Култура
Международният панаир в музей „Етър“ съхранява и популяризира занаятите
Цеца Дамянова е носител на наградата „Сребърна хлопка“ от Майсторската надпревара по време на XVIII Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе в музей „Етър“ от 1 до 3 септември.
Тя получи и финансов стимул в размер на 1 500 лева и право на изложба базар. Майсторската надпревара през 2023 година бе в занаята куюмджийство (изработване на бижута от метал, в конкретния случай от сребро) и в нея участваха майстори от пет държави – Малта, Турция, Румъния, Северна Македония и България.
Специалната награда на Община Габрово, придружена с финансов стимул от 1 200 лева, бе връчена на Антъни Боничи от Малта.
Специалната награда на Регионален етнографски музей на открито „Етър“, заедно с 1 000 лева, бе присъдена на Сакин Яман от Турция.
Традиционната награда на майстора ножар от музей „Етър“ Андрей Андреев получи Виктория Геускенс от Румъния.
Занаятчиите от Майсторската надпревара изработиха част от сребърна пафта – собственост на Регионален исторически музей–Шумен, и предмет по избор, който представя традициите на техните държави.
Карина Ампарцумян спечели другата голяма награда – „Бронзова хлопка“, от Националното съревнование на младежи в бижутерски умения, в което участваха представители на Националната гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“ – София и възпитаници на Национална художествена академия от специалност Метал. Младежите имаха задачата да изработят обеца – част от фонда на музей „Етър“.
Наградите бяха връчени на официална церемония по време на Майсторската вечер.
В XVIII Международен панаир на традиционните занаяти участваха – със специална покана и без заплащане на такса, над 55 майстори от 15 държави. Всеки от тях има принос към съхранението на занаята, който практикува, което е основно изискване на организаторите –Министерство на културата, Община Габрово и РЕМО „Етър“.
Международният панаир на традиционните занаяти в музей „Етър“ предложи на посетителите възможност да се запознаят и с работата на майстори, които залагат на съвременен дизайн. Те бяха позиционирани в специално пространство, наречено АртЗона, където бяха представени първият съвременен български лулар, привнесъл европейската техника за изработка на лули от Чехия; лютиер иноватор, показващ тънкости при изработката на гъдулки; майстор на арткукли от естествени материали; създател на оригами портфейли и майстор на сухо и мокро плъстене.
Инициативата надгражда вече установеното партньорство между музей „Етър“ и визуалния артист и професионален фотограф Росина Пенчева и нейния авторски проект „Ръчно сътворено. Фотографски дневник, документиращ български майстори на редки занаяти“.
Вдъхновяващата фолклорна програма позволи на професионални и аматьорски състави да представят танцовите си и музикални умения пред многохилядната публика. За първи път Панаирът бе открит официално във вечерните часове на първия ден с участието на Фолклорен ансамбъл „Габровче“, а на следващия ден специален акцент бяха изпълненията на Берковската духова музика.
Майсторите от изложението базар, освен че демонстрираха и продаваха изделията си, имаха възможност да бъдат отличени за своето участие. За „Най-добре аранжирана шатра“ бе определена тази на Етнографския музей на открито в Тбилиси, Грузия.
За „Най-добър демонстратор“ единодушно бяха избрани ковачът Георги Манолов от Хисаря и ножарят Ивелин Вощански от град Ветрен.
Извън регламента, но поради изключителното присъствие, съчетаващо демонстрации, представяне на изделията и личен чар, комисията прие да обяви нова номинация за цялостно представяне, която бе присъдена на тъкачката от Пловдив Елена Драмова.
По време на Панаира бе сключен специален Меморандум за сътрудничество между РЕМО „Етър“ и Малтийската занаятчийска фондация. С този официален документ страните декларират своята воля и ангажираност да обединят действията си за съхраняването, развитието и популяризирането на българските и малтийските традиционни занаяти.
Сътрудничеството цели да подпомогне по-широкото информиране на българските и малтийските граждани, както и гражданите от други държави, с богатството на нематериалното културно наследство в Република България и Република Малта.


Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Културапреди 6 дниХумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово
-
Кримипреди 6 дниОтново бой между група мъже в Габрово, трети пореден само за 2 месеца
-
Кримипреди 5 дниСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Новинипреди 5 дниКметът на Габрово посрещна финландския посланик
-
Кримипреди 5 дниСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Любопитнопреди 4 дниДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли
-
Новинипреди 4 дниЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Новинипреди един денНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово
















