Любопитно
Подвигът на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в паметта на поколенията

На 6 срещу 7 юли (18-19 юли) 1868 г. четата на Хаджи Димитър Асенов и Стефан Караджа тръгва по своя път към безсмъртието – от румънското село Петрушан край Гюргево към родната българска земя. Сред 125-мата (според Захари Стоянов) участници в четата, има представители от цялото българско етническо землище. Сред тях и габровците Иван (Ванката) Попхристов Райчев – военен ръководител и писар, Коста Евтимов (Наполеон), Йонко Балкански, Никола Балкански, Стефан Иванов Калцун, Стоян Пенчев, Илия Димов Димитров, дряновците Христо П. Генчович (Дряновски) и Антон Пейов и тревненците Златю Пейов Ошанов и Минчо Д. Венков. От акостирането си на българския бряг в местността „Янково гърло” край свищовското село Вардим до разбиването й на вр. Бузлуджа в Стара планина, четата е преследвана от турската власт. Подвигът им завинаги остава вплетен в нишките на националната ни памет, в кръвната връзка и генетичния код, предаван от поколение на поколение вече 155 години.
Обезсмъртяването намира най-силното си проявление чрез гениалната поема на Христо Ботев „Хаджи Димитър”, написана още през 1873 г., чието начало „Жив е той, жив е..”, продължава с пророческото „..Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…”. На всички знакови места, свързани със сраженията с турските войски – край селата Караисен, Патрешница (Патреш), Вишовград, местността Канлъдере, където е ранен и заловен войводата Стефан Караджа, до вр. Бузлуджа, са издигнати паметници. Тяхното изграждане започва само няколко години след героичните събития. Паметниците се превръщат в местата, където се отдава почит на загиналите герои, защото гробовете или лобните им места често остават неизвестни. Както пише в свое писмо Комитетът от с. Караисен за увековечаване паметта на героите от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1942 г. с призив за събиране на средства за паметник,: „Паметниците са крепостни актове за собственост на земята и изразяват признателността на потомството, което ги е построило..”.
Бузлуджа е мястото, където четата води последните си сражения. Тук тя е окончателно разбита, загиват много четници, ранен е Хаджи Димитър. На историческия връх на 18 (30 юли) е последния сблъсък, тук трийсетина четници в над тричасов бой срещу 700 на брой редовни и нередовни турски войници, доказват на цивилизования свят „Как знае да умира българинът за Свобода, как лее той кръвта си за своето Отечество”.
Тук загиналите герои са погребани и опети на 20 юли (2 авг.). Това се превръща в мястото, където всяка година признателните потомци ще се качват, за да си спомнят за подвига им, да отдават почит и да предават паметта им на идните поколения. Тук се учи урок по Свобода, как се воюва и умира за нея, и каква отговорност носи тя – отговорност пред костите на загиналите за нея и отговорност пред бъдещите поколения.
Едно от първите засвидетелствани официални чествания е през 1883 г. и е организирано от казанлъшки учители и ученици. На следващата година, честването е организирано от Община Казанлък, по инициатива на общинския секретар Константин Бозвелиев. Паметно остава честването през 1885 г., на поклонението присъстват над 200 души, сред които майката на Хаджи Димитър – Мария Асенова, както и Панайот Хитов, Захари Стоянов, Чардафон Велики. Честването се превръща в символично начало на делото на Съединението между Северна и Южна България от септ. 1885 г.
Особено тържествено е отбелязването на 30-та годишнина през 1898 г. Костите на загиналите четници са осветени от Негово Преосвещенство Старозагорския Митрополит Методий, в присъствието на Панайот Хитов, Филип Тотю, Христо Македонски (оцелял участник от четата), поборници, опълченци и още около 6000 души. Възпоменателна картичка от събитието издава Хаджи Васил Николов – участник в четата на Панайот Хитов и другар на Васил Левски. Габровското градско общинско управление изпраща делегация за поднасяне на венец, в състав Цанко П. Хаджистойчев, Васил Тюлюмбаков и Коста Априлов. Снимките показват как през 20-те и 30–те години на миналия век, обикновени хора с животински впрягове, духовни лица, военни и др. продължават да се качват на върха и да коленичат пред костите на юнаците, дръзнали да развеят през 1868 г. знамето на свободата в Балкана и да умрат, за да сме свободни ние днес. През 1928 г., по случай 60-та годишнина, се открива нова гробница на загиналите четници на вр. Бузлуджа. На нея пише „1868-1928 г. В чест на героите загинали за Родината. За вяра и независимост 1868. Свобода или смърт.
Жив е той жив е,
Там на Балкана 1868.
Тоз, който падне в бой за Свобода
Той не умира.
Построил Коста Чернев,
Казанлък”.
В Сливен – родния град на Хаджи Димитър Асенов на 8 ноември 1935 г. е открит величествен паметник, с автори арх. Йордан Йорданов скулптора Стефан Пенчев. През 1959 г. историческия връх Бузлуджа става част от новосъздадения Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”. През същата година е издигнат паметник на Стефан Караджа в родното му село Ичме ( днес с. Стефанкараджово).
През авг. 1961 г. е открит големият паметник на Хаджи Димитър на Бузлуджа. Автори са скулптора Любен Димитров и архитекта Петко Цвятков. Част от надписа гласи „..Нашата цел не е да превземем Търново или Цариград, но да умрем за свободата на народа ни, да турим основи на бъдещето си.
Воевода Хаджи Димитър от Сливен. Воевода Стефан Караджа от Тулча.”
Източник: Държавен архив – Габрово.


Любопитно
Дряново чества 90 години пожарна служба с изложба и демонстрация

По повод професионалния празник на пожарникарите в България, отбелязван на 14 септември, на 16 септември Исторически музей – Дряново, съвместно с Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“ – Дряново, организира събитие. Инициативата се реализира по случай 90-годишнината от създаването на пожарната служба в Дряново и ще протече в две части – демонстрация на техника и откриване на тематична изложба.
Партньорството между трите институции е израз на общото им разбиране за значението и съхранението на историческата памет и уважението, което дължим на хората, посветили себе си на опазването на живота и имуществото на гражданите.
От 16.30 часа на площад „Колю Фичето“, пред сградата на музея, дряновската противопожарна служба ще покаже техниката и екипировката, с които разполага за реагиране при пожари, бедствия и извънредни ситуации. По време на демонстрацията огнеборците ще споделят от първо лице за професията си, за предизвикателствата и превенцията, за работата с подрастващите и за сътрудничеството си с местната власт.
Половин час по-късно, от 17.00 часа в изложбените зали на ИМ-Дряново, ще бъде открита тематичната изложба „Дълг и чест. История на противопожарното дело в Дряново“. Тя ще представи пред посетителите ценни експонати, оборудване, предмети, документи и техника, проследяващи историята и развитието на пожарното дело в общината през годините – материали, които съхраняват спомена за труда и всеотдайността на поколения огнеборци.

В подредената експозиция специално място ще заемат и детайлно изработените макети на противопожарни камиони, дело на Михаил Михайлов, които ще привлекат вниманието както на по-малките, така и на по-възрастните посетители на изложбата. В рамките на откриването ѝ е предвидена и томбола, от която ще бъде изтеглен един победител, получаващ възможността сам да изработи подобен макет.
Исторически музей – Дряново, Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“- Дряново отправят покана към всички да се включат в честването на 90-годишнината от създаването на пожарната служба в града и да отдадат заслужена почит на хората, чиято професия изисква смелост, кураж, отговорност и постоянна готовност за служба на обществото.

Култура
Габровски захарни декоратори представиха мащабна арт инсталация

На 5 и 6 септември, Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се превърна в сцена на необикновена среща между българските традиции и съвременното захарно изкуство. В рамките на III Фестивал на захарните изкуства, част от Празника на пестила, за първи път в България беше реализиран мащабният колективен художествен проект „Захарни образи на българските традиции“.
В основата на впечатляващата инициатива стои шеф Мария Озтюрк – вдъхновител и автор на идеята, която успя да обедини около нея десетки творци и да превърне захарното изкуство в различен и въздействащ разказ за България. За реализирането на „Захарни образи на българските традиции“ шеф Мария Озтюрк събра 17 творци, всеки от които получи задачата да пресъздаде чрез захарното изкуство своя част от богатството на българската култура, бит и традиции.

Сред тях бяха и декораторите Ваня Гавазова-Митева и Албена Божидарова. Всеки автор предварително изработи своя самостоятелен модул, без отделните произведения да бъдат събирани до началото на фестивала. Истинската картина оживя едва на място в РЕМО „Етър“. В продължение на два дни декораторите напасваха отделните елементи пред очите на посетителите.
Постепенно 17 самостоятелни творби се превърнаха в една обща композиция с внушителните размери 147 х 207 см, изцяло моделирана със захарно тесто и рисувана с ядливи материали. Така публиката стана свидетел не само на крайния резултат, но и на самия творчески процес – на момента, в който отделните идеи, стилове и ръчно изработени детайли се събраха в една цялостна художествена картина.
„Захарни образи на българските традиции“ се превърна в много повече от арт инсталация – в среща между традицията, изкуството и съвременното захарно творчество, създадена с огромен труд, вдъхновение и любов към България.
„Арката на Моята България“ – 51 творци, обединени от една идея И ако мащабната арт инсталация впечатли посетителите със своята сложност и размери, друга инициатива показа по изключителен начин колко много хора може да обедини захарното изкуство. Пред погледите на гостите на РЕМО „Етър“ беше аранжирана „Арката на Моята България“ – впечатляваща композиция, изградена от ръчно изработени захарни цветя, отново по идея на шеф Мария Озтюрк. За нейното създаване се обединиха 51 участници от различни краища на България, Англия и Германия. Всеки от тях изработи свой захарен букет специално за общата композиция.

Някои от творците пристигнаха лично в Етър и собственоръчно поставиха цветята си върху арката. Други, които нямаха възможност да присъстват, изпратиха своите крехки произведения грижливо опаковани по куриер до RoCake.
Така цветя, създадени от десетки различни ръце и пропътували стотици и хиляди километри, се срещнаха на едно място. Отделните цветя се превърнаха в една обща композиция – своеобразен символ на България, на споделеното творчество и на способността на изкуството да събира хора независимо от разстоянията.

„Арката на Моята България“ бързо се превърна в една от най-сниманите атракции по време на фестивала. Посетителите спираха пред нея с изненада и трудно можеха да повярват, че цветята, които изглеждат толкова реалистично, всъщност са направени от захар.
През двата фестивални дни се проведоха детски работилници за декориране на бисквитки, в които малките посетители имаха възможност сами да станат творци. Сред декораторите, които работиха с децата, беше и Ваня Гавазова-Митева.

С много старание, въображение и усмивки децата моделираха и украсяваха собствените си бисквитки, а накрая отнасяха със себе си не просто сладко изделие, а нещо, което сами са създали с ръцете си. Детските усмивки, работата на декораторите пред публика, създаването на мащабната инсталация и аранжирането на захарната арка превърнаха двата дни в РЕМО „Етър“ в наситено с емоции и творчество преживяване.

Зад всичко това стои една идея, превърната в реалност благодарение на шеф Мария Озтюрк, на десетките творци, които я последваха, и на специалната покана и подкрепа на директора на РЕМО „Етър“ г-жа Светла Димитрова. А сред старите къщи и работилници на Етър, захарта се превърна в необичаен художествен материал, чрез който оживяха български образи, цветя и традиции. Десетки творци, стотици часове труд и една обща идея – да разкажат за България по начин, по който досега не е разказвана.

Любопитно
Фестивалът на реката отново събира младите край Янтра


Концерт на изпълнителя Роби, огнено шоу, представяне на младежка стихосбирка, папиемаше глави, дороданго и кинусайга, ролкови кънки и планк предизвикателство? Звучи ли интересно?
За пета поредна година младежкият фестивал „Реките на Габрово – Младежки случки срещу течението“ ще оживи пространството около река Янтра по ул. „Аврам Гачев“, превръщайки го в зона за срещи, музика, творчество, спорт и предизвикателства.
Събитието ще се проведе на 11, 12 и 13 септември и се организира от Младежки център – Габрово и Община Габрово. Времето с активна програма на фестивала е от 15:00 до 22:30 часа, но организаторите приканват габровци да прекарат целия ден на мястото, където ще има сладолед и сладкиши, бира, алкохолни и безалкохолни коктейли и малък арт базар.
Голямото име в програмата тази година е изпълнителят Роби, чиито концерт ще бъде в събота от 20:30 часа. Ще подгряват млади габровски изпълнители и музикален клуб „Main Stage“ към Младежки център – Габрово, а в петък групата, която ще видим на сцената, е Tryavna Revival.
Цели трима диджеи ще се грижат за настроението тази година – в петък вечерта ще завърши с DJ Nick de Brink, в неделя следобед ще караме ролкови кънки с DJ Деси, а вечерта, след един бърз куиз за предизвикателство на ума, DJ Ray Bon ще се опита да обърне течението на реката със страхотен купон. В програмата има още тридневна графити работилница, чиято цел е да обедини и доукраси стените на подпорната стена, където се провежда фестивалът.
Младежите ще се погрижат сами и за екстериора на фестивала – стари училищни столове ще заживеят нов живот, нарисувани от посетителите, а в първия ден на събитието, по време на работилницата с рециклирани материали с Гергана Лазарова-Рънкъл, младите хора ще могат да изработят риби, които ще бъдат инсталирани във водата. Място в програмата имат и по-сериозните теми.
В „Разговор за бреговете“, който ще се проведе на моста до Музей „Дом на хумора и сатирата“, всеки гражданин ще може да научи как предстои да се промени зоната край реката и как ще бъдат обновени сградите и обществените пространства около нея.
Кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата е подкрепена с арт инсталацията „Реката, която ни свързва“, на която габровци са поканени да напишат своите малки обещания за по-красив, чист, добър, забавен и общностно настроен град.
Младежи от Търново и Габрово пък ще предизвикат минувачите да се превъплътят в габровската котка и да отправят послание към габровци – една идея, която ще ни накара да се погледнем отстрани и да си кажем честно много неща. И за финал – две нови работилници, идващи от Изтока – работилница за дороданго – полирани сфери от пръст, подходяща за най-търпеливите посетители на фестивала и кинусайга – изкуство за работа с текстил, като резултат от което очакваме пъстри текстилни пана.
Организаторите обръщат внимание, че част от работилниците са специално отбелязани, като предназначени за младежи над 14 години и те не са подходящи за деца. Можете да запазите своето място в тях като се запишете предварително. Линкове към формулярите за записване са публикувани в социалните мрежи на Младежки център – Габрово.

-
Новинипреди 4 дниГЕРБ-Габрово призоваха депутата Николай Косев да не кадрува
-
Новинипреди 6 дниСК „Хоуп“ Габрово отново е вицешампион – 29 медала от Пловдив
-
Новинипреди 4 дниПочина д-р Етиен Фонтейн – лекар, приятел и почетен гражданин на Габрово
-
Новинипреди 5 дниЗапочва изграждането на пилотна система за дъждовно напояване на зелените площи
-
Културапреди 4 дниКнигата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ бе представена в ИМ-Дряново
-
Любопитнопреди 3 дниДряново чества 90 години пожарна служба с изложба и демонстрация
-
Новинипреди 3 дниПБ – Габрово: ВиК-секторът изисква отговорност и дългосрочна политика
-
Икономикапреди 3 дниХитачи Енерджи отваря своите врати на 26 септември в град Севлиево














