Свържи се с нас

Култура

Творбите от симпозиума за лендарт могат да бъдат разгледани в музей Етър

Лендарт – едно изкуство, което изследва времето и нетрайната същност на земната материя.

Published

on

„Доволен съм от постигнатите резултати”, кратко обобщава впечатлението си от петото издание на симпозиума за лендарт и кинетично изкуство КЕВИС главен асистент д-р Добрин Атанасов, който заедно с Галина Динева създава проектите през 2020 г.

Това, че работят само двамата, обяснява относителната хомогенност на творбите. И този път КЕВИС се проведе на територията на музей „Етър”, а произведенията, вдъхновени от традиционната българска шевица, могат да бъдат разгледани за сравнително кратък период от време. Личности с много сериозно професионално признание учавстват в симпозиума.

Проф. Орлин Дворянов е един от първите, които експеритемнират с концептуалните форми. И това става по времето на социалистическа България, когато този подход се възприема като прекалено модернистичен и, меко казано, не се насърчава.

Антония Дуенде – автор от Берлин, реализира първата нощ на музеите. По-късно идеята е подкрепена и става популярна в цяла Европа, в това число и у нас.

Орфей Миндов, директор на гимназията в Трявна, е признат като автор на световно ниво. Други участници са творци от кръга „Изкуство в действие”, които експериментират в сферата на пърформанса и в инсталационните форми. Създаваните от тях творби в различните издания на КЕВИС следват точно тази концептуална линия на развитие в изкуството.

В симпозиума участват също така утвърдени преподаватели от Софийския университет и от Национланата художествена академия.

Според д-р Добрин Атанасов особено важно е, че наред с такива творци със значими постижения в КЕВИС се включват младежи, които тепърва започват свой творчески път.

„Това е скок за тях. Виждат реално как се случват нещата и имат възможност да опознаят утвърдените личности. От една страна имаме завършените артисти, които със своя опит могат да изведат нещата до край. От друга страна са ентусиастите, които получават от професионалистите визията за цялостност, за завършеност. Академичното образование по принцип е много разлято във времето. Докато тук, в рамките на няколко дни се вижда как протича целия процес по създаване на една творба. Започва се с набавяне на материали, продължава се със самата работа по творбата и се завършва с неин краен вариант”, коментира д-р Добрин Атанасов. Той приема правото на определена част от публиката да не харесва този тип творчество. Смята, че за да ти допада нещо, трябва да го познаваш, следователно проблемът е образователен.

„Не бих коментирал на ниво „харесвам-не харесвам”. Всеки има право на вкус. Но бих коментирал на ниво „приемам-не приемам”. Знам, че съществуват неща, които имат своята стойност, макар да не са по мой вкус. Когато се отрича нещо, което в световен мащаб се е наложило през последните 50 години, това говори за тотална липса на информираност и грамотност по отношение на културните процеси въобще.” Д-р Добрин Атанасов припомня, че лендарт е изразна форма в съвременното изкуство, чието начало се поставя през 60-те години на ХХ век в САЩ. По това време концептуалното изкуство е в апогея си и има сериозен фронт срещу комерсиализацията на творчеството. Това е краят на авангарда, времето, когато изкуството се освобождава от формата. Идеята на лендарт е да се създават творби, които са непригодни за излагане в галерийни пространства.

Това е контрапункт на класическата максима, че животът е кратък, а изкуството вечно. Лендарт изследва темата за вечността, с идеята, че всичко, което правим, малко или много е карткотрайно. Дори пирамидите в Египет, на фона на вечността, ще съществуват много малко. Всичко, което създаваме е ефимерно. Лендарт изследва природните процеси и протичането на времето, задава въпроси, над които човек си заслужава да се замисли. Особено за трайността на нещата. Човешкият живот е много кратък. От първите лендарт творби, правени в пустинята Невада, са останали само фотографии. Те отдавна са унищожени.

Лендарт ни прехвърля в една нематериална сфера. Модерното изкуство е процес на деформализиране на изкуството, което се превръща повече в мислене и по-малко във форма. Онова, което остойностява това изкуство е дали кара публиката да мисли. Едно съвременно произведение не е предмет, а е мисловна конструкция. Предметът е посредник.

Самото произведение е посредник между онова, което творецът залага в него и онова, което публиката си мисли, когато го наблюдава. Колкото хора, толкова мнения – това е един безкраен процес. Стойностното произведение провокира много хора да мислят, при това да го правят на различни нива.

Симпозиумът за лендарт и кинетично изкуство КЕВИС се провежда през юли в музей „Етър” от 2015 година. Творбите провокират различни реакции от страна на публиката, някои от които граничат с крайност. Но нали една от мисиите на лендарт изкуството е да не оставя хората безразлични!

*Снимки: РЕМО „Етър“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ бе представена в ИМ-Дряново

Published

on

Снощи, 8 септември, Исторически музей – Дряново бе домакин на представяне на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“. Нейни автори са трима водещи български учени – проф. Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, които правят своя прочит на едно от най-значимите събития в новата ни история.

Събитието бе открито от Иван Христов, директор на ИМ-Дряново, който приветства гостите на представянето и акцентира над значимостта на акта на Съединение на Княжество България и Източна Румелия, отпреди 141 години. Той анонсира, че един от авторите на книгата ще бъде гост в следващите епизоди на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. На премиерата за Дряново присъстваха двама от тримата автори – проф. Палангурски и проф. Янчев.

В книгата проф. Веселин Янчев разглежда устройството и развитието на българската армия, както и ролята на руските офицери в нея. Той обясни идеята за реализацията на книгата, която дава един различен прочит на Съединението. По думите му всичко се знае за това велико българско дело, освен няколко важни детайла, които се засягат именно в книгата.

Той сподели, че в изследванията си за армията ни и ролята на Русия върху нея през период след Освобождението до Съединението, работи вече близо 30 години. Проф. Янчев изрази мнение, че образът, който голяма част от българите имат за княз Александър е този, създаден му от руската дипломация и политика. „Оказа се, че князът е много по-сложна личност от тази, която ни е представена десетилетия наред. През 1883 г., 1884 г. Русия не си представя възможността да изтърве от контрол българската армия и тя да премине в ръцете на княз Александър I, което е и основен мотив за неговото детрониране и изгонване от България. Когато Съединението става и Русия е представена пред свършен факт, тя прокарва своя план да изтегли руските офицери, с очакване, че България ще рухне, ще настъпи хаос, след което князът ще абдикира. Това става на 9 септември 1885 г., с идеята, че без армия страната ни няма да може да защити Съединението и недоволството на хората ще се насочи срещу княза, а българите ще се обърнат към Русия, която ще им каже, че те без нея, без подкрепата и покровителството ѝ не могат, и няма как да постигнат нито една своя цел. Нищо такова не се случва! Князът не само защитава Съединението, но води и успешната война срещу Сърбия!“, аргументира се проф. Янчев.

Той допълни, че непроучен е още замисълът на княз Александър Батенберг около признаването на Съединението, договореностите му със султана на Османската империя, идеята за това, че Съединението трябва да бъде стъпка към бъдещето независимо царство, включващо както Княжеството, така Източна Румелия и Македония.

„Историята не само, че не е написана. Предстои да се пише“, коментира Янчев, който анонсира, че ще се работи и в турските архиви, тъй като не е убеден, че дори нахлуването на Османската империя в Кърджали е идея на султана, както и защо султанът се е съгласил Александър I да е княз на обединена България.

Над увода на книгата работи проф. Палангурски, който проследи развитието на националната идея и къде се вписва тя в акта на Съединението. Според него няма последен поглед към това велико българско дело и често се натъква на нови данни за него. „Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 г. Ако човек обърне поглед към хората, които са били движещата сила – онези, които са в Комитета, на север от Балкана – ще види живите останали приятели, членове на революционните комитети. Дори двамата „главни герои“ – на юг това е Захари Стоянов, на север това е Стефан Стамболов“, каза той.

По думите му Съединението е резултат, въпреки дълбокото разцепление на българското общество, което е валидно и днес. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите – чакат някой да им свърши работата“, сподели проф. Палангурски, цитирайки Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.

Проф. Палангурски заяви, че реализиралите съединението на двете Българии са проекция на всичко, започнато преди Освобождението и завършило с великото дело. „Тези хора уловиха историческия момент. Те не смятаха, че човек да бъде смел е страшно!“, каза той.

Ученият бе категоричен, че изградената революционна мрежа преди Освобождението действа и след него, като си послужи с документи, чрез които става ясно всенародната подкрепа за делото на Съединение. Според него това означава, че в обществото е имало хора, които са можели да действат, знаят и го правят, имайки си вяра помежду си и една единствена обща цел.

„Това е онова поколение от хора, които ни избутват от Съединението, като държава и система. Те са дълбоко мислещи хора, за разлика от другите, които чакат на тепсия. При тях картината е коренно различна. Нищо ново под слънцето, 140 години по-късно. Всеки опит да бъдеш самостоятелен и да носиш отговорност за себе си, той не се посреща от тази втората група от хора, без значение как ще ги определим. Но историята не чака. Това е Съединението – акт нашенски си, направени от нашите хора“, коментира проф. Палангурски.

Той посочи още, че никой друг балкански народ или държава не е освободил 96 000 кв км при първото си по-голямо въстание, за разлика от нас българите. В заключение Палангурски цитира синтез от гения на Христо Ботев, който казва: „Ако не сега, ще чакаме още 100 години!“

Зареди още

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица