Култура
Реализирането на идеята за създаване на държавните архиви извървява дълъг и труден път
Идеята за създаването на Български държавни архиви възниква още след Освобождението през 1878 г., когато се формират всички институции на възстановената държава. Предисторията на създаването им е дълга и мъчителна и продължава повече от 70 години – толкова е и времето на тяхното фактическо съществуване от съвременна гледна точка. Характерно за този ранен период е децентрализираното ведомствено съхранение на архивите на отделните учреждения.
Липсата на финансови средства още от тогава е изтъквана от българските управници като основен мотив за невъзможността за създаване на Държавен архив. Все пак в някои централни органи на управление (Народно събрание, Канцелария на царя и др.) се създава общ учрежденски архив. Мерките за тяхното опазване са предприемани заради нормалното функциониране на администрацията. В обществото като цяло сякаш липсва усещането за историчност към съвремието и по-близкото минало в противовес на проявяваната болезнена чувствителност към по-далечното минало и респ. към „историческите документи”. Паралелите с нашата днешна действителност ни водят до същите изводи. В началото на XX век се формират архивни сбирки към Народния музей в София, Народната библиотека, читалищата, училищата, Св. Синод и др.

След Балканските войни се поставят основите и на Военноисторическия архив. От същия период е и предложението на специално създадена за целта комисия да се създаде самостоятелен Държавен архив към Министерски съвет със собствена сграда и ръководство. За основа служат европейските практики на Франция, Германия, Италия и Румъния. Този проект е неосъществен заради избухването на Първата световна война. В началото на 20-те год. на миналия век към Народната библиотека е създаден Архивен отдел, с функции на държавен архив, съгласно Закона за народното просвещение от 1921 г. Заради събития от вътрешнополитически характер отново не се стига до реални действия. През 1924 г.предвидения от закона Архивен отдел е официално открит. Той работи при оскъдни материални и кадрови условия. Приема се Правилник на Народната библиотека, в който отчасти се регламентира дейността по депозиране и контрол на архивната дейност.
През 20-те и 30-те години идеята за създаване на Държавен архив придобива по-широка популярност, присъства на странициите на периодичния и научен печат. И този път липсата на средства в държавния бюджет отпраща създаването им за необозримото бъдеще. Все пак, периодично Министерския съвет издава постановления за преглеждане и унищожаване на стари архиви в държавните и общински учреждения. В тях е разписано в Народната библиотека да се предават документите с отчетно-историческо значение. С времето тази дейност се прецизира с цел по-отговорно прочистване и запазване на ценните документи. За съжаление бомбардировките през Втората световна война над София нанасят поражения – унищожени са правителствени архиви в Народната библиотека и в редица учреждения. След войната организацията на архивите в България запазва своята разпокъсаност, липсва специално законодателство.
Народната библиотека продължава да изпълнява функции и на Национален държавен архив, без да разполага с условия и действащи механизми за тази отговорна и специфична дейност. Активизират дейността си и други архивни средища. Ръкописната и документална сбирка при Българската академия на науките се оформя като Архивен институт през 1947 г. С теоретичната и методическата си дейност той трасира пътя за създаване на Български държавен архив.
Аргументи за незабавно изграждане на държавен архив привежда и Градски архив на София. В края на 40-те г. и други институции подготвят предложения и проекти в тази насока. Всеки от тях предвижда създаването на Централен държавен архив и местни държавни архиви или архивни служби. По указания на управляващата Българска комунистическа партия, през август 1951 г. се създава нарочна комисия за подготовка на нормативни документи, необходими за създаването и функционирането на държавен архив. В нея влизат известни личности в областта на науката и културата, председател е историка Димитър Косев. Единствената възможна основа за българското законодателство в архивното дело по онова време е съветската.
Използва се и практическия опит на българските архивари, трупан в продължение на половин век. Подготвените нормативни актове са предвижени много бързо. В резултат на това е издаден Указ № 515 на Президиума на Народното събрание от 10 октомври 1951 г. за създаване на Държавен архивен фонд (ДАФ) на Народна република България. Датата 10 октомври се отбелязва ежегодно като професионален празник – Ден на архивиста. Указът е първия цялостен законодателен акт, определящ държавното организиране на архивното дело. В него са определени основните принципи за централизирано държавно организиране на архивното дело – обхватът на ДАФ, системата и организацията на държавните и учрежденските архиви, взаимоотношенията между тях, редът за работа с документите, сроковете за тяхното съхранение.
На основа на указа е създадено Архивно управление към Министерството на вътрешните работи. С Постановление № 344 на Министерския съвет от 18 април 1952 г. са регламентирани организацията, функциите и профилът на държавните архиви. През същата година към Архивното управление са изградени Централен държавен исторически архив, Централен държавен архив на Народна република България и териториални държавни архиви в 12-те тогавашни окръжни центрове. След промяната на административно-териториалното устройство на страната в периода 1959–1963 г. се организират държавни архиви и в новосъздадените 15 окръга. Държавен архив – Габрово е един от първите и започва на функционира на 1 октомври 1959 г. като отдел на Окръжно управление на МВР – Габрово.

Първият архивен работник е Георги Цанев. Няколко месеца по-късно е назначен и първия титулярен ръководител на Архива – Младен Радков. В края на 1960 г. за нуждите на новата институция е осигурена отделна сграда на ул. „Орловка” № 149А (днес ул. „Черно море” № 1). От 1961 г. е на административно подчинение на Окръжен народен съвет – Габрово, от 1988 г. е в структурата на Община – Габрово. През 1992 г. преминава на пряко административно подчинение на Главно управление на архивите при Министерски съвет. От 1978 г. е със статут на дирекция, а през 2010 г. е преструктуриран в отдел към Дирекция „Регионален държавен архив” – Велико Търново.
На 6 юли 1991 г. архивът е сполетян от голямото наводнение в Габрово, което засяга и архивната сграда. От 1992 г. се помещава в сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2014 г. за административните ни нужди ни е предоставена сградата на ул. „Николаевска” № 53 (бивш Обреден дом), която още е в процес на ремонт, който е крайно време да приключи и която очакваме скоро да наречем свой дом. През годините ръководители на архива са: Младен Радков (1960– 1991), Румяна Денчева (1991–1997), Донка Ботева (1997–1999), Юлия Бързакова (1999–2000), Стефка Василева(2000-2018). Архивът е награден с орден „Кирил и Методий“ – ІІ степен, Наградата на Община – Габрово – статуетка „Златният Хирон – 2003“ и Грамота за принос в развитието на града, а за своя 50-годишен юбилей – с Почетен знак на Общината за доказан принос в съхраняването на документално богатство, свидетелство за историята на Габровска област, като част от културната и стопанска история на България.
Първите постъпления на архивни фондове са предадени от Държавен архив – Велико Търново, комплектувани преди промяната на административно-териториалното деление на страната през 1959 г. и създаването на архива в Габрово. През 1993 г. е приет архивът на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия. Към 1 януари 2021 г. в Габровския държавен архив се съхраняват 2 557 архивни фонда с 2 796,93 линейни метра с общ брой 343 950 архивни единици, 1362 частични постъпления и 1361 спомена. Регистрирани са 30 особено ценни документи в Регистъра на Националния архивен фонд. В Информационната система на държавните архиви (ИСДА) са дигитализирани и регистрирани 8791 дигитални образа.

Габровският архив е част от системата на българските държавни архиви, които са организирани в Държавна агенция „Архиви”. Тя е специализиран държавен орган към Министерски съвет, отговорен за опазването на документалната историческа памет на нацията, чиято дейност е определена със закона за Националния архивен фонд. След над 70-годишни усилия за създаването й и 70 години законоустановено съществуване и дейност, архивната система преминава през много промени.
От Архивно управление към Министерството на вътрешните работи при създаването си в 1951 г., през ведомствена подчиненост към Министерството на просветата и културата, след това към Комитета за изкуство и култура, Министерството на информацията и съобщенията и Министерския съвет. От 1976 г. се нарича Главно управление на архивите. Приетият през 2007 г. Закон за Националния архивен фонд определя днешния статут и наименование на Държавна агенция „Архиви“. За този период тя е доказало безпорната си отговорна роля в опазването на обществената памет. Променила се е предствата сред гражданите, че архивистите са „странни птици”, които неминуемо са заровени в някакви прашни и непременно излишни книжа, губейки времето-своето и на държавата” по думите на един от бившите председатели Панто Колев, изречени на половинвековния юбилей на архивите.
Голяма е нашата роля и отговорност, защото освен, че сме пазители на паметта, ние сме и публична администрация. Въпреки проблемите на институция, не трябва да се пренебрегва нещо много важно, а това са хората, работещи в нея. За 70 години със своята дейност, упоритост и най-вече любов към професията, хората в системата на държавните архиви я превърнаха в разпознаваема и важна институция, към която се обръщат много граждани и организации, за своите издирвания, за справки, за решаване на имотни спорове, за научна си дейност и пр.

Архивистите се грижат за правилното съхраняване на архивните документи в специални архивохранилища, обслужват потребителите на архивна информация, извършват контролно-методическа дейност в общинските и държавни институции, комплектуват и обработват учрежденските архиви, както и безценни архиви на личности с национално и регионално значение от сферата на културата и изкуството, на наука, политиката, спорта и т.н.
Архивистите изготвят значим брой изложби и презентации, популяризиращи архивното богатство, пишат популяризаторски статии, участват в национални и международни научни конференции. Архивистите се справят и с предизвикателството на новото време, чрез дигитализирането на огромен брой архивни документи и снимки, достъпни за разглеждане на сайта на Държавна агенция „Архиви”и в Информационната система на държавните архиви.
Пред нас стои и важната задача, която е и основна стратегическа цел- електронно архивиране и участие в електронното управление. Тази задача ясно очертава нашата роля, в която ние ще бъдем архиви на бъдещето!
Автор: Цветомира Койчева, Началник на отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Славейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)



Престижните Национални Славейкови празници, които са най-значимото културно събитие в община Трявна и се провеждат под патронажа на президента на Република България, тази година ще се състоят в периода от 18 до 21 юни, включително. С финансовата подкрепа на Министерство на културата са включени редица културно-просветни събития, които ще изпълнят четирите дни с много вдъхновение, ползотворни срещи и обогатяване на културния живот в Трявна и региона.
Организираните мероприятия са посветени на 160-та годишнина от рождението на големия тревненски поет и общественик Пенчо Славейков, която отбелязваме през тази година.
По традиция начало на празничната програмата ще поставят местните театрални дейци към НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна на 18 юни /четвъртък/ с изпълнение на постановката „Гурбетчии“ в салона на народното читалище от 19:00 ч. Официалното откриване ще бъде на 19 юни /петък/ от 17:30 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Жители и гости ще могат да наблюдават фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при народното читалище в града, както и да чуят изпълнения на Камерен хор „Еуфоника“.
Приветствие към всички официални гости и присъстващи на празника ще отправи кметът на Трявна Денчо Минев след отслужване на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия. В 18:30 ч. площадът ще бъде огласен от великата и неповторима народна певица Валя Балканска, която ще излезе на тревненска сцена под съпровода на 100 каба гайди. В 19:00 ч. започва и „Нощ на поезията“ с участието на ученици от 119 Средно училище „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и възпитаници на Славейковото училище. Поетичният спектакъл е специално разработен за Национални Славейкови празници по стихове на емблематичните баща и син Славейкови.
По традиция, съботният ден ще предложи утвърденото през годините литературно четене на авторски творби от ученици на СУ „Петко Р. Славейков“ в двора на музей Славейкова къща, а в 11:30 ч. започва провеждането на Национална кръгла маса, посветена на 160-та годишнина от рождението на Пенчо Славейков. Добре познатият автор и карикатурист Веселин Зидаров ще представи пред публика най-новата си книга „Танцуващ сред овълчени“, като събитието ще се проведе в многофункционална зала „Дръзновение“ от 15:30 ч. В 17:00 ч. жители и гости на Трявна ще могат да разгледат гостуващата изложба на БАН – „Птиците – образи от съкровищницата на Национален етнографски музей“, която ще бъде открита в галерия „Казаков“ към Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна.
Вечерната програма в съботния ден продължава с трето публично четене на откъси от Библията в двора на музей „Старото школо“ и награждаване на отличените лауреати в тазгодишния Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови.
Кулминация на 20 юни ще бъде грандиозен концерт на Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ от 20:00 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Неделният ден от Национални Славейкови празници отново ще представи вкусни гозби по рецепти на дядо Славейков, които ще бъдат презентирани по време на традиционния празник „Ока брашно, делва сладко“.
Ястията ще бъдат приготвени от възпитаници на Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ – гр. Габрово, като към тях ще се присъедини и шеф готвач. Фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна ще постави красив и запомнящ се заключителен финал на тазгодишните Национални Славейкови празници в Трявна.
От 19 до 21 юни включително ще се проведе и традиционен книжен базар на площад „Пенчо Славейков“, откъдето ще може да си закупите книги на различни издателства. Национални Славейкови празници 2026 ще бъдат уважени от две чуждестранни делегации от побратимените на Трявна градове Бриенц в Швейцария и Брунате в Италия.

Култура
Лятото идва с ритъма на суинга

От 18 до 21 юни в Габрово ще се състои второто издание на SWING DIXIE WEEK 2026: най-мащабното за града международно музикално събитие. Събитие, което събира интересите на разнородна и многобройна публика. Тези четири дни, под знака на джаза, обогатяват и извисяват музикалната интонационна среда в града, представят пред местната общност и стотиците гости от региона и страната тази част от световните музикални традиции и съвремените им измерения и прояви.
За пръв път в България и в Габрово пристигат звезди от световна величина – кралицата на суинга, мултиинструменталитка и музикален феномен Гунхилд Карлинг и легендата на Ню Орлиънс, тромбонист и вокалист Глен Дейвид Андрюс.
Децата, младата публика и публиката в зряла възраст, носталгично настроените по-възрастни зрители и слушатели ще се зарадват на срещите си в тези четири дни, защото за всекиго ще има емоция и радостно споделяне на удоволствието от качествената импровизация.

Swing Dixie Week ще бъде изпълнена с музика на живо под открито небе, суинг танци, маршинг по улиците на Габрово, активности за деца, майсторски класове и едни от най-интересните артисти от България и света. Фестивалът превръща Габрово отново в столица на диксиленд и суинг музиката – място, където поколенията се срещат и забавляват заедно. Всички събития от богатата програма на SWING DIXIE WEEK 2026 са безплатни, широко отворени за публиката.
Освен Glen David Andrews Band и Gunhild Carling & Family в програмата са поканени Royal Dixie Band, Old Sea Company Swing Band, Благоев Хот Джазтет, Биг Бенд Русе, Борис Петков и Цветомир Радев.
Водещ на събитията ще бъде е Светослав Николов – програмен директор на Jazz FM радио – основен медиен партньор на изданието, което е факт благодарение на финансовата подкрепа на редица спонсори и логистичната подкрепа на Община Габрово.

Програмата започва в четвъртък на 18 юни на откритата сцена в двора на читалище “Будителите 2017” в Шести участък. Открива Оркестър „Габрово“ в 19.30 часа, за да подгрее концерта на Благоев Хот Джазтет, чието начало е в 20.30 часа. Познатите на публиката в Габрово музиканти от формацията идват с любими парчета и готови за своеобразен диалог с публиката.
Петъкът е посветен на Jazz FM и младите. По същото време и на същото място ще свирят Борис Петков – пиано и, Цветомир Радев – кларинет. В 20.30 часа – запознайте се с Old Seа Company Swing Band.
Събота, 20 юни, включва в джаз феерията в Габрово и децата. В 10 часа в градинката пред Глинените гърнета: ще има Весел джаз концерт за деца с Old Sea Company Swing Band. Деца ще рисуват джаз под вещото ръководство на Елиза Ковачева и нейнта школа „Елиза Арт“. Преди обед суингът ще тръгне по улиците на Габрово.

Маршингът започва точно в 11 часа от улица „Радецка”. Glen David Andrews Band – Ню Орлиънс, САЩ и Royal Dixie Band – Велико Търново ще поканят деца и възрастни да тръгнат с тях в радостно настроение. Продължението на тази емоция е от 16 часа на откритата сцена в читалището: с уроци по суинг танци за начинаещи с Lindy Hop – Русе.
Следва концерт на майсторския клас по джаз пиано на Маестро Любомир Денев, носител на наградата на Министерството на културата „Златен век” от тази година, от 18 часа в Художествената галерия.
И този път атмосферата, създадена от властването на суинга в Габрово, ще бъде допълнена от колекциите ретро автомобили – от ерата на суинга до най-нови модели от някои марки.
На площад „Възраждане” от 20.00 часа публиката ще остане с концерта на Royal Dixie Band – Велико Търново. Кулминацията на вечерта, разбира се, е от 21.00 часа, когато на сцената ще „ вилнее” Глен Дейвид Андрюс бенд – Ню Орлиънс. Уроците по по суинг танци за начинаещи с Lindy Hop – Русе ще продължат и в нделя от 11 часа в двора на читалище „Будителите”.
Органзаторите са подготвили и лятно-снежно детско суинг парти с анимация, музика и пяна с Веселите патиланци и очакват най-младите фенове от 17 часа в градинката с мечето.


В неделната вечер е вторият концерт на площад „Възраждане” с участието нана Биг Бенд Русе с гост-изпълнители Весела Морова и Цветомир Цанков като начало и зашеметяващите Гунхилд Карлинг & фамилия – САЩ, Швеция.
Четири концерта, два от които на голямата сцена пред общината, майсторски клас по джаз пиано , уроци по суинг танци за деца и възрастни, изложба на джаз плакати на студенти от Национална художествена академия в София и на рисунки на деца от школа „Елиза Арт“- пъстър калейноскоп в ритъма на суинга и една незабравима емоция преди да настъпи първия час на лятото – това е SWING DIXIE WEEK 2026 в Габрово.

Култура
Рекорден интерес към конкурса „Преминал майстор през земята“

С празнично настроение, усмивки и заслужени отличия Исторически музей – Дряново отбеляза днес, 1 юни – Международния ден на детето, като награди победителите в петото издание на Националния конкурс „Преминал майстор през земята“.
Тазгодишното издание на надпреварата, организирана от ИМ – Дряново и Община Дряново, отбелязва рекорден интерес. Близо 500 участници от страната и чужбина се включиха в съревнованието със свои творби в четирите конкурсни раздела: рисунка, макет, кратко видео и литературни произведения, разпределени във всички възрастови групи.
Тържествената церемония по награждаването се състоя в дряновския исторически музей, който още от входа посрещаше своите гости с празнична атмосфера. Всеки прекрачил прага му премина под специално украсена с балони арка, а домакините се бяха погрижили още и за сладка почерпка на всички присъстващи. В духа на празника грамота за участие получи всеки един участник в конкурса.

Събитието се организира за пета поредна година в партньорство с Областна администрация – Габрово, Архиерейското наместничество в Дряново и Камарата на строителите в България чрез Областното ѝ представителство в Габрово. Сред официалните гости на церемонията бяха заместник-кметът на Община Дряново Диляна Джеджева, заместник областният управител на област Габрово Андрей Николов и председателят на Областното представителство на Камарата на строителите в България – Габрово Пламен Петров, които връчиха отличията на победителите във всяка от категориите.
Приветствие към участниците отправи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново. Той поздрави децата и младежите по случай Международния ден на детето и им благодари за вдъхновението, таланта и усърдието, вложени в творбите. „Днес празнуваме не само Деня на детето, но и силата на детското въображение и творческия дух. За мен всеки участник в конкурса е победител, защото е вложил сърце, знания и уважение към делото на Майстор Колю Фичето“, подчерта Христов.
Заместник-кметът Диляна Джеджева също поздрави участниците, като им пожела слънчево, весело и безгрижно лято. Тя ги насърчи и занапред да бъдат част от конкурса „Преминал майстор през земята“, припомняйки значимото място, което надпреварата вече заема.

„Чрез творбите на децата откриваме колко талантливи и трудолюбиви са те. Колко много знания и умения са натрупали и показали, а това, което обединява всички участници, е уважението, преклонението и любовта към Майстор Колю Фичето. Неговата личност ни обединява, учи ни, вдъхновява ни и ни събира, подобно на мостовете, които строи. Нашият конкурс е своеобразен мост между поколенията, пренасяйки знания, ценности, красота, мисли и идеи към отсрещния бряг“, сподели от името на организаторите Гергана Симеонова.
Творбите бяха оценявани от компетентно жури, обединило представители на институции партньори и на творческата общност: Михаела Стоянова (Областна администрация – Габрово), Николай Карагьозов (Община Дряново), Отец Георги Йорданов (Архиерейско наместничество – Дряново), доц. д-р Светла Ракшиева (ИЕФЕМ – БАН), художникът Антон Антонов, Гергана Симеонова и д-р Венелин Бараков (Исторически музей – Дряново), поетесата Цонка Христова и поетът и учителят по БЕЛ Павлин Ботев.
Именно Павлин Ботев подчерта забележително високото ниво на получените творби и с пиетет зачете паметта на дряновската поетеса Теодора Ганчева, чието стихотворение носи конкурсът като свое мото.
В края на церемонията в залата за временни гостувания беше открита изложба с отличените творби от разделите „Изобразително изкуство“ и „Макети“, представляваща своеобразен финален акорд на един ден, изпълнен с талант, емоции и детска радост.

-
Кримипреди 7 дниСгащиха непълнолетен, посегнал на кутия с дарения в Габрово
-
Новинипреди 6 дниВодата под контрол: РЗИ – Габрово следи качеството ѝ след наводненията!
-
Кримипреди 7 дниПроверяват пръчка на Държавната психиатрична болница в Севлиево
-
Любопитнопреди 6 дниГаброво с мащабен празник за Деня на детето (Програма)
-
Кримипреди 6 дниЗадържаха рецидивист на място, намъкнал се в апартамент да краде
-
Новинипреди 7 дни„Янтра“ излиза за исторически шанс срещу „Септември“
-
Новинипреди 5 дниДо 4 841 евро подкрепа за пострадалите от наводненията в Габрово
-
Любопитнопреди 7 дниКакви обувки ще бъдат модерни този сезон?







