Идеята за създаването на Български държавни архиви възниква още след Освобождението през 1878 г., когато се формират всички институции на възстановената държава. Предисторията на създаването им е дълга и мъчителна и продължава повече от 70 години – толкова е и времето на тяхното фактическо съществуване от съвременна гледна точка. Характерно за този ранен период е децентрализираното ведомствено съхранение на архивите на отделните учреждения.

Липсата на финансови средства още от тогава е изтъквана от българските управници като основен мотив за невъзможността за създаване на Държавен архив. Все пак в някои централни органи на управление (Народно събрание, Канцелария на царя и др.) се създава общ учрежденски архив. Мерките за тяхното опазване са предприемани заради нормалното функциониране на администрацията. В обществото като цяло сякаш липсва усещането за историчност към съвремието и по-близкото минало в противовес на проявяваната болезнена чувствителност към по-далечното минало и респ. към „историческите документи”. Паралелите с нашата днешна действителност ни водят до същите изводи. В началото на XX век се формират архивни сбирки към Народния музей в София, Народната библиотека, читалищата, училищата, Св. Синод и др.

След Балканските войни се поставят основите и на Военноисторическия архив. От същия период е и предложението на специално създадена за целта комисия да се създаде самостоятелен Държавен архив към Министерски съвет със собствена сграда и ръководство. За основа служат европейските практики на Франция, Германия, Италия и Румъния. Този проект е неосъществен заради избухването на Първата световна война. В началото на 20-те год. на миналия век към Народната библиотека е създаден Архивен отдел, с функции на държавен архив, съгласно Закона за народното просвещение от 1921 г. Заради събития от вътрешнополитически характер отново не се стига до реални действия. През 1924 г.предвидения от закона Архивен отдел е официално открит. Той работи при оскъдни материални и кадрови условия. Приема се Правилник на Народната библиотека, в който отчасти се регламентира дейността по депозиране и контрол на архивната дейност.

През 20-те и 30-те години идеята за създаване на Държавен архив придобива по-широка популярност, присъства на странициите на периодичния и научен печат. И този път липсата на средства в държавния бюджет отпраща създаването им за необозримото бъдеще. Все пак, периодично Министерския съвет издава постановления за преглеждане и унищожаване на стари архиви в държавните и общински учреждения. В тях е разписано в Народната библиотека да се предават документите с отчетно-историческо значение. С времето тази дейност се прецизира с цел по-отговорно прочистване и запазване на ценните документи. За съжаление бомбардировките през Втората световна война над София нанасят поражения – унищожени са правителствени архиви в Народната библиотека и в редица учреждения. След войната организацията на архивите в България запазва своята разпокъсаност, липсва специално законодателство.

Народната библиотека продължава да изпълнява функции и на Национален държавен архив, без да разполага с условия и действащи механизми за тази отговорна и специфична дейност. Активизират дейността си и други архивни средища. Ръкописната и документална сбирка при Българската академия на науките се оформя като Архивен институт през 1947 г. С теоретичната и методическата си дейност той трасира пътя за създаване на Български държавен архив.

Аргументи за незабавно изграждане на държавен архив привежда и Градски архив на София. В края на 40-те г. и други институции подготвят предложения и проекти в тази насока. Всеки от тях предвижда създаването на Централен държавен архив и местни държавни архиви или архивни служби. По указания на управляващата Българска комунистическа партия, през август 1951 г. се създава нарочна комисия за подготовка на нормативни документи, необходими за създаването и функционирането на държавен архив. В нея влизат известни личности в областта на науката и културата, председател е историка Димитър Косев. Единствената възможна основа за българското законодателство в архивното дело по онова време е съветската.

Използва се и практическия опит на българските архивари, трупан в продължение на половин век. Подготвените нормативни актове са предвижени много бързо. В резултат на това е издаден Указ № 515 на Президиума на Народното събрание от 10 октомври 1951 г. за създаване на Държавен архивен фонд (ДАФ) на Народна република България. Датата 10 октомври се отбелязва ежегодно като професионален празник – Ден на архивиста. Указът е първия цялостен законодателен акт, определящ държавното организиране на архивното дело. В него са определени основните принципи за централизирано държавно организиране на архивното дело – обхватът на ДАФ, системата и организацията на държавните и учрежденските архиви, взаимоотношенията между тях, редът за работа с документите, сроковете за тяхното съхранение.

На основа на указа е създадено Архивно управление към Министерството на вътрешните работи. С Постановление № 344 на Министерския съвет от 18 април 1952 г. са регламентирани организацията, функциите и профилът на държавните архиви. През същата година към Архивното управление са изградени Централен държавен исторически архив, Централен държавен архив на Народна република България и териториални държавни архиви в 12-те тогавашни окръжни центрове. След промяната на административно-териториалното устройство на страната в периода 1959–1963 г. се организират държавни архиви и в новосъздадените 15 окръга. Държавен архив – Габрово е един от първите и започва на функционира на 1 октомври 1959 г. като отдел на Окръжно управление на МВР – Габрово.

Първият архивен работник е Георги Цанев. Няколко месеца по-късно е назначен и първия титулярен ръководител на Архива – Младен Радков. В края на 1960 г. за нуждите на новата институция е осигурена отделна сграда на ул. „Орловка” № 149А (днес ул. „Черно море” № 1). От 1961 г. е на административно подчинение на Окръжен народен съвет – Габрово, от 1988 г. е в структурата на Община – Габрово. През 1992 г. преминава на пряко административно подчинение на Главно управление на архивите при Министерски съвет. От 1978 г. е със статут на дирекция, а през 2010 г. е преструктуриран в отдел към Дирекция „Регионален държавен архив” – Велико Търново.

На 6 юли 1991 г. архивът е сполетян от голямото наводнение в Габрово, което засяга и архивната сграда. От 1992 г. се помещава в сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2014 г. за административните ни нужди ни е предоставена сградата на ул. „Николаевска” № 53 (бивш Обреден дом), която още е в процес на ремонт, който е крайно време да приключи и която очакваме скоро да наречем свой дом. През годините ръководители на архива са: Младен Радков (1960– 1991), Румяна Денчева (1991–1997), Донка Ботева (1997–1999), Юлия Бързакова (1999–2000), Стефка Василева(2000-2018). Архивът е награден с орден „Кирил и Методий“ – ІІ степен, Наградата на Община – Габрово – статуетка „Златният Хирон – 2003“ и Грамота за принос в развитието на града, а за своя 50-годишен юбилей – с Почетен знак на Общината за доказан принос в съхраняването на документално богатство, свидетелство за историята на Габровска област, като част от културната и стопанска история на България.

Първите постъпления на архивни фондове са предадени от Държавен архив – Велико Търново, комплектувани преди промяната на административно-териториалното деление на страната през 1959 г. и създаването на архива в Габрово. През 1993 г. е приет архивът на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия. Към 1 януари 2021 г. в Габровския държавен архив се съхраняват 2 557 архивни фонда с 2 796,93 линейни метра с общ брой 343 950 архивни единици, 1362 частични постъпления и 1361 спомена. Регистрирани са 30 особено ценни документи в Регистъра на Националния архивен фонд. В Информационната система на държавните архиви (ИСДА) са дигитализирани и регистрирани 8791 дигитални образа.

Габровският архив е част от системата на българските държавни архиви, които са организирани в Държавна агенция „Архиви”. Тя е специализиран държавен орган към Министерски съвет, отговорен за опазването на документалната историческа памет на нацията, чиято дейност е определена със закона за Националния архивен фонд. След над 70-годишни усилия за създаването й и 70 години законоустановено съществуване и дейност, архивната система преминава през много промени.

От Архивно управление към Министерството на вътрешните работи при създаването си в 1951 г., през ведомствена подчиненост към Министерството на просветата и културата, след това към Комитета за изкуство и култура, Министерството на информацията и съобщенията и Министерския съвет. От 1976 г. се нарича Главно управление на архивите. Приетият през 2007 г. Закон за Националния архивен фонд определя днешния статут и наименование на Държавна агенция „Архиви“. За този период тя е доказало безпорната си отговорна роля в опазването на обществената памет. Променила се е предствата сред гражданите, че архивистите са „странни птици”, които неминуемо са заровени в някакви прашни и непременно излишни книжа, губейки времето-своето и на държавата” по думите на един от бившите председатели Панто Колев, изречени на половинвековния юбилей на архивите.

Голяма е нашата роля и отговорност, защото освен, че сме пазители на паметта, ние сме и публична администрация. Въпреки проблемите на институция, не трябва да се пренебрегва нещо много важно, а това са хората, работещи в нея. За 70 години със своята дейност, упоритост и най-вече любов към професията, хората в системата на държавните архиви я превърнаха в разпознаваема и важна институция, към която се обръщат много граждани и организации, за своите издирвания, за справки, за решаване на имотни спорове, за научна си дейност и пр.

Архивистите се грижат за правилното съхраняване на архивните документи в специални архивохранилища, обслужват потребителите на архивна информация, извършват контролно-методическа дейност в общинските и държавни институции, комплектуват и обработват учрежденските архиви, както и безценни архиви на личности с национално и регионално значение от сферата на културата и изкуството, на наука, политиката, спорта и т.н.

Архивистите изготвят значим брой изложби и презентации, популяризиращи архивното богатство, пишат популяризаторски статии, участват в национални и международни научни конференции. Архивистите се справят и с предизвикателството на новото време, чрез дигитализирането на огромен брой архивни документи и снимки, достъпни за разглеждане на сайта на Държавна агенция „Архиви”и в Информационната система на държавните архиви.

Пред нас стои и важната задача, която е и основна стратегическа цел- електронно архивиране и участие в електронното управление. Тази задача ясно очертава нашата роля, в която ние ще бъдем архиви на бъдещето!

Автор: Цветомира Койчева, Началник на отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/