Свържи се с нас

Култура

„Старата къща от Габрово“ на Борис Попов е акцент на месеца в Галерията

Published

on

На 17 май отбелязваме празника на Габрово и по традиция екипът на художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, през целия месец представя автори, свързали творческия или житейския си път с града.

„Списъкът е дълг, не само защото имаме щастието да живеем в един от най-живописните райони на България и защото в Габрово е роден Христо Цокев, един от първите български живописци получили академично образование и осъществили прехода от църковна към светска живопис, а и защото тук е открито първото светско училище в страната“, заявяват от Галерията.

Съвсем естествено Габровската гимназия се превръща в притегателен център за почти всички художници от края на ХIХ–ти век, завършили художествените академии в Торино, Мюнхен, Виена…

Известно е, че за първи учител по чертане и рисуване на 15 ноември 1879 г. в Габровската мъжка гимназия е назначен Христо Цокев. Съществуват редица свидетелства за усърдието и старанието, което художникът полага като учител.

Преди да почине през 1883 г., той завещава на гимназията, освен личната си библиотека, и всички свои албуми с репродукции, учебници и помагала, които е донесъл при завръщането си от Москва.

Като аргумент той посочва, че е изключително важно уроците да се водят на високо академично ниво. Вероятно именно това завещание, прието като завет, предопределя съдбата на кабинета в училището.

Следват учителите Иван Димитров, учил в Букурещ и специализирал в Париж, Христо Кехайов, завършил университет във Виена, Георги Митов, Иван Маринов и Петър Димчев – завършили Кралската академия „Албертина” в Торино, Италия. Георги Митов, например, полага основите на сбирката от гипсови отливки.

Оставя даром тези, които е донесъл от следването си в Торино. Традициите в това отношение продължават и през ХХ век, като най-голямо доказателство за това са випуските на Априловската гимназия, дали на България едни от най-талантливите съвременни български художници – Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и станалият световно известен техен съученик Христо Явашев–Кристо.

„В рубриката „Акцент на месеца“ имаме удоволствието да ви представим творбата „Стара къща от Габрово“ на художника Борис Попов, ръководил заедно с Иван Захариев прочутия кръжок „Ателие“ в кабинета по рисуване на Априловската гимназия в периода 1948 – 1953 г.

„Априловската гимназия – разказва Драган Немцов през 2009 г. в интервю пред „100 вести“ – тогава имаше невероятен кабинет по рисуване – огромен! В него имаше цяла галерия с прекрасни репродукции от образци на световното изкуство. Копия – гипсови отливки от Ренесанса, Микеланджело, Донатело, анатомически модели, стативи, каквито са само в Академията.

Изобщо прекрасни условия и невероятни учители. Това е най-решаващият момент и неслучайно и Христо Явашев го потвърждава много пъти. Учителите непрекъснато ни поощряваха да рисуваме“, споделят още от ХГ „Христо Цокев“.

Борис Попов е роден на 13.05.1909 г. в с. Конак, област Търговище. През 1933 г. завършва Живопис в Художествената академия, гр. София при проф. Цено Тодоров. В София остава до 1948 г., когато пристига в Габрово.

„Беше 48-ма година. – спомня си Ива Хаджиева – Честваше се 100- годишнината от рождението на Христо Ботев. Цял месец преди това, преди 6-ти януари, нашият учител /Борис Попов – б.а./ ни подготвяше за публична изява – тържествено събрание на Габровската общественост в салона на театъра. Бяхме 5 деца, от които четири, Аз, Христо /Христо Явашев–Кристо – б.а./, Драган Немцов, Дорето Бонева, станахме художници, с Емилия Попова архитект, които трябваше да рисуваме концертно Ботев и неговите съратници под звънците на възрожденски песни, изпълнени от хора и оркестъра на Априловската гимназия.

По време на подготовката ни всеки ден учителят ни рисуваше леко с молив на амбалажна хартия портретите, а ние трябваше с четка и черна темперна боя да демонстрираме смело рисуване по памет, като целта беше до тържествения ден да ги научим на изуст.

Естествено, естеството на това рисуване изискваше да се спазва последователността „от общото към частното“ – първо, общият контур на главата, а после, разпределяне на пространството на лицето и после – детайлите. Готвехме се толкова старателно, че аз доста години по-късно можех да нарисувам Раковски на изуст.

Дойде тържественият ден. За наша приятна изненада Попов пак беше надраскал с молив портретите, за да не сбъркаме, въпреки това обаче бяхме толкова уплашени, че ръцете ни трепереха и контурите ставаха на зиг-заг или пунктирани, а Христо започна портрета на Бенковски от ухото, което нарисува най-подробно, след това нарисува общия овал.“ / „Детето Христо“, 100 вести, бр.125, 1.07.2020г./

В кръжока на Борис Попов за кандидатстване в Художествената академия се подготвя известната „Габровска колония“, както Борис Попов сам нарича своите възпитаници – Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и станалият световно известен техен съученик Христо Явашев–Кристо.

Първи ред с ученици. От ляво на дясно: Христо Явашев, Драган Немцов, Дора Бонева
На заден план, прав, в ляво: Борис Попов

След 1953 г. художникът се установява във Велико Търново, където негови ученици са Иван Узунов, Красимир Русев, Милко Божков и редица други, утвърдени съвременни автори. В творчеството си Борис Попов се придържа към акварелната техника на Никола Маринов с нейната ефирност и лекота.

Представената в „Акцент на месеца“ творба е изпълнена именно в тази характерна за автора стилистика. Използвайки акварелна техника, Борис Попов изобразява няколко къщи в един от най-старите и исторически квартали на Габрово, така нареченият „6-ти участък“. Основният акцент в картината пада върху една голяма дървена къща – символ на отминаваща епоха, изплъзващо се наследство.

Природната ѝ същност, асиметричната структура, грапавостта на стените – всичко това контрастира със сградата, намираща се на заден план, както и с подредеността и еднородността на архитектурните решения.

Интерес представлява начинът, по който прозрачността и лекотата на цветовите преходи на акварелната техника позволяват на художника да реши проблема на сливането на природните цветове с цветовата гама на старата къща. Колоритът на една от фасадите му отразява цветните корони на дърветата, което само по себе си подчертава природната същност на къщата.

Творбата може да бъде видяна в Художествена галерия „Христо Цокев“ до 7 юни 2021 г.

Съставили: Нели Недева и Станислав Гончаров.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Нощ на музеите“ се превърна в незабравимо пътешествие между вкус, изкуства и театър

Published

on

За трета поредна година Исторически музей – Дряново превърна инициативата „Нощ на музеите“ в многопластово преживяване, което остави дълбока следа в сърцата на всички присъстващи. На 15 май 2026 г. три емблематични локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ и Икономовата къща, бяха сцена на спектакъл, в който историята, кулинарията, театърът и живописта заговориха с един глас.

Програмата започна в двора на Лафчиевата къща с официалната премиера на „Дряновски вкусотии и изкушения“ – кулинарна книга с готварските рецепти на Анастасия Лафчиева, съставена от Юлия Дабкова, Стилияна Топалова-Марчовска и Христо Петров. Директорът на ИМ-Дряново Иван Христов откри събитието и поздрави авторите на изданието. С представяне на книгата се обърна доц. д-р Светла Ракшиева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, която е автор на предговора. Тя характеризира изданието като представително за духа и кулинарната традиция на региона и отбеляза приноса на дряновския музей за опазването на местното културно наследство. Музикална програма осигури Оркестър Дряново, с ръководител Славчо Илиев. Присъстващите имаха възможност да дегустират ястия, приготвени по рецепти от книгата.

Във втората част на вечерта, в духа на форум театъра зрителите не бяха просто публика, а съавтори на спектакъл. Актьори от Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово разиграха два сюжета: „Без изход“ и „Страхотна новина“, а аплодисментите бяха допълнени от гласуване, което промени хода на историята. Представлението бе реализирано в рамките на проект, финансиран от Национален фонд „Култура“.

Вечерта приключи в Икономовата къща с изложба-концерт на Гергана Попова. Платната и творчеството ѝ бяха представени от художника Антон Антонов, уредник в ИМ-Дряново, а живата музика на Попова и Юрген Ротенщайнер (китара) превърна галерийното пространство в сцена. Дегустация на селектирани вина допълни усещането за пълноценно естетическо преживяване.

Ден преди „Нощ на музеите“, на 14 май ИМ-Дряново посрещна участниците в Регионалната ученическа конференция, посветена на 150-годишнината от избухването на Априлското въстание в Първи революционен окръг. Форумът бе организиран съвместно от Община Дряново, МКБППМН, ИМ – Дряново и Общински комитет „Васил Левски“ – Дряново. В конференцията участваха близо 30 ученици от 8 града, попадащи в територията на Първи революционен окръг, разпределени в две възрастови групи: V – VIII клас и IX – XII клас. Събитието включваше и допълнителна програма – малчуганите от група „Таралеж“ при ДГ „Детелина“ – Дряново поднесоха тематичен поздрав, а ученици от СУ „Максим Райкович“ – Дряново представиха откъс „Радини вълнения“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов. Участниците имаха възможност да посетят Килийното училище в църквата „Света Троица“, която е най-старата църква в Дряново, намираща се непосредствено до музея, както и експозицията „Сътворено от Земята“. В края на деня научните рецензенти представиха своите оценки, след което се проведе тържественото награждаване на всички участници.

На 16 май бяха отбелязани 20 години от откриването на паметника на Васил Левски в Дряново, намиращ се до Икономовата къща. На събитието присъстваха Трифон Панчев, кмет на Дряново, Васил Василев, председател на Общобългарски комитет „Васил Левски“, Корнелия Маринова от фондация „Васил Левски“, бивши кметове на Дряново, общественици и ръководители на институции.

Зареди още

Култура

Савина Цонева е Библиотекар на годината у нас

Published

on

За шестнадесета поредна година бяха връчени Годишните библиотечни награди на Българската библиотечно – информационна асоциация – ББИА. Наградите се присъждат ежегодно с цел да се отличат най-изявените библиотеки и библиотечни специалисти, както и да се насърчат добрите практики и иновациите в библиотечния сектор.

Тържествената церемония се състоя в Национална галерия „Квадрат 500“ при закриването на XХ Национална библиотечна седмица (11 – 15 май) под надслов „Една мисия, много гласове: библиотеките обединяват“. В категория „Библиотекар на годината“ бяха номинирани Елеонора Димитрова Бодурова – училищна библиотека към 67-о ОУ „Васил Априлов“ – гр. София, Мартина Мартинова Янкова-Радолова, библиотекар в Регионална библиотека П. Р. Славейков“- ВеликоТърново, Савина Христова Цонева – директор на Регионална библиотека „Апирилов – Палаузов” – Габрово и Светомира Вачева – главен библиотекар в Регионална библиотека „Партений Павлович“ – Силистра.

С отличието бе удостоена Савина Цонева. Наградата връчи Анета Дончева, бивш председател на ББИА.

Савина Цонева има дългогодишен опит като библиотекар, библиограф и мениджър на обществена библиотека. Тя е завършила „Библиотекознание и библиография” в Държавния библиотекарски институт в София и във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Директор на РБ „Априлов – Палаузов” от 2008 г. до сега. Притежава висока експертиза в областта на съставянето на библиографски издания и прикнижни и пристатийни библиографии. Съставител, редактор и коректор на над 45 книги в областта на регионалната история и краеведските проучвания. Инициатор, съставител и редактор на 15 издания на библиотеката – библиографии, регионални исторически изследвания и сборници. Сред тях са: „Чети, брате, чети“- летопис на габровската библиотека по повод 150-годишнината й, юбилейно издание „РБ „Априлов – Палаузов” – 2011 – 2021”, „55 години краеведско обединение „Мизия“, „155 години габровска библиотека“, методическо помагало „В помощ на читалищния библиотекар”в няколко издания, биобиблиографията „Акад. Никола Михов”, второ допълнено издание на биобиблиографския указател за Ран Босилек и др. Автор на над 180 публикации в местния, централен и национален печат. Само през 2025 г. библиотеката е издала помагалото „В помощ на читалищния библиотекар”, „Габровският сборник” от 1824 г.: Юбилейно фототипно издание, посветено на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, „Любопитни факти, личности и събития от историята на Габровския край”, посветено на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, „Помагало по дигитална и медийна грамотност”, „По следите на историята: от Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен личности, събития и любопитни факти”, посветена на 60-годишнината на Краеведско обединение „Мизия”. Под нейно ръководство библиотеката реализира успешно над 35 проекта, а само през 2025 г. шест, насочени към обновяване на библиотечните фондове, осъвременяване на технологичното оборудване, инициативи за насърчаване на четенето, дигитална и медийна грамотност, изграждане на дигитален клуб, повишаване на квалификацията на библиотекарите от Габровския регион. Габровската библиотека е сред най-добрите в страната.

Зареди още

Култура

Любо Киров с нов албум и концерт в Габрово на 4 юли

Published

on

C нов албум, ново видео и класен звук, комбиниран с великолепна лирика, Любо Киров отбелязва следващата голяма стъпка в своята кариера с „Футурофония“. Проектът включва 10 песни, зад всяка от които стои история. Сред тях са няколко колаборации и изненадващи музикални решения, които ще бъдат представени в Габрово на 4 юли от 21.00 часа на сцената на Летния театър.

„Това е албум за красивите неща – за времето, което минава, за хората, които остават, и за музиката, която има смисъл. Прилича на музика, която сякаш не сме чували от години, но звучи като бъдеще. Благодаря ви, че сте с мен в това пътуване“, споделя Любо Киров.

Като водещ сингъл излиза едноименната песен „Футурофония“, за която е изработена специална радио версия, мастерирана в Abbey Road Studios в Лондон, станало синоним на The Beatles и приело музикални икони като Pink Floyd, Amy Winehouse, Radiohead и много други. С албума излиза и официалното видео към едноименната песен, изградено около силен символ – огромна фуния, която е метафора на гласа, нуждата да бъдем чути и да чуваме себе си.

„За мен „Футурофония“ е за избора сами да решаваме какво е днес, защо е днес и кои сме днес, без значение от миналото, трендовете и правилата“, казва Любо Киров. „В този албум има срещи, които за мен са много специални – със Стенли, MONA, както и с авторите Момчил, Александър Петров, Мария Ганева и Петър Анастасов. Три поколения. Различни стилове. Едно звучене.“, добавя той.

Албумът вече е достъпен във всички платформи и може да бъде поръчан на lubokirov.com и musicmall.bg на CD, винил и флаш драйв. Самото име е авторска дума, създадена от артиста, съчетаваща „футуро“ – бъдеще, и „фония“ – звук, глас. Така „Футурофония“ се превръща в концепция, която преминава през цялата година за Любо Киров.

Предстоящото му турне носи същото име и ще срещне публиката с албума на живо на големите летни сцени в 13 града в страната, включвайки и два поредни концерта в Зала 1 на НДК в София.

БИЛЕТИ: https://artvent.bg/event/liubo-kirov-futurofoniia-nacionalno-turne-2026 Медиен партньор на турнето е БГ Радио.

Любо Киров е сила в българската музикална култура. Един от най-значимите и влиятелни артисти в страната. Глас и енергия, които вече 25 години променят облика на музиката в България.

С над 45 номер едно хита, платинени албуми и разпродадени концерти в най- големите зали и сцени, той е символ на безкомпромисно качество и мащаб. Автор на текстове и композитор, чиито песни се превърнаха в саундтрак на хиляди. Артист, който не се побира в рамките на жанрове, стилове и тенденции.

Музиката му е в учебниците, а името му – в историята на българската сцена. Той е единственият музикален артист, който за трета поредна година е сред първите 10 в годишната класация на Forbes „Топ 70 на българските знаменитости“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица