Свържи се с нас

Култура

„Старата къща от Габрово“ на Борис Попов е акцент на месеца в Галерията

Published

on

На 17 май отбелязваме празника на Габрово и по традиция екипът на художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, през целия месец представя автори, свързали творческия или житейския си път с града.

„Списъкът е дълг, не само защото имаме щастието да живеем в един от най-живописните райони на България и защото в Габрово е роден Христо Цокев, един от първите български живописци получили академично образование и осъществили прехода от църковна към светска живопис, а и защото тук е открито първото светско училище в страната“, заявяват от Галерията.

Съвсем естествено Габровската гимназия се превръща в притегателен център за почти всички художници от края на ХIХ–ти век, завършили художествените академии в Торино, Мюнхен, Виена…

Известно е, че за първи учител по чертане и рисуване на 15 ноември 1879 г. в Габровската мъжка гимназия е назначен Христо Цокев. Съществуват редица свидетелства за усърдието и старанието, което художникът полага като учител.

Преди да почине през 1883 г., той завещава на гимназията, освен личната си библиотека, и всички свои албуми с репродукции, учебници и помагала, които е донесъл при завръщането си от Москва.

Като аргумент той посочва, че е изключително важно уроците да се водят на високо академично ниво. Вероятно именно това завещание, прието като завет, предопределя съдбата на кабинета в училището.

Следват учителите Иван Димитров, учил в Букурещ и специализирал в Париж, Христо Кехайов, завършил университет във Виена, Георги Митов, Иван Маринов и Петър Димчев – завършили Кралската академия „Албертина” в Торино, Италия. Георги Митов, например, полага основите на сбирката от гипсови отливки.

Оставя даром тези, които е донесъл от следването си в Торино. Традициите в това отношение продължават и през ХХ век, като най-голямо доказателство за това са випуските на Априловската гимназия, дали на България едни от най-талантливите съвременни български художници – Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и станалият световно известен техен съученик Христо Явашев–Кристо.

„В рубриката „Акцент на месеца“ имаме удоволствието да ви представим творбата „Стара къща от Габрово“ на художника Борис Попов, ръководил заедно с Иван Захариев прочутия кръжок „Ателие“ в кабинета по рисуване на Априловската гимназия в периода 1948 – 1953 г.

„Априловската гимназия – разказва Драган Немцов през 2009 г. в интервю пред „100 вести“ – тогава имаше невероятен кабинет по рисуване – огромен! В него имаше цяла галерия с прекрасни репродукции от образци на световното изкуство. Копия – гипсови отливки от Ренесанса, Микеланджело, Донатело, анатомически модели, стативи, каквито са само в Академията.

Изобщо прекрасни условия и невероятни учители. Това е най-решаващият момент и неслучайно и Христо Явашев го потвърждава много пъти. Учителите непрекъснато ни поощряваха да рисуваме“, споделят още от ХГ „Христо Цокев“.

Борис Попов е роден на 13.05.1909 г. в с. Конак, област Търговище. През 1933 г. завършва Живопис в Художествената академия, гр. София при проф. Цено Тодоров. В София остава до 1948 г., когато пристига в Габрово.

„Беше 48-ма година. – спомня си Ива Хаджиева – Честваше се 100- годишнината от рождението на Христо Ботев. Цял месец преди това, преди 6-ти януари, нашият учител /Борис Попов – б.а./ ни подготвяше за публична изява – тържествено събрание на Габровската общественост в салона на театъра. Бяхме 5 деца, от които четири, Аз, Христо /Христо Явашев–Кристо – б.а./, Драган Немцов, Дорето Бонева, станахме художници, с Емилия Попова архитект, които трябваше да рисуваме концертно Ботев и неговите съратници под звънците на възрожденски песни, изпълнени от хора и оркестъра на Априловската гимназия.

По време на подготовката ни всеки ден учителят ни рисуваше леко с молив на амбалажна хартия портретите, а ние трябваше с четка и черна темперна боя да демонстрираме смело рисуване по памет, като целта беше до тържествения ден да ги научим на изуст.

Естествено, естеството на това рисуване изискваше да се спазва последователността „от общото към частното“ – първо, общият контур на главата, а после, разпределяне на пространството на лицето и после – детайлите. Готвехме се толкова старателно, че аз доста години по-късно можех да нарисувам Раковски на изуст.

Дойде тържественият ден. За наша приятна изненада Попов пак беше надраскал с молив портретите, за да не сбъркаме, въпреки това обаче бяхме толкова уплашени, че ръцете ни трепереха и контурите ставаха на зиг-заг или пунктирани, а Христо започна портрета на Бенковски от ухото, което нарисува най-подробно, след това нарисува общия овал.“ / „Детето Христо“, 100 вести, бр.125, 1.07.2020г./

В кръжока на Борис Попов за кандидатстване в Художествената академия се подготвя известната „Габровска колония“, както Борис Попов сам нарича своите възпитаници – Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и станалият световно известен техен съученик Христо Явашев–Кристо.

Първи ред с ученици. От ляво на дясно: Христо Явашев, Драган Немцов, Дора Бонева
На заден план, прав, в ляво: Борис Попов

След 1953 г. художникът се установява във Велико Търново, където негови ученици са Иван Узунов, Красимир Русев, Милко Божков и редица други, утвърдени съвременни автори. В творчеството си Борис Попов се придържа към акварелната техника на Никола Маринов с нейната ефирност и лекота.

Представената в „Акцент на месеца“ творба е изпълнена именно в тази характерна за автора стилистика. Използвайки акварелна техника, Борис Попов изобразява няколко къщи в един от най-старите и исторически квартали на Габрово, така нареченият „6-ти участък“. Основният акцент в картината пада върху една голяма дървена къща – символ на отминаваща епоха, изплъзващо се наследство.

Природната ѝ същност, асиметричната структура, грапавостта на стените – всичко това контрастира със сградата, намираща се на заден план, както и с подредеността и еднородността на архитектурните решения.

Интерес представлява начинът, по който прозрачността и лекотата на цветовите преходи на акварелната техника позволяват на художника да реши проблема на сливането на природните цветове с цветовата гама на старата къща. Колоритът на една от фасадите му отразява цветните корони на дърветата, което само по себе си подчертава природната същност на къщата.

Творбата може да бъде видяна в Художествена галерия „Христо Цокев“ до 7 юни 2021 г.

Съставили: Нели Недева и Станислав Гончаров.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

ИМ-Дряново ще посрещне художничката Ема Вертерова

Published

on

На 15 януари, четвъртък, от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на среща с художничката Ема Вертерова. Събитието ще се състои в Икономовата къща, където ще бъде открита нейната изложба „Споделени празници“ – живописна разходка из световете на българското Възраждане, обагрена с декоративна хармония и емоционален колорит.

В платната си Вертерова вплита носталгия и възхита към българското Възраждане – в тях оживяват алафрангите, етно мотивите, декоративните орнаменти, и симетрията, която носи усещане за вътрешна тържественост.

„Много от моите картини правят препратка към нашето Възраждане… Всичко това се стремя да постигна чрез хармония, ритъм, симетрия, подкрепени от декоративно-орнаментална цветност“, споделя самата авторка.

Ема Вертерова е завършила специалност „Монументална живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1975 година живее и твори в Габрово, където е активен член на местната група художници и отдаден педагог в школи по изобразително изкуство. Нейни творби са част от колекциите на Националната художествена галерия – София, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, галерия „Видима“ – Севлиево, както и от редица частни сбирки в България и чужбина.

Творческият ѝ път е озарен от признание – носител е на Голямата награда на Община Габрово (2011), Наградата на името на Христо Цокев (2012), Наградата на Община Габрово (2023) и Наградата на ХГ „Христо Цокев“ (2025).

„Празник е за мен, когато създавам картина, и се надявам това да са празници и за хората, споделили изложбата“, казва Ема Вертерова – с усмивката и топлината на човек, за когото изкуството е не просто професия, а състояние на духа.

Исторически музей – Дряново ви кани да споделите този празник на светлината, цвета и вдъхновението.

Зареди още

Култура

Теодора Георгиева гостува с изложба в галерия „Видима“

Published

on

Севлиево ще посрещне първото си голямо художествено събитие за 2026 година с откриването на изложбата „Преведена реалност /индивидът и множеството/“ на младата художничка Теодора Георгиева.

Експозицията ще бъде открита на 16 януари (петък) от 18.00 часа в галерия „Видима“. Изложбата е третата самостоятелна изява на авторката и включва 20 живописни платна и една видеоинсталация, създадени специално за пространството на галерията.

С проекта си Георгиева продължава да развива своите търсения, свързани с темата за взаимодействието между индивида и колектива, като използва образа на мравката като метафора на трудолюбието, сплотеността и оцеляването.

В творбите си художничката противопоставя антонимите голямо и малко, единство и множество, хаос и хармония, търсейки паралели между природните модели и социалните структури. Колоритната палитра, пастьозната мазка и динамичните композиции доближават живописта ѝ до абстрактното, но без да губят връзката с реалността.

Видеоинсталацията, включена в изложбата, документира движението и адаптацията на мравките в естествена среда, като превръща тяхното поведение в метафора за човешкото съществуване и постоянния стремеж към равновесие между личната свобода и колективната отговорност.

С „Преведена реалност“ галерия „Видима“ продължава своята мисия да подкрепя българското визуално изкуство, предоставяйки поле за изява както на утвърдени, така и на млади творци.

Теодора Георгиева е родена през 2003 г. в Плевен. Завършва НУИ „Панайот Пипков“ и в момента е студентка в четвърти курс по специалност „Изящни изкуства – живопис“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награда за живопис от Националната изложба „Младата българска живопис“ (2025) и награда за самостоятелна изложба от „Следващите 25“ (2024).

Зареди още

Култура

Идеи и гласове за бъдещето на културния туризъм

Published

on

Проф. д-р Светла Димитрова, председател на Българския национален комитет на ИКОМ и директор на музей „Етър“, прикани музейните директори да бъдат по-смели в представянето на културното наследство, което според нея не просто носи стойност, а има и потенциал да привлича приходи, а България – уникално място със своя непрекъснат исторически континуитет.

Това стана по време на нейното изказване на работна среща с представители на музеите в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив, където бе представена „Визия за развитие на културния туризъм в България“. Срещата бе водена от министър Мирослав Боршош.

Официалните гости на събитието бяха генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев, заместник-кметът по култура археология и туризъм на Пловдив Пламен Панов, изпълнителният директор на Регионален център за опазване на нематериално културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова, председателят на Българския национален комитет на ИКОМ проф. Светла Димитрова, председателят на Сдружение „Български музеи“ д-р Огнян Тодоров и други.

Срещата започна с думите на министъра на туризма в оставка Мирослав Боршош, който подчерта, че независимо от бъдещото политическо ръководство, културният туризъм следва да бъде в центъра на тематичните акценти през новата година.

Той припомни, че България дълго време се е развивала основно в посока летен и частично зимен туризъм, но последните данни показват рязък ръст на вътрешните пътувания.

Генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев посочи, че БТА е естествената информационна платформа за българските културни институции.

Той припомни създаването на редакция ЛИК, която системно отразява културния живот у нас и по света, и сподели, че агенцията вече има договори с 12 музеи и галерии, които редовно предоставят свои програми и събития.

Д-р Огнян Тодоров от Сдружение Български музеи очерта трите основни приоритета на организацията: включването на 49 общински музея в държавна финансова рамка, подобряване на условията и задържане на специалистите, и осигуряване на стабилни средства за проектна дейност.

Генералният директор на Българското национално радио Милен Митев също сподели визия за по-активно участие на медиите в подкрепа на българския туризъм. По неговите думи това може да стане чрез разкази за музейните пространства с видео материали, които да достигат до публиката онлайн и чрез ефирно време.

Д-р Ирена Тодорова от Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО припомни, че музеите са пазители не само на предмети, но и на нематериални традиции и знания. Тя изтъкна, че още от 2015 г. ЮНЕСКО работи активно за популяризиране на тази роля на музеите.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица