Култура
„Старата къща от Габрово“ на Борис Попов е акцент на месеца в Галерията
На 17 май отбелязваме празника на Габрово и по традиция екипът на художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, през целия месец представя автори, свързали творческия или житейския си път с града.
„Списъкът е дълг, не само защото имаме щастието да живеем в един от най-живописните райони на България и защото в Габрово е роден Христо Цокев, един от първите български живописци получили академично образование и осъществили прехода от църковна към светска живопис, а и защото тук е открито първото светско училище в страната“, заявяват от Галерията.
Съвсем естествено Габровската гимназия се превръща в притегателен център за почти всички художници от края на ХIХ–ти век, завършили художествените академии в Торино, Мюнхен, Виена…
Известно е, че за първи учител по чертане и рисуване на 15 ноември 1879 г. в Габровската мъжка гимназия е назначен Христо Цокев. Съществуват редица свидетелства за усърдието и старанието, което художникът полага като учител.
Преди да почине през 1883 г., той завещава на гимназията, освен личната си библиотека, и всички свои албуми с репродукции, учебници и помагала, които е донесъл при завръщането си от Москва.
Като аргумент той посочва, че е изключително важно уроците да се водят на високо академично ниво. Вероятно именно това завещание, прието като завет, предопределя съдбата на кабинета в училището.
Следват учителите Иван Димитров, учил в Букурещ и специализирал в Париж, Христо Кехайов, завършил университет във Виена, Георги Митов, Иван Маринов и Петър Димчев – завършили Кралската академия „Албертина” в Торино, Италия. Георги Митов, например, полага основите на сбирката от гипсови отливки.
Оставя даром тези, които е донесъл от следването си в Торино. Традициите в това отношение продължават и през ХХ век, като най-голямо доказателство за това са випуските на Априловската гимназия, дали на България едни от най-талантливите съвременни български художници – Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и станалият световно известен техен съученик Христо Явашев–Кристо.

„В рубриката „Акцент на месеца“ имаме удоволствието да ви представим творбата „Стара къща от Габрово“ на художника Борис Попов, ръководил заедно с Иван Захариев прочутия кръжок „Ателие“ в кабинета по рисуване на Априловската гимназия в периода 1948 – 1953 г.
„Априловската гимназия – разказва Драган Немцов през 2009 г. в интервю пред „100 вести“ – тогава имаше невероятен кабинет по рисуване – огромен! В него имаше цяла галерия с прекрасни репродукции от образци на световното изкуство. Копия – гипсови отливки от Ренесанса, Микеланджело, Донатело, анатомически модели, стативи, каквито са само в Академията.
Изобщо прекрасни условия и невероятни учители. Това е най-решаващият момент и неслучайно и Христо Явашев го потвърждава много пъти. Учителите непрекъснато ни поощряваха да рисуваме“, споделят още от ХГ „Христо Цокев“.
Борис Попов е роден на 13.05.1909 г. в с. Конак, област Търговище. През 1933 г. завършва Живопис в Художествената академия, гр. София при проф. Цено Тодоров. В София остава до 1948 г., когато пристига в Габрово.
„Беше 48-ма година. – спомня си Ива Хаджиева – Честваше се 100- годишнината от рождението на Христо Ботев. Цял месец преди това, преди 6-ти януари, нашият учител /Борис Попов – б.а./ ни подготвяше за публична изява – тържествено събрание на Габровската общественост в салона на театъра. Бяхме 5 деца, от които четири, Аз, Христо /Христо Явашев–Кристо – б.а./, Драган Немцов, Дорето Бонева, станахме художници, с Емилия Попова архитект, които трябваше да рисуваме концертно Ботев и неговите съратници под звънците на възрожденски песни, изпълнени от хора и оркестъра на Априловската гимназия.
По време на подготовката ни всеки ден учителят ни рисуваше леко с молив на амбалажна хартия портретите, а ние трябваше с четка и черна темперна боя да демонстрираме смело рисуване по памет, като целта беше до тържествения ден да ги научим на изуст.
Естествено, естеството на това рисуване изискваше да се спазва последователността „от общото към частното“ – първо, общият контур на главата, а после, разпределяне на пространството на лицето и после – детайлите. Готвехме се толкова старателно, че аз доста години по-късно можех да нарисувам Раковски на изуст.
Дойде тържественият ден. За наша приятна изненада Попов пак беше надраскал с молив портретите, за да не сбъркаме, въпреки това обаче бяхме толкова уплашени, че ръцете ни трепереха и контурите ставаха на зиг-заг или пунктирани, а Христо започна портрета на Бенковски от ухото, което нарисува най-подробно, след това нарисува общия овал.“ / „Детето Христо“, 100 вести, бр.125, 1.07.2020г./
В кръжока на Борис Попов за кандидатстване в Художествената академия се подготвя известната „Габровска колония“, както Борис Попов сам нарича своите възпитаници – Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и станалият световно известен техен съученик Христо Явашев–Кристо.

На заден план, прав, в ляво: Борис Попов
След 1953 г. художникът се установява във Велико Търново, където негови ученици са Иван Узунов, Красимир Русев, Милко Божков и редица други, утвърдени съвременни автори. В творчеството си Борис Попов се придържа към акварелната техника на Никола Маринов с нейната ефирност и лекота.
Представената в „Акцент на месеца“ творба е изпълнена именно в тази характерна за автора стилистика. Използвайки акварелна техника, Борис Попов изобразява няколко къщи в един от най-старите и исторически квартали на Габрово, така нареченият „6-ти участък“. Основният акцент в картината пада върху една голяма дървена къща – символ на отминаваща епоха, изплъзващо се наследство.
Природната ѝ същност, асиметричната структура, грапавостта на стените – всичко това контрастира със сградата, намираща се на заден план, както и с подредеността и еднородността на архитектурните решения.
Интерес представлява начинът, по който прозрачността и лекотата на цветовите преходи на акварелната техника позволяват на художника да реши проблема на сливането на природните цветове с цветовата гама на старата къща. Колоритът на една от фасадите му отразява цветните корони на дърветата, което само по себе си подчертава природната същност на къщата.
Творбата може да бъде видяна в Художествена галерия „Христо Цокев“ до 7 юни 2021 г.
Съставили: Нели Недева и Станислав Гончаров.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Кукленият театър получи отличие от Китай

Държавен куклен театър – Габрово взе участие за първи път в 4-та Международна седмица на кукленото изкуство в Нанчонг, Съчуан, Реплика Китай от 2 до 8 декември на 2025 г. Авторската постановка на младия екип Венера Нечкова и Краси Кирчев „Лъжливото овчарче“, с участието на актьорите от трупата Павел Кинчев, Петър Гайдаров и Янна Генчева, завоюва престижния приз за „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“.
Това се случва в контекста на иновативен израз на традиционното куклено изкуство който бе връчен на пищна церемония, проведена в Големия куклен театър на Съчуан – Нанчонг.

Делегацията от страна на Габрово, единствената от страна на България в лицето на актьорите, постановъчният екип, директорът на кукления театър в Габрово – Алфидин Ахмедов и творческо-техническият състав в лицето на Съби Събев – осветление и Благомир Предушев – озвучаване, взе участие заедно с официалните лица, журито и останалите 31 международни трупи в двудневния парад на кукленото изкуство.
Всички участници бяха облечени в автентични фолклорни носии. След вълнуващото посрещане актьорите представиха две представления пред жури в различни дни. Разнообразните локации и сцени в града домакин Нанчонг, които бяха определени за габровската куклена трупа, бяха изпълнени с многобройна публика, която възторжено аплодираше екипа.

Драматизацията по баснята на Езоп беше поставена през изминалия сезон – 2024/25г. по идея на директора Алфидин Ахмедов и младия режисьорски екип. След изключителния успех, както на сцената в Габрово, така и в турнета на страната, постановката заслужено бе предложена за селекция в престижния форум, отговаряйки на зададените предварително критерии.
Поканата и селекцията за Нанчонг, родният град на Северния куклен театър на Съчуан, който е най-респектиращият вид традиционен куклен театър в Китай, регистриран в ЮНЕСКО, не е случаен момент, а плод на опита, добре свършената работа и сътрудничеството на ДКТ-Габрово със световната организация на куклените театри и дейци – Актунима.

След встъпването си в длъжност през 2020 г. директорът – Алфидин Ахмедов, активира идеята Куклен театър – Габрово да стане отново равноправен член на Международната организация Акт-Унима след десетилетия прекъсване на легитимното му членство поради неясни причини. Интернационалната седмица на кукленото изкуство в Нанчонг е организирана съвместно от Провинциален отдел по култура и туризъм на Съчуан със Общинското народно правителство на Нанчонг, Комитетут на Азиатско- тихоокеанската федерация на Международната куклена федерация – Акт-Унима.
Отдел за връзки с обществеността на Общинския комитет на ККП Нанчонг, Общинско бюро по култура, радио, телевизия и туризъм в Нанчонг, Център на Международната федерация по кукли в Китай и Китайско дружество за куклено и сенчесто изкуство имат основна цел – културен обмен между Китай и чуждите страни.
Тазгодишното мото на фестивала е: „Споделяне на величието на кукленото изкуство и насърчаването на общностите да се приобщават към него, както и да го развиват в глобалния свят“.
Габровският куклен театър, освен завоювания приз през фестивалния престой, достойно се позиционира и сред своите идентични организации от 20 държави, 31 представителни трупи от Китай и чужбина с общ брой изпълнители и артисти – 350, представяйки всички общо 70 различни заглавия.
Безупречният резултат не би бил възможен без екипната работа, довела до него, съчетана с добрият мениджмънт, за който директорът на куклената организация Ахмедов изказва най-искрени благодарности, както на екипа на театъра, така и на Министерството на културата, Община Габрово, Общински съвет – Габрово и Фондация за подкрепа на културни проекти.


Култура
Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.
В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.
Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.
Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.
Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.
През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.
Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Култура
Новата стихосбирка на Венелин Бараков с премиера в Габрово

Днес, 10 декември, от 17.30 ч. в Интерактивния музей на индустрията в Габрово ще се състои габровската премиера на новата поетична книга на Венелин Бараков – “Последният път”.
Организатори на събитието са платформата за литература, изкуство и култура “Тетрадката” и Интерактивен музей на индустрията. Излязла със знака на издателство „Фенер“, книгата идва с въздействаща корица, създадена от художника Веселин Марков, който успява да предаде емоционалната дълбочина на поезията на Венелин Бараков.

Редакторът Николай Фенерски описва стихосбирката като “красиво и смирено преосмисляне на важното”, сравнявайки я с поетиката на филмите на Джим Джармуш.
Венелин Бараков е роден в Трявна, доктор по средновековна археология и автор на научни и художествени книги.
„Последният път“ е нова възможност за читателите да се потопят в поетичния свят на автора, в който темите за живота и преосмислянето на съществуването са представени с дълбочина и нежност.


-
Кримипреди 7 дниКола блъсна жена, пресичаща на пешеходна пътека в Габрово
-
Любопитнопреди 6 дниАрена Механо ще бъде официално открита
-
Кримипреди 2 дни34-годишен пострада при падане от близо шест метра
-
Кримипреди един денДрогиран и без книжка катастрофира при гонка с полицията
-
Кримипреди 9 часаОткриха марихуана, екстази и пико в дома на 34-годишен габровец
-
Новинипреди 6 дниЗдравни работници от Трявна протестираха за по-високи заплати
-
Новинипреди 7 дниГаброво излезе на втори протест
-
Културапреди 5 дниКоледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово














