Свържи се с нас

Култура

Международният панаир в музей „Етър“ съхранява и популяризира занаятите

Published

on

Цеца Дамянова е носител на наградата „Сребърна хлопка“ от Майсторската надпревара по време на XVIII Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе в музей „Етър“ от 1 до 3 септември.

Тя получи и финансов стимул в размер на 1 500 лева и право на изложба базар. Майсторската надпревара през 2023 година бе в занаята куюмджийство (изработване на бижута от метал, в конкретния случай от сребро) и в нея участваха майстори от пет държави – Малта, Турция, Румъния, Северна Македония и България.

Специалната награда на Община Габрово, придружена с финансов стимул от 1 200 лева, бе връчена на Антъни Боничи от Малта.

Специалната награда на Регионален етнографски музей на открито „Етър“, заедно с 1 000 лева, бе присъдена на Сакин Яман от Турция.

Традиционната награда на майстора ножар от музей „Етър“ Андрей Андреев получи Виктория Геускенс от Румъния.

Занаятчиите от Майсторската надпревара изработиха част от сребърна пафта – собственост на Регионален исторически музей–Шумен, и предмет по избор, който представя традициите на техните държави.

Карина Ампарцумян спечели другата голяма награда – „Бронзова хлопка“, от Националното съревнование на младежи в бижутерски умения, в което участваха представители на Националната гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“ – София и възпитаници на Национална художествена академия от специалност Метал. Младежите имаха задачата да изработят обеца – част от фонда на музей „Етър“.

Наградите бяха връчени на официална церемония по време на Майсторската вечер.

В XVIII Международен панаир на традиционните занаяти участваха – със специална покана и без заплащане на такса, над 55 майстори от 15 държави. Всеки от тях има принос към съхранението на занаята, който практикува, което е основно изискване на организаторите –Министерство на културата, Община Габрово и РЕМО „Етър“.

Международният панаир на традиционните занаяти в музей „Етър“ предложи на посетителите възможност да се запознаят и с работата на майстори, които залагат на съвременен дизайн. Те бяха позиционирани в специално пространство, наречено АртЗона, където бяха представени първият съвременен български лулар, привнесъл европейската техника за изработка на лули от Чехия; лютиер иноватор, показващ тънкости при изработката на гъдулки; майстор на арткукли от естествени материали; създател на оригами портфейли и майстор на сухо и мокро плъстене.

Инициативата надгражда вече установеното партньорство между музей „Етър“ и визуалния артист и професионален фотограф Росина Пенчева и нейния авторски проект „Ръчно сътворено. Фотографски дневник, документиращ български майстори на редки занаяти“.

Вдъхновяващата фолклорна програма позволи на професионални и аматьорски състави да представят танцовите си и музикални умения пред многохилядната публика. За първи път Панаирът бе открит официално във вечерните часове на първия ден с участието на Фолклорен ансамбъл „Габровче“, а на следващия ден специален акцент бяха изпълненията на Берковската духова музика.

Майсторите от изложението базар, освен че демонстрираха и продаваха изделията си, имаха възможност да бъдат отличени за своето участие. За „Най-добре аранжирана шатра“ бе определена тази на Етнографския музей на открито в Тбилиси, Грузия.

За „Най-добър демонстратор“ единодушно бяха избрани ковачът Георги Манолов от Хисаря и ножарят Ивелин Вощански от град Ветрен.

Извън регламента, но поради изключителното присъствие, съчетаващо демонстрации, представяне на изделията и личен чар, комисията прие да обяви нова номинация за цялостно представяне, която бе присъдена на тъкачката от Пловдив Елена Драмова.

По време на Панаира бе сключен специален Меморандум за сътрудничество между РЕМО „Етър“ и Малтийската занаятчийска фондация. С този официален документ страните декларират своята воля и ангажираност да обединят действията си за съхраняването, развитието и популяризирането на българските и малтийските традиционни занаяти.

Сътрудничеството цели да подпомогне по-широкото информиране на българските и малтийските граждани, както и гражданите от други държави, с богатството на нематериалното културно наследство в Република България и Република Малта.

Култура

Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Published

on

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.

Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.

Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.

Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.

Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.

По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Зареди още

Култура

Новият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“на младия автор Боян Боев – епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане.

Романът „Земя на мъже“ е семейна сага, която носи духа на магическия реализъм, вдъхновен от българския фолклор. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото. Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.

„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантливия писател Боян Боев, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.  

Срещата с Боян Боев, представен от Ваня Бойчева ще се състои на 10 ноември от 17.30 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов – Палаузов”.

„Почти всичко, което аз пиша са истории за човешките взаимоотношения и макар „Земя на мъже“, както и предишният ми роман „Последна молитва“, да се развиват в една реална историческа обстановка, историите са човешки и залагам повече на взаимоотношенията, отколкото на историческите факти. Това е една история, колкото различна, толкова и еднаква с всичко, което досега съм писал, защото наистина магическият реализъм е много здраво стъпил в цялата история.”
Боян Боев

Зареди още

Култура

Галина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“

Published

on

Една история за силата, която носим вътре в себе си… и за четирите стихии, които я пробуждат. Заповядайте на вдъхновяваща литературна среща, посветена на дебютния роман „Ния и четирите стихии“ от Галина Стоилова, история за себеоткриването, смелостта и пътя към вътрешната трансформация.

Разговорът е насрочен за 5 ноември, от 17.30 часа в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Романът проследява историята на огнената принцеса Ния, която се озовава в момент на дълбока промяна.

За да израсне и да открие истинската си сила, тя трябва да овладее енергията на четирите стихии: Огън, Вода, Въздух и Земя.

Всяка от тях ѝ разкрива нови знания и дарове: Въздух: Работа с мислите Вода: Приемане и разбиране на чувствата Огън: Смело действие Земя: Стабилност и вътрешна опора „Ния и четирите стихии“ е резултат от дългогодишната работа на Галина Стоилова като психолог, д-р по личностно развитие и творец… комбинация, която ѝ позволява да разказва дълбоки теми по лек, разбираем и вдъхновяващ начин.

Ще имате възможност да се срещнете с автора, да задавате въпроси и да научите повече за създаването на тази вълнуваща история, която носи осъзнавания на различни нива.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица