Култура
Международният панаир в музей „Етър“ съхранява и популяризира занаятите
Цеца Дамянова е носител на наградата „Сребърна хлопка“ от Майсторската надпревара по време на XVIII Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе в музей „Етър“ от 1 до 3 септември.
Тя получи и финансов стимул в размер на 1 500 лева и право на изложба базар. Майсторската надпревара през 2023 година бе в занаята куюмджийство (изработване на бижута от метал, в конкретния случай от сребро) и в нея участваха майстори от пет държави – Малта, Турция, Румъния, Северна Македония и България.
Специалната награда на Община Габрово, придружена с финансов стимул от 1 200 лева, бе връчена на Антъни Боничи от Малта.
Специалната награда на Регионален етнографски музей на открито „Етър“, заедно с 1 000 лева, бе присъдена на Сакин Яман от Турция.
Традиционната награда на майстора ножар от музей „Етър“ Андрей Андреев получи Виктория Геускенс от Румъния.
Занаятчиите от Майсторската надпревара изработиха част от сребърна пафта – собственост на Регионален исторически музей–Шумен, и предмет по избор, който представя традициите на техните държави.
Карина Ампарцумян спечели другата голяма награда – „Бронзова хлопка“, от Националното съревнование на младежи в бижутерски умения, в което участваха представители на Националната гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“ – София и възпитаници на Национална художествена академия от специалност Метал. Младежите имаха задачата да изработят обеца – част от фонда на музей „Етър“.
Наградите бяха връчени на официална церемония по време на Майсторската вечер.
В XVIII Международен панаир на традиционните занаяти участваха – със специална покана и без заплащане на такса, над 55 майстори от 15 държави. Всеки от тях има принос към съхранението на занаята, който практикува, което е основно изискване на организаторите –Министерство на културата, Община Габрово и РЕМО „Етър“.
Международният панаир на традиционните занаяти в музей „Етър“ предложи на посетителите възможност да се запознаят и с работата на майстори, които залагат на съвременен дизайн. Те бяха позиционирани в специално пространство, наречено АртЗона, където бяха представени първият съвременен български лулар, привнесъл европейската техника за изработка на лули от Чехия; лютиер иноватор, показващ тънкости при изработката на гъдулки; майстор на арткукли от естествени материали; създател на оригами портфейли и майстор на сухо и мокро плъстене.
Инициативата надгражда вече установеното партньорство между музей „Етър“ и визуалния артист и професионален фотограф Росина Пенчева и нейния авторски проект „Ръчно сътворено. Фотографски дневник, документиращ български майстори на редки занаяти“.
Вдъхновяващата фолклорна програма позволи на професионални и аматьорски състави да представят танцовите си и музикални умения пред многохилядната публика. За първи път Панаирът бе открит официално във вечерните часове на първия ден с участието на Фолклорен ансамбъл „Габровче“, а на следващия ден специален акцент бяха изпълненията на Берковската духова музика.
Майсторите от изложението базар, освен че демонстрираха и продаваха изделията си, имаха възможност да бъдат отличени за своето участие. За „Най-добре аранжирана шатра“ бе определена тази на Етнографския музей на открито в Тбилиси, Грузия.
За „Най-добър демонстратор“ единодушно бяха избрани ковачът Георги Манолов от Хисаря и ножарят Ивелин Вощански от град Ветрен.
Извън регламента, но поради изключителното присъствие, съчетаващо демонстрации, представяне на изделията и личен чар, комисията прие да обяви нова номинация за цялостно представяне, която бе присъдена на тъкачката от Пловдив Елена Драмова.
По време на Панаира бе сключен специален Меморандум за сътрудничество между РЕМО „Етър“ и Малтийската занаятчийска фондация. С този официален документ страните декларират своята воля и ангажираност да обединят действията си за съхраняването, развитието и популяризирането на българските и малтийските традиционни занаяти.
Сътрудничеството цели да подпомогне по-широкото информиране на българските и малтийските граждани, както и гражданите от други държави, с богатството на нематериалното културно наследство в Република България и Република Малта.


Култура
Габрово отбелязва духовния си празник на Петковден!

В деня на Света Петка Българска – 14 октомври, Петковден, Габрово чества своя духовен празник. Светицата на покровителка на Габрово и негова закрилница. По повод са подготвени празнични инициативи, съчетаващи християнските традиции, музиката, благотворителността и споделените моменти в общността.
Духовният празник на Габрово ще започне със света литургия в храма „Успение на Пресвета Богородица“, след която ще бъде отслужен молебен за здраве в параклиса на Света Петка.
Вечерта, от 17.30 ч. в градска градина пред глинените гърнета ще се проведен Петковденско сгледно хоро с Оркестър „Габрово“ и НЧ „Будителите – 2017″.
Инициативите, посветени на духовния празник ще продължат и идните дни. На 17 октомври от 18.30 ч. в храма „Света Троица“ ще бъде открит XXIV Празник на Духовната музика.
Петковден се смята за завършек на лятото и есента. В християнството Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. Днес тя е почитана като закрилница на семейството и изцелителка. Легенди разказват за безброй чудотворни изцеления, извършени от мощите ѝ. Също така е свързана с жените, раждането, къщната работа.
Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.
Цар Иван Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и до наши дни. Според житията й, още като десетгодишна, Св. Петка чула в храма гласа на Христос и решила да се посвети на вярата. Водила благочестив и скромен живот, раздала своето имущество на бедните.
Габрово е свързан със светицата заради процесията, пренасяща мощите ѝ, която на път за столицата Търновград, минава през Габрово. Те пренощували тук в местност с църква и два манастира, а по-късно в града бил построен и храм, носещ нейното име.
На 14 октомври 2000 г. в центъра на Габрово, до храма „Успение на Пресвета Богородица”, е осветен параклис Света Петка.
Днес е празник и на редица български градове – Севлиево, Дряново, Нова Загора, Нови пазар, Твърдица, Троян и Трън. На Петковден имен ден имат Петко, Петка, Петкана, Петя, Параскева.

Култура
„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.
На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.
Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.
Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.
Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.
Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Култура
„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.
Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.
Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.
Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.
Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.
Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

-
Новинипреди 7 дниБЧК – Габрово първи в страната по първа помощ
-
Новинипреди 5 дниУченик от Габрово с второ място на международно състезание по английски
-
Новинипреди 6 дниЯнтра приема лидера Вихрен в опит да прекъсне трите си поредни загуби
-
Новинипреди 5 дниНад 130 дървета и 4175 храсти в новия парк в квартал Младост
-
Кримипреди 6 дниМащабна полицейска акция в Габровско
-
Новинипреди 5 дниВодопроводът в Поповци е почти изцяло изграден
-
Новинипреди 2 дниПепи Казаков записа мач №200 с фланелката на Янтра
-
Кримипреди 2 дниМъж падна от мост в река Росица















