Култура
„Защото аз не ще се върна…“
В памет на писателя Илия Иванов – Черен, роден преди 140 години.
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габровo за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Днес си спомняме за писателят с трагична съдба – Илия Иванов – Черен.
Илия Иванов Илиев е роден на 27 юли 1880 г. в с. Копчелии, Габровско, в бедно земеделско семейство. След завършване на Копчелийското основно училище, поради недоимък е изпратен от семейството си да чиракува на дюлгери в добруджанския край. Любовта към книгите и образованието го завръщат в Габрово, където завършва Априловска гимназия. Скоро след това е приет в Казанлъшкото педагогическо училище. Там Илия Иванов среща Антон Страшимиров – влиятелен драматург и писател – който в ролята си на негов учител, стимулира първите му творчески опити. Така на бял свят се появява първото му произведение: „Нещо като дневник на един забравен” – започнато на 24 октомври 1898 г. в Казанлък и завършено на 31 октомври 1899 г. в с. Копчелии, но остава непубликувано до 1925 г. Тогава се „ражда” и неговия псевдоним – в своите мемоари Антон Страшимиров го нарича „моят Мавър” и споделя „Щом в Русия имат Белий , защо пък ние да нямаме Черен?”.
След завършване на педагогическото училище в Казанлък през 1901 г. Илия Иванов пише своите първи разкази „Сбъднат сън”, „Случайна изповед”, „Съсипано гнездо”, които Антон Страшимиров публикува в литературното си списание „Наш живот”, популярно сред автори и литературоведи като Стоян Михайловски, Йордан Йовков и Николай Лилиев. Паралелно с творческата си дейност, отбива военната си служба в 18-ти пехотен Етърски полк и три години по-късно – през 1904 г., се уволнява с чин младши подофицер.
През 1905 г. е изпратен на специализация в Загреб, където завършва курсове за учител на хора с нарушено зрение. След завръщането си е един от първите назначени в Държавния институт за слепи в София. По време на преподаването си там, Илия Иванов подновява контактите си с литературните среди на Антон Страшимиров и отново публикува свои произведения – разказите „Буря”, „Сватба”, „На сон грядущим”, „Пред осми ден”, „Безумец”, „Апокриф” в литературни вестници и списания, сред които сп. „Наблюдател” – идеен продължител на „Наш живот”.
При обявената мобилизация, във връзка с началото на Балканската война, Илия Иванов – Черен е назначен в I-ви пехотен Софийски полк като помощник взводен командир на 7-ма рота, която се сражава при Лозенград. На 9 октомври 1912 г. по време на челни бойни действия, пада убит и е погребан с почести при село Селиолу, Лозенградско.
Посмъртно през 1926 г. е издадена книгата му с избрани разкази „Светлина от изток”, с предговор и послеслов на учителя и негов съратник Неделчо Бенев. В негова памет през 1968 г. към читалище “Априлов-Палаузов” е сформирана литературна група от млади творци и литературоведи, носеща името му.
Освен със събирането на разказите на Илия Черен и публикуването им в „Светлина от Изток”, Неделчо Бенев допринася към създаването на литературен образ и памет за писателя, издавайки сборник с литературни статии под името „Поглед наоколо” през 1942 г. Бенев поставя началото на литературен архив на Илия Черен като активно събира вестници и списания със статии от различни автори за живота и творчеството му, издирва негови снимки и други биографични материали.
Родом от Иванковци – съседно на Копчелии село, Неделчо Бенев споделя факти от биографията си с даровития писател. Също като него, Бенев е дългогодишен учител, поет и участник във войните 1912-1918 г. с ранг подофицер. Бенев е радетел за популяризиране на делото на провинциалните поети и писатели, с подчертано събиране и издаване на творчеството на Черен, основател и член на Дружество на писателите от провинцията, сътрудник на периодични литературни издания като в. „Светлоструй”, „Хоризонт” и др., литературен критик и автор на книги, посветени на правилната употреба на българския език. За богатата си краеведска и събирателска дейност е награден през 1967 г. с орден „Кирил и Методий” I степен.
Държавен архив – Габрово съхранява документи, свързани с творческата дейност и жизнен път на Илия Иванов Илиев – Черен във личния фонд на Неделчо Бенев, сред тях оригинални снимки, стихосбирки и статии от различни общественици и литературоведи, посветени на творчеството му. Допълнително биографични материали и статии се съхраняват в личните фондове на краеведа Илия Габровски и композитора Михаил Шекерджиев.
Автор: Стела Илева Младши експерт – Държавен архив- Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
XVII Годишна конференция на творческите градове към ЮНЕСКО се проведе във френския град Сент Гратиен на 23 и 24 юни 2025 година. Габрово е част от тази организация, благодарение на съхраненото в музей „Етър“ културно наследство. Зам-кметът по културата Невена Минева, Велимира Христова, главен експерт в Община Габрово и Тихомир Църов от екипа на музей „Етър“ участваха в световния форум.
Невена Минева се включи в панела на местните власти и представи визията на Габрово за култура и устойчиво развитие. „Габрово, определен за Творчески град на занаятите и народното изкуство през 2017 година, възприема културата като стратегически фактор за устойчиво градско развитие. Нашата ангажираност е в пълно съответствие с Манифеста от Брага, който призовава културата да бъде самостоятелна цел в глобалната програма за развитие след 2030 година. Активно интегрираме културни политики на местно и международно ниво, насърчавайки творчество, приобщаване и устойчивост“, заяви зам.-кметът на Община Габрово по време на своята презентация.
Невена Минева сподели конкретни действия и политики в областта на културата, провеждани от местната власт в Габрово. Има ясен стремеж към подобряване на културната инфраструктура – инвестиции в креативни хъбове, музеи и обществени пространства, които стимулират артистичното изразяване. Реализират се програми за участие на общността – инициативи, които насърчават културното включване и гарантират достъп за всички граждани. Обособяват се зелени културни пространства, които са устойчива градска среда, интегрираща културата с екологичното мислене.
Що се отнася до международното сътрудничество и прилагането на Манифеста от Брага, по думите на Невена Минева, Габрово активно участва в мрежата творчески градове на ЮНЕСКО, като си сътрудничи с други творчески градове от цял свят, обменя добри практики и работи по съвместни проекти. Оказва се подкрепа за културните права, дигиталните иновации и културните политики с екологична съзнателност.
Зам.-кметът на Община Габрово смята, че се засилват партньорствата с европейски градове в подкрепа на културната дипломация. Пред участниците в международния форум Невена Минева обяви, че Габрово официално издига кандидатурата си за Европейска столица на културата през 2032 година.
„Тази инициатива носи значителни социални, културни и икономически ползи. Тя насърчава градското обновление, подобрява образа на града, повишава международната му видимост и подкрепя туризма. Но тя също така има и важен социален ефект, чрез програми за достъпност и междукултурен диалог. Кандидатурата ни предлага възможност да подчертаем уникалната идентичност на Габрово, да засилим културния сектор и да осигурим дългосрочно положително въздействие.“
Невена Минева цитира думи на кмета на Габрово Таня Христова, че кандидатурата не е просто събитие, а дългосрочна стратегия с трансформиращ ефект.
Тихомир Църов, журналист и ПР на музей „Етър“, представи Международния панаир на традиционните занаяти, който през 2025 година се провежда за 19 път. Акцент в презентацията бяха майсторите, които се очаква да пристигнат от Креативните градове от мрежата на ЮНЕСКО.
Между 6 и 8 септември в „Етър“ се очакват над 50 занаятчии от три континента. Тихомир Църов припомни, че през 2017 и 2018 година в Международния панаир взема участие проф. Лейла Адам от Судан, която представи местни техники за създаване на съдове от глина. В следващите издания се представят занаятчии от Южна Африка, Бразилия, Египет и Китай.
Интересът към презентация бе видим, като бе заявено желание за създаване на нови и затвърждаване на вече съществуващи контакти и обмяна на занаятчии по време на форуми в различни части на света – Малайзия, Южна Африка, Нигер, Италия и др. По време на Годишната среща бе отделено специално внимание на внедряването на Изкуствен интелект в създаването на културен продукт.
По време на последното пленарно заседание бе обявено, че мароканския град Есауира ще бъде домакин на годишната среща на Мрежата през 2026 година.
На 28 юни сцената на Биг Бенд Парада в Габрово ще посрещне един от най-ярките представители на балтийската музикална сцена – духовия оркестър „Garsas“ от град Паневежис, Литва, който е побратимен на Габрово.
Това придава още по-специално значение на участието на състава в празничната програма, като символ на културно сътрудничество и приятелство между двата града. Със своите над 60 години история, „Garsas“ е не само професионален симфоничен оркестър с богата концертна дейност, но и иноватор в представянето на музика – от класически произведения до съвременни жанрови интерпретации, от джаз и филмова музика до крос-жанрови експерименти. Под диригентството на Мартинас Бразас, възпитаник на Литовската академия за музика и театър, оркестърът се откроява със своя артистизъм и енергия.
След присъединяването му към Музикалния театър в Паневежис, съставът утвърждава ролята си като международен културен посланик чрез участия в престижни фестивали и сътрудничества с диригенти като Саймън Перчич (Словения) и Лейф Карлсон (Швеция).
Оркестърът е известен и със своята отвореност към публиката – свири на различни сцени и пространства с идеята да доближи музиката до хората и да вдъхнови младото поколение. Очаква се тяхното участие в Габрово да бъде емоционален мост между приятелски градове – чрез езика на музиката, който свързва хората отвъд граници.
Програма на Биг Бенд парада
27 юни, петък
16:00 -21:30 ч. Винено изложение
19:00 ч. Биг Бенд Русе
20:15 ч. Представителен духов оркестър на Военноморските сили
28 юни, събота
16:00 -21:30 ч. Винено изложение
19:00 ч. Оркестър „Габрово“
20:15 ч. Духов оркестър от Паневежис, Литва
Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорството със Съюза на българските художници, организират четвърти Национален пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“.
Той ще се проведе от 1 до 5 юли, а художниците ще почерпят вдъхновение от града на майстор Колю Фичето и чрез творбите си ще представят красотата на родното му Дряново.
В края на пленера на един от участващите художници ще бъде връчен Наградата на град Дряново за живопис, която ще определи компетентно жури.
Награденият автор получава възможността да гостува със самостоятелна изложба в залите на Икономова къща в Дряново, в рамките на следващата календарна година.
Победителят от Националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“ ще бъде обявен на 5 юли в 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново.
Инициативата е част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето, които се реализират от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерство на културата.
-
Кримипреди 7 дниСпипаха трима от Севлиевско, част от ОПГ за телефонни измами
-
Новинипреди 6 дниГаброво ще отбележи националния ден на безопасност на движението на 29 юни
-
Икономикапреди 6 дниНад 4 млрд. лева ще бъдат инвестирани в енергийна ефективност
-
Културапреди 5 дниИстория и изкуство се преплитат в Националния пленер по живопис на Дряново
-
Културапреди 5 дниЛитовският оркестър „Garsas“ ще омагьоса публиката на Биг Бенд парада в Габрово
-
Новинипреди 6 дниDistrict R Auto-Moto Fest стартира на летище „Алфа-Метал“ край Габрово
-
Новинипреди 2 дниГаброво излезе в подкрепа на българския лев
-
Новинипреди 18 часаГабровските джудисти с впечатляващо представяне в Димитровград