Свържи се с нас

Култура

„Старата къща от Габрово“ на Борис Попов е акцент на месеца в Галерията

Published

on

На 17 май отбелязваме празника на Габрово и по традиция екипът на художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, през целия месец представя автори, свързали творческия или житейския си път с града.

„Списъкът е дълг, не само защото имаме щастието да живеем в един от най-живописните райони на България и защото в Габрово е роден Христо Цокев, един от първите български живописци получили академично образование и осъществили прехода от църковна към светска живопис, а и защото тук е открито първото светско училище в страната“, заявяват от Галерията.

Съвсем естествено Габровската гимназия се превръща в притегателен център за почти всички художници от края на ХIХ–ти век, завършили художествените академии в Торино, Мюнхен, Виена…

Известно е, че за първи учител по чертане и рисуване на 15 ноември 1879 г. в Габровската мъжка гимназия е назначен Христо Цокев. Съществуват редица свидетелства за усърдието и старанието, което художникът полага като учител.

Преди да почине през 1883 г., той завещава на гимназията, освен личната си библиотека, и всички свои албуми с репродукции, учебници и помагала, които е донесъл при завръщането си от Москва.

Като аргумент той посочва, че е изключително важно уроците да се водят на високо академично ниво. Вероятно именно това завещание, прието като завет, предопределя съдбата на кабинета в училището.

Следват учителите Иван Димитров, учил в Букурещ и специализирал в Париж, Христо Кехайов, завършил университет във Виена, Георги Митов, Иван Маринов и Петър Димчев – завършили Кралската академия „Албертина” в Торино, Италия. Георги Митов, например, полага основите на сбирката от гипсови отливки.

Оставя даром тези, които е донесъл от следването си в Торино. Традициите в това отношение продължават и през ХХ век, като най-голямо доказателство за това са випуските на Априловската гимназия, дали на България едни от най-талантливите съвременни български художници – Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и станалият световно известен техен съученик Христо Явашев–Кристо.

„В рубриката „Акцент на месеца“ имаме удоволствието да ви представим творбата „Стара къща от Габрово“ на художника Борис Попов, ръководил заедно с Иван Захариев прочутия кръжок „Ателие“ в кабинета по рисуване на Априловската гимназия в периода 1948 – 1953 г.

„Априловската гимназия – разказва Драган Немцов през 2009 г. в интервю пред „100 вести“ – тогава имаше невероятен кабинет по рисуване – огромен! В него имаше цяла галерия с прекрасни репродукции от образци на световното изкуство. Копия – гипсови отливки от Ренесанса, Микеланджело, Донатело, анатомически модели, стативи, каквито са само в Академията.

Изобщо прекрасни условия и невероятни учители. Това е най-решаващият момент и неслучайно и Христо Явашев го потвърждава много пъти. Учителите непрекъснато ни поощряваха да рисуваме“, споделят още от ХГ „Христо Цокев“.

Борис Попов е роден на 13.05.1909 г. в с. Конак, област Търговище. През 1933 г. завършва Живопис в Художествената академия, гр. София при проф. Цено Тодоров. В София остава до 1948 г., когато пристига в Габрово.

„Беше 48-ма година. – спомня си Ива Хаджиева – Честваше се 100- годишнината от рождението на Христо Ботев. Цял месец преди това, преди 6-ти януари, нашият учител /Борис Попов – б.а./ ни подготвяше за публична изява – тържествено събрание на Габровската общественост в салона на театъра. Бяхме 5 деца, от които четири, Аз, Христо /Христо Явашев–Кристо – б.а./, Драган Немцов, Дорето Бонева, станахме художници, с Емилия Попова архитект, които трябваше да рисуваме концертно Ботев и неговите съратници под звънците на възрожденски песни, изпълнени от хора и оркестъра на Априловската гимназия.

По време на подготовката ни всеки ден учителят ни рисуваше леко с молив на амбалажна хартия портретите, а ние трябваше с четка и черна темперна боя да демонстрираме смело рисуване по памет, като целта беше до тържествения ден да ги научим на изуст.

Естествено, естеството на това рисуване изискваше да се спазва последователността „от общото към частното“ – първо, общият контур на главата, а после, разпределяне на пространството на лицето и после – детайлите. Готвехме се толкова старателно, че аз доста години по-късно можех да нарисувам Раковски на изуст.

Дойде тържественият ден. За наша приятна изненада Попов пак беше надраскал с молив портретите, за да не сбъркаме, въпреки това обаче бяхме толкова уплашени, че ръцете ни трепереха и контурите ставаха на зиг-заг или пунктирани, а Христо започна портрета на Бенковски от ухото, което нарисува най-подробно, след това нарисува общия овал.“ / „Детето Христо“, 100 вести, бр.125, 1.07.2020г./

В кръжока на Борис Попов за кандидатстване в Художествената академия се подготвя известната „Габровска колония“, както Борис Попов сам нарича своите възпитаници – Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и станалият световно известен техен съученик Христо Явашев–Кристо.

Първи ред с ученици. От ляво на дясно: Христо Явашев, Драган Немцов, Дора Бонева
На заден план, прав, в ляво: Борис Попов

След 1953 г. художникът се установява във Велико Търново, където негови ученици са Иван Узунов, Красимир Русев, Милко Божков и редица други, утвърдени съвременни автори. В творчеството си Борис Попов се придържа към акварелната техника на Никола Маринов с нейната ефирност и лекота.

Представената в „Акцент на месеца“ творба е изпълнена именно в тази характерна за автора стилистика. Използвайки акварелна техника, Борис Попов изобразява няколко къщи в един от най-старите и исторически квартали на Габрово, така нареченият „6-ти участък“. Основният акцент в картината пада върху една голяма дървена къща – символ на отминаваща епоха, изплъзващо се наследство.

Природната ѝ същност, асиметричната структура, грапавостта на стените – всичко това контрастира със сградата, намираща се на заден план, както и с подредеността и еднородността на архитектурните решения.

Интерес представлява начинът, по който прозрачността и лекотата на цветовите преходи на акварелната техника позволяват на художника да реши проблема на сливането на природните цветове с цветовата гама на старата къща. Колоритът на една от фасадите му отразява цветните корони на дърветата, което само по себе си подчертава природната същност на къщата.

Творбата може да бъде видяна в Художествена галерия „Христо Цокев“ до 7 юни 2021 г.

Съставили: Нели Недева и Станислав Гончаров.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Невидимата грижа за автентичността: Как се поддържа калдъръмът в музей „Етър“?

Published

on

Близо 25 метра от калдъръма при главния вход на музей „Етър“ бяха укрепени със сипица – естествен минерал, който се използва за заздравяване на каменната настилка. Намесата е част от регулярната поддръжка на една от най-натоварените зони в музея – мястото, през което преминава основният поток от посетители, както и обслужващият транспорт за занаятчийските работилници.

Работата започва преди около седмица и половина и се извършва под ръководството на специалисти по реставрация. Един от тях е Павел Кунчев – помощник на главния реставратор, който ежедневно се грижи за съхраняването на каменните елементи в музея.

„Това е най-добрият начин да се стабилизира калдъръмът. Натоварването тук е сериозно и е напълно естествено подобни дейности да се извършват периодично“, обяснява Кунчев. По думите му сипицата постепенно прониква между камъните, като укрепва основата, но част от нея с времето се отмива и трябва да бъде подновявана.

Подобни намеси се извършват и в други части на музей „Етър“, където автентичната каменна настилка е ключов елемент от възрожденската атмосфера. Макар често да остават незабелязани от посетителите, тези дейности са от съществено значение за запазването на облика на музея.

Павел Кунчев е сред малкото професионално подготвени специалисти в България за работа с камък. Той е и първият майстор в страната, получил свидетелство за „Покривни работи (каменни плочи)“ – признание за високото ниво на неговите умения и познания в традиционните строителни техники.

Именно благодарение на такива майстори музей „Етър“ успява да съхрани не само видимата красота на възрожденската архитектура, но и нейната автентичност. Калдъръмът, каменните стълби и покривите от каменни плочи не са просто декоративни елементи – те са носители на памет, занаятчийска традиция и жива връзка с миналото.

Днес грижата за тези детайли продължава с внимание и професионализъм, за да може всяка разходка в „Етър“ да бъде истинско пътуване назад във времето.

Зареди още

Култура

„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Published

on

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.

„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.

Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.

Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.

Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.

„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!

Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Зареди още

Култура

Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

Published

on

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.

В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.

Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица