Свържи се с нас

Култура

Международният панаир в музей „Етър“ съхранява и популяризира занаятите

Published

on

Цеца Дамянова е носител на наградата „Сребърна хлопка“ от Майсторската надпревара по време на XVIII Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе в музей „Етър“ от 1 до 3 септември.

Тя получи и финансов стимул в размер на 1 500 лева и право на изложба базар. Майсторската надпревара през 2023 година бе в занаята куюмджийство (изработване на бижута от метал, в конкретния случай от сребро) и в нея участваха майстори от пет държави – Малта, Турция, Румъния, Северна Македония и България.

Специалната награда на Община Габрово, придружена с финансов стимул от 1 200 лева, бе връчена на Антъни Боничи от Малта.

Специалната награда на Регионален етнографски музей на открито „Етър“, заедно с 1 000 лева, бе присъдена на Сакин Яман от Турция.

Традиционната награда на майстора ножар от музей „Етър“ Андрей Андреев получи Виктория Геускенс от Румъния.

Занаятчиите от Майсторската надпревара изработиха част от сребърна пафта – собственост на Регионален исторически музей–Шумен, и предмет по избор, който представя традициите на техните държави.

Карина Ампарцумян спечели другата голяма награда – „Бронзова хлопка“, от Националното съревнование на младежи в бижутерски умения, в което участваха представители на Националната гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“ – София и възпитаници на Национална художествена академия от специалност Метал. Младежите имаха задачата да изработят обеца – част от фонда на музей „Етър“.

Наградите бяха връчени на официална церемония по време на Майсторската вечер.

В XVIII Международен панаир на традиционните занаяти участваха – със специална покана и без заплащане на такса, над 55 майстори от 15 държави. Всеки от тях има принос към съхранението на занаята, който практикува, което е основно изискване на организаторите –Министерство на културата, Община Габрово и РЕМО „Етър“.

Международният панаир на традиционните занаяти в музей „Етър“ предложи на посетителите възможност да се запознаят и с работата на майстори, които залагат на съвременен дизайн. Те бяха позиционирани в специално пространство, наречено АртЗона, където бяха представени първият съвременен български лулар, привнесъл европейската техника за изработка на лули от Чехия; лютиер иноватор, показващ тънкости при изработката на гъдулки; майстор на арткукли от естествени материали; създател на оригами портфейли и майстор на сухо и мокро плъстене.

Инициативата надгражда вече установеното партньорство между музей „Етър“ и визуалния артист и професионален фотограф Росина Пенчева и нейния авторски проект „Ръчно сътворено. Фотографски дневник, документиращ български майстори на редки занаяти“.

Вдъхновяващата фолклорна програма позволи на професионални и аматьорски състави да представят танцовите си и музикални умения пред многохилядната публика. За първи път Панаирът бе открит официално във вечерните часове на първия ден с участието на Фолклорен ансамбъл „Габровче“, а на следващия ден специален акцент бяха изпълненията на Берковската духова музика.

Майсторите от изложението базар, освен че демонстрираха и продаваха изделията си, имаха възможност да бъдат отличени за своето участие. За „Най-добре аранжирана шатра“ бе определена тази на Етнографския музей на открито в Тбилиси, Грузия.

За „Най-добър демонстратор“ единодушно бяха избрани ковачът Георги Манолов от Хисаря и ножарят Ивелин Вощански от град Ветрен.

Извън регламента, но поради изключителното присъствие, съчетаващо демонстрации, представяне на изделията и личен чар, комисията прие да обяви нова номинация за цялостно представяне, която бе присъдена на тъкачката от Пловдив Елена Драмова.

По време на Панаира бе сключен специален Меморандум за сътрудничество между РЕМО „Етър“ и Малтийската занаятчийска фондация. С този официален документ страните декларират своята воля и ангажираност да обединят действията си за съхраняването, развитието и популяризирането на българските и малтийските традиционни занаяти.

Сътрудничеството цели да подпомогне по-широкото информиране на българските и малтийските граждани, както и гражданите от други държави, с богатството на нематериалното културно наследство в Република България и Република Малта.

Култура

Дарена Дечева: Искам да помагам и да бъда полезна на обществото

Published

on

„Искам да помагам и да бъда полезна на обществото.“ Това заяви в студиото на първия музеен подкаст в страната „Музеят говори“ лъчезарната Дарена Дечева от Дряново, студентка втори курс по логопедия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която чрез своите текстове и музика набира все по-голяма популярност в социалните мрежи.

Дарена гостува в новия епизод на видеоподкаста на Исторически музей – Дряново, в който разговаря с водещата Мая Денчева и разказва повече за себе си, творчеството си, хобито си, както и за влиянието на социалните мрежи върху съвременните млади хора. Дечева е и авторка на интрото, с което започва всеки епизод на „Музеят говори“.

От 12-годишна възраст тя създава авторска музика, а към днешна дата има над 40 публикувани песни с текстове, написани от самата нея. Работила е с множество артисти и е подгрявала изпълнители като Керана и космонавтите, МОЛЕЦ, DARA и други. Многократно се е включвала и в благотворителни концерти, защото вярва, че всеки от нас носи отговорност да бъде до хората в нужда и да помага чрез това, което обича да прави.

През 2020 г. Дарена бе номинирана от 359 Hip Hop в категорията „Най-добро женско МС“, а през 2021 г. — в категорията „Най-добро МС на годината“. „Въпреки че започнах в хип-хоп средите, с времето разширих стилистичния си диапазон, насочвайки се към по-нежни и мелодични жанрове като R&B, джаз и реге, което ми отвори нови възможности за артистично развитие“, сподели тя.

През 2022 г. в TikTok набраха популярност нейни кавъри – „от чалга в коренно различен стил“, чрез които преобразява поп-фолк парчета в джаз, реге, фънк или блус звучене. Най-популярното ѝ видео има близо 600 000 гледания, а профилът ѝ в платформата е с почти 10 000 последователи.

Същата година тя издава дебютния си албум „СъзДай“ в партньорство с пловдивското студио „Голд лейбъл“, а общият брой гледания в нейния YouTube канал вече надхвърля 111 000.

Преди 2 години, през 2024 г. Дарена се класира във финалния кръг на конкурса New University Talent с авторското си парче „НЯМА МЕ“, което беше излъчено и по BTV Radio. Последното ѝ парче – „Малката тя“, влезе в класацията „НОВО 10“. Пред водещата на подкаста второкурсничката сподели, че е израснала в Дряново, гордее се с това и всеки път, когато се връща обратно, се чувства развълнувана, тъй като за нея градът е дом.

Дарена говори още за своето детство в родния град на Колю Фичето, за спомените си, и засегна темата за семейството, което определи като здравословна среда за личностно развитие на всеки човек.

По думите ѝ малкият град, какъвто е Дряново, крие своите предимства пред големия – например столицата на България. „В големия град забързаното ежедневие и динамиката те правят безразличен към детайлите. В малкия град сякаш хората са по-задружни и си помагат повече“, коментира тя.

Според Дарена, Дряново се е променило в положителна посока през последните години. Като аргумент в тази посока тя посочи, че културен живот в града не липсва, но добави, че би работила повече в посока да промени манталитета на хората. „В Дряново има събития. Не бъдете безразлични към това, което се случва, за да може то да расте!“, призова тя.

Дарена не скри и че преди да запише своето висше образование е била пред дилема и кръстопът накъде да поеме. От думите ѝ стана ясно защо смята, че музиката и логопедията си подхождат повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Целият епизод с участието на Дарена Дечева може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Българският фолклор завладява Испания с ФА „Развитие“

Published

on

Фолклорен ансамбъл „Развитие“ при Народно читалище „Развитие-1870“ ще представи богатството на българския фолклор на две от най-престижните международни събития под егидата на CIOFF® в Испания.

От 14 до 21 юли 2026 година Ансамбълът ще бъде гост на XLV Международен фолклорен фестивал в Естремадура в град Бадахос. В 45-ото издание на фестивала участват състави от България, Колумбия, Кот д’Ивоар, Румъния, Португалия и Испания.

Концертите, дефилетата и културните прояви се провеждат в град Бадахос и в редица населени места в област Естремадура. От 21 до 29 юли 2026 година Ансамбълът ще гостува на остров Гран Канария, където ще участва в XXXI Международен фолклорен фестивал „Вила де Инхенио – Солидарен преглед на народите“.

Фестивалът е сред най-значимите културни събития на Канарските острови и събира изпълнители от Европа, Азия, Африка и Америка, превръщайки се в истински празник на традициите и културния обмен.

Участието на Фолклорен ансамбъл „Развитие“ е по специална покана на президентите на двата фестивала – Едуардо Фернандес и Дейвид Кастелано, което е високо признание за художественото ниво и авторитета на състава.

За първи път в своята история Ансамбълът ще гостува в Испания, където ще представи богатството на българските фолклорни традиции пред международна публика и затвърди ролята си на достоен посланик на българската култура.

Зареди още

Култура

Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Published

on

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.

Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.

До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.

Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.

Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.

Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.

Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица