Свържи се с нас

Култура

„Защото аз не ще се върна…“

В памет на писателя Илия Иванов – Черен, роден преди 140 години.

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габровo за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Днес си спомняме за писателят с трагична съдба – Илия Иванов – Черен.

Илия Иванов – Черен, 1910 г.

Илия Иванов Илиев е роден на 27 юли 1880 г. в с. Копчелии, Габровско, в бедно земеделско семейство. След завършване на Копчелийското основно училище, поради недоимък е изпратен от семейството си да чиракува на дюлгери в добруджанския край. Любовта към книгите и образованието го завръщат в Габрово, където завършва Априловска гимназия. Скоро след това е приет в Казанлъшкото педагогическо училище. Там Илия Иванов среща Антон Страшимиров – влиятелен драматург и писател – който в ролята си на негов учител, стимулира първите му творчески опити. Така на бял свят се появява първото му произведение: „Нещо като дневник на един забравен” – започнато на 24 октомври 1898 г. в Казанлък и завършено на 31 октомври 1899 г. в с. Копчелии, но остава непубликувано до 1925 г. Тогава се „ражда” и неговия псевдоним – в своите мемоари Антон Страшимиров го нарича „моят Мавър” и споделя „Щом в Русия имат Белий , защо пък ние да нямаме Черен?”.

След завършване на педагогическото училище в Казанлък през 1901 г. Илия Иванов пише своите първи разкази „Сбъднат сън”, „Случайна изповед”, „Съсипано гнездо”, които Антон Страшимиров публикува в литературното си списание „Наш живот”, популярно сред автори и литературоведи като Стоян Михайловски, Йордан Йовков и Николай Лилиев. Паралелно с творческата си дейност, отбива военната си служба в 18-ти пехотен Етърски полк и три години по-късно – през 1904 г., се уволнява с чин младши подофицер.

Илия Иванов – Черен, 1912 г.

През 1905 г. е изпратен на специализация в Загреб, където завършва курсове за учител на хора с нарушено зрение. След завръщането си е един от първите назначени в Държавния институт за слепи в София. По време на преподаването си там, Илия Иванов подновява контактите си с литературните среди на Антон Страшимиров и отново публикува свои произведения – разказите „Буря”, „Сватба”, „На сон грядущим”, „Пред осми ден”, „Безумец”, „Апокриф” в литературни вестници и списания, сред които сп. „Наблюдател” – идеен продължител на „Наш живот”.

При обявената мобилизация, във връзка с началото на Балканската война, Илия Иванов – Черен е назначен в I-ви пехотен Софийски полк като помощник взводен командир на 7-ма рота, която се сражава при Лозенград. На 9 октомври 1912 г. по време на челни бойни действия, пада убит и е погребан с почести при село Селиолу, Лозенградско.

Титулна страница от „Поглед наоколо“ от Неделчо Бенев – сборник от литературни статии в памет на писателя Илия Черен по случай 30 години от смъртта му, 1942 г.

Посмъртно през 1926 г. е издадена книгата му с избрани разкази „Светлина от изток”, с предговор и послеслов на учителя и негов съратник Неделчо Бенев. В негова памет през 1968 г. към читалище “Априлов-Палаузов” е сформирана литературна група от млади творци и литературоведи, носеща името му.

Освен със събирането на разказите на Илия Черен и публикуването им в „Светлина от Изток”, Неделчо Бенев допринася към създаването на литературен образ и памет за писателя, издавайки сборник с литературни статии под името „Поглед наоколо” през 1942 г. Бенев поставя началото на литературен архив на Илия Черен като активно събира вестници и списания със статии от различни автори за живота и творчеството му, издирва негови снимки и други биографични материали.

„Светлина от изток“ – избрани разкази на Илия Черен под редакцията на Неделчо Бенев, 1926 г.

Родом от Иванковци – съседно на Копчелии село, Неделчо Бенев споделя факти от биографията си с даровития писател. Също като него, Бенев е дългогодишен учител, поет и участник във войните 1912-1918 г. с ранг подофицер. Бенев е радетел за популяризиране на делото на провинциалните поети и писатели, с подчертано събиране и издаване на творчеството на Черен, основател и член на Дружество на писателите от провинцията, сътрудник на периодични литературни издания като в. „Светлоструй”, „Хоризонт” и др., литературен критик и автор на книги, посветени на правилната употреба на българския език. За богатата си краеведска и събирателска дейност е награден през 1967 г. с орден „Кирил и Методий” I степен.

Държавен архив – Габрово съхранява документи, свързани с творческата дейност и жизнен път на Илия Иванов Илиев – Черен във личния фонд на Неделчо Бенев, сред тях оригинални снимки, стихосбирки и статии от различни общественици и литературоведи, посветени на творчеството му. Допълнително биографични материали и статии се съхраняват в личните фондове на краеведа Илия Габровски и композитора Михаил Шекерджиев.

Автор: Стела Илева Младши експерт – Държавен архив- Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Габровски спектакъл с номинации за Аскеер

Published

on

Сдружение „Суматоха“ са номинирани за театралните награди „Аскеер“ в категория „изгряваща звезда“. Номинацията е заради участието им в спектакъла „Въпреки живота, всичко е любов“, създаден съвместно с екипа на габровския драматичен театър. Официалната церемония по връчването на наградите на Фондация „Академия Аскеер” ще се състои на 24 май 2022 г. в Театър „Българска армия“. По този повод габровският театър кани зрителите на представлението „Въпреки живота, всичко е любов“, за да изразят своята морална подкрепа към младите актьори от Сдружение „Суматоха“. Спектакълът ще се състои на 23 май от 19.00 часа на голяма сцена в ДТ „Рачо Стоянов“.

Постановката е създадена по романа „Германия, мръсна приказка“ от Виктор Пасков. Режисьор и автор на сценичната адаптация на текста е Васил Дуев-Тайг. Като актьор и режисьор е номиниран многократно за наградите „Икар“ и „Аскеер“. Носител е на театрални отличия от международни фестивали. В постановъчния екип се включват: Даниела Николчова и Наталия Андреева – сценография и костюми; Христо Намлиев – музика; Филип Миланов – хореография; Яел Дуев-Тайг – автор на плаката; Росина Пенчева – фотограф на спектакъла; Васил Калев – медицински консултант и Валери Радев – помощник-режисьор.

В Сдружението влизат актьорите от класа на проф. д-р Ивайло Христов – випуск 2021 г., които са основния актьорски състав в спектакъла. Това са: Антония Кундакова, Бернарда Береану, Елена Хрант, Елеонора Иванова, Жаклин Даскалова, Никол Оташлийска, Полина Грозданова, Сирма Кунчева, Ахмет Исмаил, Вилиян Гешев, Иван Шуманов, Йоан Попов, Мартин Димиев,  Ростислав Дамянов, Теодор Кисьов, Ясен Атанасов и Марио Василев, който е част от габровската трупа. Към тях се присъединява и актьорът Стоян Руменин, който също е от екипа на ДТ „Рачо Стоянов“.

„Въпреки живота, всичко е любов“ следва сюжетната линия на романа „Германия, мръсна приказка“. Публиката се пренася в бурната на световни събития 1968-ма. Социалистическата действителност в НРБ и ГДР се сблъсква с младежките идеали за свобода, любовта към рокендрола, опарените надежди от Пражката пролет и лекия повей за промяна. Младите хора в България не се различават от връстниците си на запад, но дори и основателното им бунтарство не може да пробие дебелината на непробиваемата Желязна завеса. Светът на героите в постановката е разеделен на „вътрешен“ и „външнен“, „източен“ и „западен“, „морален“ и „неморален“, „истинен“ и „лъжовен“, „възможен“ и „невъзможен“, „примиренчески“ и „неприемлив“.

Видимата прилика между авторитарните режими в НРБ и ГДР е вътрешният етичен коректив за младия Виктор Пасков – какво не може да приеме, от какво бяга и какво иска да промени. Фалшивите ценности и идеологии влизат в собствена битка за умовете и сърцата на младите. Въпреки границите, ограниченията и забраните, истината за живот извън контрола на тоталитарния апарт, се прокрадва в източния блок. Дори соцправоверните общества на НРБ и ГДР са разтърсени от силата на рока и жаждата за свобода, защото „въпреки живота“ тук „всичко е любов“ навсякъде. А младият хер Паско, с незавидната си емигрантска съдба, избира честта на приятелите срещу безчестието на предателите. Без значение къде са те – в НРБ или ГДР, безсмъртните приятели остават с него и с всеки зрител, изкушен да гледа „Въпреки живота, всичко е любов“.

Постановката е осъществена с финансовата подкрепа по Програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“. Автори на проекта са четирима актьори от Сдружение „Суматоха“: Татяна Йолинска, Йоан Попов, Иван Шуманов и Елена Хрант.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Галина Динева спечели наградата на Общината за Празника на Габрово

Published

on

Галина Динева спечели ежегодната награда на Община Габрово, която се присъжда по случай Празника на града, свързана с високи постижения в областта на изобразителните изкуства.

Призът на победителя бе връчен от заместник – кмета на Габрово Невена Минева по време на откриването на традиционната майска изложба. Събитието се проведе днес, 17 май, в Художествената галерия „Христо Цокев“.

Творбата, която донесе на Галина Динева наградата на Общината, е „Неуловими хоризонти“.

Галина Динева е родена през 1993 г. Завършва средно специално образование в НГПИ „Тревненска школа“. Следва в Националната художествена академия в София – бакалавърска степен, специалност „Индустриален дизайн“ и магистърска степен, „Интериорен и екстериорен дизайн“. През 2016 г. започва да преподава Интериорен дизайн в НГПИ „Тревненска школа“.

Освен като учител, работи и като графичен и интериорен дизайнер. Участва в разнообразни творчески проекти и изложби. Твори в сферата на живописта, лендарта, рисунката и колажа. Темите, които я вълнуват са свързани с природата и всички нейни нюанси и живот, екологията, естествените материали и използването им в човешкото ежедневие, както и вътрешният свят на човека, неговата сетивност и чувствителност.

Тази  година в селекцията за наградата на Община Габрово бяха включени общо 27 автори и 49 творби. Специфичното в това издание бе наличието на нови артисти, част от които дебютиращи.

Стремежът и усилията на екипа на Галерията да осъвремени съдържанието на изложбите доведе до участието на Галина Динева, Георги Минчев,  Добрин Атанасов, Ива Съйкова, Ивета Велешка, Рая Златкова и Станимир Веселинов.

Впечатление прави присъствието на повече скулптурни творби, в сравнение с предходни издания. В настоящото се забелязват експериментални похвати за някои от авторите, като Анелия Бояджиева, Пепа Минчева, Пепа Църова и Симеон Абанос.

В традиционния за последните години творчески изказ са представени художници като – Амалия Минчева, Благой Господинов, Десислав Пънчев, Димитър Касъров, Димитра Йонкова, Ема Вертерава, Иван Христов – Грога, Румен Трифонов, Светозар Питкин, Христо Йонков, Цветан Колев, Янко Янев.

Развитие по отношение на цвета се забелязва при автори като Деян Боев и Евгени Недев. Живописта е по-експресивна, пластичните решения са най-вече в траен материал, а в сюжетно отношение темите са разнообразни.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Българският есперантски съюз посвети стихотворение на кмета на Трявна

Published

on

Българският есперантски съюз посвети стихотворение на кмета на Община Трявна г-жа Силвия Кръстева, написано на български и есперантски език от писателя есперантист и главен редактор на сп. “Български есперантист” г-н Георги Михалков. Творбата бе изрецитирана от нейния автор по време на официалното откриване на 73-я Конгрес на БЕС в Трявна в знак на благодарност за гостоприемството и провеждането на събитието под патронажа на кмета на Община Трявна.

“Трявна” – стихотворение на български език 

“Трявна” – стихотворение на есперанто

73-тото Общо събрание на съюза започна с приветствие от страна на Радка Личева, която е активен член на есперантското движение и ярък представител на възрожденския град в БЕС. В конферентната зала тържествено прозвуча химна на Есперанто, който изправи всички участници на крака пред внесените знамена на дружествата и това на Българския есперантски съюз.

Приветствие към всички присъстващи от името на кмета на Община Трявна отправи Кольо Дабков – старши експерт “Култура, образование, спорт и здравеопазване” при Община Трявна.

“Уважаеми госпожи и господа, за съжаление аз не мога да се обърна към Вас на Есперанто, но съм изключително щастлив, че мога да ви предам поздравите на кмета на Община Трявна г-жа Силвия Кръстева с добре дошли в Трявна по няколко причини. Първата е, че Вие сте избрали нашия град за провеждането на Вашия форум, втората е, че се гордея, че Трявна има какво да Ви покаже като културно-историческо наследство, което може би вече сте видели и ще видите и третата е, че Ваш член е нашата отколешна съгражданка г-жа Радка Личева, за която есперантото е една от многото насоки на обществена деятелност. Желая й здраве, както и на всички Вас, и нека продължава все така упорито да се развива в областта на фолклора и в областта на есперантото!”, сподели г-н Кольо Дабков и подари на ръководството на Съюза дар за спомен от Трявна.

Своята благодарност и успех на 73-я конгрес на есперантистите в Трявна изказа и председателят на БЕС инж. Борис Гаджанов, който подчерта, че след двугодишно прекъсване събранията отново са факт и домакин след този дълъг период е именно живописния град Трявна.

“Позволете ми от Ваше име да благодарим на домакините и по-специално на г-жа Кръстева, че се съгласи да проведем конгреса под нейния патронаж. В знак на нашата благодарност бих искал да поднеса скромни подаръци от името на съюза – това е календар, който да напомня на Община Трявна за историята на българското и международно есперантско движение, книги от Георги Михалков, от г-жа Милена Попова и един сувенир.  Благодаря Ви за вниманието и пожелавам успешна и ползотворна работа на 73-то Общо събрание на БЕС”, завърши председателят на Съюза у нас.

Официалното откриване продължи с фолклорна и музикална програма, изнесена от Вокална група “Детелини” и клас по народно пеене при НЧ “Пенчо Славейков 1871”, гр. Трявна с ръководител Николина Кирилова. В чест на 73-то Общо събрание на Българския есперантски съюз бе засято дръвче в парка пред Районен съд-Трявна, като спомен за проведеното есперантско мероприятие.

Международният език Есперанто е създаден от д-р Заменхоф през 1887 год., като резултат от вярата на хората по света за по-голяма социална справедливост. Идеята за обединяване на хората от различни националности е дълбоко хуманна и благородна. Есперанто е създаден за разрешаване на международни конфликти и войни, за мир в света и международна справедливост. 

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица