Любопитно
Подвигът на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в паметта на поколенията

На 6 срещу 7 юли (18-19 юли) 1868 г. четата на Хаджи Димитър Асенов и Стефан Караджа тръгва по своя път към безсмъртието – от румънското село Петрушан край Гюргево към родната българска земя. Сред 125-мата (според Захари Стоянов) участници в четата, има представители от цялото българско етническо землище. Сред тях и габровците Иван (Ванката) Попхристов Райчев – военен ръководител и писар, Коста Евтимов (Наполеон), Йонко Балкански, Никола Балкански, Стефан Иванов Калцун, Стоян Пенчев, Илия Димов Димитров, дряновците Христо П. Генчович (Дряновски) и Антон Пейов и тревненците Златю Пейов Ошанов и Минчо Д. Венков. От акостирането си на българския бряг в местността „Янково гърло” край свищовското село Вардим до разбиването й на вр. Бузлуджа в Стара планина, четата е преследвана от турската власт. Подвигът им завинаги остава вплетен в нишките на националната ни памет, в кръвната връзка и генетичния код, предаван от поколение на поколение вече 155 години.
Обезсмъртяването намира най-силното си проявление чрез гениалната поема на Христо Ботев „Хаджи Димитър”, написана още през 1873 г., чието начало „Жив е той, жив е..”, продължава с пророческото „..Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…”. На всички знакови места, свързани със сраженията с турските войски – край селата Караисен, Патрешница (Патреш), Вишовград, местността Канлъдере, където е ранен и заловен войводата Стефан Караджа, до вр. Бузлуджа, са издигнати паметници. Тяхното изграждане започва само няколко години след героичните събития. Паметниците се превръщат в местата, където се отдава почит на загиналите герои, защото гробовете или лобните им места често остават неизвестни. Както пише в свое писмо Комитетът от с. Караисен за увековечаване паметта на героите от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1942 г. с призив за събиране на средства за паметник,: „Паметниците са крепостни актове за собственост на земята и изразяват признателността на потомството, което ги е построило..”.
Бузлуджа е мястото, където четата води последните си сражения. Тук тя е окончателно разбита, загиват много четници, ранен е Хаджи Димитър. На историческия връх на 18 (30 юли) е последния сблъсък, тук трийсетина четници в над тричасов бой срещу 700 на брой редовни и нередовни турски войници, доказват на цивилизования свят „Как знае да умира българинът за Свобода, как лее той кръвта си за своето Отечество”.
Тук загиналите герои са погребани и опети на 20 юли (2 авг.). Това се превръща в мястото, където всяка година признателните потомци ще се качват, за да си спомнят за подвига им, да отдават почит и да предават паметта им на идните поколения. Тук се учи урок по Свобода, как се воюва и умира за нея, и каква отговорност носи тя – отговорност пред костите на загиналите за нея и отговорност пред бъдещите поколения.
Едно от първите засвидетелствани официални чествания е през 1883 г. и е организирано от казанлъшки учители и ученици. На следващата година, честването е организирано от Община Казанлък, по инициатива на общинския секретар Константин Бозвелиев. Паметно остава честването през 1885 г., на поклонението присъстват над 200 души, сред които майката на Хаджи Димитър – Мария Асенова, както и Панайот Хитов, Захари Стоянов, Чардафон Велики. Честването се превръща в символично начало на делото на Съединението между Северна и Южна България от септ. 1885 г.
Особено тържествено е отбелязването на 30-та годишнина през 1898 г. Костите на загиналите четници са осветени от Негово Преосвещенство Старозагорския Митрополит Методий, в присъствието на Панайот Хитов, Филип Тотю, Христо Македонски (оцелял участник от четата), поборници, опълченци и още около 6000 души. Възпоменателна картичка от събитието издава Хаджи Васил Николов – участник в четата на Панайот Хитов и другар на Васил Левски. Габровското градско общинско управление изпраща делегация за поднасяне на венец, в състав Цанко П. Хаджистойчев, Васил Тюлюмбаков и Коста Априлов. Снимките показват как през 20-те и 30–те години на миналия век, обикновени хора с животински впрягове, духовни лица, военни и др. продължават да се качват на върха и да коленичат пред костите на юнаците, дръзнали да развеят през 1868 г. знамето на свободата в Балкана и да умрат, за да сме свободни ние днес. През 1928 г., по случай 60-та годишнина, се открива нова гробница на загиналите четници на вр. Бузлуджа. На нея пише „1868-1928 г. В чест на героите загинали за Родината. За вяра и независимост 1868. Свобода или смърт.
Жив е той жив е,
Там на Балкана 1868.
Тоз, който падне в бой за Свобода
Той не умира.
Построил Коста Чернев,
Казанлък”.
В Сливен – родния град на Хаджи Димитър Асенов на 8 ноември 1935 г. е открит величествен паметник, с автори арх. Йордан Йорданов скулптора Стефан Пенчев. През 1959 г. историческия връх Бузлуджа става част от новосъздадения Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”. През същата година е издигнат паметник на Стефан Караджа в родното му село Ичме ( днес с. Стефанкараджово).
През авг. 1961 г. е открит големият паметник на Хаджи Димитър на Бузлуджа. Автори са скулптора Любен Димитров и архитекта Петко Цвятков. Част от надписа гласи „..Нашата цел не е да превземем Търново или Цариград, но да умрем за свободата на народа ни, да турим основи на бъдещето си.
Воевода Хаджи Димитър от Сливен. Воевода Стефан Караджа от Тулча.”
Източник: Държавен архив – Габрово.


Любопитно
Цъфтят японските вишни в Севлиево (снимки)

Севлиево се нарежда сред градовете в България с най-богата колекция от японски вишни – сакура, чието розово цъфтене превръща населеното място в истинска пролетна гледка за около две седмици в края на април.

Десетките дръвчета сакура са засадени на различни места из града: на площад „Свобода“, в парк „Казармите“, както и наредени в изящни редици покрай улиците. Нежните розови цветове и деликатният им аромат са се превърнали в позната картина за местните жители, но неизменно спират погледа и дъха на посетителите отвън.

Всяка година, щом настъпи краят на април, Севлиево се покрива в розово. Японските вишни разцъфтяват почти едновременно, създавайки усещането за нежен розов воал, проснат над градските улици и паркове. Точно тази мимолетност – цъфтежът продължава едва около две седмици. Това прави зрелището толкова ценено и търсено.

Туристите, привлечени от разцъфналите дървета, все по-често включват Севлиево в пролетните си маршрути. Паркът „Казармите“ и площад „Свобода“ се превръщат в любими места за разходка и фотография, а оживлението в тези дни е осезаемо различно от ритъма на останалото време.

Сакурата е символ с дълбок смисъл. В японската традиция съзерцаването на цъфнали вишневи дървета е практика, известна като ханами. Това е много повече от естетическо удоволствие. То е израз на почит към природата, хармонията и вечния кръговрат на живота.

Именно тази философия, пренесена на български терен, придава особена дълбочина на всяко посещение под клоните на севлиевската сакура. Не случайно градът е развил традиция около тези дървета. Те вече не са просто декоративна украса, а са се превърнали в емблема на пролетта в Севлиево и повод за общностно събиране.

Община Севлиево приканва всички: жители и гости, да заснемат цъфналото дърво, което съзерцават, и да споделят снимките си в коментарите. Защото красотата на сакурата добива нов смисъл, когато е споделена.
Ако все още не сте видели японските вишни в Севлиево тази пролет – побързайте. Розовото вълшебство е мимолетно.

Култура
ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.
Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.
Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.
Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Любопитно
Победителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
Журито на Националния детски конкурс „Бостанско плашило“ 2026, организиран от Регионален етнографски музей на открито „Етър“, определи победителите в тазгодишното издание. Темата тази година – „Плаша цените, а не гаргите“ – провокира участниците да превърнат една от най-актуалните обществени теми в поле за творчество, хумор и въображение.
В конкурса се включиха деца и младежи от цялата страна. Всички плашила ще бъдат представени на различни места в музея, а „Евтиния“ – плашилото на ДГ „Дъга“, Габрово ще бъде показано в Държавен куклен театър – Габрово, където ще разказва за конкурса и ще привлича вниманието на малчуганите към българските традиции.
Председател на журито е Алфидин Ахмедов – директор на Държавен куклен театър – Габрово. Членове са Доротея Челниева – дизайнер, музей „Етър“, Росица Бинева – главен уредник, отдел „Занаяти“ и Веселин Дамянов – майстор грънчар.
Творбите бяха оценявани по оригиналност, художествено представяне, съответствие с темата, креативен подход, използване на традиционни и природни материали и техническо изпълнение.
Победители в категория „Групова работа“
До 10 години Победители са група „Дъга“ и група „Мечо Пух“ при ДГ „Щастливо детство“, Ветово. Отличено е плашилото „Семейство Ганьови“.
От 11 до 14 години
Победители са ученици със специални образователни потребности – Ивайла Костова, Катя Васкова, Сияна Иванова и Мила Кръстева от III ОУ „Д-р Петър Берон“, Монтана. Отличеното плашило е „Главен инспектор Страшилка на скъпотията“.
От 15 до 19 години Победители са Теодор Джабраилов, Александър Димитров, Никола Найденов, Никол Хинковска и Томислав Станчев от ЦПЛР – Ученическо общежитие, Ловеч. Отличено е плашилото „Мамница“.
Победители в категория „Индивидуална работа“
До 10 години Победител е Салиджан Аксениев Йосифов от ДГ „Мечо Пух“, с. Петко Славейков. Отличеното плашило е „Борис, с прякор Боби – Безстрашния“.
От 11 до 14 години Победител е Дилян Зарков от ОУ „Неофит Рилски“, Габрово с плашило „Плашимир“.
Конкурсът превръща традицията в съвременно послание С всяко следващо издание конкурсът „Бостанско плашило“ доказва, че традиционните образи могат да бъдат актуални и днес. Чрез творчество и чувство за хумор младите участници показаха как теми като поскъпването могат да бъдат пресъздадени по оригинален и запомнящ се начин.

-
Новинипреди 7 дни„Янтра“ с важен мач срещу плевенския „Спартак“
-
Новинипреди 7 дниБлаготворителен базар и концерт в подкрепа на малкия Ники
-
Любопитнопреди 7 дниУченици от Габрово премериха знания в „Пролетен празник по география“
-
Новинипреди 7 дниМБАЛ „Д-р Тота Венкова“ се включи в кариерен форум за медицински специалисти
-
Любопитнопреди 4 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 4 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци
-
Новинипреди 2 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Културапреди 2 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“










