Култура
Архивът в Габрово показа документи на Почетни граждани
С признателност към делата им – документи на Почетни граждани на Габрово, съхранявани в Държавен архив – Габрово.
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габровo за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Този път с признателност към делата им ще бъдат показани документи на Почетни граждани на Габрово, съхранявани във фондовете на Архив.
Всеки град пази имената и спомена за онези, които с таланта си, духа си и ума си са изградили устоите на обществото и повишили неговото развитие. Званието „Почетен гражданин” на Габрово за пръв път е дадено на генерал Фьодор Радецки за военните му заслуги в защита на Шипченската позиция по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Великите князе Николай Николаевич Младши и Владимир Александрович, генералите Николай Столетов, Михаил Драгомиров, Алексей Куропаткин и Николай Игнатиев са следващите обявени за почетни граждани, заради участието им в Шипченските боеве, отбраната на прохода през критичния август на 1877 г. и подготовката на Санстефанския мирен договор. Със званието се удостояват както чужденци, така и българи, включително габровци – всички онези, чиито способности и дейност представляват изключителен и траен принос в обществено-политическия, стопанския, социалния и културния живот на града.
Масивът на Държавен архив – Габрово обогатява местната и националната ни история с ценно наследство – документи, свързани с биографията и пряката дейност на някои от почетните граждани на града ни. Мнозина от тях са с лични фондове, съдържащи основни документи от биографичен характер, професионалната им дейност, творчески материали, лична кореспонденция, снимки – важен ресурс за изследване на както на индивидуалните им постижения, така и на тяхното значение за местното и националното развитие в различни житейски аспекти.
Такива са фондовете на Йордан Хаджиев – писател и юрист, известен с книгите си, сред които “Характерни особености на габровския хумор”, провъзгласен на 24 април 2014 г.; Илия Габровски – учител и краевед, автор на многобройни статии и публикации с историческа тематика, провъзгласен посмъртно на 16 май 2002 г.; на Моша Колева – дарител и активен член на Български Червен кръст, носител на званието от 17 май 2001 г; Манол Цоков – джаз музикант, диригент на Оркестър – Габрово, известен с джазовото си име Суинг дикси бенд, почетен гражданин от 16 май 2002 г.; Стефан Арменски – преподавател, дългогодишен ръководител на катедра „Физика” в Технически университет – Габрово и негов ректор в периода 1991 – 1995 г., провъзгласен на 9 май 2003 г.; Николай Казаков – автомобилен състезател, деец на автомобилния спорт в България, почетен гражданин от 5 май 2011 г.; Карл Кандулков – бивш кмет на Габрово, архитект и проектант на сградите на Дом на Културата, Дом на хумора и сатирата и др., инициатор на мащабно строителство и благоустрояване, на което се дължи голяма част от съвременната визия и символи на града, почетен гражданин от 30 юли 1976 г.
Във вид на частични постъпления са обработени лични документи на Митьо Солаков – скулптор и дългогодишен уредник в художествена галерия „Христо Цокев” (носител на званието от 16 май 2002 г.); Христо Питев – композитор, диригент и създател на Камерен оркестър- Габрово (обявен за почетен гражданин на 11 май 2006 г.), д-р Тодор Шандурков – лекар гастроентеролог, създател на МИМ театър Габрово (провъзгласен също на 11 май 2006 г.) и Цвятко Христов – последният жив индустриалец, живял по времето на три политически строя и почетен гражданин от 3 май 2012 г. Документи от обществената дейност, лична кореспонденция и снимки на Ботьо Бараков – първият български меценат, дарител на художествени галерии и почетен гражданин на Габрово от 15 май 1993 г. също се съхраняват в частично постъпление.
Ценни материали, включително оригинални документи за габровките Тота Венкова – първата българка дипломирана лекарка и Стефана Богдан-Генчева – дарителка и общественичка могат да бъдат открити във фондовете на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“. Извори на историческо знание за Пенчо Семов – индустриалецът благодетел, провъзгласен посмъртно за почетен гражданин на Габрово, са свидетелства, сред които снимки, които се съдържат във фондовете на Акционерно Анонимно Дружество „Успех”, личен фонд на арх. Никола Гръблев, дружество „Майчина грижа” и др. Различни бележки, спомени и снимки, свързани с Лазар Донков – художник и създател на Архитектурно-етнографски комплекс „Етър”, се съхраняват във фонда на комплекса. Важна отправна точка за проучване на габровското минало са статиите и публикациите на д-р Петър Цончев – виден лекар и изследовател на габровския край, който основата Историографското дружество в града. Могат да бъдат разгледани във фондовете на Габровска културно-просветна дружба „Васил Априлов”, Историографско дружество и др.
През 2003 г. по случай 125 години от провъзгласяването на първия почетен гражданин на града, Държавен архив – Габрово съвместно с Ганчо Танев – журналист и изследовател на местното минало, подготви и издаде книгата „Почетните граждани на Габрово” с имената и кратки биографични справки за всички получили званието до този момент. Тя е ценен справочник за изследователите на местната история, тъй като включва за информация за всички 522-ма поборници и опълченци, провъзгласени през 1923 г. за почетни граждани, подредени по дружини и азбучен ред. Биографичните справки са придружени от портретите на 107 от тези опълченци. Също така Държавен архив – Габрово пази дипломи за награждаване, включително и за отличаване със званието Почетен гражданин.
В Частично постъпление се съхранява ново допълнено издание на книгата, дарено от Комитет „Памет габровска”, с новоиздирени 226 снимки на опълченци и обновен до 2007 г. списък с почетни граждани. Новооткритите снимки са осигурени със съдействието на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа” в Казанлък, Държавен архив – Габрово и Регионалния исторически музей в Габрово.
Допълнителни и значими материални свидетелства за дейността на почетните граждани като Рада Москова (драматург и сценарист), Светослав Бонев (актьор), Николай Кауфман (композитор), Стефка Карапенева (хоров диригент), Милко Коларов (дългогодишен диригент на Камерен оркестър – Габрово), Невена Митева (режисьор и дългогодишен директор на Драматичен театър „Рачо Стоянов”), Стефан Фъртунов (деятел на културата и пръв директор на Дом на хумора и сатирата), Георги Чапкънов (скулптор и автор на скулптурите пред Дом на хумора и сатирата), Слав Караславов (писател), Аркадий Райкин (съветски артист), Дмитрий Николаев (съветски литературовед), Минчо Минчев (цигулар), Георги Калоянчев (актьор), Камен Калчев (писател) могат да бъдат открити в „Колекция документални материали за историята на Габровски окръг”, “Клуб на дейците на културата”, фондовете на Камерен оркестър, Драматичен театър „Рачо Стоянов”, Дом на хумора и сатирата, Държавен Куклен театър, Библиотека „Априлов- Палаузов” и фонда на Окръжния център за фотообслужване. Семейни снимки и снимки от концерти, част от документалното наследство на Петър Чаракчиев – габровски цигулар и музикален педагог, разкриват присъствието на местната сцена на Ружка Чаракчиева – пианистка и почетен гражданин на Габрово. Художниците почетни граждани Никола Николов и Цанко Лавренов присъстват макар и с малка по обем информация като част от фондовата наличност на Радио Габрово (интервю с Н. Николов) и на Илия Габровски (снимки и кореспонденция с Ц. Лавренов).
Фондът на Априловска гимназия съдържа документи от обществената дейност, включително кореспонденция на Райчо Каролев (просветен деец и директор на Априловото училище). Документални свидетелства, включително снимки, протоколи и телеграми, от дейността на Илия Кожухаров – бивш кмет на Габрово, се съдържат както във фонда на гимназията, така и във фондовете на Градското общинско управление, Околийско инженерство, личните фондове на Стефан Арменски, Илия Габровски, Стефан Добрев и др.
Фондът на Технически университет – Габрово пази свидетелства от изследователската и научна дейност на редица изтъкнати учени в областта на точните научи, провъзгласени за почетни граждани на града, сред които Стоян Капралов (ръководител на катедра”Математика” и на Национални ученически отбори по информатика) и бившите ректори Илия Немигенчев, Петър Стоянов, Тодор Тодоров, Ганчо Узунов, Венцислав Маджирски и Весел Савов (първи ректор).
Достъпна информация и снимков материал за знаковите спортисти и треньори почетни граждани на Габрово като Илия Чубриков (многократен републикански шампион по мотоциклетни спортове) може да бъде открита във фонда на Николай Казаков – автомобилен състезател, също почетен гражданин на Габрово. Кадри от състезателната кариера на спортистите Михаил Петров (световен шампион по вдигане на тежести, избран за щангист на планетата за 1987 г.) и Руско Харизанов (треньор по спортна акробатика и носител на отличия от национални и световни състезания) се съхраняват във фонда на Окръжен център за фотообслужване.
Фонд „Колекция Космонавти” и личния фонд на Мария Семерджиева – учител, общественик, изследовател, съдържат снимки и писма, изпратени до габровци от провъзгласените през 1971 г. за почетни граждани Валентина Терешкова и Андриан Николаев – съветски летци-космонавти, както и за Николай Черних – съветски астроном, обявен на 16 май 2002 г. за почетен гражданин, заради популяризирането на града по света с именуването на астероида „Планета Габрово“.
Всички лични фондове и частични постъпления съдържат почти изцяло оригинални документи на български и чужди езици в ръкописен, машинописен и електронен вариант и могат да бъдат разгледани от потребителите на архивна информация в Информационната система на държавните архиви (ИСДА) и могат да бъдат използвани на място, в читалнята на архива, след неговото отваряне при засилени мерки за безопасност.
Държавен архив – Габрово притежава значимо фондово богатство, което свидетелства и допълва делата на почетните граждани на града – всички онези, допринесли за обществено-политическия, стопанския, социалния и културния просперитет на Габрово. Важността от съхраняването на документите, свързани с професионалната им дейност, творчество, лична кореспонденция и биографични материали произтича от необходимостта да послужат за свидетел на времето и епохата за идните поколения и изграждането на родова памет у тях. Държавен архив – Габрово цели да провокира дарителския жест и на останалите почетни граждани, защото да се разделиш със смисъла на своя живот, осъзнавайки голямата му обществена значимост е висша сила на дарителството. На всички онези, които повярваха и дариха, с уважение Благодарим.
Автори: Цветомира Койчева и Стела Илева, Държавен архив – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.
До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.
Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.
По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.
Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.
Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.
За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.
Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.
С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.
-
Новинипреди 5 дниОткриха барелеф и паметна плоча на Йосиф Шнитер (Видео и снимки)
-
Новинипреди 5 дниБлаготворителен кулинарен базар на Петковден в Габрово
-
Новинипреди 5 дниМария Йозова с награда за принос в развитието на местното самоуправление
-
Новинипреди 2 дниБъдещето на хирургията е в роботиката
-
Кримипреди 4 дниГабровка,“замъглила километража“ след пико, остана без книжка по пладне
-
Новинипреди 5 дниГаброво отбелязва своя Духовен празник с Фестивал на духовната музика
-
Любопитнопреди 4 дниНово поколение дентална диагностика в Габрово
-
Новинипреди 4 дниПрерязаха лентата на хеликоптерната площадка на болницата