

Култура
Реализирането на идеята за създаване на държавните архиви извървява дълъг и труден път
Идеята за създаването на Български държавни архиви възниква още след Освобождението през 1878 г., когато се формират всички институции на възстановената държава. Предисторията на създаването им е дълга и мъчителна и продължава повече от 70 години – толкова е и времето на тяхното фактическо съществуване от съвременна гледна точка. Характерно за този ранен период е децентрализираното ведомствено съхранение на архивите на отделните учреждения.
Липсата на финансови средства още от тогава е изтъквана от българските управници като основен мотив за невъзможността за създаване на Държавен архив. Все пак в някои централни органи на управление (Народно събрание, Канцелария на царя и др.) се създава общ учрежденски архив. Мерките за тяхното опазване са предприемани заради нормалното функциониране на администрацията. В обществото като цяло сякаш липсва усещането за историчност към съвремието и по-близкото минало в противовес на проявяваната болезнена чувствителност към по-далечното минало и респ. към „историческите документи”. Паралелите с нашата днешна действителност ни водят до същите изводи. В началото на XX век се формират архивни сбирки към Народния музей в София, Народната библиотека, читалищата, училищата, Св. Синод и др.

След Балканските войни се поставят основите и на Военноисторическия архив. От същия период е и предложението на специално създадена за целта комисия да се създаде самостоятелен Държавен архив към Министерски съвет със собствена сграда и ръководство. За основа служат европейските практики на Франция, Германия, Италия и Румъния. Този проект е неосъществен заради избухването на Първата световна война. В началото на 20-те год. на миналия век към Народната библиотека е създаден Архивен отдел, с функции на държавен архив, съгласно Закона за народното просвещение от 1921 г. Заради събития от вътрешнополитически характер отново не се стига до реални действия. През 1924 г.предвидения от закона Архивен отдел е официално открит. Той работи при оскъдни материални и кадрови условия. Приема се Правилник на Народната библиотека, в който отчасти се регламентира дейността по депозиране и контрол на архивната дейност.
През 20-те и 30-те години идеята за създаване на Държавен архив придобива по-широка популярност, присъства на странициите на периодичния и научен печат. И този път липсата на средства в държавния бюджет отпраща създаването им за необозримото бъдеще. Все пак, периодично Министерския съвет издава постановления за преглеждане и унищожаване на стари архиви в държавните и общински учреждения. В тях е разписано в Народната библиотека да се предават документите с отчетно-историческо значение. С времето тази дейност се прецизира с цел по-отговорно прочистване и запазване на ценните документи. За съжаление бомбардировките през Втората световна война над София нанасят поражения – унищожени са правителствени архиви в Народната библиотека и в редица учреждения. След войната организацията на архивите в България запазва своята разпокъсаност, липсва специално законодателство.
Народната библиотека продължава да изпълнява функции и на Национален държавен архив, без да разполага с условия и действащи механизми за тази отговорна и специфична дейност. Активизират дейността си и други архивни средища. Ръкописната и документална сбирка при Българската академия на науките се оформя като Архивен институт през 1947 г. С теоретичната и методическата си дейност той трасира пътя за създаване на Български държавен архив.
Аргументи за незабавно изграждане на държавен архив привежда и Градски архив на София. В края на 40-те г. и други институции подготвят предложения и проекти в тази насока. Всеки от тях предвижда създаването на Централен държавен архив и местни държавни архиви или архивни служби. По указания на управляващата Българска комунистическа партия, през август 1951 г. се създава нарочна комисия за подготовка на нормативни документи, необходими за създаването и функционирането на държавен архив. В нея влизат известни личности в областта на науката и културата, председател е историка Димитър Косев. Единствената възможна основа за българското законодателство в архивното дело по онова време е съветската.
Използва се и практическия опит на българските архивари, трупан в продължение на половин век. Подготвените нормативни актове са предвижени много бързо. В резултат на това е издаден Указ № 515 на Президиума на Народното събрание от 10 октомври 1951 г. за създаване на Държавен архивен фонд (ДАФ) на Народна република България. Датата 10 октомври се отбелязва ежегодно като професионален празник – Ден на архивиста. Указът е първия цялостен законодателен акт, определящ държавното организиране на архивното дело. В него са определени основните принципи за централизирано държавно организиране на архивното дело – обхватът на ДАФ, системата и организацията на държавните и учрежденските архиви, взаимоотношенията между тях, редът за работа с документите, сроковете за тяхното съхранение.
На основа на указа е създадено Архивно управление към Министерството на вътрешните работи. С Постановление № 344 на Министерския съвет от 18 април 1952 г. са регламентирани организацията, функциите и профилът на държавните архиви. През същата година към Архивното управление са изградени Централен държавен исторически архив, Централен държавен архив на Народна република България и териториални държавни архиви в 12-те тогавашни окръжни центрове. След промяната на административно-териториалното устройство на страната в периода 1959–1963 г. се организират държавни архиви и в новосъздадените 15 окръга. Държавен архив – Габрово е един от първите и започва на функционира на 1 октомври 1959 г. като отдел на Окръжно управление на МВР – Габрово.

Първият архивен работник е Георги Цанев. Няколко месеца по-късно е назначен и първия титулярен ръководител на Архива – Младен Радков. В края на 1960 г. за нуждите на новата институция е осигурена отделна сграда на ул. „Орловка” № 149А (днес ул. „Черно море” № 1). От 1961 г. е на административно подчинение на Окръжен народен съвет – Габрово, от 1988 г. е в структурата на Община – Габрово. През 1992 г. преминава на пряко административно подчинение на Главно управление на архивите при Министерски съвет. От 1978 г. е със статут на дирекция, а през 2010 г. е преструктуриран в отдел към Дирекция „Регионален държавен архив” – Велико Търново.
На 6 юли 1991 г. архивът е сполетян от голямото наводнение в Габрово, което засяга и архивната сграда. От 1992 г. се помещава в сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2014 г. за административните ни нужди ни е предоставена сградата на ул. „Николаевска” № 53 (бивш Обреден дом), която още е в процес на ремонт, който е крайно време да приключи и която очакваме скоро да наречем свой дом. През годините ръководители на архива са: Младен Радков (1960– 1991), Румяна Денчева (1991–1997), Донка Ботева (1997–1999), Юлия Бързакова (1999–2000), Стефка Василева(2000-2018). Архивът е награден с орден „Кирил и Методий“ – ІІ степен, Наградата на Община – Габрово – статуетка „Златният Хирон – 2003“ и Грамота за принос в развитието на града, а за своя 50-годишен юбилей – с Почетен знак на Общината за доказан принос в съхраняването на документално богатство, свидетелство за историята на Габровска област, като част от културната и стопанска история на България.
Първите постъпления на архивни фондове са предадени от Държавен архив – Велико Търново, комплектувани преди промяната на административно-териториалното деление на страната през 1959 г. и създаването на архива в Габрово. През 1993 г. е приет архивът на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия. Към 1 януари 2021 г. в Габровския държавен архив се съхраняват 2 557 архивни фонда с 2 796,93 линейни метра с общ брой 343 950 архивни единици, 1362 частични постъпления и 1361 спомена. Регистрирани са 30 особено ценни документи в Регистъра на Националния архивен фонд. В Информационната система на държавните архиви (ИСДА) са дигитализирани и регистрирани 8791 дигитални образа.

Габровският архив е част от системата на българските държавни архиви, които са организирани в Държавна агенция „Архиви”. Тя е специализиран държавен орган към Министерски съвет, отговорен за опазването на документалната историческа памет на нацията, чиято дейност е определена със закона за Националния архивен фонд. След над 70-годишни усилия за създаването й и 70 години законоустановено съществуване и дейност, архивната система преминава през много промени.
От Архивно управление към Министерството на вътрешните работи при създаването си в 1951 г., през ведомствена подчиненост към Министерството на просветата и културата, след това към Комитета за изкуство и култура, Министерството на информацията и съобщенията и Министерския съвет. От 1976 г. се нарича Главно управление на архивите. Приетият през 2007 г. Закон за Националния архивен фонд определя днешния статут и наименование на Държавна агенция „Архиви“. За този период тя е доказало безпорната си отговорна роля в опазването на обществената памет. Променила се е предствата сред гражданите, че архивистите са „странни птици”, които неминуемо са заровени в някакви прашни и непременно излишни книжа, губейки времето-своето и на държавата” по думите на един от бившите председатели Панто Колев, изречени на половинвековния юбилей на архивите.
Голяма е нашата роля и отговорност, защото освен, че сме пазители на паметта, ние сме и публична администрация. Въпреки проблемите на институция, не трябва да се пренебрегва нещо много важно, а това са хората, работещи в нея. За 70 години със своята дейност, упоритост и най-вече любов към професията, хората в системата на държавните архиви я превърнаха в разпознаваема и важна институция, към която се обръщат много граждани и организации, за своите издирвания, за справки, за решаване на имотни спорове, за научна си дейност и пр.

Архивистите се грижат за правилното съхраняване на архивните документи в специални архивохранилища, обслужват потребителите на архивна информация, извършват контролно-методическа дейност в общинските и държавни институции, комплектуват и обработват учрежденските архиви, както и безценни архиви на личности с национално и регионално значение от сферата на културата и изкуството, на наука, политиката, спорта и т.н.
Архивистите изготвят значим брой изложби и презентации, популяризиращи архивното богатство, пишат популяризаторски статии, участват в национални и международни научни конференции. Архивистите се справят и с предизвикателството на новото време, чрез дигитализирането на огромен брой архивни документи и снимки, достъпни за разглеждане на сайта на Държавна агенция „Архиви”и в Информационната система на държавните архиви.
Пред нас стои и важната задача, която е и основна стратегическа цел- електронно архивиране и участие в електронното управление. Тази задача ясно очертава нашата роля, в която ние ще бъдем архиви на бъдещето!
Автор: Цветомира Койчева, Началник на отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Колю Фичето създава темелите на новата българска архитектура


„Колю Фичето създава темелите на новата българска архитектура.“ Това заяви д-р Венелин Бараков, главен уредник в Исторически музей – Дряново, при представянето на новата си книга „(Не)познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в църквата „Свети Николай“, построена във Велико Търново от възрожденския майстор.
На 17 август в православния храм в старата столица се състоя дискусията за живота и делото на Колю Фичето, в която се включиха още проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Константин Фичев, родственик на Майстора. Събитието се проведе в рамките на фестивала „Варуша юг“, като част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 г. от рождението на възрожденския майстор, които се организират от ИМ-Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата. Домакин на проявата бе отец Славчо Иванов, свещеноиконом в църквата „Свети Николай“.

По думите на д-р Бараков, в работата си Колю Фичето заимства от различни традиции, което е най-силното му качество. Строителният колос на българското Възраждане е изключително креативен, грамотен и начетен човек. Прави планове и макети на своите сгради. В дългия си жизнен път работи на много места в Северна България, Цариград и Одрин, получавайки признание дори от османската власт, която започва да го кани като водещ майстор строител по българските земи.
„Велико Търново и Дряново са градовете на Уста Колю Фичето. Книгата „(Не)познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ се роди спонтанно при разговор с колегите ми и с директора на ИМ – Дряново Иван Христов. Инициативите от Националната програма, посветена на 225 г. от рождението на Колю Фичето, включват изложби, родова среща, популяризиране на неговото дело, както и книжни издания“, сподели д-р Венелин Бараков.

Тази книга идва като допълнение към всичко известно, което е написано до този момент за Колю Фичето. В нея д-р Бараков представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засяга по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.
„Защо непознатият Колю Фичето? Той е много известна личност в българското Възраждане. Всички негови строежи са познати на научната общественост и многократно коментирани. Сред водещите имена бих отличил тези на арх. Георги Козаров – първият голям изследовател на Колю Фичето, Никола Мавродинов – проучвал произхода на различни типове сгради на Майстора, както проф. Николай Толешков – издирвал непознати църкви, свързани със строителството, маниера и начина на работа на Фичето, които той идентифицира“, добави още д-р Бараков.

Музейният специалист анонсира, че до края на месец септември предстои от печат ще излезе още една нова книга, която ще разгледа Колю Фичето в друга светлина. „Всички знаем, че той е известен майстор строител, но в същото време той е бил талантлив резбар, каменоделец и скулптор, което е малко популярно. Тази нова книга ще представи една различна страна от него“, поясни Бараков.
Според проф. Петко Петков, майстор Колю Фичето е духът на българското Възраждане, неговото дело е пред очите ни и без него не можем. „Той е част на нашата идентичност! Как да си представим Търново без църквата „Свети Николай“, „Къщата с маймунката“, камо ли без Конака? То това би било невъзможно. А какво да кажем за други централни български градове и градчета, където той е оставил подписа си и двойната кобилица?“, каза проф. Петков.

Той определи Колю Фичето като изключителен българин, който при това никога не се е натрапвал. „Мисля, че такъв пример ни е необходим в днешно време: на хора професионалисти, родолюбци и мълчаливо допринасящи за общото благо“, изрази мнение още проф. Петков.
Пред присъстващите Константин Фичев, родственик на Майстора, говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик, развенчавайки някои митове, легенди и твърдения за личността и делото на Никола Фичев, тиражирани през последните години в медийното пространство.

Константин отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, в който се съхраняват доста фотографии и документи, който в голямата си част е дигитализирал.
Родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.


Култура
Габрово и Велико Търново с обща кандидатура за Европейска столица на културата


Велико Търново и Габрово ще кандидатстват заедно за европейска столица на културата през 2032 г., информира областният всекидневник Борба.
Новината първо беше съобщена от Галин Попов – артистичен директор на фестивала „48 часа Варуша юг”, преди началото на концерта на хор „Ваня Монева” на площада пред Царевец.

„Фестивалът „48 часа Варуша юг” е едно от доказателствата, че когато хората обединят усилията си, резултатите не закъсняват. Велико Търново и Габрово трябва да намерят начин да кандидатстват заедно! Аз виждам тази кандидатура с двоен потенциал, а фестивалът ни показва именно такива резултати“, каза Галин Попов.
После той покани на сцената кмета Даниел Панов, който официално я потвърди и обеща на великотърновци и габровци да работи за общата кауза.
Мотото „Съединението прави силата” за първи път в България е написано на читалище „Надежда” във Велико Търново.
Аз знам, че заедно и обединени нещата се случват, както показваме с фестивала „48 часа Варуша юг”. Нищо не може да се случи без хората на изкуството и културата. Днес подавам ръка към Габрово, за да се осъществи една дългогодишна мечта на творците – Велико Търново и Габрово да кандидатстват за столица на европейската култура през 2032 година и тя да се превърне в печелившата кандидатура на България. Великотърновци и габровци го заслужават!”, заяви Даниел Панов.
В подкрепа на идеята за обща кандидатура се изказа и заместник-министърът на туризма Павлин Петров.
„Поздравявам ви за кавалерския жест, който Велико Търново отправи към Община Габрово. Северна България се нуждае от това! Тук ясно виждаме, че културата, историята и изкуството са силно свързани и надграждат туристическия продукт на страната”, обърна се към творците Павлин Петров.
Габрово вече обяви официално кандидатурата си за европейска столица на културата през 2032 г. и дори беше първо. Градът работи за каузата още от миналата година, а в края на февруари 2025 г. Общинският съвет единодушно подкрепи предложението градът да се включи в надпреварата.
Габрово е доста напред в подготовката – вече регистрира необходимата общинска фондация, Община Габрово е наела екип от трима независими културни експерти с над 23 години опит, като техни клиенти са били 11 от последните 13 града, носители на титлата, пише още изданието.
Цялата статия на журналиста Ана Райковска можете да прочетете оттук.


Култура
Търси се нов ръководител на ДФА „Габровче“


Община Габрово обяви процедура за подбор на ръководител на Детски фолклорен ансамбъл „Габровче“ – културен символ на града и един от най-изявените детски ансамбли в страната.
Основан преди близо половин век, ансамбълът е носител на многобройни отличия и е известен със своите автентични възстановки на български обичаи, сценични костюми и хореографии, аплодирани в България и по света.
Кандидатите трябва да имат висше образование в областта на музикалното или танцовото изкуство, да познават различните стилове на българския фолклор и да притежават управленски и комуникационни умения.
Позицията предлага срочен трудов договор за пет години, мотивиращо възнаграждение, бонуси за стаж и работа в творческа среда. Подборът ще се извършва в три етапа: проверка на документи, представяне и защита на концепция за развитие на ансамбъла и интервю с комисията.
Необходимите документи трябва да бъдат подадени до 25 август 2025 г., 16:00 ч., в деловодството на Община Габрово (пл. „Възраждане“ № 3) или по електронна поща. Допълнителна информация и проект на длъжностна характеристика са достъпни в отдел „УЧР“ и на сайта на Общината, в раздел „Кариера“.


-
Любопитнопреди 7 дни
Щъркели накацаха околовръстното на Габрово (снимка)
-
Културапреди 7 дни
Откриха древна византийска златна монета на крепостта Хоталич (снимки)
-
Новинипреди 6 дни
Безплатен транспорт за Националното честване на Шипченската епопея
-
Новинипреди 6 дни
Внимание, кибератака: Фалшиви мейли от името на РЗОК – Габрово!
-
Културапреди 7 дни
МК „Весела“ с нови награди от международен конкурс
-
Любопитнопреди 7 дни
Търси се „Група Х“, ама не за ремонт на покрива, а за сцена в Янтра
-
Кримипреди 6 дни
100-грамов пакет с пико „цъфна“ ненадейно в автомобил, а водачът му отказа тест
-
Новинипреди 5 дни
Днес празнуваме Голяма Богородица