Култура
Архивът в Габрово показа документи на Почетни граждани
С признателност към делата им – документи на Почетни граждани на Габрово, съхранявани в Държавен архив – Габрово.
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габровo за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Този път с признателност към делата им ще бъдат показани документи на Почетни граждани на Габрово, съхранявани във фондовете на Архив.
Всеки град пази имената и спомена за онези, които с таланта си, духа си и ума си са изградили устоите на обществото и повишили неговото развитие. Званието „Почетен гражданин” на Габрово за пръв път е дадено на генерал Фьодор Радецки за военните му заслуги в защита на Шипченската позиция по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Великите князе Николай Николаевич Младши и Владимир Александрович, генералите Николай Столетов, Михаил Драгомиров, Алексей Куропаткин и Николай Игнатиев са следващите обявени за почетни граждани, заради участието им в Шипченските боеве, отбраната на прохода през критичния август на 1877 г. и подготовката на Санстефанския мирен договор. Със званието се удостояват както чужденци, така и българи, включително габровци – всички онези, чиито способности и дейност представляват изключителен и траен принос в обществено-политическия, стопанския, социалния и културния живот на града.
Масивът на Държавен архив – Габрово обогатява местната и националната ни история с ценно наследство – документи, свързани с биографията и пряката дейност на някои от почетните граждани на града ни. Мнозина от тях са с лични фондове, съдържащи основни документи от биографичен характер, професионалната им дейност, творчески материали, лична кореспонденция, снимки – важен ресурс за изследване на както на индивидуалните им постижения, така и на тяхното значение за местното и националното развитие в различни житейски аспекти.
Такива са фондовете на Йордан Хаджиев – писател и юрист, известен с книгите си, сред които “Характерни особености на габровския хумор”, провъзгласен на 24 април 2014 г.; Илия Габровски – учител и краевед, автор на многобройни статии и публикации с историческа тематика, провъзгласен посмъртно на 16 май 2002 г.; на Моша Колева – дарител и активен член на Български Червен кръст, носител на званието от 17 май 2001 г; Манол Цоков – джаз музикант, диригент на Оркестър – Габрово, известен с джазовото си име Суинг дикси бенд, почетен гражданин от 16 май 2002 г.; Стефан Арменски – преподавател, дългогодишен ръководител на катедра „Физика” в Технически университет – Габрово и негов ректор в периода 1991 – 1995 г., провъзгласен на 9 май 2003 г.; Николай Казаков – автомобилен състезател, деец на автомобилния спорт в България, почетен гражданин от 5 май 2011 г.; Карл Кандулков – бивш кмет на Габрово, архитект и проектант на сградите на Дом на Културата, Дом на хумора и сатирата и др., инициатор на мащабно строителство и благоустрояване, на което се дължи голяма част от съвременната визия и символи на града, почетен гражданин от 30 юли 1976 г.
Във вид на частични постъпления са обработени лични документи на Митьо Солаков – скулптор и дългогодишен уредник в художествена галерия „Христо Цокев” (носител на званието от 16 май 2002 г.); Христо Питев – композитор, диригент и създател на Камерен оркестър- Габрово (обявен за почетен гражданин на 11 май 2006 г.), д-р Тодор Шандурков – лекар гастроентеролог, създател на МИМ театър Габрово (провъзгласен също на 11 май 2006 г.) и Цвятко Христов – последният жив индустриалец, живял по времето на три политически строя и почетен гражданин от 3 май 2012 г. Документи от обществената дейност, лична кореспонденция и снимки на Ботьо Бараков – първият български меценат, дарител на художествени галерии и почетен гражданин на Габрово от 15 май 1993 г. също се съхраняват в частично постъпление.
Ценни материали, включително оригинални документи за габровките Тота Венкова – първата българка дипломирана лекарка и Стефана Богдан-Генчева – дарителка и общественичка могат да бъдат открити във фондовете на Женското благотворително дружество „Майчина грижа“. Извори на историческо знание за Пенчо Семов – индустриалецът благодетел, провъзгласен посмъртно за почетен гражданин на Габрово, са свидетелства, сред които снимки, които се съдържат във фондовете на Акционерно Анонимно Дружество „Успех”, личен фонд на арх. Никола Гръблев, дружество „Майчина грижа” и др. Различни бележки, спомени и снимки, свързани с Лазар Донков – художник и създател на Архитектурно-етнографски комплекс „Етър”, се съхраняват във фонда на комплекса. Важна отправна точка за проучване на габровското минало са статиите и публикациите на д-р Петър Цончев – виден лекар и изследовател на габровския край, който основата Историографското дружество в града. Могат да бъдат разгледани във фондовете на Габровска културно-просветна дружба „Васил Априлов”, Историографско дружество и др.
През 2003 г. по случай 125 години от провъзгласяването на първия почетен гражданин на града, Държавен архив – Габрово съвместно с Ганчо Танев – журналист и изследовател на местното минало, подготви и издаде книгата „Почетните граждани на Габрово” с имената и кратки биографични справки за всички получили званието до този момент. Тя е ценен справочник за изследователите на местната история, тъй като включва за информация за всички 522-ма поборници и опълченци, провъзгласени през 1923 г. за почетни граждани, подредени по дружини и азбучен ред. Биографичните справки са придружени от портретите на 107 от тези опълченци. Също така Държавен архив – Габрово пази дипломи за награждаване, включително и за отличаване със званието Почетен гражданин.
В Частично постъпление се съхранява ново допълнено издание на книгата, дарено от Комитет „Памет габровска”, с новоиздирени 226 снимки на опълченци и обновен до 2007 г. списък с почетни граждани. Новооткритите снимки са осигурени със съдействието на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа” в Казанлък, Държавен архив – Габрово и Регионалния исторически музей в Габрово.
Допълнителни и значими материални свидетелства за дейността на почетните граждани като Рада Москова (драматург и сценарист), Светослав Бонев (актьор), Николай Кауфман (композитор), Стефка Карапенева (хоров диригент), Милко Коларов (дългогодишен диригент на Камерен оркестър – Габрово), Невена Митева (режисьор и дългогодишен директор на Драматичен театър „Рачо Стоянов”), Стефан Фъртунов (деятел на културата и пръв директор на Дом на хумора и сатирата), Георги Чапкънов (скулптор и автор на скулптурите пред Дом на хумора и сатирата), Слав Караславов (писател), Аркадий Райкин (съветски артист), Дмитрий Николаев (съветски литературовед), Минчо Минчев (цигулар), Георги Калоянчев (актьор), Камен Калчев (писател) могат да бъдат открити в „Колекция документални материали за историята на Габровски окръг”, “Клуб на дейците на културата”, фондовете на Камерен оркестър, Драматичен театър „Рачо Стоянов”, Дом на хумора и сатирата, Държавен Куклен театър, Библиотека „Априлов- Палаузов” и фонда на Окръжния център за фотообслужване. Семейни снимки и снимки от концерти, част от документалното наследство на Петър Чаракчиев – габровски цигулар и музикален педагог, разкриват присъствието на местната сцена на Ружка Чаракчиева – пианистка и почетен гражданин на Габрово. Художниците почетни граждани Никола Николов и Цанко Лавренов присъстват макар и с малка по обем информация като част от фондовата наличност на Радио Габрово (интервю с Н. Николов) и на Илия Габровски (снимки и кореспонденция с Ц. Лавренов).
Фондът на Априловска гимназия съдържа документи от обществената дейност, включително кореспонденция на Райчо Каролев (просветен деец и директор на Априловото училище). Документални свидетелства, включително снимки, протоколи и телеграми, от дейността на Илия Кожухаров – бивш кмет на Габрово, се съдържат както във фонда на гимназията, така и във фондовете на Градското общинско управление, Околийско инженерство, личните фондове на Стефан Арменски, Илия Габровски, Стефан Добрев и др.
Фондът на Технически университет – Габрово пази свидетелства от изследователската и научна дейност на редица изтъкнати учени в областта на точните научи, провъзгласени за почетни граждани на града, сред които Стоян Капралов (ръководител на катедра”Математика” и на Национални ученически отбори по информатика) и бившите ректори Илия Немигенчев, Петър Стоянов, Тодор Тодоров, Ганчо Узунов, Венцислав Маджирски и Весел Савов (първи ректор).
Достъпна информация и снимков материал за знаковите спортисти и треньори почетни граждани на Габрово като Илия Чубриков (многократен републикански шампион по мотоциклетни спортове) може да бъде открита във фонда на Николай Казаков – автомобилен състезател, също почетен гражданин на Габрово. Кадри от състезателната кариера на спортистите Михаил Петров (световен шампион по вдигане на тежести, избран за щангист на планетата за 1987 г.) и Руско Харизанов (треньор по спортна акробатика и носител на отличия от национални и световни състезания) се съхраняват във фонда на Окръжен център за фотообслужване.
Фонд „Колекция Космонавти” и личния фонд на Мария Семерджиева – учител, общественик, изследовател, съдържат снимки и писма, изпратени до габровци от провъзгласените през 1971 г. за почетни граждани Валентина Терешкова и Андриан Николаев – съветски летци-космонавти, както и за Николай Черних – съветски астроном, обявен на 16 май 2002 г. за почетен гражданин, заради популяризирането на града по света с именуването на астероида „Планета Габрово“.
Всички лични фондове и частични постъпления съдържат почти изцяло оригинални документи на български и чужди езици в ръкописен, машинописен и електронен вариант и могат да бъдат разгледани от потребителите на архивна информация в Информационната система на държавните архиви (ИСДА) и могат да бъдат използвани на място, в читалнята на архива, след неговото отваряне при засилени мерки за безопасност.
Държавен архив – Габрово притежава значимо фондово богатство, което свидетелства и допълва делата на почетните граждани на града – всички онези, допринесли за обществено-политическия, стопанския, социалния и културния просперитет на Габрово. Важността от съхраняването на документите, свързани с професионалната им дейност, творчество, лична кореспонденция и биографични материали произтича от необходимостта да послужат за свидетел на времето и епохата за идните поколения и изграждането на родова памет у тях. Държавен архив – Габрово цели да провокира дарителския жест и на останалите почетни граждани, защото да се разделиш със смисъла на своя живот, осъзнавайки голямата му обществена значимост е висша сила на дарителството. На всички онези, които повярваха и дариха, с уважение Благодарим.
Автори: Цветомира Койчева и Стела Илева, Държавен архив – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
В музей „Етър“ беше открита впечатляващата изложба „Жените носят света“ – 42 фотографии на американската визуална художничка Лекха Сингх, посветени на силата, устойчивостта и тихия героизъм на жените по целия свят.
Всяка снимка разказва история – за ежедневието, борбите, красотата и непоклатимата вътрешна сила на жените от различни култури и континенти. На откриването присъства Карли Блакмен – представител на екипа на Лекха Сингх. Това е първата международна изложба, показвана в новия Музеен център на „Етър“ – важен момент за развитието на музея и за културния живот на Габрово.
Домакини на събитието бяха Таня Христова – кмет на Габрово и проф. д-р Светла Димитрова – директор на музей „Етър“.
Сред гостите, уважили откриването, бе Мария Башева-Венкова – Областен управител на област с административен център Габрово.
В Икономовата къща към Исторически музей – Дряново се състоя откриването на мобилната изложба „ГРЕХЪТ“ – ключов етап от новия изследователски и експозиционен проект на Музея на хумора и сатирата. Тя представя съвременен поглед към 50 стенописни копия, създадени през 70-те години, чрез които се изследва темата за греха и нейните визуални проявления в българската църковна традиция.
Изложбата е организирана в 28 табла, проследяващи създаването на колекцията, пътя на образите през времето и мястото им в днешното визуално въображение. Заместник-директорът на Музея на хумора и сатирата Нела Рачевиц откри събитието и подчерта, че мобилната изложба е замислена като междинна „платформа за размисъл“, която прави видими резултатите от продължаващите проучвания и подготвя основата за обновяването на постоянната експозиция „Грехът“.
Тя акцентира върху задачата на музея да интерпретира наследството не буквално, а през съвременните културни, социални и психологически контексти.
Сава Христов – управител на Галерия „Видима“ и ръководител на проекта „Грехът – изследователски и изложбен проект“, открои интензивната и ползотворна работа по него, значимостта на изготвените изследователски и интерпретативни анализи и добавената стойност на професионалните контакти, изградени в хода на изпълнението.
Официален гост беше заместник-кметът на Община Дряново Диляна Джеджева. Подчертано бе значението на партньорството между институциите и споделения стремеж към съвременна интерпретация на културното наследство. Директорът на Исторически музей – Дряново Иван Христов приветства гостите и отбеляза, че за институцията е чест дряновската публика първа да види тази работна фаза от бъдещата експозиционна трансформация.
Проектът обединява експерти от различни области: проф. Райна Гаврилова (история на културата, СУ); гл. ас. Владимир Димитров (история и теория на изкуството, НБУ); д-р Слава Янакиева (НБУ); организационният психолог Светослав Стоев; карикатуристът Чавдар Николов („Прас Прес“); Татяна Цанкова – бивш директор на музея. Теренните изследвания, осъществени от Илина Пенева и Иво Делийски, обхващат църкви и манастири в Ябланица, Бачково, Чурилово, Курило, Лозно, Лешко, Рилския и Троянския манастир и др.
Събраната документация разкрива картина на съхранени и загубени стенописи – свидетелства за традиция, памет и забрава. Централният акцент на изложбата е многопластовият прочит на образите.
„Грехът“ ги представя не като назидателни символи, а като живи културни форми, чиито значения се променят във времето. Архивни кадри, полеви фотографии, документи и експертни анализи се преплитат, за да покажат как грехът се пренася от морална категория към културен въпрос – и как може да бъде представен в музейна среда днес.
Материалите и изводите от проекта ще бъдат в основата на обновената постоянна изложба „Грехът“, чието разработване предстои. Паралелно се подготвят уебсайт и монография, които ще обединят научната и визуална документация.
Проектът „Грехът – изследователски и изложбен проект“ се реализира с подкрепата на Министерството на културата, в партньорство с Исторически музей – Дряново и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
За тишината ще разговаряме сега. Тя има много измерения. Може да е благословия, но и наказание. Ирина Илиева е секретар на организация, която успешно, макар и с малки стъпки, разчупва тишината. От двадесет години гражданско сдружение „Алцхаймер България“ разказва какво е деменцията и защо е необходимо хората с този проблем да не бъдат игнорирани, а приети.
Алцхаймер не е естествен процес при стареенето. Това е „епидемията на XXI век“. Около 60 000 са случаи на болестта у нас. Алцхаймер се влошава с времето и е най- често срещаната форма на деменция, между 60% и 80% от всички случаи, науката непрестанно влага усилия и средства за откриване на лек и категорична превенция срещу заболяването.
„Нашата организация, в която са включени близки на засегнати от заболяването, е създадена именно да разчупи тишината. Ние говорим, викаме, караме се, за да бъдем чути. Успехите ни са малки, но вярваме, че в бъдеще ще стават все повече.“
На 19 ноември в РЕМО „Етър“ се проведе обучение на музейни специалисти – служители и ръководители. В началото на това събитие участниците назоваха по една дума, с която свързват деменцията. Чуха се „страх“, „тъга“, „безнадеждност“. Но също така „приемане“. Според Ирина Илиева нормално е да преобладават отрицателните емоции. Въпреки това организацията дава и друга гледна точка.
„Опитваме се да покажем, че с подходящото отношение и обкръжаваща среда има шанс болните да останат по-дълго с нас, че е възможно забавяне на болестта.“
Ирина Илиева споделя, че всяка година членовете на организацията в София се събират на коледно парти. Миналата един от участващите в групата за ранна деменция споделя с нея – „Ирина, следващата година искам да има и танци“. И тя отговаря – „Да, следващата година непременно ще танцуваме“.
Ирина вярва, че има светлина в тунела. При едно посещение в Англия получава подарък – книга, разказваща как се смеят хората с деменция. Самата тя е открит човек, усмихва се често, но уверява, че управляващите на национално ниво са виждали и другото ѝ лице.
„Понякога имам сблъсъци с тях и съм много гневна. Но нашата общност стана наистина силна и започват да ни чуват. Ако не го правят, отиваме в съда. Живеем в страна от Европейския съюз и това трябва да си личи по отношение на хората с деменция.“
Благодарение на дългогодишната работа на организацията, се стига до промяна в Наредба на Министерство на здравеопазването и лекарствата за намаляване развитието на заболяването се реинбурсират. Ирина определя това като много голям успех. Втората крачка е, че за първи път се създават групи за ранна деменция, както и групи за близките на хора с това заболяване. Тази нормална практика в европейските страни постепенно се налага и у нас. България има представител в групата „Алцхаймер Европа“, която концентрира усилията си към хора с ранна деменция.
„По този начин участваме в изработването на европейските политики. Имаме още път да извървим. Най-голямата ни цел е да имаме национален план, тъй като това е обществен проблем, а не само на засегнатите семейства. Неслучайно провеждаме обучение в музей „Етър“ на специалисти от областта на културата, защото е необходимо да се познава проблема и да се осигуряват условия за посещения на хора с деменция. Физическото движение помага за умствена активност, което е превенция от една страна, а от друга при болните води до по-бавно развитие.“
Българското общество, когато опознае проблема, е склонно да приема хората с деменция, това е впечатлението на Ирина Илиева. Тя обаче акцентира върху липсата на достатъчно подготвени кадри, които да подкрепят семействата и обученията, като реализираното в музей „Етър“, са правилна стъпка в решаването на този проблем.
Ирина Илиева се среща с деменцията преди десет години. През 2015 нейната майка е диагностицирана с този проблем. Стадият е ранен и положената адекватна грижа дава резултат. През целия този период тя съумява да се обслужва с минимална помощ от друг. Развитието на заболяването не спира, но е забавено в значителна степен и чак сега се налага някой да поеме пълните грижи.
-
Кримипреди 2 дниКола блъсна неправилно пресичащ в центъра на Габрово
-
Любопитнопреди 2 дниГаброво грейва в коледна светлина тази вечер!
-
Кримипреди 2 дниТежка катастрофа със загинал на обходния път на Габрово
-
Новинипреди 5 дниГаброво се обединява за Иван и Ванеса в „The Golden Circle“
-
Новинипреди 5 дниНазначават психолози и педагогически съветници ще бъдат в 8 учебни заведения
-
Новинипреди 5 дниОт понеделник може да се сменя личния лекар
-
Културапреди 5 дниМобилната изложба „Грехът“ беше открита в Икономовата къща
-
Новинипреди 7 дниАГ-отделението в Севлиево временно спира работа, поради недостиг на кадри