, нормотворчеството е жив процес, поради което и самите наредби, в които се урежда редът за прилагане на различните мерки за финансиране на проекти по ПРСР винаги са били в процес на усъвършенстване. Проблемът не е в наредбите, а в изключително сложния механизъм за финансиране на проектите, заложен в регламентите на ЕС. А той няма как да не бъде пренесен и в нашето законодателство. Но това е политически ангажимент, с който отдавна трябваше да се заемат нашите представителства в Брюксел. Второ, единствената пречка за формалната промяна и преструктуриране на фонд “Земеделие” е била предпоставката за нарушаване на акредитацията и блокиране на работата в агенцията.

Това, очевидно, не притеснява нито компетентния орган – Мирослав Найденов, нито представителите на Сметната пала. Между другото подобно преструктуриране, което води до изменения в правилниците и вътрешните процедури, бе извършено и по времето на предишния изпълнителен директор – Калина Илиева. Не е ясно обаче дали всички тези промени са преминали през одит за установяване на съответствие с критериите за акредитация, разписани в Регламент (ЕО) 885/2006 г. на Европейската комисия от 21 юни 2006 гоодина.

Юлия Добрева е магистър по стопанско управление от СУ “Свети Климент Охридски”.

От началото на мандата на ГЕРБ бяха сменени две ръководства на фонд “Земеделие”, което доведе до значителен отлив на градения с години експертен потенциал и влошаване на цялостния административен капацитет на институцията. Една част от дългогодишните служители, които са участвали пряко в създаването на процедурите и са допринесли за акредитацията на фонда, са били уволнени, а други доброволно са напуснали. Това неминуемо има силно негативно отражение както върху цялостния процес на работа в аминистрацията, така и върху ефективността при усвояването на средствата от ЕС.

автор: Юлия Добрева

Аргументи БГ

Икономика

Габрово се срина до 15-то място в страната по заплати

Published

on

Област Габрово регистрира сериозен спад в класацията по средна брутна месечна работна заплата и вече се нарежда на 15-то място в страната. Това сочат последните данни на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“, за първото тримесечие на 2025 година.

Само три месеца по-рано, в края на 2024 г., областта заемаше 9-та позиция. Сега Габрово отстъпва зад София (столица), Варна, София (област), Враца, Пловдив, Стара Загора, Русе, Бургас, Плевен, Шумен, Перник, Търговище, Разград и Велико Търново.

Средната месечна работна заплата в Габрово за периода януари–март 2025 г. възлиза на 1 845 лева. Това е понижение от 4.3% спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г., когато средното възнаграждение е било по-високо. По месеци, през януари тя е 1 820 лв., през февруари – 1 823 лв., а през март достига 1 892 лв. Макар и на годишна база да има ръст от 10.8% спрямо същия период на предходната година, но този ръст не е достатъчен, за да задържи областта в по-предна позиция спрямо останалите региони.

По-сериозно увеличение на заплатите се отчита в обществения сектор – 20.2%, докато в частния ръстът е по-скромен – 7.8%. Най-голям спад в заплащането е отчетен в секторите „Професионални дейности и научни изследвания“, „Образование“ и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“.

В същото време се наблюдава увеличение на заплатите в „Селско, горско и рибно стопанство“, „Строителство“ и „Административни и спомагателни дейности“. По отношение на нивото на възнагражденията по икономически дейности, най-високо платени през първото тримесечие са били служителите в „Държавно управление“ със средна заплата от 2 319 лв., следвани от заетите в „Образование“ – 2 208 лв., и тези в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – 2 054 лв. Най-ниски са били заплатите в секторите „Административни и спомагателни дейности“ – 1 173 лв., „Други дейности“ – 1 342 лв., и „Култура, спорт и развлечения“ – 1 470 лв.

Спадът на област Габрово с шест позиции в рамките на едно тримесечие е показателен за икономическия натиск и дисбаланси в пазара на труда. Това поставя предизвикателства пред устойчивото развитие на региона и откроява нуждата от целенасочена подкрепа в секторите с намаляващи доходи.

Зареди още

Икономика

Габрово дава глас на бъдещето: Устойчиви градове, енергийни общности, нова визия

Published

on

За четвърта поредна година Габрово ще бъде домакин на дискусионния форум „Кметовете говорят“, който се завръща в разширен формат на 24 и 25 юни 2025 г. Събитието ще е в рамките на конференцията „Изпълнението започва сега: Решения за забавени процеси в търсене на устойчиви резултати“. На фокус ще са ключови въпроси, свързани със стъпките към по-добро управление на проектите и прилагане на технологични иновации в полза на общините. 

Програмата предвижда представяне на визията „Габрово 2030“ от кмета Таня Христова – стратегически инвестиции, системни решения и енергийна независимост. Темата ще бъде надградена от вицепремиера Томислав Дончев, който ще очертае възможностите пред общините и гражданите в контекста на новите програми за енергийна ефективност както чрез националното финансиране до 2030 г., така и по Социалния климатичен фонд.

За участие в сесията е поканена и Дора Янкова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството с ресор „Сградно обновяване“, която ще даде практически указания за изпълнението на текущите проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост. Двудневният форум ще обърне внимание на темата за ролята на градовете в борбата с климатичните промени. Опитът си ще споделят експерти от Габрово, Столична община, финландския град Еспоо, както и представители на бизнеса относно изграждане на енергийни общности, фотоволтаични системи, локални решения за геотермална енергия, системи за управление на енергията чрез изкуствен интелект, пътни карти за сградно обновяване.

Събитието ще завърши с отворена среща за гражданите на Габрово на тема „Какви са ползите от енергийната ефективност, възобновяемата и споделената енергия?“. В нея ще бъдат представени резултатите от соларни обследвания в квартали на града, термографски визуализации на топлинни загуби, примери за местни ВЕИ системи и модели за собствено потребление на енергия в многофамилни сгради.

Конференцията ще се състои присъствено в зала „Възраждане“ и зала „Ритуална“ на Община Габрово. Организатори са Центърът за енергийна ефективност „ЕнЕфект“, Общинската мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“, Областният информационен център и Община Габрово. Участието е безплатно с регистрация в електронна форма на адрес – https://forms.gle/gQMsV49KFgQDjUbY8 .   Предварителна програма.

Зареди още

Икономика

Изкуственият интелект в производството

Published

on

Изкуственият интелект (ИИ) бързо навлиза във всички сфери на нашия живот, включително и в производството. В рамките на проекта DIGITAL COACH INTELIGENCE Габровската търговско-промишлена палата проведе двудневен семинар.

В първия ден участниците – на място и онлайн, се запознаха с бъдещите дейности по проекта, примери от Учебната фабрика на Рурския университет в Бохум, Германия за контрол на качеството с помощта на ИИ, добри практики в приложението му в управлението на човешките ресурси. Ръководителят на Дигиталния иновационен хъб за Северен централен район Светослав Матеев представи възможностите за подпомагане на фирмите и публичната администрация. Семинарът беше открит от зам. – областния управител на Габрово Иван Любомиров.

Във втория ден ученици от ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово участваха в пилотно обучение за контрол на качеството в производството с помощта на изкуствен интелект. Представителите на учебната фабрика към Рурския университет в Бохум, Германия ги запознаха как на практика може да се използва ИИ в контрола на качеството, какви са стъпките при разработване на такова приложение.

Учениците имаха възможност да направят на практика подбор на данни за обучението на ИИ. Увериха се, че никак не е лесно да подбереш такива данни, които да дадат добър краен резултат от работата на ИИ. В края на обучението всички ученици получиха сертификати.

Повече за проекта:
Габровската търговско-промишлена палата е партньор за България по проекта DIGITAL COACH INTELIGENCE. Водеща организация е Институтът за трудово правни науки към Рурския университет в Бохум. Участват и Катедрата по производствени системи към университета, Университетът в Гренобъл (Катедра „Индустрия 4.0“, Фабрика за обучение и изследвания, Франция), Университетът в Будапеща (Технологичен център BME „Индустрия 4.0“, Фабрика за обучение и изследвания, Унгария) и консултантска фирма по управление от Ираклион (Крит, Гърция).

Целта е да предоставим решения с ИИ на малки и средни предприятия (МСП). Потенциалът е огромен, независимо дали става въпрос за осигуряване на качеството в производството, за оптимизиране на сътрудничеството между хора и роботи или за вътрешни логистични процеси. Проектът се основава на своя предшественик „Digital Coach“, който беше признат от ЕС за проект с най-добри практики. В рамките на този проект хора от МСП бяха обучени като цифрови треньори, които ефективно следят за промените, включват служителите и помагат за преодоляване на съпротивата срещу новите технологии. Сега ще разширим сферата им на дейност, като включим и областта на изкуствения интелект. Предвижда се и активно включване на учениците от средните училища чрез разработване на гъвкави програми за обучение, които да предизвикат интереса им за работа в промишлеността и да демонстрират как ИИ може да бъде полезен.

Проектът се финансира от програма Еразъм+ в рамките на „Партньорства за сътрудничество“ – Партньорства за сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение от 2024 до 2027 г. (2024-1-DE02-KA220-VET-000256987).

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица