Свържи се с нас

Култура

„Старата къща от Габрово“ на Борис Попов е акцент на месеца в Галерията

Published

on

На 17 май отбелязваме празника на Габрово и по традиция екипът на художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, през целия месец представя автори, свързали творческия или житейския си път с града.

„Списъкът е дълг, не само защото имаме щастието да живеем в един от най-живописните райони на България и защото в Габрово е роден Христо Цокев, един от първите български живописци получили академично образование и осъществили прехода от църковна към светска живопис, а и защото тук е открито първото светско училище в страната“, заявяват от Галерията.

Съвсем естествено Габровската гимназия се превръща в притегателен център за почти всички художници от края на ХIХ–ти век, завършили художествените академии в Торино, Мюнхен, Виена…

Известно е, че за първи учител по чертане и рисуване на 15 ноември 1879 г. в Габровската мъжка гимназия е назначен Христо Цокев. Съществуват редица свидетелства за усърдието и старанието, което художникът полага като учител.

Преди да почине през 1883 г., той завещава на гимназията, освен личната си библиотека, и всички свои албуми с репродукции, учебници и помагала, които е донесъл при завръщането си от Москва.

Като аргумент той посочва, че е изключително важно уроците да се водят на високо академично ниво. Вероятно именно това завещание, прието като завет, предопределя съдбата на кабинета в училището.

Следват учителите Иван Димитров, учил в Букурещ и специализирал в Париж, Христо Кехайов, завършил университет във Виена, Георги Митов, Иван Маринов и Петър Димчев – завършили Кралската академия „Албертина” в Торино, Италия. Георги Митов, например, полага основите на сбирката от гипсови отливки.

Оставя даром тези, които е донесъл от следването си в Торино. Традициите в това отношение продължават и през ХХ век, като най-голямо доказателство за това са випуските на Априловската гимназия, дали на България едни от най-талантливите съвременни български художници – Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и станалият световно известен техен съученик Христо Явашев–Кристо.

„В рубриката „Акцент на месеца“ имаме удоволствието да ви представим творбата „Стара къща от Габрово“ на художника Борис Попов, ръководил заедно с Иван Захариев прочутия кръжок „Ателие“ в кабинета по рисуване на Априловската гимназия в периода 1948 – 1953 г.

„Априловската гимназия – разказва Драган Немцов през 2009 г. в интервю пред „100 вести“ – тогава имаше невероятен кабинет по рисуване – огромен! В него имаше цяла галерия с прекрасни репродукции от образци на световното изкуство. Копия – гипсови отливки от Ренесанса, Микеланджело, Донатело, анатомически модели, стативи, каквито са само в Академията.

Изобщо прекрасни условия и невероятни учители. Това е най-решаващият момент и неслучайно и Христо Явашев го потвърждава много пъти. Учителите непрекъснато ни поощряваха да рисуваме“, споделят още от ХГ „Христо Цокев“.

Борис Попов е роден на 13.05.1909 г. в с. Конак, област Търговище. През 1933 г. завършва Живопис в Художествената академия, гр. София при проф. Цено Тодоров. В София остава до 1948 г., когато пристига в Габрово.

„Беше 48-ма година. – спомня си Ива Хаджиева – Честваше се 100- годишнината от рождението на Христо Ботев. Цял месец преди това, преди 6-ти януари, нашият учител /Борис Попов – б.а./ ни подготвяше за публична изява – тържествено събрание на Габровската общественост в салона на театъра. Бяхме 5 деца, от които четири, Аз, Христо /Христо Явашев–Кристо – б.а./, Драган Немцов, Дорето Бонева, станахме художници, с Емилия Попова архитект, които трябваше да рисуваме концертно Ботев и неговите съратници под звънците на възрожденски песни, изпълнени от хора и оркестъра на Априловската гимназия.

По време на подготовката ни всеки ден учителят ни рисуваше леко с молив на амбалажна хартия портретите, а ние трябваше с четка и черна темперна боя да демонстрираме смело рисуване по памет, като целта беше до тържествения ден да ги научим на изуст.

Естествено, естеството на това рисуване изискваше да се спазва последователността „от общото към частното“ – първо, общият контур на главата, а после, разпределяне на пространството на лицето и после – детайлите. Готвехме се толкова старателно, че аз доста години по-късно можех да нарисувам Раковски на изуст.

Дойде тържественият ден. За наша приятна изненада Попов пак беше надраскал с молив портретите, за да не сбъркаме, въпреки това обаче бяхме толкова уплашени, че ръцете ни трепереха и контурите ставаха на зиг-заг или пунктирани, а Христо започна портрета на Бенковски от ухото, което нарисува най-подробно, след това нарисува общия овал.“ / „Детето Христо“, 100 вести, бр.125, 1.07.2020г./

В кръжока на Борис Попов за кандидатстване в Художествената академия се подготвя известната „Габровска колония“, както Борис Попов сам нарича своите възпитаници – Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и станалият световно известен техен съученик Христо Явашев–Кристо.

Първи ред с ученици. От ляво на дясно: Христо Явашев, Драган Немцов, Дора Бонева
На заден план, прав, в ляво: Борис Попов

След 1953 г. художникът се установява във Велико Търново, където негови ученици са Иван Узунов, Красимир Русев, Милко Божков и редица други, утвърдени съвременни автори. В творчеството си Борис Попов се придържа към акварелната техника на Никола Маринов с нейната ефирност и лекота.

Представената в „Акцент на месеца“ творба е изпълнена именно в тази характерна за автора стилистика. Използвайки акварелна техника, Борис Попов изобразява няколко къщи в един от най-старите и исторически квартали на Габрово, така нареченият „6-ти участък“. Основният акцент в картината пада върху една голяма дървена къща – символ на отминаваща епоха, изплъзващо се наследство.

Природната ѝ същност, асиметричната структура, грапавостта на стените – всичко това контрастира със сградата, намираща се на заден план, както и с подредеността и еднородността на архитектурните решения.

Интерес представлява начинът, по който прозрачността и лекотата на цветовите преходи на акварелната техника позволяват на художника да реши проблема на сливането на природните цветове с цветовата гама на старата къща. Колоритът на една от фасадите му отразява цветните корони на дърветата, което само по себе си подчертава природната същност на къщата.

Творбата може да бъде видяна в Художествена галерия „Христо Цокев“ до 7 юни 2021 г.

Съставили: Нели Недева и Станислав Гончаров.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Published

on

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.

Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.

Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.

Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.

Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.

По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Зареди още

Култура

Новият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“на младия автор Боян Боев – епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане.

Романът „Земя на мъже“ е семейна сага, която носи духа на магическия реализъм, вдъхновен от българския фолклор. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото. Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.

„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантливия писател Боян Боев, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.  

Срещата с Боян Боев, представен от Ваня Бойчева ще се състои на 10 ноември от 17.30 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов – Палаузов”.

„Почти всичко, което аз пиша са истории за човешките взаимоотношения и макар „Земя на мъже“, както и предишният ми роман „Последна молитва“, да се развиват в една реална историческа обстановка, историите са човешки и залагам повече на взаимоотношенията, отколкото на историческите факти. Това е една история, колкото различна, толкова и еднаква с всичко, което досега съм писал, защото наистина магическият реализъм е много здраво стъпил в цялата история.”
Боян Боев

Зареди още

Култура

Галина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“

Published

on

Една история за силата, която носим вътре в себе си… и за четирите стихии, които я пробуждат. Заповядайте на вдъхновяваща литературна среща, посветена на дебютния роман „Ния и четирите стихии“ от Галина Стоилова, история за себеоткриването, смелостта и пътя към вътрешната трансформация.

Разговорът е насрочен за 5 ноември, от 17.30 часа в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Романът проследява историята на огнената принцеса Ния, която се озовава в момент на дълбока промяна.

За да израсне и да открие истинската си сила, тя трябва да овладее енергията на четирите стихии: Огън, Вода, Въздух и Земя.

Всяка от тях ѝ разкрива нови знания и дарове: Въздух: Работа с мислите Вода: Приемане и разбиране на чувствата Огън: Смело действие Земя: Стабилност и вътрешна опора „Ния и четирите стихии“ е резултат от дългогодишната работа на Галина Стоилова като психолог, д-р по личностно развитие и творец… комбинация, която ѝ позволява да разказва дълбоки теми по лек, разбираем и вдъхновяващ начин.

Ще имате възможност да се срещнете с автора, да задавате въпроси и да научите повече за създаването на тази вълнуваща история, която носи осъзнавания на различни нива.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица