Култура
Реализирането на идеята за създаване на държавните архиви извървява дълъг и труден път
Идеята за създаването на Български държавни архиви възниква още след Освобождението през 1878 г., когато се формират всички институции на възстановената държава. Предисторията на създаването им е дълга и мъчителна и продължава повече от 70 години – толкова е и времето на тяхното фактическо съществуване от съвременна гледна точка. Характерно за този ранен период е децентрализираното ведомствено съхранение на архивите на отделните учреждения.
Липсата на финансови средства още от тогава е изтъквана от българските управници като основен мотив за невъзможността за създаване на Държавен архив. Все пак в някои централни органи на управление (Народно събрание, Канцелария на царя и др.) се създава общ учрежденски архив. Мерките за тяхното опазване са предприемани заради нормалното функциониране на администрацията. В обществото като цяло сякаш липсва усещането за историчност към съвремието и по-близкото минало в противовес на проявяваната болезнена чувствителност към по-далечното минало и респ. към „историческите документи”. Паралелите с нашата днешна действителност ни водят до същите изводи. В началото на XX век се формират архивни сбирки към Народния музей в София, Народната библиотека, читалищата, училищата, Св. Синод и др.
След Балканските войни се поставят основите и на Военноисторическия архив. От същия период е и предложението на специално създадена за целта комисия да се създаде самостоятелен Държавен архив към Министерски съвет със собствена сграда и ръководство. За основа служат европейските практики на Франция, Германия, Италия и Румъния. Този проект е неосъществен заради избухването на Първата световна война. В началото на 20-те год. на миналия век към Народната библиотека е създаден Архивен отдел, с функции на държавен архив, съгласно Закона за народното просвещение от 1921 г. Заради събития от вътрешнополитически характер отново не се стига до реални действия. През 1924 г.предвидения от закона Архивен отдел е официално открит. Той работи при оскъдни материални и кадрови условия. Приема се Правилник на Народната библиотека, в който отчасти се регламентира дейността по депозиране и контрол на архивната дейност.
През 20-те и 30-те години идеята за създаване на Държавен архив придобива по-широка популярност, присъства на странициите на периодичния и научен печат. И този път липсата на средства в държавния бюджет отпраща създаването им за необозримото бъдеще. Все пак, периодично Министерския съвет издава постановления за преглеждане и унищожаване на стари архиви в държавните и общински учреждения. В тях е разписано в Народната библиотека да се предават документите с отчетно-историческо значение. С времето тази дейност се прецизира с цел по-отговорно прочистване и запазване на ценните документи. За съжаление бомбардировките през Втората световна война над София нанасят поражения – унищожени са правителствени архиви в Народната библиотека и в редица учреждения. След войната организацията на архивите в България запазва своята разпокъсаност, липсва специално законодателство.
Народната библиотека продължава да изпълнява функции и на Национален държавен архив, без да разполага с условия и действащи механизми за тази отговорна и специфична дейност. Активизират дейността си и други архивни средища. Ръкописната и документална сбирка при Българската академия на науките се оформя като Архивен институт през 1947 г. С теоретичната и методическата си дейност той трасира пътя за създаване на Български държавен архив.
Аргументи за незабавно изграждане на държавен архив привежда и Градски архив на София. В края на 40-те г. и други институции подготвят предложения и проекти в тази насока. Всеки от тях предвижда създаването на Централен държавен архив и местни държавни архиви или архивни служби. По указания на управляващата Българска комунистическа партия, през август 1951 г. се създава нарочна комисия за подготовка на нормативни документи, необходими за създаването и функционирането на държавен архив. В нея влизат известни личности в областта на науката и културата, председател е историка Димитър Косев. Единствената възможна основа за българското законодателство в архивното дело по онова време е съветската.
Използва се и практическия опит на българските архивари, трупан в продължение на половин век. Подготвените нормативни актове са предвижени много бързо. В резултат на това е издаден Указ № 515 на Президиума на Народното събрание от 10 октомври 1951 г. за създаване на Държавен архивен фонд (ДАФ) на Народна република България. Датата 10 октомври се отбелязва ежегодно като професионален празник – Ден на архивиста. Указът е първия цялостен законодателен акт, определящ държавното организиране на архивното дело. В него са определени основните принципи за централизирано държавно организиране на архивното дело – обхватът на ДАФ, системата и организацията на държавните и учрежденските архиви, взаимоотношенията между тях, редът за работа с документите, сроковете за тяхното съхранение.
На основа на указа е създадено Архивно управление към Министерството на вътрешните работи. С Постановление № 344 на Министерския съвет от 18 април 1952 г. са регламентирани организацията, функциите и профилът на държавните архиви. През същата година към Архивното управление са изградени Централен държавен исторически архив, Централен държавен архив на Народна република България и териториални държавни архиви в 12-те тогавашни окръжни центрове. След промяната на административно-териториалното устройство на страната в периода 1959–1963 г. се организират държавни архиви и в новосъздадените 15 окръга. Държавен архив – Габрово е един от първите и започва на функционира на 1 октомври 1959 г. като отдел на Окръжно управление на МВР – Габрово.
Първият архивен работник е Георги Цанев. Няколко месеца по-късно е назначен и първия титулярен ръководител на Архива – Младен Радков. В края на 1960 г. за нуждите на новата институция е осигурена отделна сграда на ул. „Орловка” № 149А (днес ул. „Черно море” № 1). От 1961 г. е на административно подчинение на Окръжен народен съвет – Габрово, от 1988 г. е в структурата на Община – Габрово. През 1992 г. преминава на пряко административно подчинение на Главно управление на архивите при Министерски съвет. От 1978 г. е със статут на дирекция, а през 2010 г. е преструктуриран в отдел към Дирекция „Регионален държавен архив” – Велико Търново.
На 6 юли 1991 г. архивът е сполетян от голямото наводнение в Габрово, което засяга и архивната сграда. От 1992 г. се помещава в сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2014 г. за административните ни нужди ни е предоставена сградата на ул. „Николаевска” № 53 (бивш Обреден дом), която още е в процес на ремонт, който е крайно време да приключи и която очакваме скоро да наречем свой дом. През годините ръководители на архива са: Младен Радков (1960– 1991), Румяна Денчева (1991–1997), Донка Ботева (1997–1999), Юлия Бързакова (1999–2000), Стефка Василева(2000-2018). Архивът е награден с орден „Кирил и Методий“ – ІІ степен, Наградата на Община – Габрово – статуетка „Златният Хирон – 2003“ и Грамота за принос в развитието на града, а за своя 50-годишен юбилей – с Почетен знак на Общината за доказан принос в съхраняването на документално богатство, свидетелство за историята на Габровска област, като част от културната и стопанска история на България.
Първите постъпления на архивни фондове са предадени от Държавен архив – Велико Търново, комплектувани преди промяната на административно-териториалното деление на страната през 1959 г. и създаването на архива в Габрово. През 1993 г. е приет архивът на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия. Към 1 януари 2021 г. в Габровския държавен архив се съхраняват 2 557 архивни фонда с 2 796,93 линейни метра с общ брой 343 950 архивни единици, 1362 частични постъпления и 1361 спомена. Регистрирани са 30 особено ценни документи в Регистъра на Националния архивен фонд. В Информационната система на държавните архиви (ИСДА) са дигитализирани и регистрирани 8791 дигитални образа.
Габровският архив е част от системата на българските държавни архиви, които са организирани в Държавна агенция „Архиви”. Тя е специализиран държавен орган към Министерски съвет, отговорен за опазването на документалната историческа памет на нацията, чиято дейност е определена със закона за Националния архивен фонд. След над 70-годишни усилия за създаването й и 70 години законоустановено съществуване и дейност, архивната система преминава през много промени.
От Архивно управление към Министерството на вътрешните работи при създаването си в 1951 г., през ведомствена подчиненост към Министерството на просветата и културата, след това към Комитета за изкуство и култура, Министерството на информацията и съобщенията и Министерския съвет. От 1976 г. се нарича Главно управление на архивите. Приетият през 2007 г. Закон за Националния архивен фонд определя днешния статут и наименование на Държавна агенция „Архиви“. За този период тя е доказало безпорната си отговорна роля в опазването на обществената памет. Променила се е предствата сред гражданите, че архивистите са „странни птици”, които неминуемо са заровени в някакви прашни и непременно излишни книжа, губейки времето-своето и на държавата” по думите на един от бившите председатели Панто Колев, изречени на половинвековния юбилей на архивите.
Голяма е нашата роля и отговорност, защото освен, че сме пазители на паметта, ние сме и публична администрация. Въпреки проблемите на институция, не трябва да се пренебрегва нещо много важно, а това са хората, работещи в нея. За 70 години със своята дейност, упоритост и най-вече любов към професията, хората в системата на държавните архиви я превърнаха в разпознаваема и важна институция, към която се обръщат много граждани и организации, за своите издирвания, за справки, за решаване на имотни спорове, за научна си дейност и пр.
Архивистите се грижат за правилното съхраняване на архивните документи в специални архивохранилища, обслужват потребителите на архивна информация, извършват контролно-методическа дейност в общинските и държавни институции, комплектуват и обработват учрежденските архиви, както и безценни архиви на личности с национално и регионално значение от сферата на културата и изкуството, на наука, политиката, спорта и т.н.
Архивистите изготвят значим брой изложби и презентации, популяризиращи архивното богатство, пишат популяризаторски статии, участват в национални и международни научни конференции. Архивистите се справят и с предизвикателството на новото време, чрез дигитализирането на огромен брой архивни документи и снимки, достъпни за разглеждане на сайта на Държавна агенция „Архиви”и в Информационната система на държавните архиви.
Пред нас стои и важната задача, която е и основна стратегическа цел- електронно архивиране и участие в електронното управление. Тази задача ясно очертава нашата роля, в която ние ще бъдем архиви на бъдещето!
Автор: Цветомира Койчева, Началник на отдел „Държавен архив” – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Българският национален комитет на ИКОМ играе активна роля в музейния сектор през 2025 г., стана ясно от отчета на организацията, направен по време на годишното отчетно-изборно събрание. Членовете на организацията избраха за втори мандат досегашния председател проф. д-р Светла Димитрова, зам.-председатели са д-р Аксиния Бутева и Елка Пенкова, секретар е Калин Тодоров, а членове Александър Вълчев, Петър Стефанов и Теодор Йорданов.
През 2025 г. дейността на Българския национален комитет на International Council of Museums (ИКОМ) е насочена към укрепване на професионалната общност на музейните специалисти, разширяване на международните контакти и участие в ключови дискусии, свързани с развитието на музейния сектор и опазването на културното наследство. Организацията продължава да утвърждава ролята си като експертна платформа, която свързва българските музеи с международните процеси в областта на музеологията.
През годината управителните органи на организацията провеждат серия заседания, на които се обсъждат въпроси, свързани с нормативната рамка на музейната дейност, експертни становища до държавни институции и участието на комитета в национални инициативи, засягащи културното наследство. Особено внимание е отделено на синхронизирането на учредителния акт на организацията с устава на международната структура на ИКОМ.
Съществена стъпка в развитието на организацията е приемането на статут за годишните награди на Българския национален комитет на ИКОМ. Те имат за цел да отличават най- добрите музейни практики и научни изследвания в областта на музеологията и по този начин да стимулират професионалното развитие на музейните специалисти.
На специална церемония след края на годишното събрание бяха връчени три награди. Наградата на журито в категория „Принос в музейната дейност“ бе присъдена на Любомир Мерджанов, уредник и завеждащ фонд „Античност“ в Регионален археологически музей – Пловдив.
За активна с широк обществен обхват работа в сферата на комуникацията и популяризирането на музейната дейност бе награден Тихомир Църов, главен експерт „Връзки с обществеността“ на РЕМО „Етър“. Наградата за професионален авторитет, значим институционален принос и участие в експозиционни и проектни дейности бе връчена на Валентина Танева, зам.-директор на Регионален исторически музей – Пазарджик.
Към края на 2025 г. в организацията членуват 177 души – с около 30 повече в сравнение с предходната година. Това показва засилен интерес към дейността на комитета и неговата роля като професионална платформа за обмен на идеи и опит между музейните специалисти.
Сред основните професионални инициативи през годината е работата по проекта „Истории за откраднатото минало“, финансиран от Национален фонд „Култура“. Проектът е насочен към проблемите на незаконния трафик на културни ценности и към повишаване на обществената чувствителност по темата за опазването на културното наследство.
Експертната дейност на организацията включва и консултации към структури на Министерство на вътрешните работи на България във връзка с издирването на културни ценности и участието в международен проект на INTERPOL за онлайн наблюдение и идентифициране на предмети с потенциален незаконен произход.
В рамките на международното професионално сътрудничество представители на комитета участват и в дейността на новосъздадения технически комитет към International Organization for Standardization (ISO), посветен на опазването на културното наследство. На срещи на експерти се обсъждат нови стандарти за превантивна консервация, класификация на уврежданията при различни материали и мерки за защита на музейните колекции при природни бедствия и пожари.
Българският национален комитет на ИКОМ продължава активното си участие в международните структури на организацията. Представители на комитета се включват в заседанията на Консултативния съвет на ИКОМ, както и в Генералната конференция на организацията, проведена през ноември в Дубай.
Темата на форума – „Бъдещето на музеите в бързо променящите се общности“ – поставя акцент върху ролята на нематериалното културно наследство, младежкото участие и интегрирането на новите технологии в музейната дейност. В рамките на конференцията са обсъдени нови подходи за ангажиране на публиките, както и възможности за използване на дигиталните технологии при съхраняването и представянето на културното наследство.
Дейността на Българския национален комитет на ИКОМ през 2025 г. показва стремеж към по-активно участие на българските музейни специалисти в международните професионални процеси. Чрез експертни инициативи, проекти и участие в международни форуми организацията продължава да работи за укрепване на професионалната общност и за утвърждаване на ролята на музеите като важни институции за опазване и интерпретация на културното наследство.
Култура
От младата булка се очаква да е тиха, кротка, скромна, сръчна, работлива и да не противоречи
Днес трудно бихме си представили какъв е бил животът на жените отпреди няколко поколения. Дори на тези, задомени в приличен дом, приети добре от новото си семейство и харесващи мъжа си. В многочленното домакинство под един покрив живеят хора от зме- три поколения, в две-три неголеми помещения, при това преходни и с прозорчета в стените между тях. Вярно, че подобен е и домът на доскорошната мома, но в чужда къща, с друг ред и под погледа на всички, си е изпитание. Затова говеенето (ритуалното мълчание) към мъжовото семейство е колкото тегоба, толкова и удобство – време за ориентация в отношенията, реда, шетнята и напасване към тях. Краят на говеенето идва до седмица от сватбата с прошка от страна на свекъра и свекървата и целуване на ръцете им.
Като най-нова в семейството младата булка се подчинява на всички мъже и жени от дома и се допитва за домакинската работа. От нея се очаква да е тиха, кротка, скромна, умела в женските занятия, сръчна, работлива, да не противоречи, да е добра с децата и пр. Трябва да се учи от по-възрастните и да се срамува, ако нещо не може, не знае или не е предвидила; да понася, ако ѝ се скарат, обидят я или я накажат. И да пази чисто семейното име, да не споделя семейни тайни дори на най-близките си, да търпи и мълчи за трудностите и проблемите, да не гледа в лицето мъжете, дори от семейството, да не говори с чужди мъже и ергени, да не стои на „празни“ приказки по улиците.
В традиционното семейство има ред за сядане край софрата – спазва се старшинство по пол и възраст. Най-възрастният и уважаваният в дома е близо до огъня, седнал на възглавница или столче, а към вратата сядат синовете. Свекървата може да е седнала, но снахите се хранят клекнали, подпрени на едно коляно. Вдигат и слагат най-младите снахи, които сядат последни в края, носят, ако е нужно нещо по време на храненето и първи стават да „вдигнат софрата“, щом свекърът даде знак, че се е нахранил. При заграбване от общата паница не може да се изпреварва по-старшия и понякога, ако булката закъснее, дъното може да се е провидяло – „Сит поп, сита попадия, дигай, невесто, софрата”, казва една поговорка. Децата се хранят отделно от възрастните. Част от задълженията на булката е поливането и подаване на кърпа при миене на ръцете, лицето или краката на възрастните, както и изхвърлянето на мръсната вода.
Известно време след сватбата на младоженците е осигурена относителна интимност – спят сами или с някои от малките деца и най-старата баба в една соба – според обстоятелствата. Но с оженването на по-малък син или раждане на друга снаха, стаята сменя обитателите си.
„Остаряването” на булката в различните региони става при забременяването ѝ, като дойде нова по-млада снаха или на първия Тодоровден след сватбата. Тогава булката приема донесени краваи и подаръци от близки и съседи и вече ѝ се разрешава да меси хляб за домакинството. В миналото това е признание, вид привилегия и промяна в социалния статус на младата булка. По-меко е отношението към нея, когато се разбере, че чака първото си дете – освобождават я от по-тежка работа, дават ѝ храна, каквато ѝ се яде, уважават я, според разбиранията си.
В българския песенен фолклор са разказани различни житейски истории – от „Мама на Радка думаше“, където булката е тормозена от новото си семейство, до „Стойновото булче“ – снощи доведено, а вече успяло да набие свекър, свекърва и съпруг.
Автор на текста е Румяна Денчева, уредник в музей „Етър“.
На 28 февруари Музей „Етър“ кани своите гости на пътуване назад във времето – към един обичай от българската народна традиция, характерен за Габровско и свързан с Тодоровден.
Между 11.00 и 15.30 часа в уютната атмосфера на къщата от село Гачевци ще оживее сцена от празничния ден, посветен на младото семейство. Посетителите ще станат свидетели на колоритен диалог между свекърва, булка и майка – разговор, в който се преплитат наставления, поверия, строги забрани и добронамерени съвети.
Това са онези неписани правила, които някога са съпътствали първите стъпки в семейния живот и са изграждали реда в дома. „По-тънко режи, сватя, филиите“ – нарежда по габровски свекървата и уж на сватята говори, а току към младата булка поглежда. Тя пък със сведен поглед, но очите ѝ вече играят. Минала е година от сватбата, посвикнала е в новия си дом и го е почувствала свой.
Тази година, на 28 февруари, елате в музей „Етър“ да чуете свати как си подмятат пиперливи приказки, да видите булката как се е разхубавила – леле-мале, да попитате защо младоженецът никакъв го няма на този голям празник. Възстановката не е просто театрален етюд, а среща с живата памет на традицията – с езика, жестовете и атмосферата на едно време.
Гостите ще могат да опитат обреден кравай и домашен хайвер – вкус, който носи духа на празника. За спомен всеки ще получи специален флайер с традиционна рецепта, за да пренесе частица от преживяното и у дома.
Събитието е подходящо както за семейства, така и за всички любители на традициите и културния туризъм, които търсят автентично преживяване и смислена среща с българското наследство. В края на февруари „Етър“ отново напомня, че традицията не е просто минало – тя е разказ, който продължава да се случва пред очите ни.
-
Любопитнопреди 3 дни„Тревненска школа“ стартира курсове за прием на ученици
-
Кримипреди 7 дни10 години затвор за габровец, продал на полицаи под прикритие над 16 кила марихуана
-
Кримипреди 6 дниГеорги Георгиев е новият директор на Областна дирекция на МВР – Габрово
-
Новинипреди 6 дниСъветниците одобриха субсидията за „Янтра“
-
Икономикапреди 7 дниНАП напомня: До 2 март се подават справките за изплатени доходи
-
Новинипреди 3 дни„Янтра“ се изкачи в топ 3 след обрат на негостоприемния „Бончук“ в Дупница
-
Любопитнопреди 3 дниУченичка от Габрово с първо място от национално състезание по немски
-
Новинипреди 3 дниБогомил Петков с приз „Добродетел на десетилетието“